Мелани Кобън и Лий Маундър са двойка англичани, които са избрали и постигнали начин на живот, за който мнозина им завиждат, но на който малцина биха се решили. От две години живеят в малка къща в ардинското село Любино, кацнала на възвишение, от което се открива гледка към планината на километри наоколо.
До Любино се стига по тесен черен път, който през зимата често е затрупан с дни от преспи, а не е изключение и електричеството да е прекъснато. В селото са останали около двайсетина от жителите му – все възрастни хора, чиито деца отдавна са се запилели по широкия свят.
В селото още 2-3 къщи са купени от англичани, но собствениците им идват рядко за по няколко дни годишно. А Мелани и Лий живеят тук и мечтаят да останат до края на живота си.
Устроили са живота си по сполучлива схема – печелят парите в Англия и ги харчат в България. През интернет Лий изпълнява поръчки на фирми в Англия за уеб-страници, лога и рекламни материали, системи за бизнес. По цял ден е пред компютъра.
На втория етаж на къщата са устроили малко хотелче с четири легла в две стаи. Имат си и сайт в интернет. От май до септември посрещат туристи любители на планинското колоездене, пешеходния туризъм, с интерес към флората и фауната. Често им идват и гости – роднини и приятели.
Мелани се грижи за къщата, готви и буквално със страст се отдава на малкото им стопанство – градина, оранжерия, животни. И продължава да благоустроява двора. Аз съм мъжът в къщата, шегува се тя. Няма опит нито с отглеждането на растения, нито с животните, но много чете и непрекъснато пита съседите и познатите си. Отглежда кокошки и зайци, даже пчели. Признава, че всъщност повечето неща на трапезата им са купени от магазините в Кърджали, където отиват да пазаруват всеки две седмици. Но е убедена, че в един момент това ще се промени.
В Англия са живеели на 70 км от Лондон в малко градче. Искали да си купят дом, но с доходите си не можели да си позволят. Тогава решили да търсят възможности извън Англия. Когато взехме това решение, имахме само 800 евро и мечта, казва Лий.
Чрез интернет огледали стотици жилища в Америка, Индия, Франция, Испания, Португалия, Германия, Румъния. Стигнали и до България. Колкото повече научавахме за страната, толкова повече ни харесваше, разказва Лий. Доста търсили, но все не било това, което искат.
В Любино разгледали към 40 къщи. Харесали последната. Още като я видяхме, решихме категорично, че това ще е, спомня си Мелани. Това се случило през 2006 г. Възложили ремонта на местни майстори, а през 2010 г. останали за постоянно.
Приятелите ни се притесняваха как ще живеем на толкова откъснато от света място. Но сега, когато ни идват на гости, ни завиждат. Тук е свободно, човек има много време за себе си! Има много слънце, въздухът е чист, плодовете и зеленчуците – вкусни. А съседите ни са мили, сърдечни и отзивчиви хора.
За двете години в Любино са се научили да си варят ракия, Мелани пече хляб, точи баници и баклава, прави таратор. Иска да научи типичните български специалитети. Но поне засега повече се придържат към английската кухня.
От първия момент се разбират прекрасно със съседите си и си помагат взаимно. Когато тръгват да пазаруват в Кърджали, получават поръчки и от тях. Изумяват продавачите в магазините в Кърджали с покупки от рода на 36 хляба. Изумяват съседите си, че носят чак в Кърджали пластмасовите и стъклени отпадъци, за да ги изхвърлят в контейнерите за разделно събиране. Даже когато с гостите си отидат на плаж и риболов до Арда, се връщат с 2-3 торби отпадъци, събрани по брега.
Източник: Нов живот
и http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=11764
