вторник, 30 септември 2014 г.
понеделник, 29 септември 2014 г.
Как омъжих трите щерки
Мене слушайте: мъжете са като свраките. Видят ли нещо лъскаво – сън не спят дорде не го приберат в гнездото си. Затуй хубава мома лесно се омъжва и такива едно време сами не оставаха. Туй е, защото и мъжкият акъл е колкото у свраките. Не разбират борсуците му с борсуци, че хубавата жена е като славея – всеки се радва на песните му, ама и славеят радост докача, че за него всички порти са отворени.
Много живях и знам, че да свъртиш дом и челяд не ти трябва славей, ами кокошка на масата. И още: на едни жени им е дадена хубостта, а умът е останал за други. Затуй не дотам личната мома прави от мъжа човек и от керемидата – стряха. Кокошка – за своя, на мъжа си и на децата си радост – може да бъде само умната жена.
Сега гледам повечето хубави моми взеха да артисват. Много им идва сякаш това учение и си мислят: Господ трябва да им мие ногите и напива водата. Отбират и момуват, момуват и отбират – дорде вземат да им падат зъбите. Не ги коря тях. Млад ли е човек, устата му е по-голяма от акъла. Дорде сме моми не проумяваме, че ако мъжът е умен, имотен и хубав – едни ядове; ако е глупав, грозен и беден – други, ама пак ядове. Затуй много отбираме…
А всичкото е да не те завари градушката на голо поле, а под стряха. Коря майките им, че се водят по техните халосии и чакат царят да падне от небето и да ги вземе. Мъжете за женене не падат от небето – по земята ходят. Трябва само добре да го премериш и яката хванеш за гушата, да не мърда. Пък, ако дъщерята сама не може, затуй сме майките – огън да ни гори – да помагаме. Умна майка неомъжена щерка няма. Тъй знам аз.
Мъжът ми бе фасонлия. Сух, само жила, рунтав. Суратът му като на овен, ала туй за мъж не е кусур. Аз пък бях малечка, ама много пълничка и още по-много весела. Кога минехме двамата по улицата, хората ни заглеждаха и заблазяваха.
Три деца родихме, три щерки. Кога бяха малки – хубавички като всички дечица. Ама като почнаха да се източват и взеха да не ми хващат окото. Малечки като мене, ала сухи като баща си, че и носа му взели на разбойника! Майка съм, мили ми са, хубави ми са, ама как да кажеш на бялото черно, а и да го кажеш, каква полза?
Сърцето ми се къса като гледам: другите момета дорде се върнат от кладенеца – опоскат им китките и презполовят съдините от напиване, а моите – завалийките – по пет пъти за вода ходят, а китките им сякаш току-що набрани и водата до ръба на менците. Взеха да си бият майтап с нас, че вода много ни трябвала, защото садим бахча в двора.
Дружките им: коя сватосаха, коя откраднаха, коя пристана, а моите все носят вода за бахчата, дето я нямаме и краят й се не види. Лоша работа! А и те взеха да стават лоши, нищо че аз си знам: ако не друго, сърчица си имат златни… Ще ви кажа защо става тъй.
Преминала мома е като пале с отрязана опашка. Тогава никой не го погалва и то навиква само да лае и хапе. И да се излъже някой с добро ръка да протегне към него, то, като няма опашка да я завърти и покаже, че му е драго, не знае какво да прави и като не знае, вземе, та ухапе. Тъй е навикнало горкото.
Няма по-голяма мъка за една майка да гледа как децата й съхнат непотърсени от никого и да не дочака внучета да я забавляват на стари години. Мъка! Нашата нататък отиваше, но аз не се давам. "Дръж се, Петро – думам си – туй блато дето си го отчувала в къщата си, ти ще трябва да го заквасиш на мляко. Няма кой друг. Дръж се!"
Да бяхме богати – лесно, че мъж се и лесно купува. А то не ни стига грозотията и лошотията, ами за капак – и беднотия.
За късметлиите хора се казва, че се раждат с риза, другите – като всички, а наш Стоенчо Павлов ще се е родил съвсем без кожа. Баща му го убиха разбойници преди да се роди, майка му се помина дорде беше дете. Ратайче по чужди хора ходеше заради единия хляб, ама пак личен момък порасна.
За мъжа не е най-важното да е хубавец, но има ли я хубостта – не пречи. Не попречи и на Стояна – взе си хубаво и добро булче. Но като си се родил без късмет… Отиде си булчето кога роди първото дете и го остави сам с пеленаче дете на ръце да се чуди и мае какво да прави.
Нарочих си го за зет. От вдовец става добър мъж, че който е свикнал на жена и къща, загуби ли ги, оплита се като пате в калчища и теглото му нийде го няма. Затуй добие ли ги пак, пази ги като очите си.
Продумвам на най-голямата дъщеря, а тя, като кипва проклетницата:
- Не ща, мале, вдовец! Прегоряло дърво, изстинала пепел….
– Патка с патка! Толкова ти разбира пипката! Гърмът пада по големите дървета. А и ударено, голямото дърво не е трънка. Мине време – оправи се. Всичкото е кога е ударен, кой ще му пролее сълза-обич, та да му живнат корените. И каква ти прегоряла пепел – не го ли виждаш, че още се не бръсне? – осемнадесетгодишен беше Стоенчо.
Пък тя се тръшка и извива, сякаш искам жива да я ровя.
Като не стана от едната страна, взех да я кроя от другата. Знаех на коя нива оре нашият човек и уж по друго минавам, пък спирам и го попитвам:
– Как е детенцето, Стоенчо? Кой го гледа като си няма майчица? Пък и тебе има ли кой да те попрегледа, топла манджица да ти сложи?
– Остави се, бульо Маринице, тегло имало да се тегли. Детето комшийките го понаглеждат. Пък аз – пет за четири, както мога.
– Стари хора, патили, са го казали, Стоенчо: мъж и жена – халосия, сам мъж – остави я… Ти, някоя, я вдовица, я мома, не си ли си харесал – за другарка да ти дойде?
– Не съм, че никоя не е заритала за сиромах, че и вдовец с дете-пеленаче.
– Не е тъй, сине, ти се поогледай. Наша Сима ти видяла щурчето онзи ден и ми вика: "Кротко и хубаво като кукла, мамо. Пък и Стоян какъвто е левент – коя ли ще е късметлийка да го вземе?"
Разбра той накъде бия и нали огън му гореше на главата, направо пита:
– Че да пратя сватовници...
– Ваша си работа, сине. Аз не се бъркам. Но като ме питаш, друго ще ти река. Много ми е срамежлива Сима и от срам може да направи или да каже нещо дето не й е на сърце. Тя утре подир пладне се канеше да ходи на Косьова мера за лапад. Виж там, поговорете си, разберете се и хич не я слушай какво говори, ами я кради – и да сте живи и здрави.
Върнах се вкъщи, натирих Сима за лапад на Косьова мера и седнах да чакам какво ще стане. Сърцето ми се свива, ще се пукне. Дете е туй! Каквото правиш, за негово добро го правиш, ами ако не излезе тъй както си си намислила? Къде тогаз очи да гледаш нея и хората в очите?
Истина, по онуй време се крадяха моми, но не можеше старец да открадне мома-първескиня, пък и вдовец, ама кой ти гледа като няма накъде и яйце ти се пече на задника.
Мръкна и като си не дойде Сима, разбрах, че работата е опечена. Като затвориха кръчмите, прибра се моят тъмен като облак и зина отгоре ми:
– Ти си я забъркала тая!
– Какво съм забъркала?
– Не се прави на утрепана. Знаела си, че Стоян ще краде Сима. Твоя работа е!
Заизвивах аз като на умряло и взех да се кълна. „Гръм да ме удари, ако съм си и помисляла, в суратя на комшийката да замязам, ако и през ум ми е минавало! Симе, Симе, на мама ненагледната, на мама златната…. Кой те, мама, душманин млада младина зачерни…” И почнах да си скубя косите. Събрах орталъка…
Сутринта пихме блага ракия, след някой и друг ден претупахме надве-натри сватбата и от сърцето ми голям камък падна.
Стоян излезе мъж на място, а и моята като й се отпусна сърцето, се видя, че цена няма. Хубав живот живяха, а и децата им хубави като писани яйца и добри като гълъби. Само понякога зетят ми дума присмехулно:
- Бабо, ти ми каза, че Сима ме харесвала, пък и кога я крадох, фъчка се като пощръкляла и ме изподра – на кукерин заприличах.
– Трай, Стоенчо, че знаеш ли колко е лошо да си сам? Ако не бях аз, и досега имаше да си кукуваш. Изподрала те била. Нали ти казах, че е срамежлива. А ти какъвто ходеше мръсен и парцалив, и на същи кукерин мязаше.
А Сима, захапала края на забрадката да не прихне, като ни слуша, и само очите й се смеят.
Заоглеждах мъж като за втората и си белязах Чобан Боню. Викаха му "Гащи от дупки", защото беше сетен сиромах. Иначе прав, здрав мъж, но на сиромаха никой му не вижда хубостта, а беднотията му вади хорските очи. Аз не съм от тях. Знам, че бедният мъж е добър мъж, защото като няма пари за друго, цялата радост в къщи я търси.
Добре го бях намислила, ала средната все на имане и големство я палеше и не смея да й продумам за Боня.
Нея година ходихме на панаир в Айтос. По едно време виждам една циганка да гледа на ръка и да лъже женорята. Щукна ми умно нещо в главата и отидох при нея. Тя каза, че другата неделя ще идва в село на събора. Чу ми думата какво да познае на моята щерка и й обещах торба папурено брашно и чатал от суджука.
На връщане от Айтос подкокоросах Милка:
– Миле, ти знаеш ли, хората разправят, че Боню имал скътано менче с жълтици?
– Че като има, защо не си купи гащи да не му се смеят?
– Може да го пази за сватба и имот, пък може и да лъжат. Отде да знам?
– Лъжат, ами. Като копанари…..
Лъжат, лъжат, ама на другия ден я гледам – стегнала се като за хоро и отива да бели прането чак горе на Балкана, дето Боню си пасеше стоката. Водата там била бистра като сълза. Като е бистра, бистра да е. Не обичам да се меся в работата на младит.
На събора циганката иде право у дома, взе Милкината ръка и занарежда: "Гюзел мома и голям късмет. Ще я вземе мъж, дето всички му се смеят, че е сиромах, а у него жълтици като у куче бълхи. Ще живее като царица и тез, дето я гледат сега извисоко, от злъчка и яд ще изпукат като виждат как я кичи с най-хубавото и все в очите я гледа. Деца ще им се родят като ангели и те, като пораснат, от тежко бащино имане море ще направят..."
По Димитровден сватлъкът стана. Поплаках, понареждах, пооскубах се – ала с мяра, че коса още ми трябваше.
Пак случих. Като се разбраа, че Боню жълтици няма, хванаха се на работа, а кога дойде текезесето и „Москвич” си купиха. Забравиха хората за Бонювите „Гащи от дупки” и взеха да му викат "Жълтицата", а моята ме подкача: "Хитра си, мале, като лисичка. На мен си се метнала."
Най-малката беше и най-учена: завърши прогимназия. Мъж с фльонга искаше да вземе и в града да живее. Те не я пускат в селото, тя пита за поповата къща! Младо – умът му фърка… Знам аз, че ще си седне и тя на задницата, ама вече няма да е млада и за нищо няма да става.
В село имаше един добруджанец, недоучил даскал. Хубавец, само дето пие и за умрелите и работа не подхваща. „Ако туй не е третият зет, думам си, кадъна да стана!” Взех да мисля как да наглася работата. Знам аз, че пиян мъж си гледа пиенето и чужди плетове не прескача – затуй не е лош мъж. Само трябва да падне на свястна жена в ръцете.
Реших да го пуснем, уж под наем. То от пиян човек какви пари, ами да ми е подръки. Той кога не е пил тъй сладко и умно приказва, че в устата го гледахме и на моята взе да й се мъти главата. Само че, работа пак не подхваща. Не бе свикнал на селски труд, а не си беше довършил учението и не можеше да стане даскал.
- Петърчо – думам му един ден – защо не си намериш някое добро момиче да ти помогне да си доизучиш и да заживеете като хората?
– Златна ти уста, бульо Маринице, ама къде да го намеря?
– Ваша си работа, аз не се меся, ама като гледам, с наша Вида се харесвате. Ако се вземете ще продам нивата на Крушов баир да си доучиш.
Даде дума момчето и работата кажи-речи опечена.
Тогава моят се заинати като магаре на мост. Жал му бе за нивата. Хванаха ме мене бесните, че като му викнах: "Слушай бе, дърт караконджул! Като ти е такъв суратът, че и на щерките си го лепнал, без нива ще стоиш да ти дойде умът в главата и да си правиш сметката друг път с какъв нос да се раждаш!"
С лошо, с добро, склони той и пак на моята стана. Оженихме ги и додето врекне първото дете Петър се върна от града, сложил фльонгата и взе да пердаши чуждите деца и да дундурка своите.
Олекна ми. Една майка ожени ли си добре децата – най-важното е вече направила.
От мен един акъл: мъжът здрав и прав ли е, значи става за женене. Всичкото е да не подбираш много, а да знаеш как да го хванеш. Речено е: от стар бик добър вол не става и е тъй. Затова – овреме. Туй, дето го живеем, Господ го е направил като гювеча – има и мръвки, има и прегоряло. Избираш ли само хубавото – гладна ще останеш.
Най-малката в града не отиде, ама роди три деца. Хубави като икони и умни като баба си. Да е жива и здрава майка им, че и тях да ожени. Знае тя как стават тия работи и няма да ги остави сиротни като палета без опашка.
Автор: Неизвестен / za-men.eu
Български ученик реши задача на 2000 години
19-годишен ученик реши загадка, която от 2 хил. години мъчи човечеството. Радко Котев от Националната природо-математическа гимназия представи решение на Аполониевата задача, с което изуми света на науката, съобщи в. “168 часа”.
Като ученик на Евклипт, Аполоний доразвива неговата задача да се построи окръжност, която минава през три дадени точки. Задачата на древногръцкия математик е да се построи окръжност, която се допира до три обекта. Най-интересният случай е, когато имаме три дадени окръжности и търсим друга окръжност, която се допира до тях. Именно това положение разглежда и Радко Котев.
"Мотивира ме фактът, че тази задача е трудна за математиците. Тя е поставена през 260 г. пр. н. е. и до този момент съществуват четири доказателства, които изпълняват условието окръжността да се построи с линия и пергел. В същото време Питагоровата теорема, която е също почти толкова стара, има над 100 известни решения", разказва Радко Котев за предизвикателството да решиш хилядолетна задача.
Оригиналното решение на Аполониевата задача изгаря в Александрийската библиотека.
До този момент през вековете са правени само четири опита за решение на задачата и при това от математици, останали в историята. Най-ранното решение на Аполониевата задача предлага Виет през 16 в. След него опити правят Понселе, Жергон и Петерсен. Така допреди две години, когато учителят по математика на Радко Котев споменава на своите ученици за задача, недоказана до днес
"Две години работих над проекта. Направих чертежите, но доказателствената част ми отне много време. Изчетох всичко по въпроса в интернет, в библиотеките. Не спях по цяла нощ, просто се запалих по идеята. Не мислех за нищо друго. Исках сам за себе си да открия доказателствата, не съм мислел за материална изгода", разказва ученикът. Първи с решението се запознават неговите учители. Малко по-късно идва и световното признание. Радко Котев печели специалната награда в Европейското състезание за млади учени в конкуренция с 85 проекта от цял свят. Състезанието се провежда в края на месец септември в Лисабон. След като журито на конкурса се запознава с решението на задачата, всички са убедени, че българинът не само заслужава голямата награда, но и че е променил математиката завинаги.
"Обичам тази наука, защото всичко около нас е математика. Интересно ми е как нещата са приложими на практика. Съвременните GPS системи се основават на Аполониевите задачи за определяне местоположението на Земята. Инфраструктурната мрежа на големите градове също е правена от математици. Точно в тези неща намирам предизвикателства. Математиката се прилага дори и в криминологията. Тя не е абстрактно понятие, както смятат мнозина", разказва Радко Котев. Като ученик в 12-и клас той вече има планове за бъдещето. Ще учи в Шотландия математика и информатика, пише вестникът.
Източник: http://www.obekti.bg/chovek/1747-balgarski-uchenik-reshi-zadacha-na-2000-godini
неделя, 28 септември 2014 г.
Отново гавра с тока!
Йордан Йорданов
НЕ ГЛАСУВАЙТЕ ЗА ТЕЗИ, КОИТО ИСКАТ ДА ПОВИШАВАТ ЦЕНАТА НА ТОКА!!!!
Вижте, какво лично съобщение ми е оставил г-н Каролев: „Дълго ви търпях комунистическите коментари на стената ми. Както и обидите. Но чашата преля. Поради което ви блокирам. Пишете си по червено-зелените стени”
Ако боравенето с фактите са комунистически коментари или обида за неолибералите, то аз се гордея с тези определения.
Но нека още веднъж да разгледаме фактите в долната таблица. Първите три вида централи, които са държавни, имат обща мощност 6313 мегавата със средна цена 64,36 лв. за мегават час /0,06436 лв. за киловат час/. Общото потребление на България, заедно с износа, е около 5000 мегавата. Това означава, че при свободен пазар на електроенергията водещи ще са именно тези цени – 0,065 лв./kWh, а не сегашните 0,18 лв./kWh, които искат веднага да вдигнат на 0,20 лв./kWh. Така че НЕ ГЛАСУВАЙТЕ И ЗА ТЕЗИ, КОИТО ВИ КАЗВАТ, ЧЕ СВОБОДНИЯТ ПАЗАР ЩЕ ПОВИШИ ЦЕНАТА НА ТОКА.
НЕ ГЛАСУВАЙТЕ И ЗА ОНЕЗИ 160 БИВШИ ДЕПУТАТИ /67 % ОТ ВСИЧКИ БИВШИ/, КОИТО ИМАТ ВРЪЗКА С ПРОИЗВОДСТВОТО НА ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЯ!!!!
Jorro Jorrov
1/3 от инсталираната мощност за ел. ток в България се потребява. А другата не се произвежда поради липса на консуматор. Каква е логиката при 30% натоварена ел. мрежа да се ползва скъп ток от по 236 -699 лева а не ел ток от първите 3 в таблицата които покриват потреблението от максимум 4600 мГватчас на ден, те правят 3 те общо 6313 мГватчас , даже може и без ТЕЦ Марица изток 2 . http://www.tso.bg/default.aspx/tovar-na-ees/bg
Подробна статистика:
TSO.bg
четвъртък, 25 септември 2014 г.
21 години в Рила
"Трябва човек да е наясно със себе си и с демоните си, понеже в града си толкова бомбардиран с информация, че нямаш време да останеш сам. Понякога експериментът да се отделиш от познатата ти среда не завършва по най-добрия начин", ми казва в началото на срещата ни 43-годишният Венцислав Златарев.
Тепърва ще види как ще се справи иконописецът, който преди дни е започнал да живее в хижа "Иван Вазов", тъй като атмосферата в манастирите не му допада. "Примерно близък приятел, който дойде за една зима, не издържа, не успя да понесе сянката си. Горе човек се сблъсква със собствената си несъстоятелност сред природата."
хижа "Иван Вазов" през зимата
Венци Златарев е роден в София в семейство на спортни травматолози и от 21 години живее в Рила. Неговото убежище от света, какъвто го познаваме, е разположено на 2300 м надморска височина, построено е през 1939 г. и се нарича хижа "Иван Вазов".
Попитате ли го защо е изоставил столицата и се е заселил в планината, ще ви отговори, че това е като естествена част от пътуването към себе си. Венци смята, че няма как човек да погледне отстрани на съществуването си, ако наистина не достигне до определена крайност. "Цялото упражнение е част от един натрупан път, в който се опитвам да намеря личните си истини – чрез йога, будизъм, философия, медитации. В един момент събрах раницата и буквално тръгнах да си търся място под слънцето. Нямах идея къде ще отида, но знаех, че никога повече няма да се върна в града", обяснява той. Започнал да ходи по планини още по времето "от което съм нямал спомени" покрай излетите с баба си, сега с усмивка се определя като "истински пустинник".
През 1993 г., когато напуска София, Венци се отправя пеш към Родопите, но по пътя попада на хижата, за чието съществуване не е подозирал дотогава. Решава да остане там и се превръща в момче за всичко. През първото десетилетие живее почти постоянно в Рила и не се връща в София за повече от няколко дни в годината. Сега е съсобственик на "Иван Вазов", която е взета под аренда, а после купена от него и другите й двама обитатели.
Въпреки скромните условия на мястото, ремонтирано единствено със собствени средства, Венци мечтае да построи туристически къщи около хижата, а самата нея да превърне в храм, но без стриктна религиозна насоченост. Счита будизма за вече приключен период, тъй като всяка религия те кара да бъдеш част от определено общество - нещо, към което той не се стреми.
По всичко личи, че освен минало и настояще хижата e и бъдеще за него. "Нищо от живота в града не ми липсва. За мен това са най-щастливите ми години, тъй като там не мисля за пари, дрехи, бит, цялото съзнание ми е освободено за други неща."
В началото на годината екипът на Beardfrost Productions попада в хижата и решава да заснеме късометражен филм за приятелската атмосфера в нея. В макар и кратката, но отлично изработена продукция Венци определя мястото като последната социална институция заради истинското отношение между хората в нея. Като че ли доказателство за това е табелата с надпис "Спирайте умовете", която попада в един от кадрите.
Но често други хора няма, а умът е това, с което оставаш. "Тази зима е много мека и има движение. Но когато е сурова, може да се случи два месеца да не дойде никой, а преди години, когато още нямаше снегоходки, са ставали дори три", казва Венци.
За зареждане с провизии лятото той и другите обитатели ходят пеш, после взимат транспорт до близкия град, купуват продукти от там и ги товарят на коне. За зимата притотвят провизии от септември за юли следващата година. Двата сезона са "два различни космоса" и като ежедневие. През лятото се грижат за туристите, като сред тях често има хора от Франция, Холандия и Израел, а през зимата "всяка сутрин влизам в себе си" чрез йога. Нощите, които започват в 17 ч., пък са отредени на четене на книги и свирене на китара. Често през зимните месеци той е единственият в нея. Разбираемо няма интернет, а обхват понякога има, но на 300-400 метра. Венци по никакъв начин не усеща липсата на редовна информация и разчита на радиото за осведомяване.
"Зимата е религиозно преживяване, а планината е сакрално място, това е нещо, което ми се иска да прокламирам сред повече хора. Независимо за каква култура става въпрос планината е винаги свещена обител – преди да бъде място за туризъм и спорна активност, тя е приемана за място на духове и богове. Но донякъде все още изпълнява тази си роля, макар и не с тези думи. Хората все още имат потребност да скъсат с ежедневието си. Да изпаднат в другост, да заредят батериите, а това пречистване си е точно религиозно преживяване."
Докато хижарят разказва за живота си в Рила, градинката на Народния театър, в която се намираме, е озвучавана от хитовете на ABBA. Както пояснява Венци, като "екстремна личност" той не усеща контраста с живота в града твърде стряскащо. "Но ми беше кошмарно, когато след 10 години, прекарани в усамотение, фантазия и книги, за кратко бях решил да се върна в града. Просто тук мисълта на хората тече по различен начин и за да се нагодя към нея и за да не изглеждам като луд, аз трябва да режа парчета от душата си."
Венци донякъде дава нов шанс на града с образованието си. "В един момент реших, че мога да намеря приложение на хилядите книги, които поглъщах в хижата, и записах задочно философия в Софийския университет. Но след като разбраха при какви условия живея, ми разрешиха да уча по индивидуален план. Слизах до града само за изпити." След като завършва, работи за кратко като учител по философия, но опитът с образователната система не е позитивен. Определя академиците в глобален план като зло, тъй като са свели човека единственото до неговото мислене и рационалност, а не до вродените му инстинкти.
Своите инстинкти Венци пази и с дългите си пътувания в Азия по земя. За последните пет години е бил три пъти в Индия за между 2 и 6 месеца. Но вместо перфектни условия за интересите си, той се натъква на "фабрики за йога" и "фастфуд упраженения" и вече посещава страната предимно за почивка по бреговете, където живее в бамбукова къща насред "неохипарията" на младите пътуващи хора от цял свят. Сред страните, които е посещавал, са още Пакистан, Тибет и Непал, където става свидетел как през 2008 г. маоистите идват на власт и комунистическата пропаганда внезапно залива улиците на Катманду.
"От Рила съм научил, че човек просто трябва да намери мястото си, вместо да пътува безкрайно и да търси просветление в някоя пещера из Хималаите. Може да го получи дори тук в града. Истинските познаващите света хора не се нуждаят от тълпи от ученици, те нямат нужда от популярност. Всичко останало е машина за пари", казва с увереност Венци. "А и след толкова години отшелнически живот в планината аз всъщност имам моята Индия и моя Тибет."
Венци Златарев е част от форум "Заедно" по инициатива на "Горичка", където ще представи заснетия от Beardfrost Productions филм и ще говори повече около дейността и живота в хижа "Иван Вазов". Това ще се случи на 27 април в "Модерен театър", София.
http://www.capital.bg/light/lica/2014/04/11/2279660_21_godini_v_rila/
Венци Златарев е част от форум "Заедно" по инициатива на "Горичка", където ще представи заснетия от Beardfrost Productions филм и ще говори повече около дейността и живота в хижа "Иван Вазов". Това ще се случи на 27 април в "Модерен театър", София.
www.gorichka.bg
Тепърва ще види как ще се справи иконописецът, който преди дни е започнал да живее в хижа "Иван Вазов", тъй като атмосферата в манастирите не му допада. "Примерно близък приятел, който дойде за една зима, не издържа, не успя да понесе сянката си. Горе човек се сблъсква със собствената си несъстоятелност сред природата."
хижа "Иван Вазов" през зимата
Венци Златарев е роден в София в семейство на спортни травматолози и от 21 години живее в Рила. Неговото убежище от света, какъвто го познаваме, е разположено на 2300 м надморска височина, построено е през 1939 г. и се нарича хижа "Иван Вазов".
Попитате ли го защо е изоставил столицата и се е заселил в планината, ще ви отговори, че това е като естествена част от пътуването към себе си. Венци смята, че няма как човек да погледне отстрани на съществуването си, ако наистина не достигне до определена крайност. "Цялото упражнение е част от един натрупан път, в който се опитвам да намеря личните си истини – чрез йога, будизъм, философия, медитации. В един момент събрах раницата и буквално тръгнах да си търся място под слънцето. Нямах идея къде ще отида, но знаех, че никога повече няма да се върна в града", обяснява той. Започнал да ходи по планини още по времето "от което съм нямал спомени" покрай излетите с баба си, сега с усмивка се определя като "истински пустинник".
През 1993 г., когато напуска София, Венци се отправя пеш към Родопите, но по пътя попада на хижата, за чието съществуване не е подозирал дотогава. Решава да остане там и се превръща в момче за всичко. През първото десетилетие живее почти постоянно в Рила и не се връща в София за повече от няколко дни в годината. Сега е съсобственик на "Иван Вазов", която е взета под аренда, а после купена от него и другите й двама обитатели.
Въпреки скромните условия на мястото, ремонтирано единствено със собствени средства, Венци мечтае да построи туристически къщи около хижата, а самата нея да превърне в храм, но без стриктна религиозна насоченост. Счита будизма за вече приключен период, тъй като всяка религия те кара да бъдеш част от определено общество - нещо, към което той не се стреми.
По всичко личи, че освен минало и настояще хижата e и бъдеще за него. "Нищо от живота в града не ми липсва. За мен това са най-щастливите ми години, тъй като там не мисля за пари, дрехи, бит, цялото съзнание ми е освободено за други неща."
В началото на годината екипът на Beardfrost Productions попада в хижата и решава да заснеме късометражен филм за приятелската атмосфера в нея. В макар и кратката, но отлично изработена продукция Венци определя мястото като последната социална институция заради истинското отношение между хората в нея. Като че ли доказателство за това е табелата с надпис "Спирайте умовете", която попада в един от кадрите.
Но често други хора няма, а умът е това, с което оставаш. "Тази зима е много мека и има движение. Но когато е сурова, може да се случи два месеца да не дойде никой, а преди години, когато още нямаше снегоходки, са ставали дори три", казва Венци.
За зареждане с провизии лятото той и другите обитатели ходят пеш, после взимат транспорт до близкия град, купуват продукти от там и ги товарят на коне. За зимата притотвят провизии от септември за юли следващата година. Двата сезона са "два различни космоса" и като ежедневие. През лятото се грижат за туристите, като сред тях често има хора от Франция, Холандия и Израел, а през зимата "всяка сутрин влизам в себе си" чрез йога. Нощите, които започват в 17 ч., пък са отредени на четене на книги и свирене на китара. Често през зимните месеци той е единственият в нея. Разбираемо няма интернет, а обхват понякога има, но на 300-400 метра. Венци по никакъв начин не усеща липсата на редовна информация и разчита на радиото за осведомяване.
"Зимата е религиозно преживяване, а планината е сакрално място, това е нещо, което ми се иска да прокламирам сред повече хора. Независимо за каква култура става въпрос планината е винаги свещена обител – преди да бъде място за туризъм и спорна активност, тя е приемана за място на духове и богове. Но донякъде все още изпълнява тази си роля, макар и не с тези думи. Хората все още имат потребност да скъсат с ежедневието си. Да изпаднат в другост, да заредят батериите, а това пречистване си е точно религиозно преживяване."
Докато хижарят разказва за живота си в Рила, градинката на Народния театър, в която се намираме, е озвучавана от хитовете на ABBA. Както пояснява Венци, като "екстремна личност" той не усеща контраста с живота в града твърде стряскащо. "Но ми беше кошмарно, когато след 10 години, прекарани в усамотение, фантазия и книги, за кратко бях решил да се върна в града. Просто тук мисълта на хората тече по различен начин и за да се нагодя към нея и за да не изглеждам като луд, аз трябва да режа парчета от душата си."
Венци донякъде дава нов шанс на града с образованието си. "В един момент реших, че мога да намеря приложение на хилядите книги, които поглъщах в хижата, и записах задочно философия в Софийския университет. Но след като разбраха при какви условия живея, ми разрешиха да уча по индивидуален план. Слизах до града само за изпити." След като завършва, работи за кратко като учител по философия, но опитът с образователната система не е позитивен. Определя академиците в глобален план като зло, тъй като са свели човека единственото до неговото мислене и рационалност, а не до вродените му инстинкти.
Своите инстинкти Венци пази и с дългите си пътувания в Азия по земя. За последните пет години е бил три пъти в Индия за между 2 и 6 месеца. Но вместо перфектни условия за интересите си, той се натъква на "фабрики за йога" и "фастфуд упраженения" и вече посещава страната предимно за почивка по бреговете, където живее в бамбукова къща насред "неохипарията" на младите пътуващи хора от цял свят. Сред страните, които е посещавал, са още Пакистан, Тибет и Непал, където става свидетел как през 2008 г. маоистите идват на власт и комунистическата пропаганда внезапно залива улиците на Катманду.
"От Рила съм научил, че човек просто трябва да намери мястото си, вместо да пътува безкрайно и да търси просветление в някоя пещера из Хималаите. Може да го получи дори тук в града. Истинските познаващите света хора не се нуждаят от тълпи от ученици, те нямат нужда от популярност. Всичко останало е машина за пари", казва с увереност Венци. "А и след толкова години отшелнически живот в планината аз всъщност имам моята Индия и моя Тибет."
Венци Златарев е част от форум "Заедно" по инициатива на "Горичка", където ще представи заснетия от Beardfrost Productions филм и ще говори повече около дейността и живота в хижа "Иван Вазов". Това ще се случи на 27 април в "Модерен театър", София.
http://www.capital.bg/light/lica/2014/04/11/2279660_21_godini_v_rila/
Венци Златарев е част от форум "Заедно" по инициатива на "Горичка", където ще представи заснетия от Beardfrost Productions филм и ще говори повече около дейността и живота в хижа "Иван Вазов". Това ще се случи на 27 април в "Модерен театър", София.
www.gorichka.bg
Оцветители и консерванти увреждали човешката ДНК
Шест оцветителя и консерванта увреждат непоправимо човешката ДНК. Учени от БАН са установили категорично това за няколко от разрешените Е-та, които се добавят в храните - оцветители, овкусители и консерванти, съобщи ТВ7.
Добавките се съдържат в консервите, месните и рибни продукти, в колбасите, в оцветените сладкиши, плодовите сокове, в десертите, както и в кафето.
Всяко едно увреждане в ДНК е потенциален носител на промени в клетката до злокачествената й трансформация, тоест превръщането й в рак, твърдят българските учени. Те започват работата си преди близо десет години. Експериментите са проведени в лабораторията по молекулярна генетика в Института по молекулярна биология под ръководството на доц. Георги Милошев.
„Ние очаквахме подобен резултат. Но за нас беше изненада, че приетите норми са 100 пъти по-високи, отколкото концентрациите, които наблюдаваме, че увреждат ДНК. Следователно за някои от тях трябва да се помисли дали не трябва да бъдат намалени концентрациите в хранителните продукти“, заяви доц. Милошев.
Учените са категорични, че изследването им не трябва да предизвиква паника.
Те не могат да кажат каква е вероятността концентрацията на тези консерванти и оцветители да предизвика рак. Данните от тяхното проучване са приети от международната научна общност.
Тези изследвания засега са правени само в епруветка. Трябва да се отчете тяхната реакция върху жив организъм, каза пред TV7 диетологът доц. Донка Байкова. Тя заяви, че проучването предстои да бъде обсъдено на европейско ниво.
Експертът препоръча да се храним колкото се може повече с натурални продукти.
Прочети още на: http://www.dnes.bg/obshtestvo/2014/09/25/ocvetiteli-i-konservanti-uvrejdali-choveshkata-dnk.239971
Още интересни новини четете в Investor.bg
По публикацията работи: Надежда Бочева
Прочети още на: http://www.dnes.bg/obshtestvo/2014/09/25/ocvetiteli-i-konservanti-uvrejdali-choveshkata-dnk.239971
Добавките се съдържат в консервите, месните и рибни продукти, в колбасите, в оцветените сладкиши, плодовите сокове, в десертите, както и в кафето.
Всяко едно увреждане в ДНК е потенциален носител на промени в клетката до злокачествената й трансформация, тоест превръщането й в рак, твърдят българските учени. Те започват работата си преди близо десет години. Експериментите са проведени в лабораторията по молекулярна генетика в Института по молекулярна биология под ръководството на доц. Георги Милошев.
„Ние очаквахме подобен резултат. Но за нас беше изненада, че приетите норми са 100 пъти по-високи, отколкото концентрациите, които наблюдаваме, че увреждат ДНК. Следователно за някои от тях трябва да се помисли дали не трябва да бъдат намалени концентрациите в хранителните продукти“, заяви доц. Милошев.
Учените са категорични, че изследването им не трябва да предизвиква паника.
Те не могат да кажат каква е вероятността концентрацията на тези консерванти и оцветители да предизвика рак. Данните от тяхното проучване са приети от международната научна общност.
Тези изследвания засега са правени само в епруветка. Трябва да се отчете тяхната реакция върху жив организъм, каза пред TV7 диетологът доц. Донка Байкова. Тя заяви, че проучването предстои да бъде обсъдено на европейско ниво.
Експертът препоръча да се храним колкото се може повече с натурални продукти.
Прочети още на: http://www.dnes.bg/obshtestvo/2014/09/25/ocvetiteli-i-konservanti-uvrejdali-choveshkata-dnk.239971
Още интересни новини четете в Investor.bg
По публикацията работи: Надежда Бочева
Прочети още на: http://www.dnes.bg/obshtestvo/2014/09/25/ocvetiteli-i-konservanti-uvrejdali-choveshkata-dnk.239971
Шестте основни грешки на човечеството
Шест грешки продължава да прави човечеството век след век:
1. Заблудата, че личният напредък се постига чрез потъпкване на другите.
2. Склонността да се тревожим за неща, които не могат да бъдат променени или поправени.
3. Твърдението, че нещо е невъзможно, защото ние не сме способни да го направим.
4. Отказът да оставим настрана дребнавите си предпочитания.
5. Пренебрежението към развитието и усъвършенстването на духа и липсата на навика да четем и да учим.
6. Опитите да натрапваме на другите своите убеждения и своя начин на живот.
Марк Тулий Цицерон
сряда, 24 септември 2014 г.
Кола за врага!
https://www.facebook.com/pages/%D0%A5%D1%83%D0%BC%D0%BE%D1%80-%D0%B1%D0%B0%D1%80/469899343141298?fref=photo
Преносима фурна, която работи без грам гориво
Значи ето какво – отиваш на пикник, вадиш тази джаджа. слагаш вътре няколко наденички и докато нарежеш доматите за салатата, те са готови. След обяда си правиш кафе, пак в същата джаджа, а докато изстине можеш да изпечеш и кексчета. Без майтап!
Като стари къмпингари ние познаваме чудесно трудностите на готвенето в полеви условия, ето защо приветстваме от все сърце подобни великолепни примери. С GoSun можем да забравим за тежките газови бутилки или малките, но ужасно нетрайни патрончета. Можем спокойно да дадем воля на кулинарното си въображение, без да си налагаме обичайните ограничения, защото на практика си имаме фурна в палатката. И можем да сме спокойни, че използваме сто процента възобновяем ресурс – слънчевата енергия. Ето как работи:
Създателите на GoSun са се насочили към бедните части на света и смятат да даряват на тамошното население всяка шеста фурна. За такива като нас, които се водим не чак толкова бедни, уредът струва 79долара (за мини версията) и 219 долара (за пълната версия). Не е най евтиното удоволствие, но пък веднъж купено, то започва да се отблагодарява безплатно. А най-готиното е, че с него повече няма да се налага всякакви самозванци да ви ровят в лагерния огън и да слагат в него всякакви кебапчета, ребърца, тиквички и скумрии, а ще ви оставят мирно и тихо да си стоите и да си го гледате.
Повече информация ето тук
Източник: http://gorichka.bg/prenosima-furna-koyato-raboti-bez-gram-gorivo/
Ромският кмет, който разбива стереотипите в Унгария Прочети още на: http://www.dnes.bg/redakcia/2014/09/08/romskiiat-kmet-koito-razbiva-stereotipite-v-ungariia.238199
Добре поддържани къщи, работещи жители и главоломно спадащо равнище на престъпността - за осем години Ласло Богдан, ромски кмет на унгарско селце, успя да извади общността си от мизерията, като енергично "изви врата" на стереотипите, пише Франс прес.
Черди, село с 430 жители, мнозинството от които са роми, е разположено в Югозападна Унгария. Само допреди десет години то олицетворяваше повечето клишета за мръсотия, мързел и насилие, които се приписват на това малцинство в страната. "Бяхме като местните арабски терористи, всички се страхуваха от нас", разказва 40-годишният Богдан, който е израснал в селото.
Този предразсъдък е широко споделян в Унгария, където ромското малцинство, едно от най-многобройните в Европа, възлиза на 7 процента от 10-те милиона жители по данни на Съвета на Европа, има равнище на живот много под средното и страда от тежка дискриминация.
Ласло Богдан е избран на поста за пръв път през 2006 г. Той се зарича да промени нагласите, като откъсне населението си от чувството на обреченост. Методите му са безкомпромисни, започвайки с драстично съкращаване на социалните помощи.
Успоредно с това той се възползва от национална програма за заетост и улеснява създаването на 72 работни места в земеделския сектор за производство на домати, чушки и картофи на земя, която не се обработва.
Общината освен това насърчава инсталирането на бани в най-бедните къщи чрез отпускане на субсидии и насърчаване на жителите да се включат при строителните дейности и получаването на средствата. Хиляда хектара от частен имот биват разчистени от плевели и разорани от населението срещу заплащане.
Тези инициативи значително са понижили равнището на престъпността според полицията, а жителите признават, че от тях се е възползвало цялото население, и роми, и не-роми.
Йожефне Такач, не-ромска жителка, не крие радостта си, че е утроила покупателната си способност, като е сменила месечната си помощ от 22 000 форинта (69 евро) с новосъздадено работно място в земеделието.
"Строгостта му ни беше от полза. Той намали кражбите", изразява задоволство 29-годишната Ержибет Ката, която работи в една от новите оранжерии. Тя признава, че в началото е била силно скептична за шансовете за успех на новия кмет.
Богдан е стигнал и по-далече, като развежда млади роми на посещение в един затвор, за да им покаже какво ги дебне, ако не се вземат в ръце. Също така завел ромски момичета в университет в Будапеща, за да им докаже, че съществува алтернатива на често срещаните в тази общност ранни бременности.
Кметът също така значително е усилил социалния контрол. В кабинета му на големи листове хартия се вписват приходите и покупките на всяко домакинство, за да им се помогне "да контролират разходите си".
Според компютърния специалист Габор Волчани, който работи за няколко общини в региона, ромският произход на Богдан е придал особена тежест на инициативите му.
"Твърде лесно е все да се оплакваш, да сочиш с пръст политиците и да обвиняваш другите за това, че нямаш какво да ядеш", подчертава той.
Кметът редовно е канен в чужбина да говори за своите волунтаристки и нестандартни методи. Той твърди, че се е сдобил с първия си чифт обувки едва на 13 години и признава, че охотно е участвал в сбивания. Той категорично отхвърля използваното в унгарските медии название "Чудото на Черди".
"Какво чудо има в това циганите да работят?", пита той. Проектите на кмета за селото все така изобилстват. Той иска да привлече инвеститори и планира да отвори от догодина ресторант със специалитет "ромбургер". "Циганската версия на хамбургера", казва той усмихнато.
(БТА)
По публикацията работи: Мария Нестерова
Прочети още на: http://www.dnes.bg/redakcia/2014/09/08/romskiiat-kmet-koito-razbiva-stereotipite-v-ungariia.238199
Черди, село с 430 жители, мнозинството от които са роми, е разположено в Югозападна Унгария. Само допреди десет години то олицетворяваше повечето клишета за мръсотия, мързел и насилие, които се приписват на това малцинство в страната. "Бяхме като местните арабски терористи, всички се страхуваха от нас", разказва 40-годишният Богдан, който е израснал в селото.
Този предразсъдък е широко споделян в Унгария, където ромското малцинство, едно от най-многобройните в Европа, възлиза на 7 процента от 10-те милиона жители по данни на Съвета на Европа, има равнище на живот много под средното и страда от тежка дискриминация.
Ласло Богдан е избран на поста за пръв път през 2006 г. Той се зарича да промени нагласите, като откъсне населението си от чувството на обреченост. Методите му са безкомпромисни, започвайки с драстично съкращаване на социалните помощи.
Успоредно с това той се възползва от национална програма за заетост и улеснява създаването на 72 работни места в земеделския сектор за производство на домати, чушки и картофи на земя, която не се обработва.
Общината освен това насърчава инсталирането на бани в най-бедните къщи чрез отпускане на субсидии и насърчаване на жителите да се включат при строителните дейности и получаването на средствата. Хиляда хектара от частен имот биват разчистени от плевели и разорани от населението срещу заплащане.
Тези инициативи значително са понижили равнището на престъпността според полицията, а жителите признават, че от тях се е възползвало цялото население, и роми, и не-роми.
Йожефне Такач, не-ромска жителка, не крие радостта си, че е утроила покупателната си способност, като е сменила месечната си помощ от 22 000 форинта (69 евро) с новосъздадено работно място в земеделието.
"Строгостта му ни беше от полза. Той намали кражбите", изразява задоволство 29-годишната Ержибет Ката, която работи в една от новите оранжерии. Тя признава, че в началото е била силно скептична за шансовете за успех на новия кмет.
Богдан е стигнал и по-далече, като развежда млади роми на посещение в един затвор, за да им покаже какво ги дебне, ако не се вземат в ръце. Също така завел ромски момичета в университет в Будапеща, за да им докаже, че съществува алтернатива на често срещаните в тази общност ранни бременности.
Кметът също така значително е усилил социалния контрол. В кабинета му на големи листове хартия се вписват приходите и покупките на всяко домакинство, за да им се помогне "да контролират разходите си".
Според компютърния специалист Габор Волчани, който работи за няколко общини в региона, ромският произход на Богдан е придал особена тежест на инициативите му.
"Твърде лесно е все да се оплакваш, да сочиш с пръст политиците и да обвиняваш другите за това, че нямаш какво да ядеш", подчертава той.
Кметът редовно е канен в чужбина да говори за своите волунтаристки и нестандартни методи. Той твърди, че се е сдобил с първия си чифт обувки едва на 13 години и признава, че охотно е участвал в сбивания. Той категорично отхвърля използваното в унгарските медии название "Чудото на Черди".
"Какво чудо има в това циганите да работят?", пита той. Проектите на кмета за селото все така изобилстват. Той иска да привлече инвеститори и планира да отвори от догодина ресторант със специалитет "ромбургер". "Циганската версия на хамбургера", казва той усмихнато.
(БТА)
По публикацията работи: Мария Нестерова
Прочети още на: http://www.dnes.bg/redakcia/2014/09/08/romskiiat-kmet-koito-razbiva-stereotipite-v-ungariia.238199
събота, 6 септември 2014 г.
петък, 5 септември 2014 г.
вторник, 2 септември 2014 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)