УЧЕНИЕТО ЗА ДОМОВЕТЕ(Дънов)

Астрологията си има специални език и азбука, на които ни разкрива тайните на Космоса, отразени в човека. Астрологичната азбука има четири вида или четири групи букви, а именно - зодиакалните знаци, планетите, домовете и аспектите. Досега говорихме за зодиакалните знаци, планетите и техните съотношения. Сега ще разгледаме учението за домовете и след това аспектите. След като проучим и тези два вида букви, можем да кажем, че вече сме изучили азбуката на астрологията. След това ще трябва да проучим законите, по които се съчетават тези букви, за да получим цели думи, изречения и изложения. Тогава вече ще можем да четем небесното писмо, отразено в хороскопа.

Третият род букви в астрологичната азбука са така наречените домове на хороскопа. Видяхме по-рано, когато говорихме за зодиакалните знаци, че те представят разпределения на еклиптиката на 12 равни части, от по 30 градуса всяка. За изход- на точка се взема пролетната равноденствена точка, която е началото на знака Овен - първия знак на зодиака. Всъщност Земята в движението си по орбитата, която е 360°, всеки ден изминава приблизително по един градус, но ние проектираме нашето движение за Слънцето и казваме, че Слънцето изминава всеки ден по един градус, а всеки месец по 30 градуса т.е., 1/12 от еклиптиката, което определя един зодиакален знак. Значи всъщност движението на Земята около Слънцето обуславя проявлението на Зодиака като фактор в земния живот. В следствие на денонощното движение на Земята около оста й на всеки 2 часа на изток изгрява нов знак, който в астрологията се нарича изгряващ знак или асцендент и се бележи (Asc). За 24 часа 12-те знаци привидно обикалят Земята и се появяват на източния хоризонт. За да можем да се ориентираме в зодиака, който е във видимо движение, трябва да имаме една неподвижна скала, една неподвижна координатна система.

Изхождайки от Земята като една привидно неподвижна точка, като център, ние разделяме видимото пространство над хоризонта от изток на запад на шест равни части. Разделяме и пространството под хоризонта на шест равни части и получаваме 12 деления на цялото пространство. Те се наричат домове или къщи на хороскопа. В хороскопа хоризонтът се проектира като една права, като една ос на двата полюса. От изток изгрява асцендентният знак, а от другата страна - от запад, залязва противоположният знак на асцендента, който се нарича залязващ знак или десцендент (Dsc). Тази ос разделя домовете на дневни и нощни - дневни са домовете над хоризонта, а нощни са домовете под хоризонта. Меридианът на небесната сфера, който е перпендикулярен на първата хоризонтална ос, разделя домовете на източни и западни. Така получаваме една координатна система, която разделя цялото видимо пространство на четири части или квадранти. Като разделим на три всеки квадрант, получаваме 12-те дома на хороскопа. Домовете ни служат, както казах, да ориентираме зодиака в дадено място и време, тоест да знаем в даден момент, на съответното място, кой знак е асцендент, кой десцендент, кой е на зенита, кой на противоположния полюс. Понеже за различните части на Земята в един и същ момент изгряват различни знаци. И второ, тази система на домовете ни помага да преценим силата на известно космично влияние за дадено място и време. Тази промяна в проявленията на космичните влияния се обуславя всъщност от околоосното движение на Земята, което в астрологията се взима под внимание с въвеждане системата на домовете. Така че домовете представят деления на пространството, което обгръща Земята и в което се движат знаците и планетите и ни предават своето влияние.

Всеки дом представя специфична област или сфера от живота. От това кой знак или коя планета се намират или действат в даден дом зависи и проявата на човека в съответната област или сфера на живота. Така например, ако в мига на раждането на изток изгрява знака Овен и заедно с него изгрява Юпитер или Слънцето, тази констелация ще определи физическата структура, характера, темперамента и предразположенията на човека. Защото, както ще видим, първият дом има отношение към външната форма, характера и темперамента. А както видяхме, Слънцето, Юпитер и Овен и трите са огнени, енергични, импулсивни, със силна воля и здрав организъм. Но ако на изток изгряват знакът Козирог и Сатурн, ще имаме съвсем друг тип, с друга конструкция и темперамент. Противоположно на първия, той ще притежава слаба жизненост, не добра конструкция и един меланхоличен, студен темперамент. Ако в мига на раждането на някое дете Слънцето и Юпитер са били не на изгрева, а на зенита, както казват астролозите, на меридиана или - както го наричат още - медиум цели (МС), тогава вече те ще имат друго влияние. Тук те определят общественото положение, неговата среда, ще загатнат възможностите му за издигане в живота. Те ще ни покажат, че този човек ще достигне до високо обществено положение, ще добие известност, чест и слава. Така че различните знаци и планети, поставени в различните домове на хороскопа, ще имат различни влияния според естеството на дома. Но където и да са известна планета и знак, те ще дадат такова разрешение на проблемите на дома, каквато е тяхната природа.

В движението си през небесната сфера Слънцето има четири важни момента, които определят четирите важни посоки и играят основополагаща роля в астрологията. Първият момент е изгревът на Слънцето, вторият е зенитът, най-високото положение, до което достига Слънцето; третият момент е залезът на Слънцето, след което то поема своя възход към изток. Този път на Слънцето представя целия кръг на живота, през който минава човек. Така пътят на Слънцето през небесната сфера представя пътя на човека през живота. Затова целият този кръг на живота е разделен от астролозите на 12 равни части, в зависимост от 12-те зодиакални знаци.

Както видяхме, тези 12 равни части на жизнения кръг се наричат 12 домове на хороскопа. Четирите важни момента в движението на Слънцето по небесната сфера определят четири главни или кардинални точки на жизнения кръг. Те представляват върховете на четири от главните домове, наречени в астрологията ъглови домове.

Следователно имаме 12 зодиакални знака и 12 дома в хороскопа. Това са две различни неща, които не трябва да се смесват. Разбира се, има една вътрешна връзка между знаците и домовете, но трябва да се запомни, че знаците са подвижни и следствие на движението на Земята около оста й ние виждаме, че на всеки два часа на изток изгрява нов знак, а домовете са неподвижни. Първият дом е винаги 30° под хоризонта, а 12-тия - 30° над хоризонта.

Както казах, всеки дом има отношение към един от знаците на зодиака и управлява онази част от човешкия организъм, която управлява и съответният знак. Така първият дом има отношение към знака Овен и управлява главата и лицето, вторият дом има отношение към знака Телец и управлява врата и шията; третият дом има отношение към знака Близнаци и управлява белите дробове и ръцете. Четвъртият дом има отношение към знака Рак и управлява гърдите и стомаха; петият дом има отношение към Лъва и управлява сърцето и гърба. Шестият дом има отношение към Дева и управлява корема, вътрешните органи и слънчевия възел. Седмият дом има отношение към знака Везни и управлява бъбреците и кръста. Осмият дом има отношение към знака Скорпион и управлява отделителната и полова системи. Деветият дом има отношение към знака Стрелец и управлява бедрата. Десетият дом има отношение към знака Козирог и управлява коленете. Единадесетият дом има отношение към знака Водолей и управлява глезените. Дванадесетият дом има отношение към знака Риби и управлява ходилата. Когато, както обикновено, няма съвпадение между домовете и знаците, то един аспект, изхождащ от един дом и един знак, ще ни даде преди всичко влиянието на знака, а като вторично ще бъде и влиянието на дома, като означител на известна част на тялото. Например, ако Сатурн е в знака Везни и ранява* Слънцето или Луната от петия дом, това ще ни покаже преди всичко разстройство на областта, управлявана от Везните - бъбреците и кръста, и след това ще ни покаже известни проблеми и в областта, управлявана от петия дом. А видяхме, че петият дом отговаря на Лъва и управлява сърцето.

Не трябва също да се забравя, че знаците в различните хороскопи не се покриват, тоест не съвпадат с домовете. Един знак може да заеме половината от един и половината от друг дом. Но се случва и друго явление - един знак се разпростира върху два дома, като същевременно в съседния дом се събират два знака. На нашите географски ширини това явление е рядкост, но все пак се случва. А колкото се отива по на север и на юг към полюсите, това явление е по-често и даже някой път един знак заема три дома. Само на екватора домовете се покриват със знаците, тоест няма знаци, заемащи два дома, и няма домове, които заемат два знака. Когато един знак заеме два последователни дома, тогава се получава, че други два знака са събрани в един дом, като за един от тях няма място в самия кръг на хороскопа и е като вметнат между другите знаци, затова се нарича вметнат или интерсептиран.

Следователно 12-те дома на хороскопа представят целия жизнен път на човека, като четирите ъглови домове отговарят на четирите възрасти на човека.

Така първият дом представя момента на раждането, момента, в който човек слиза от духовния свят в материалния. Затова този дом има отношение към формата на човека, към неговото тяло, към характера на личността, които са свързани с това тяло. Планетите, които се намират в този дом, упражняват много силно влияние върху физическия живот на човека. Те, заедно със знака, който изгрява, обуславят физическото тяло. Този дом отговаря на момента на изгрева на Слънцето.

Десетият дом, който отговаря на зенита - най-високото положение, до което достига Слънцето, ни показва проявата на живота в пълната му сила в материално и духовно отношение. Това ни показва общественото положение, което човек ще достигне, реализирайки своите стремежи, определени от знака и планетите, които се намират в 10 дом. Планетите, които се намират в този дом, имат силно влияние върху съдбата на индивида. Този дом ни показва амбицията на човека да се прояви като личност в обществото, да се издигне, да постигне известни свои стремежи.

Седмият дом, който отговаря на момента на залеза на Слънцето, ни показва третата фаза от живота на човека, когато той вече е преминал през бурите и страстите на живота и гледа вече по-реалистично на него. Тук вече индивидът започва да се чувства и проявява като социално същество. Затова в хороскопа седмият дом означава връзките на човек с околната среда - брак, съдружник в работата и пр.

Четвъртият дом, който отговаря на онзи момент, когато Слънцето слиза най-ниско и поема обратния път на изгрева, показва последната фаза от живота на човека - на старостта и на края на живота. Когато дойде до този дом, човек има зад себе си опита на цял един живот и се подготвя да напусне физическия свят. Затова този дом представя, в зависимост от планетите и знака, които се намират в него, жизнените условия и възможности на старостта и е във връзка, освен това, и с владенията и собствеността на човека.

Така всеки един дом има свое специфично значение в битието на индивида. Дванадесетте дома в хороскопа могат да се разгледат като 12 полета или сфери на дейност на човешкия дух в кръга на земния живот.

***

Както видяхме, съществува тясна връзка между домовете и знаците на зодиака. Всеки дом представя известно поле на дейност, която е във връзка със знака, който домът представя. Домовете имат отношение към нашите преживявания на физическото поле, а знаците - към нашия душевен и умствен живот, към мислите и чувствата ни. Следователно, ние можем да разглеждаме домовете като застъпници на нашето тяло, а знаците като символи на душевните сили. И едните, и другите служат като условия на духа да се прояви в тези два свята.

На основание закона за съответствието, според който всяка физическа форма отговаря или е израз на известни психически качества, можем да кажем, че първият дом може да се вземе като най-ниско поле на проява на знака Овен и т.н., както разгледахме по-горе тези съответствия.

Следователно, проявата на една планета, било чрез знак, било чрез дом, се различава само по полето, на което се проявява. Докато една планета в знаците се изявява в духовната и умствена сфера на живота, то в домовете се проявява в материалната и физическа сфера. Но проявата на космичните сили тук е в зависимост от степента на съзнанието, на което се намира даден човек. Защото известно е, че колкото по-високо е издигнат индивидът, толкова повече той е господар на формата и условията, при които живее. Понеже домовете представят формата и условията, когато човек е техен господар, то една планета, поставена в известен дом, при този човек ще се прояви тъй, както би се проявила при друг по-нискостоящ, поставена в знака, който съответства на дома, тоест ще се изяви като известна психична сила.

Всеки дом има отношение към определена сфера на живота, има тъй да се каже специална мисия, специални качества. Преди да се спра на специфичното значение на всеки дом поотделно, ще разгледаме 12-е дома в друго отношение.

Домовете се разделят на няколко вида групи, според влиянието, което упражняват в живота. Видяхме по-рано, че 1-и, 4-и, 7-и и 10-и дом, върховете на които заемат главните точки на света, се наричат ъглови домове. Следващите след тях 2-и, 5-и, 8-и, 11-и се наричат следващи, а останалите - 3-и, 6-и, 9-и и 12-и се наричат падащи домове. Така че имаме три групи домове с по четири дома в група. Лесно е да се види, че тези три групи домове отговарят на трите динамични групи от знаците. Така ъгловите домове отговарят на кардиналните знаци, следващите домове отговарят на неподвижните знаци, а падащите домове отговарят на подвижните знаци.

От ъгловите домове първият е свързан със знака Овен и управлява нашата собствена личност. Седмият дом, противоположен на първия, говори за спътника ни в живота - съпругата или съпруга и съдружниците въобще. Четвъртият дом определя условията на нашето рождено огнище и противоположния на него десети дом ни говори за нашето социално положение. По този начин ъгловите домове обуславят крайъгълните сфери на нашия живот.

Сред следващите домове вторият дом има отношение към нашите финансови възможности, към придобитото с наши усилия богатство. Противоположният на него осми дом показва това, което ще можем да получим от други под формата на дарове, завещания, наследство. Пети и единадесети дом ни показват как ще бъдат изразходвани нашите материални средства, защото петият дом има отношение към децата на човека, които имат по закон право на част от плода на нашия труд, а единадесетият дом означава, както казва Макс Хайндел, децата на нашия мозък, на нашата душа - приятелите, с които сме свързани чрез нашите надежди, желания и стремежи. Те също могат да помогнат за изразходване на нашите средства или да ни създават условия за придобиване на такива.

Сред падащите домове трети и девети домове показват дали нашият живот и нашият занаят ще ни задържат на едно място или ще трябва да пътуваме и да меним местожителството си. Третият дом показва късите пътувания, а деветият - дълги пътувания в далечни страни. Шестият има отношение към нашето здраве и доходите, които ще имаме от други хора. Показва също болестите ни. Дванадесетият дом сочи изпитанията в живота и тайните ни врагове.

Както видяхме, хоризонтът разделя домовете на дневни и нощни, като дневните домове ни дават повече условия и възможности за обективна дейност и проява, а нощните ни дават повече условия за вътрешна работа.

Понеже няколко дома застъпват една обща сфера от живота от различни гледища, то върху тази основа домовете могат да бъдат обособени в четири групи от по три дома, които имат отношение към елементарните тригони, на които се разпределят зодиакалните знаци. Домовете, които образуват един тригон, както казах, имат общи качества - отнасят се към различни качества на една сфера от живота. Всеки тригон, според сферата от живота, която управлява, носи и името си.

Първият тригон, който обхваща в себе си 1-и, 5-и и 9-и домове се нарича тригон на личността или на живота, защото тези три дома имат отношение към личността и нейния живот. Така първият дом е свързан с устройството на тялото, характера и темперамента. Планетите и знакът, които заемат този дом, слагат своя печат на физическото тяло и го формират в зависимост от динамичните сили, които те носят, подчинявайки се на съдбата, която човек си е създал.

Петият дом е сфера на Лъва, който управлява сърцето и има отношение към Аза, който, както казва Либра, се бори за да издигне душата до себе си. Значи петият дом ни показва качествата и проявите на душата в областта на чувствата. Деветият дом ни посочва всичко онова, което ние можем да възприемем от духа в нашето настоящо състояние. Той е свързан със състоянието на мисълта ни. Следователно първият дом ни показва какво е нашето тяло и нашата воля, петият дом - какви са проявите на нашето сърце, а деветият дом ни показва състоянието на нашата мисъл.

Противоположният тригон на този е тригонът, който обгръща в себе си домовете 3-и, 7-и и 11-и и се нарича социален тригон или тригон на връзките. Тези три дома ни показват естеството на нашите връзки с различни хора, които срещаме; показват ни природата на отношенията с другите. Третият дом сочи какви са нашите взаимоотношенията ни с братята, сестрите и близките роднини. Седмият дом ни показва връзките с избраника на сърцето ни в живота - съпруга или съпругата, а единадесетият дом - нашите приятели и тяхното отношение към нас.

Домовете 2-и, 6-и и 10-и образуват така наречения материален тригон или тригона на дейността и професията. Той е свързан с материалното притежание и състояние на човека; също показва пътищата и средствата за добиване на това материално състояние. Тези три дома ни указват три рода дейност, които са свързани с материалното благополучие на човека. Вторият дом ни показва богатството в пари, придобити от лична дейност. Той дава резултатите от труда на човека. Шести дом ни показва слугите, прехраната и здравето, също богатството, добито от дейността на живи същества - хора или животни. Десетият дом ни показва общественото положение, славата и почестите, които човек ще придобие, и професията, която ще упражнява. Срещуположният на този тригон, който обхваща домовете 4-и, 8-и и 12-и, се нарича тригон на края, защото има отношение към края на живота, към свършване на земния път. Той има връзка с края на всички неща, говори ни за тайните на живота и смъртта. Четвъртият дом показва какви ще бъдат материалните условия към края на земния ни живот - в старостта. Осми дом е наречен дом на смъртта и показва по какъв начин ще напуснем физическия свят. Дванадесетият дом ни сочи скръбта, която изпитва човек, като констатира празнотата на материалните неща. Той означава измиране на земните желания и похот и показва, че след като мине през огъня на изпитанията и страданията, човек се пречиства и подготвя за нов живот.

***

В своето пътуване от раждането до гроба ние носим 12 дома, 12-те силови полета в себе си, в своята аура, която ни обкръжава, както въздухът обгражда Земята. Всеки дом отбелязва една сила, която действа в нашата аура, в нашето съзнание и обуславя живота ни.

Силата на планетите в нашите домове е различна в зависимост от мястото, което заемат. Планетите са най-силни, когато са в ъглови домове; в следващите домове тяхната сила е по-малка, а в падащите - най-малка. Обаче в един и същи дом силата на влияние на известна планета не е еднаква. Силата им е най-голяма, когато е в началото на дома и после постепенно намалява и се засилва, когато дойде към края на дома, привлечена от силовото поле на следващия дом. Тази граница на силата на планетите се нарича орбис. Най-голям е орбисът на ъгловите домове - до 8 градуса; на следващите и падащите - до 5 градуса; за Асцендента се приема орбис до 12 градуса.

Три от ъгловите домове - 1-и, 7-и и 10-и, 11-и от следващите и 9-и от падащите са домове с голяма жизнена интензивност, затова са получили името хилегиални домове и ни дават указание за продължителността на живота.

Също така трябва да се помни, че колкото са по-близо до хоризонта и до меридиана, планетите се проявяват по-силно. Но към този въпрос ще се върнем по-нататък.

---------------------
*Сключва нехармоничен аспект.

Заплашват природозащитници

Те твърдят, че зад обажданията седи архитект Емил Леков, който е свързан с фирма „Юлен” и има бизнес в Банско

Природозащитници твърдят, че са получили заплахи и тормоз по телефона от човек, свързан с идеята да се изгради втори кабинков лифт в Банско. 

„Обадиха ми се в четвъртък, около 18:00 часа. Номерът беше скрит. Казаха ми, че ако не се откажа от казуса „Банско” и не спра да съм активен по тази тема, като търся стопирането на бизнесът му там, ще бъдат предприети персонални мерки срещу мен. Подобни обаждания са се случили и на други 7-8 колеги”, каза в „Здравей, България” Борислав Сандов от „Зелените”.

По думите на Сандов телефонът му се следи от службите и може да се докаже от какъв номер е позвъняването и в какво се е състоял разговора, но това е работа на институциите. 

Природозащитниците твърдят, че зад обажданията седи архитект Емил Леков, който е свързан с фирма „Юлен” и има бизнес в Банско. В писмо до предаването Емил Леков пък твърди, че не познава и не е заплашвал Борислава Сандов. 

Относно идеята за втори кабинков лифт на Банско Сандов заяви, че никога не е ставало въпрос за един лифт, а за поголовна сеч и съсипване на планината. „Няма проект за втора кабинка, а за драстично разширяване на ски-зона Банско”, каза той.

По думите му жителите на Банско не са запознати с истинските намерения на инвеститорите. „Властва един монопол, който не е в полза на хората. Повечето хотели не са на местните хора”, аргументира се Сандов. Той заяви, че е за развитието на туризма, но всичко трябва да е законно. „Проблемът е с монопола”, каза той.

Целия разговор гледайте във видеото.

http://novanews.bg/news/view/2015/02/24/102806/%D0%97%D0%B0%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D1%88%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%B8%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8/

http://www.vbox7.com/play:9557f4b541

В случай, че в блога не тръгне!

СКАНДАЛ! Легендарният учител на Ламите отправи директно предупреждение към България!

Карма Тинлей Ринпоче е роден в Нангчен в тибетската провинция Кхам през 1931. Двегодишен той бива разпознат като прераждане на древния будистки лама Беру Шаяк Лама Курник. През 1950-те години Ринпоче започва да популяризира будизма по света, като предприема околосветски тур и се среща с многобройни световни лидери. През 60-те години, монахът се „изпарява“ за цяло десетилетие, което е прекарал в уединение в легендарния изолиран манастир Цурпху, където получава някои от най-високите  звания в будизма.

След „усамотението“, светия човек фокусира енергията си върху образоването на „невежите“! Карма Тинлей Ринпоче може би първия високопоставен тибетски монах, който подава ръка към „Запада“! Прогресивния Лама, смата, че всеки заслужава правото на избор да види просветлението!

Тук той става един от първите тибетски Лами в изгнание обучаващи западни ученици. През 1971 година той придружава група от тибетски бежанци в Онтарио, Канада в качеството на техен лама и през 1973 основава в САЩ и Канада редица изключително успешни будистки центрове. През 1980-те Карма Тинлей Ринпоче се завръща в родния си град, където основава нови будистки храмове, както и женски манастир. Наричат го „учителя на Ламите“ защото се смята, че той е обучил най изявените лидери на тибетския будизъм, както и е отворил очите на безброй чужденци за безграничната мъдрост на неговата религия.



От 1992г.Карма Тинлей Ринпоче е в странство по света. Обикаля различни места без конкретен план и води абсолютно неочаквани и непланирани лекции и беседи в различни религиозни центрове по разнообразни точки на планетата! През тези 23 години, той се появява изненадващо в десетки различни точки на света, където се практикува Тибетски Будизъм и предава своята мъдрост на вярващите! Неговите лекции и беседи засягат и конкретни теми от настоящето, но Ламата изрично избягва медийни изяви.



Предпочита комуникацията му с неговите последователи да е на лично ниво.

Последното изненадващо появяване на Карма Тинлей Ринпоче е от 07 февруари т.г. в будисткия център в Мангутово – Словакия, където легендарният Лама изнесъл изумителна импровизирана лекция! За изключителен късмет, за събитието разбрала и журналистката Петра Балог от словашкия седмичник ECHO и побързала да се добере до отдалечения в природата будистки „курорт“.

От храма приели журналистката с радост!

Днес за пръв път в българското медийно пространство, Bradva.BG представя нейния разказ и директното предупреждение, което е отправено към нас от този свят човек!

След двучасовата лекция, младата журналистка описала преживяването като „почти свръхестествено“!

„Това е човекът с най-силна и най-позитивна енергия, когото съм срещала! Неговите думи ме изпълниха с надежда и същевременно с ужас!“
Петра Балог разказва избрани части от беседата с Ламата /които той и позволил/, - явно мъдрецът е искал да бъдат споделени с широката публика НА ВСЯКА ЦЕНА – и нищо чудно! Екипът на Bradva.BG ги представя първа на своите читатели:



"Старият континент /Европа/ е в голяма беда! Отказът да се вслушате в истината на вселената създава разединение, война и страдание. Алчността е взела превес и нациите боледуват!

Там, където алчността има най-силна вреда върху самото човечество са издевателствата върху ПРИРОДАТА! Страданието, на което Европа е подложена в момента, а и ще бъде подложена в бъдеще е причинено от неуважението към Земята. Енергиите от недрата й причиняват другите „човешки“ беди, настройват хората един срещу друг, водят до войни, бедност, глад и страдание!“ е казал Карма Тинлей Ринпоче пред словашката журналистка – информация, представена първо за България от новинарския сайт Bradva.BG.



ЕТО ДИРЕКТНОТО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ КЪМ СТРАНАТА НИ!



„Днес в Европа има гнойна рана! Тя е в земите западно от Черно Море – земите на Балканския полуостров. Там хора озверели от алчност изтръгват дробовете на земята!

Тези земи винаги са били значими и свещени, те са енергийния „вход“ към вашия континент. Днес там хората страдат, но се опитват да облекчат болката си като нараняват природата, което още повече задълбочава тяхното страдание- кръговрат от лоша енергия!“ Казал изключително притеснен Карма Тинлей Ринпоче пред словашката журналистка.

„Вие убивате дърветата, които носят святата енергия на вашите древни земи! Какво очаквате в отплата за омразата към вашия източник на живот! Осъзнайте, че Земята не дължи никому, и с всяко паднало дърво, тази рана ще загноява все повече!

Променете нагласата си към всяко едно дърво, всяко едно цвете, всеки един стрък тревичка, и Земята ще ви се отблагодари щедро!“




С абсолютна яснота, Лама Карма Тинлей Ринпоче визира безогледното изсичане на гори у нас и в съседни държави! Както нашето издание многократно е информирало читателите си, става въпрос за изключително доходоносен бизнес, държан от престъпни групировки, които буквално са се впили като паразити в България и съседкните й! Мафиотски организации, които използват примитивни ромски кланове за структурирано изсичане на горите и износ на дървесината срещу дъмпингови цени! Това води до пагубни последствия за природата, като ужасяващите наводнения в страната ни. „Бизнесът процъфтява“ в наши съседи – Гърция, Сърбия, Македония, Албания. Според водещи експерти директните поледици върху условията за живот в страната ни ще бъдат КАТАСТРОФАЛНИ ако не се вземат моментални мерки!



Лама Карма Тинлей Ринпоче разкрива и други сериозни опасности за Стария континент пред словашката журналиста, който считаме, че е необходимо да споделим:



Европейците не трябва да пробиват Земята! /Казано в прав текст от Лама Карма Тинлей/. Това ще е пагубно, ще отрови Земята. Представете си какво би станало ако се пробие човешко тяло – телесни течности ще се смесят и замърсят водейки до инфекция и смърт! Това ще донесе смърт на земята и страдание за хората. Земята ще бъде отровена в недрата си!


Тук Ламата безусловно визира извличането на шистов газ. Както многократно сме информирали читателите си, извличането на шистов газ крие сериозни рискове! Ожесточен дебат за това, дали този доходоносен бизнес е безопасен за околната среда бушува в много европейски страни. Според някои експерти, вредите за природата са минимални, но милиони европейци, подкрепени с мненията на водещи еколози смятат, че фракинга – „пробиването на земята“ може да отрови подводните води, което, както  Карма Тинлей Ринпоче описва, може да отрови земята, което съответно ще има пагубен ефект върху селско стопанството и съвсем директно върху здравето на хората, които ще се хранят с отровна храна и ще пият отровна вода.



Ако направите грешка – незабавно направете всичко, за да я поправите! Сменете отношението си към природата и напрежението между нациите в света ще намалее. Цялата агресия и желание за насилие идват от енергиите в земята.

"Осъзнайте, че убивайки това, което ви дава живот, вие убивате самите себе си! Бъдете нежни със Земята. Обичайте я ! Това е единствения път да се постигне щастие, равновесие и мир, както за вашите души, така и за вашите народи!"

 Нашата редакция представи частите от беседата с Карма Тинлей Ринпоче, за които Ламата е позволил на Петра Балог да публикува. Явно посланието, което този мистичен отшелник, който избягва медии и журналисти е било толкова важно и належащо, че е трябвало да бъде разгласено, НЕЩО КАТО ПОСЛЕДНО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ за Европа и директно за България!



Екипът на Bradva.BG подкрепя гледните точки на Лама Карма Тинлей Ринпоче и призовава граждани и институции да вземат отговорна позиция и незабавни мерки срещу безогледното унищожаване на източника на живот за всеки от нас – НИЕ ВСИЧКИ ДИШАМЕ И ПИЕМ ВОДА!

BRADVA.BG

Индийски пророк: България ще се превърне в най-мечтаната дестинация за живот

Суоми Мукунданда е един от най-известните и уважавани Хинди-гурута в Индия

Индийски ГУРУ- феномен говори за България в последното си хитово пророчество!

Изключително популярният индийски Суоми /просветен учител/ Мукунданда направи невероятна /и доста хубава/ прогноза за развитието на България през следващите години!

Суоми Мукунданда е един от най-известните и уважавани Хинди-гурута в Индия. Религиозният водач е същинска „рок звезда“ на Хиндуизма и неговите лекции и беседи имат милиони слушатели и читатели по света, пише брадва.бг!

Суоми Мукунданда е доказан пророк! Той предрича с абсолютна точност /пред огромна публика/ унищожителните цунамита през 2004-та, ядрената авария във Фукушима /името на ядрената електроцентрала Фукушима е цитирано пред 3-хилядна публика в спортна зала в Делхи точно 15 дена преди земетресението/, цунамито и аварията в електроцентралата на 11 март 2011!

Суоми Мукунданда е разказал пред хилядите живи свидетели, изумителни подробности за пътя на радиоактивния облак, които са се сбъднали почти на 100%!

Други изключително точни предсказания на гуруто включват земетресението 8.0 по Рихтер в Китай от 2008-ма, смъртоносния циклон Наргис, който опустоши Мианмар през 2009, земетресението, което срина Хаити през 2010. Фактът, че всички тези предсказания са правени пред огромна жива аудитория, както и по-телевизионния индийски ефир, правят Суоми Мукунданда абсолютна звезда в Индия, както и по света.

В една от своите последни беседи от 11 февруари в Университета Джавахарлал Неру в Делхи, Суомито направи следното Европа я очакват библейски турболенции. Странното време през последните години въобще не е случайно. Температурите се покачват все по-бързо, ледниците се топят с главоломни темпове и нивото на световния океан се покачва. През пролетта на 2016, „чашата буквално ще прелее!“.

Невиждан за за района продължителен порой, закономерен за тропиците ще се изсипе над централна Европа! Валтава ще прелее и чешката столица Прага ще е първия европейски град, който ще е сериозно наводнен, повече от когато и да е било!

След това ще последват други градове в централна и западна Европа!

Дъждът ще продължи буквално с месеци и ще бъде съпътстван с необичайна жега и странно червеникаво сияние в небето!

Според експерти, Гуруто може би визира феномен причинен от пренасищането на атмосферата с парникови газове.

Суоми Мукунданда акцентира, че жегата и проливните тропическите порои ще продължат буквално с месеци, което освен наводненията в множество европейски градове, много селскостопански реколти ще пострадат и ще настъпи криза с храната. Комбинирано с тежката икономическа ситуация, която ще достигне до нов връх през 2016 пейзажа на Европа ще се промени драстично и богатите западноевропейци ще станат новите емигранти!

И ето къде беше спомената България!

Повишаването на „световния басейн“ ще потопи перли на средиземноморието, като Монте Карло, които са центрове за най-богатите на континента.

Заможните ще търсят нов дом, където да изградят своя рай. Такива дестинации ще са географски „високи“ държави в Стария континент - държавите на Балканския полуостров, които ще са в много по-изгодна позиция от сегашните „силни“ на Eвропа, които са на по ниско спрямо водното равнище и ще пострадат сериозно от катаклизмите! България, Черна Гора и части от Сърбия ще са в разцвет, след потопите в централноевропейските държави!

Нищо не се казва обаче за морските градове в България.

В лекцията си Суоми Мукунданда пак цитира нашия район:

Балканите имат идеалното разположение да се превърнат в новия рай за богатите европейци, които ще търсят нов пристан след промяната на европейския пейзаж. Тези райони имат правилната география да останат най- малко засегнати от всемирните наводнения, които ще залеят Европа и ще бъде избрана за ДОМ от кукловодите на света.

Климатът там ще стане средиземноморски!

Ако прогнозата на Суоми Мукунданда се сбъдне, страната ни ще се превърне в "най-мечтаната дестинация за живот в цяла Европа".  Природата ще изтласка хората на централна и западна Европа към по-високите земи!

Суоми Мукунданда рядко обсъжда политически процеси, но студент, настоя да получи прогнозата на гуруто за ситуацията с Русия и Украйна.

Според Гуруто война няма да има, но икономическите последствия от конфликта за Европейския съюз ще са пагубни!

Източник: http://www.dunavmost.bg/Fun/News/13885-indiiski-prorok-balgariya-shte-se-prevarne-v-nai-mechtanata-destinatsiya-za-zhivot

Сладкиши докарват децата до истерия

Сладкиши докарват децата до истерия. На етикетите на изделията, бъкани с отровни Е-та и ГМО, се описват стряскащи последствия от консумацията им при най-малките, сигнализираха читатели на ФОРУМНЮЗ.

Предупрежденията гласят, че съставките на еклери, например, „може да предизвикат неблагоприятни ефекти върху активността и вниманието на децата”. Според специалисти по хранене това означава, че посочените различни Е-та, правят децата свръхактивни и нервни.

„Особено рискови за здравето са Е-тата, а групата на оцветителите е най-опасна. Тя предизвикват свръхвъзбудимост на нервната система при децата. Те стават нервни, свръхагресивни, трудно спят. Това са само част от нежеланите реакции”, обясни пред екипа ни диетологът проф. Донка Байкова.

Как действат

На първо място тези Е-та причиняват стомашно-чревен дискомфорт. След като преминат в кръвта пък, предизвикват алергични реакции, обриви, астматични пристъпи. „Атакуват вегетативната нервна система и централната нервна система. При натрупване стават канцерогенни”, категорична е проф. Байкова.

По думите й най-рисковата група са именно децата. В същото време всяко едно от тези Е-та е под контрола на Европейската агенция по безопасност на храните, според която поединично те не са рискови за здравето.

„Само че ние никога не ги приемаме отделно. Винаги ги консумираме заедно. В случая с еклерите те са десерт, който се яде, след като сме погълнали вече маргарини с десетки Е-та, салами и хлябове също с много подобрители. Никой досега обаче не е изследвал ефекта на свръхприем на тези съединения”, уточни диетологът.



Регламентът в действие

От 13-ти декември миналата година производителите са длъжни да описват всичко на етикетите. Задължени са от регламент на ЕС, а оттам нататък контрол няма, категорични са експертите. В следващия момент те се надяват, че родният потребител не чете и няма да обърне внимание на етикета.

В конкретния случай оцветителят Е110,  известен като „Сънсет жълто”, е посочен като опасен, освен това е забранен в хлебарството. „Това е така, защото трябва да мине през термична обработка, която го прави отровен. В същото време в сладкарството и безалкохолната индустрия е позволен. В случая зависи къде е добавен оцветителят. Ако е в тестото на еклера не е позволен, ако е в крема обаче, всичко е по правилата, действащи у нас”, обясниха експерти по хранително-вкусова промишленост пред ФОРУМНЮЗ.



Източник: forumnews

Сечище в Странджа

Mummified monk is ‘not dead’ and in rare meditative state, says expert

By Kate Baklitskaya
02 February 2015

As police say lama found in lotus positon was destined for sale on black market, there are claims it was one step away from becoming a Buddha.



The mummified remains, covered in cattle skin, were found on January 27 in the Songinokhairkhan province. Picture: Morning Newspaper

A mummified monk found in the lotus position in Mongolia is 'not dead' and is instead one stage away from becoming a real-life Buddha, it has been claimed.
Forensic examinations are under way on the amazing remains, which are believed to be around 200 years old, having been preserved in animal skin. But one expert has insisted the human relic is actually in 'very deep meditation' and in a rare and very special spiritual state known as 'tukdam'.
Over the last 50 years there are said to have been 40 such cases in India involving meditating Tibetan monks.
Dr Barry Kerzin, a famous Buddhist monk and a physician to the Dalai Lama, said: 'I had the privilege to take care of some meditators who were in a tukdam state.
'If the person is able to remain in this state for more than three weeks - which rarely happens - his body gradually shrinks, and in the end all that remains from the person is his hair, nails, and clothes. Usually in this case, people who live next to the monk see a rainbow that glows in the sky for several days. This means that he has found a 'rainbow body'. This is the highest state close to the state of Buddha'.
He added: 'If the meditator can continue to stay in this meditative state, he can become a Buddha. Reaching such a high spiritual level the meditator will also help others, and all the people around will feel a deep sense of joy'.
Initial speculation is that the mummy could be a teacher of Lama Dashi-Dorzho Itigilov.
Born in 1852, Dashi-Dorzho Itigilov was a Buryat Buddhist Lama of the Tibetan Buddhist tradition, best known for the lifelike state of his body.





The 'meditating monk' and the house in Mongolia where it was hidden. Pictures: Morning Newspaper

Ganhugiyn Purevbata, who is the founder and professor of the Mongolian Institute of Buddhist Art at Ulaanbaatar Buddhist University, said: 'Lama is sitting in the lotus position vajra, the left hand is opened, and the right hand symbolizes of the preaching Sutra.
'This is a sign that the Lama is not dead, but is in a very deep meditation according to the ancient tradition of Buddhist lamas'.
The mummified remains, which were covered in cattle skin, were found on January 27 in the Songinokhairkhan province of Mongolia.
However, there is more to the story and now police have revealed that the monk had been stolen from another part of the country and was about to be sold off.
An unnamed official said that it was taken from a cave in the Kobdsk region by a man who then hid it in his own home in Ulaanbaatar.
He had then been planning to sell it on the black market at a 'very high price', with local media claiming he wanted to take it over the Mongolian border. Police uncovered the plot and quickly arrested a 45-year-old, named only as Enhtor.
According to Article 18 of the Criminal Code of Mongolia smuggling items of cultural heritage are punishable with either a fine of up to 3million roubles ($43,000) or between five and 12 years in prison. The monk is now being guarded at the National Centre of Forensic Expertise at Ulaanbaatar.

Source: http://siberiantimes.com/other/others/news/n0105-mummified-monk-is-not-dead-and-in-rare-meditative-state-says-expert/

Проф.Чирков: Лоши храни, обездвижване, злоба и завист убиват сърцето

проф. Александър Чирков
Последна редакция на 21/02/15 11:05

Избрал да лекува сърца, защото това е най-загадъчният орган, който никой не може да създаде
Мечтая да се върна в „Света Екатерина“. Не съм душевно разстроен, но бих искал да си я имам тази болница, защото аз я построих, аз я създадох. Но дойде един министър, който ме уволни без да разбера защо. Това разкри във филм на Нова ТВ проф. Александър Чирков.

Той обясни, че болницата е изградил със спонсорство на германци, американци, австрийци и холандци, без нито един лев държавни пари. През цялото време е „промивал“ мозъците на колегите си – и в морален, и в професионален план.

Като шеф на клиниката започнах да промивам мозъците на моите колеги – да работят в екип, да бъдат мили към пациентите и техните семейства. Забраних им да третират медицинските сестри като втора ръка. За първи път въведох хостесите – добре облечени жени, които да се грижат за постъпващите в болницата пациенти. Въведох класическата музика по време на манипулации и операции, това е мой патент. Защото сърцето е най-интересният орган, особено загадъчен, защото не може никой да изгради такава машина. Затова избрах да бъда именно сърдечен хирург. Това, което най-много вреди на сърцето са лошата храна, обездвижването, злобата, омразата и завистта. Те, заедно с лошите мисли, са му най-големите врагове, те могат да убият сърцето, посочи професорът.

Той разкри, че след всяка операция прави лицеви опори. Научил се е да не чака благодарност от хора по нашите географски ширини. Но е признателен на децата си – син и дъщеря, и съпругата си, които винаги са го подкрепяли и той много обича. И въпреки, че е преживял големи разочарования от колегите си в България, не изпитва лоши чувства към тях и не е склонен да им дава съвети.

Не бих дал съвет на никого, и д-р Начев, и останалите колеги са достатъчно зрели, за да се замислят какво съм направил за тях. Научил съм се да преодолявам обидата с една философска представа за живота. Винаги съм искал да правя хубави нещо, които да носят радост на хората – това ме прави щастлив, това ми нови удовлетворение, признава още проф. Чирков.

Източник: http://www.faktor.bg/obshtestvo/ulicata/39397-profchirkov-loshi-hrani-obezdvizhvane-zloba-i-zavist-ubivat-sartzeto.html

Великанът и хората

Приказка за китайският цар Рузваншад

В Китай царуваше някога един млад цар, на име Рузваншад. Когато не беше зает с държавните си дела, той прекарваше цялото си свободно време в лов. Един ден, когато се беше отдал на любимото си занимание, той се поотдалечи малко от свитата си. Изведнъж съзря наблизо да подтичва една бяла сърна с червени и ситни петна.

Сърната имаше на краката си златни гривни, а на гърба ѝ имаше покривка със сребърна бродерия.

Младият цар не можа да устои на изкушението да я докосне и се спусна след нея с всички сили. Но сърната побягна толкова бързо, че след миг Рузваншад се оказа само в праха, вдигнат от копитата ѝ. Върна се при свитата си недоволен, но се закле пред себе си да претърси цялата гора, докато не я намери. 

На следващият ден, тъкмо бе навлязъл в гората, когато отново я зърна полулегнала до брега на едно езеро. Едва се сдържа да не извика от радост, докато опъваше лъка си, но сърната с един невероятно лек скок се хвърли в езерото и за миг изчезна. 

Царят веднага повика везира и свитата си и им заповяда да претърсят езерото. Беше разярен от поредния си неуспех и искаше повече от всичко да хване сърната - жива или мъртва. Търсенето обаче се оказа напразно, нямаше и следа от чудното животно. Тогава упоритият цар каза на везира си:
- Оставаме тук на пост през нощта. Сърната ще помисли, че сме си отишли и ще излезе.
Разбира се, старият везир не се страхуваше да остане на открито през нощта, но се опита да предупреди господаря си:
- Това не е обикновено животно. Тук има нещо нередно, магия някаква май... Мисля, че ще бъде опасно за Вас и че...
- Как смееш да възразяваш на моята заповед? - каза гневно младият владетел. - Добре, всички останали да си тръгват. Ти оставаш тук с мен, до това дърво!
Заповедта беше изпълнена и на брега останаха само те двамата.
- Ще се редуваме, - каза Рузваншад, след като усети, че очите му се затварят. - Аз ще дремна малко, а ти наблюдавай и ако видиш нещо, веднага ме събуди!

Муезин, така се казваше везирът, беше изключително предан на своя господар, но тъй като беше вече в напреднала възраст, не можа дълго да устои на умората.  Дори не усети кога задряма и той.

Разбуди ги шум от фанфари. Пред тях се издигаше разкошен дворец, а през широко отворените прозорци до ушите им достигаха вълшебни гласове на непознат хор.

 

- Какво означава това? - обърна се царът към Муезин, който слушаше в захлас с отворена уста. - Къде се намираме, къде е езерото? Чий е този дворец и как е възможно да е по-красив от моя?!
- Трябва да е някакъв мираж, игра на въобръжението, господарю. - каза везирът, поклащайки глава. - Този дворец е някаква клопка.
- Да видим! - рече уверено смелият цар. - Колкото повече ме съветваш да бъда благоразумен, толкова повече расте желанието ми да разгадая тази тайна. Следвай ме!

Рузваншад тръгна към двореца и не везира не му оставаше нищо друго, освен да го последва.
Портата на двореца беше отворена и те предпазливо влязоха. Пред очите им се откриваха великолепни зали с подове от китайски порцелан, дивани, покрити със златотканни платове. Онемели от възхита, те достигнаха до вратата на последната зала, където откриха тайната на концерта, който ги беше разбудил.  Там, на златен трон, седеше невероятно красива жена в ослепителни дрехи. Веше подпряла брадичка с ръка и слушаше...Когато царят и везира влязоха, песента секна. Жената на трона трепна и се обърна. Рузваншад бавно достигна средата на залата и любезно поздрави:
- Позволете да Ви се представя. Аз съм царят на Китай. 
И след кратка пауза се чу да казва:
- Никога слънцето не е виждало лице като Вашето. Кажете ми, за бога, коя сте Вие?!

Жената се усмихна и почти шеговито отговори:
- Аз съм сърна, която може да подчинява лъвове и която може да се хвърля в езеро, без да се удави!
- Сега разбирам Вашите свръхестествени способности. Аз съм само един простосмъртен. Но...пленителното Ви лице, не е ли и то само краткотрайна външност? И то ли ще изчезне при следващата прищявка на Вашата фантазия?

- Спокойно, - каза девойката все така усмихната, но трогателно нежна. - Вие сега ме виждате такава, каквато съм в действителност. Заповядайте, бъдете ми гост! Пийте за мое здраве и вкусете нашите ястия. 
Масата вече бе отрупана с всевъзможни лакомства, вина, сокове, плодове.

- А Вие? Вие няма ли да ми правите компания? - попита младият цар без да отмества поглед от девойката.

Тя поклати отрицателно глава:
- Не, аз се храня само с аромата на ястията. Но ще Ви бъда виночерпец. Харесва ли Ви това вино? То е от Шехеристан, островът на Духовете. Там царува моят баща, а аз съм единствената му дъщеря.
- О, Вие сте Фея! - извика царят с широко отворени очи. - Аз съм луд и не мога да повярвам, че го казвам, но...аз съм влюбен във Вас и мисля, че съм Ви обикнал завинаги!

Феята се засмя с глас:
- Завинаги? Това е твърде силна дума за променливото човешко сърце. Не вярвам, че Вашата любов може да трае дълго, но съм склонна да повярвам, че точно сега  ме обичате, защото... е взаимно...
Щом чу тези думи, царят падна на колене пред красивата фея.
- Да, така е, и аз Ви обичам - повтори тя тихо. - И не мога да си обясня как стигнах до там, че да се влюбя в човек. Нашите закони го забраняват, но то...просто се случи.  

Любопитството ме накара да напусна двореца на баща си и да обиколя много страни, в които живеят децата на Адам. И тъкмо когато вече бях решила да се върна на остров Шехерестан, те видях да излизаш на лов. Ти не можеше да ме забележиш, защото аз мога да бъда невидима, когато поискам. Не можех да се откъсна от теб  и за да те отделя от придворните ти, се превърнах в бяла сърна.  Бях трогната от усърдието, с което ме търсеше из езерото и от решението ти да прекараш нощта до брега. Докато вие спяхте, аз заповядах да бъде издигнат този дворец, за да мога да ви приема в него.

Царят, който беше онемял от радост, се канеше да ѝ отговори, но точно в този момент в залата влезе друга девойка, която приличаше на придворна. Щом видя черните ѝ дрехи и съкрушеното ѝ лице, феята се изплаши.
- Какво има, Мая? - извика тя, - каква тъжна вест ми носиш? Нещо за баща ми ли?!

Мая замълча и след дълга въздишка каза:
- Макар че духовете живеят по-дълго от хората, те също като тях са смъртни. Вчера баща Ви напусна Земята. Вашите поданици имат нужда от Вас, княгиньо Шехеристани. Вашето присъствие е крайно необходимо там в този момент.

Шехеристани заплака, обвзета от двойна скръб. Безкрайно обичаше баща си и в същото време разбираше, че се налага да се раздели с този, който бе заел специално място в сърцето ѝ. Обърна се към Рузваншад и му протегна ръката си. 
- Трябва да те напусна княже, но те уверявам, че пак ще се видим. Ако наистина ме обичаш и все още ме искаш, ще се оженим.
Едва изрекла тези думи, тя изчезна. Царят и везира му се озоваха в пълен мрак и скоро осъзнаха, че се намират до дървото, на брега на езерото. Младият цар напразно продължаваше да се оглежда с отчаян поглед.

- Знаех си, - извика Муезин, - станахме жертва на магия, Господарю, знаех си! Тази жена сигурно е вещица, превърнала се в младо, хубаво момиче, за да може по-лесно да Ви замае главата. Повярвайте ми, трябва незабавно да се махнем от  това прокълнато място. Страхувам се за Вас!
- Да вървим, - каза с въздишка Рузваншад. - Но не мога да повярвам, Муезин, че Шехеристани е скроила някакъв зъл план срещу мен. Очите ѝ казват, че има добро сърце.

Утрото вече настъпваше, когато двамата отново влязоха в столицата. Единственото, което Рузваншад искаше бе отново да види тази, която го напусна. През следващите дни той се остави да бъде погълнат от мисли за нея. 
Минаха месеци. Единственото развлечение на царя беше ловът и той продължаваше да ходи само в онази гора, където бе видял бялата сърна. Везирът положи всички усилия да го разсее, но  напразно, нищо не помагаше. Рузваншад ходеше наистина като омагьосан. 

Една сутрин, докато придворните очакваха обичайният поздрав за добро утро от царя, вместо това им съобщиха да си вървят. Нещо непредвидено се беше случило на Негово Величество, което го възпрепятстваше да се появи. Придворните се развикаха недоволно, искаха обяснение.  Наложи се везирът да ги посрещне със зачервени от плач очи.
- Трудно ми е да обясня нещо, което и за мен самият е необяснимо. - каза той. - Снощи, след като разпусна офицерите си, царят се оттегли в спалнята си. От тогава от него няма никаква следа. Претърсихме целият дворец и околностите, нищо... Не ни остава нищо друго, освен да се надяваме на чудо и да очакваме завръщането му, ако въобще все още е жив!
Народът потъна в дълбока скръб. Патрули бяха разпратени по всички краища на страната, но търсенето си остана безрезултатно. След около седмица време вече бяха загубили и последната си надежда.

Докато поданиците му тъгуваха, Рузваншад беше на върха на щастието на остров Шехеристан, където беше пренесен по заповед на Шехеристани. След като бе провъзгласена за царица, тя прекара вървите месеци в грижи по царството си. Но не забрави дадената пред царя на Китай дума и обещанието си да се омъжи за него. Беше взаимно и той ѝ остана верен. Ето защо, тя събра първенците в царството на Духовете и им каза:
- Когато ми положихте короната, вие до един се заклехте да ми се подчинявате. Ето сега моята воля: ще се омъжа за цар Рузваншад и се надявам вие всички до един също да го приемете за свой господар. 
- Но, макар и да е цар сега, той си остава човек, дете, - каза един побелял Дух,- и ще трябва да се подчинява на нашите закони. Как мислите, дали ще съумее?
- Не се притеснявайте за това, - отговори Шехеристани, - аз ще му разясня задълженията му към нашия народ.

След като получи съгласието на съветниците си, Шехеристани заповяда да доведат царя на Китай в нейния задмосрки дворец.
Удивлението на Рузваншад беше неописуемо, когато се събуди и до себе си видя жената на своите мечти. 
Към края на церемонията по венчавката, Шехеристани се приближи към съпруга си и му каза:
- Скъпи, трябва да ми обещаеш нещо. Необходимо е да го направиш в името на общото ни щастие. Също толкова важно е и да го изпълниш точно, защото ако не го изпълниш, ще страдаме и двамата.
- За теб съм готов на всичко, Говори, кажи ми за какво става дума? - без да се колебае отговори младият цар.

- Добре...ние духовете, не приличаме в постъпките си на вас, хората, - започна Шехерестани. Имаме различни и особени  на пръв поглед закони и нрави. Ако наистина възнамеряваш съвместният ни живот да продължи дълго, трябва да се закълнеш пред мен, че моите желания ще бъдат и твои, и че ти никога няма да ме упрекнеш , каквото и да правя пред теб. Впрочем запомни, че духовете не вършат нищо неразумно, и всичките ми постъпки, колкото и чужди и странни да ти се струват, имат своето обяснение. 
- О, царице моя! Можеш да разчиташ на мен. Готов съм да положа каквато искаш клетва и обещавам да приема всичко безпрекословно.

Шехеристани сияеше и благодари на царя с най-нежния си поглед и като го хвана за ръка, поведе го към трона и даде знак на придворните си да започнат веселията.

Празненствата по случай царската сватба продължиха дълго. Рузваншад бе така опиянен от щастие, че скоро забрави и своята страна, и своя народ.  Гледаше на живота през розови очила. Така в съвършено щастие измина една година. Тогава радостта на на царя се удвои, роди му се син, красив като слънцето. Царят беше на лов, когато получи новината. Метна се на коня си и запрепуска към двореца, за да види първородната си рожба. 

Това се случи през зимата. Шехеристани беше седнала край камината и държеше детето в ръцете си.

Щом влезе при тях, Рузваншад си помисли, че едва ли на света може да има по-мила картина от тази. Тя му подаде детето и нежно му се усмихна. Рузваншад пое малкият принц много внимателно, толкова крехък бе той. Нежно го прегърна, без да откъсва поглед от малкото му личице.
- Видя ли го добре, господарю? - попита царицата.
- Колко е красив! - успя най-сетне да прошепне царят с просълзени от щастие очи и също така нежно подаде бебето на майка му.
- Ако ти си щастлив, - продължи Шехеристани, - и аз съм щастлива.
И като пое в ръцете си малкият принц, тя го хвърли в огъня.

Рузваншад подскочи от ужас. Погледна към камината, но огънят беше вече изчезнал заедно с детето. Застина като вкаменен, а Шехеристани се усмихваше спокойно. Царят бавно отвърна глава, беше сломен и сърцето му се разкъсваше от мъка, но той си спомни обещанието, което беше дал на царицата, замълча и се оттегли в кабинета си. Там се отдаде на своята скръб и дълго време не можа да се успокои. "Аз не бива да се противопоставям, - си каза той, - заклех се, че няма да го правя. Това, което тя направи, е непростимо жестоко и ми се иска да вярвам, че както тя ми каза, тази ѝ постъпка си има своята причина". Не каза нищо на съпругата си, макар да имаше нужда от някакво обяснение. Върху щастието му обаче вече беше легнала сянка и нежността на любимата жена не можа да заличи ужасния спомен.

След още една година им се роди дъщеря. Тя беше още по-красива. Нарекоха я Фатима. Всички духове от острова отпразнуваха нейното раждане. Три дни продължиха тържествата, а Рузваншад беше най-гордият баща на света. Не спираше да я гледа и прегръща. Покрай нея той беше на път да позабрави какво се случи със синът му. Оказа се обаче, че и този път радостта му няма да трае дълго.Няколко дни след раждането на мъничката принцеса, в двореца се появи голямо бяло куче, което започна да дỳши по всички ъгли със зинала уста. Когато Шехеристани го видя, повика го до себе си и му прошепна:
- Ела тук, моето кученце. Вземи това момиченце заедно с люлката му!

Случи се така, че Рузваншад присъстваше на тази сцена и преди още да може да си даде сметка за това, което става, животното послушно се приближи до люлката, захапа я с уста и избяга заедно с детето. Царят едва се сдържа да не извика от отчаяние, но Шехеристани го погледна многозначително. Той отново си спомни за обещанието и с последни сили успя да подтисне страданието си, докато остане сам. Очите му не пресъхваха от сълзи, а дълбоко в себе си той вече проклинаше таз коравосърдечна жена. "Сигурно, - си мислеше той сломен, - такъв е законът на духовете: те могат да се женят за хора, но деца от такъв брак не бива да останат живи. Вероятно това е причината...Нямам право да съдя Шехеристани, но как да говоря с нея оттук нататък, как да я погледна?! Ако устата ми мълчи, очите ми ще крещят от омраза към тези варварски закони. Не мога да понеса да живея повече на този остров". 

И Рузваншад реши. Той обичаше жена си, но бе невъзможно да живее с мисълта за случилото се и още на следващия ден ѝ съобщи, че си заминава.
- Имам нужда да видя народа си, - каза той, - а и те вероятно имат нужда от мен.
- Да бъде както си пожелал, Господарю, - отговори Шехеристани, - твоето присъствие в държавата ти и без това е крайно необходимо на този етап. Моголите сбират огромна армия, за да ви нападнат. Върви да защитиш царството си. Аз ще дойда по някое време да те видя.
Едва изрекла тези думи, тя се обърна към един дух от свитата си и му заповяда:
- Пренесете веднага царят в двореца му в Китай!

За част от мига Рузваншад се намери в стаята си, легнал на сòфата си, където  обикновено прекарваше следобедната си почивка.
Като видя тъй внезапно появилият се цар, Муезин подскочи като попарен:
- Ах, Господарю!!! Сънувам ли? Наистина ли това сте Вие? Значи небето е чуло най-после молбите ми. - И започна  бързо да разказва. - По време на Вашето отсъствие държавата управлявах аз. Вашите поданици, загубили всяка надежда, че ще се върнете, ме натовариха с тази отговорност. Но кажете, какво стана, къде бяхте Вие през всичкото това време?

Рузваншад разказа по-голямата част от случилото се на своя верен везир и му съобщи за голямата опасност от страна на моголите. 
- Върнах се, за да защитя народа си и да...
Но той не довърши. Въпреки доверието си към Муезин, някак не пожела да сподели най-тежката си мъка дори с него. В това време всички висши офицери вече бяха на крак. Рузваншад започна да дава енергични разпореждания и се остави да бъде изцяло погълнат  от държавническите си грижи. 

За една нощ войските се събраха в столицата. Войниците бяха обхванати от силно въодушевление и готовност да защитят царството си. Нашествието на моголите, вместо да всее паника, бе посрещнато спокойно и организирано.  След като подготовката приключи, Рузваншад се качи на бойния си кон и извика:
- Напред срещу врага!

Излизането на войските беше пищно. Царският кон стъпваше по цветя, след армията се движеше верига от камили, натоварени с провизии. Службата по продоволствието беше организирана от везир на име Велѝ. Прехраната на войската беше от първостепенна важност. Цяло стадо товарни животни носеха и пълни с вино бъчви.

Когато достигнаха до една широка равнина, Рузваншад реши да спрат там да дочакат моголите. Разчиташе особено на своята кавалерия. Щом изградиха лагера, той заповяда животните да бъдат разтоварени. Точно след издаване на заповедта, вниманието му бе привлечено от един голям облак прах. От него се показаха паланкини* , охранявани от многобройни въоръжени конници. От един от тези паланкини слезе царицата, жената на Рузваншад. В момента, в който я видя, той възкликна от радост, но веднага след това онези спомени свиха сърцето му и той се приближи към нея със смесени чувства на възторг и страх. Шехеристани се усмихна нежно на съпруга си и каза:
- Виждам, че идвам точно навреме.

После подаде знак на своите гвардейци, които се спуснаха към разтоварените провизии и започнаха да ги унищожават: пробиха бъчвите, разбиха сандъците, разпориха и  разкъсаха чувалите и изпотъпкаха сухарите, ориза и брашното.
Рузваншад стоеше като вкаменен...

Муезин започна да си скубе брадата от отчаяние. Велѝ, разярен, крещеше на войниците да защитят провизиите си. Но докато войниците се окопитят, всичко наоколо беше тотално унищожено. А царицата спокойно  се обърна и тръгна към паланкина си. Тъкмо да се качи в него, царят най-сетне се окопити  и се спусна гневно към нея:
- Какво ти става, жено? Не ти ли бяха достатъчни моите бащински страдания, та сега посягаш и на царството ми? Проклинам денят, в който те видях, проклет да е деня, в който  ти плени сърцето ми, за да го разбиеш след това! Твоята жестокост причини смъртта на децата ми, а сега погубва и народа ми. Сега как ще изхраня войската си? Нали така всички ще измрат от глад, как можа да ми сториш това?!

- О, колко съжалявам!... - изрече просото Шехеристани и от очите и се търкулнаха две едри сълзи. 
Тези сълзи, първите нейни сълзи, уталожиха малко гнева му. Той за пръв път я виждаше да плаче.
- Малко е късно да се разкайваш, - каза той. Сълзите ти не са в състояние да поправят стореното зло. Ще загубя царството си така, както загубих и децата си. Само не разбирам, какво толкова сторих, за да ми причиняваш всичко това?
Царицата продължаваше да плаче. Най сетне успя да поеме дълбоко дъх и да каже:
-Нима не разбираш, царю? Аз плача за нашата раздяла. Сега трябва да те напусна, защото въпреки клетвата си, ти ме упрекна, осъди моите постъпки. Законът на духовете е строг и аз трябва да го спазя.

- Да ме напуснеш? - недоумяваше царят.
- Да, ти очевидно се усъмни в мен. Мислиш, че съм хвърлила синът ни в огъня? А това е измама за твоите човешки очи. Аз само предадох детето ни в ръцете на неговите възпитатели, които ще го подготвят да бъде достоен наследник. Кучето, което отнесе нашата прекрасна Балкис е фея, която ще ѝ предаде всички знания и умения, необходими за една принцеса на духовете. Аз доведох тук нашите деца днес, за да ги прегърнеш. Виж колко са пораснали...

Рузваншад беше объркан, но нададе вик на безумна радост. Децата излязоха от паланкина и се хвърлиха в обятията му. Замаяният цар целуна розовите им бузки и се обърна отново към жена си:
- Царице моя, - каза той развълнувано, - прости ми, че се усъмних в мъдростта ти. Заради щастието, което сега ми поднасяш, аз ти прощавам греха, който направи, като унищожи провизиите на войските ми. Аз...
Шехеристани го прекъсна:
- Няма какво да ми прощаваш! Аз спасих армията ти, човече! Погледни твоят везир Велѝ как трепери сега, след като беше толкова разярен преди малко. Той е получил сто хиляди мери от царя на моголите, за да отрови храната и питиетата на твоята войска.
- Да отрови?! - царят звучеше ужасèн.
- Да! Повикай го тук и сам се увери в това!

Рузваншад направи знак на Велѝ да се приближи. Везирът бе силно пребледнял, въпреки намерението му да изглежда спокоен.
- Научих, че си се опитал да отровиш армията ми, Велѝ. Вярно ли е това? - извика царят разгневен.
- Аз?! - каза Велѝ с престорена невинност. - Аз, който съм Ви толкова предан? Каква е тази басня? Кой Ви наговори тези измислици?
 Царицата се наведе, взе напососки едно ненапълно разсипана делва и един чувал, в който беше останало малко ориз и каза:
- Заповядай му да пие от този нектар и да хапне от ориза!
Велѝ пребледня още повече и отговори:
- Сега не съм гладен!
- Добре, пийни тогава малко от това вино! - каза царицата.
- Не ми се пие! - прошепна все по-колебливо везирът.
- Заповядвам ти да пиеш! - извика Рузваншад, който като видя как трепери везирът, вече не се и съмняваше във вината му. - Пий или ще заповядам на оръженосеца ми да ти отсече главата!

В очите на везира се четеше ужас. Той бавно протегна ръка към делвата и я поднесе към устата си. Едва докоснало устните му, винoто подейства на секундата и той се строполи безжизнен на земята.

- О, скъпа, - обърна се към съпругата си царят, - ти спаси живота на всички ни! Не знам как да ти се отблагодаря! Зная, че ще загубим битката, защото нямаме провизии. Войската ми ще гладува, но...
- Не, - каза Шехеристани с все същия тъжен глас, - войската няма да гладува, защото врагът ви е запасен с двойно колочество провизии. И той е съвсем близо до нас, макар вие да не подозирате това. Атакувайте още тази нощ, разбийте ги и вземете провизиите им. Чувате ли този шум, наподобяващ далечна гръмотевица? Това са те - моголските войски. Вървете на бой! Вие ще победите!

Царят, окуражен от своята съпруга, целуна за последн път децата си, скочи на коня си и поведе офицерите си. 
- Напред към врага!

В същият момент на хоризонта се показа гора от неприятелски копия. Царят застана начело на конниците и се впуснаха в атака. Моголите бяха храбри войници, но не устояха на устрема на Рузваншад и неговата армия. След няколко часа полето бе осеяно с поразените врагове, а посраменият моголски цар бягаше някъде далеч с малка група негови офицери, успели случайно да се спасят. Царят на Китай се спусна към Шехеристани, която, застанала неподвижно до своя паланкин, през цялото време наблюдаваше сражението.

- Ние победихме благодарение на теб, скъпа. - извика Рузваншад, опиянен от радост. - Моля те, прости моите обидни съмнения. Това никога повече няма да се повтори! Всяка твоя дума ще бъде за мен закон...
- Сбогом, царю. - отговори Шехеристани, въздъхвайки и отдръпвайки ръцете си от ръцете на своя съпруг. Вече ти обясних, ти по своя вина ме загуби, загуби и децата си. Такъв е законът! И това е нашата последна среща!
- Но това е невъзможно! - почти проплака царят и обхвана Шехеристани в обятията си. - Нищо вече неможе да ни раздели. Никому не яе позволя да ви отнеме от мен!
- Сбогом! - повтори разплакана царицата.

И в същият миг Шехеристани, принцовете, гвардейците и паланкините изчезнаха по необясним начин....

Царят нададе отчаян вик. Веднага при него изтича Муезин.
- Аз съм прокълнат! - стенеше царя.- Сам разруших семейството си. По своя вина! По своя вина!
- Успокойте се, Господарю, - каза Муезин, опитвайки се да утеши Рузваншад, - Помислете за войската, за царството. Огледайте се , вижте каква богата плячка взехме. При бягството си моголският цар изостави цялото си съкровище. В неговите каси има толкова злато, че ще можем не само да платим заплатите на войниците, но и да зарадваме народа, като опростим данъците за много години напред. Вашите поданици ще Ви благославят. Вие сте велик цар!
- Защо ми е всичко това?! - пак простена Рузваншад, без да се срамува от сълзите си. - Не искам да съм цар. Ти ще се грижиш за всичко от днес нататък, царувай вместо мен. Аз не  искам да мисля за друго, освен за едно. Че можех да имам всичкото щастие на света и че с такава лека ръка загубих всичко - и любимата жена, и децата си. Загубих ги по своя вина!

Отчаянието на царя беше толкова голямо, че Муезин, въпреки всичките си усилия, не можа да го успокои и да го върне начело на войската. И царят-победител се завърна в столицата помръкнал,  скрит зад завесите на носилката си. Дълбоко опечалена беше и цялата армия. Самият Муезин, който сега я предвождаше, беше сломен от скръбта на своя любим господар. При вида на тъжното му лице стихваха възторжените  викове  и  на тълпата, която ги посрещаше. 

Щом се завърна в двореца си, Рузваншад се затвори в своя апартамент. Заповяда да спуснат всички завеси, за да не вижда вече нито слънцето, нито синьото небе, нито зеленината в градините, нито величествените очертания на планините. Искаше да остане сам със скръбта си. В стаята не пускаше нито придворните си, нито офицерите. Само Муезин и немите слуги, които безшумно преминаваха през залите, имаха право да доближават съкрушения монарх.

Натъжи се и целият град, смехът и песните около двореца бяха забранени. Въпреки че везирът съумяваше да замести достойно своя господар, над целия град бе легнала траурна покривка.

 

 Така изминаха десет дълги години. Рузваншад беше неутешим, мъката го топеше с всеки изминал ден. Държавните дела не го интересуваха. Той търсеше Муезин само за да  поговори с него за жена си и децата си. Напразни се оказаха всички усилия на везира да разсее тази тъга и накрая той изгуби надежда, че няга отново ще го види такъв, какъвто беше.

Дойде и оня ден, в който цялата тази мъка го прекърши окончателно. Царят беше на смъртно легло. Оставаха му броени часове. Блед, измършавял, той изплакаваше последните си сълзи. Внезапно в стаята се чу лек шум - появи се Шехеристани. Тя се спусна към съпруга си и топло го прегърна.
- Нашите страдания свършиха, скъпи! Законът на духовете ме отдели от теб за десет години. Цели десет дълги години! Ах, царю мой, аз ти казах тогава "сбогом", защото никога не бих повярвала, че децата на Адам са способни на вярност и трайна любов. Но ти доказа точно обратното, остана ми верен, а това означава, че аз не съм познавала достатъчно добре мъжкото сърце. Ето и нашите деца ни, и те са тук. Повече никога няма да се разделяме.

Всички тези думи, прекъсвани от нежни топли целувки, сякаш възкресиха царя. Видът на двете му деца окончателно го върна към живота. Прозорците бяха отворени и оттам нахлу свеж въздух и светлина. Рузваншад свика придворните си, начело с Муезин, а след час вече целият град празнуваше, сякаш бе възкръснал заедно с царя. Цял месец празнува китайският народ щастието на своя господар и оттогава  никъде не е имало по-щастливо царство от това, на Рузваншад.

Източник: http://hadzapi.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/12/30/prikazka-za-kitaiskiia-car-ruzvanshat.874766