неделя, 26 октомври 2014 г.
събота, 25 октомври 2014 г.
Family Problems and Conflict: Turning Filth into Fragrance
Questioner: When there is conflict and discord in the immediate family – with one’s parents or siblings for example – irrespective of what the reasons may be, how does one arrive at some harmony?
Sadhguru: Since you said parents and siblings, you have one excuse – you did not choose these people. If it was about husband and wife, there was a choice – you could not blame it on someone else!
Family is a good training ground for you to know your limitations. You are cocooned with a certain number of people – which means every day, whatever you do, you have to step on each other’s toes. There are things they do that you hate, but still you have to be with them. It isn’t like your Facebook family of 10,000 – if there is someone you don’t like, you click him out.
Family is a beautiful place for you to grow beyond your likes and dislikes. Your likes and dislikes are the basis of compulsiveness within you. When you are stuck up with likes and dislikes, consciousness is out of question. The moment you like or dislike something, you naturally behave compulsively – favorably compulsively to what you like, in a reactive way compulsively to what you do not like.
Becoming conscious
Family is a cocoon where whether you like it or not, you have to be with these people for a certain period of time. Either you make this a bitter experience, or you learn to transcend your likes and dislikes. Let’s say there are certain aspects about your husband that you hate. If after some time, you say, “He’s like that – it’s okay,” he has not changed, but you transcended your dislike for a particular type of behavior or whatever else it was that bothered you about him. If you become bitter or you resign, in the sense of “There is no other way – I have to put up with them,” all the pain and struggle of being with people will be wasted. But if you say, “Yes, this is how they are, but it is okay with me. Let me go on with these people joyfully,” you consciously transcend.
Where we are is never entirely our choice. But what we make out of it is entirely our choice. Exercise it.
When you transcend your likes and dislikes, unknowingly, you become conscious. Unknowingly, you turn spiritual, which is the best way to turn spiritual. Not by saying, “I am going to take a spiritual path” but because as a life, you became conscious enough to transcend your limitations, likes and dislikes and you turned spiritual, without attaching the word “spiritual” to it. The best way to become spiritual is to consciously evolve to a point where you are not compulsorily reactive anymore. Family is a good place for you to train yourself towards that. You are not trapped in this forever. Whatever kind of family you live in, it is only for a certain period of time. You must use this period of time to transcend your likes and dislikes.
If people around you do not agree with you, you are in a very good place. I always tell people in the ashram, “Choose someone that you cannot stand and learn to work with them, joyfully. It will do wonders to you.” If you choose to be with someone you like, you will become compulsive to be only with those sorts of people. Family is not the problem. Your wanting to be with what you like is the problem. Don’t choose what you like. See how to make what is there wonderful. What comes to you is not your business. What you make out of it is your business.
People say things like, “Oh, it’s a gorgeous day” or “It’s a bad day,” depending on the weather. Just because there are clouds, it is not a bad day. Leave the weather to nature. One day sun, another day clouds; one day rain, another day snow – it’s all right. If it’s sunny, you go bare-chested; if it’s raining, you go with a raincoat; if it’s snowing, you go with a snowboard. No matter what, it is up to you to make it a good day.
Similarly, do not bother about who is sitting around you right now. You make this a wonderful process of sitting with this person. This does not mean you have to sit with them forever. Everyone comes and goes. Either they come and go, or you come and go. Whoever is here, whatever is here – make the best out of it for now. If you have other choices, you can change, but the important thing is that you joyfully change. It should happen out of conscious choice, not out of compulsion, that because you cannot be here, you have to jump somewhere else. If you leave in such a state, wherever you go, you will be the same. If you do not know how to make it here, you do not know how to make it anywhere.
Measuring results
And how will you know whether this whole spiritual process is working or not? Only by results. If with the same people, you can wake up a little more joyful, you are a little more at ease, they do not irritate you anymore as they used to do – that means you are progressing. Everywhere, progress is measured by results – here too.
It happened one day – there was a queue at the gates of heaven. Saint Peter was checking everyone’s accounts before admitting them. There was an Italian taxi driver from Vegas in a shiny polka dot shirt and aviator glasses, cigarette dangling. Right behind him was a bishop. He looked at the man in distaste, “Why is he even in this line to heaven, first of all?” But you know, strange are the ways of God. When the taxi driver’s time came, he said, resigned to his fate, “Okay, wherever you send me… What’s the problem.” As a taxi driver, he is used to that –wherever the customer wants to go, he goes; he does not choose his destination. All his accounts were checked. Then Peter welcomed him with a big smile and gave him a nice silken robe. Two very pretty angels came and took him into heaven.
The bishop was looking at this in amazement. When his turn came, they looked at his books, welcomed him, gave him workman’s overalls and a mopping stick, and said, “You go and clean corridor No. 127.” The bishop was distraught, “What is this? That Italian taxi driver comes from Sin City – I don’t even want to utter the name – where he must have driven all kinds of people – and you gave him silken robes and angels, and he went to heaven. Me, I am a bishop – I’ve been in the service of God. And for me – workman’s overalls, mopping stick and corridor 127 – I know how long it is. Why?” Peter looked at him and said, “Please listen. This is not like church – this is heaven. Here, we go by results. When you gave your sermons, people generally slept. But when that guy drove his taxi, everyone said, ‘Oh my God! Oh my God! Oh my God!’”
You must also go by results. To know whether your spiritual process is working or not, just see, whatever the outside situation, are you in conflict within yourself or not? If there is conflict within you, you need to work. You have not been physically beaten up. All they do is say things. Whatever they know best, they do. What you know best, you must do. If you know best, you will keep yourself well. If you keep yourself well, you may transform them too, but I would not go that far with you right now. It does not matter if someone is shouting at you or abusing you. If you want, you can write a new dictionary for yourself. You can translate all the abuses into nice, sweet things. In any case, you must know they are doing their best. Unfortunately, their best may be garbage – what to do. You can only have sympathy for such people.
Filth to fragrance
Right now, you have to be there. So many times, not just you – every one of us is trapped with people and situations we definitely do not want to be in. Where we are is never entirely our choice. But what we make out of it is entirely our choice. Exercise it. If you exercise it, the outside will also slowly become a choice. Over a period of time, you will see that naturally, situations will arrange around yourself in a most beautiful way.
My experience of the world is too fantastic. Wherever I go, people are in tears of love and joy. What more do I want? I know that is not the reality for the whole world, but the world arranges itself like that around me. This is because I have taken time to arrange myself in such a way that no matter where I am, I am like this only. Slowly, the world is imitating what I am. You also do this. Do not worry whether the world arranges itself in a certain way or not – it will invariably happen over a period of time. The first thing is you arrange yourself in such a way that you are a beautiful human being. How someone else sees it is their business.
Right now, they want to walk in the gutter – let them walk for some time, till they get tired of it. Live in such a way that when they look at you, even the gutter people see at some point that it is worth being the way you are. It will not elude them. They are bitter because their experience of life is bitter and unfulfilled, and this bitterness comes out in the form of conflict. Set an example for them that there is a way to live differently. In yoga, one of the most enduring symbols has always been that of a lotus flower, because a lotus flower grows best wherever the slush is thick – the filthier, the better. Such filth transforms into such ethereal beauty and fragrance. This is spiritual process. Getting allergic to slush is not spiritual process. Becoming a part of the slush is not spiritual process. Transforming the slush into fragrance is spiritual process.
http://www.ishafoundation.org/blog/lifestyle/relationships/family-problems-conflict-turning-filth-into-fragrance/
Какво представляват 7-годишните цикли в живота на човека? Вижте как да ги управлявате
Още от древни времена учените забелязали един интересен факт за развитието на човека. И това са седемгодишните цикли. Независимо от зодия, дата на раждане, име или фамилия, всеки човек постоянно минава през седемгодишен цикъл от раждането до смъртта. Това е нещо, от което няма как да избягаме, но и не е нужно. Защото познавайки добре всяка една година от цикъла – какво трябва да направим през нея и как да продължим напред, ние всъщност ще се радваме на пълноценен и радостен живот.
Седемгодишният цикъл започва от деня на раждане, след това отново като навършим 7 години, после 14, 21, 28, 35, 42 и т.н. Така, например, ако сте на 25, значи се намирате в петата година от седемгодишния цикъл. И ето какво трябва да знаем за всяка една година от него.
Първата година на цикъла е под влиянието на Марс. Това евремето, в което трябва даподобрим физическата си издръжливост, да станем по-силни, да се отървем от дадено заболяване. Идеална е да започнем активен спорт и дори да ходим на състезания. Но също така ни подлага на риск от израз на агресия и прибързани действия.
Втората година от цикъла се управлява от Сатурн. Сега евремето да охладим страстите и да анализираме грешките си от предната година. Да натрупаме мъдрост и поуки на базата на размисъла върху своите прибързани постъпки от предната година. Бъдете готови за големи контрасти! Нещо, в което така силно сте вярвали, да се окаже вече абсолютно неприемливо за вас сега.
Третата година е под влиянието на Меркурий. Трябва да разширим кръгозора и контактите си, да общуваме повече, да се научим да разбираме хората. Да бъдем спокойни, разумни, но най-вече, да приемаме другите и с техните недостатъци. Годината е чудесна за нови бизнес взаимоотношения и следващата крачка в интимните такива.
Четвъртата година от цикъла е белязана от Слънцето. Сега всичко ще бъде „осветлено“ и ние ще разберем много истини за себе си, но и за хората около нас. Ще осъзнаем истинските си желания и цели, кои са истинските ни приятели и кои трябва да оставим в миналото. Кои сме ние, защо сме тук и какво ни прави щастливи!
Петата година се управлява от Юпитер. Човешкото съзнание трябва напълно да узрее, използвайки знанията, научени през годината на Слънцето. Физическата активност намалява за сметка на интелектуалната. Трябва да се стремим към нови знания, но има и една опасност. Прекалено много да залитнем по философски мисли и мъдрости, които да ни попречат, вместо да ни помогнат. Макар че е време за съзряване, това е и най-опасният период от вземане на грешни решения, да не кажем фатално грешни. И от правене на погрешни изводи. Трябва много обективно да търсим своята златна среда между духовното и практичното.
Шестата година е белязана от Луната. Тук човек се чувства вече леко уморен психически. И става по-чувствителен. Търси зареждащи емоции, нежност, любов. Обижда се лесно, плаче често. Това е времето, в което слуша интуицията си, а не философските насоки от предната година. Той трябва да си позволи повече свобода на действията и те винаги да са съобразени с желанията му. Ако му се пътува, нека пътува, ако му се пее, нека пее, ако сърцето му е празно, нека потърси нова любов.
Седмата и последна година от цикъл е управлявана от Венера. Много забавления, много емоции, но и голяма продуктивност. Това е периодът, през който можем да създадем шедьовър в изкуството, бестселър, велика идея, да изпъкнем с най-големите си таланти и да покорим сърцата на хората. Да намерим своята истинска любов. Година на вълнения и емоции. И хубавото е, че повечето са положителни!
И така вече можете да разберете в коя година от текущия седемгодишен цикъл се намирате. Какво да очаквате и с какво да внимавате./beu
http://mall359.com/%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D1%82-7-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%88%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%86%D0%B8%D0%BA%D0%BB%D0%B8-%D0%B2-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA%D0%B0-%D0%B2%D0%B8%D0%B6%D1%82%D0%B5-%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D0%B4%D0%B0-%D0%B3%D0%B8-%D1%83%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B5-2276-obiavi.html
Българите, успели в чужбина – някой чувал ли е за…
На 30 ноември едно българско момиче стъпи за пръв път на наша сцена – за малко, като гост изпълнител на Васко Василев. Направи го заради приятел. Тя се казва Светла Василева, родена е в Добрич, работи на сцените на оперните театри в Италия, Франция, Германия, Кралската Опера в Лондон, Операта в Сидни, Австралия и Япония. Пее с Пласидо Доминго и Андреа Бочели, има записи с тях, те я канят редовно за съвместна работа, а тук никой не я кани. Тук никой не я познава. Защо?
Защо медиите ни бълват новини за Анджелина Джоли, Парис Хилтън и не ми се изброява още за кого – знаем кога са родили, колко деца са осиновили, с кого спят, с кого са се разделили, всичко им знаем. А не искат да напишат за българите, които успяват някъде из големия свят в най-различни области?
Някой чувал ли е за портретиста Росен Райчев (Rossin)? С портрета на баща и син Буш, сега красящ Президентската Библиотека, както и с този на американските президенти на 20. век, българинът се утвърждава като един от водещите и всеобхватни портретни художници в цяла Америка. А за инж. Божидар Янев, който е главен инспектор на нюйоркските мостове? За българката Анджела Данаджиева – архитект с мащабни урбанистични и ландшафтни проекти, променили облика на градове като Сиатъл, Индианополис, Портланд? За арх. Йорданка Георгиева, която е само на 35 години, а вече има високо признание сред американските архитектурни среди? Само за около година работа тя е класирана от калифорнийския вестник „Ориндж Каунти” сред първите 10 най-нашумели и търсени в наши дни архитекти в САЩ. Сред нейните работи е къщата –дворец на прочутия актьор Джеръми Айрънс.
Аз също не бях чувала за тези хора. Знам само за всекидневните тежки катастрофи по пътищата на България. Научавам веднага как нещо „сензационно” се е случило, от рода прасе се люлее на люлка, самоинициативно. Знам всеки ден какво е казала Мая Манолова в Парламента, знам „Оставка!”, знам кой с кого се е скарал в парламента, кой кого е купил да протестира, но не знам някой умен човек да е излязъл с ясно и конструктивно предложение като паднат „тези”, кои да дойдат и защо точно те. Знам резултатите от футболните мачове на Лудогорец, Левски и ЦСКА, но не знам, че едно младо момче – Ивайло Иванов, стана европейски шампион по джудо преди две седмици. Те дори по спортните новини не са казали, проверих специално. Колко европейски шампиони имаме? И колко често? Че да се държим, все едно, че нищо? Не знам. Наистина не знам. Но знам, че циганката Пенка не стана мис България, но пък влезе в Биг Брадър All stars, защото е огро-о-омна „star”. Знам също, че някаква си татуирала името на мъжа на Евгения Калканджиева, щото голяма любов било и щяла да й го вземе тя този мъж. Знам също, че вече си имаме и трета Златка – този път червена. Защо знам тези неща? С какво помагат те на смисъла ми на живеене?
Защо не знам за младите математици от СМГ София, които непрекъснато пътуват из света и печелят олимпиади? Преди малко съвсем случайно разбрах, защото се поинтересувах, че са спечели възможно най-голямото математическо отличие през 2010-а, било такова, което няма как да се надмине, можело само да се повтори. Не знам как се нарича това отличие, защото нищо не разбирам от тези неща. Няма кой да ми ги разкаже. Иначе щях да съм прочела и да знам.
Знам, че огромни български мозъци са се пренесли отвъд океана, и продължават да го правят. Но кои са те, как живеят, какво постигат, искам да знам, искам да ме вдъхновят, но не знам. За да не съм съвсем крайна, да, има журналисти, които правят такива предавания, като Георги Тошев например, има и други, които ще напишат веднъж – два пъти, но когато никой не се интересува от тези неща, дори да си искал да разкажеш историите на успелите хора, предполагам, че ще се демотивираш.
Попитах „Google” – Българи, успели в чужбина. Излезе тема във форум. Добронамерен потребител предлага на останалите да споделят за българите, постигнали високи резултати в кариерите си в чужбина. Българи, които трябва да ни карат да се гордеем. Около десет процента от пищещите във форума споделят имена и постиженията им. Останалите оплюват Кристо Явашев и други имена, за които все пак знаем нещо. И омаловажават всяко постижение, за което някой е споделил. Зададох на „Google” имената, които прочетох във форумите. Нямаше почти нищо, писано за тях в медиите. Някога не е имало написано и за цигуларя ни Васко Василев, който сега препълва залите, не можеш да си намериш билет за негов концерт два месеца преди това. Толкова е голяма любовта към него, че се наложи да продадат билети за генералната му репетиция преди последния му концерт, за да могат да влязат всички желаещи. Но някога не се знаеше нищо за него. Как се разбра? Беше свирил със Стинг, с Майкъл Джексън, по всички големи световни сцени. Тук стана популярен с новината, че е учител на Ванеса Мей, а после и с любовната история с майка й Памела Никълсън. Покрай това лека полека хората разбраха какъв голям музикант имаме.
Спомням си, преди години, ми се обади позната и ми каза: „Нали се познаваш с медиите… Алина… от „Нова Генерация“, нали живее в Канада… Записала музика към филм, цялата музика в този филм я изпълнява тя, и сега този филм има номинация за Оскар за музика. Става ли да уредиш едно интервю?” Зарадвах се много. Бях сигурна, че това е страхотна новина. Звъннах на няколко места. Отказаха ми. Стори им се неинтересно. Ако им бях звъннала и казала: „Знаете ли к’во, имам ново гадже” щяха на секундата да притичат за подробности. За мен, дето не съм от най-популярните. Дори за мен. Щяха. Но от вокалистката на култовата група от 90-те „Нова генерация” и нейния проекто-Оскар никой не се поинтересува. Само двама българи са се докоснали до Оскарите по някакъв начин – въпросната Алина Трингова – тогава и години по-рано аниматорът Златин Радев, чийто дипломен студентски филм „Консервфилм” беше номиниран в категорията „Анимационен филм” за Оскар. И получи 29 награди от различни световни кино фестивали. Проверих в „Google” и за него. Една страница излезе. Едно маломерно количество публикации. Ако тръгна по улиците и попитам хората: „Знаете ли кой е Златин Радев?”, убедена съм, отговорът ще е „Не”. Ако ги попитам за Киро Скалата обаче, и за Денди, и за Панайот, и за Недялко, и за Пенка – хората ще ги знаят. Риалити герои. Най-големите.
Не искам това да са моите герои. Съвременната журналистика лази в кръв и клюки и ме въвлича в това. Съвременната журналистика е болна. Съвременният човек е болен – от безлюбовие, от егоцентризъм, от незачитане на отсрещния. Гледа американски филми, американски предавания, величае ги и отрича всички наши. Какво очаквам от народ, който е измислил фразата, отивайки на кино: „Хубав ли е филмът или български?”. Да, факт е, че киното ни върви напред със ситни крачки, но някой направиха големи – „Мисия Лондон”, „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, „Дзифт”… Защо „Цветът на хамелеона” спечели награди по сумати световни фестивали, а у нас на „София филм фест” не взе? На нашите филмови награди дори не беше номиниран за операторско майсторство – а повярвайте ми, ако има къде да го гледате, въпреки, че се съмнявам, няма как да не се впечатлите от брилянтната му визия, такава, каквато никога не сте виждали в български филм.
За бизнес успехи пък още по-трудно се говори по медиите. Сигурно, защото бизнес новината е свързана с името на компанията, а за това се плаща. Това е реклама. Аз ако имах медия обаче, с голяма радост щях да разказвам за Ивайло Пенчев от „Walltopia”. За предприемчивостта му, за катерачните стени, които продава в цял свят, за непрекъснатите иновации, които прави. Защото когато чух за пръв път за него, на церемонията „Мениджър на година”, ми подейства вдъхновяващо и смятам, че би могъл да подейства така и на много други хора. Защото ако продължаваме да се интересуваме само от леглата на известните и от мръсните им ризи, съвсем ще се обезличим. И тук идва едно много, много порочно явление – медиите казват – даваме на публиката това, което иска. НЕ! Медиите трябва да възпитават. Дайте на публиката това, което би я направило човек. Щото публиката сега не е човек. Тя е едно пребито куче, което мечтае и онези, от телевизора, известните, да бъдат пребити, щото „с какво повече те са повече от мен?” Затова заглавията, в които има смърт, изневяра, лъжа, скандал, продават. Защото публиката- пребито куче казва: „Аааа, нека му! Браво! Точно така!” И пребитото куче купува жълтия вестник и споделя на пейката пред блока с другите пребити кучета. И се радват заедно, махат с опашки. Може би му трябват много години на това пребито куче, за му се случи някакво развитие. И има два пътя пред него – или да умре окончателно, или да започне да харесва добрите новини. Ако някой му ги даде, може и да има шанс.
Ваня Щерева за „Мениджър”
http://www.manager.bg/
-
See more at: http://blitzbg.info/1261#sthash.LVUz0Sp5.dpuf
Защо медиите ни бълват новини за Анджелина Джоли, Парис Хилтън и не ми се изброява още за кого – знаем кога са родили, колко деца са осиновили, с кого спят, с кого са се разделили, всичко им знаем. А не искат да напишат за българите, които успяват някъде из големия свят в най-различни области?
Някой чувал ли е за портретиста Росен Райчев (Rossin)? С портрета на баща и син Буш, сега красящ Президентската Библиотека, както и с този на американските президенти на 20. век, българинът се утвърждава като един от водещите и всеобхватни портретни художници в цяла Америка. А за инж. Божидар Янев, който е главен инспектор на нюйоркските мостове? За българката Анджела Данаджиева – архитект с мащабни урбанистични и ландшафтни проекти, променили облика на градове като Сиатъл, Индианополис, Портланд? За арх. Йорданка Георгиева, която е само на 35 години, а вече има високо признание сред американските архитектурни среди? Само за около година работа тя е класирана от калифорнийския вестник „Ориндж Каунти” сред първите 10 най-нашумели и търсени в наши дни архитекти в САЩ. Сред нейните работи е къщата –дворец на прочутия актьор Джеръми Айрънс.
Аз също не бях чувала за тези хора. Знам само за всекидневните тежки катастрофи по пътищата на България. Научавам веднага как нещо „сензационно” се е случило, от рода прасе се люлее на люлка, самоинициативно. Знам всеки ден какво е казала Мая Манолова в Парламента, знам „Оставка!”, знам кой с кого се е скарал в парламента, кой кого е купил да протестира, но не знам някой умен човек да е излязъл с ясно и конструктивно предложение като паднат „тези”, кои да дойдат и защо точно те. Знам резултатите от футболните мачове на Лудогорец, Левски и ЦСКА, но не знам, че едно младо момче – Ивайло Иванов, стана европейски шампион по джудо преди две седмици. Те дори по спортните новини не са казали, проверих специално. Колко европейски шампиони имаме? И колко често? Че да се държим, все едно, че нищо? Не знам. Наистина не знам. Но знам, че циганката Пенка не стана мис България, но пък влезе в Биг Брадър All stars, защото е огро-о-омна „star”. Знам също, че някаква си татуирала името на мъжа на Евгения Калканджиева, щото голяма любов било и щяла да й го вземе тя този мъж. Знам също, че вече си имаме и трета Златка – този път червена. Защо знам тези неща? С какво помагат те на смисъла ми на живеене?
Защо не знам за младите математици от СМГ София, които непрекъснато пътуват из света и печелят олимпиади? Преди малко съвсем случайно разбрах, защото се поинтересувах, че са спечели възможно най-голямото математическо отличие през 2010-а, било такова, което няма как да се надмине, можело само да се повтори. Не знам как се нарича това отличие, защото нищо не разбирам от тези неща. Няма кой да ми ги разкаже. Иначе щях да съм прочела и да знам.
Знам, че огромни български мозъци са се пренесли отвъд океана, и продължават да го правят. Но кои са те, как живеят, какво постигат, искам да знам, искам да ме вдъхновят, но не знам. За да не съм съвсем крайна, да, има журналисти, които правят такива предавания, като Георги Тошев например, има и други, които ще напишат веднъж – два пъти, но когато никой не се интересува от тези неща, дори да си искал да разкажеш историите на успелите хора, предполагам, че ще се демотивираш.
Попитах „Google” – Българи, успели в чужбина. Излезе тема във форум. Добронамерен потребител предлага на останалите да споделят за българите, постигнали високи резултати в кариерите си в чужбина. Българи, които трябва да ни карат да се гордеем. Около десет процента от пищещите във форума споделят имена и постиженията им. Останалите оплюват Кристо Явашев и други имена, за които все пак знаем нещо. И омаловажават всяко постижение, за което някой е споделил. Зададох на „Google” имената, които прочетох във форумите. Нямаше почти нищо, писано за тях в медиите. Някога не е имало написано и за цигуларя ни Васко Василев, който сега препълва залите, не можеш да си намериш билет за негов концерт два месеца преди това. Толкова е голяма любовта към него, че се наложи да продадат билети за генералната му репетиция преди последния му концерт, за да могат да влязат всички желаещи. Но някога не се знаеше нищо за него. Как се разбра? Беше свирил със Стинг, с Майкъл Джексън, по всички големи световни сцени. Тук стана популярен с новината, че е учител на Ванеса Мей, а после и с любовната история с майка й Памела Никълсън. Покрай това лека полека хората разбраха какъв голям музикант имаме.
Спомням си, преди години, ми се обади позната и ми каза: „Нали се познаваш с медиите… Алина… от „Нова Генерация“, нали живее в Канада… Записала музика към филм, цялата музика в този филм я изпълнява тя, и сега този филм има номинация за Оскар за музика. Става ли да уредиш едно интервю?” Зарадвах се много. Бях сигурна, че това е страхотна новина. Звъннах на няколко места. Отказаха ми. Стори им се неинтересно. Ако им бях звъннала и казала: „Знаете ли к’во, имам ново гадже” щяха на секундата да притичат за подробности. За мен, дето не съм от най-популярните. Дори за мен. Щяха. Но от вокалистката на култовата група от 90-те „Нова генерация” и нейния проекто-Оскар никой не се поинтересува. Само двама българи са се докоснали до Оскарите по някакъв начин – въпросната Алина Трингова – тогава и години по-рано аниматорът Златин Радев, чийто дипломен студентски филм „Консервфилм” беше номиниран в категорията „Анимационен филм” за Оскар. И получи 29 награди от различни световни кино фестивали. Проверих в „Google” и за него. Една страница излезе. Едно маломерно количество публикации. Ако тръгна по улиците и попитам хората: „Знаете ли кой е Златин Радев?”, убедена съм, отговорът ще е „Не”. Ако ги попитам за Киро Скалата обаче, и за Денди, и за Панайот, и за Недялко, и за Пенка – хората ще ги знаят. Риалити герои. Най-големите.
Не искам това да са моите герои. Съвременната журналистика лази в кръв и клюки и ме въвлича в това. Съвременната журналистика е болна. Съвременният човек е болен – от безлюбовие, от егоцентризъм, от незачитане на отсрещния. Гледа американски филми, американски предавания, величае ги и отрича всички наши. Какво очаквам от народ, който е измислил фразата, отивайки на кино: „Хубав ли е филмът или български?”. Да, факт е, че киното ни върви напред със ситни крачки, но някой направиха големи – „Мисия Лондон”, „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, „Дзифт”… Защо „Цветът на хамелеона” спечели награди по сумати световни фестивали, а у нас на „София филм фест” не взе? На нашите филмови награди дори не беше номиниран за операторско майсторство – а повярвайте ми, ако има къде да го гледате, въпреки, че се съмнявам, няма как да не се впечатлите от брилянтната му визия, такава, каквато никога не сте виждали в български филм.
За бизнес успехи пък още по-трудно се говори по медиите. Сигурно, защото бизнес новината е свързана с името на компанията, а за това се плаща. Това е реклама. Аз ако имах медия обаче, с голяма радост щях да разказвам за Ивайло Пенчев от „Walltopia”. За предприемчивостта му, за катерачните стени, които продава в цял свят, за непрекъснатите иновации, които прави. Защото когато чух за пръв път за него, на церемонията „Мениджър на година”, ми подейства вдъхновяващо и смятам, че би могъл да подейства така и на много други хора. Защото ако продължаваме да се интересуваме само от леглата на известните и от мръсните им ризи, съвсем ще се обезличим. И тук идва едно много, много порочно явление – медиите казват – даваме на публиката това, което иска. НЕ! Медиите трябва да възпитават. Дайте на публиката това, което би я направило човек. Щото публиката сега не е човек. Тя е едно пребито куче, което мечтае и онези, от телевизора, известните, да бъдат пребити, щото „с какво повече те са повече от мен?” Затова заглавията, в които има смърт, изневяра, лъжа, скандал, продават. Защото публиката- пребито куче казва: „Аааа, нека му! Браво! Точно така!” И пребитото куче купува жълтия вестник и споделя на пейката пред блока с другите пребити кучета. И се радват заедно, махат с опашки. Може би му трябват много години на това пребито куче, за му се случи някакво развитие. И има два пътя пред него – или да умре окончателно, или да започне да харесва добрите новини. Ако някой му ги даде, може и да има шанс.
Ваня Щерева за „Мениджър”
http://www.manager.bg/
-
See more at: http://blitzbg.info/1261#sthash.LVUz0Sp5.dpuf
понеделник, 13 октомври 2014 г.
Бат Сали и естетическият проблем с гласуването
Как да отида да гласувам, когато тези продаващи гласовете си индивиди, живеещи общо взето от социалните помощи, които им плащам аз от мизерната си заплата, как аз, чийто малобройни деца заминават за чужбина, за да се спасят от тукашното беззаконие, осигурено в немалка степен и от тези цигански и купени гласове, да участвам в този фарс?
Никой социален антрополог или анализатор не се дори и опитва да проумее, най-общо казано, феномена на отказа от гласуване. А този феномен има доста просто обяснение. Уважаващият себе си индивид, наречете го гражданин, който е трудолюбив и се опитва да живее според законите, колкото и да са лоши, решава, че е по-добре да се гласува.
Внезапно и очаквано, от циганските махали, въстанали срещу цивилизацията, се втурват да гласуват и то активно онези, които нарушават законите, когато и където е възможно. Те не са грамотни, макар че са задължени по закон да са посещавали българско училище до 16-годишна възраст.
Те са по природа симпатични, всъщност достойни за обич, музикални и обичащи танците хора, които на ръба на своята бедствена липса на перспектива за оцеляване, инстинктивно наблягат на високата детеродна активност, включваща забременяване на малолетни и неграмотни циганки, чиято единствена способност е да се класират за социални помощи и да възпроизвеждат това злощастие за децата си и от двата пола за вечни времена.
Това отива на гърба на все по-обедняващото общество от пенсионери, още чакащи пенсиите си, откраднати от комунистите на Тодор Живков. Заедно с отговорността да им плащат сметките за ток, отопление, вода, дърва и кабелна телевизия, барабар с порноканалите, както и отговорността за произведеното от тях поколение.
Озадаченият и дълбоко оскърбен български избирател, който не спада към тази съставка на електората, чийто сметки плаща, се изправя пред непреодолим проблем. Този проблем е: как да отида да гласувам, когато тези продаващи гласовете си индивиди, живеещи общо взето от социалните помощи, които им плащам аз от мизерната си заплата, как аз, чийто малобройни деца заминават за чужбина, за да се спасят от тукашното беззаконие, осигурено в немалка степен и от тези цигански и купени гласове, да участвам в този фарс?
Та това е даже не политически, това е естетически проблем.
Как да гласувам аз, европейският, цивилизован човек, който е прочел много неща, проумял е, или поне се е опитал да прочете идеите на партиите, за които да гласува - и чийто глас ще бъде зачеркнат в полза на Бат Сали?
За съжаление, предвидимата реакция на повечето образовани индивиди в този случай е погнуса от този фарс, наречен избори. Защото в тях, по причина на политическата коректност, (не даже измислена от българите, а заимствана от западни марксистки източници, успешно злоупотребена от посткомунистическите български комунисти и съдружни левичари), отсъства справедливостта. Всеки го знае, включително и онези, които са в парламента с купените гласове.
Нека да се блещят социолозите като Андрей Райчев и да се преструват останалите, че е имало избори. Истината е, че хората са отвратени от възможността техните гласове да бъдат отменени от тълпи, снабдени с адресни регистрации в Столипиново или Бурса.
И повече от половината българи мълчаливо се оттеглят и оставят екзактния Местан, Бареката и Манолова да танцуват своите политически игри върху полуразрушената територия на нашата България. А е настъпило наистина време разделно. Да бъдем или да не бъдем. Зависи от българите. Всъщност, от всеки от нас.
* Коментарът е публикуван от Любомир Канов във Facebook.
http://www.webcafe.bg/id_465849943_Bat_Sali_i_esteticheskiyat_problem_s_glasuvaneto#Comments
неделя, 12 октомври 2014 г.
Банките в България ще се взривят до края на годината. Има сценарий за фалити!
Качено на: 18:10, 03/07/2013
Вижте кога е качено и кога фалираха КТБ! За радост, не са могли да гръмнат всички банки! (А.П.)
Доц. Минчо Христов предвижда банков апокалипсис до края на годината! При това по най-лошия сценарий от 1996 /97 г. Бившият независим депутат вижда и други дупки в постната пица на българина, наследени от предишни управления, с което картинката става още по-черна, ако сегашното правителство не намери воля да ги запуши. Нещо повече – в интервю за в. “ШОУ” Минчо Христов обявява, че подозира сценарий за повторение на банковите фалити, което звучи зловещо.
- Кое ви дава основание да играете ролята на лошия вестоносец?
- Ами това, че БНБ вече официално признава, че лошите кредити са 20 процента. Което означава, че те са поне 25-30 процента, между нас казано. Критичната граница е 18-20 на процента, т.е. ние сме официално точно на ръба.
Много хора си мислят, че влоговете им са гарантирани. Това е абсолютна лъжа!
И го казвам съвсем отговорно, казвал съм го и на колегите от трибуната на миналия парламент. В Закона за гарантиране на влоговете има два криминални момента. Единият е, че при фалит на дадена банка фондът за гарантиране на влоговете трябва да започне изплащането не по-късно от 20 дни, но никъде не пише кога ще завърши, което позволява това изплащане да продължи 50 години, т.е. хората никога да не не си получат парите.
- Нещата преди и сега са различни…
- Напротив, кое е различното? Какво ставаше преди 1996 г.? Създадоха се банки, включително със заемен капитал от БНБ, който се връщаше следващата седмица. Как? Банките събираха депозити от хората и ги раздаваха на свои хора. Точно така БНБ рефинансираше банките. Тоест, в един момент се оказа, че частните банки са раздали необезпечени кредити на свои хора с парите на обикновените вложители.
- Имаше закон Каракачанов?
- Този закон беше за обявяване на кредитните милионери. Аз се опитах да предложа в миналия парламент банкерите да бъдат проверени заедно с кредитните милионери, да бъде проверено тяхното имущество. Този закон още отлежава в деловодството. Милионерите се издължиха с обезценени левове. Вземаха се долари, а се връщаха обезценени левове.
Сега се готви абсолютно същата схема.
През 2002 г. мнозинството на гражданина Симеон Сакскобургготски премахна наказателната отговорност за раздаване на необезпечени кредити. И какво стана? – От 2002 г. насам започнаха да се раздават необезпечени кредити. Огромни! Говоря за корпоративни фирмени кредити, които и сега продължават да се раздават. Голяма част от необслужваните кредити са корпоративните, т.е. фирмени.
Отделно е, че хората не могат да плащат тези криминални непосилни лихви.
Вторият от криминалните моменти е, че всички валутни влогове, така пише в закона за гарантиране, ще бъдат изплащани в левове по курса на първоначалния ден на плащането. Тоест, ако не дай Боже, стане някаква криза, левът бъде обезценен, всички хора, които имат валутни влогове, а те са над 15 милиарда лв. равностойност, ще загубят валутните си влогове и ще им бъдат изплатени обезценени левове.
Това е замислено от българската финансова мафия още 1997 г., когато е писан законът. И съм го казвал на моите колеги от парламента, казвам го и на вас. Предстоящата година ще покаже дали съм бил прав. За мен финансовата мафия е замислила този грабеж и тя ще го осъществи.
- Между другото, какво стана с банкера на “Мултигруп” Миронов, който показно беше свален с чул на главата на софийското летище?
- Нищо. Доколкото знам, го оправдаха и го пуснаха, а сега си живее в имотите в САЩ, където има цяла колония от български банкери, които ограбиха спестяванията на народа. Живеят си в имения за десетки милиони долари, без да могат да обяснят откъде ги имат. Многократно предложих закон за разследване на имуществото на висшите български банкери, политици и магистрати, но срещах стена от управляващи и опозиция.
- Много нависоко летите – ясно, че срещате всеобщо опълчение?
- Вижте, бях зам.-предсдател на комисията по корупцията в миналия парламент и съм се наслушал на невероятни скандални неща. Шефове на политически партии, които имат имения примерно в полите на Витоша, декларират квадратния метър по лев-два, при условие, че там той струва стотици левове. Трябва не политиците да определят стойността на своето имущество, а данъчните да почукат на вратата на всеки един политик, да влязат вътре, да направят една независима експертна оценка и да попитат съответния политик колко данъци е платил последните години и откъде са тези приходи. Но да се разследват по закон всички. Убеден съм, че 90 на сто от политиците, защото все пак има някои честни, не могат да обяснят произхода на имуществото си.
- Да се върнем на прокобата ви за българските банки. Как си го представяте? Откъде ще започне всичко?
- Повод ще се намери. Прави ли ви впечатление, че банките у нас вземат от два до три пъти повече лихви, отколкото във Франция, Австрия, Германия и т.н.
- Тук вземат до 19 процента лихва…
- Да, някои и повече.
- Добре, банките държат високи лихви. После какво става?
- Ами първо ограбват хората и обикновените фирми по един жесток и безпрецедентен начин. Върнаха и наказателната такса за предсрочно погасяване на кредити. Второ, което е изключително скандално, дадоха на банките сами да определят така наречения референтен лихвен процент, т.е. всяка банка може да определя по собствена методика лихвите си и което е най-скандалното – ако един човек вземе примерно заем с 10 процента лихва, на следващия месец банката може да му каже, че тя е променила методиката и отсега-нататък трябва да плаща 30 процента лихва. Още по-скандален е скритият факт, че
в този референтен лихвен процент банките включват лошите кредити
Те не се връщат, а тези загуби се включват в лихвите на добросъвестните граждани, които съвестно си погасяват кредитите и в това е големият проблем.
- Какъв е големият проблем? Банките си въртят парите, както си искат, стига да не фалират?
- Точно това е големият проблем. В лихвите на добросъвестните платци се включват тези загуби, които банките не връщат, и тези липси генерират увеличението на лихвите, създават един омагьосан затворен кръг, който неминуемо води до фалит.
- Да не искате да кажете, че това се прави умишлено и с по-далечен прицел?
- Да, и не само това. От една страна е престъпната печалба, а от друга е сривът на системата, който според мен наистина предстои.
- Какво означава срив на системата?
- Означава фалит на една-две банки и оттам-нататък ще започне ефектът на доминото, както стана през 1996/97 г.
- Добре, а самите банкери какво печелят, като фалират банките си?
- Печелят следното. Те ще върнат обезценени левчета. Тоест, печелят това, че са раздали на свои хора, т.е. на себе си, необезпечени кредити.
- Ако правилно съм ви разбрал, кредитните милионери, които са завлекли стотици милиони с необезпечени кредити, и банкерите са скачени съдове?
- Точно така! И то при липсата на наказателна отговорност за раздаване на необезпечени кредити…
- Искате да кажете, че вместо да мъчат да банкират в условията на конкуренция, в един момент ще се окажат с огромна маса свободни пари?
- Точно това е. Парите се акумулират, раздават се на свои хора и в един момент, когато настане сривът и на хората се раздадат обезценени левчета, големите пари ще останат у тях. А България е може би единствената страна в ЕС, където влоговете се гарантират в местна валута!
- Едно не ми е ясно. След като сме под реалния надзор на ЕС, по какъв начин банковата система и финансовата олигархия ще си позволят такава мащабна операция?
- Ако мислите, че западните банки не крадат, трябва да ви разочаровам. Преди няколко години генералният прокурор на Ню Йорк уличи десетина от най-големите банки начело с „Мерил Линч”, където работеше Милен Велчев в огромни злоупотреби. Банките се съгласиха да изплатят незабавно глоба от няколко милиарда долара, само и само да се спре наказателното преследване. Оказа се, че тези банки са лъгали умишлено своите клиенти, като са им пробутвали акции, които не струват пукната пара и т.н. Такива скандали има достатъчно и в Европа. А вие ми говорите за България! Крайно време е държавата да се вземе в ръце и да наложи строг контрол върху банките и да защити хората от този произвол.
- Кои са другите пробойни в и без това постната пица на народа?
- Много са. Просто не могат да се изброят. Вземете субсидията, която в предишния парламент беше увеличена пет пъти, т.е. по 15 хиляди за депутат, който и извън това получава 5 средни заплати и харчи излишъците за глезотии. Вземете партийните клубове, които се дават за партийна дейност, а всички от тях са превърнати в кръчми, казина и едва ли не в публични домове. Вижте какви пари се изливат във всяка една предизборна кампания. Един плакат струва колкото един хляб, а страната е облепена с много милиони плакати при положение, че основните продукти са нараснали с 50 процента за една година. Просто незабавно държавата трябва да приеме един закон за спекулата, защото
това, което става с горивата, става с всички продукти.
- Вече един закон за спекулата в ранните демократични години беше тотално опорочен.
- Не, вижте, този закон може да бъде формулиран само в едно изречение – нормата на печалба не може да бъде повече от 10 процента. Примерно много малко хора знаят, че супермаркетите из цялата страна вземат между 40 и 50 на сто надценка, докато в другите страни на Европа в същите вериги тя е максимум 15 процента. Значи къде е тук държавата да тропне с юмрук по масата и да каже на тези спекуланти, че не може така да грабят хората?! Или да вземем застрахователите и съответните чиновници и лобисти, които работят за тях. В другите страни от ЕС при една щета обезщетението може да стигне до 1 млн. евро, докато в България вижте колко плащат, говоря за тежки щети – няколко десетки хиляди лева. Тоест, нашите застрахователи иска да не плащат нищо на застрахованите, а да вземат европейски застраховки. В момента държавата буквално рекетира хората и ги плаши, че ще ги глоби, ако те нямат задължителната гражданска отговорност, дори да не карат колата си, дори да стои в гараж. Това е вече най-големият абсурд, който съм виждал и който е по-голям от абсурда за пререгистрацията! Когато тя стана, аз внесох закон, с който тя да се отмени и тогава ми направи впечатление, че нито една от политическите партии не ме подкрепи. А истината е, че и Меглена Кунева, и Румен Петков лъгаха най-безобразно от трибуната на НС, че това го искал ЕС. Аз проверих случая и им казах, че ако сега отидат в Гърция, Франция и други страни от ЕС, ще видят, че хората си карат със старите номера и никой не ги закача. Но тук
изрекетираха хората и ги ограбиха с 60 милиона.
Това е пълен абсурд! Лобистите замислят да прокарат и глоби за коли, които са в гараж. А това е в противоречие с конституцията. Не може човек да бъде глобен за нещо, което не е извършил. Все едно да имате нож в кухнята и баретите да ви арестуват за това, че бихте могли да направите престъпление с този нож. В миналото НС искаха да въведат и такса електромер, а това по най-груби изчисления бяха 120-130 млн. лв., които ЕРП-тата трябваше да откраднат и да изнесат вчужбина.
- ЕРП-тата, които разплакаха цял един народ?
- Истината е такава. В продължение на много години аз поставях въпроса на Станишев, който мънкаше като ученичка и не ми отговаряше, а ставаше въпрос за следното – тези ЕРП-та вече десет години не са изплащали и стотинка дивидент на държавата. Те твърдят, че нямат печалби, което е нагла лъжа. Защото ако човек сметне дори само това, което са платили като консултантски услуги – по пет хиляди на ден на свои вътрешни фирми и т.н., ще се види, че всички тези печалби са източени и държавата по най-груби сметки, казвал съм го на Станишев, има да взема 500 млн. лв. от тези дружества.
- И как ще стане това?
- Това са откраднати пари. Ако държавата има правителство, парламент, прокуратура, незабавно ще направи една сметка и ще каже: Господа, вие ни дължите 500 млн., ще ги приспаднем от вашата собственост и държавата автоматично ще стане собственик на 70 или 80 процента от тези дружества. А откраднатите пари ще се използват за пенсии, болници, поликлиники…
- Е, все пак зависи как са сключени приватизационните договори?
- Това са криминални договори! Аз съм ги дал на прокурор. В тях няма нито дума за някакви обезщетения и задължения от страна на тези дружества. Т.е. Милко Ковачев и гражданинът Симеон Сакскобургготски отдавна трябваше да лежат в затвора за тази приватизация. Трите дружества бяха приватизирани общо за 780 млн., при условие, че мрежата само в София струваше между 3 и 4 милиарда евро! Имаше такъв анализ на независим консултант. Представете си за какъв невероятен грабеж става дума! Само кабелите, ако бъдат продадени за скрап, ще струват много повече, отколкото тези 780 млн. Не говорим за трансформатори, почивни станции, недвижими имоти и пр., и пр.
- То ще излезе бетер приватизацията на БТК!
- Разбира се. БТК и ЕРП-тата са най-криминалните сделки в историята на приватизацията в България. Трудно е да се направи класация на грабежите, но бих споменал още два примера. Концесията за Софийска вода. В момента кубик вода от язовир Искър струва на концесионера 2 стотинки. Той го продава за 1,5 лв., при условие, че в София водата идва по гравитачен път, не се ползва електричество и т.н.
- Но се губи около 50-60 на сто от водата по трасето?
- Казвам веднага. Първо, не са направени никакви инвестиции. Второ, във всички европейски столици загубите са около 10 на сто.
В България в момента те са 62 процента, които се включват в цената на водата.
На Запад и в тия 10 на сто загуби се включва нищожна част в цената. При нас концесионерът си включва 60-те процента в ценообразуването и няма никакъв интерес да реконструира мрежата. Има интерес водата да изтича в канавката, защото я плащат гражданите. Всичко се начислява в сметката. Аз предложих максимум 25 на сто да бъдат начислени, но парламентът не го прие, а цената на водата щеше да падне наполовина.
- Още малко и ще докарате загубите от калпави договори до един цял годишен бюджет на България?
- Ще ги докарам и повече. Малко известно е, но в момента у нас действат два самоубийствени договора за концесия. Единият е за Челопеч, златното находище. 1,5 процента от печалбата отиват за държавата, останалите за концесионера от Канада. При второто златно находище в Крумовград приходите за държавата ще бъдат 30-40 млн., докато за концесионера само от един хълм край Крумовград ще бъдат около милиард и половина.
Представете си за мащаба на грабежа!
Аз и още няколко депутати вдигнахме шум и стана голям скандал в предишния парламент, защото на всичко отгоре концесионерът искаше да въведе така наречената цианидна технология. Знаете, че цианидите са най-силните отрови на земята. И те щяха да използват стотици хиляди тонове цианиди за промиване на златната жила, след което те ще влязат в подпочвените води и щяха за замърсят цяла Южна България. За 20 години концесионерът щеше да прибере не по-малко от 21 млрд. долара, държавата ще получи стотина милиона и съсипана природа, бум на раковите заболявания и т.н. Няма държава, която да позволи такава такса от 1,5 процента от печалбата! Дори в африканските страни, Либия или латиноамериканските страни по-голямата част е за държавата и много по-малката за концесионерите – около 20 на сто плюс всички разходи около проучване и добив.
- Може да сте прав, но това е вече статукво…
- Не, тези концесионни сделки могат незабавно да бъдат развалени със закон. Просто затова сме бедни, затова няма пари за образование и лечение, защото парите изтичат в чужбина.
ЧЕЗ например финансира чешките пенсионери с пари, които изтичат от България.
Абсурдно е, че един зам.-министър като Гергана Сърбова може да даде лиценз за трети джиесем оператор за смешните 27 млн. евро, а след това да стане директор на БТК. Още по-абсурдно, престъпно, е поведението на една Меглена Кунева като главен преговарящ. С нейно съдействие бяха закрити трети и четвърти енергоблок на АЕЦ “Козлодуй”, които произвеждаха енергия за под 2 стотинки киловата. И цялото й поведение беше с едничката цел да се осигури пазарът на румънската централа “Черна вода”, която е финансирана от банка “Париба”. Това е петата банка по големина в света. Много малко хора знаят, че там работи и Милко Ковачев, но той е дребна фигура в сравнение с Меглена Кунева. Тя е член на УС на борда, това е най-висшата длъжност в банката с няколкостотин хиляди евро възнаграждение на месец. Много странно е, че закриваш Козлодуй и осигуряваш печалбите на румънската централа да си продава тока на Балканите, с което пък осигуряваш печалбите на “Париба” и след като свършваш мандата си като еврокомисар, те назначават като висш член. Милко Ковачев също беше изтеглен на работа в чужбина, след като приватизира ЕРП-тата и след като “Париба” също беше консултант в случая. Скандалното е, че
ЕС никога не е искал закриването на трети и четвърти блок,
нямаше никакво писмено становище. Имаше едно изказване на един съмнителен лобист като Гюнтер Ферхойген, който даде едно изявление, но никога Европейската комисия не е поставяла никакво условие за приемането на България да се закрият тези блокове.
Има и още нещо скандално. Много малко хора знаят, че според чл. 36, 3 години след присъединяването си към ЕС ние имахме право да пуснем реакторите, ако имаме някакви икономически проблеми. Това също не се използва. Няколко пъти питах Станишев от трибуната на НС. Той, разбира се, не отговори смислено. Мога да се похваля, че осуетих и може би най-скандалната сделка на предишния кабинет – магистрала “Тракия”. Аз бях човекът, който изиска материалите по договора и който ги разгласи от парламентарната трибуна. За 25 години концесия от българския народ щяха да бъдат източени около 30 млрд. лв. като пътни такси. В договора беше залегнало, че дори да няма нито един автомобил по тая магистрала, държавата се задължаваше да плаща за близо 20 000 коли на ден на концесионера, т.е. гарантираше му приходите. Имайте предвид, че в света няма държава, която е построила две трети от магистрала от 400 км и за довършването на 120-130 км да даде за експлоатация цялата магистрала на една абсолютно съмнителна фирма и една абсолютно съмнителна банка. В случая това беше световно неизвестната стопанска банка “Свети дух”, която трябваше да финансира тази сделка. Това беше една невероятна кражба и ако тези факти не бяха добили публичност, сделката щеше да се осъществи. Тогава в момента гражданинът Симеон Сакскобургготски, неговият антураж, заедно с политиците от БСП, които лобираха, щяха да получават от мен и от вас, от нашите деца и внуци за своите деца и внуци гарантирани приходи от тази магистрала. Тоест,
щяха да откраднат от всички нас 30 млрд. лв.
За това става въпрос. Не сме толкова бедни, но много крадем и каним крадците отвън с погача. В противен случай щяхме да бъдем поне по средата по жизнен стандарт в ЕС.
/plovdivchanin.com
http://bgnews.me/%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D1%89%D0%B5-%D1%81%D0%B5-%D0%B2%D0%B7%D1%80%D0%B8%D0%B2%D1%8F%D1%82-%D0%B4%D0%BE-%D0%BA%D1%80%D0%B0/
P.S. Хора помнете!
Вижте кога е качено и кога фалираха КТБ! За радост, не са могли да гръмнат всички банки! (А.П.)
Доц. Минчо Христов предвижда банков апокалипсис до края на годината! При това по най-лошия сценарий от 1996 /97 г. Бившият независим депутат вижда и други дупки в постната пица на българина, наследени от предишни управления, с което картинката става още по-черна, ако сегашното правителство не намери воля да ги запуши. Нещо повече – в интервю за в. “ШОУ” Минчо Христов обявява, че подозира сценарий за повторение на банковите фалити, което звучи зловещо.
- Кое ви дава основание да играете ролята на лошия вестоносец?
- Ами това, че БНБ вече официално признава, че лошите кредити са 20 процента. Което означава, че те са поне 25-30 процента, между нас казано. Критичната граница е 18-20 на процента, т.е. ние сме официално точно на ръба.
Много хора си мислят, че влоговете им са гарантирани. Това е абсолютна лъжа!
И го казвам съвсем отговорно, казвал съм го и на колегите от трибуната на миналия парламент. В Закона за гарантиране на влоговете има два криминални момента. Единият е, че при фалит на дадена банка фондът за гарантиране на влоговете трябва да започне изплащането не по-късно от 20 дни, но никъде не пише кога ще завърши, което позволява това изплащане да продължи 50 години, т.е. хората никога да не не си получат парите.
- Нещата преди и сега са различни…
- Напротив, кое е различното? Какво ставаше преди 1996 г.? Създадоха се банки, включително със заемен капитал от БНБ, който се връщаше следващата седмица. Как? Банките събираха депозити от хората и ги раздаваха на свои хора. Точно така БНБ рефинансираше банките. Тоест, в един момент се оказа, че частните банки са раздали необезпечени кредити на свои хора с парите на обикновените вложители.
- Имаше закон Каракачанов?
- Този закон беше за обявяване на кредитните милионери. Аз се опитах да предложа в миналия парламент банкерите да бъдат проверени заедно с кредитните милионери, да бъде проверено тяхното имущество. Този закон още отлежава в деловодството. Милионерите се издължиха с обезценени левове. Вземаха се долари, а се връщаха обезценени левове.
Сега се готви абсолютно същата схема.
През 2002 г. мнозинството на гражданина Симеон Сакскобургготски премахна наказателната отговорност за раздаване на необезпечени кредити. И какво стана? – От 2002 г. насам започнаха да се раздават необезпечени кредити. Огромни! Говоря за корпоративни фирмени кредити, които и сега продължават да се раздават. Голяма част от необслужваните кредити са корпоративните, т.е. фирмени.
Отделно е, че хората не могат да плащат тези криминални непосилни лихви.
Вторият от криминалните моменти е, че всички валутни влогове, така пише в закона за гарантиране, ще бъдат изплащани в левове по курса на първоначалния ден на плащането. Тоест, ако не дай Боже, стане някаква криза, левът бъде обезценен, всички хора, които имат валутни влогове, а те са над 15 милиарда лв. равностойност, ще загубят валутните си влогове и ще им бъдат изплатени обезценени левове.
Това е замислено от българската финансова мафия още 1997 г., когато е писан законът. И съм го казвал на моите колеги от парламента, казвам го и на вас. Предстоящата година ще покаже дали съм бил прав. За мен финансовата мафия е замислила този грабеж и тя ще го осъществи.
- Между другото, какво стана с банкера на “Мултигруп” Миронов, който показно беше свален с чул на главата на софийското летище?
- Нищо. Доколкото знам, го оправдаха и го пуснаха, а сега си живее в имотите в САЩ, където има цяла колония от български банкери, които ограбиха спестяванията на народа. Живеят си в имения за десетки милиони долари, без да могат да обяснят откъде ги имат. Многократно предложих закон за разследване на имуществото на висшите български банкери, политици и магистрати, но срещах стена от управляващи и опозиция.
- Много нависоко летите – ясно, че срещате всеобщо опълчение?
- Вижте, бях зам.-предсдател на комисията по корупцията в миналия парламент и съм се наслушал на невероятни скандални неща. Шефове на политически партии, които имат имения примерно в полите на Витоша, декларират квадратния метър по лев-два, при условие, че там той струва стотици левове. Трябва не политиците да определят стойността на своето имущество, а данъчните да почукат на вратата на всеки един политик, да влязат вътре, да направят една независима експертна оценка и да попитат съответния политик колко данъци е платил последните години и откъде са тези приходи. Но да се разследват по закон всички. Убеден съм, че 90 на сто от политиците, защото все пак има някои честни, не могат да обяснят произхода на имуществото си.
- Да се върнем на прокобата ви за българските банки. Как си го представяте? Откъде ще започне всичко?
- Повод ще се намери. Прави ли ви впечатление, че банките у нас вземат от два до три пъти повече лихви, отколкото във Франция, Австрия, Германия и т.н.
- Тук вземат до 19 процента лихва…
- Да, някои и повече.
- Добре, банките държат високи лихви. После какво става?
- Ами първо ограбват хората и обикновените фирми по един жесток и безпрецедентен начин. Върнаха и наказателната такса за предсрочно погасяване на кредити. Второ, което е изключително скандално, дадоха на банките сами да определят така наречения референтен лихвен процент, т.е. всяка банка може да определя по собствена методика лихвите си и което е най-скандалното – ако един човек вземе примерно заем с 10 процента лихва, на следващия месец банката може да му каже, че тя е променила методиката и отсега-нататък трябва да плаща 30 процента лихва. Още по-скандален е скритият факт, че
в този референтен лихвен процент банките включват лошите кредити
Те не се връщат, а тези загуби се включват в лихвите на добросъвестните граждани, които съвестно си погасяват кредитите и в това е големият проблем.
- Какъв е големият проблем? Банките си въртят парите, както си искат, стига да не фалират?
- Точно това е големият проблем. В лихвите на добросъвестните платци се включват тези загуби, които банките не връщат, и тези липси генерират увеличението на лихвите, създават един омагьосан затворен кръг, който неминуемо води до фалит.
- Да не искате да кажете, че това се прави умишлено и с по-далечен прицел?
- Да, и не само това. От една страна е престъпната печалба, а от друга е сривът на системата, който според мен наистина предстои.
- Какво означава срив на системата?
- Означава фалит на една-две банки и оттам-нататък ще започне ефектът на доминото, както стана през 1996/97 г.
- Добре, а самите банкери какво печелят, като фалират банките си?
- Печелят следното. Те ще върнат обезценени левчета. Тоест, печелят това, че са раздали на свои хора, т.е. на себе си, необезпечени кредити.
- Ако правилно съм ви разбрал, кредитните милионери, които са завлекли стотици милиони с необезпечени кредити, и банкерите са скачени съдове?
- Точно така! И то при липсата на наказателна отговорност за раздаване на необезпечени кредити…
- Искате да кажете, че вместо да мъчат да банкират в условията на конкуренция, в един момент ще се окажат с огромна маса свободни пари?
- Точно това е. Парите се акумулират, раздават се на свои хора и в един момент, когато настане сривът и на хората се раздадат обезценени левчета, големите пари ще останат у тях. А България е може би единствената страна в ЕС, където влоговете се гарантират в местна валута!
- Едно не ми е ясно. След като сме под реалния надзор на ЕС, по какъв начин банковата система и финансовата олигархия ще си позволят такава мащабна операция?
- Ако мислите, че западните банки не крадат, трябва да ви разочаровам. Преди няколко години генералният прокурор на Ню Йорк уличи десетина от най-големите банки начело с „Мерил Линч”, където работеше Милен Велчев в огромни злоупотреби. Банките се съгласиха да изплатят незабавно глоба от няколко милиарда долара, само и само да се спре наказателното преследване. Оказа се, че тези банки са лъгали умишлено своите клиенти, като са им пробутвали акции, които не струват пукната пара и т.н. Такива скандали има достатъчно и в Европа. А вие ми говорите за България! Крайно време е държавата да се вземе в ръце и да наложи строг контрол върху банките и да защити хората от този произвол.
- Кои са другите пробойни в и без това постната пица на народа?
- Много са. Просто не могат да се изброят. Вземете субсидията, която в предишния парламент беше увеличена пет пъти, т.е. по 15 хиляди за депутат, който и извън това получава 5 средни заплати и харчи излишъците за глезотии. Вземете партийните клубове, които се дават за партийна дейност, а всички от тях са превърнати в кръчми, казина и едва ли не в публични домове. Вижте какви пари се изливат във всяка една предизборна кампания. Един плакат струва колкото един хляб, а страната е облепена с много милиони плакати при положение, че основните продукти са нараснали с 50 процента за една година. Просто незабавно държавата трябва да приеме един закон за спекулата, защото
това, което става с горивата, става с всички продукти.
- Вече един закон за спекулата в ранните демократични години беше тотално опорочен.
- Не, вижте, този закон може да бъде формулиран само в едно изречение – нормата на печалба не може да бъде повече от 10 процента. Примерно много малко хора знаят, че супермаркетите из цялата страна вземат между 40 и 50 на сто надценка, докато в другите страни на Европа в същите вериги тя е максимум 15 процента. Значи къде е тук държавата да тропне с юмрук по масата и да каже на тези спекуланти, че не може така да грабят хората?! Или да вземем застрахователите и съответните чиновници и лобисти, които работят за тях. В другите страни от ЕС при една щета обезщетението може да стигне до 1 млн. евро, докато в България вижте колко плащат, говоря за тежки щети – няколко десетки хиляди лева. Тоест, нашите застрахователи иска да не плащат нищо на застрахованите, а да вземат европейски застраховки. В момента държавата буквално рекетира хората и ги плаши, че ще ги глоби, ако те нямат задължителната гражданска отговорност, дори да не карат колата си, дори да стои в гараж. Това е вече най-големият абсурд, който съм виждал и който е по-голям от абсурда за пререгистрацията! Когато тя стана, аз внесох закон, с който тя да се отмени и тогава ми направи впечатление, че нито една от политическите партии не ме подкрепи. А истината е, че и Меглена Кунева, и Румен Петков лъгаха най-безобразно от трибуната на НС, че това го искал ЕС. Аз проверих случая и им казах, че ако сега отидат в Гърция, Франция и други страни от ЕС, ще видят, че хората си карат със старите номера и никой не ги закача. Но тук
изрекетираха хората и ги ограбиха с 60 милиона.
Това е пълен абсурд! Лобистите замислят да прокарат и глоби за коли, които са в гараж. А това е в противоречие с конституцията. Не може човек да бъде глобен за нещо, което не е извършил. Все едно да имате нож в кухнята и баретите да ви арестуват за това, че бихте могли да направите престъпление с този нож. В миналото НС искаха да въведат и такса електромер, а това по най-груби изчисления бяха 120-130 млн. лв., които ЕРП-тата трябваше да откраднат и да изнесат вчужбина.
- ЕРП-тата, които разплакаха цял един народ?
- Истината е такава. В продължение на много години аз поставях въпроса на Станишев, който мънкаше като ученичка и не ми отговаряше, а ставаше въпрос за следното – тези ЕРП-та вече десет години не са изплащали и стотинка дивидент на държавата. Те твърдят, че нямат печалби, което е нагла лъжа. Защото ако човек сметне дори само това, което са платили като консултантски услуги – по пет хиляди на ден на свои вътрешни фирми и т.н., ще се види, че всички тези печалби са източени и държавата по най-груби сметки, казвал съм го на Станишев, има да взема 500 млн. лв. от тези дружества.
- И как ще стане това?
- Това са откраднати пари. Ако държавата има правителство, парламент, прокуратура, незабавно ще направи една сметка и ще каже: Господа, вие ни дължите 500 млн., ще ги приспаднем от вашата собственост и държавата автоматично ще стане собственик на 70 или 80 процента от тези дружества. А откраднатите пари ще се използват за пенсии, болници, поликлиники…
- Е, все пак зависи как са сключени приватизационните договори?
- Това са криминални договори! Аз съм ги дал на прокурор. В тях няма нито дума за някакви обезщетения и задължения от страна на тези дружества. Т.е. Милко Ковачев и гражданинът Симеон Сакскобургготски отдавна трябваше да лежат в затвора за тази приватизация. Трите дружества бяха приватизирани общо за 780 млн., при условие, че мрежата само в София струваше между 3 и 4 милиарда евро! Имаше такъв анализ на независим консултант. Представете си за какъв невероятен грабеж става дума! Само кабелите, ако бъдат продадени за скрап, ще струват много повече, отколкото тези 780 млн. Не говорим за трансформатори, почивни станции, недвижими имоти и пр., и пр.
- То ще излезе бетер приватизацията на БТК!
- Разбира се. БТК и ЕРП-тата са най-криминалните сделки в историята на приватизацията в България. Трудно е да се направи класация на грабежите, но бих споменал още два примера. Концесията за Софийска вода. В момента кубик вода от язовир Искър струва на концесионера 2 стотинки. Той го продава за 1,5 лв., при условие, че в София водата идва по гравитачен път, не се ползва електричество и т.н.
- Но се губи около 50-60 на сто от водата по трасето?
- Казвам веднага. Първо, не са направени никакви инвестиции. Второ, във всички европейски столици загубите са около 10 на сто.
В България в момента те са 62 процента, които се включват в цената на водата.
На Запад и в тия 10 на сто загуби се включва нищожна част в цената. При нас концесионерът си включва 60-те процента в ценообразуването и няма никакъв интерес да реконструира мрежата. Има интерес водата да изтича в канавката, защото я плащат гражданите. Всичко се начислява в сметката. Аз предложих максимум 25 на сто да бъдат начислени, но парламентът не го прие, а цената на водата щеше да падне наполовина.
- Още малко и ще докарате загубите от калпави договори до един цял годишен бюджет на България?
- Ще ги докарам и повече. Малко известно е, но в момента у нас действат два самоубийствени договора за концесия. Единият е за Челопеч, златното находище. 1,5 процента от печалбата отиват за държавата, останалите за концесионера от Канада. При второто златно находище в Крумовград приходите за държавата ще бъдат 30-40 млн., докато за концесионера само от един хълм край Крумовград ще бъдат около милиард и половина.
Представете си за мащаба на грабежа!
Аз и още няколко депутати вдигнахме шум и стана голям скандал в предишния парламент, защото на всичко отгоре концесионерът искаше да въведе така наречената цианидна технология. Знаете, че цианидите са най-силните отрови на земята. И те щяха да използват стотици хиляди тонове цианиди за промиване на златната жила, след което те ще влязат в подпочвените води и щяха за замърсят цяла Южна България. За 20 години концесионерът щеше да прибере не по-малко от 21 млрд. долара, държавата ще получи стотина милиона и съсипана природа, бум на раковите заболявания и т.н. Няма държава, която да позволи такава такса от 1,5 процента от печалбата! Дори в африканските страни, Либия или латиноамериканските страни по-голямата част е за държавата и много по-малката за концесионерите – около 20 на сто плюс всички разходи около проучване и добив.
- Може да сте прав, но това е вече статукво…
- Не, тези концесионни сделки могат незабавно да бъдат развалени със закон. Просто затова сме бедни, затова няма пари за образование и лечение, защото парите изтичат в чужбина.
ЧЕЗ например финансира чешките пенсионери с пари, които изтичат от България.
Абсурдно е, че един зам.-министър като Гергана Сърбова може да даде лиценз за трети джиесем оператор за смешните 27 млн. евро, а след това да стане директор на БТК. Още по-абсурдно, престъпно, е поведението на една Меглена Кунева като главен преговарящ. С нейно съдействие бяха закрити трети и четвърти енергоблок на АЕЦ “Козлодуй”, които произвеждаха енергия за под 2 стотинки киловата. И цялото й поведение беше с едничката цел да се осигури пазарът на румънската централа “Черна вода”, която е финансирана от банка “Париба”. Това е петата банка по големина в света. Много малко хора знаят, че там работи и Милко Ковачев, но той е дребна фигура в сравнение с Меглена Кунева. Тя е член на УС на борда, това е най-висшата длъжност в банката с няколкостотин хиляди евро възнаграждение на месец. Много странно е, че закриваш Козлодуй и осигуряваш печалбите на румънската централа да си продава тока на Балканите, с което пък осигуряваш печалбите на “Париба” и след като свършваш мандата си като еврокомисар, те назначават като висш член. Милко Ковачев също беше изтеглен на работа в чужбина, след като приватизира ЕРП-тата и след като “Париба” също беше консултант в случая. Скандалното е, че
ЕС никога не е искал закриването на трети и четвърти блок,
нямаше никакво писмено становище. Имаше едно изказване на един съмнителен лобист като Гюнтер Ферхойген, който даде едно изявление, но никога Европейската комисия не е поставяла никакво условие за приемането на България да се закрият тези блокове.
Има и още нещо скандално. Много малко хора знаят, че според чл. 36, 3 години след присъединяването си към ЕС ние имахме право да пуснем реакторите, ако имаме някакви икономически проблеми. Това също не се използва. Няколко пъти питах Станишев от трибуната на НС. Той, разбира се, не отговори смислено. Мога да се похваля, че осуетих и може би най-скандалната сделка на предишния кабинет – магистрала “Тракия”. Аз бях човекът, който изиска материалите по договора и който ги разгласи от парламентарната трибуна. За 25 години концесия от българския народ щяха да бъдат източени около 30 млрд. лв. като пътни такси. В договора беше залегнало, че дори да няма нито един автомобил по тая магистрала, държавата се задължаваше да плаща за близо 20 000 коли на ден на концесионера, т.е. гарантираше му приходите. Имайте предвид, че в света няма държава, която е построила две трети от магистрала от 400 км и за довършването на 120-130 км да даде за експлоатация цялата магистрала на една абсолютно съмнителна фирма и една абсолютно съмнителна банка. В случая това беше световно неизвестната стопанска банка “Свети дух”, която трябваше да финансира тази сделка. Това беше една невероятна кражба и ако тези факти не бяха добили публичност, сделката щеше да се осъществи. Тогава в момента гражданинът Симеон Сакскобургготски, неговият антураж, заедно с политиците от БСП, които лобираха, щяха да получават от мен и от вас, от нашите деца и внуци за своите деца и внуци гарантирани приходи от тази магистрала. Тоест,
щяха да откраднат от всички нас 30 млрд. лв.
За това става въпрос. Не сме толкова бедни, но много крадем и каним крадците отвън с погача. В противен случай щяхме да бъдем поне по средата по жизнен стандарт в ЕС.
/plovdivchanin.com
http://bgnews.me/%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D1%89%D0%B5-%D1%81%D0%B5-%D0%B2%D0%B7%D1%80%D0%B8%D0%B2%D1%8F%D1%82-%D0%B4%D0%BE-%D0%BA%D1%80%D0%B0/
P.S. Хора помнете!
събота, 11 октомври 2014 г.
ТАЙНСТВЕНИТЕ ПИРАМИДИ НА КАНАРСКИТЕ ОСТРОВИ
Наближава 100-годишнината от рождението на знаменитияпътешественик Тур Хейердал – човека, търсещ отговори на загадките на нашата цивилизация, но намерил далеч не всички от тях.
Една от неразрешените от него загадки били пирамидите Гуимар на Канарските острови. Норвежецът Хейердал така и не успял да изясни от кого и с каква цел са били построени те.
Руският пътешественик и учен Виктор Мелников също си задал тези въпроси. И открил, че на Канарите загадките са достатъчно и без пирамидите.
Двоен залез
Комплексът от шест пирамиди със стъпаловидна форма е разположен на югоизток на остров Тенерифе, в град Гуимар, на площ 64 000 м². Официално се смята, че пирамидите са били създадени преди 5000–7000 години както в Египет, Мексико и Перу, които се славят с аналогични съоръжения.
От друга страна, някои учени твърдят, че са построени от местни фермери. Във втората половина на ХIХ в. те трупали камъни, открити при обработката на земята, извън пределите на своите ниви. Възрастните хора казват, че подобни съоръжения някога били много на Тенерифе, но впоследствие били разграбени и използвани като строителен материал.
Но пирамидите Гуимар се намират на такова място, където очевидно не е имало селскостопанска дейност. Строежът и самото им разположение говорят, че те по-скоро са използвани за ритуални обреди било за астрономически цели или за едното и другото едновременно.
Норвежкият пътешественик Тур Хейердал е изучавал тези съоръжения през 90-те години. Той живял на Тенерифе седем години и твърдял, че пирамидите Гуимар са не просто планини от развалини.
Ето и неговите доводи. Камъните, от които били построени пирамидите, са били обработвани. Земята под основата им била изравнена, а и пирамидите били построени не от камъни, събрани по полето, а от парчета застинала вулканична лава.
Именно Хейердал обърнал внимание на астрономическата насоченост на пирамидите Гуимар. Ако в деня на лятното слънцестоене се качиш на най-високата от тях, можеш наблюдаваш интересен феномен – двоен залез на Слънцето. Отначало светилото се спуска зад върха на планината, след това се появява и залязва отново. Освен това всички пирамиди от западната си част имат стълба и в деня на зимното слънцестоене тя се оказва точно на изгрева на Слънцето.
Хейердал така и не успял да определи възрастта на пирамидите, както и да отговори на въпроса, кой ги е построил. При разкопки не били открити подходящи материали, освен останки от местните жители от ХIХ в.
Но едно нещо норвежецът установил със сигурност – пещера, разположена под една от пирамидите, някога била обитавана от гуанчи, аборигени на Канарските острови. Гуанчите се явяват не по-малка загадка за този архипелаг от пирамидите. Дори са неговата главна тайна, тъй като никой не може да обясни откъде са се взели те.
Потомци на атлантите
От трудовете на древноримския писател Плиний Стари следва, че през VII–VI в. пр.н.е. Канарските острови били необитаеми, но там се намирали руините на големи структури. В древногръцките легенди се споменават жителите на този архипелаг, като той е наричан „обител на блажените“.
Така се появила версия: не се ли явяват гуанчите потомци на атлантите, спасили се след гибелта на Атлантида? Тази митична страна, според хипотезата на историците, е била разположена в същия район на Атлантика, както и Канарските острови.
Независимо, че културата на гуанчите е почти загубена, а самите те отдавна са се „разтворили“ в европейските цивилизации, съвременните жители на Канарите смятат, че в жилите им и до днес тече кръвта на тези аборигени. Те твърдят: Ако срещнете на островите висок червенокос човек със сини очи, не се съмнявайте: пред вас е истински гуанч.
Става дума за това, че именно такива си ги виждали испанците, пристигнали на Канарите през ХIV в. По думите им Тенерифе е бил населен с високи, белокожи, светлокоси (понякога червенокоси) и синеоки хора. Средният им ръст превишавал 180 см, но се срещали и гиганти над 2 метра. Подобен антропологичен тип обаче не е бил характерен за тези географски ширини.
Най-чудното за европейците се оказал езикът на гуанчите. Те можели да се разбират помежду си, без да произнасят нито звук, само мърдайки с устни, и умеели да си предават съобщения със свирене на разстояние до 15 км. Това свирене и до днес се използва от жителите на остров Ла Гомера. Учат го и децата в училищата като традиционен език.
Ето какво е любопитно. Завоевателят на Канарските острови – нормандецът Жан де Бетанкур – пише в дневника си:
„Гомера е родина на високи хора. Те говорят с устни, сякаш нямат език.“ Монасите Бонтие и Леверие също отбелязват: „Сякаш те нямат език и някой владетел ги е изпратил тук за наказание, отрязвайки им езика.“
Когато поразените европейци изяснили в какво е причината за това екстравагантно общуване, те обяснили: предците им наистина са лишени от своите езици за някакво наказание. Какво точно, те не помнят. Разбира се, гуанчите имаха езици, и обикновената реч беше напълно развита, но по навик те продължаваха да си говорят със свирене.“
И накрая, главният въпрос. Европейците не открили у гуанчите нищо подобно на флот, само нещо като примитивни баржи. До близкия бряг (Северна Африка) ся почти 100 км, но плаването дотам е сложно поради морските течения. Пътят от Европа е много по-лесен, но той е 1300 км.
И наистина, откъде са се взели гуанчите?
инфо: megavselena.com
ДПС НАРУШИ ИЗБОРНИЯ КОДЕКС С АГИТАЦИЯ НА ЧУЖД ЕЗИК
http://gospodari.com/%D0%B4%D0%BF%D1%81-%D0%BD%D0%B0%D1%80%D1%83%D1%88%D0%B8-%D0%B8%D0%B7%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%BA%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D1%81-%D1%81-%D0%B0%D0%B3%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D1%87%D1%83%D0%B6%D0%B4-%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA-video44663.html
Напътствия към учителите отпреди 80 години
Автор: Илиана Иванова, Изгубената България. Снимки: lostbulgaria.com
По случай началото на учебната година, през септември 1934 г.,вестник "Щурец" публикува "Отворено писмо до народните просветители", написано в характерния за изданието шеговит и саркастичен стил.
Далечни и непознати приятели, всякога, когато сме прочитали в хрониката на вестниците забутаното между произшествия и реклами късичко съобщение, че: „От този и този того, учебните занятия започват“ – нам е дохождало на ума да ви се обадим с едно кратко писъмце, за да ви поздравим и попитаме как сте със здравето, а същевременно да ви съобщим, че и ний сме добре. Това обаче ни се удава едвам сега, и ние с удоволствие го правим.
Учители от българската гимназия в Солун, 1896г.
Всъщност, да ви питаме как сте със здравето, едва ли е нужно, тъй като всекиму е известно, че народният просветител по задължение трябва да притежава следните здрави неща:
- здрав дух, за да издържа на всички климатически, психологически и патологически условия, в които скитнишката му съдба ще го отвее;
- здраво тяло, за да може да не се смачква от тежестта на тежкия даскалски куфар, пълен с утопии, надежди и самоизмами;
- здрав гръб, за да може да не се счупва, когато е принуден да го превива пред биволици и други зоологически началства;
- здрави крака, за да не му се разтреперват, когато зърне във вестниците списъци за съкращения, уволнения и премествания по ведомството на просветата.
Ученички с учителката си, началото на ХХ век
Остава, значи, далечни приятели, без да ви питаме за здравето, направо да ви поздравим със започването на новата учебна година и, ако ни позволите, да ви дадем някои напътствия, които да ви служат като наръчник при предстоящата ви просветителна дейност.
Бъдете винаги на пост.
Учете децата да бъдат скромни, защото скромността е циментът в основата на личността. Ако обаче, подобен цимент не се намира на пазара, все едно, градете без него – и без това скромността е цимент, който с течение на времето се разваля от обществените влияния.
Учете ги да бъдат прилежни – прилежанието е майка на учението, учението е майка на знанието. Спрете обаче дотук. Защото ако продължите, ще излезе, че знанието е майка на културата, културата е майка на интелигентността, а интелигентността е мащеха и на скромността, и на труда. С други думи – спрете до знанието. Достатъчно ще им бъде.
Портрет на ученик на първия учебен ден, края на XIX век
Да знаят горе-долу по нещичко от следните науки:
- да знаят, че историята е учителка на хората, но да не искат да узнаят на какво е научила тази учителка нас българите, защото ще си съставят мнение, че е била лоша учителка;
- по отечествознание да знаят, че Отечеството е по-горе от всичко, та да не се стремят да му се качат отгоре;
- по смятане да знаят, че две по едно е две, но не им давайте пример от вашия личен хал, защото ще излезе, че две по едно е едно. Двама (мъж и жена) по една заплата е равно на една заплата.
Физика не ги учете, защото те и без вас си знаят, че телата от топло се разширяват. Нали гледат, че който е бил на топло, повечко му се е разширило тялото!
В-к „Щурец“, 15 септември 1934 г.
http://glasove.com/svetyt-ot-vchera/41816-napytstviq-kym-uchitelite-otpredi-80-godini
понеделник, 6 октомври 2014 г.
събота, 4 октомври 2014 г.
петък, 3 октомври 2014 г.
Продай тялото си!
Можеш да направиш всичко, което си наумиш. Но трябва да продадеш тялото си!
Преди да продължите, трябва да знаете, че моят подход може да не ви допадне. Наистина не е за всеки. Трябва да си падате куражлии, да сте отворени за нови неща и да сте готови да опитате точно обратното на това, което повечето посредствени „гурута“, бизнеси и предприемачи правят.
Материалът, който съм ви подготвил е малко суров и е възможно да счупи някоя и друга илюзорна представа, която имате за себе си и света. Някои от думите и изразите, които ще срещнете, варират от семпли, логични и проницателни до понякога дълбоко шокиращи. И за да е по-безболезнено, разделил съм статията на няколко части.
И все пак може малко да заболи…
Моля разберете, че моята цел не е просто да ви счупя представите, а да направя така, че да изхвърлите възможно най-много от глупостите, които ви пречат да получите онова, което дълбоко в себе си желаете. Колкото по-бързо сами осъзнаете повече неща лично за себе си и за света, толкова по-бързо ще рафинирате и установите вашето уникално и автентично проявление в света.
Преди да обясня какво точно имам предвид с „Продай тялото си“, искам да ми обещаете нещо. Не използвайте информацията, която ще получите, за да навредите на някого. Сериозно, кажете го на глас, дори и да сте около хора.
Кажете го тихичко – “Обещавам!”.
Ок, след като изчистихме това, време е да започнем.
Първо ще ви дам една предистория, за да установим контекст, след това ще определим някои основи и после вече ще ви кажа какво точно означава заглавието и как да постигнете всичко, което си наумите.
Ще ви помоля да бъдете търпеливи и отдадени на успеха си. Тази серия от няколко статии е за вас, не е за да си чеша егото.
Повечето хора живеят в мизерия основно поради 3 причини.
- Не знаят с какво разполагат – продукт, умение, знание, качество, дарба, визия, цел, желание, мечта… (тяло)
- Не го представят на света – не говорят за него или не го правят правилно… (маркетинг, комуникация)
- И не си искат цената за него – не завършват процепа, не осъществяват резултата… (продажбата)
Кратка история от мен за теб:
Бях етичен, работех здраво, полагах неимоверни усилия, обичах работата си и бях разорен. Разбрах, че няма връзка между това да бъдеш добър човек, да правиш каквото обичаш и да ти плащат.
Обаче…
Има огромна връзка между това:
- да знаеш кой си и за какво се бориш – да имаш визия
- да бъдеш добър маркетьор – да комуникираш правилно
- да бъдеш добър търговец – да знаеш как да си вземеш заслуженото
…и да ти плащат.
Нека ги наречем 3-те стълба на желанията:
- Опознай тялото си
- Комуникирай правилно
- Продай тялото си
Както споменах в миналата статия ние разполагаме с 4 ресурса, с които осъществяваме каквото и да е. И когато споменавам плащане, бих искал да имате предвид, че става дума за тези 4 ресурса: Време, Внимание, Пари и Усилие. Ние плащаме, чрез тях и който купува от нас, ни плаща чрез тях.
Трябва да приемеш обаче, че парите играят важна роля.
Ако парите изчезнат, нещо друго ще дойде на тяхно място, което ще върши същата работа, но ще се нарича по друг начин. Ти трябва да покажеш стойността на това, което даваш и да си искаш цената, защото, мамка му, всеки иска да мине по-тънко и то “с най-добри намерения”.
Просто не са готови да платят истинската цена за това, което знаят, че ще им бъде полезно.
- Не създават върховния бизнес, а чакат някой да разпознае това, което имат и той да ги изстреля на върха.
- Не сбъдват мечтите си, чакат някой друг да им ги сбъдне.
- Не са щастливи, защото чакат онзи, който ще ги направи щастливи.
- Не създават идеалната връзка, а чакат да се случи.
- Искат успешен живот, без да се отдадат на собствения си успех.
Ако не съм ви разстроил или не съм заплашил разбиранията ви за света все още, най-вероятно сега ще го направя. Преди да преминем към трите стълба, е добре да си изясним някои фундаментални принципи, които просто трябва да приемем, а не да се борим с тях.
Колко пъти сте чували израза:
„Просто правете каквото обичате и Вселената ще ви възнагради… евентуално.“
Може да звучи хубаво. Но това не е добър бизнес модел и вероятно няма да ви направи пари, да ви осигури повече свободно време, да насочи вниманието ви и да оптимизира усилията.
На Вселената не й пука за теб! Ето защо:
Виж, Вселената си действа според определени закони, те могат да ни послужат, както за успех така и за провал. Просто трябва да сме умни и да ги използваме по правилния начин. Това е все едно да кажеш „гравитацията ме обича“. А сега си представи няколко ситуации, в които не е точно така.
Знаеш ли, че дори даването има определен начин, по който работи. Тоест колкото и да даваш, надали ще ти се върне, ако не го правиш по правилния начин. Още ли има хора, които не са разбрали, че целия свят комуникира, чрез чувства и действия (невидимото и видимото, нефизическо и физическо)? Ако не го правиш с чувство, все едно не го правиш изобщо.
Важи за всичко, мръснико!
Вселената не е нещо, на което да се доверим, че ще се погрижи за всичко. Ние само трябва да й се доверим, че тя работи… и то по определен начин. Вселената няма да се погрижи за всичко. Вселената не ти помага. Тя няма да поеме твоята работа. Тя няма да случи нещата.
Не й се доверявай сляпо.
Вселената може да е голяма кучка понякога и твоята работа е да я изч***ш правилно , по готиния начин, с хубаво чувство. Ако се ебаваш с Вселената и тя ще се ебава с теб, по гадния начин.
С Вселената трябва да се прави любов, ако искаш да видиш любов и от нея. Трябва да я опознаеш, да разбереш какво харесва и какво не. Да намериш горещите й места и да ги направиш свои чести дестинации. Покажи й че си там и че знаеш какво правиш… и не спирай да го правиш.
Най-добрия начин да опиша начина на работа на Вселената е със един от законите й, който е добре познат на всички и това е…
Законът за сеенето и жъненето.
ОК, този закон работи винаги и всички знаем, че е така. Каквото посееш, това ще пожънеш. Ако посееш омраза, ще жънеш омраза. Ако посееш любов, ще жънеш любов. Обаче трябва и да си наясно, че ти в момента жънеш онова, което си посял преди. Не можеш да започнеш на чисто, не си хард диск и да се форматираш. Твоите предишни действия ще имат отражение в бъдещето, работата е там да започнеш да правиш повече от правилните действия.
Не изпадай в крайности, надали ще имаш само правилни действия от тук нататък, но може да се постараеш да държиш съотношението правилни и неправилни по-голямо откъм правилните. Тук влиза и закона за инкубационния период. Нищо не става изведнъж, дори и да ти се струва така, то не е така. Всичко си има време, през което узрява.
Ако посееш любов сега не значи, че ще я ожънеш веднага. Но на 100% ще я пожънеш, а дали ще я приемеш, когато й дойде момента, това е друг въпрос. Моят съвет е сей на макс и не се притеснявай. Ако посееш 80% любов и 20% омраза, ще пожънеш същото съотношение.
Това, което искам да кажа е, че Вселената е просто едно мистично място с магични сили (магично – нещо, което знаем, че го има, просто не можем да си го обясним.Пояснявам, за да не издребняват хейтърите, че тези думички ги натискат по бутончетата) и нашата работа е да я опознаем и да работим в хармония с нея, като екип, а не да се опитваме да я хакнем. Няма какво толкова да я мислим или да се опитваме да я разберем.
Има си закони, които работят. Научи ги и работи с тях.
Ок, сега да минем на тези 3 стълба, които споменах в началото. Опознай себе си, комуникирай правилно и продай тялото си.
Цялата идея на тази концепция е, че ти трябва да превърнеш тялото си в един изключителен инструмент, който можеш да продаваш отново и отново с лекота на правилните хора. Или на кратко – да постигнеш всичко, което си наумиш, чрез себе си.
Стълб №1: Опознай себе си. Кой си, какво имаш и за какво се бориш?
Има 2 типа хора, що се отнася до постигането на каквото и да е:
- Едните се надяват да ги наемат някъде си на работа
- Другите се продават там, където те самите искат да бъдат
За да получиш желаното трябва да знаеш кой си, с какво разполагаш и как то може да е от полза за другите, защото нищо няма да се осъществи, ако не са замесени и други хора. Другите няма да се замесят с теб, ако не видят полза от това. Нормално е. Така трябва да е.
Ето какво всъщност притежаваш:
Първо, ти не си твоето име, ти не си твоето тяло, ти не си твоя мозък, ти си нещо там вътре, което управлява това превозно средство с всичките му физически (крайници, органи…) и нефизически (мисли, сетива, чувства…) елементи.
Второ, нашето тяло е един инструмент, към който трябва да се отнасяме като с единственото нещо, от което зависи животът ни. То всъщност си е така!
То си има своите дарби, отличителни черти и тъмни сенки.
Искаш или не, ти си определен човек. Да, можеш да бъдеш, който си искаш, но дали превръщането ти в някой, който не си ще бъде добре за теб?
Смятам, че който и какъвто и да си по природа, твоят най-добър живот ще се разгърне само, когато си себе си. Като доказателство имаме всички истории на хора постигнали общоприетото разбиране за успех, след, което са изоставили всичко, което имат, за да намерят себе си.
След като разбереш, кои всъщност са твоите дарби, остава да се развиеш в това, за което си направен. Не губи време да поправяш нещо, което не е предназначено да работи в твоя живот. Инвестирай всичко в това да направиш силните си страни още по-силни.
Ако развиеш тялото си в продукт, който можеш да продадеш, ти можеш да имаш всичко. Ще имаш актив, който ще ти носи каквото пожелаеш, стига да се грижиш за неговите физически и нефизически елементи. Представи си, че всеки един елемент е свързан със сфера от живота ти. Тръгне ли някой от тях да ръждясва, то очаквай и някоя сфера от живота да започне да ти куца.
Ето как можеш да си ни от полза с това превозно средство:
- Можеш да ни решиш проблеми.
- Можеш да ни спестиш време.
- Можеш да ни помогнеш да сбъднем мечтите си, да изпълним желанията си.
- Можеш да ни помогнеш да бъдем по-удовлетворени от живота.
- Можеш да ни научиш на неща, които дори не осъзнаваме, че са ни нужни.
Но за да успееш да го направиш, ти трябва да се продадеш.
Ето какво можеш да направиш сега: стани експерт – Буквално за една седмица можеш да станеш по-компетентен по някой въпрос от 90% от населението и да продадеш това, което те не знаят или нямат, но им трябва. Новата икономика се движи от знанието и съдържанието. В наши дни всеки търси отговори и всеки иска да премине на следващото стъпало.
Каквито и експертни решения да имаш в паметта си и знанията си, дали е за подобряване на живота или разширяване на бизнес, дори да имаш мъдрост, знание, информация или съвет, който да им помогне да направят следващата крачка, независимо каква е тя, дали е да бъдеш по-добър родител, как да си намериш идеалната работа, как да си купиш къщата мечта…
…ти можеш да монетаризираш тази информация.
Представи си, че Ти трябва да свършиш цялата работа, която има да се свърши от полетата, където се бере кафето, през неговото обработване и до транспортирането му в твоите ръце, за да си пийваш така сладко от него. Може би щеше да се замислиш дали ти се пие кафе.
Идеята е, че ти плащаш, за да се свърши цялата тази работа вместо теб. Не ти трябва и да знаеш как се случва и да разбираш процеса, за да се наслаждаваш. За това ще плащат и на теб. Или за да им подобряваш живота или за да им го улесняваш.
Направи това тяло експерт в нещо и го продай. Не е ядрена физика. Просто е въпрос на учене какво да правиш. Това се отнася за всичко. Искаш да станеш супер в нещо? Ами научи се как се прави и започни да го правиш. Как става това? Книжарници, библиотеки, интернет, курсове, консултанти.
Започни да четеш, тарикатче!
Искаш кариера, която подобрява живота на хората и удовлетворява напълно нуждите ти? Настрой си мерника си и иди да я намериш и изучиш. Създай семпъл бизнес и създай рекламата, която ще ти донесе парите. Разбери какви са ти нуждите и си ги задай като цел.
Дълбай дълбоко за твоите мечти и цели, но дълбай дълбоко и проучвай в бизнеса си, за да станат реалност. Наистина е толкова просто. Но никак не е лесно. Ти обаче не искаш да ти е лесно, повярвай ми. Лесното е да се задържиш там, където си, или да се върнеш назад. За да напреднеш си е трудно. Не очаквай нещата да станат по-лесни, ти трябва да станеш по-силен човек.
Искаш идеалната жена или мъж?
Седна ли да разбереш коя е тя/той? Как изглежда, какви навици има, какво поведение, какви черти трябва да притежава задължително? Направи списък с желанията си. После влез в реалността. Какви са шансовете да намериш такава жена/мъж на бързичко? Почти никакви. Тя/той може да не е в твоя град, може да се наложи да опиташ нещо ново, за да намериш този човек.
Може да попаднеш на човек, който покрива желанията ти на 80% и да има 1-2 неща, които те разколебават да си с него. Кажи ги, ако иска да ги промени ок, ако не, приеми ги, ако не искаш, продължавай нататък. Ще ги приемеш ли или не можеш?
Не инвестирай много от времето си в неконтролируемите неща.
Съсредоточи се върху това, върху което имаш контрол – себе си.
Разбери тези пречки чак толкова ли са големи, имат ли шанс да се променят с времето, има ли шанс ти да ги приемеш с времето? Задавай си въпроси, докато не се увериш напълно дали искаш да се отдадеш или не. Ние решаваме как да живеем живота си, но не можем да контролираме външния свят. Само нашето отношение към него. Не дължиш нищо на никой и никой не е длъжен на теб.
Намери хората, с които се чувстваш добре.
Не се опитвай да пренастройваш тези около теб, така че да ти се харесат или ти да им се харесаш. Това е грешна тактика, която води до крехки крайни резултати – отнема много време и във всеки един момент всичко може да се срине. Не се надявай, убеди се.
Не се продавай евтино.
С колко процента изпълнение на целите и мечтите си ще се задоволиш? Смяташ ли че можеш и трябва резултатите ти да покрият 100% от визията ти? Как разбираш, че визията ти е правилна? Пробвай следното – вдигни летвата по-високо, така че резултата, който постигнеш да надмине зададения преди, независимо дали ще покрие 100% от новата визия.
Всичко е толкова семпло.
Ако си извън форма, иди да тренираш и влез във форма. Не използвай силата на игнорирането, за да се самозалъгваш. Един ден ще разбереш, че това е била глупава постъпка, за която може дълбоко да съжаляваш. Виж, следните действия ги правиш така или иначе, просто стани експерт в тях:
- Научи се да се познаваш и уважаваш повече.
- Научи се да се маркетираш и комуникираш по-добре.
- Научи се да се продаваш по-добре.
Следва продължение…
Във втора част ще ти разкажа за едно от най-големите ми лични осъзнавания, които промениха изцяло начина, по който правя бизнес. Благодарение на него, аз не просто имам клиенти, а имам клиенти, които мога да нарека свои приятели. Но за това следващия път…
Източник: http://www.lifehack.bg/guest-author/prodai-tjaloto-si/
Иво Димитров е един от най-отдадените НЛП и маркетинг консултанти. Мисията му е да вдъхновява и напътства съзнателните предприемачи стратегически да постигнат целите си. А с какво би могъл да помогне лично на Вас, вижте тук. Още от Иво в Блога или Facebook страницата му.
Иво Димитров е един от най-отдадените НЛП и маркетинг консултанти. Мисията му е да вдъхновява и напътства съзнателните предприемачи стратегически да постигнат целите си. А с какво би могъл да помогне лично на Вас, вижте тук. Още от Иво в Блога или Facebook страницата му.
Абонамент за:
Публикации (Atom)