Магурата, наричана още Рабишка пещера, е една от най-големите пещери у нас и същевременно една от най-забележителните. Тя се намира на 18 километра от Белоградчик, на югозапад от село Рабиша.
Дължината на галериите й е 2500 метра. Образувана е от карстови процеси в скали, наречени сивобели варовици, преди поне 15 милиона години.
Пещерата е новото предложение на България, което трябва да влезе в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.
Вижте три тайни от нейните дълбини:
Най-ранният слънчев календар в Европа По стените на Магурата са открити уникални скални рисунки, които са на хиляди години. Открити са рисувани следи от няколко исторически епохи. Най-ранните датират от късния палеолит, а най-новите са от бронзовата епоха и са рисувани между 3000 и 1200 г. пр.н.е. Рисунките изобразяват предимно ловни сцени, животни, растения, както и танцуващи жени. Те са направени с тор от прилепи. Върху стените на Магурата е открит нарисуван слънчев годишен календар, който е най-ранният подобен, открит в Европа досега. Смята се, че е от късния неолит, като на него са отбелязани няколко празника и 366 дни.
Най-големият сталагмит в българските пещери
Повечето зали в Рабишката пещера са с колосални размери. Най-известните от тях са Триумфалната зала, Полето, Хармана, Прилепната галерия, Стрелбището, Галерията с рисунките, Тронната зала, Зловещата галерия, Слънчевата зала, както и Залата на падналия бор. Именно в последната се намира най-големият сталагмит, открит в изследвана българска пещера. Наречен Падналият бор, той е с дължина над 11 м, а диаметърът в основата му е 6 м. С невероятни размери може да се похвали и образувание, наречено Големият сталактон. Той е висок над 20 м, а диаметърът в основата му е 4 м.
Изчезващите прилепи
В миналото обитавана от пещерни мечки и хиени, днес Магурата е дом за невероятно разнообразие от прилепи. Целогодишно в нея живеят осем различни вида, като всички те са застрашени от изчезване. Дългопръстият нощник и южният подковонос са включени в Световния червен списък, като през зимата в пещерата е регистрирани близо 450 малки подковоноса — рекорден брой за страната. Прилепите живеят в недостъпна без специални катерачески средства галерия над Концертната зала, където се размножават.
Шампанското на Магурата
Малко хора знаят, че в едно разклонение на Магурата отлежава българско шампанско. В Прилепната галерия условията наподобяват тези в Шампания – родината на този вид пенливо вино. Затова в нея от десетилетия отлежават отбрани пенливи вина.
Селото Челе ди Булгерия е основано в днешна Италия между 5-и и 7-и век
Входът на селото Челе ди Булгерия. Снимка: Иван Бакалов
Селото се казва Челе ди Булгерия. На италиански се изписва Celle di Bulgheria. Името не е случайно. Планината наоколо се казва Булгария от векове, вероятно от 1400 години насам. За пръв път е документирано в стари карти от 13 век, че името на планината е България. Мястото е на около 400 километра на юг от Рим, и на около 80 км южно от Салерно.
От Рим до Салерно се стига за около 3 часа по магистралите. Първите около 200 км се минават сутрин на хладно, след това южното слънце те загрява. Пътят минава край Неапол. Встрани от магистралата се издига заснеженият планински връх на вулкана Везувий. След Салерно няма магистрала до Челе ди Булгерия, пътят започва да се вие в едни зашеметяващи планини.
Южна Италия очарова и през зимата, и през лятото. Българинът не е свикнал с такава зеленина зимно време. Температурите рядко падат под нулата. Редуват се маслинови и портокалови градини. В магазинчетата край пътя се продават мандарини с едни свежи листенца и клончета, личи си, че са току-що откъснати.
Селото Рока Глориоса, също основано от българи. Снимка: Иван Бакалов
Едно нещо впечатлява българина непрекъснато, където и да пътува из Италия - и в Тоскана, и в Южна Италия, и навсякъде се виждат села и градове, кацнали на върха на хълм, връх, хребет. Има стари градове и села,
разположени като шапка върху някой връх
с конусовидна форма. Тук историята през вековете назад така е подредила нещата. Села и градове, построени на високото, със или без крепостни стени, но да може да се бранят от по-изгодна позиция при нападение. По българските земи е по-различно - села и градчета са разположени в долини и котловини, край реката.
На 20-ина минути преди да стигнем селото с името на България, на едни ливади край пътя се виждат дебели маслинови дървета. Моят водач и шофьор, 35-годишен тосканец, актьор с няколко други професии, сочи натам - “Сигурно са на 200 години”. Никой не знае, може и на 300-400 да са. Дънерите им са дебели над метър.
Преди селото Челе ди Булгерия минаваме през съседното, на около 2 километра, където на площада прави впечатление табелата “Св. София”. Тя сочи пътя към близка църква на хълма отгоре. Оказва се, че няма връзка с името на българската столица София, но все пак подсилва впечатлението…
Челе ди Булгария в превод означава нещо като килиите в България. Става дума за планината България в Югозападна Италия. Името в началото на миналия век е било Челе Булгерия - “килиите на българите”. Тук са се заселили прабългари още в 5-6-и век, заживели в планината в някакви издълбани килии като пещери и оттам идва името. Има и друга версия за превода на името - идва от древна дума celis, което означава седя, място за сядане, селище.
Навремето Мусолини, като националист, обаче добавил едно “Де” пред Булгерия. Не може да има село ей така с името България в Италия, то трябва да показва, че е от този район - планината Булгария.
Селото се е превърнало в атракция за днешните българи. За него е писано малко, но се разчува и пътуващи из Италия нашенци прескачат да го разгледат. Тук за пръв път идва българският посланик Райко Николов през 86-а година. Миналата година за последно е идвал сегашният посланик Марин Райков, неговият син. Той довел и Бойко Василев от БНТ, който направил репортаж в “Панорама”. И така се чуло повече за селото.
Село, село, ама прилича на градче
Каменни къщи, каменни стъпала, плочници, спретнати дворове с каменни огради. Тук там от дворовете се обаждат кокошки, като в българско село. Но в градините зреят портокали и лимони, съвсем не като в българско село. Къщите са на наклон, над селото се издига хребет от планината Булгария, от другата страна на километър-два се издигат други хребети. На един конусовиден връх в далечината е кацнало друго село. Казва се Рока Глориоса и се оказва, че също е основано от прабългари.
Къщата на д-р Карели. Снимка: Иван Бакалов
Каква е тази история? Странно, но е истина. Описана е тук там, без да е изследвана достатъчно. Няма точни данни, но преди и по време на основаването на българската държава, през 5-и, 6-и и 7-и век прабългарски войници, в някои случаи цяла армия по десетина хиляди души, тръгвали от Волжка България в походи на Запад. И там се разпилявали. Като войници били наемани от готите или от византийците. Някои воювали на страната на едните, други - на другите. И, както си му е редът в онова време, на войниците работодателите се отплащали със земя. Вероятно някой е платил на някакви прабългари със земя в този район, те заживели тук, полека лека направили села. От прабългарите днес са останали само имената на местности и села.
Площадчето на днешното село има всички атрибути на българско село - черква, паметниче на загиналите в Първата световна война. Но някак е различно. Има паркинг за коли, пейки, боклуджийски кошчета, някак градски изглежда. Някои дори го наричат градче. Заедно със съседното село или по-скоро махала, двете образуват една община, общо с 1600 жители. Това е район на Италия, от който в края на 19-и и началото на 20-и век се е изселило половината население. И сега много емигранти от Северна и Южна Америка идват по този край да си търсят корените, родните села на дядовците и бабите си.
Питаме на площада знаят ли защо така се нарича селото. Мъж на средна възраст веднага ни отпраща към доктор Карели, който бил и историк и описал историята на селото. “Той ще ви разкаже всичко”, казва човекът.
По пътя към къщата му сядаме в местния ресторант. Просторен, чист, малко прилича на българска механа. Двама пенсионери играят на една маса някаква игра, едно дете ги гледа. Няма никой, освен нас - български журналист, българка, живееща в Рим и приятелят й тосканец.
Кръчмарката се казва Мария, веднага се разтапя от любезност, като разбира, че има българи. Отива някъде и носи една картичка на храма “Св. Александър Невски” - изпратили й я двама българи, минали оттук, и те обядвали в кръчмата като нас.
Кръчмарката Мария показва картичка от София, която й изпратили двама българи, минали оттук преди година. Снимка: Иван Бакалов
Менюто изненадва. Поръчваме три вида паста, кръчмарката ги носи, изглеждат прекрасно, като за снимка. Двамата ми спътници ахват. Познават менютата на римските ресторанти и казват, че такива пасти, правени на място от прясно тесто, се сервират само в отбрани скъпи заведения в Рим. И другите ястия освен пастите оставят впечатление за скъп ресторант. А съвсем не е.
В съседна градина няколко дръвчета са отрупани с портокали. Кой знае защо никой не ги бере и те са накапали на тревата отдолу като в живописна картина. Някак особено е да чуеш как глухо портокалите тупат по земята.
Къщата на доктор Карели
е солиден каменен дом, с масивна врата. Докторът отваря лично, въвежда ни в един хол и веднага се впуска да разказва историята на селото. Д-р Паскуале Карели е пенсионер, вече не работи. Издал е няколко книги, една историческа, автор е и на пиеси, някои играни в театри във Флоренция.
Проучвал дълго историята на родния си край, проучвал подробно и откъде идва името Булгария. И отпраща още към 5-и век, тогава се появили прабългари по тези места. Но после споменава хан Алцек, по възрастен брат на хан Аспарух, син на Кубрат. Горе-долу по времето когато е основана България, той тръгнал с 10-хилядна войска на Запад, стигнал Северна Италия, и после следите се губят. Според някои източници стигнал точно до тези места на юг и се заселил тук. Според други не той, а негови войници се заселили тук. Но това става вече в 7-и век, преди Аспарух да основе българската държава. Откъде тогава има данни за прабългари от 5-и и 6-и век по тези места, не става ясно.
Д-р Паскуале Карели. Снимка: Иван Бакалов
И изобщо връзката с България на хората тук е само в името. Самият хан Аспарух идва по сегашните български земи с армия от 10 хил. до 30 хил. души, в най-смелото предположение - до 100 хил. души. Няма точни данни. И прабългарите се разтварят сред население от около 1,5 млн. траки, славяни и всякакви, населили тези места. Последно различни генетични изследвания на БАН и др. потвърждават историческите факти. В гените на българите има около 5-10% от т. нар. конни народи, към които принадлежат прабългарите. Около една трета има славянски гени и една трета тракийски. Но прабългарите са дошли с армия и военна организация и са донесли ноу-хауто за държава. Сключвайки договор с Византия, Аспарух основава държава, която граничи с византийската империята от север.
А част от волжските българи са стигнали и до планините край селото Челе де Булгерия. Доктор Карели казва, че разговарял преди много години със стар пастир по тези места, който му показвал пещери нагоре в планината и останки от нещо като крепост горе на хребета. Там се криели българите, разказал преданието старият пастир. Колко е останало от тези прабългари в следващите години, никой не знае. Но името останало. На тях кръстили планината.
Карта от 13-и век на района около селото, на която се вижда надпис Montagna Della Bulgaria - Планината България. Снимка: Иван Бакалов
Докато говори докторът, от съседната стая се показва съпругата му, вижда се и възрастна жена край камина. Докторът обяснява, че това е тъщата му, на 98 години, която изглежда на не повече от 70-75 г. Знае всички телефони наизуст, шета из къщи, казва докторът.
Преди да се появят прабългарите, векове наред в Европа е властвала Римската империя. Тогава земите на днешна България са били част от нея. Римската империя е нещо като Европейския съюз днес, но продължила около 500 години. Армиите са обикаляли от Запад на Изток и от Юг на Север, отвсякъде са взимали войници и
семето им се разнасяло
из пределите на империята. Така се смесвали гените на населението и от днешна Италия, до днешна България има хора с една кръв. Никой не знае с кой римски войник е съгрешила пра-пра-пра баба му през 3-и век, примерно. През 4-и век пък император става Максиминус Трак, който е от българските земи. Като младеж бил пастир някъде около Пазарджик или Монтана, никой не знае. Но го взели в армията, понеже бил едър здравеняк, почти два метра. Той се издигнал като командир, докато един ден оглавил армия и при поредни разправии в сената на Рим армията го издигнала за император. Властвал начело на империята 4 години.
Надпис на тосканска грапа, на който се вижда името на общината Bolgheri. Снимка: Иван Бакалов
Доктор Карели ни повежда към другата си къща. Тя е като лятна вила, с басейн и голяма градина. Също масивна къща, с просторен долен етаж, кабинет и библиотека на горния етаж. Там докторът отваря един сборник със стари карти и започва да търси къде е отпечатана карта от 13-и век, в която се вижда надписът Булгария върху планините наоколо. Намира картата и ни я посочва. Сочи ни и селото Рока Глориоса на връх в планинските хребети в далечината срещу градината и обяснява, че и то е основано от прабългари. Според д-р Карели общо около 100 наименования на местности, села и др. в Италия имат в корена си “България”, “българи”. Убеждавам се в това дни по-късно в Тоскана, когато виждам на етикета на една грапа името община “Болгери”.
Тръгваме от Челе де Булгерия обратно към Рим по здрач. Планинските хребети по пътя се издигат величествено на фона на тъмното небе, без да знаят, че носят името на България.
Д-р Мария Папазова: “Антирак’ – оздравителната стратегия на настоящето и бъдещето
Акценти от лекцията на доц. д-р Мария Папазова, проведена в рамките на фестивала “Свободата да бъдеш”, София 2014 г. Фестивалът е специализирано издание за личностно развитие, новаторска приложна наука и здравословен начин на живот – най-посещаваното и висококачествено събитие, което вече се провежда два пъти годишно в София. То е създадено с цел да образова, подпомогне и информира на достъпен език, в интересна и динамична среда. То е подходящо за хора от всички възрастови групи, с всякакви интереси, образование, здравен и социален статус. Събитието на годината предстои да се проведе отново в Софарма Тауърс – София, на 25 април 2015 г.
Рак – това е символ на страха на съвременното човечество, звучи като камбанен звън, сриване на свободата. Антирак е истинската същност на живота ни ако поемете по правилния път – път към себе си.
Какви са ключовите акценти в антирак стратегията:
Думите “стрес” и “страх” са сродни. Те са в основата на всичко, което ни руши.
Нашата вътрешна екология е част от всичко което съществува, от Вселената. А когато всичко което съществува, съществува в ред, а в нас цари безредие, тогава сме болни. Когато сме в безусловната любов, когато сме цялостни и в нас цари хармония, болестта отсъства.
Ако искате антирак стратегия, трябва да излезете от матрицата.
Много са актуални днес думите на пророк Осия “Народът ми загива, защото не му достига знание”. Не позволявайте да ви убедят, че има нелечими заболявания. Не си причинявайте тази лъжа. Няма нищо нелечимо. За съжаление днешното здравеопазване ни третира като уреди които чакат да им се развали нещо, за да отидат някой друг да го поправи, заемайки позицията на невежество и безотговорност. Завършвайки медицина, аз успях да разбера какво цели нашето здравеопазване, а именно – опазване от здраве. И това особено важи за рака. Това едва ли е новина за някого, отдавна всички сме наясно кой е в дъното на нещата. Масово хората умират не от самия рак, а от химио и лъче въздействие, което незнайно защо наричат “терапия”.
Статистиката с които се придружава всяка сериозна научна изява е стряскаща. Раковите заболявания на различни органи отнемат животи непрекъснато. Но ние не сме статистика, ние сме тяло, душа и дух. А са ни превърнали в нищо неподозиращи жертви на стратегия която носи огромни печалби. Стратегия която е решила да не преподава в университетите по медицина факта, че човек е система, част от общата Вселена и като такава той е способен на самоизцеление.
В Академия на науките още 86-та година като аспирант трябваше да работя с плъхове. Установих, че мозъкът на плъх умишлено увреден предварително, се възстановява напълно, на 100% след 10 дена прилагане на билки – нещо което е пълно отрицание на научната догма до момента. Както дървото се разлиства, така и в нас всичко се разлиства, увяхва, разлага се, разцъфва отново, расте, дава плод. Ако искате да повярвате в себе си, трябва на първо време да вярвате, че всичко е преходно и вие сте самоизцелителна система.
Битува още един мит – този за генната предразположеност. Говорят, че ако баба ви е умряла от рак, ще умрете и вие. От 40 години обаче съществува една нова наука – епигенетика. Означава “надграждане на генетиката”. И за съжаление – вече не може да се оправдаете с баба си и гените си. Трябва да понесете отговорността да отключвате и заключвате собствените си гени (защото така или иначе го правите). Нека поне да го знаете и да внимавате!
Науката епигенетика показва как начинът на живот влияе върху генетичната информация и как можете да имате 200 онкогена и те да не се отключат. Но може да имате един единствен и с начина си на мислене и действие да го провокирате. Това да стоите стабилно на собствените си крака в центъра на живота си (в най-добрия смисъл), е първият позитивен епигенетичен фактор. Да се грижите за себе си, да обичате себе си.
Аз самата съм наследила от майка ми ген за хипертония. Когато бях на 24г. в института по ендокринология, в една стресова ситуация силно ми прилоша. Оказа се, че съм вдигнала високо кръвно, което иначе винаги е в норма. Веднага предприех правилните мерки и сложих край на стреса – напуснах института. Последният им пациент в института ми подари безплатна карта за плуване, а една баба ми препоръча да дъвча здравец за кръвното. И така – елиминирах стреса, плувах, играх гимнастика, дъвках и здравец… Сега съм на 58г. и никога не съм вдигала кръвно след онзи случай. А всички в рода ми изпогиват от инсулти.
Какво се случва за да се образува тумор? Това е един много дълъг процес. Много време сме загубили за да стигнем до там. Освен това лечението не е в неговото отстраняване. Епигенетичните промени, начинът ни на живот е това, което определя рак, a не гена.
Основният епигенетичен фактор, който на всички нива ни руши, това е стресът.
Идеята на този семинар е да станете неподвластни на стреса. Но за да се решите да го изолирате напълно от живота си, трябва да сте наясно какво точно прави с нас стресът, откъде идва и защо вреди.
Имаме два основни вида стрес: екологичен и психологически. Давате ли си сметка, че ако сте обути в ликра, всъщност сте обути в петрол? Отпивайки глътки вода от пластмасово шише, отпиваме и определено количество Бисфенол А. Целият ни свят е обладан от този петрол. Това е един глобален екострес. Тук важи правилото – на болна планета, здрави хора не може да виреят.
Има начини да черпим живителна енергия от тази планета, но колко от нас го правят? Колко са хората които посрещат изгрева, наблюдават залеза? Ние сме толкова планетарно заложени, толкова сме свързани със слънцето, че даже си имаме слънчев сплит. Това е 90% от жизнената ви сила, и трябва да бъде първата антирак идея. В противен случай сме подложени на хроничен стрес от липсата на слънчеви фотони.
Друго важно нещо е водата. Масово хората са дехидратирани. Аз самата започнах да пия вода както трябва след 42-рата си година. До тогава имах хиляди болестни симптоми, но понеже съм отличничка в универитета, не мислех, че са свързани с нещо което не съм научила там. В университетите по медицина не се казват умните неща – умишлено. Трябва да ги открием сами, а ние учим толкова много неща, че нямаме време за откривателство. Когато произнасяте думата “лекар”, не очаквайте, че тя носи изцеление. Лекарите са дилъри на медикаменти.
Хроничната интоксикация е другият болестен фактор. Кога започва да се интоксикира човек? – още в корема на майката. Следващата стъпка към интоксикация, веднага след раждането – това са ваксините. Директно в мозъка, в невроните попадат живак и алуминий. Моята голяма дъщеря е ваксинирана до някъде, а малката за пръв път стъпи в поликлиника за да си извади медицинско за шофьорски курсове. Ето такива деца искам да раждате – които да се чудят на какъв език е думата “поликлиника”.
Друг опасен фактор е радиоактивното облъчване – радиационен стрес. Не прекалявайте с мобилните телефони – не заспивайте с тях, говорейки с любим човек, ограничете употребата им. Над 500 пъти са нарастнали случаите на рак на очите, докато ние се учим да общуваме по мобилни телефони. Радиационният стрес ни руши, запомнете това!
Съществува и стрес поради хронично клетъчно гладуване. Абсолютен мит е, че всички необходими на организма ни минерали и витамини съществуват в плодовете и зеленчуците. Почвите на които растат тези зеленчуци и плодове отдавна са загубили някога богатия си състав и способност да хранят насаждения. Онова което е оцеляло след всички химикали от торовете, се унищожава благодарение на глупавия местен ритуал по горене на стърнищата по нивите. Всички микроорганизми в дълбочина 15 см. загиват при едно такова горене! Храним се лошо, в следствие на което клетките ни гладуват. А когато една клетка гладува- тя е готова да се разболее. Може да не е непременно от рак, но това е една от първите стъпки към заболяването. Трансмазнините с които са пълни съвременните “модерни” храни са синтетични “хранителни” вещества, както и хилядите химични добавки в готовите бързи храни са на практика клетъчни токсини. Те нарушават работата на клетката чрез стимулиране на възпалителните процеси в тъканите. Днес огромна част от хората, възрастни и деца са драстично затлъстяли благодарение на това хранене. Разберете, че затлъстяване е равно на възпаление, което е улесняване на рака. Трябва да внимаваме и да изчистваме възпалителните процеси. Тук е мястото и на превантивното използване на хранителните добавки.
В тялото ни има йерархия от интелигентни системи, които работят съвкупно, като една от тях е геномът. Гените не допускат храна която някой е измислил просто за да печели (като маргарина), и я отхвърлят чрез автоимунен процес. В момента в който изядете някой боклук, генът алармира имунната система. Напоследък е модерно да се консумират всякакви продукти от лен – ленено семе, брашно, олио. Това не е толкова добра идея обаче заради омега 6 мастните киселни, а те така или иначе превишават 40 пъти повече съдържанието на омега 3 в състава на храната ни. Когато сте възпалени, а вие сте такива от първата попара която бабв ви е дала, омега 6 поддържа и подпомага това възпаление. А възпаление и рак са първи братовчеди.
Сериозен фактор за това възпаление са и съвременните зърнени продукти. Препоръчвам ви да се запознаете с книгата “Пшеницата – маскирания убиец“. Ние ядем изключително пшеничени продукти, къде по навик, къде заради ниската им цена. Но това не е вече пшеницата, която Бог ни е дал. Някога тя е била само три вида, трудно обработваема, с умерен добив. Но от 43-та година насам се правят всевъзможни “подобрения”, и днес вече имаме 25 хиляди вида пшеница, генетично модифицирани. Те вече нямат нищо общо с тази пшеница която генът приема спокойно и не подава тревожни сигнали към имунната система.
Ето това е първият проблем с който залагаме след като сме се родили вече интоксикирани и ваксинирани – възпалението на тъканите в следствие на неправилно хранене.
Няма храна която да възпалява повече организма от зърнената. Възпалението започва от първата попара, от първите бисквитки, и по-нататък само се надгражда и задълбочава; изчерпват се минералите, намираме се в постоянно състояние на ацидоза. Тази велика фраза “хляб наш насъщен” не важи вече.
Ние имаме една силно нарушена чревна флора. Това означава не само, че ни липсват полезни чревни бактерии, а че имаме една постоянно хронично нарушена чревна пропускливост. Тази толкова важна чревна бариера е нарушена още от детството и то изцяло благодарение на тези нови пшенични сортове. Трябва да се грижите много за чревната екология. Ако погледнете изображение на черва, несъмнено ще направите аналогия с мозъчни гънки. Това е първият ви мозък! Вторият е сърцето, а третият – в главата.
Поредният стресов фактор е хроничното обездвижване. Може и да не ви звучи много логично свързано – рак и обездвижване. Но рискът от такова заболяване се покачва с 45% ако мързелувате на дивана.
Да погледнем и към енергетиката: Общото ни морфогенетично биополе е описано от английския биохимик Рупърт Шелдрейк. Всички живи организми принадлежат към системата на общото резонансно биополе. Ние всички резонираме в това общо поле, което от планетите стига до всяка клетка, до ядрото на всяка клетка, до нейния ген. Ако има дисхармония в полето, организацията ни, формата ни, функцията ни страдат. Какво става с нас ако там се формират деформиции? Ако от страх привличате негативи? – Много често започва онко процес. Много често в този процес има и кармично програмиране. Спокойно можем да говорим за кармичност на рака – той е почти 100% родово кармично заболяване.
Ако трябва да обобщим, онкологичното състояние (не болест!) е резултат от кармично програмиране и общо нарушаване поради различни видове стрес които акумулираме едновременно в себе си, и нарувашане на енергетиката и биохимизма ни.
Психологическият стрес за който споменах по-рано води до дисбаланс в една система наречена накратко ПНЕИ – психика, нервна, ендокринна, имунна система – тази която трябва да реши какво да прави с всяка една клетка. Имунната система прави ежечасна антирак профилактика и трябва да бъде “в час”. Има ли психичен стрес, тя не е. Затова децата в детските градини боледуват – защото са в стрес, а не защото там е пълно с вируси. Отслабената имунна защита води до нарушена метаболитна адаптация на тъканите и органите и от там до онкогенеза.
Всяко едно силно колебателно движение на емоционалното тяло е стрес. Затова на изток говорят за онова хармонично състояние на пълно спокойствие. Тук силно препоръчвам молитвата на оптинските старци: “Господи, дай ми душевно спокойствие да посрещам всичко което ще ми донесе настъпващия ден. През всеки миг и час на този ден, моля те ме наставлявай да не забравям, че каквото и да ми се случи, каквито и непредвидени обстоятелства да възникнат, всичко е изпратено от теб.”
Огромна ценност за цялото човечество е д-р Раик Герд Хамер, онколог който разработва Новата немска медицина. Той самият минава през трагичен личен опит – той и жена му развиват различни видове рак след огромен стрес. Разработва тази гениална антирак стратегия, има над 6 хиляди излекувани, и за благодарност даже е съден и лежи 3 години в затвор. Само защото е разбрал и дал гласност на фактите – какво се случва когато човек изпадне в такава остра стресова ситуация.
СЗО обаче не е съгласна, че ракът е стрес и двете неща изобщо имат нещо общо. За СЗО ракът е болест, която има нужда от огромно количество, скъпи лекарства. Моите (и всички) пациенти питат “Какви лекарства ще ми изпишеш и скъпи ли са”. Винаги казвам – “зависи”. Зависи за какви лекарства си готов. Молитвата, или знанието за метода “Лечебния код” са напълно безплатни и ефективни. Зависи обаче дали ти щси готов да резонираш с това състояние. Ние все се опитваме нещо да правим, а въпросът е да бъдем.
Да се върнем към д-р Хамер – той е изследвал над 40 хиляди души, и документира работата си. Достига до извода, че ракът и последващите промени в организма на клетъчно равнище са или осъзнат, или неосъзнат стрес. Съществува връзка между типа стрес, мозъчната област която започва да резонира със стреса и органът който ще се разболее от рак – и това може да бъде точно предсказано с най-обикновена томография. Ракът започва винаги след брутален шок, остър конфликт, или активиране на клетъчната памет за нещо което се е случило отдвана.
Останалите епигенетични фактори, потвърдени и от д-р Хамер са: неритмичен стил на живот, негативно мислене. Той казва, че ракът е болест на разочарованите, обезкуражените, отчаяните. Киселите ни мисли и настроение за броени мигове подкиселяват тъканите. А в тази кисела среда всички болести, заедно с рака цъфтят и процъфтяват. Не случайно говорим за триединство – тяло, душа и дух. Всичко е свързано и си влияе взаимно. Не се подкиселявайте и възпаляйвате от завист, ревност, гняв.
Един много тревожен и подценяван болестен фактор е и самото съобщаване за наличието на болестта. Онкологът задължително съобщава, че има нелечимо заболяване, че на човека му остават примерно два месеца живот.
Много внимавайте да бъдете селективни за информацията която получавате.
Ракът наистина е синоним на страх. Аз съм имала случай в които да падна на колене в кабинета си пред колежка, умишлено преигравайки, за да я спра да не отиде на химио въздействие, което не се налагаше изобщо. А тя защо щеше да отиде там? – От страх разбира се! За да не излезе от матрицата, защото всички го правят! Има поне сто начина да се свърже стреса през клетъчните процеси до началото на рака! А в духовен план ракът е изолация и липса на безусловна любов – направете си сами изводите.
Има профилактика и интегративен подход за лечение на рака. Потърсете духовни практики, които могат да възвърнат хармонията и отстранят стреса от клетъчната памет. Това може да са: паневритмия, сат йога, методът “лечебния код” на д-р Алекс Лойд, цветотерапията на д-р Бах. Ставайте рано, пийте вода, общувайте със Слънцето – спазвайте природната цикличност, поддържайте ежедневна физическа активност! Хранете се разумно, избягвайте ГМО зърнените и тестени храни, заменете ги с елда, просо, лимец, амарант. Пийте структурирана и чиста вода за оптимално хидратиране, запознайте се с книгата на д-р Сиърс и “храненето в Зоната”, ползвайте хранителни добавки за да компенсирате липсите на хранителни вещества и да елиминирате клетъчния глад.
Понеже работя изключително с хора, знам кое най-силно ви вълнува – има ли лекарство? - О, да! Давам лекарства които са утвърдени достатъчно дълго, че наистина помагат да се скрие процеса във физическото тяло. Но ако човек не се трансформира на другите нива, ракът рано или късно ще се върне.
Запознайте се със случая на Стоян Атанасов, раково болен който през 2006 г. беше в будна кома. Не съм правила с него кой знае какво, дадох му само това което знам. Неговият случай на изцеление ни казва само едно – ние лекарите да мълчим и да не правим прогнози, а всички останали да разберат, че абсолютно всичко се лекува и всичко е в нашите ръце, вътре в нас.
Ето част и от другите утвърдени безплатни анти-рак лекарства:
Себеосъзнаване като Божествена същност, ра-дост, ежедневни смехотерапия и арт-терапия.
Забелязахте ли тирето разделящо думата радост горе? То има смисъл. Думата радост произлиза от старославянското Ра-Дасть. Богът Амон-Ра, богът-Слънце дава. Той дава, но ако някоя от чакрите изключи (и е активна обидата, има липса на вяра в себе си, липса на вяра във Вселената и изцелението), спирате да получавате. Така че – на всички ни се дава много, въпросът е ние колко сме готови да вземем.
Запомнете, че ракът е призив за действие към нещо което си дължим, нещо което е най-естественото ни състояние. Ракът е призив за пробуждане и осъзнаване на безграничната безусловна любов. Щом животните го могат и правят, какво пречи и ние да се обичаме по този прекрасен начин? Дължим го на себе си!
За още ценни идеи, информация която няма да чуете в масовите медии и няма да прочетете в книгите – заповядайте на фестивалите за здраве и личностно развитие “Свободата да бъдеш”. Абонирайте се за новини и бъдете първите информирани за най-новото и актуалното. Вижте новите лектори и теми които ще бъдат в светлината на прожекторите в следващите издания на фестивала.
Sadhguru: During lunar eclipses, what would happen in 28 days over a full lunar cycle is happening in a subtle way over the course of two to three hours of the eclipse. In terms of energy, the earth’s energy is mistaking this eclipse as a full cycle of the moon. Certain things happen in the planet where anything that has moved away from its natural condition will deteriorate very fast. This is why while there is no change in raw fruits and vegetables, there is a distinct change in the way cooked food is before and after the eclipse. What was nourishing food turns into poison. Poison is something that takes away your awareness. If it takes away to a certain minor level, that means you are dull. If it takes away your awareness to a certain depth, that means you are asleep. If something takes away your awareness completely, that means you are dead. Dullness, sleep, death – this is just a progression. So, cooked food will go through the phases of its deterioration much more rapidly in a subtle way than it does on a normal day.
If there is food in your body, in two hours’ time your energies will age by approximately twenty-eight days. Does that mean you can eat a raw food diet on such a day? No, because the moment food goes into your body, the juices in your stomach attack and kill it. It becomes like semi-cooked food and will still have the same impact.
This is not just about food. This is about the way you are itself. If you have moved away from the natural dimension of who you are in anyway, you become more susceptible to these forces. If you are in your natural state, you are least available to these forces.
The cycles of the moon have an impact upon the human system, physically, psychologically and energy-wise. This is evident in the way our mothers went through their cycles. I am talking about our mothers because we are here only because our mothers were in tune with the moon. If our mothers’ bodies were not in tune with the moon we wouldn’t be here today. When the moon is going through a whole cycle in two to three hours’ time, there is a little bit of confusion in all our mothers’ bodies. This is also happening in a man’s body, because your mothers are present in a certain way – not physiologically but in other ways.
When the body is in a confused state, the best thing is to keep it as empty as possible, and as conscious as possible. One of the simplest ways to be conscious is to not eat. Then you will constantly be conscious of at least one thing. And the moment your stomach is empty, your ability to be conscious becomes so much better. Your body becomes more transparent and you are able to notice what is happening with your system much better.
Кадастърът най-сетне пусна специализираните карти на дюните
Автор: БиволъДата на публикуване април 14, 2015В: Водещи, Корал, Окото на бивола
На 14 април в края на работния ден на сървъра на Агенцията по кадастъра се появиха картите на дюните на къмпинг „Корал“ и къмпинг „Юг“, съобщи сдружението „Да запазим Корал“. До този момент се стигна след силен обществен натиск, предизвикан от поредното бетониране на плажа на къмпинг „Юг“.
Картите бяха готови още през ноември миналата година, но недостъпни онлайн. Работата по тях се ускори след скандала „Дюнигейт“ през януари 2013. Тогава след опит на бизнесмените от СЛЕ Груп да строят върху дюните в Несебър Биволъ разкри, че приближени на властта са получили апетитни земи от горския фонд до морето на много изгодни цени. Оказа се, че като горски фонд са продадени и дюни, за които министър Мирослав Найденов се чудеше пред камерите дали са такива. Под обществен натиск беше взето решено да се изготвят специализирани карти на дюните, които да станат изключителна държавна собственост със забрана да се строи.
Работата по картите на последните незастроени плажове обаче се проточи заради съпротивата на местните власти. Там където дюните се намираха на „частни“ терени с инвестиционни проекти представителите на общините в комисиите отказваха да подписват протоколите от страх или с друга мотивация.
Слагаме частни в кавички, защото схемата за придобиването на земите на „Корал“ е христоматиен пример за политическа корупция. През 2002 г. тогавашният кмет Петко Арнаудов продава 130 декара по 7 долара на кв.м. на сенчести бизнесмени, ортаци със сегашния кмет на Бургас Димитър Николов и телевизионния специалист по всичко Владимир Каролев (агент „Камен“ от ДС). Цената е ниска, защото бизнесмените обещават на общината мощни инвестиции. Вместо инвестиции обаче следва най-обикновена спекула със земя: след три години т.нар. инвеститори препродават терените взети за жълти стотинки по 200-300 евро на квадрат и печелят десетки милиони в евро. Пътьом с подписа на съпартиец на Каролев изчезва един резерват за блатно кокиче, който пречи земята да се продаде на добра цена. Земите бяха изкупени от испанската „Ибердрола“, която обяви грандомански проект за ваканционно селище „Корал Бийч Елит“ за 5000 души. Но обществената съпротива и най-вече ефектът от „Дюнигейт“ с картирането на дюните осуети тези планове.
Битката за „Корал“ продължи 7 години. От първите публикации на Асен Йорданов за корупционната сделка до днес. „Корал“ попадна и в европейските медии, в документален филм за България по френската телевизия М6 и репортаж на Евронюз, от миналата пролет.
От публикуваната сега карта се вижда, че
поне 70% от дюните са върху такива „частни“ терени и така на практика се спират всякакви мераци за строителство на огромен ваканционен комплекс за 5000 души. Дюните стават държавни, държавата трябва да ги изкупи и дългогодишната битка за спасяването на плажа приключва успешно. Точка.
Този сценарий явно е бил предвиден от собствениците, защото миналото лято беше направен последен отчаян опит да се започне строителство със стари строителни разрешителни и изтекъл ОВОС. Последва силна обществена реакция, след която служебният министър и вицепремиер Екатерина Захариева спря строителните разрешителни за Корал, даде ги на прокуратурата и се ангажира картите да бъдат приети до края на нейния мандат, което и стана.
Битката продължава за плажа на къмпинг „Юг“ и други места по крайбрежието
Достъпът до картите на дюните не беше възможен онлайн до вчера, след като гръмна скандала с бетона на пясъка в съседния на „Корал“ бивш къмпинг – „Юг“. Става дума за същия залив, разделен от спускащи се в морето скали на по-голям плаж – „Корал“ и по-малък – „Юг“.
Днес картата на къмпинг „Юг“ също е публикувана, за да покрепи тезата на властта за липса на дюни. Само че е публикувана старата, а не актуалната карта. Ефектът е обратен: разобличава се една опашата лъжа на министър Лиляна Павлова, която впрегна целия ресурс на държавата да доказва, че дюните залети с бетон не били дюни.
„Картата е стара, от 2012 г., преди скандала Дюнигейт, преди, преди промяната на ЗУЧК, преди в екипа на геодезическите фирми да се включат експертите ботаници от ИБЕИ и Ботаническата градина на БАН“ – коментира картата екологът Тома Белев, който беше инициатор на промяната в закона за дюните.
Дори и на старата грешна карта се вижда, че теренът с бетона е на самите дюни, но линията с границата им е прекарана грешно. Грешка в изгода на собственика – вносителят на Шкода Иван Тодоров. Kакто показа разследване на Биволъ той е приватизирал земите в близост с няколко южни плажа – „Китен“, „Юг“, „Корал“, „Оазис“ и „Нестинарка“ и ги е разпродал на едни добри хора, сред които и наркотрафиканта Брендо, за да ги застроят плътно. А и сам е строил хотели на самия пясък. Факт е, че общественият натиск за къмпинг „Юг“, където вече има изграден хотел не беше толкова силен като за „Корал“, където няма никакво строителство. Това явно се е отразило и на границите на дюните на хартия.
Вчера министър Лиляна Павлова обеща с половин уста, че ще бъде предоставен достъп до картите на дюните. И този достъп наистина е половинчат, защото липсват актуалните цифрови данни, с които веднага могат да се очертаят границите на дюните в съвременна ГИС система, примерно на базата на Google Maps. В този смисъл е и апела на коалицията „За да остане природа в България“ да се даде достъп до първичните данни на картите, за които данъкоплатците са платили след законовата поправка „Дюнигейт“ и имат правото да ги ползват.
Ако тези данни бъдат предоставени от „Да запазим Корал “ обещават, че бързо ще ги оформят в съвременна ГИС система и уеб-базирана ГИС платформа, предоставена безплатно за ползване от страна на гражданите. Идеята е всеки, който констатира съмнително строителство близо до морския бряг, да може да свери точната му позиция с картите и ако става дума за дюни да подаде сигнал.
Директорът на Преславския музей съобщи вчера, че в старопрестолния град е открит водопровод от Х век, т. е. от времето, когато цар Симеон изгражда новата столица. Само две-три малотиражни печатни медии съобщиха за това откритие. Ако колегите бяха намерили кило-две златни накити или златни съдове за пиене, находката щеше да бъде представен с огромна снимка на първа страница на всички вестници и с репортаж за нея щяха да започват новините в праймтайма на всички телевизии. За съжаление, през последните 10-20 години белег за успех в археологията стана откриването на златно съкровище. А всъщност най-висш белег за цивилизацията на един народ (освен писмеността) е наличието на канализация за пресни и отточни води.
Колегата от Преслав е прав, че през Средновековието в Европа няма такива неща. Канализационни инфраструктури има само във Византия и България. Сведения – и писмени, и археологически – за това има в изобилие. Един надпис от 837 г., намерен в Плиска, свидетелства, че кавкан Исбул е построил със свои средства водопровод, увенчан с чешма в центъра на столицата, „за да пият българите”. Водопроводите в Созопол са три, а има и отточна канализация, заустена в морето, както е и днес. Подобни инфраструктури са открити и в почти всички български средновековни градове.
Средновековните българи не само пият прясна вода и отвеждат отточните води в безопасни за здравето си места, но се и къпят. Изглежда – всеки ден, защото цар Борис І пита в 866 г. папа Николай правилно ли гръцките архиереи да ни забраняват да се къпем в сряда и в петък. Папата, който желае да ни прилапа в църковно-административно отношение, отговаря, че не е неканонично да се къпем, когато и както си поискаме. Освен в 200 крепости, в които се къпем и днес – Хисар, Кюстендил, София, Бургас и т. н. и т. н.) бани откриваме навсякъде другаде. Само преди три дни археологът Иван Христов съобщи, че е открил отлично запазена баня с подово парно отопление в малка планинска крепост в Троянския балкан. Отново нула внимание от страна на медиите. Така че и с това следва да се хвалим по света, а не само със златото. Наличието на инфраструктури за пресни и отточни води не е само любопитен детайл от нашето минало. То е имало далече отиващи последствия за здравето на българите, за физическите им възможности и дори за имунитета им. Всички европейски средновековни автори отбелязват, че българите са по-здрави, по-високи и по-малко боледуват от европейците между VІІ и ХVІІ век. Фактът, че българските земи не познават средновековните чумни и холерни епидемии в този мащаб, в който се проявяват в Европа, също се дължи на този факт. Две трети от населението на Европа измира при появата на чумата и холерата – у нас умират само отделни хора. Американски учен предположи наскоро в солидно научно изследване, че това се дължи на голямата консумация на пшеничен хляб в Средновековна България, докато в Европа, до вноса от Америка на култури като картофи и царевица, хората се ядяли само елда и просо. Пшеницата съдържала не знам какви си вещества, които укрепвали имунитета срещу чума и холера, докато елдата и просото не съдържали такива вещества. Сигурно е прав американският колега, но съм и сигурен, че ако знаеше, че в Средновековна България е имало канализация за пресни и отточни води, щеше да напише, че това е втората причина за липсата на големи чумни и холерни епидемии в България. Поне холерните епидемии, както е известно, се разпространяват от замърсена питейна вода.
Нито в Лондон, нито в Париж през средните векове е имало канализация. Затова созополския кмет Панайот Рейзи се похвали наскоро в едно интервю, че видял в Бритиш мюзеум глинена тръба от античния тръбопровод на града с надпис „тръба от най-стария водопровод в Европа”. Едва ли е най-старият – в Атина сигурно е имало водопровод стотина години по-рано, но все пак... Хората знаят кое е ценно като висш цивилизационнен белег. Време е и ние да започнем да се оценяваме не само по блясъка на златото.
... Послепис: Тръби от най-стария (според Бритиш мюзеум) водопровод в Европа могат да се видят в Националния исторически музей от утре.
Сравнете дължината на показалеца и безименния пръст и вижте дали характеристиките описани по-долу съвпадат с описанието за вашата личност:
А) Хората, на които безименният пръст е по-дълъг от показалеца, имат много силно излъчване. Неустоимо чаровни са за околните. Те са агресивни, решителни и не е проблем за тях да поемат риск. Професията им обикновено е: служител на закона, инженер, шахматист и са много добри в решаването на кръстословици. Учените са открили, че хората с по-дълъг безименен пръст печелят повече пари.
B) Тези хора се характеризират като напълно самостоятелни с високо самочувствие граничещо с арогантност. Обичат усамотението и да прекарват време сред природата. Те не са от типа хора, които ще предприемат първата стъпка, когато става въпрос за взаимоотношения, но винаги приемат и ценят вниманието, което получават.
C) Това са хора обичащи мира и спокойствието. Не обичат конфликти. Добре организирани, опитват се да угодят на всички. Те се характеризират с факта, че са верни в една връзка, изпълнени с нежност и грижа към своите партньори.
Известният археолог и писател твърди, че се е натъкнал на находки у нас, които може да са по-стари от египетските пирамиди. Той е в България, за да снима филм в търсене на следи от цивилизацията, населявала Източните Родопи преди траките.
„Ние знаем със сигурност, че датировката на варненските обекти могат да бъде установена. Цивилизацията тогава е била в пълен разцвет. Египетската цивилизация се счита стара около 3000-на година преди Христа, а тук става въпрос за още цели пет хиляди години по-рано и трябва сериозно да се преразгледат позициите ни по този въпрос. Предварителната ни оценка е, че България може да се окаже източникът на западната цивилизация”, твърди Робърт Бовал в предаването „Още от деня” по БНТ.
Той дипломатично избегна няколкото опита на водещия Димитър Цонев да го вкара в антропологически и еволюционен спор. „Вие дарвинист ли сте? Вярвате ли, че сме произлезли от Космоса, че от там ни е дадена някаква частица”, интересуваше се Димитър Цонев. Ученият обаче така и не задоволи детското му любопитство и заключи:
„По-интересно е, че праисторическият човек е бил силно свързан с природата, с небето. Понякога забравяме, че сме част от Вселената. Колкото повече се отдалечаваме от своята космическа същност, е по-зле за нас. Тези праотци са положили усилия да разместят скалите, да ги подредят по определен начин, видно е, че са имали интегрален подход към Вселената.”
Бовал е автор на няколко сензационни книги. Заедно с Греъм Хенкок написаха „Талисман: Свещени градове, свещена тайна“. Най-известните му бестселър са „Загадката Орион“, „Пазителят на сътворението“, „Египетският код“, „Талисман“. Бовал става световноизвестен с революционната си теория за връзката между пирамидите в Гиза и трите звезди на съзвез дието Орион. Неговата теория даде тласък на успешното прилагане на археоастрономията в датирането на праисторически обекти и разкри подробности за изумителните астрономически познания на техните строители.
Би Би Си, National Geographic, Discovery Channel, History Channel, CNN и RAI 1 заснемат научнопопулярни поредици, свързани с неговите открития. Документалният филм, който ще се снима сега, е с работно заглавие „По следите на древните“.
Миналата година Бовал е бил за няколко дни в България и е посетил праисторически обекти, които са събудили интереса му. Сега белгиецът е на проучвателна обиколка в района на праисторическите светилища на Белинташ, Татул и Харман Кая.
Ирен Величкова-Ямами е българка, която от 1988 г. живее в Япония, където води курсове в собствена школа по бродерия. През 2012 г. тя представя в България книгата си „Архаични символи в бродерията”, пише Kafene.bg. Ирен Ямами познава много добре българската бродерия, както и йероглификата, и има задълбочен поглед за връзките между история и етнография.
Ирен Ямами пред своето уникално пано. Снимка: Kafene.bg
Последната творба на Ирен Ямами е пано – карта на България, на което тя е избродирала 140 български шевици от различни райони на страната. Преди няколко дни тя пристига в България с това уникално пано.
Снимка: Илия Вълев
Паното е за Работилница „Седянка“, на което Ирен Ямами е член. Тя планира да започне кампания за събиране на средства за издаването на шевиците в голяма енциклопедия с цветни илюстрации, в която ще са описани всички бодове и тяхната символика.
Паното, което е избродирала Ирен, ще пътува и ще бъде представено на различни места в България.
Мирзакарим Норбеков е за пореден път в България. Този път известният психолог, философ и автор на безброй рецепти за постигане на щастието дори предприе пешеходен поход в Странджа, която смята за магично място. Оказа се, че Норбеков е голям приятел на България.
При пътуванията си в други държави като Франция и Германия той е създал много познанства. Само в България, обаче, те се превръщат в истински приятелства, сподели самият той в предаването „Преди обед“ на bTV. Така той разбрал, че българите са изключително духовни и човечни хора.
„България е една от редките националности, които намаляват. И съм приготвил три книги въз основа на мое изследване, в която съм включил над 170 учени, с които изучавахме културата“, разказа той. Според него е много неприятно явлението, при което хората над 30-годишна възраст масово са неженени и без деца.
Загриженият за България учен разкри, че съществува програма „Златен милиард“, която цели унищожението на българската нация. Нейната стратегия е да създава у една нация изкуствено поведение, което не произтича от традициите й.
На въпроса кой стои зад тази конспирация той отговори: „Нямам армия, нямам половин планета и нямам 90% от всички пари на планетата, за да мога открито да ги предизвикам. Аз имам отговорности пред семейството си и, ако открито говоря, това означава, че ги извиквам на дуел, а моите възможности са ограничени“.
Той посочи, че намалява не само българската нация, а цяла Европа. Норбеков посочи, че лекът за този проблем са националните традиции, които с хилядолетия са се предавали. Това засяга поведението на мъжете и жените, които все повече разменят ролите си. Норбеков посъветва жените да държат да са по-женствени, а мъжете – по-мъжествени, за да има по-голямо привличане между тях, да изграждат по-здрави връзки, а оттам и да дойде и поколението.
Той посъветва хората, изучавайки себе си, да се обърнат към националните си традиции. Според него, всички отговори са там. Норбеков остро разкритикува модерния градски начин на живот, като го определи като „начин за самоунищожение“. „Когато в града един от пет души няма дете, а другите четири имат по едно дете, градът е като месокомбинат, в който ви правят на кайма и отивате в гробищата“, смята той.
Норбеков се похвали, че за три месеца е успял да помогне на 68 души да си намерят половинката чрез експеримент, в който карал всеки да си влезе в ролята – на типични мъже и жени.
Внимание тази статия е жълта, обидна. Хора, обидчиви, не я четете. :) А.П.
Лафка вече направиха 800 обекта – повечето от които със съдействието на кметове и общински съветници
То не бяха протести, то не бяха бойкоти, то не бяха статуси във Фейсбук срещу стартиращата през 2011 година Лафка – будка за цигари и алкохол, свързана с обемна мутра-политик с отвратително изражение и поведение. И какво стана?
Само за четири години на пазара, от Лафка пазаруват четвърт милион българи всеки ден, обявиха от компанията днес. Буквално ни се смеят в лицето.
Лафка вече дава кредити. Нареждате се за цигари и си вземате кредит. Яко, а? Молите се на този, който презирахте да ви даде парички? Прошляци, такива!
Лафка вече продава надежди – лотарийната игра, по която народа си дава левчетата е на…? Изтрийте талона си за печалба. Мутрата не само ограби държавата, но е готов да ограби и надеждата ви, защото сте толкова наивни и бедни мисловно, че няма накъде.
Лафка вече направиха 800 обекта – повечето от които със съдействието на кметове и общински съветници. Продажници!
Лафка финансира културни мероприятия – любимите Ви звезди пеят под логото на Лафка. Няма проблем. Идолите Ви винаги ще се обърнат срещу феновете, щом се появи чичко паричко и плати.
– Българино, ти много добре знаеш на кой е Лафка и нямаш нищо против да му дадеш парите си, за да стане още по-богат и още по-дебел.
– Българино, ти много добре знаеш на кой са вестниците, които купуваш всяка сутрин или всяка седмица, но те продължават да са лидери в пресата.
– Българино, много ти знае устата, но само във Фейсбук. Прибираш се у дома и почваш да пишеш срещу Дебелян, но преди това си му дал 10 лева в Лафката.
Днес Лафка е най-голямата верига за продажби на дребно. 800 обекта в цялата страна. А ти, българино доказа, че една мутра е повече от теб. И може да те смачка с парите си. Само като се възползва от твоите качества – безпаметност – помниш не повече от 3 дни и мързел – мързи те да си купиш цигари от леля Пена, която цял живот ти подгъзува в малкото си магазинче, което се намира само на 100 метра от твоя блок, за да дадеш паричките си на този, които презираш и уж загрижено агитираше да го няма. А него го има. На спирката на автобуса. На топ мястото, което е завзел, по втория начин. Мястото, на което леля Пена никога не може да бъде. „Благодарим“ ти от нейно име. И от името на малкото морални хора в тази страна.
Започвам публикуването на материали за произхода на българската писменост отзад-напред: в тази статия ще покажа седем плочи, намерени в Родопите и изписани на кирилица, най-вероятно от времето на 'траките'; в следващата ще представя голям брой праисторически надписи от българските земи, където се крият корените на писменостите, използвани днес от голяма част от човечеството.
От дълги години в българската наука битува мнението, че преди св. Кирил Философ да създаде нашата писменост, българите са пишели с гръцки букви или по думите на Черноризец Храбър ‘чрътами и резками’. За траките, които официалната историография считаше за незначителен компонент при ‘формирането на българската народност’, историците бяха единодушни, че не са имали собствени букви, а в редки случаи са използвали гръцката азбука. Тези твърдения бяха затвърждавани от поколения български историци и се превърнаха в изключително консервативна догма, която потиска слабия глас на всеки, който дръзне да я оспорва. Независимо от откриването преди десетилетия на Ситовския, Надарския, Кьолменския и други надписи, официалната версия на историята не само, че не беше променяна, но и биваше ‘подсилвана’ от учени, които заявяваха авторитетно, че Ситовският надпис е игра на природата. Подобни неистини имаха за цел да пресекат в зародиш всяка наченка на ревизионизъм по въпроса за писмеността и да увековечат политически правилната теза, че предците ни не са познали високата култура, присъща на народите със собствена писменост. Важно е също да се отбележи, че писмената, които публикувам по-долу, са известни на отделни български учени, които през годините са пазили гузно мълчание за съществуването им. Нека всички последици от това принизяване на българската култура лежат на тяхната съвест и на тази на съучастниците им.
През всичките години на отрицание и омаловажаване постиженията на нашия народ в изолирани райони родолюбиви българи са пазили ревностно от нечисти ръце няколко плочи-скрижали, изписани на чиста Кирилица и все пак напълно неразбираеми за днешния българин. Пръв за тези плочи споменава писателят и най-голям изследовател на Орфей Никола Гигов. Всички те са били открити преди столетия в разрушени древни храмове и светилища и са били съхранявани грижливо от будни родопчани, които по този начин са отдавали чест и са защитавали делото на предците си, създали древните писмена. След като научих за съществуването на тези плочи, заедно с неколцина съмишленици, се заех да ги открия и заснема, за да станат всеобщо достояние. В хода на проучването се оказа, че освен плочите от Централните Родопи, споменати от Гигов, има и други – една от ‘тракийската’ Петелова могила край с. Драгойново, Първомайско и една от с. Горно Луково, Ивайловградско. За мен е извън съмнение, че са оцелели и други плочи, пръснати из различни краища на Родината.
От 30-те години на 19-и век султанско разрешение дава началото на строителство на православни храмове в Родопите. За родолюбивите българи това са били времена на надежда, упование и силна вяра. Жив е споменът за широколъшката църква, построена със задружните усилия на цялото село само за 38 дни. В селата се строят църкви, а на древните свети места, неизличими от хилядолетията в народната памет, родопчани градят малки параклиси. Това е бил моментът, когато древните плочи могат отново да заемат полагащото им се място, да бъдат извадени от потайните скривалища (плочата от с. Гела е крита във варница и затова на снимките е изцапана в бяло, нужно е професионално почистване и реставрация), осветени и положени като безценни светини не къде да е, а именно в олтарите на параклисите и църквите. Всичките плочи, които ще публикуваме за пръв път по-долу, са намерени скрити в олтарите, а някои от тях дори служат за олтар (‘светата трапеза’)! Този факт е блестящо доказателство за историческия усет на възрожденските българи от Гела, Широка лъка, Солища и околни села, за дълбокото им преклонение пред светините, които дори не са можели да прочетат. Родопчани са чувствали непреходната сила на тези ‘езически’ паметници, знаели са, че те са не просто останки от незапомнени времена, а ключ към миналото, но и бъдното величие на българския дух. Като такива тяхното място е било едно-единствено – в Светая Светих, където достъп има само свещенослужителят. Те са били полагани в олтара след освещаване и издълбаването на кръст или надписване най-отгоре името на храма и най-отдолу датата на полагане в олтара.
Удивление буди фактът, че буквите по повечето плочи имат напълно съвременен вид и начин на изписване. По тази причина всеки, докоснал се до тези плочи, в първия момент изпада в голямо объркване. Надписите изглеждат познати и човек има усещането, че всеки момент ще ги прочете. За древността на надписите обаче свидетелстват:
Т. нар. scripta continua- слятото писане без разстояния между думите, което е характерно за всички древни писмености;
Невъзможността текстът да бъде разчетен, независимо, че почти всички знаци са познати за един грамотен българин;
Много малкото букви, означаващи гласни звуци, също присъщо на древните писмени системи;
Разликата в изписването между надписите при освещаването от 19-и век и останалата част от всяка плоча;
Липсата на някои букви от съвременната ни азбука;
Силното износване на някои от надписите в сравнение с по-късните издълбавания.
Гореспоменатите недвусмислено показват, че плочите не са от 19-и век. Вероятността да са писани в по-ранен период от османското владичество изглежда също толкова невероятна. Всички сме виждали текстове на старобългарски и веднага можем да заявим, че графичният им вид е коренно различен и следователно няма как родопските скрижали да са, да речем, от 13-и век. Азбуката, която Кирил и Методий ‘създават’, има различно изписване от писмената пред очите ни. Какво остава?
Налага се да приемем, че каменните надписи са създадени в един много по-ранен исторически период, далеч преди светите братя да извършат делото си. По всичко личи, че именно тези родопски букви са били основата, върху която те са изградили нашата азбука. Или се оказва, че Кирил и Методий не са измислили буквите, а са ги събрали и систематизирали на базата на отдавна съществуващи по нашите земи писмени знаци (нещо, което надали е изненада за непредубедените любители на българската история).
Изненадите за българина обаче не свършват дотук. След като бяхме заставени от неумолимата логика да приемем, че ‘Създателите’ на азбуката ни са само компилатори /разбира се при всичкото ни уважение и преклонение пред труда им/, древните скрижали поставят нова главоблъсканица пред тревожните ни умове. Как е възможно букви, писани преди повече от хиляда и триста години, да приличат много повече на съвременните, отколкото тези, използвани от българите в доста по-късния период X-XIV в.?
Отговорът на този въпрос ще дадат лингвистите, езиковедите и историците, които се захванат с изучаването и разчитането на скрижалите. За нас засега остава обяснението, че писмеността ни е претърпяла дълга еволюция обратно към първоначалния си вид. Днешната ни кирилица се е завърнала към корена си, а всички развития и реформи в писмеността несъзнателно са я водили към нейната изначална простота и съвършенство.
Мартин Константинов
20.07.2009
Плочата от тракийското светилище, а днес параклис Св. Илия над с. Гела
Плоча, Ивайловградско
Венетски надпис с аналогично изписване, открит в близост до Падова, 4-5 в. пр. Хр. (http://www.maknews.com/html/articles/ambrozic/ambrozic.html). С благодарности към Павел Серафимов (Спароток).
Плочата от с. Драгойново, открита в тракийската Петелова могила!
Наличната информация за Драгойновската плоча до преди да я заснемем през 2009 г.
Плочата от параклиса Св. Илия, с. Широка лъка
Плочата от параклиса Св. Козма и Дамян, с. Широка лъка
Плоча, Широка лъка
Сравнете със старобългарското изписване на буквите:
