Паметник на хан Кий в Киев - отзад е дъщерята на хана - Лебед
КОЙ Е ОСНОВАЛ КИЕВ ? ОЩЕ ДАННИ ПО ВЪПРОСА
Иван Танев Иванов
http://protobulgarians.com
Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.
Забележка: статията е отпечатена под заглавие "Кой е основал Киев?" в
изданието "България" на вестник "Сливенско дело", 31 октомври 2006,
Година I, бр. 6, уеб-адрес: http://artifact.org.ru/content/view/205/4/
Паметник на дъщерята на хана и ханската фамилия на Кий в Киев - всички
качени на ладия, както според поверието са дошли, за да основат
сегашната украинска столица.
Град Киев е център на онази земя от която се поражда и разширява
древната руска държава. В руската историография съществуват две
антагонистични школи, норманска и южна. Около 882 г. малък отряд от
нормани (по славянски варяги) превземат Киев и остават там. Норманистите
приемат това събитие като условно началото на руската държава и на
руския етноним (от финландската дума roods - гребци). Основното
население на Киев и околността са били поляните, а южно от тях са живели
росите. Самите роси, а също и живеещите на запад от тях дулеби и
хорвати (Фиг. 1) са били най-вероятно източно-ирански племена, родствени
на прабългарите от Стара Велика България. Съгласно южната теория, още
преди норманите, около Киев се образува племенен съюз, основа на
бъдещата руска държава, а етнонимът рус идва от племето роси и хидронима
река Рос. И при двете школи, Киев се обявява за начало и център на
древната Русь. Но всъщност Киев е създаден далеч преди да дойде
норманската банда или да се образува съюзът от местни племена, даже може
би и преди тези племена да се появят по тези места. Но кой е създал
Киев, най-големият, а дълго време и единственият град на територията на
източните славяни?
vyatichi.gif (65551 bytes)
Фиг. 1. Руска историческа карта на района на град Киев.
Местоположението на град Киев е стратегическо, той стой на ключево място
върху водните пътища от север към Черно море и Византия. От друга
страна, на това място е имало древно селище, защото в основите на града
са намерени римски монети от началото на новата
ера. Обаче в един момент това селище е издигнато в ранг на важен и
голям укрепен град. Според историческите документи и легендите, това са
направили трима братя – Кий, Щек и Хорив. Действително, в близкото
минало няколко височини около Киев са носили имената Хоревица, Щековица и
Юркевица, което подкрепя тези сведения. Какви са тези исторически
документи и легенди и кои са тези легендарни строители на град Киев -
майката на всички руски градове?
Легенди за основаването на Киев са запазени при източните славяни,
германските народи и арменците. Сходни мотиви съществуват и в легендите
за основаване на Краков и Прага, които се смятат за по-късни заемки.
Названия, близки до топонима Киев се срещат на различни места в Полша и
Литва, а също в Силезия, Моравия, Угорщина, Сръбска Лужица [Брайчевский,
«Коли i як», с. 82-83]. Например, в централна Полша има местност Куява,
с която е свързана легендата за основанането на Полската държава и
където се намират древните населени пунктове Киево, Киевица и други със
сходни названия. Това дава повод на полският изследовател С. Распонд от
60-те години на XX-ти век да предположи, че името на град Киев не
произлиза от лично име (защото името Кий изобщо не се среща сред
славяните), а има топографически смисъл, примерно “пясъчен хълм”. Тази
идея обаче не се приема, защото в много документи изрично е посочено, че
Киев е основан от княз Кий.
Митологията на източните славяни е концентрирана около легендата за
техния произход, в която централно събитие е създаването на град Киев
[М. Б. Ладыгин, О. М. Ладыгина. Краткий мифологический словарь - М.
Издательство НОУ “Полярная звезда”, 2003]. Тази легенда е отразена още в
древноруските документи "Повесть временных лет" и “Слово о полке
Игореве” от XII-ти век [Слово о полку Игореве. М., 1972 г. Перевод Д. С.
Лихачёва]. Съгласно тази легенда, прародителят на славяните (поляните,
русите) е бог Даждбог и неговата съпруга Жива.
Даждбог и Жива имат син наречен Орей или Арий. Това име произлиза от
“арий” - орач. Орачът Арий се смята за прародител на славяните. Той има
трима сина и една дъщеря. Дъщерята се казва Либед (Лыбедь) – Бял лебед.
Имената на тримата братя са Кий, Щек и Хорив. Според друг вариант на
легендата, имената на синовете са Кий, Пащек и Горовато. Съгласно
легендата, Кий с по-младите си братя Щек и Хорив основат град Киев, като
всеки от тях построява свое селище на един от трите киевски хълма.
Когато идва “голямата опастност” баща им Арий отвежда праславяните от
“Руските планини” на запад.
Според съвременните славянски етнолози, около две трети от
религиозния пантеон на източните славяни, наследниците на антите,
представляват богове и персонажи, заимствани от митологията на коренното
население в Северното причерноморие - източноиранските скити и сармати.
Тук се включват боговете Даждбог, Жива, Хорс, Симаргл. Даждбог отговаря
на иранския бог Датар, чието име на авестийски означава “деятел,
създател, творец”. Бог Хорс отговаря на иранския бог Хорс – Слънце.
Самата дума “бог” е също иранска. Причината за тази аналогия е ясна –
главният етнообразователен процес за антите протича в първата половина
на н.е. в района на Северното Причерноморие, като резултат от смесване и
асимилиране на местните скито-сарматски племена с дошлите от север
балтославяни. В резултат се получават антите, в чийто език и религия
присъстват голям брой думи, митологични персонажи и божества, характерни
за скитите и сарматите, между които са и прабългарите.
Преселвайки се в района на Кавказ и Черно море, българските племена
създават държава известна като Стара Велика България. Съдбата на тази
държава е оставила трайни следи в паметта на източно-европейските
народи. Най-известният и владетел е бат (кан) Кубрат. В легендата на
източните славяни е отразено известното историческо събитие -
оттеглянето на прабългарите на запад пред надвисналата опастност от
хазарите. Даже има съвпадение с изходната точка на оттеглянето,
известните Хипийски (Български или още Конски) планини в Северна
Берсилия, които в легендата са предадени като “Руските планини”.
Съгласно една от версиите на славянската легенда, името Кий произлиза от
името на бога-ковач Кий, който е изковал оръжието на бога-гръмовержец
Перун в неговата битка със Змея. Странното за славяните име Кий се
извежда от старославянския глагол КУЯ – кова, изковавам, който може да
има връзка с иранския глагол КАВА - кова. За сестрата Либед – “белия
лебед“ има по-малко данни. В руските народни приказки съществува
митологичен сюжет за тримата братя и тяхната сестра, богатиршата Белия
лебед, която владее “живата” вода и “подмладяващата” ябълка. Тримата
братя са изпратени при нея да вземат тази ябълка и живата вода. Почти
същият сюжет съществува и в българските народни приказки (“Тримата братя
и златната ябълка”).
Напоследък в Русия доста нашумя книгата “Велесова книга”, която съдържа
текст, написан с кирилица на древнославянски (?) език върху овосъчени
дъски. Дъските са намерени от белогвардейският офицер Изенбег в имението
на князете Куракини по време на Гражданската война в Русия от 1921-1922
г. и изнесени в Западна Европа. Там дъските са преписани и разшифровани
от известният писател Ю. П. Миролюбов. И тук се е намесила някаква
тъмна сила и впоследствие дъските са загубени. Останали са само
записките на Миролюбов и фотография на една от дъските. Установено е, че
в началото на XIX-ти век оригиналните овосъчени дъски са се намирали в
архива на антикваря А. И. Сулакадзев и са били отбелязани в неговия
каталог като материал, написан от: «Ягила Хан», живял в Ладога през
IX-ти век. Според някои изследователи, някои от кирилските букви по
дъските са изписани така, както са писани по времето на българския цар
Самуил. Езикът на текста носи белезите на новгородския диалект от XII-ти
век. Други изследователи обаче считат, че текстът върху дъските е много
по-късен, примерно от преди 200 години.
Съгласно тази книга, предците на Арий и неговите синове Кий, Щек и Хорив
идват от областта Седморечие (долината на река Кулу до Памир),
прогонени от хуните и елините (войните на Александър Велики). Движейки
се на Запад, те преминават една обширна пустиня (вероятно Къзълкум) и се
заселват в подножието на висока планина (вероятно Кавказ). Притеснявани
от язите, те се преместват още по-на запад, където основават много
градове – Голен, Киев и др. По-късно наследниците на братята попадат под
игото на авари и хуни и водят война с хазарите. Освен с хронологично
точни и исторически достоверни данни, записките съдържат и огромно
количество сведения за бита, стопанството и религията на народа на Арий.
Засега спорът дали “Велесовите книги”са древни или са историческа
белетристика на руски интелигент, живял преди 200 години не е решен.
В друга нашумяла напоследък книга [Микаил Башту Ибн Шамс Тебир. Сказание
о дочери хана. Казань, 1990] е описана подобна легенда, според която
Кубрат (записан като Курбат) имал брат - Шамбат (Самбат), известен още
като Киу, който изградил град Киев. Самбат създава държава на част от
територията на днешните Полша, Румъния, Унгария и Украйна Това е може
би известната от западните хроники държава на владетеля Само (623-658
г.), чието име може да произлиза от Самбат (бат Сам – владетелят Сам,
Само). Много от данните в тази книга обаче пораждат съмнение съществувал
ли е изобщо оригинал и ако е съществувал, до каква степен преписът
отговаря на този оригинал. Отделен проблем е своеволната тюркизация на
много имена, топоними и понятия, включени в книгата. Засега няма други и
достоверни източници, потвърждаващи версията за съществуването на
Самбат, брат на Кубрат.
Единственият исторически достоверен документ, където се споменава
подобна дума е написаната в периода 948 – 952 г. хроника на византийския
император Константин Багрянородни (913 – 959 год.), в която е отразено,
че град Киев е основан от Кий. Обяснявайки пътя на търговците, той
пише: “всички те се спускат по река Днепър и се събират в крепостта
Киоава, наричана Самватас” [Константин Багрянородный. Об управлении
империей. М. 1991]. Всъщност, вътрешната крепост на града носи името
Самбатос.
Доста спорни и ненадежни са и Новгородските летописи от XI – XII – век,
според които изграждането на Киев е станало през 854 година. Чрез тази
спорна датировка, възрастта на Киев изкуствено се изравнява с тази на
останалите градове на Древната Рус, защото Москва е основана през 1147
г., Смоленск в 862 г., Новгород – в 859 г. Най-невероятно обаче е
твърдението в този летопис, че княз Кий всъщност е обикновен ловец или
превозвач на стоки през река Днепър.
По същото това време, летописците от самия град Киев са оставили съвсем
други данни за личността на Кий. В летописния сборник от 1093 година се
казва: «В древността е съществувал цар Рим (Ромул) и в негова чест е
назован град Рим. Също така е съществувал и Антиох и град Антиохия...
съществувал е също и Александр (Велики) и кръстения на негово име град
Александрия. И на много други места други градове били наречени на името
на царе и князе. Така също и в нашата страна великият град Киев бил
назован на името на Кий». От тези сравнения се разбира, че Кий също е
бил цар или княз.
Двадесетина години по-късно, най-големият руски историк от
средновековието, киевчанинът Нестор предприел цяло изследоване върху
древната история на Киев. В негово время още се помнело за готските
походи от IV-ти век и за славянския княз Бус, пленен от готите, за
нашествието на аварите в VI-ти век, за славянските походи на Балканите в
VI -ти век (странно, защо нищо не се е помнело за Стара Велика България
и Кубрат?). Нестор изучил древните сказания и обрисувал облика на Кий
много подробно. Той пише:
«Ако Кий е бил обикновен превозвач, – пише Нестор, – то не би могъл да
пътува до Цариград (Нестор пише Царьград). Обаче, Кий е бил княз на
своето племе (мнение на Рыбаков) и пристигнал при (византийския)
император, чието име не ни е известно, но ние знаем, че от този
император княз Кий получил голяма чест. (В древността, под такава “чест”
се е разбирало “прием, подаръци, титли, а може би и служби”). Връщайки
се от Цариград, Кий си харесал едно място до Дунав където построил град с
намерение да отседне там със своите съплеменници. Местните жители обаче
се възпротивили. Кий се върнал в своя град Киев, където и умрял, а
хората до Дунав продължили да наричат новия град Киевец (в Добруджа е
известен град Киевец). След смъртта на Кий и неговите братя, неговата
династия управлявала в земята на поляните”.
От хрониката на Нестор не може да се установи времето, когато княз Кий е
живял, понеже не е посочено името на византийския император. Горната
граница на това време (преди VII - VIII век) обаче може да се посочи,
ако се използва съобщението на академик Н. Я. Марр, който обръща
внимание на поразителното сходство между руската летописна легенда за
основаването на Киев с един кратък текст, вмъкнат в книгата «История на
Тарон». Тази книга е написана от арменския историк Зеноб Глак, когото
Марр отнася към VI в. [Марр, «Книжные легенды», с. 60], а някои историци
- към VIII-ми в. [Рыбаков, «Очерки», с. 779]. В текста се описват
събития, започващи с това, че двама братя, Деметр и Хисаний са прогонени
от родината си и намират убежище при цар Валаршак, който им дава земя,
наречена Тара, където те построяват град Вишап. След петнадесет години
Валаршак убива братята и дава властта на техните трима сина - Куар,
Мелтей и Хореан. Куар построява град Куар, Мелтей построява в полето
свой град и го назовава Мелтей, а Хореан построява свой град в областта
Палун и го нарича Хореан. След много години тримата братя Куар, Мелтей и
Хореан се изкачват на планината Куркея и там намират прекрасно място
...тъй като там имало простор за лов и прохлада... и построили там
селище и поставили истукани”. Има се пред вид Киев. Действително, през
1902 год. край Киев са намерени два езически храма, единият кръгъл,
другият квадратен.
В арменския документ Кий е Куар (може би Куан, кионайе - сирийско и
арменско название на хионитите?), а Хорив – Хореан. Имената на третия
брат, Щек и Мелтей, по мнението на Марр [Марр, «Книжные легенды», с. 60]
и на други изследователи [Рыбаков, «Очерки», с. 779] имат един и същ
смисъл – “змей”. Много учени отбелязват, че имената на тримата братя
нямат “никакви признаци за славянска принадлежност” [Артамонов, «История
хазар», Л., 1962, с. 294], а и двете легенди ясно показват, че братята
са пришълци в земята на поляните.
Ясно е, че трите легенди, описани в твърде ранни документи, подкрепени с
ранните хроники на Нестор, Новгородските летописи, съчетани с данните
на Константин Багрянородни вкупом говорят, че основател на град Киев е
легендарната личност Кий (Куар), заедно със своите братя, един от които
се нарича в различни варианти Курбат, Хорив, Горовато, Хореан. Освен
това се знае, че името Кий означава “ковач” и че този Кий е бил княз,
владетел, живял не по-късно от VII – VIII-ми век. За нещастие, нито в
документите, нито в легендите се посочва коя историческа личност стои
зад този Кий и ние сме принудени да я търсим. Коя историческа личност от
тази епоха и по тези земи би могла да отговаря на посочените условия ?
При подобно търсене, при липса на преки данни винаги трябва да си
спомняме хумористичната американска поговорка, много популярна сред
физиците, че “когато едно нещо върви като патица и кряка като патица,
това е най-вероятно патица”. В търсенето трябва да избягваме крайно
субективния “пример” на големия съветски и руски славист академик Борис
Александрович Рыбаков, който стига до “извода”, че основателят на Киев,
Кий е вожд на славянско племе [Рыбаков Борис Александрович: Кто основал
Киев? Списание «Наука и жизнь», № 4, 1982].
Най-вероятно Кий е бил владетел от по-голям мащаб, а не племенен вожд,
за да има възможност и нужда да построи такъв голям за времето си
укрепен град с вътрешна крепост. От представените по-горе данни за Кий
може да се предположи, че това може да бъде раннобългарският владетел на
Стара Велика България, Кубрат (598 – 658 г.). Времето на неговото
управление влиза в установената хронологична рамка, а местоположението
на град Киев влиза в границите на неговата държава. Той е бил не просто
племенен вожд, чийто възможности и нужди са се ограничавали в това да се
построи селище от стотина землянки и колиби. Той е бил владетел на
голяма държава с многобройно население от българи. За мащабите на
държавата можем да съдим по факта, че след като тази държава е
разтърсена от удара на хазарите, от нейното българско население се
изграждат три нови държави: Аспарухова и Куберова Българии и Волжска
България. Освен това, половината от населението на разширената Хазария е
било българско, а малка част от тези българи се заселват в Италия.
По това време, владетелите от такъв мащаб са имали по няколко столици и
една от тези български столици очевидно е била Киев. Средновековният
Киев се е наричал Киоава при византийците, Куйаба (Куйафа) при арабите,
Kiu, Kio на скандинавските езици и Chyo, Cleva, Riona (Хио, Клева и
Риона) на английски. В основата на тези названия стои "Кио" - името на
основателя на града. Съществувало е и скандинавско (исландско) название
на този град, KÖNUGARDR (Кенугард). Някои руски етимолози превеждат това
название като “Кански град” или “Градът на Кана”, от скандинавската
дума “gard” – град и българското КАН. Това показва, че Киев е бил
столица на владетел, носещ титлата КАН, а това може да бъде само Кубрат.
Допълнителна прабългарска следа носи и византийския запис на името
Киоава, сходно с названието на първата столица на България - Плискава
или Плискова. Според историкът от Шуменския университет П. Георгиев,
прабългарите са имали традиция да наричат своите центрове с имена,
завършващи на -ава, -ав, -ев. Тук можем да посочим Плискава - Плискав,
Абова (Абоба) и Преслав в България; Житков, Канев, Керчов, Салтов и
Харков в Стара Голяма България, Басов и Бряхимов във Волжска България,
Рустау и Харкев в Памир.
Още една важна прабългарска следа показва началният строителен план на
Киев. Известно е, че ранните български градове в Дунавска и Волжска
България са имали трислойна структура, подобно на всички големи
източно-ирански градове от Средна Азия. В Дунавска България това са
градовете Плискова, Преслав, Ловеч, Враца, Велбъжд, Мелник, Равен (град
до Щип, където в 855 г. братята Кирил и методий са на покръстителска
мисия, според откривателят му Микулчич това е втора Плиска) и др. От
всички староруски градове, само Киев и Ладога (родината на Ягила хан,
автора на Велесовата книга!) са имали подобна трислойна структура, всяка
със свое име. Централната част на Киев, оградена с висока стена, където
са били дворците и замъците на владетеля (по-старобългарски княжеските
храмове) се наричала “подол” (т.е, "център", в българския език "надолу" =
към центъра), това е крепостта Самбатос. Средната също заградена част,
където са жилищата и работилниците на занаятчиите се наричала “град”, а
външната част, където живеело по-голямата част от населението,
занимаващо се със земеделие и скотовъдство – “поле”. Във външната част,
полето, преминавала река, която служела като заграждение от неприятеля. В
тази трислойна структура, полето първоначално служело като място за
погребване на властелите и градската знат. С нарастване на населението,
“полето” все повече се запълвало с домове и градини. В българската
историческа литература тези зони се наричат “вътрешен град”, “външен
град” и “предградие”. Сред българското население е запазено названието
„варош” – „стария град”, което вероятно се отнася за същинската
(вътрешна и външна) зона на старите български градове. В средновековния
Балх се използвали следните названия за трите зони на града : кухиндиз
(крепост), шахристан (градски стан) и предградие (рабад – араб.).
Предположението, че Кий това е Кубрат придобива допълнителна тежест, ако
се анализира морфологията и семантиката на посочените имена. От
“Именника на българските владетели” знаем, че Кубрат е имал още едно име
– Курт. Трудно е да се отгатне какво означават тези имена, защото
индо-иранският език на прабългарите се е смесил с езика на антите, от
което се е пръкнал съвременния български език. За щастие, днес
разполагаме с езика на осетинците, който е наследник на много близкия до
езика на прабългарите алански език. На алански “курт”, по-точно "куърт"
означава ковач, а близката аланска дума "гурда" означава стомана.
Подобни думи има и в старобългарския език: кръчии – ковач, кладиво –
ковашки чук, креждел – заключалка, глагола гърча - основно действие при
коването. Всичко това подкрепя семантиката Курт = Ковач. Този извод се
подкрепя и от следната езикова трансформация. Един от синовете (или
племенниците) на Кубрат се е казвал Кубер. Във византийски източници
двете близки имена Кубрат и Кубер са записвани и като Куврат (Konbratoz)
и Ковар (Konbaroz) [В. Бешевлиев. Първобългарите. Бит и култура. София,
1981, с. 27]. Обаче, в българския език думата "ковар" има същия смисъл,
както и "ковач", като основата "кова" или "кава" е иранска и означава
"кова, изковавам, изчуквам". Една от най-древните и известни
източноирански владетелски династии е династията Кава, което значи
"ковачите"! Следователно, прозвището на Кубрат, Курт е означавало
Ковачът, което съвпада семантично с името на Кий - “ковач”!
От записаната в Именика старобългарска форма Коуъртъ Бешевлиев
предполага, че оргиналното произнасяне е било Коувратъ, аналогично на
гръцкия запис Κούβρατος и Хоуврат в "Ашхарацуйц". Кубрат или Хоуврат
може да означава „създаващ добро” от общоиранското *xub – добро и
иронското rаtu kænыn, дигорското rаtu kænun – извършвам, rаttæg –
творец. К. Мюленхов свързва Кубрат с авестийското hu-roda – хубав,
красив. Фасмер го свързва с авестийското hu-urvada - приятел или
авестийското haurvati – пазя, а Юсти посочва смислово сходното
hva-urvada – обичан, имащ приятели. Според В. Мюлер името произлиза от
авестийското hvar – слънце и осетинското uta – легло. Васо Абаев
предлага друго смислово тълкуване, от осетинските xor – слънце и wac –
дума, слово, т.е. “предвестник на слънцето”.
Преди 30-тина години, някои български изследователи-тюркисти
предположиха, че името Курт на Кубрат може да означава "вълк" по
тюркски. Това всъщност е недоразумение и недоглеждане, защото по времето
на Кубрат, тюрките вече са се оформили като етнос и за вълк са имали
съвсем друга дума - "бьори" (южноалтайска форма) и "мьори"
(северноалтайска форма), а думата qurt е значела "червей". От тогава
(VII-век) до днес тази дума стои почти неизменна във всички известни
тюркски езици: в киргизки, тувински, карачаевобалкарски börü,
тюркменски, казахски böri, турски bürü, татарски büre, узбекски bůri,
южноалтайски pöri, якутски börö, хакаски püür – вълк. На монголски шено,
шоно – вълк. Значително по-късно някои тюрски народи заимстват от
персийски думата gurdа – вълк, като я променят на kurt - вълк. Например
в книгата на Qazwini "Nuzhat al-qulub", написана в 1339, qurt вече
означава "вълк", а не "червей" (Németh, -518. KCsA 2, 44). По времето на
Кубрат, обаче, qurt все още е означавало "червей", а не "вълк"!
Още по-голяма подкрепа за представената теза можем да намерим в името на
един от братята, участвали в строежа на града. При различните автори,
пишещи на различни езици и в различно влеме, това име е посочено в
различни форми, които обаче са много близки помежду си: Хорив, Горовато,
Хореан и накрая Курбат, ако приемем че тук данните от “Сказание за
дъщерята на хана” са автентични. Няма съмнение, че всички тези форми
биха могли да произлязат от едно единствено име Кубрат. Т.е. името на
кан Кубрат може да е закодирано в името на един от тримата основатели на
Киев.
Главната разлика между посочените имена е, че в името Кубрат имаме
премятане (метатеза) -бр-рб- спрямо всичките четири останали имена.
Причината за това може да бъде гръцкия език на историческите документи,
от които нашите историци узнават за владетеля на Стара Велика България.
Напълно е възможно, поради ограничеността на използваните източници
българските историци да са избрали “погрешния” вариант - Кубрат, вместо
правилния - Курбат. В етнонима на хърватите, за който са посочени
сигурни ирански корени, имаме същото “правилно” положение на централните
съгласни. В “правилния” вариант – Курбат се откроява владетелската
титла – бат (цар), каквато е носел неговия предшественик, бат Органа и
неговия син, бат Баян. В такъв случай, хипотетичният брат на Курбат,
Самбат също може да е бил владетел – бат Сам, известния владетел Само!
За това, че Курбат може да е “правилния” вариант говори и ранноарменския
вариант на името Кий – Куар. Ако приемем Куар за правилното име, тогава
истинското “правилно” име на българския владетел би било бат Куар !
Това не е изключено. Да си спомним, че първата владетелска династия в
прародината на древните българи до град Балх е била династията Каур. От
тук, държавата е била наричана Северната Куру. Когато владетелят Каур
почива, започва война между неговите наследници – Кауравите и техните
братовчеди – Пандавите, описана в индийския епос Махабхарата.
Името Кий е близко до легендарното име Кай (Кай умарс, Гая Маретан) в
иранската митология, а също до името на иранската царска династия Кава -
ковачите. Кай умарс (Gayehe marethan – “смъртен живот” – авестийски)
това е първия човек, аналог на Адам в Древния завет. Етимологията на Кий
като Ковач – обяснява неговата роля на творец, създател на град и до
голяма степен се покрива със делата на иранския митичен герой Кайумарс.
Кайумарс също е създал град, при това първия град на земята и това е
източноиранския град Балх и образувал първата държава на земята -
държавата със столица град Балх, Балхика-Балхара, от района на която
идват българите. Така че, напълно е възможно името Кий (Кай, Гай) да е
източно-иранско прозвище на Кубрат, дадено му за да се подчертаят
неговите дела на държавник и градостроител, с което той се оприличава на
Кайумарс. Съгласно хрониките, Кубрат е “прогонил” аварския гарнизон и
възстановил независимостта на своята държава, разширил я и обединил
всички българи в нея. Самото име Кубрат може да означава “обединител,
заздравител”на авестийски, съгласно авестийските думи haurva – “цял,
пълен, здрав, завършен” и haurvat – “завършеност, цялост, обединеност,
изобилие, здраве” [Иванов И. Т. По пътя на българския етноним.
Алфамаркет. Стара Загора. 2005].
В своята История словеноболгарская, отец Паисий дава друго име -
прозвище на Кубрат - Букич. Смисълът на това име, съгласно
старобългарския език, е "създател, творец". Този смисъл напълно се
покрива с ролята и дейността на може би най-великият български владетел -
Кубрат- оздравител на Стара Велика България, създател на Киев.
Семантиката Букич - "създател, творец" е близко до значението на
авестийската дума haurvat – “завършеност, цялост, обединеност, изобилие,
здраве”, стояща в основата на самото име Кубрат и до псевдонима Курт
(ковач, строител).
Съгласно ранноруския историк Нестор, княз Кий е посетил византийския
император, от когото получил голяма чест. Действително, съгласно
византийски автори от VIII-IX-ти век (константинополския патриарх
Никифор и Теофан Изповедник) младият Кубрат съпроводен от своя роднина
(чичо или вуйчо) бат Органа и голяма група български велможи посещават
Константинопол през 619 г. Посрещнати много тържествено от император
Ираклий и императорския двор, те се покръстват в християнската вяра.
Кубрат получава големи подаръци и титлата патриций. Кубрат живее не
по-малко от 10-ина години в Константинопол и то в двореца на император
Ираклий. Учи в Константинопол и получава византийско образование. След
завръщането си в родината управлява много успешно Стара Велика България.
Самият гроб на Кубрат, заедно с 20 кг злато и 50 кг сребро е открит
през 1912 год. до село Малая Перешчепина, близо до Полтава, не много
далеч от Киев.
Така много данни, някои от които много сериозни, говорят в
полза на съвпадението на легендарната фигура Кий, основател на Киев с
българския владетел бат Кубрат - Курт. Обаче, това не се харесва на
големият славист, академик Рыбаков [Рыбаков Борис Александрович: Кто
основал Киев? Списание «Наука и жизнь», № 4, 1982] и той се спира на
друго историческо лице от далеч по-малък мащаб, живяло около 100 години
по-рано от Кубрат. Това е Хилбуд (Хилбудий), известен от съобщението на
византийският историк Прокопий, съвременник на император Юстиниан (527 –
565 г.).
Кой е този Хилбудий ? Според Рыбаков, Хилбудий е вожд на славянско
(всъщност антско) племе, който известно време бил на военна служба при
византийския император. В съобщението на Прокопий се говори, че около
533 г. един от военачалниците на императора, носещ името Хилбуд или
Хилбудий (Рыбаков счита това име за антско като го приема за славянско),
бил изпратен на Дунава да защитава северната граница на империята.
Хилбудий обаче претърпял поражение от нахлуващите от север нашественици.
Според Рыбаков, нашествениците са славяни, което може и да е вярно,
макар че по същото време и кутригурите извършват чести и многобройни
нашествия на юг от Дунава.
По време на битката, Хилбудий попаднал в плен, а след това, според една
от версиите, се върнал в своята родина. Според Рыбаков, родината на
Хилбудий е земята на антите (приднепровските протославяни). В същност,
най-вероятно това е земята на утигурите. По-късно, в 546 година Юстиниан
изпратил посланици при антите (според Рыбаков), в същност, най-вероятно
при утигурите с предложение да заемат един град на Дунав и да
отбраняват империята. Самите анти (всъщност утигури) на общо събрание
избрали Хилбудий и го отправили в Цариград при императора. Исторически,
тези събития съвпадат по време с известното предложение на Византия към
утигурите да и станат съюзници във войната и с атакуващите от север
кутригури. И действително, спечелените на страната на Византия утигури в
средата на VI-ти век започват военни действия срещу кутригурите.
По-вероятно е Хилбуд да е княз на утигурите, а не на поляните, както
твърди Рыбаков!
Хилбудий е удобен на Рыбаков с това, че е бил на византийска служба,
защото според Нестор Кий е бил на посещение при императора, където е
удостоен с голяма чест. Едва ли е голяма чест да те пратят да си
проливащ кръвта в защита на чужда държава срещу собствените ти
едноплеменници. От разказа на Прокопий не става ясно дали Хилбуд е бил
даже вожд на племе. Не е ясно също как от Хилбуд ще се получи по
славянски Кий, след като нито Хилбуд, нито Кий са славянски имена. Ако
този Хилбуд е построил Киев, едва ли Прокопий няма да знае това и да го
отбележи. Вместо това той подробно описва подвизите и смелостта на
Хилбуд, който очевидно е бил добър войн, но няма никакви данни да е бил
строител или ковач. На всичко отгоре, името Хилбуд е морфологично
тъждествено с имената Курбат, Горовато, Хорив, Хореан и самия Кубрат. По
всичко изглежда, Хилбуд е съименник на Кубрат и етнически утигур, т.е.
също българин, живял около 100 години преди Кубрат. Не е изключено даже
Хилбуд и Кубрат да са в кръвно родство, ако се съди по съвпадението на
имената и ролята, която са играли сред ранните българи.
Идея, подобна на гореизложената изказва и един историк от съвременната
руска Татарска република [Мидхат Ижбулатов. Киев – столица древней
Булгарии. Татарские края - вестник]. Според него, бат Кубрат наредил на
брат си Самбат да построи Киев. Самбат го построил, после се скарал с
Кубрат и бил “отстранен”, на тюрски “кид”. С тази изкуствена история се
цели да се обясни произхода на името Кий, но явно несполучливо. Никакви
подкрепящи доводи, освен “данните” от “Сказание за дъщерята на хана” не
се привеждат. Крайната цел на този материал в същност е да се обоснове
искането за преместване на погребалното имущество на кан Кубрат от
Ермитажа в град Казан (!?).
https://www.pan.bg/view_article-69-375118-kiev-e-osnovan-ot-velikite-bylgari-han-kij-shambat-brat-na-han-kubrat.html?fbclid=IwAR3NyNdnsATKkNjSCkaAegzyKrhii5jrNz4V7M_v81PScP_Kii9naxtfyYA
, е показана финалната фаза на поява(„слизане”) на Божеството в светилището – 
(Знамението/знамето/ Му вътре в храма) ; и манифестацията на Силата/Крепостта/ Му – 
в проявения свят.
.
– свещената територия на 
– Божеството и неговите ангели/богове, които слизат и възлизат по тази „стълба” между световете…
Тук човечето сочещо устата си, е идеограмът на призоваващия, а соколът
е йероглифът за Божия Син. Той е призовавания да „долети” ( т.е. да се
яви)…
= „Мъдрост-даряващата”; Бендида 
= „Донасяща-освещение/посвещение” или „Освещаващата”; Брауро 
= „Ходатайстваща (утешителка)-Царица”; Хипта 
= „скрития-скъпоценен дар”; Хестия/Истия 
= “Исусов-Дух”; Зеринтия 
= „Разпрострения / излетия Дух”; Загрей 
= „Син-Бог-Словото”; Сабазий 
= „Премъдрият Учител-Пастир”; Залмоксис / Салмолксис 
= „Развръзващият-и-връзващият-Пастир”; Гебелейзис (Hiyb-ylioc-zeu) 
= „Агнецът-Слънце-Пастир”; Сурегетес 
= „Звездата вечерна (утринна) на гетите”.
или 
е
персонификация на слънцето, но физическото такова е само Неговата
неръкотворна икона, защото Той е несътворената Светлина, Слънцето на
душите, Разумът – Пастир на умовете. Познат като Дион-Ис-Ус = 
,
Окото на Трона( древните са възприемали видимото слънце като око на
Бога) , Явлението и Всевиждането /отвътре и отвън/(за това не е никак
чудно, че много по-късно византийските хронисти ще описват българите
като слънцепоклонници и звездобройци …).
) – „даващ”, „да дам”, оттам noute (Нути) = „Бог” – „Даващият /всички добрини/), идеограмно изписан като ръка 
.
.
(Христос) – сътворяващото Слово (Уста, Ръка, Слънце) 
, съставляват пълното Име на Исус Христос.
,
,
