Десет страшни трика, с чиято помощ контролират масите

 

Ноам Чомски е професор по езикознание в Масачузетския технологичен институт, лингвист философ, общественик, автор на книги и политически анализатор, който се смята за един от най-изтъкнатите мислители на нашето време.

Неговите книги се издават по целия свят. Особено популярен е съставеният от него списък с начини за манипулиране на човешкото съзнание, към който прибягват медиите и правителствата.

Темата за манипулацията на общественото мнение е по-актуална от всякога. Точно за това решихме да ви припомним списъка с 10 техники за манипулация чрез медиите, съставен от световноизвестния американския лингвист, есеист и философ Ноам Чомски.

1. Разсейване

Основният елемент на управлението на обществото е отвличане на вниманието от важните проблеми и решения, взимани от политическите и икономическите управляващи кръгове чрез непрекъснато насищане на информационното пространство с незначителни съобщения.
Разсейването е съществено гражданите да бъдат лишавани от получаването на важни знания в областта на съвременните философски течения, напредъка на науката, икономиката, психологията и кибернетиката.

Вместо това информационното пространство бива напълвано със спорт, шоубизнес, мистика и прочее информационни съставни, основани на реликтовите човешки инстинкти от еротиката до грубата порнография и от битовите сапунени сюжети до съмнителните начини за лесна и бърза печалба.

2. Проблем-реакция-решение

Създава се проблем, някаква „ситуация”, насочена към това да предизвика определена реакция сред населението, за да може то да поиска предприемането на мерки, които са нужни на управляващите кръгове.

Например, да се допусне разгръщането на спиралата на насилието в градовете или да се организират кървави терористични актове, за да може гражданите да поискат приемането на закони за засилването на мерките за сигурност и да се проведе политика, нарушаваща гражданските свободи.

Или да се предизвика някаква икономическа, терористична или техногенна криза, за да се накарат хората съзнателно да предприемат мерки по ликвидацията на неговите последствия, дори и в нарушение на техните социални права като „необходимото зло”. Но трябва да се разбира, че кризите не се раждат сами.

3. Постепенност

За да се постигне приемането на някакви непопулярни мерки, е достатъчно те да се внедряват постепенно, ден след ден, година след година. Именно така глобално са наложени принципно новите социално-икономически условия (неолиберализъм) през 80-те и 90-те години на ХХ век.

Свеждането до минимум на функциите на държавата, приватизацията, неувереността, нестабилността, масовата безработица, заплатата, която не може да осигури достоен живот. Ако всичко това се бе случило едновременно, навярно би довело до революции.

4. Отсрочка на изпълнението

Още един начин да се прокара непопулярно решение е да се представи като „болезнено и необходимо” и да се постигне в момента съгласието на гражданите то да се прилага в бъдеще. Значително по-лесно е да се съгласиш за жертви в бъдеще, отколкото в настоящето.

На първо място, защото това няма да стане незабавно. На второ място, защото народът масово винаги е склонен да има наивни надежди, че „утре всичко ще се промени към по-добро и че тези жертви, които се искат от него, ще се избегнат”. Това дава на гражданите повече време, за да свикнат с мисълта за промените и смирено да ги приемат, когато времето настъпи.

5. Инфантилизация на народа

В повечето пропагандистки изказвания, насочени към широката публика, се използват такива доводи, персонажи, думи и интонация, все едно става дума за деца в училищна възраст с умствено изоставане или за умствено-непълноценни индивиди.

Колкото повече се опитват да заблудят слушателя, толкова повече се стараят да използват инфантилна реч. Защо?

Ако се обръщаш към човека така, все едно е на 12 години, то поради внушаемостта в отговора или реакцията на този човек също ще отсъства критична оценка, както е характерно за децата.

6. Залагане на емоциите

Въздействието върху емоциите представлява класически начин за невролингвистично програмиране, насочено към блокирането на способността на хората към рационален анализ като в крайна сметка изобщо към способността за критичното осмисляне на случващото се.
От друга страна, използването на емоционалния фактор позволява откриването на властите към подсъзнанието за това, че да се внедрят там мисли, желания, страхове, опасения, принуда или устойчиви модели на поведение. Заклинанията за това колко е жесток тероризмът, колко е несправедлива властта, как страдат гладните и унижените оставят зад кадър истинските причини за случващото се. Емоциите са враг на логиката.

7. Дебилизация на населението

Важна стратегия е да се постигне това хората да станат неспособни да разбират начините и методите, използвани за управлението им и подчиняването на своята воля.
Качеството на образованието, предоставяно на низшите обществени класи, трябва да бъде колкото се може по-посредствено, за да може невежеството, отделящо ниските обществени класи от висшите, да остава на равнище, което низшите да не могат да преодолеят.

8. Да се въведе модата да си посредствен

Властите се стремят да внедрят мисълта, че е модерно да си тъп, пошъл и невъзпитан. Този начин е неразривен с предишния, така че всичко посредствено в съвременния живот се появява в огромни количества във всички социални сфери – от религията и науката до изкуството и политиката.

Скандалите, жълтите вестници, магията, съмнителният хумор и популистките акции, всичко това цели едно и също нещо: да не допуска това хората да имат възможност за разширяване на съзнанието си до безкрайните простори на реалния свят.

9. Култивиране на чувството за вина

Още една задача е да се накара човекът да повярва, че единствено той е виновен за собствените си нещастия, които се случват заради недостига му на умствени възможности, способности или полагани усилия.

В резултат вместо да въстане срещу икономическата система, човек започва да се занимава със самоунищожение, обвинявайки за всичко самия себе си, което да го доведе до състояние на униние, водещо покрай другото и до бездействие.

10. Отлично познаване на човешката природа

За последните 50 години успехите в развитието на науката доведоха до образуването на растящ разрив между знанията на простите хора и сведенията, които притежават и използват властващите класи.

Благодарение на биологията, невробиологията и приложната психология, системата е получила на свое разположение най-напредналите знания за човека в областта както на физиологията, така и на психиката. Системата успя да научи за обикновения човек дори повече, отколкото самият той знае.

Това значи, че в повечето случаи системата притежава по-голяма власт и управлява хората в по-голяма степен, отколкото те себе си.
А вие забелязвали ли сте тези методи в действие?

Вещицата не се обижда

Вещицата не се обижда

 

 Някои наричат това състояние вещицата в жената, други я наричат Лилит. Това са архетипи, за които много е писано и те вече са натоварени с определен смисъл. Аз наричам това състояние жената в жената и когато употребявам думата вещица ще имам предвид него.

     И така в тялото на жената има три мозъка – умът, сърцето и коремът. Жената живее в коремния мозък, а в сърдечния живее майката. Вещицата слуша коремния мозък. Всяка жена може да бъде вещица и това не е привилегия за избрани, но не всяка жена е разкрила за себе си своята вещица. За да бъде жената вещица компаса и пътеводната и звезда следва да е коремния мозък.

     Като житейски модел това изглежда така: Ако вие като жена знаете по какви причини и защо сте с даден мъж, то вещерското у вас няма да се отвори. Това е така, защото енергията ви е насочена навън и е ангажирана със светската изява. За да захраните вещицата вниманието ви трябва да е насочено към вътрешността и към коремната празнота. Вещицата е винаги свързана с корема си и от там тя получава информация за външния свят.

     Жената, която казва – Аз съм с този мъж, защото той е умен, красив, богат, образован, такъв, онакъв не е почва. Мъжът само си губи времето с нея, тя нищо не може да му даде, а само ще го изчерпва. Мъжът може да се засади само в празна и свободна жена. Ако жената има мнения, преценки, очаквания, то мъжът не може да се засади. Там вече се е засадил друг мъж, макар и въображаем и несъществуващ. Жена в такова състояние всъщност е мъж. Тя носи в ума си вече създадени структури и от мъжа се очаква да ги запълни със съдържание. Да, но това не е работа на мъжа. Редът, при който енергията тече правилно е - мъжът създава структурите, а жената ги запълва със съдържание.

     Жената е вещица, когато е с мъж, без да знае защо. Това е зовът на корема и тя само го следва. За нея този зов е управителя на живота й. Вещицата не се интересува дали поведението й е приемливо и съответстващо на очакванията на мъжете и обществото. И в това именно е силата на тези жени. Гледах клип, в който известна сексоложка даваше съвети по правилно женско поведение. Единият съвет гласеше: „И момичета запомнете, секс най-рано след трета среща.“ Мнение на вещица: Ако вие знаете и следите кога трябва да направите секс, то вашата вещица няма да се събуди. Ще имате може би комфортна, материално обезпечена или съответстваща на светския ви имидж връзка, но в нея няма да гори вещерски огън. Тя дори няма да е връзка, а сделка между бизнес партньори. Вещицата прави секс, когато почувства зова и импулсния ток в корема и това може да е на първа среща, може и на десета. Тя не се опитва да задържа или контролира този импулс, все едно да иска да спре захранващия и нея, и мъжа поток. Тя не се грижи за руслото на потока и не се предпазва от мъжа, както и не извършва действия, които според светските стандарти се определят като правилно женско поведение. Защото вещицата не е съсредоточена в това, чрез поведението си да запълва шаблоните на обществените очаквания, а е съсредоточена във вътрешния си свят и в потока. Предполагам сте гледали филми, в които копаят за вода или петрол. Виждали сте как изведнъж струята избликва. Нали не сте забелязали течността да стои в Земята и да разсъждава: Аммм, дали е подходящо да избликна точно сега? Тези хора май не са готови за моето избликване. Дали да не изчакам да направят поне три опита, за да разберат колко целомъдрена, сериозна и важна течност съм аз и да ме ценят повече?

     И сега опираме до опитността и зрелостта на мъжа. Бдителният мъж веднага се ориентира в ситуацията и вместо да губи време в празни разсъждения дали жената е избликнала според нормите на правилното женско поведение, той бързичко започва да организира живота си така, че да задържи и стопанисва потока. Неумелият и невнимателният мъж не връща структурираност на жената и потока и започва да се разпилява. Жената разпилява, когато мъжът е разрушителен и съхранява, когато той е градивен. Тя не може да остане в това състояние, тъй като потока я дави, той я потапя. В нея се активира собствения й вътрешен мъж, който осигурява канал и форма за потока, но той спира да тече към външния мъж, този за когото всъщност е предназначен и който използвайки го би следвало да го претвори в еволюция и растеж за себе си, за децата си, за света. На много мъже това действие им изглежда сякаш жената се е обидила или си отмъщава. И то донякъде е така, защото късата клечка остава в мъжа. Но вещицата не се обижда, още по малко си отмъщава. Тя само следва коремния си мозък и за нея е важно съхранението на собствения й поток, а не концепциите в мъжкия ум. Тя знае, че е само приносител и свидетел, но мъжът не знае и затова, когато потока се отдръпне мъжете държат жената отговорна за това. Обаче истината е, че както утробата е в жената, но детето в нея е собственост и на двамата, така и изворът е в жената, но грижата за потока е отговорност и на двамата. Вещицата влиза в живота на мъжкото его и това е дар, който идва да научи мъжа, че е само участник в танца, че е само инструмент на танца, че е само канал на течащия поток.

     Вещицата се отличава от другите жени по това, че тя никога и при никакви обстоятелства не изневерява на коремния си мозък и не заменя благодатта, идваща оттам за светски играчки като сигурност, положение в обществото, пари и други от този вид. Много са жените, които са изживявали вещицата в себе си, но повечето от тях се отказват от нея заради сигурността и удобството. Какво имам предвид? Често в живота се наблюдава следната ситуация: Мъжът впримчва жената като разпалва вещерското в нея, но след това постепенно и неусетно започва да я води по пътечката към състоянието да му стане майка. Тук е преломната точка за жената, така както преломната точка за мъжа е момента, в който решава дали да стане стопанин или да си остане ловец. Тази точка е преломна, защото за жената е много изкушаващо да стане майка на мъжа си. Тази роля й дава голяма власт над мъжа. Все пак мъжът лесно може да напусне жената, но много трудно би напуснал майката. В този преломен момент жените избрали майката получават своята награда – спокойно битуване без изненади. Цената, която заплащат за това е пламъка в очите, творческия огън, любопитната животворяща енергия на свободния полет. Тук има опасност да бъда неправилно разбрана. Не казвам, че тези състояния се изключват взаимно. Вие можете да имате връзка и в нея да има изобилие, сигурност, удобство, материална обезпеченост и семеен уют. Точно така и трябва да бъде. Но вие следва да си останете в състояние на вещица в тази връзка като това е най-добрия възможен вариант и за вас, и за мъжа. Казвам само, че вещицата няма да жертва вещерския огън заради придобивки или в името на комфорта на незрялото мъжко его. Защото може и да е вярно, че майката в жената се грижи за творенията на мъжа, но пък жената в жената зачева с тези творения, а ако няма зачеване и раждане, няма да е необходима и майчината грижа.

     И сега три ключови думи за мъжа: Ловец, Стопанин, Войн (Творец).

     Ловецът (Мъжът) - Най-древният архетип в мъжа. Развит още по времето на Матриархата. (Матриархатът не е време през което жените са властвали над мъжете, както материалистичната и буквалистична нютоно-картезианска наука е приела да смята, защото виждането й е сведено до повърхностно гледане на опаковката, а е време, в което доминиращата енергия е била женската или с други думи казано тялото, уменията на тялото и потребностите на тялото, което е женската част в човека е определяло оцеляването и живота.)  Ловецът има много добре развита връзка с вътрешната си жена, което означава силни инстинкти. Мъжът-ловец инстинктивно знае как да борави с жената именно защото е действена и работеща връзката му със собствената му вътрешна жена. Това е веригата стимул-реакция. Точно както и при лова на дивеч, ловуващия не мисли, а само дебне и действа, но действията му са плод на тренираност и опит. Така че, важна ли е сексуалната опитност за мъжа? Да! При тръгнал импулс от жената и неумело сексуално поведение от страна на мъжа, този импулс се прибира обратно и обикновено не се отваря повече. Първо трябва да си се научил да боравиш с лък и стрели и тогава можеш да уцелиш дивеч. Ако си неумел и животното избяга няма да се върне за втори опит. Основополагащо за успеха на ловеца не са знанията в ума му, а усещанията и способностите на тялото му за навременна реакция.

     Стопанинът (Бащата) – (По времето на Матриархата хората са общували помежду си чрез звуци и жестове, а живота е бил изобразяван с картинки. Това е така нареченото образно-символно мислене. Когато женското се е разгърнало във всички възможни направления  и е натрупало достатъчно опит и енергия се е стигнало до еманация, до преливане. Тогава то е захранило мъжкото, което се изразява в появата на лимбичната система, подкоровите центрове на мозъка, които отговарят за мисленето и висшата нервна дейност. Появява се словото, а заедно с него се появява и Бог. Започва Патриархатът. Оцеляването вече не е зависело само от уменията на тялото, а и от технологиите, които ще измисли умът за да защити и улесни тялото.) Стопанинът знае как да използва наловуваното, за да задоволи очакващите от него – жена, деца, род и племе. Майстор на пътя, на канала, на руслото, в което ще тече женската любов. Строител и грижлив пазител, той развива в себе си качества като дълг, отговорност, трудолюбие, постоянство, упоритост. Основополагащо за стопанина са стратегиите и технологиите, които ще измисли и изобрети с ума си. Находчив и търсещ той е човек на логиката и аналитичният поглед.

     Воинът (Творецът) - Днес повечето мъже са или добри ловци или  добри стопани. Опитните в съблазняването ловци обикновено не могат да стопанисват жената, а тези, които отдават сили и време да развият в себе си стопанина често губят връзка с инстинктите си и много добре знаят как да се грижат за жена, но не могат да я съблазнят. Воинът е андрогин. Той обединява в себе си ловеца и стопанина и реализира успешно танца между тях. Войнът е стратег и мислител, но и много  умел ловец. Той е капитан загледан в пътя и целта, но не изпускащ от вниманието си платната и кормилото на управление на кораба. Освен това воинът е и съзидател. Той гледа глина, а вижда стомна за вода, гледа птица, а вижда самолет, гледа риба, а вижда подводница. Думата, която характеризира воина - кураж. Той рискува и се проваля, и опитва пак като не се уморява да опитва. Действа с увереност в непознатото, защото само така ще придобие умения и ще го превърне в познато. Не се страхува или пази от грешки, защото те ще му донесат опит за това как не се прави, как не трябва да бъде. И тогава той ще пробва по друг начин като  така претворява непознатото и го прави практически приложимо. Воинът търси жената за да ловува вещерската енергия в нея, а не си пазарува някакво женско присъствие с прилежащите му тяло, домакински умения и придружителство. Но той ловува вещерската енергия не за да се отдава на наслади или за да се зарови в домашния уют, а за да я използва за растеж и еволюция на света, който обитава.

 

     Дали жената вещица също е андрогин? Разбира се, да. Макар че връзката с вещерската енергия й дава неповторима и божествена сексуална наслада, тя не е нито зависима, нито пристрастена към сексуалната страст и не я превръща в самоцел. Ако правеше това, тя щеше да е идентична на ловеца в женски вариант и стремежа й щеше да е ловуване на мъже заради придобивки или удоволствия. Подобен подтик би я отвел в майката, съответна на стопанина, като резултата ще е загубване на вещерското състояние. Отново, за да не бъда неправилно разбрана ще уточня, че не се изказвам срещу майката в жената – свещена еманация на женското. Всяка жена следва да се стреми да изпита майчинското състояние, но то трябва да се разгърне не за сметка на вещерското, а като продължение и надграждане. Просто в ситуация или-или вещицата ще избере да запази вещерското, за нея то е корените на дървото, които вдъхват живот на короната. Жената вещица точно като мъжа войн знае, че вещерската енергия й е дадена за да послужи на по висша цел и тази цел е еволюция на осъзнаването. Разликата между тях се състои само в едно. Жената се ражда с вещерското състояние в себе си, то й е дадено по рождение и тя трябва само да го пази, да го съхранява, да внимава да не го изгуби, увлечена по лъскавите изкушения и примамките за лично щастие. Мъжът не се ражда воин. Той трябва да изгради воина в себе си. Да държи жива връзката с ловеца и да усъвършенства стопанина, докато стане майстор в умението хем да държи кормилото на управлението (вътрешната му жена и жената в дома му), хем да не изпуска от погледа си състоянието на платната (външната среда също женска като състояние), хем да поддържа в ума си и целта, и посоката на пътя (мъжката концепция и визия за реализация на нови форми, през които битието да тече и да се проявява). Когато жената е конструктивна тя съхранява, когато е деструктивна тя разпилява. Мъжът е конструктивен, когато твори и деструктивен, когато разрушава. Жената трябва да опази, да съхрани даденото й по рождение, докато мъжът трябва да се сътвори, да се създаде, използвайки даденото по рождение. Затова в Индия казват, че жените се раждат, а мъжете се изграждат, а всяка жена знае, че е много по-трудно да бъдеш мъж.  Но разбира се изграден мъж, а не роден мъж.

Росица Тончева 

Източник:

http://www.spiralata.net/kratce/index.php/spodeleno-chit/1798-veshtitzata-ne-se-obizhda

Център за здраве "MetatThrone Health Care"

METATHRONE HEALTH CARE

ЦЕНТЪР ЗА ЗДРАВЕ – ОРГАНИЧНИ & НАТУРАЛНИ ХРАНИ, ОЗДРАВИТЕЛНИ ПРАКТИКИ, БИЗНЕС ОБУЧЕНИЯ

Ориентирани сме към изграждане и развитие на здравословен начин на живот.

Стремим се да Ви предложим, редица здравословни хранителни, козметични продукти, както и множество оздравителни услуги. Разнообразие от курсове за подобряване психо-емоционалното състояние и здравния статус на отделната личност.

https://metatronhc.com/

Услуги и курсове

1. Масажни услуги - оздравителни масажи и спа терапии

2. Радиестезични курсове и услуги

3. Езотерични курсове

4. Нумерология

5. Биоскенер

6. Приложна кинезиология

7. Оздравителни енергийни практитки

8. Натурални храни

Отхвърляйки бащата…

Всяка майка и баща, които имат дечица трябва да прочетат това! Изключително вярна и полезна статия! Браво и благодаря на колегата психолог - терапевт, за усилията и богатия опит! Както и за невероятно точната статия!(А.П.)



„При първата среща (момче на 6 години, тежко невротично разстройство):

- С кой живееш?
– С мама.
– А татко?
– Него го изгонихме.
– Как така?
– Разведохме се с него… той ни унижава… той не е мъж… провали най-хубавите ни години…

При първата среща (тийнейджър на 14 години, тежки мигрени, припадъци, противозаконно поведение):

- А защо не си нарисувал баща си, нали сте едно семейство?
– Него по-добре изобщо да го нямаше, такъв баща…
– Какво искаш да кажеш?
– Той провали целия живот на майка, държи се като свиня… сега не работи…
– А към теб лично как се отнася баща ти?
– Ами, не се кара за двойките…
– … и това е всичко?
– Всичко, … какво от него?… дори парите за развлечения сам си изкарвам…
– А как ги изкарваш?
– Плета кошници…
– А кой те научи?
– Баща ми… той много неща ме е научил и риба мога да ловя… мога да карам кола… малко, из селото… ето, пролетта измазахме лодката с катран, с баща ми ще отидем на риболов.
– Как седиш в една лодка с човек, който е по-добре да го няма на този свят?
– … ами, с него имаме такива… интересни отношения… когато майка замине, на нас ни е хубаво…. тя не се разбира с него, а аз мога и с майка и с татко да се разбирам, когато не са заедно…

При първата среща (момиче на 6 години, проблеми с общуването, не внимава, нощни кошмари, заекване, гризе си ноктите…):

- Защо си нарисувала само мама с братчето, къде сте баща ти и ти?
– Ами, ние сме на друго място, за да може мама да е в добро настроение…
– А ако всички сте заедно?
– Това е лошо…
– Как е лошо?
– … … (момичето плаче)
След известно време:
– Само не казвайте на мама, че обичам и татко, много…

При първата среща (тийнейджър с тежки невротични нарушения):

- … Вашият син наистина ли вярва, че баща му е починал?
– Да! Ние специално му го казахме,… а то, не дай Боже, да поиска да се срещне с него, после не може да излезем на глава… но ние с бабата само добри неща говорим за бащата, за да не се тревожи и да се стреми да стане добър човек.

При първата среща (момче на 8 години, тежка депресия и множество други заболявания):

- … Ами татко?
– Не знам…
Обръщам се към майката:
– Вие не говорите ли за смъртта на бащата?
– Той знае, говорили сме за това…. (майката плаче), той дори не пита и снимки не иска да гледа.
Когато майката излиза от кабинета питам момчето:
– … на теб интересно ли ти е да научиш за татко си?
Момчето се оживява и за първи път ме поглежда в очите.
– Да, но не трябва…
– Защо?
– Мама пак ще се разплаче, не трябва.

За времето, през което съм работила с деца в своята практика съм се сблъскала със следните факти:

• Децата обичат своите родители еднакво силно независимо от тяхното поведение.
• Детето възприема майката и бащата като едно цяло и като най-важната част от самото себе си.
• Отношението на детето към бащата и на бащата към детето винаги се оформя от майката. (Жената се явява посредник между бащата и детето, и именно тя превежда на детето: кой е баща му, какъв е той и как то трябва да се отнася към него).

Майката има абсолютна власт над детето и съзнателно или несъзнателно тя прави с него всичко, което поиска. Тази сила е дадена на жената от природата, за да може потомството да оцелее без излишно съмнение. Първоначално майката е целият свят на детето, а по-късно чрез себе си тя въвежда детето в света. Детето опознава света чрез майката, вижда света през очите й, фокусира се върху това, което е значимо за майката. Съзнателно и несъзнателно майката активно формира възприятието на детето. Майката запознава детето с бащата, тя превежда степента на значимост на бащата. Ако майката не се доверява на съпруга си, то детето ще избягва баща си.

При първата среща:

- Моята дъщеря е на 1 година и 7 месеца. Тя бяга с викове от баща си, а когато той я вземе в ръце тя плаче и се отскубва. Напоследък започна да казва на баща си: „Махай се, не те бичам. Ти си лош”.
– А какво изпитвате вие към съпруга си?
– Много съм му обидена… до сълзи.

Отношението на бащата към детето също се формира от майката. Например, ако жената не уважава бащата на детето, то мъжът може да откаже да му обръща внимание. Често се повтаря една и съща ситуация: достатъчно е жената да промени вътрешното си отношение към бащата на детето и той неочаквано проявява желание да види детето и да участва в неговото възпитание. Това се случва дори когато бащата е игнорирал детето дълги години.

• Ако е нарушено вниманието или паметта, има неадекватна самооценка, а от поведението има какво да се желае – то в душата на детето катастрофално не достига бащата.
• Отхвърлянето на бащата в семейството често води до прояви на интелектуални и психични затруднения в развитието на детето.
• Ако е нарушена комуникативната сфера, има висока тревожност и страхове, а детето не се е научило да се приспособява към живота и навсякъде се чувства чуждо – значи не може да намери в сърцето си своята майка.
• Децата по-лесно се справят с проблемите на порастването, ако чувстват, че майката и бащата ги приемат изцяло такива, каквито са.
• Детето расте емоционално и физически здраво, когато се намира извън зоната на проблемите на своите родители – на всеки поотделно и/или като двойка. Тоест, то заема своето детско място в семейната система.
• Детето винаги „вдига знамето“ за отхвърления родител. Затова в своята душа ще се свърже с него по всякакви начини. Например, то може да повтори тежката му съдба, характер, поведение и т.н. И колкото по-силно майката не приема тези особености, толкова по-ярко се проявяват те в детето. Но веднага щом майката искрено разреши на детето да прилича на своя баща и да го обича открито в детето се появява избор: да се свърже с баща си чрез обремененостите или да го обича директно – със сърцето си.

Детето е еднакво лоялно към майката и към бащата, то е свързано с тях чрез любовта. Но когато отношенията в двойката стават тежки, детето със силата на своята лоялност и любов дълбоко се включва в тежкото нещо, причиняващо болка на родителите. То взима върху себе си толкова, че в действителност веднага много облекчава душевните страдания на единия или и на двамата родители. Например, детето може да стане психологически равно на родителите: другар или партньор. И дори психотерапевт. А може да стане и повече от тях, заменяйки психологически техните родители. Такъв товар е непосилен както за физическото, така и за психическото здраве на детето. Все пак, в крайна сметка, то остава без своята опора – без родителите си.

Когато майката не обича, не се доверява, не уважава или просто е обидена на бащата на детето, то гледайки детето и виждайки в него много проявления на бащата, съзнателно или несъзнателно дава на детето да разбере, че неговата „мъжка част“ е лоша. Тя сякаш казва: „Това не ми харесва. Ти не си мое дете, ако приличаш на баща си.“ И от любов към майка си и още по-точно от дълбок стремеж да оцелее в дадената семейна система детето все пак се отказва от баща си, а следователно и от мъжкото в себе си.

За подобен отказ детето плаща твърде висока цена. В душата си то никога не си прощава това предателство. И задължително ще се накаже за това с провалена съдба, лошо здраве, неуспех в живота. Да живееш с тази вина е непоносимо, дори и ако тя не винаги е осъзната. Но това е цената за неговото оцеляване.

За да усетите какво се случва в душата на детето, опитайте се да затворите очи и да си представите двамата най-близки за вас човека, за които вие можете, без да се замисляте, да дадете живота си. А сега и тримата, здраво държейки се за ръце, се озовавате в планината. Но планината, на която стоите, неочавано рухва. И се оказва, че вие по чудо сте се задържали на скалата, а двамата ви най-близки хора са увиснали над пропастта, държейки се за ръцете ви. Силите ви свършват и вие разбирате, че няма да може да изтеглите и двамата. Може да спасите само единия. Кого ще изберете? В този момент майките като правило казват: „Не, по-добре да умрем всички заедно. Това е ужасно!“ Наистина, така би било по-лесно, но условията в живота са такива, че детето трябва да направи невъзможен избор. И то го прави. По-често на страната на майката.

„Представете си, че все пак сте пуснали единия човек и сте изтеглили другия.
– Какво ще чувствате към този, който не сте могли да спасите?
– Огромна, изпепеляваща вина.
– А към този, заради който сте направили това?
– Ненавист”.

Но природата е мъдра – в детството темата за гнева към майката е под жестоко табу. Това е оправдано, защото майката не само дава живот, тя също го поддържа. След отхвърлянето на бащата майката остава единственият човек, който може да ни поддържа в живота. Тогава изразявайки своя гняв може да срежем клона, на който седим. Затова този гняв се обръща навътре (автоагресия). „Аз се справих лошо, предадох татко, не направих достатъчно, за да…. аз и само аз. Мама не е виновна – тя е слаба жена.“ И тогава започват проблемите с поведението, с психическото и физическото здраве.

Мъжкото е много повече от приликата със собствения баща. Мъжкият принцип е законът. Духовността. Честта и достойнството. Чувството за мярка (вътрешното усещане за уместност и навременност). Социалната самореализация (работата по сърце, добрият материален доход, кариерата) е възможна само, ако в душата си човекът има положителен образ на баща си.

Колкото и забележителна да е майката, само бащата може да инициира възрастната част в детето. (Дори ако самият баща не е успял да изгради отношенията си със собствения си баща. За процеса на инициация това не е толкова важно.) Вие навярно сте срещали възрастни хора, които са инфантилни и безпомощни като деца? Започват много неща едновременно, имат много проекти, но така и не довръшват нито един от тях. Или такива, които се боят да започнат дадено нещо, да бъдат активни в социалната самореализация. Или такива, които не могат да кажат „не“. Или не спазват дадената дума, на тях е трудно да се разчита за каквото и да е. Или такива, които постоянно лъжат. Или такива, които се боят да имат собствена гледна точка, съгласяват се с другите въпреки своята воля, „клякайки“ пред обстоятелствата. Или обратното, такива, които се държат предизвикателно, воюват със заобикалящия ги свят, противпоставяйки се на другите хора, правейки всичко напук или дори се държат противозаконно. Или такива, за които е много трудно да живеят в социума, всичко е „прекомерно“ и т.н. Всички тези са хора, които не са имали достъп до своя баща.

Само близко до баща си малкото дете за първи път учи границите. Собствените граници и границите на другите хора. Границите на позволеното и непозволеното. Своите възможности и способности. Близко до баща си детето чувства как действа законът. Неговата сила. (С майката отношенията се основават на различен принцип: без граници, пълно сливане). За пример може да си спомните поведението на европейците (в Европа е силно изразен мъжкият принцип) и на руснаците (в Русия е силно изразен женският принцип), когато те се оказват в едно пространство. Европейците, на каквото и малко пространство да се окажат, интуитивно се разместват по такъв начин, че никой на никого да не пречи, никой да не нарушава ничии граници и дори ако това е пространство, препълнено с хора за всеки остава място за неговите интереси. Ако се появят руснаци, те ще запълнят всичко със себе си. Вече за никой няма да има свободно място около него. Така със своето поведение те разрушават чуждото пространство, тъй като нямат свои собствени граници. Започва хаос. И точно това се случва, което представлява женското без мъжкото.
Именно в мъжкия поток се оформят достойнството, честта, волята, целеустремеността, отговорността – високо ценени човешки качества във всички времена.

С други думи децата, които майката не е допуснала до бащиния поток (съзнателно или несъзнателно) не могат леко и естествено да събудят в себе си уравновесения, възрастния, отговорния, логичния, целеустремения човек – сега се налага да се полагат огромни усилия. Тъй като психически те са си останали момчета и момичета, и така и не порастват в мъже и жени.

Така за решението на майката да отдели детето от бащата, човек плаща цял живот невероятно висока цена. Сякаш той е загубил благословията на живота.

„Ако жената уважава мъжа, а мъжът уважава жената децата също изпитват уважение към себе си. Който отхвърля мъжа (или жената), той отхвърля него (или нея) в децата. Децата възприемат това като лично отвхърляне.“
– Берт Хелингер
Бащата има различни, но еднакво значими роли както за сина, така и за дъщерята. За момчето бащата е неговата самоидентификация по пол (т.е. усещането да си мъж не само физически, но и психически). Бащата – за сина това е родината, неговата „стая“.

Момчето от самото начало се ражда при човек от другия пол. Всичко, до което се докосва момчето в майката, му е чуждо по същност, различно от него самия. Майката преживява подобно чувство. Затова е забележително, когато майката успее да даде на сина си своята любов, напълвайки го с женския поток, иницииращ женските принципи, а след това го пусне с любов да отиде в родината си – при своя баща. (Между другото, само в този случай синът може да уважава своята майка и да ѝ бъде искрено благодарен). От момента на раждането до около три години, момчето се намира в полето на влияние на майката. Т.е. то се насища с женското: чувствителността и нежността. Способността за близки, интимни и дълготрайни емоционални отношения. Именно с майката детето се учи на емпатия (съпричастие към душевното състояние на друг човек). От общуването с нея се поражда интереса към общуване с други хора. Активно се инициира развитието на емоционалната сфера, а също така и интуицията и творческите способности – те също са в сферата на женското. Ако майката е била открита в своята любов към момчето, то впоследствие ставайки възрастен, такъв човек ще бъде грижовен мъж, нежен любовник и любящ баща.

Обикновено след третата година майката пуска сина при бащата. Важно е да се подчертае, че тя го пуска завинаги. Да го пусне означава, че тя разрешава на момчето да се изпълни с мъжкото и да бъде мъж. И за този процес не е толкова важно дали бащата е жив или мъртъв. Бащата може да има друго семейство, да е далеч или да има тежка съдба. Случва се и биологичният баща да го няма и да не може да бъде до детето. Тогава има значение това, което майката чувства в душата си към бащата на детето. Ако жената не може да се съгласи нито с неговата съдба, нито с него като с правилния баща на нейното дете, то момчето получава доживотна забрана за мъжкото. И дори правилна среда, в която то да се завръща не може да компенсира тази загуба за него. Момчето може да се занимава с мъжки спортове, вторият съпруг на майката може да е забележителен и мъжествен мъж, възможно е дори да има дядо или чичо, които са готови да общуват с детето, но всичко това ще остане на повърхността само като форма на поведение. В душата си детето никога няма да се осмели да наруши майчината забрана. Но ако жената все пак успее да приеме бащата на детето си в своето сърце, то детето несъзнателно ще почувства, че мъжкото е нещо добро. Майката е дала своята благословия. Сега, когато срещне в живота си мъже: дядото, приятелите, учителя или новия съпруг на майката, момчето ще може чрез тях да се изпълни с мъжкия поток. Който той ще вземе от своя баща.

Единственото, което има значение, е какъв образ има в душата на майката за бащата на детето. Майката може да допусне детето до бащиния поток само при условие, че в душата си тя уважава бащата на детето си или поне се отнася добре към него. Ако това не се случва, тогава е безполезно да се казва на съпруга: „Отиди да поиграеш с детето. Отидете да се разходите заедно“ и т.н., защото бащата няма да чуе тези думи, точно както и детето. Въздействие има само това, което е прието в душата. Благославя ли майката бащата и детето да имат взаимна любов един към друг? Изпълва ли се майчиното сърце с топлина, когато тя вижда колко детето прилича на своя баща? Когато бащата получава признание момчето започва активно да се изпълва с мъжкото. Така развитието тръгва по мъжкия модел с всички мъжки особености, навици, предпочитания и нюанси. Т.е. сега момчето много започва да се различава от майчиното женско и все повече започва да прилича на бащиното мъжко. Така порастват мъже с изразено мъжко в себе си.

При дъщерите този процес протича различно. Момичето също до три години се намира с майката, напълвайки се с женското. Когато стане на около три-четири години тя минава под влиянието на бащата и се намира в полето на неговото внимание до около шест-седем години. През това време активно се инициира мъжкото: волята, целеустрменността, логиката, образното мислене, паметта, вниманието, трудолюбието, отговорността и т.н. И най-вече, именно в този период се залага разбирането, че момичето се отличава от баща си заради своя пол. Това, че дъщерята прилича на майка си и скоро ще стане такава красива жена като своята майка. Именно в този период дъщерите обожават своите бащи. Активно проявяват признаци на внимание и влечение към бащите си. Добре е, ако майката подкрепя това, а бащата успее да покаже на дъщерята, че тя е прекрасна и той я обича. По-късно именно този опит от общуването с най-важния мъж в живота ще ѝ позволи да се преживява като привлекателна жена. Дъщери, които не са допуснати своевременно до бащите си психически остават момичета, независимо, че отдавна са станали възрастни.

След известно време е много важно бащата да пусне дъщерята обратно при майката – в женското, и също е важно майката да я приеме. Това се случва, когато момичето започне да усеща, че бащата обича майката повече от нея и че бидейки жена, майката е по-привлекателна и по-подходяща за бащата. Това е една горчива раздяла с най-добрия мъж, но е невероятно изцеляваща. Сега в момичето са инициирани мъжките принципи, което означава, че тя може да получи много в живота. Но най-важното, тя вече има щастлив опит да бъде приета и любима за един мъж. Връщайки се при майката сега цял живот дъщерята ще се изпълва с женското. Тази сила й дава възможност да намери добър партньор и да създаде семейство, да роди и възпита здрави деца.

Обикновено след подобно откритие майките се чувстват объркани и изпълнени с противоречия. Всички те задават едни и същи въпроси: „Какво се случва, когато не само че не обичам бащата на детето си, а дори го ненавиждам?! Него дори няма за какво да го уважавам – той е пропаднал човек! Аз трябва ли да лъжа детето, че баща му е добър човек? Та аз казвам на детето: ‘Погледни своя баща…. Моля те, само не ставай като него!’“ Или: „Когато виждам как дъщеря ми мръщи вежди точно като баща ѝ искам да убия и двамата!“.

Когато на нещата се гледа по този начин се появяват само гняв и отчаяние. Но сега става дума за детето, а не за партньорските отношения на жената. А за детето и двамата родители са еднакво значими и еднакво любими. Жената много често смесва своите партньорски отношения с родителските. За детето това е непоносимо. Жената казва на детето си: „Той е лош партньор за мен, значи той е лош баща за теб.“ Това са различни неща. Детето не трябва да бъде включвано в отношенията в двойката. Образно казано, вратата на родителската спалня трябва да остане завинаги затворена за него. Като в същото време и двамата трябва да останат напълно достъпни за него родители. Т.е. мъжът е двама различни човека – като партньор и като баща на детето. Детето нищо не знае за бащата като партньор. А съпругата не знае нищо за него като баща. Затова за жената той е само партньор, а за детето – само баща.

Майка, която не може да приеме бащата на своето дете, не може напълно да приеме и детето. Затова тя не може да го обича с безусловна любов. А тогава детето губи достъпа и до двамата си родители. Сега отношенията с майката ще бъдат тежки вътрешно. Детето или ще угажда на майката, боледувайки често (като така „изгаря“ агресията към майката) или активно ще протестира. Но нито в първия, нито във втория случай няма да има открита любов между майката и детето.

Между другото, хора, които не обичат себе си, смятат, че не са красиви и не приемат своята индивидуалност, а също и тези, които имат склонност към прекалено самоосъждане и осъждане на всички и всичко, са тези някогашни деца, чиято майка е осъждала и отхвърляла баща им в тях. Сега отношенията със самите себе си и с живота им се основават върху усвоения в детството принцип.

Но ако на жената все пак ѝ достигне смелост и любов към детето, за да не постави тежестта в партньорските отношения върху своето дете, да отдели в своята душа партньорските отношения от родителските, тогава в детето ще настъпи огромно психическо и физическо облекчение. (Много деца спират да боледуват след извършена психическа работа с тяхната майка.) Тогава, независимо от това, че родителите са се разделили или не се разбират, детето има достатъчно сили, за да продължи да живее.

Нашите предци са знаели тази закономерност: ако жената може да уважава своя съпруг, своите и неговите родители, то в такива семейства децата не боледуват, а техният живот се нарежда успешно.

Практиката ми с работа с деца, тийнейджъри и възрастни ми е показала, че най-силната човешка болка, имаща дългосрочни последици, това е болката от загубата на родителите в душата. Именно тази загуба често е причина за депресията.

Затова за облекчаване живота на детето и пълното му оздравяване е важно не толкова физическото присъствие на родителите в ежедневния му живот, колкото доброто и почтително отношение към тях в собствената му душа. Сякаш родителите никога не са изоставяли детето, а стоят зад гърба му. Стоят като ангели-хранители. И така от първия до последния ден в живота на човека. Не е случайно, че от десетте заповеди само една има обяснение и мотивиране – петата. „Уважавай баща си и майка си, за да живееш на земята дълго и щастливо.“ Именно това знание позволява на човечеството да оцелее, оставяйки духовно и физически здраво.

Само тогава, когато сърцето е изпълнено с уважение и благодарност към родителите, най-малкото за безценния дар на живота, може да се върви смело напред.

Искам да разкажа за един случай, който ярко илюстрира казаното тук. Към мен се обърнаха майка и баба на седем годишно момче. Детето имаше много тежко състояние: освен невероятно неуправляемата агресия имаше истерии, постоянна тревога, проблеми в училище, нощни кошмари, страхове, имаше и силни главоболия и мъчително усещане за втрисане по цялото тяло. Майката и бащата се бяха развели много отдавна. Детето помнеше баща си най-вече от фотографии. Целият си съзнателен живот то беше живяло с майка си и баба си. Детето беше точно копие на своя баща. Както във външения вид, така и в характера все по-често се проявяваха прилики. Единственото, което момчето беше чувало за баща си, беше това, че неговият родител е невероятно чудовище (майката и бабата не се скъпяха на епитети), а също и това, че за тяхна най-голяма мъка детето много прилича на това чудовище. И пред момчето беше поставена задачата да преодолее „злите“ качества и да стане добър човек. А при приемането пред мен седеше забележително дете, което имаше големи творчески способности, но за живота разсъждаваше така, сякаш е на не по-малко от седемдесет години. Всички заедно се заехме с работа: майката, бабата, момчето и аз. Първото, което направиха жените беше категорично да променят семейната политика.

Майката започна да разказва на сина си за това какви хубави качества има баща му. За нещата, които са били хубави в техните отношения. За това, че й харесва, че синът й прилича на баща си. Че той може да бъде абсолютно същият като своя баща. И най-важното, че синът не носи отговорност за техните партньорски отношения. И независимо от това, че те са разведени като двойка, като родители ще останат за него винаги заедно. А синът може да обича баща си точно толкова, колкото обича майка си. След известо време момчето написа писмо на баща си. Освен това постави фотография на баща си на бюрото си, а друга, по-малка, започна да носи със себе си в училище. След това в семейството се появиха допълнителни празници: рожденият ден на бащата; денят, в който бащата е предложил брак на майката; когато бащата е спечелил мач. И най-главното, сега, когато майката гледаше сина си тя с гордост казваше: „Колко много приличаш на баща си!“ Когато се състоя поредната ни среща майката сподели, че изобщо не й се е наложило да лъже – бившият съпруг наистина бил многостранна личност. А със сина започнаха да стават изумителни промени: първоначално изчезна агресията, после – страховете и болката; започна да има успехи в училище; изчезнаха злополучните втрисания; детето стана управляемо. И отново се върна към живота. “Не мога да повярвам, наистина ли бащата има такава роля?!”

Да, всеки от нас е продължение и резултат от сливането на два потока на живота: майчиното (и нейния род) и бащиното (и неговия род). Съглсявайки се с това в детето, приемайки неговата съдба такава, каквато му е дадена – ние му даваме шанс да расте. Точно това е родителската благословия за Живота.„

Автор: М.В. Луковникова
Превод от руски: Виолета Спасова
Източник: http://econet.ru/articles/70850-otvergaya-ottsa

http://espirited.com/%D0%BE%D1%82%D1%85%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%BB%D1%8F%D0%B9%D0%BA%D0%B8-%D0%B1%D0%B0%D1%89%D0%B0%D1%82%D0%B0/