Конспирация и Истина: Надежда за България

Показват се публикациите с етикет Надежда за България. Показване на всички публикации

петък, 22 май 2020 г.

Предсказанията за България разказани от Христо Нанев

неделя, 8 март 2020 г.

Емил Елмазов предупреждава: Не си продавайте земята на село, ограждайте я, пазете я. Създавайте малки резервати (ВИДЕО)

Вие знаете сега, че ерозивният колит, улцерозният колит, ракът на дебелото черво станаха напаст божия заради денатурираните храни. Толкова много химия!…, за да може големите търговски вериги, за да може големите корпорации да съхраняват огромни количества храни като изземат тяхното производство от дребните производители. Дребният производител е този, който ще създаде храната на бъдещето, защото тя ще бъде там, където ще се консумира, защото тя ще бъде откъсната ей сега и защото в края на краищата българинът има право да оцелее. Французите вече не продават зеленчуци и растителни храни, и плодове освен южни.
Ако те са набрани от 150 км. нататък, те не приемат нищо. Ние скоро ще стигнем до тази идея и ще направим производителни сдружения, които трябва да дадат достатъчно повод за доверие и хората от града, които се абонират за тях да бъдат сигурни, че това е нещо. А ние ще дадем уредите за измерване, за да може всеки да си измери в ангстрьоми вибрацията на растението. Повече ли е от 6500 – яде се и вече пък съответно наклонността на всеки и нужната на всеки – също вече има техника, с която много точно се измерва. Почвите в Европа са ерозирали. Голяма драма! Когато аз самият се замислих по този въпрос бях написал в мрежата: „Дайте са излекуваме нивите и тогава да лекуваме човека!“ България е на първо място в ЕС по внос на пестициди.
Не си продавайте земята, ограждайте я, пазете я. Създавайте малки резервати. Възможността да си запазим земята е възможността България да стане здравница, за да произвежда онези растения, които европейците ще дойдат тук да ядат… и не само те – и от Близкият Изток и от американският континент. Много са се наточили! Българските растения (които) се сеят на недокосвани земи, благодарение на нашата неразвитост до известна степен, ние например работим в резервата на 50 години недокосвана земя. Така, че има още много такива земи, дайте тях да опазим. Това, че Добруджа ще се посолява още с отрови, това засега сме слаби да го предотвратим.
Появиха се млади хора, които тръгнаха по селата, влизат в къщите, ровят по старите сандъци и търсят семена. Браво! Браво на тези хора! Подкрепяме ги колкото можем, даваме им средства и транспорт. Всяко семенце – трябва да се трепери над него ако то има някакви качества и се помни, че е станало от него, че е ставало добро растение, защото тези семена към съответните земи бяха пригодени да растат без химия. Те растяха от само себе си! Вие знаете старите селски лози без пръскане, знаете старите селски зеленчуци без пръскане… най-много да сложиш една отвара от коприва и си готов. Тези семена трябва да се запазят! Независимо какво става в ЕС, че ни забранили розови домати и т.н. Ние сме си тук стопаните, Бог ни е дал тези семена! Забележете, има 2 млечно-кисели бактерии, които не се появяват никъде другаде по света! Защо са дадени тук?! Растенията са нашите зелени братя и който смята, че са хвърлени, само за да ги мачкаме, тъпчем, скубем, сечем, той дълбоко се лъже и дълбоко наранява своето бъдеще.

Това, че избягахме от селата означава, че ние не участваме в създаването на своята храна. Великата сила на българина е, че той по различни обреди е мил в своята храна. Направи жетвата и старият жетвар ще вземе брадата, т.е. най-хубавите класове, за да ги занесе в хамбара и те да създават воля и сина на другите семена, а девойчетата – всяка ще оплете плетенка. Тя ще я закачи над камината или в своята стая и когато любимия й обърне гръб, ще хапне няколко семенца; като й се възпалят белите дробове, хване настинка – ще хапне няколко семенца. Една малка молитва и няколко семенца от тази плетенка на девойката от нивата, която заедно с това е била жетварка, помагачка на своята майка, баща и т.н. , са давали сили, които няма нужда повече да ядеш. Изследвали сме енергетиката на човека – една филийка (средна) лимец замества 3-4 филии от нормалния хляб, който е правен от хлебна пшеница.
Внимавайте, защото 70% от Добруджанското семе се изнася за Америка, 20% се изнася за Израел. Това е статистика! Около 7-8% се изнася за Близкият Изток. Това, което остава за нашият хляб е фуражната пшеница! Фуражната пшеница има около 14% протеини, а европейската норма е 28-30% и какво правят нашите мелничари?! Те са задължени, за да постигнат европейската норма, да прибавят 14-16% синтетичен протеин. 80% от него е глутен, синтетичен глутен. Това е драма, която в очите на снимки от ирисова диагностика (във видеото са заснети) може да видим ясно следата на глутените от хляба и от разбира се някои други отрови (не може да ги отделим) в дебелото черво. В ирисологията тези следи означават полепналости, които пречат на присъщите за това място микроорганизми да създават витамини от групата Б. Така започва улцерозният колит, отива после с полипи и най-накрая завършва с рак. Ние трябва да се върнем и да милваме нашата храна. Ние трябва да разговаряме с нашата храна. Ние трябва да бъдем по-умни, отколкото сме сега и да благодарим на зеленият свят, че го има.

http://novinarsko.eu/archives/2844?fbclid=IwAR0sxhWTZ9uHrIYL15f8csDwq8YDo0SjxixndgoNMdk7hmMF0R1vulXdloo

четвъртък, 28 юли 2016 г.

Откриха първия глемпинг в Румъния

Близо до Букурещ в село Нукшоара откриха първия глемпинг в северната ни съседка Румъния. Името му е Ursa Mică Glamping Resort или в преводГлемпинг рисорт "Малката мечка".

Глемпинг означава луксозно къмпингуване. Това е нов продукт на туристическия пазар и е комбинация от думите glamourous и camping. Наричат го още бутиков къмпинг.

Това е първият по рода си курорт в Румъния, построен за малко повече от година. Той предлага възможността да се насладите на Карпатите, без да жертвате комфорта си.

Далеч от колите, шума и мръсния въздух, това е отлично място за тиймбилдинг, семейни почивки, а защо не е и за необичайна сватба, пише Fifistie.ro.

Всяка шатра е обзаведена като хотелска стая и разполага с 4 легла. Има тоалетни и душове, които са отделни за мъже и жени.

Цените са еднакви за всеки ден от седмицата като за възрастен престой за ден е около 110 лева, а за децата е 60 лева, за най-малките под 3 години посещението е безплатно. В цената са включени 3 хранения в ресторанта на глемпинга, сауна, вани с гореща вода, планински водач и планинско колоездене.

Глемпинг е бъдещето на ваканциите, коментират туроператори.

У нас тенденцията все още не е разпространена, въпреки че разполагаме с всички условия за развитието на подобен тип туризъм.

http://www.economic.bg/bg/news/7/otkriha-parviya-glemping-v-rumaniya-snimki.html

неделя, 17 юли 2016 г.

Център за здраве "MetatThrone Health Care"

METATHRONE HEALTH CARE

ЦЕНТЪР ЗА ЗДРАВЕ – ОРГАНИЧНИ & НАТУРАЛНИ ХРАНИ, ОЗДРАВИТЕЛНИ ПРАКТИКИ, БИЗНЕС ОБУЧЕНИЯ

Ориентирани сме към изграждане и развитие на здравословен начин на живот.

Стремим се да Ви предложим, редица здравословни хранителни, козметични продукти, както и множество оздравителни услуги. Разнообразие от курсове за подобряване психо-емоционалното състояние и здравния статус на отделната личност.

https://metatronhc.com/

Услуги и курсове

1. Масажни услуги - оздравителни масажи и спа терапии

2. Радиестезични курсове и услуги

3. Езотерични курсове

4. Нумерология

5. Биоскенер

6. Приложна кинезиология

7. Оздравителни енергийни практитки

8. Натурални храни

понеделник, 20 юли 2015 г.

Божидар Даскалов на 69 г.: Децата, отгледани от добронамерени баба и дядо, наследяват най-доброто от фамилията

Знанията и здравето са условия за еволюцията, но родът е база за физическо и духовно оцеляване, твърди инженерът еколог, радиестезист, бретарианец, биоземеделец и пчелар, и какво ли още не

Божидар Даскалов

Божидар Даскалов е роден на 29.08.1944 г. във Варна. Дядо му Стойко Йорданов завършва първия випуск на Духовната академия в Самоков и става учител в родното си село Опицвет, Костинбродска околия. По време на войните за национално обединение като капитан командва рота и загива в боевете край река Брегалница. Внукът Божидар завършва точни науки -има диплома за инженер и за мениджър с насоченост към селското стопанство. Неговите интереси обаче са многостранни и обхващат на пръв поглед различни територии.

Опицвет е екологично чист район, в който вирее всичко, най-вече ценни билки. Любознателният инженер завършва специален фармацевтичен курс, събира и сам сади лечебни растения, приготвя най-различни церове за всевъзможните болежки. В наследствените си земи отглежда екологично чисти плодове и зеленчуци, приготвя всякакви храни от тях. Завършва професионален курс по пчеларство и от години сам произвежда пчелен мед. И не единствено това.

В Опицвет инженерът организира над десетилетие „Пикник на черешова градина” в наследствения си имот. Всеки може да присъства без пари и на палатки и да участва в лектории и демонстрации, в разговорите по теми, които трудно могат да се възпроизведат накратко. Като например: бретарианство, наречено по-простичко хранене със слънчева енергия, енергизирането на вода, облъчване на посевни семена с добра енергия, защита на продукцията с хуманни методи срещу вредителите, първа домедицинска помощ, търсене на подземни води, работа с фините енергии, биоземеделие, работа с природните стихии за усъвършенстване и дълголетие и т.н.

В условията на глобализация, повсеместно отчуждение и обезсмисляне на най-свещените семейно-кръвни връзки родът остава най-малката реална база за физическото и духовно оцеляване на българите в критичния преход, твърди убедено инж. Даскалов. Но не нашенският преход - към демокрация, който продължава вече повече от 20 години, а другият – енергиен, квантов. Съвършеното здраве не е самоцел, а най-нужното условие за физическа, душевна и духовна еволюция, а единствен шанс за развитие на самоунищожаващата се цивилизация е използването на естествени природни средства и стихии. А това става най-добре в рода, в родово имение.

- От дете се интересувах от живата природа и усъвършенстването на човешкото тяло – признава инженерът. - Като ученик се занимавах сериозно с йога, което ми помогна да преодолея редица детски сърдечносъдови, белодробни и алергични заболявания.

- На млади години ти се занимаваше и с културизъм, с подводен спорт, уиндсърфинг, строи катамаран, за да обиколиш света...

- Да, в много посоки търсех себе си. На 15 г. влязох в кореспондентска връзка с известния тогава културист от Париж Роберт Дюрантон и приложих по негова методика световните постижения в областта на самостоятелното извайване на човешкото физическо тяло като произведение на изкуството. Особено много ме привличаше работата с природните стихии вода и земя. Започнах системно да се занимавам с плуване, като студент във ВМЕИ придобих квалификация на инструктор по подводен спорт, леководолаз, капитан на кораб 20 бруто регистър тона, инструктор по уиндсърфинг, шкипер на ветроходен кораб, съдия по ветроходство и т.н.

- Малко след промените ти ме покани да участвам в първия международен конгрес по психотроника в България, твърде активен беше в тези среди, докъде стигнаха нещата?

- Всекидневната ми практика с най-съвременни методики за релаксация, концентрация и медитация, както и работата ми с личната ми библиотека от около 30 хил. тома литература, работата ми с фините материи – музика, песен, танц, отвориха надежден канал за връзка с висшите информационни полета и ноосферата за получаване на верни решения на правилно зададени въпроси от всички области.

- Извинявай, но нищо не разбрах. На фона на колосалната мизерия, когато се чудим как да оцелеем, подобни духовни търсения ми звучат като абсурдни екстри. Как може реално българинът днес да оцелее, какво да прави, за да се спаси - себе си, семейството - в материален, но и в морален план?

- Реалната база за оцеляване е родът със своето разнообразие от личности, обединени от истинска духовна ценностна система. Реалният начин е взаимно да се учим цял живот, включително и от нашите деца. Има неразрешени задачи, изостанали от далечното минало. Днес те са дадени на съвременното човечество, за да ги разреши правилно. Хората трябва да опознаят себе си, да направят своето родословно дърво, за да се обърнат към своя родов опит, да се поучат от грешките на предишните поколения, да го приложат в личния си живот, както и да не повтарят свои лични грешки.

- Радетел си на идеята за родовите имения. Какво практически означава това?

- Хиляди поколения преди нас са трупали опит и знания за своето оцеляване. Във физическия свят ние говорим за закон за запазване на енергията, но никой не говори за съхранение и запазване на информацията, още по-малко за родовия опит. В момента се възраждат идеите за създаване на родови имения като пространство на любовта, където растения, животни и хора живеят хармонично. В България даже през турско робство перспективните български родове са имали по 300 и повече декари земя и с цената на тежък труд и железни родови традиции са ги съхранявали за следващите поколения. Получавал ги е само първородният син, доказал на практика, че е носител на висши физически и духовни качества. Прилагайки непознатите за онова време принципи за управление на сложни системи, целият род се е подчинявал на принципа на единоначалието и в дух на хармония с естествената природа. Всеки род е имал свой духовен водач (светец), свое оброчно място (камък или кръст), на което са провеждали ритуали, свързващи живите представители на рода с техните предшественици. Целта била да се получи информация от натрупания родов опит за вземане на верни интуитивни решения по важни въпроси за физическото и духовно оцеляване на рода.

- Какво е виждането ти за бъдещето?

- В продължение на повече от 30 години се занимавам с изследване на параметрите на моментното състояние на хуманно насочени и духовно ориентирани личности и мога да кажа, че горепосочените параметри могат да бъдат измерени и резултатите да бъдат използвани като програми за действително развитие и хармонизиране на личности и творчески колективи, които искат да положат усилия за своята физическа и духовна реализация. Често гледам майки, които не познават нито себе си, нито малките си възможности, а пък са с големи желания, виждам как малтретират собствените си деца. Виждам деца, които при живи родители живеят като сираци, търсещи малко обич и възможност за своята духовна изява на потенциални гении. Детето трябва да се намира под непосредствения контрол на целия добронамерено настроен към него род, особено на дядо и баба, от които да черпи информация за родовата памет и опит, защото през поколение се засилват наследените качества, за съжаление, както добри, така и лоши. Ето затова давам предложение за създаване на “Център за единение на духовни общности, физическо и духовно оцеляване и работа с индигови и кристални деца“ в моите наследствени земи в с. Опицвет на 25 км западно от София.

Надя СТАМБОЛИЕВА

Публикувано: 27 февр. 2014, 13:31

Източник: http://www.blitz.bg/article/37438

сряда, 24 юни 2015 г.

Ние не сме туземци, не ни натрапвайте морала си

Ваши Превъзходителства,
С облекчение прочетох, че сред вас няма нито един посланик на съседна или близка до нас по култура и обичаи страна. Няма ги колегите ви от Гърция, Сърбия, Румъния, Русия, Македония, Турция, Украйна, Чехия и т.н. Очевидно това, което се опитвате да ни натрапите, не съвпада с нравите и морала в тази част на света. Подобни нравоучения не са ни по вкуса. Ние не сме туземци, които вие благосклонно колонизирате и цивилизовате.

Понеже мисля, че сте минали границата на приличието, следва да ви припомня, че някои от вас трябва да се срамуват да ни учат на толерантност. Когато техните правителства са подкарвали евреите си към крематориумите, нашият народ, единствен в Европа, ги е спасил. Не ни учете и на себеуважение, ние сме по-стар народ, държава и цивилизация от почти всички вас и сме се запазили благодарение на уважението към ценностите си.
Преди да говорите за противодействие на дискриминацията, обърнете внимание на 900-те организации в Съединените щати, членовете на които и днес претендират, че белите са висша раса, т.е. черните са низша. Проверете също дали вашите колеги в Саудитска Арабия, Пакистан и Египет са рекламирали „Рияд Прайд“ или „Кайро Прайд“.

Питам се дали със същия патос ще защитавате и гладните участници в „София Повърти 2015“, когато излязат на улиците в началото на зимата. Мизерстващите у нас са хиляди пъти повече от гейовете, човешките им права са химера, дискриминацията към тях е тотална. Не заслужават ли много повече те вашата подкрепа?
Ваши Превъзходителства, вие представлявате влиятелни държави, наши съюзници и приятели. Затова ще посоча и теми, по които ваши колективни становища биха били от несравнимо по-голяма полза - опитите за етническо противопоставяне и разчистване, имигрантите, съдебната система, колосалните загуби, които ни нанасят разни инвеститори и лобита в енергетиката, корупцията, изсичането на горите и климата, рисковете пред България...
Ще ни помогнете изключително много, ако се спрете върху тях и формулирате общото си непредубедено мнение.

*Авторът е предприемач, основател на Съюза на работодателите в България и председател на Общобългарския комитет „Васил Левски“.

Източник: ПРЕСА

събота, 20 юни 2015 г.

Кольо Фичето-Можете да сте господари на всичко или роби на всички

неделя, 14 юни 2015 г.

Московският Кремъл - копие на крепост от Волжка България

Малцина знаят, че московският Кремъл всъщност копира почти изцяло крепостта Кермен във Волжка България. Кермен (Керман), по-късно Казан, бил един от най-красивите български градове.

През 15 век руснаците, все по-често поглеждайки към Волжка България, биват впечатлени от крепоста на град Казан - Кермен-а. Изумени от красотата на крепостта, построена през 11 век от българите, руснаците приели думата "Кремл", със значение "Крепост" в езика си, и извикали Волжко-Български майстори да построят московския Кремъл.

Ансамбълът на Кармен, почти без изменения легнал в основата на руския Кремъл, който почти точно повторил българската крепост - само стените били удължени на юг и южната граница на московския комплекс била разширена, в сравнение с оригинала в Казан.

След като техният Кремъл бил готов, руснаците унищожили всички сгради в казанския Кермен, и оставили само една кула, за която се носят легенди, че в нея е прекарала последните си дни като принцеса владетелката на Казанското Канство - Сююмбике, като на върха на кулата поставили Двуглав Орел, символ на победата над българите. Двуглавия орел бил златен и лъщял така, че през ясна лунна нощ, целия Казан можел да види този символ на руската тирания. Днес двуглавия орел е премахнат, а кулата е място за поклонение на всички волжки българи, като спомен за отминало величие.

Когато руснаците превзели Волжка България през 16 в., те заели от българите много неща - държавно устройство, търговията и търговски термини, архитектура и пр.

На основите на Българската държава в Североизточна Европа започнала да се издига Русия - покоряването на България й отворило пътя на изток и огромните пазари на търговските пътища, развити от България на Волга. Оттогава Русия започва да се превръща в империя.

Англиският пътешественик Дженкинсон описал за пръв път огромната прилика в начина на строеж на Казанската и Московската крепости и споделя, че "Казан е величествен град, построен със уникален стил и крепост на висок връх".

Московският Кремъл е абсолютно пълна адаптация на модела на Българската крепост, спрямо релефа на Московския терен. Още десетки от паметниците на културата из Москва са построени от българи, включително огромен брой средновековни църкви, в чиито стени пък могат да се видят скрити древнобългарски мотиви, оставени ни като знак от безименни, но велики български майстори.

Източник: http://curious.actualno.com/Moskovskijat-Kremyl---kopie-na-krepost-ot-Voljka-Bylgarija-news_478295.html

Вижте селото за пример, за което всички говорят

В средногорското село Чавдар всички улици са асфалтирани, водопроводът и канализацията са подменени, всички обществени сгради са ремонтирани, има фонтани, алпинеум, мини амфитеатър, навсякъде има градинки с цветя.

Снимка: Община Чавдар

Всички улици в българското село Чавдар са асфалтирани, тротоарите са нови, в централната част има фонтани, алпинеум, мини амфитеатър, хотел. Всички обществени сгради са ремонтирани, навсякъде има градинки с цветя. Водопроводът и канализацията са подменени, има приспивателна станция за отпадни води. Осигурен и е безплатен достъп до интернет за всички. Всичко това е постигнато с помощта на 12 милиона лева еврофинансиране. Близо 1 милион лева предстои да бъдат инвестирани в безплатен увеселителен парк за деца.

Как е постигнато всичко това?

„Реших да пренеса опитът, който имам, в родното си село и да му помогна с каквото мога“, разказва кметът на селото Пенчо Геров в репортаж за „Нова телевизия“.

Геров е кмет от 2003. Работил е 41 години в медодобивния завод на „Аурубис“ в Пирдоп като директор „Инвеститорска дирекция“.

„В общинската администрация намерих един сплотен колектив и разбрахме, че без да кандидатстваме по еврофондове, не може да обновим и променим селото. Аз им давах опита, те ми даваха новото и по този начин изградихме един сплотен екип“, разказва още Геров. „Парите не потъват, защото ги ползваме за това, за което са дадени. С мързел няма как да стане. Нещата се получават с мерак и с упоритост“.

Вижте снимки:

Снимка: Община Чавдар

Детската градина, снимка: Община Чавдар

Снимка: Община Чавдар

Източник: http://www.economy.bg/bulgaria/view/18375/Vizhte-seloto-za-primer-za-koeto-vsichki-govoryat-

вторник, 28 април 2015 г.

ТРИТЕ ТАЙНИ НА МАГУРАТА

Магурата, наричана още Рабишка пещера, е една от най-големите пещери у нас и същевременно една от най-забележителните. Тя се намира на 18 километра от Белоградчик, на югозапад от село Рабиша.

Дължината на галериите й е 2500 метра. Образувана е от карстови процеси в скали, наречени сивобели варовици, преди поне 15 милиона години.

Пещерата е новото предложение на България, което трябва да влезе в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.

Вижте три тайни от нейните дълбини:

Най-ранният слънчев календар в Европа По стените на Магурата са открити уникални скални рисунки, които са на хиляди години. Открити са рисувани следи от няколко исторически епохи. Най-ранните датират от късния палеолит, а най-новите са от бронзовата епоха и са рисувани между 3000 и 1200 г. пр.н.е. Рисунките изобразяват предимно ловни сцени, животни, растения, както и танцуващи жени. Те са направени с тор от прилепи. Върху стените на Магурата е открит нарисуван слънчев годишен календар, който е най-ранният подобен, открит в Европа досега. Смята се, че е от късния неолит, като на него са отбелязани няколко празника и 366 дни.

Най-големият сталагмит в българските пещери

Повечето зали в Рабишката пещера са с колосални размери. Най-известните от тях са Триумфалната зала, Полето, Хармана, Прилепната галерия, Стрелбището, Галерията с рисунките, Тронната зала, Зловещата галерия, Слънчевата зала, както и Залата на падналия бор. Именно в последната се намира най-големият сталагмит, открит в изследвана българска пещера. Наречен Падналият бор, той е с дължина над 11 м, а диаметърът в основата му е 6 м. С невероятни размери може да се похвали и образувание, наречено Големият сталактон. Той е висок над 20 м, а диаметърът в основата му е 4 м.

Изчезващите прилепи

В миналото обитавана от пещерни мечки и хиени, днес Магурата е дом за невероятно разнообразие от прилепи. Целогодишно в нея живеят осем различни вида, като всички те са застрашени от изчезване. Дългопръстият нощник и южният подковонос са включени в Световния червен списък, като през зимата в пещерата е регистрирани близо 450 малки подковоноса — рекорден брой за страната. Прилепите живеят в недостъпна без специални катерачески средства галерия над Концертната зала, където се размножават.

Шампанското на Магурата

Малко хора знаят, че в едно разклонение на Магурата отлежава българско шампанско. В Прилепната галерия условията наподобяват тези в Шампания – родината на този вид пенливо вино. Затова в нея от десетилетия отлежават отбрани пенливи вина.

инфо: pik.bg

понеделник, 13 април 2015 г.

Робърт Бовал: България може да се окаже люлката на западната цивилизация

Известният археолог и писател твърди, че се е натъкнал на находки у нас, които може да са по-стари от египетските пирамиди. Той е в България, за да снима филм в търсене на следи от цивилизацията, населявала Източните Родопи преди траките.
„Ние знаем със сигурност, че датировката на варненските обекти могат да бъде установена. Цивилизацията тогава е била в пълен разцвет. Египетската цивилизация се счита стара около 3000-на година преди Христа, а тук става въпрос за още цели пет хиляди години по-рано и трябва сериозно да се преразгледат позициите ни по този въпрос. Предварителната ни оценка е, че България може да се окаже източникът на западната цивилизация”, твърди Робърт Бовал в предаването „Още от деня” по БНТ.

Той дипломатично избегна няколкото опита на водещия Димитър Цонев да го вкара в антропологически и еволюционен спор. „Вие дарвинист ли сте? Вярвате ли, че сме произлезли от Космоса, че от там ни е дадена някаква частица”, интересуваше се Димитър Цонев. Ученият обаче така и не задоволи детското му любопитство и заключи:

„По-интересно е, че праисторическият човек е бил силно свързан с природата, с небето. Понякога забравяме, че сме част от Вселената. Колкото повече се отдалечаваме от своята космическа същност, е по-зле за нас. Тези праотци са положили усилия да разместят скалите, да ги подредят по определен начин, видно е, че са имали интегрален подход към Вселената.”

Бовал е автор на няколко сензационни книги. Заедно с Греъм Хенкок написаха „Талисман: Свещени градове, свещена тайна“. Най-известните му бестселър са „Загадката Орион“, „Пазителят на сътворението“, „Египетският код“, „Талисман“. Бовал става световноизвестен с революционната си теория за връзката между пирамидите в Гиза и трите звезди на съзвез дието Орион. Неговата теория даде тласък на успешното прилагане на археоастрономията в датирането на праисторически обекти и разкри подробности за изумителните астрономически познания на техните строители.

Би Би Си, National Geographic, Discovery Channel, History Channel, CNN и RAI 1 заснемат научнопопулярни поредици, свързани с неговите открития. Документалният филм, който ще се снима сега, е с работно заглавие „По следите на древните“.
Миналата година Бовал е бил за няколко дни в България и е посетил праисторически обекти, които са събудили интереса му. Сега белгиецът е на проучвателна обиколка в района на праисторическите светилища на Белинташ, Татул и Харман Кая.

Източник: Блиц

неделя, 12 април 2015 г.

Българка от Япония избродира с шевици картата на България

Ирен Величкова-Ямами е българка, която от 1988 г. живее в Япония, където води курсове в собствена школа по бродерия. През 2012 г. тя представя в България книгата си „Архаични символи в бродерията”, пише Kafene.bg. Ирен Ямами познава много добре българската бродерия, както и йероглификата, и има задълбочен поглед за връзките между история и етнография.

Ирен Ямами пред своето уникално пано. Снимка: Kafene.bg

Последната творба на Ирен Ямами е пано – карта на България, на което тя е избродирала 140 български шевици от различни райони на страната. Преди няколко дни тя пристига в България с това уникално пано.

Снимка: Илия Вълев

Паното е за Работилница „Седянка“, на което Ирен Ямами е член. Тя планира да започне кампания за събиране на средства за издаването на шевиците в голяма енциклопедия с цветни илюстрации, в която ще са описани всички бодове и тяхната символика.
Паното, което е избродирала Ирен, ще пътува и ще бъде представено на различни места в България.

Източник: Euro Chicago

сряда, 8 април 2015 г.

Дългоочакваните плочи, изписани на Кирилица от времето на 'траките'

Започвам публикуването на материали за произхода на българската писменост отзад-напред: в тази статия ще покажа седем плочи, намерени в Родопите и изписани на кирилица, най-вероятно от времето на 'траките'; в следващата ще представя голям брой праисторически надписи от българските земи, където се крият корените на писменостите, използвани днес от голяма част от човечеството.

От дълги години в българската наука битува мнението, че преди св. Кирил Философ да създаде нашата писменост, българите са пишели с гръцки букви или по думите на Черноризец Храбър ‘чрътами и резками’. За траките, които официалната историография считаше за незначителен компонент при ‘формирането на българската народност’, историците бяха единодушни, че не са имали собствени букви, а в редки случаи са използвали гръцката азбука. Тези твърдения бяха затвърждавани от поколения български историци и се превърнаха в изключително консервативна догма, която потиска слабия глас на всеки, който дръзне да я оспорва. Независимо от откриването преди десетилетия на Ситовския, Надарския, Кьолменския и други надписи, официалната версия на историята не само, че не беше променяна, но и биваше ‘подсилвана’ от учени, които заявяваха авторитетно, че Ситовският надпис е игра на природата. Подобни неистини имаха за цел да пресекат в зародиш всяка наченка на ревизионизъм по въпроса за писмеността и да увековечат политически правилната теза, че предците ни не са познали високата култура, присъща на народите със собствена писменост. Важно е също да се отбележи, че писмената, които публикувам по-долу, са известни на отделни български учени, които през годините са пазили гузно мълчание за съществуването им. Нека всички последици от това принизяване на българската култура лежат на тяхната съвест и на тази на съучастниците им.

През всичките години на отрицание и омаловажаване постиженията на нашия народ в изолирани райони родолюбиви българи са пазили ревностно от нечисти ръце няколко плочи-скрижали, изписани на чиста Кирилица и все пак напълно неразбираеми за днешния българин. Пръв за тези плочи споменава писателят и най-голям изследовател на Орфей Никола Гигов. Всички те са били открити преди столетия в разрушени древни храмове и светилища и са били съхранявани грижливо от будни родопчани, които по този начин са отдавали чест и са защитавали делото на предците си, създали древните писмена. След като научих за съществуването на тези плочи, заедно с неколцина съмишленици, се заех да ги открия и заснема, за да станат всеобщо достояние. В хода на проучването се оказа, че освен плочите от Централните Родопи, споменати от Гигов, има и други – една от ‘тракийската’ Петелова могила край с. Драгойново, Първомайско и една от с. Горно Луково, Ивайловградско. За мен е извън съмнение, че са оцелели и други плочи, пръснати из различни краища на Родината.

От 30-те години на 19-и век султанско разрешение дава началото на строителство на православни храмове в Родопите. За родолюбивите българи това са били времена на надежда, упование и силна вяра. Жив е споменът за широколъшката църква, построена със задружните усилия на цялото село само за 38 дни. В селата се строят църкви, а на древните свети места, неизличими от хилядолетията в народната памет, родопчани градят малки параклиси. Това е бил моментът, когато древните плочи могат отново да заемат полагащото им се място, да бъдат извадени от потайните скривалища (плочата от с. Гела е крита във варница и затова на снимките е изцапана в бяло, нужно е професионално почистване и реставрация), осветени и положени като безценни светини не къде да е, а именно в олтарите на параклисите и църквите. Всичките плочи, които ще публикуваме за пръв път по-долу, са намерени скрити в олтарите, а някои от тях дори служат за олтар (‘светата трапеза’)! Този факт е блестящо доказателство за историческия усет на възрожденските българи от Гела, Широка лъка, Солища и околни села, за дълбокото им преклонение пред светините, които дори не са можели да прочетат. Родопчани са чувствали непреходната сила на тези ‘езически’ паметници, знаели са, че те са не просто останки от незапомнени времена, а ключ към миналото, но и бъдното величие на българския дух. Като такива тяхното място е било едно-единствено – в Светая Светих, където достъп има само свещенослужителят. Те са били полагани в олтара след освещаване и издълбаването на кръст или надписване най-отгоре името на храма и най-отдолу датата на полагане в олтара.

Удивление буди фактът, че буквите по повечето плочи имат напълно съвременен вид и начин на изписване. По тази причина всеки, докоснал се до тези плочи, в първия момент изпада в голямо объркване. Надписите изглеждат познати и човек има усещането, че всеки момент ще ги прочете. За древността на надписите обаче свидетелстват:

Т. нар. scripta continua- слятото писане без разстояния между думите, което е характерно за всички древни писмености;
Невъзможността текстът да бъде разчетен, независимо, че почти всички знаци са познати за един грамотен българин;
Много малкото букви, означаващи гласни звуци, също присъщо на древните писмени системи;
Разликата в изписването между надписите при освещаването от 19-и век и останалата част от всяка плоча;
Липсата на някои букви от съвременната ни азбука;
Силното износване на някои от надписите в сравнение с по-късните издълбавания.
Гореспоменатите недвусмислено показват, че плочите не са от 19-и век. Вероятността да са писани в по-ранен период от османското владичество изглежда също толкова невероятна. Всички сме виждали текстове на старобългарски и веднага можем да заявим, че графичният им вид е коренно различен и следователно няма как родопските скрижали да са, да речем, от 13-и век. Азбуката, която Кирил и Методий ‘създават’, има различно изписване от писмената пред очите ни. Какво остава?

Налага се да приемем, че каменните надписи са създадени в един много по-ранен исторически период, далеч преди светите братя да извършат делото си. По всичко личи, че именно тези родопски букви са били основата, върху която те са изградили нашата азбука. Или се оказва, че Кирил и Методий не са измислили буквите, а са ги събрали и систематизирали на базата на отдавна съществуващи по нашите земи писмени знаци (нещо, което надали е изненада за непредубедените любители на българската история).

Изненадите за българина обаче не свършват дотук. След като бяхме заставени от неумолимата логика да приемем, че ‘Създателите’ на азбуката ни са само компилатори /разбира се при всичкото ни уважение и преклонение пред труда им/, древните скрижали поставят нова главоблъсканица пред тревожните ни умове. Как е възможно букви, писани преди повече от хиляда и триста години, да приличат много повече на съвременните, отколкото тези, използвани от българите в доста по-късния период X-XIV в.?

Отговорът на този въпрос ще дадат лингвистите, езиковедите и историците, които се захванат с изучаването и разчитането на скрижалите. За нас засега остава обяснението, че писмеността ни е претърпяла дълга еволюция обратно към първоначалния си вид. Днешната ни кирилица се е завърнала към корена си, а всички развития и реформи в писмеността несъзнателно са я водили към нейната изначална простота и съвършенство.

Мартин Константинов
20.07.2009

Плочата от тракийското светилище, а днес параклис Св. Илия над с. Гела

Плоча, Ивайловградско

Венетски надпис с аналогично изписване, открит в близост до Падова, 4-5 в. пр. Хр. (http://www.maknews.com/html/articles/ambrozic/ambrozic.html). С благодарности към Павел Серафимов (Спароток).