Пилот от Наскар се избъзика с продавач на Камаро ! Скрита камера

Сбъдването на мечтите

   

Може би вече няма някой, който да не е чувал или чел за Саймън и Жасмин и тяхната хобитска къща. В интернет могат да се намерят много такива подобни случаи от цял свят. За човек обаче е по-вдъхновяващо да прочете за такава история от неговата собствена страна. Затова ви представяме мотивиращата история, разказана от първо лице, на румънката Флори и нейният приятел Георги, които абсолютно сами построяват своята първа глинена къща.

   Спомням си когато за първи път видях снимка на глинена къща и покрив покрит с трева, че се влюбих от пръв поглед. Толкова много исках да си живея в такава, че вече нищо не можеше да ме спре.

   От около 3-4 години с моят приятел си търсим къща извън града, но някакси все не намирахме това, което искахме. Параметрите бяха: малка къща с градина на около час път от София, но нещо все не се получаваше. Искахме да има достатъчно голяма градина, за да можем да отглеждаме наши собствени заленчуци и евентуално, ако съберем повече да ги продаваме. Къщите, които отговаряха на тези условия бяха замазани на бързо с цимент и се предлагаха с поне 10 пъти по-високи цени. Пазарът на недвижими имоти не беше в нашата посока. Другият начин, по който можехме да го направим бе да си купим поне един хектар замеделска земя и да искаме разрешение за строителство и сами да си построим ферма. Това ни звучепе по-добре и решихме да опитаме. Така започнахме да търсим земя и намерихме на около 45 минути път от София, с един километър черен път от селце на тихо и осамотено място. По това време нивата беше засята с жито и трябваше да чакаме около година преди да можем да я ползваме. Идеята да си построим глинена къща беше толкова вълнуваща, но бяхме наясно, че нямаме никакъв опит и познания как да го направим.

   А кой е по-добрият учител от практиката? Преди да искаме официално разрешение, за нашата ферма, знаехме че трябва да съберем малко опит. Така решихме да си спретнем малка глинена къщичка, в която да пробваме да живеем докато направим фермерската къща. Искахме да е направена от естествени материали. Да бъде пасивно ориентирана към слънцето. Да има зелен покрив и да събира дъждовна вода за ползване в домакинството. Така знаехме от какъв опит имахме нужда. Беше време да се захващаме за работа и да сложим този опит в джоба си.

Един съвет от нас

  Преди да започнете да чертаете вашите постройки, колкото и малки да са те, препоръчвме ви да направите детайлно проучване! В края ня краищата „колкото повече учите, толкова повече научавате, колко много още не знаете“. Има изобилие от достъпна литература по въпроса и значителен брой прекрасни хора, готови да ви дадат съвет и информация. Така че към всички тези, които са се замислили да вдигат глинена постройка – направете вашето задълбочено проучване. По-късно ще си бъдете благодарни! Живеенето в къща, която е построена неадекватно може да е много опасно.

Първа стъпка: Планиране

  Проучвахме земята, склонове, структурата на почвата, ориентацията. Решихме да спретнем нашата глинена колиба на най-подходящато място. Искахме да работим със земята и буквално къщичката да поникне от нея, отколкото да следваме стриктни планове. Взехме под внимание естествения поток на дъждовната вода, позицията към слънцето през зимата и лятото (ъгъла и пътят на слънцето през сезоните), посоката на вятъра, достъпа до къщата и градината и разбира се гледката от нея. Решихме да не използваме цимент, заради огромното количество енергия използвана за производството му, а вместо това вар за основата. Избрахме кръгли трупи, вместо стандартните правоъгълни, заради по-голямата им здравина, което значеше, че щяхме да използваме по-малко дърво и да имаме повече здравина (кръглите трупи са до 50% по-здрави отколкото същите по размер правоъгълни) и заради необходимата по-малко обработка. За покрива решихме да е зелен. Да го покрием с диви ягоди, които растяха на около, където искахме да е колибата. И така вече бяхме решили всичко до следващата стъпка!

  Втора стъпка: Основите

  Искахме нашата конструкция да има преграда откъм северната страна вдълбана в хълма, която да служи за изолация и бариера от силния северен вятър. За тази цел ни трябваше здраво изградена подпорна стена, но в никакъв случай не искахме да използваме цимент. След много проучване открихме, че най-добрата алтернатива е естествената хидравлична вар или позната като NHL, която се произвежда с различна здравина в зависимост от нивото на примесите (частиците, които и дават здравината). И така направихме нашата подпорна стена на северната страна от камъни и вар (NHL5). Стената стои върху основа от вкопан чакъл с вградена отводнителна тръба, която е изведена на 5 метра от къщата по склона. Тази система за отводняване ще оттича водата далеч при наводнение като ще пази глинените стени сухи и здрави.

  

Трета стъпка: Рамка от кръгли подпори и покрив

  Рамката от подпорите беше много проста. Имахме 4 метрови подпори и ги използвахме, за да крепят покрива. Имахме две различни ширини като ги използвахме по предназначение. За покрив използвахме 3 см. широки дъски, слой от геотекстил, слой водонепропусклива мембрана, върху него строителен найлон и след това слама и пръстта, която бяхме изкопали.

 

Четвърта стъпка: Глинените стени

След като имахме покрив, можехме да продължим със стените. Тъй наречения „КОБ“ е смесица от слама, глина, пясък и вода. cob-wallЗа глина използвахме пръстта, която бяхме изкопали от основата. Тя съдържаше много камъчета и нямаше нужда да добавяме допълнително пясък. Работата с глина е неочаквано приятно занимание, чувствах се като дете, което си играе в калта. Обожавах го! Глината е много прощаващ материал и колкото повече работиш с нея, толкова по-добър ставаш. Познаваш правилната консистенция, когато я постигнеш. Ако не ти харесва как си направил някоя част можеш просто да я премахнеш и да я направиш наново. Толкова е просто. Дори и да изсъхне можеш да я счупиш, да я смесиш с вода и да я използваш отново. Инсталирахме нашите рамки за прозорци в глинената стена и направихме стъклени тухли, които вградихме в стените. Много са красиви по свой си необикновен начин. Изглеждат като вградени скъпоценни камъни.

Пета стъпка: Замазка

Основно правило, добре познато от строителите с естествени материали е, че глинените стени имат нужда да дишат. Избирането на замазка е продиктувано от тази функция. Трябваше да защитим външната стена от хоризонталния дъжд, който вали през пролетта и есента, но също така да оставим стената да диша. Избрахме завършващ слой, в който е примесена вар, пясък и накълцана слама. Налагахме го с ръце. Използвахме разбира се защитни ръкавици, заради високата алкалност на варта, която може да изгори кожата. Всъщност единствения път по време на целия градеж с естествени материали, когато са необходими ръкавици и защитни очила, е при работата с вар. Всички други материали са безвредни и много по забавни за работа с голи ръце. След като изсъхна първият слой, положихме още един, в който използвахме варов разтвор, брашняна паста, пух от блатен папур и пигмент от железен оксид. Пухът от блатен папур има много финни естествени влакна, които придават на замазката здравина.

   Също така е и достъпен на разположение покрай езерата и блатата. За вътрешната замазка използвахме глина, която изкопахме от нашето място на само половин метър под повърхността. Глината има много наситен оранжев цвят. Примесихме я със ситен пясък, пух от папур и брашняна паста.

  

Шеста стъпка: Вода, отопление  и електричество

  Имаме намерение да събираме, колкото можем повече дъждивна вода и да я съхраняваме на микро вирчета разпръснати по мястото. Тези вирчета могат да се дренират в случай на нужда или да се използват за бавно пускаща напоителна система. Също така, като част от плана да сме водно независими е да направим бунар и да използваме електрическа помпа на слънчеви батерии, която да пълни хранилищата за вода.

  За управлението на сивата вода възнамеряваме да направим т.нар. система тип тръстиково легло, която ще филтрира водата от банята и ще се събира във вирче.

  Планираме да имаме няколко компостиращи тоалетни, които ще произвеждат прекрасен тор, който след дългия процес на компостиране, ще върши невероятна работа около дърветата.

  За отопление започнахме да градим печка тип ракета, която ще затопля глинена пейка. Глинената пейка ще служи за акумулатор на топлина, която бавно ще се излъчва в къщата в продължение на много часове, след като огъня е огаснал. Върху варела на печката възнамеряваме да направим глинена фурна, която да използваме за бавно и много вкусно готвене.

  

Топлата вода ще идва от соларна система.

  За електричество възнамеряваме да използваме няколко соларни панела и може би малка вятърна турбина на вертикална ос. Има много устройства на 12V или 24V на пазара, което ще направи цялата електрическа инсталация много по-сигурна от конвенционалните системи на променлив ток. Да живееш изключен от мрежата не значи, че трябва да се лишиш от удобствата на модерния живот, напротив, това значи да вземеш най-доброто от двата свята и да направиш устойчив рай.

  Имаме още много работа да свършим, но засега научихме доста просто опитвайки се да вършим нещата. Някои от тях научихме по трудния начин, като се проваляхме и започвахме отново, други постигнахме като експериментирахме. Остава ни да направим вътрешните стени, земния под и още някои неща от списъка със задачите, но знаем, че ще прекараме прекрасно докато ги правим.

    Пермакултурна градина

   Нивата ни е изтощена от годините конвенционална аграрна експлоатация и ще ни трябват доста усилия, за да я върнем обратно към живот. Оставихме я година да почине и имахме най-прекрасната цветна ливада. Засадихме няколко овошки и други многогодишни растения и възнамеряваме да отглеждаме старинни сортове зеленчуци на повдигнати постоянни лехи и никога да не орем почвата. Нямаме търпение….!

 

Отражения

  Да построиш собствената си къща и да отглеждаш собствената си храна са основни човешки умения необходими, за да останем свързани с нашата истинска същност. Развивали сме се хиляди години, за да ги овладеем. Сега бягаме от самозадоволяването като нещо срамно. Създадохме повърхностни модели и стойности, по които се мерим, токсична околна среда и изкривени шаблони, в които усърдно се стараем да се впишем. Станахме толкова откъснати от истинската си природа, че не сме в състояние да разпознаем щастието, когато го чувстваме и покоя на ума е отхвърлен като нещо примитивно. Трябва да научим, че никой не може да ни нарани освен ако ние не му позволим.

  Няма по-голямо богаство от познанието и знанието как да построиш собствената си къща, да отгледаш собствената си храна и да обичаш и уважаваш живота във всичките му форми. Всичко това ще ти помогне да живееш дълъг, здравословен, щастлив и пълноценен живот.

На фейсбук страницата In harmony with weeds може да следите бъдещото развитие на проекта на Флори и Георги, както и да се свържете с тях.

Автори: Флори и Георги

Източник: http://back2nature.me/%D1%81%D0%B1%D1%8A%D0%B4%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%B5%D1%87%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5/

УЧЕНИЦИ В ДОБРИЧ С ЧИПОВЕ

Концлагеристи - напред!!!!(А.П.)

Нова система за сигурност пази децата в училище в Добрич. Всеки ученик влиза в сградата с персонален чип. Системата отчита и бягствата от час.

След видеонаблюдението и живата охрана, ръководството решило да въведе по-съвременна система за безопасност на 800-те деца в училището. Една от причините са неканените посетители, които въпреки мерките за сигурност досега намирали начин да влизат в сградата.

„Системата много ми харесва, защото така няма да могат да влизат външни лица, а само деца и учители и никой няма да може да излиза по време на час, защото се заключва по време на часовете”, сподели четвъртокласничката Калина Дачева.

С новата система се контролира и кой бяга от час. „В момента, в който ученикът напусне училище, ще се отрази и кой е той. Веднага след това класният ръководител ще уведоми родителите. По този начин ние ще можем много по-гъвкаво и бързо да отреагираме на подобни нежелани действия”, коментира директорът на СОУ „Димитър Талев" Весела Панчева.
„На всеки се е случвало, аз също понякога закъснявам сутрин и е вярно, че на някои не им харесва системата точно по тази причина, но мисля, че това ще ни накара да бъдем по-организирани и по-точни и да влизаме в часовете редовно”, обясни ученичката Анелия Василева от 9 клас.

Родителите имат достъп до сградата, но след като се легитимират пред охранителите. И макар че при обсъждането на новите мерки имало и недоволни, сега противници няма. „Това нещо според мен създава дисциплина в училището и допринася за това да знам аз във всеки един момент през деня, когато детето ми е на училище чрез интернет дали то е в училище, след като е излязло от вкъщи за там, или е щипнал някъде по улиците”, коментира Красимир Демиров, който е родител на петокласник.

Системата за сигурност струва около 10 000 лева осигурени от училищния бюджет и настоятелството.

P.S. Време е да им боднеме и по един чип в главата. Да знаем дали са научили децата, за по-ефективно образование!!! И да знаем 24 часа кеде са, да не би да са ги отвлекли извънземните!!! (А.П.)

Източници: http://btvnews.bg/article/bulgaria/regionalni-novini/nova-sistema-za-sigurnost-pazi-detsata-v-uchilishte-v-dobrich.html

Мъж построи къщата на мечтите си за 6 седмици

Мъж построи къщата на своите мечти само за шест седмици. Стив винаги е знаел как точно иска да изглежда неговия дом. Случайно среща своя стар приятел Хаджар, който се е занимавал със строителство на къщи в Тайланд. От там идва и идеята постройката да е куполна.





http://fakti.bg/imoti/90998-maj-postroi-kashtata-na-mechtite-si-za-6-sedmici-snimki

Бензиново Peugeot 308 измина 1 800 км с един резервоар

Европейският автомобил на годината Peugeot 308 навъртя 1 810 километра без презареждане на писта в испанския град Алмерия. Свидливият френски хечбек е бил оборудван с трицилиндров бензинов турбомотор PureTech с обем 1.2 литра и мощност 130 к.с. и шестстепенна механична трансмисия.

За пресушаването на 51.4-литровия резервоар на колата са били необходими 32 часа непрекъснато шофиране. Средният разход на 308-ицата е изчислен на 2.8 л/100 км пробег.

Миналата година Volkswagen Golf с 1.6-литров турбодизел (110 к.с., 250 Нм) измина 1 602 км с един резервоар от френския град Нант до датската столица. По време на пътешествието немският хечбек изразходи 46.9 литра нафта или среден разход 2.92 л/100 км.

Европейският рекорд за икономичност на сериен автомобил принадлежи на норвежците Кнут Уитил и Хенрик Боргервинк. През 2012 г. те успяха да изминат 2536.4 километра с дизелово Mondeo със 70.92 литра нафта при среден разход 2.79/100 км.

http://fakti.bg/avto/91053-benzinovo-peugeot-308-izmina-1-800-km-s-edin-rezervoar

Лов на мед в Непал – изчезващото изкуство

Почти никой в света не е виждал ловците на мед в Непал. Фотографът Андрю Нюй е отишъл на специална експедиция  при племето Гурун, за да заснеме този старинен и изчезващ обичай. Традицията е древна и все още непроменена – ловците на мед се катерят боси по въжени стълби и с дълги пръчки отчупват от питите с мед в специални кошници, които след това внимателно спускат на земята.
Скоро това своеобразно изкуство може да изчезне завинаги. Има много фактори, които влияят – намаляващият брой на пчелите заради промените в климата, намаляващият брой на ловците, защото младите хора от племето отказват да учат този опасен занаят. Освен това правителството на Непал е започнало да продава на чуждестранни компании лицензи за събиране на лечебния непалски мед и по този начин той намалява опасно бързо.



















Източник: http://www.momichetataotgrada.com/article/lov-na-med-v-nepal-izchezvashhoto-izkustvo.html

Мистериозен варненец разкри прокоба в БГ банкнотите! Носят нещастие на страната

Варненец разкри прокоба в българските банкоти. Според мистериозния човек, тя носи нещастия и беди на страната ни. Той не си разкри лицето и остана скрит за чадър, докато разказваше своята теория пред TV7, предаде "Блиц"."Острие пронизва лъва на двадесетолевката, а това е символът на Васил Левски. Копие като лък на цигулка е забито в сърцето на Алеко на 100-те лева. На гърба на петолевката има забулена бременна коса, а през гърлото й минава коса - като смъртта. Отпред пък има човек с трънен венец. На 50-те лева е любимата на Пенчо Славейков - Мара Белчева, а се вижда как духът напуска тялото", сензационно показа човекът.


Автор на картината с бременната жена е художникът Иван Милев.

"Прободен лъв има и на Мадарския конник. Това е символ на победата над Византия", разказа пък своята версия проф. Николай Овчаров.

Пред "Без цезура" мъжът е разкрил своятна самоличност, казва се Красимир Божев. Той разкриво още фаталин подробности.

За  банкнотата от 20 лева:

1. На лицевата част на банкнотата от 20 лева сме отбелязали масонското ръкостискане с палец отгоре в чийто символ има забито копие.

2. Отново на лицевата част на банкнотата от 20лева сме отбелязали три копия забити в ахилесовата пета на лъва, който е символът от ГЕРБ-ът на Република България.

3. На гърба на банкнотата от 20 лева имаме лъв и ОТНОВО копие забито в гърба му!

4. Отново на гърба около центъра на банкнотата от 20 лева ОТНОВО има копие! Този път е забито във входа на Парламента ни. Храма където си пишат законите на държавата!

5. Още едно копие в надписа над Парламента и в надписа „СЪЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА“

6. Отново на гърба на банкнотата от 20 лева в долният десен ъгъл има колело на живота с шест копия и символиката отново е негативна!

За банкнотата от 5 лева:



1. Тук имаме жена с типично българска носия. Тя привидно е бременна защото дясната ръка придъжа корема в долната му част, а лявата й ръка го гали отгоре. Зад гърба й обаче се появяват като пипала на октопод, които се опитват да я сграбчат.

2. Следващото, на което обръщаме внимание е дясната фигура. Тя отново е бременна е без лице и изразява СМЪРТТА! Пред лицето й се появява СЪРП, който вероятно Ви е познат предмет от повечето филми на ужасите в момент на убийство.

3. Завършваме с символа долу! Той е характерен за ОПЕЛО и е символ на СМЪРТ! Този символ все едно опява смърта в миналия символ.



Източник: http://petel.bg/Misteriozen-varnenets-razkri-prokoba-v-BG-banknotite--Nosyat-neshhastie-na-stranata-__64944

Защо останахме в Чернобил? Защото тук е домът ни.

Чернобил е мястото на най-лошата ядрена авария в света. През последните 27 години, районът беше известен като Зона без достъп. Въпреки това, общност от около 200 души продължава да живее там - повечето са възрастни жени. Тези горди баби отказали да се преместят, защото техните връзки с родината и общността им "могат да преборят всеки враг, дори радиацията."