Сатиш Кумар: Промяната идва с действие, стъпка по стъпка
Сатиш Кумар е активист и редактор. Роден е в Индия, Кумар е бил монах, активист срещу атомните оръжия, природозащитник. Живее в Англия и е основател на The Small School, на Schumaher College и на списание Resurgence & Ecologist. Прекарал е голяма част от живота си да обикаля света пеша. Като акт на ненасилствен протест, вдъхновен от Ганди, Камур тръгва от Индия за да стигне пеша през Москва, Париж и Лондон до Вашингтон, столиците на ядрените суперсили. Мотото му е “почва, душа и общество”.
Сатиш Кумар. Снимка: BBC
Как може да накараме хората да разберат и да се съгласят с принципите на устойчивост на околната среда?
Сатиш Кумар: Както казва Махатма Ганди, ако искаш да промениш съзнанието на хората от технологично към по-естествено, холистично, приемащо, начинът да го направиш е самият ти да бъдеш промяната, която искаш да видиш в света. Но не можеш да очакваш другите да се променят, само защото ти вярваш в нещо. Хората трябва да го решат сами. Просто бъди промяната, която искаш да видиш и говори за нея. Не си тук, за да промениш света по свое предпочитание. Тук си, за да изживееш живота си според убежденията си. Ако всички можем да изживеем идеалите си, ще излъчваме убеждения, идеализъм, ценности, представи и това е, което ще вдъхнови другите за промяна. Ако разкажеш за принципите си на 10 човека, тогава си си свършил работата. Ако тези 10 души разкажат на още 10 ще станат 100 души, които споделят тези идеали; и ако всеки от тези 100 разкаже на по 10 други, ще станат хиляди.
Когато видиш конфликт, погледни на него като на възможност за преговори. Общувай по начин, по който да достигнеш решение добро и за двете страни. Това е предизвикателството. Подобри уменията си за общуване. Точно както, когато готвиш-не използвай тъп нож, заостри сечивата си. Усъвършенствай инструментите си за комуникация и усвои изкуството на речта, така че да можеш да достигаш до сърцата на хората. Тогава ще можеш да използваш кризата като момент за възможности.
Как запазвате смисъла на думите и начина, по който ги разпространявате?
Сатиш Кумар: Въпросът за езика винаги е много важен. Когато говорите на хора, които не са на същата вълна, трябва да им напомняте за истинското значение на думите.
Например, наскоро бях поканен да говоря пред London School of Economics. Попитах ги: “Къде е департаментът по екология?” и отговорът беше: ”Нямаме такъв.”. Тогава казах: ”Добре, кажете ми, какво означава думата “икономика” (еconomy)?”. “Еко (есо) означава дом, дом-планета и номос (nomos) означава управление на дома. И в екология, “еко” означава дом и “логос” означава познание за дома. Тук обучавате хиляди студенти как да управляват дома, но не ги учите какво е дом. Как може да се управлява нещо, което не познаваш? Не е чудно, че световната икономика е в хаос – изпращате хора по света да “управляват”, но те не знаят какво управляват. Всъщност, когато те кажат “икономика” те дори нямат това предвид. Те имат предвид финанси или пари. Парите не са икономика. Икономиката е управление на домакинството.”
Думите са много важни, но понякога смисълът се губи и те не означават нищо. Сега всеки използва думите ”устойчиво” и “устойчиво развитие”, но няма предвид устойчиво развитие. Има предвид финансово развитие, което трябва да се поддържа устойчиво през цялото време. Думата е преиначена.
Когато говорите, трябва да напомняте на хората какво имате предвид. Вземете думата “Природа”, например. Природа не е само дърветата, птиците, гората и реките. Природа означава раждане. Природа, родов, роден, народ, народност – всички тези думи идват от “раждане”. Затова природа означава всичко, което е родено и после умира в екологичен процес. Когато общувате с хора, трябва да им напомняте значението на думите. Тогава можете да общувате по-ефективно.
Как ще определите промяната, която искате да видите в света? Как могат да се съвместят разнообразните идеи на хората за обществото, което искат да достигнат?
Сатиш Кумар: Отново, Махатма Ганди казва, че всяка промяна трябва да премине само един тест: ще навреди ли тази промяна на някой? Неговата собствена борба за независимостта на Индия беше основана на ненасилието. И затова всички ние трябва да създадем промяна, която не вреди на природата или на други хора, промяна, която не експлоатира други хора и общностти. В момента нашата икономика е основана на причиняването на вреда и експлоатацията. В Австралия ние правим мини в земята на местните хора, за да добиваме уран. Не знаем каква вреда една ядрена централа може да причини с отпадъците или радиацията си, или ако се случи инцидент като земетресение… затова изискваме предпазен принцип като ненасилието. Предпазване от потенциална опасност, за който и да било, беше теста на Ганди и аз мисля, че беше много добър тест.
Това, което всички искаме е да не вредим на другите. Не прави на другите това, което не искаш да ти направят на теб. Това е златно правило, което е познато в много традиции и култури по света. Като ставаме алчни, като се товарим с привързаност и желание ние вредим на себе си и на другите. Затова трябва да помислим като не можем да премахнем цялата вреда, как можем да я намалим? Ще навреди ли моето действие на някого, когато и да е, в бъдеще? Ако отговорът е не, направете го. Ако е вредно, не го правете.
В повечето от нашите политики ние търсим “по-голямото добро”. Нашата цел е да постигнем повече щастие или благоденствие за хората, дори ако трябва нещо да бъде пожертвано за това. Какво мислите за това?
Сатиш Кумар: Най-голямата полза за най-много хора е принципът на утилитаризма. Не съм съгласен с него. Мисля, че ако действието ти вреди дори само на един човек, не трябва да го извършваш. Как мога да реша, че нашият интерес е толкова важен, че ще пожертвам вашия интерес в наша полза? Ако вашият интерес е пожертван, това ще навреди на всички, защото ние всички сме част от едно човешко общество. Всички сме едно. Няма “нас” и “тях”. Искам да имам система, философия, която не допуска да се вреди на никой. Може някой да се възползва от нея, но не трябва да вреди на никой. Това е моят идеал.
Как може да започнем да “бъдем промяната”?
Сатиш Кумар: Решението не е в мисленето. Решението е в действието. Когато започнах моя преход за мир през 60-те, изглеждаше плашещо. Как ще отида без пари в Русия, Америка, Европа, Близкия Изток, навсякъде – как ще го направя? Спрях да мисля и направих една стъпка, после още една, после още една, ден след ден, седмица след седмица, месец след месец и след две години и половина можех да обиколя света. По същия начин, как ще изкачите Еверест, ако стоите в подножието и гледате нагоре? Умът е песимистичен, мисленето е песимистично, но действията са оптимистични. Действието ви дава надежда. Така че не гледайте към връх Еверест.
Недейте да наблюдавате обществото и да мислите, че то е толкова голямо, толкова сложно, че нищо не може да се промени. Не мислете: ”Аз съм само един човек, какво мога да направя?“. Това е примирение; това е песимизъм. Вместо това, ако нещо може да се направи, направете го. Стъпка по стъпка. Великата китайска стена не е построена за един ден. Апартейдът не свърши изведнъж. Британската империя бавно се разпадна. Така че много големи промени се случиха. Когато Буда е започнал, мислел ли е: ”Как ще науча света на моите четири благородни истини?” Не, просто е започнал да учи. И сега неговите истини се знаят по света. Исус Христос е бил един човек. Вие сте един човек, аз съм един човек. Ние правим всичко с отдаденост, посвещение, упоритост, без нетърпение, без никакъв страх. Дайте всичко от себе си, помогнете на света.
Тук сме, за да обичаме света. Действието е отговорът. Мисленето не е отговорът. Мисленето трябва да следва действието, не обратното. Ницше казва: “Не вярвайте на философия или теория, която не била изпитана с ходене.” Така че не се тревожете за света, направете всичко, което е по силите ви и по начин, който не вреди на никой и помогнете на някой. Ще бъдете Махатма Ганди.
Направили сте толкова много в живота си. Какво следва?
Сатиш Кумар: Ще стана на 77 години през 2013, така че следва смъртта! И не трябва да се страхуваме от смъртта. За мен следващият етап е просто да бъда. Свършил съм с активностите и сега се радвам да общувам. Имам толкова приятели по света. Това е най-голямото ми богатство. Всичко друго отминава, но приятелството е най-трайното нещо. В него няма условия. Искам да се наслаждавам на приятелствата си. И не планирам твърде много. Гледам на живота като на появяващ се феномен. Нещата се появяват. Нещо се случва. И когато нещо се случи, аз го приветствам. Така че, каквото и да се случи, аз съм щастлив, аз съм доволен. Нямам никакви желания. Щастлив съм, че съм благословен с толкова много приятели по света.
