Браун газ в Горни Богров

Изобретател създаде двигател, пестящ 1/2 от горивото на колата

снимка Добрин Кашавелов - Circle

„Гориво от вода – българинът Юл Браун открива енергията на бъдещето, умира мистериозно." Това бе темата на юнския брой на Списание 8. Тя заинтригува стотици читатели, които почнаха да звънят в редакцията, да ни пишат по мейла, за да ни хвалят и търсят контакт с дъщерята на изобретателя Юл Браун. Едно от писмата обаче силно ни впечатли.

„Здравейте! Първо, страшно ме кефите, че се бъхтите да има смислени издания на пазара. Второ, днес си купих новия брой.  Ако още ви е интересна темата за брауновия газ, мога да ви покажа нашата кола, която ползва такъв генератор, за да си намалим разхода на гориво. А ако това не ви стига, в Горни Богров живее Мирчо Табаков, който тази зима си отопляваше цялата къща на този принцип.

Поздрави, Лора Петрова"

Естествено, екипът ни веднага се озова в Горни Богров. Инженерът ни посрещна в домашната си лаборатория – неголяма стая, затрупана догоре с какви ли не апарати, джунджурии и резервни части. Като се почне от ултрамодерни машини и се стигне до буркани, пригодени за части на браунов генератор. Най-отгоре на къщата стърчи  огромна кръгла антена, която запаленият радиолюбител все още използва, за да се свързва с всички краища на света. Единственият помощник е синът му, който докато говорим, продължава да сглобява някаква машинка.

Изобретателят ни предлага кафе и се съгласява с охота да разкаже за изследванията и успехите, които постига с брауновия газ. Ето какви са те...

Всичко започнало съвсем наскоро, през септември миналата година, когато изобретателят чул по новините американския посланик да коментира, че нямаме нужда от природен газ, след като българин е изобретил брауновия. Тъй като дотогава не бил чувал нищо за него, станало му любопитно и се разровил в интернет. Решил, че може да постигне с принципа на тази необичайна електролиза сериозни неща. Би могъл да доразвие идеите на знаменития си предшественик с помощта на електрониката, която доста добре познава. Получило се повече от успешно. Първия прототип направил от стари акумулатори, но не киселинни като на колите, а основни, които се използват например за радиостанции. Добавил колектор и машинката заработила. После на този принцип създал топлообменник, който включил към отоплението на къщата си. Резултатът бил впечатляващ!

Платил за електроенергия 

три пъти по-малко,

отколкото предишната зима – отоплението станало дори по-евтино от това на дърва. 

За оценката на това колко е ефективен такъв генератор се използва единицата ММW (милилитър за минута върху ват). Стойностите обикновено се движат между 2,5 и 5, като за възможен максимум се смята 7. Първият прототип на Табаков дал 4,1, а подобреният с нови клетки - 5,7. Следващата стъпка била да си направи котлонче на браунов газ, което ползва в лабораторията.

Въпреки това инженерът не бил съвсем доволен от постигнатото. Тогава му хрумнала съвсем различна идея – вместо досегашните 2,2-волтови клетки, които използват всички, да увеличи напрежението на 5 волта. Това дава възможност за намаляване на разхода, тъй като и загубата по проводниците е по-малка. Включването последователно на доста отделни клетки в една система пък имало неудобството всяка от тях да трябва да се пълни всеки път с вода. Затова инженерът направил общ басейн на следващия прототип.

Променил и дизайна, така че генераторът да е подходящ за автомобил. И нещата отново се получили повече от добре.

Постигнал впечатляващата стойност 11,53 ММW, невъзможна според повечето специалисти! Направил тестове на коли с бензинов и дизелов двигател – разходът на гориво паднал с повече от 40% - на равен път при скорост 80 км/ч дизеловата кола харчела 2,6 литра на 100 км, а бензиновата -  2,8. Плюс на изобретението е и

цената – материалите излизат 200-300 лв.

Затова инженерът е убеден, че може да развие нещата доста напред. След като преди седмица излезли документите му за патент, той вече не се страхува да говори за постигнатото. Вече е започнал разговори с инвеститори, за да се започне фабрично производство.

Табаков вярва, че един ден ще е възможно да се създаде и автомобилен двигател, който да се движи изцяло на браунов газ, но все още предстои доста път, преди да се стигне дотам. 

Инженерът е убеден, че изобретението му е доста по-добро от останалите подобни генератори по света не само заради високите стойности на MMW. Горивните клетки, които се продават сега за по 200-300 долара, достигат MMW около 5 и загряват до 160 градуса. Тогава водата почти се изпарява и започва да се смесва с маслото, а това бързо разваля двигателя. При прототипа на Табаков температурата е същата като на околната среда, така че той може да стои както в багажника, така и отпред, на радиатора. Безопасността не е проблем -

автомобилът е сигурен,

тъй като в момента, в който се получи брауновият газ, той директно се изгаря, а в резервоара има само вода.

Инженерът признава, че нарочно не се е заравял в документите за работата на Юл Браун. Причината: да започне на чисто, необременен от досегашните опити на други учени. 

Брауновите генератори далеч не са единствената област, в която Табаков има сериозни успехи. Той е изобретател на антените „Мирта" – първите на изцяло нов принцип, със съвсем различен от останалите начин на включване на отделните елементи. Въпреки че са произвеждани серийно през 80-те, „Мирта" все още се срещат масово, тъй като доставят кристален сигнал до телевизора. Днес инженерът ги изработва само по поръчка. Имал лошия късмет да ги създаде по времето, когато от продажбите изобретателят не вземал и стотинка.

Идеята за антената

му дошла насън

и след това му трябвал само един ден, за да я осъществи. 

По образование Табаков е радиоинженер. „Работя си все сам – човек трябва де е свободен, за да може да си измисля разни работи. Ако ходиш на бюрото от 9 до 5, няма как да стане – трябва да имаш време да се ровиш ден и нощ", убеден е изобретателят.

Цял живот работи в България – за кратко емигрирал в ЮАР, но решил, че там няма бъдеще и се върнал в Горни Богров. За да продължи изследванията си, които пък ние ще продължим да следим...

 

Източник:

Списание 8

http://www.spisanie8.bg/%D1%80%D1%83%D0%B1%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B8/%D0%BD%D0%B0%D1%83%D0%BA%D0%B0/724-%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%83%D0%BD-%D0%B3%D0%B0%D0%B7-%D0%B2-%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8-%D0%B1%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%BE%D0%B2.html