понеделник, 30 декември 2013 г.

Дънов и Кръстова гора


 

Каква е тайната на родния Йерасулим – мистичната Кръстова гора? Откъде идва силата му?

Легендата гласи, че на Кръстова гора е скрита частица от кръста, на който е бил разпънат Исус Христос. Никой не знае къде е точното място на светинята, но вярващите са сигурни, че един ден той ще се покаже.

На Кръстова гора има голям кръст с не по-малко любопитна история. Според разказите на последователи на Петър Дънов в началото на 30-те години на миналия век Учителя пратил свой последовател – Йордан Стойчев, бай Данчо, да открие местността Кръстова гора в Родопите. Дънов му разказал, че това място е много свързано с освобождението на България от турско царство. Тук, казвал Дънов, живели 300 монаси. Те постоянно се молили и работили за освобождението на България. Турците нападнали манастира им и ги избили до крак.

В разказа си Дънов твърдял, че името Кръстова гора идва от това, че на всяко дърво имало поставен кръст – символ на големите страдания, през които са минали българите под турско робство. Тази местност е свързана с историята на България и там в бъдеще ще се подпише договорът за „Европа без граници“, казвал Дънов.
Бай Данчо открил мястото. Той имал развити сетива и виждал повече от обикновен човек. Бог му казал да вземе и да пусне два бели гълъба и където кацне първият гълъб, там да сложат един голям железен кръст, а където кацне вторият гълъб, там да се построи църква „Света Троица“ и олтар.

По това време в София се разболяла тежко сестрата на царя – княгиня Евдокия. Царят пратил да питат Учителя Дънов как да се излекува княгинята. Учителя казал: „Със самолет да я закарат на Кръстова гора, там да преседи един месец и ще оздравее от епилепсията, която има“. Военният, който трябвало да я заведе, казал на Борис, че и неговият син страда от същата болест. Царят наредил да закарат и него на върха. Княгинята и момчето оздравели. Тогава Дънов казал, че за благодарност двамата трябва да направят кръст, тежък 66 кг, от бронз и мед, и да го занесат и сложат на определеното място за него.

На 1 май 1939 г. на връх Кръстов е донесен 66-килограмов метален кръст, изработен със средства, поделени между цар Борис III и подполковник Величков. В присъствието на цялото село Борово е бетониран на източното възвишение на върха и осветен от свещеник Петър Кошелев. В края на водосвета на менчето със светена вода кацнало бяло гълъбче, което след това литнало към западното възвишение на връх Кръстов.

Бай Данчо посочил гълъба и казал на хората да го последват, защото той ще им покаже къде се намирало старото манастирско аязмо. Гълъбът кацнал на една скала, в долната част на която след разчистването на натрупаните камъни бликнала вода.
Кръстът е откраднат в края на 80-те, началото на 90-те години на миналия век. Рязан е на две места. 7 месеца го нямало, след което свещениците го намерили с бележка. „Ние, които го откраднахме, бяхме трима. Двама от нас умряха, не искам и с мен да се случи същото. Връщам кръста, като се надявам Бог да се смили този позор да не се прехвърли по децата ми“, пишело на листа.


Източник: bezpartien

петък, 27 декември 2013 г.

Превърнаха те в кретен, мили ми и измъчен народе - в стопроцентов отчаян кретен!

Публикувано на 
16.11.2013 @ 22:06

Автор: Христина Христова



/Поглед.инфо/ Една спонтанна и прекрасна равносметка ме навести със сутрешното ми кафе около 24-та годишнина от началото на "демокрацията" и в тона на днешните събития. Това, че бяхме жестоко изиграни, е ясно :) Говоря за десните хора - тези, дето тогава лежахме по асфалта да сваляме комунистите и после изпитахме жестоките си разочарования от прехода, който така и не се случи до ден днешен.
Шепа от нас още не са разбрали, че ни изиграха като по учебник :) Моите приятели искат да върнат времето назад, в оня миг, когато вярвахме, че времето е наше. И да завъртят в поправителен кръг историческото колело. Със същите лозунги, с "червени боклуци", със "свободен пазар", със свирки и тъпани, със сценки и хепънинги.
Да, ама не :)
Нашата демокрация се оказа маска на един друг, скрит и зловещ комунизъм, облечен в синьо, а после в жълто, в зелено... Сменяха се само цветовете и вместо червените боклуци, дойдоха другите боклуци. Опустошението, разрухата и геноцидът, които донесоха те със себе си, не могат да се сравнят по своята античовечност и с най-големите недъзи на червените боклуци. Смениха се само мантрите и правилата на новата цензура - насочена към пълно унищожение на държавността, към поругаване на семейството и традиционните ценности, към довеждането на народа до отчайващо и безпомощно състояние на елементарно физическо оцеляване, към мутризация и чалгаризация, към унищожаване на образованието и културата, към етническо противопоставяне /щото по време на червените боклуци си живеехме много добре с турците и циганите!/, към масова емиграция, към унищожаване на селското стопанство и цялата инфраструктура, да продължавам ли? Единственото "хубаво" ново нещо беше уж свободата, която ни беше дадена на тепсия! Да си скачаме свободно по площадите! Хахахах! Свобода?!.... Дреме им на Тях, че ние си скачаме по площадите! Да се радваме там, да си мислим, че сме свободни! Купени медии и журналисти, манипулации по всички фронтове! Хахахх !!! Страхотна свобода :))))) И какво ползва тази свобода бедния и измъчен народ, който се превърна в един беззъб роб, толерантен при това?!
А, да! Толерантността! Това е много важно, бедни ми и измъчен народе! Бъди толерантен към хилядите нелегални криминални типове, дето преминаха на тумби през липсващата граница; бъди толерантен към разпищовените травестити в розови прашки, дето скачат на содомистките прайдове; бъди толерантен към циганите, дето обезкостиха за желязо де що има фабрика и завод и пият от кръвта ти, размножавайки се като зайци за твоя сметка; бъди толерантен най-вече към шепата си красиви господарки и господари, возещи се на своите лъскави возила с тъмни стъкла, за да не виждат колко си грозен и оскотял, колко неудобно се самозапалваш от отчаяние по площадите, колко срамно беден си станал и колко безвкусно си облечен! Превърнаха те в кретен, мили ми и измъчен народе. В стопроцентов отчаян кретен.
Така че, пиейки своето сутрешно кафе, аз осъзнах, че дясната либерастия в световната политическа мода вече ми е демоде.
Не ща да съм толерантна към двете човешки същества с пениси, когато искат да го раздават мама и тати в безумен и антиприроден еднополов брак.
Не искам мъжете да стават жени, а жените да стават мъже.
Не искам да съм толерантна към този полудял и глобализиращ се свят, в който всяка автентичност бива смляна в една обща еднородна кайма.
Не искам иветки и антоанетки да ми размахват моралния си пръст.
Не искам хелзинкски дебили да съдят български патриоти за това, че искат да бъдат мъже, които охраняват жените си.
Не искам страната ми да бъде претопена като културна идентичност.
Не искам да съм толерантна към всяка патология, превърната в норма от оглупялата Америка и от нейния сателит - разпадащата се Европа.
Хубаво го каза моят любим и красив ум д-р Николай Михайлов: „Пост-Европа – една културна територия в разпад.“ Онази стара и красива Европа, център на цивилизацията, вече е проядена и объркана, превзета от пришълци, тя стремглаво се втурна по новия път, в който изгуби своята автентичност и бляскавата си красота.
Така че тук, в периферията, още има предимства, които не виждаме. Те са скрити в нас, и са последното нещо, което искат да ни отнемат. За да ни пречупят докрай. Колко му е. Новата цензура е проработила навсякъде – и тя изисква: Бъди толерантен!
Ами вече не съм толерантна :)
Ами вече не съм глобалист :)
Ами вече не съм дясна :)
Това не значи, че съм расист.
Това не значи, че съм неонацист.
Това не значи, че съм хомофоб.
Това значи, че някак си вече ми е неудобно от моя народ да бъда толерантна към чужди системи, и нетолерантна към ценностите, с които съм била закърмена и съм станала личност.
Това значи, че ми пука повече за бабата, която брои стотинките за хляба си в порутеното и изоставено село, отколкото за някакъв глобален световен пазар, пълнещ със злато джобовете на „избраните“.
Това значи, че ми е мъчно за майката, която не може да купи хубава дрешка на детето си, тъй като първо трябва да може да го нахрани.
Това значи, че искам да го има малкото и симпатично квартално магазинче, и че огромният МОЛ ме задушава.
Това значи, че ми е много, много мъчно за пчеларите, които изливаха златистия мед на асфалта.
Това значи, че не искам да ям пластмасовите турски домати, а искам да ям хубав и сочен български домат, от плодородната българска земя.
Това значи, че не искам афганистанци и радикални ислямисти, които режат човешки глави и ядат човешки сърца, да влизат в страната ми.
Това значи, че имам приятели гейове, които обичам, и не искам някой да ги превръща в палячовци, скачащи в прайдове, защото това унижава тяхната маргиналност, излагайки я грубо на показ.
Това значи, че вече не мога да бъда дясна и толерантна.
Мога да бъда само лява и радикална.
И да, всъщност – да бъда в мир със себе си, затова, че съм родена българка.
И жена.

Източник: 
http://bulgarski.pogled.info/news/49923/Prevarnaha-te-v-kreten-mili-mi-i-izmachen-narode-v-stoprotsentov-otchayan-kreten

събота, 21 декември 2013 г.

Без дворец, без скъпи коли, без превземки

Хосе Мухика



Джонатан Уотс, "Гардиън"* 19.12.2013, 16:37 (обновена 20.12.2013, 09:00)
Ако някой може да твърди, че е модел за подражание в период на строги икономии, това е Хосе Мухика, президентът на Уругвай, отказал се от президентския дворец за сметка на малка фермерска къща, дарява огромна част от заплатата си за социални проекти, лети с икономичен клас и кара стар Фоклсваген Бийтъл.

Но бившият партизанин е раздразнен от хората, които го наричат "най-бедния президент в света". И въпреки желанието му и другите хора да не живеят разточително, 78-годишният Мухика е бил в политиката достатъчно дълго, за да е наясно с глупостта на твърдението, че е универсален модел за подражание.
Робин Худ от "Тупамарос"
"Ако започна да моля хората да живеят по начина, по който аз живея, те ще ме убият", казва Мухика по време на интервю в малко, но удобно жилище с една спалня сред полета от хризантеми в околностите на Монтевидео.
Президентът е бивш член на партизанската група "Тупамарос", вдъхновена от идеите на кубинската революция, известна през 70-те години на XX век с множество банкови обири, отвличания и раздаване на откраднати пари и хранителни продукти на бедните в Уругвай. Прострелван е шест пъти от полицията и е прекарал 14 години във военен затвор, по-голямата част от които в суровите условия на единичната килия.
Откакто става президент на Уругвай обаче през 2010 г., Мухика е получава множество адмирации заради начина си на живот, заклеймяването на свръхпотреблението и прокарване на политики за еднополовите бракове, абортите и легализирането на марихуаната, които утвърждават Уругвай като най-социално либералната страна в Латинска Америка.
Хвалебствия валят отвсякъде - Мухика е единствения ляв лидер в света, спечелил си определенията "харизматичен" и "човек, на когото можеш да имаш доверие" от Daily Mail в статия, озаглавена: "Най-после политик, който НЕ мами с разходите си".
Но президентът, известен с прозвището си Пепе, твърди, че тези, които го смятат за беден, не могат да разберат истинския смисъл на богатството. "Аз не съм най-бедният президент. Най-бедният е този, който има нужда от много, за да живее", казва той. "Моят начин на живот е последица от раните ми. Аз съм син на моето минало. Имало е години, в които щях да бъда щастлив, ако просто имах матрак"
Съпругата му Лучия Тополански - ключов член на Конгреса, също е била президент на Уругвай.
Охранителите: двама гардове и трикрако куче
Приближавайки дома на първата двойка на Уругвай, единственият детайл от сигурността им са двама охранители, които стоят на пътя пред входа, и трикракото куче на Мухика - Мануела.
Мухика изглежка като съвсем обикновен човек. С всекидневни дрехи и износени обувки, фермерът с гъсти вежди прилича на Билбо Бегинс, който излиза от своята хралупа на хобит, за да се скара на натрапчив съсед.
По време на разговора ни той излъчва смесица от топлина, заядливост, идеализъм относно потенциала на човечеството и изтощение от модерния свят.
Гордее се с родината си - една от най-сигурните и некорумпирани страни в региона - и описва Уругвай като "остров на бежанци в свят на луди хора".
Страната има защо да се гордее със социалните си традиции. Правителството определя цените за продукти от първа необходимост като например мляко и предоставя безплатни компютри и образование за всяко дете. Енергийната и телекомуникационната индустрии са национализирани. При предшественика на Мухика Уругвай обяви борба за намаляване на тютюнопушенето.
Наскоро Уругвай прие най-пространния закон за регулация на марихуаната, който дава на държавата основна роля в легалното производство, дистрибуция и продажба на растението.
Тези действия събират овации и заедно с прогресивните политики за абортите и еднополовите бракове утвърждават имиджа на Уругвай като либерална страна. Но Мухика е също толкова не-склонен да се съгласи с тези етикети - подобно на клишето за "най-бедния президент".
"Моята страна не е особено отворена. Тези мерки са логични", казва той. "Решението за марихуаната не е, за да бъдем по-либерални. Ние искаме да отделим потребителите от нелегалните дилъри. Но освен това ще ограничим правото им да пушат, ако надвишават определени обеми на потребление. Като с алкохола е. Ако пиеш по бутилка уиски на ден, трябва да бъдеш третиран като болен човек".
Ограничени възможности
Възможностите на Уругвай да подобри обществото са ограничени според него от мощта на глобалния капитал.
"Аз съм просто отвратен... Ние сме в епоха, в която не можем да живеем, без да приемем логиката на пазара. Съвременната политика се изчерпва само до краткосрочен прагматизъм. Изоставихме религията и философията. Това, което ни остана, е да изпълняваме като автомати разпорежданията на пазара".
Президентът окуражава производството и използването на "зелената енергия", както и рециклирането в политиките си. На форум за устойчиво развитие на ООН в Рио +20 през юни м.г. той се обяви срещу "сляпата мания" да се гони растеж чрез повишаване на потреблението.
Но с икономика като тази на Уругвай със стабилен растеж от 3%, Мухика се съгласява, очевидно неохотно, че трябва да наложи материална експанзия.
"Аз съм президент. Аз се боря за повече работа и повече инвестиции, защото хората искат още и още. Опитвам се да разширя потреблението, но да намаля ненужното потребление... Аз съм срещу прахосването - на енергия, на ресурси или на време. Ние трябва да построим неща, които ще издържат на времето. Това е идеал, който може да бъде нереалистичен, защото живеем в период на натрупване".
Запитан къде е решението на този проблем, президентът признава, че няма отговори, но бившият марксист смята, че трябва да е политическо. "В момента можем да рециклираме почти всичко. Ако живеехме според нуждите си, като бъдем разумни, 7-те милиарда хора на планетата можеха да имат всичко, от което се нуждаят. Глобалната политика трябва да се движи в тази посока", казва Мухика.
Мухика и жена му говорят за срещите си с Че Гевара. Президентът смята, че може би е последният висш лидер, който се е срещал с Мао Цзедун. Той обаче изпитва смесени чувства относно скорошните бунтове и протести в Бразилия, Турция, Египет и другаде по света. "Светът винаги ще се нуждае от революция. Това не означава стрелба и насилие. Революцията е, когато променяш начина си на мислене. Конфуцианството и християнството също са били революционни".
Но Мухика е скептичен към демонстрациите, организирани в социални мрежи, които бързо се разпадат, преди да имат капацитета да сътворят нещо постоянно. "Протестиращите най-вероятно ще свършат, работейки за мултинационални компании и умирайки от модерни заболявания. Надявам се да не съм прав за това".
*Преводът е предоставен от наш читател.

Джонатан Уотс, "Гардиън"* 19.12.2013, 16:37 (обновена 22.12.2013, 09:29)

От жълъд в дъб за 8 месеца: Едно уникално видео

От жълъд в дъб за 8 месеца: Едно уникално видео

Благодарение на този видео клип на Нийл Бромхол можем да видим как едно малко жълъдче покълва и се превръща в малко дъбово дръвче в период от осем месеца, пише „МениджърНюз“.
С помощта на техниката този процес е съкратен до малко над 3 минути, като Нийл е правил снимки на всеки два часа в периода септември – април.

През януари външната обвивка на жълъда се разпуква, месец по-късно излиза първият кълн, през март растението се показва на повърхността, а листата се появяват през март и април.

Приятно гледане!

Построиха лего-кола, задвижвана от въздух



Австралийски предприемач и румънски техник конструираха автомобил, задвижван от четири пневматични двигателя и 256 бутала, направен изцяло от блокчета лего. На тестовете в Мелбърн колата е успяла да развие 20 км. ч.
Предприемачът Стив Саммартино, който не е фен нито на колите, нито на лего, споделя, че е срещнал в мрежата един "шантав" румънски ентусиаст. Двамата решили да пробват докъде могат да стигнат едни талантливи младежи с помощта на крауд-фъндинг (финансиране на проект с много на брой и малки по размер инвестиции през интернет).
Още същата вечер пуснали съобщение в "Туитър": "Който има интерес да инвестира 500-1000 долара в страхотен и за-първи-път-в-света проект, да пише. Трябват ни около 20 участници".
40 австралийци се отзовали и проектът получил зелена светлина. Отне ни 18 месеца и доста повече пари, за да го построим, уточни предприемачът.
Колата е била построена в Румъния от него и бизнес партньора му Раул Оайда, след което била транспортирана в Австралия.
"Закарахме я в едно предградие на Мелбърн. Двигателят е чуплив и най-много се страхувахме да не стане гигантска лего експлозия, която да засипе минувачите", сподели Саммартино.
Засега той не иска да прави планове за друг модел или производство. "За четири седмици сглобяване ми дойде до гуша от лего, пръстите ме болят и точно в момента не искам да мисля за следваща кола", каза австралиецът.

сряда, 18 декември 2013 г.

Вижте ужаса в Румъния, за който никой не говори!!! (Видео)

Не е ли странно, че всички медии гърмят за протестите в Украйна и желанието на гражданите там да станат част от Европейския съюз, а почти никой не споменава за ужаса, който се случва на една крачка от нас – в Румъния?

Сигурни сме, че много от вас дори не са разбрали за хилядите румънци, протестиращи срещу проучванията на американската петролна компания „Шеврон“ за шистов газ в село Пунгещи. Хората се опасяват за последствията върху околната среда на спорния метод за добив на шистов газ – хидравличното разбиване. Този метод бе зарбанен във Франция заради неговото вредно влияние.

Въпреки ужасяващите и сърцераздирателни гледки на възрастни, бедни хорица, чието единствено богатства е земята им и които се свличат в краката на политиците, американският гигант обяви, че няма да спре проучванията си за нищо на света.

...А ето какво се случва, когато парите и интересите срещнат простичката нужда за насъщния. Или, както го е казал Ерих Фром: „Човекът е станал свръхчовек… Но свръхчовекът със свръхчовешка мощ не се е извисил до равнището на свръхчовешки разум. Колкото по-могъщ става, толкова повече обеднява духовно… Трябва да се разбуди съвестта ни и да осъзнаем, че колкото повече се превръщаме в свръхчовеци, толкова по-безчовечни ставаме.“



Източник: http://www.beu.bg/%D0%B2%D0%B8%D0%B6%D1%82%D0%B5-%D1%83%D0%B6%D0%B0%D1%81%D0%B0-%D0%B2-%D1%80%D1%83%D0%BC%D1%8A%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%B7%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%B9%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B9-%D0%BD%D0%B5-%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B8!!!-%28%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BE%29-news10508.html

Изповедта на един клошар, накарала всички ни да замълчим

Колко ли пъти, срещайки погледа на някой бездомник, сте се питали какъв ли е бил животът му, дали е имал семейство, професия... живял ли е някога другояче? В едно стихотворение се казваше, че очите, дори и в умората, говорят на всички езици. В тях се крие отпечатъкът на преживяното минало.

Какво ли е онова нещо, която може да ни накара да продължим, след като отпечатъкът избледнее, покрит от болката от смазани мечти, безпътица и самота?

Вижте изповедта на един клошар, която ни даде всички отговори и ни накара да се усмихнем... уж без причина!

„Отивам да си купя кафе. Пред мен човечец, леко потрепващ, леко прегърбен, около 70-годишен или толкова изглеждащ. Изсипва от шепата си стотинки и тихо казва: „Едно кафе.” Продавачката изсумтява, броейки ги: „По-жълти нямате ли? Освен това 2 стотинки не ви достигат.” Човекът си ги прибира обратно и понечва да тръгне. „Не ви ли е срам?” – изкрещявам на продавачката - „Аз ще платя кафето”. Поканих човекът на масичката, подадох му кафето и седнах до него. Стори ми се разстроен. Той ми благодари и изсипа шепата стотинки пред мен. Каза: „Вземете ги. Нека Господ ви дава здраве и дано винаги да имате да давате!” Понечих да му кажа, че и само 2 стотинки да имам – пак ще ги дам, но замълчах. Вгледах се в топлите му очи и още педи да попитам каквото и да било, той започна да разказва: „Клошар съм. Не ме е срам. Не исках да излъжа продавачката. Не бях преброил правилно. Не винаги съм бил клошар. Бях пианист. Много пътувах. Имах всичко. Имах пари. Никога не ми беше хрумнало, че ще остарея, че животът ми ще се преобърне. Пострадах при катастрофа. Вече не можех да свиря и животът ми тръгна назад. Взех пенсия по болест, работех където каквото мога. Семейство и деца нямам. Сега съм с малка пенсия. Тя никога за нищо не ми стига. Много обичам животните и един ден до една кофа за боклук стоеше едно гладно куче. Не беше от квартала. Огледах се, почудих се какво да му дам. Пари нямах да му купя. Без да се осъзная как, надникнах в кофата за да му потърся нещо за ядене. Намерих един хляб. Толкова ме беше срам от минаващите хора, но погледът на гладното куче впит в мен ме отрезви. Извадих хляба, взех една филия и му дадох. То го налапа сякаш никога не е яло. Започнах да му чупя, за да яде по-бавно. Паднаха няколко трохи и веднага долетяха гладни гълъби. Започнах да храня и тях. Изведнъж осъзнах, колко ми е леко на сърцето и колко съм щастлив, че все пак успях да ги нахраня. На другата сутрин, кучето седеше до кофата и гледаше към блока ми. Но аз бях подготвен. Носех хляб, натопен в манджа от вкъщи. Нещо в сърцето ми се беше преобърнало. Започнах да забелязвам всички гладни животни в квартала ми. Преди ги подминавах без да се замислям. Реших, че няма нищо лошо да търся в кофите храна. Реших, че в името на животните не ме е срам. Така започнаха да минават дните ми. Сутрин излизах, набавях храна от кофите и ходех да храня животните. Верният пазач до кофата за боклук, онзи първият дето нахраних, го прибрах в къщи. Той ме научи, че животът не свършва с парите. Така станах клошар. Освен храна, събирам вестници, кутии и ги връщам. Припечелвам стотинки и заедно с моята пенсия се оправяме някак си с моя верен другар!” Усмивка озари лицето му, усмивка искрена и топла, такава, каквато не съм виждала в нито един богаташ. Очите ми се напълниха със сълзи. „Вие току що ми предадохте урок от живота, господине! Благодаря Ви! Нека кафето е от мен!” – казах. А той отвърна: „Благодаря, че ме изслушахте госпожо! Благодаря за кафето и знайте – Животът е Чудо! Струва си да се живее!”“

Източник: http://www.beu.bg/%D0%B8%D0%B7%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD-%D0%BA%D0%BB%D0%BE%D1%88%D0%B0%D1%80-%D0%BD%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B0-%D0%B2%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B8-%D0%BD%D0%B8-%D0%B4%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D0%BC%D1%8A%D0%BB%D1%87%D0%B8%D0%BC-news10546.html

България отвръща на удара на Би Би Си за Слънчев бряг

България отвръща на удара на Би Би Си за Слънчев бряг

“Филмът на британската телевизия Би Би Си за българския курорт Слънчев бряг не е част от кампания срещу българския туризъм, а филм за пиянството на британската младеж. Това е проблем на английската младеж. Това е проблем на Великобритания”. Такова беше становището на директорът на Института за анализи и оценки в туризма Румен Драганов.
Дали ни изненада? Стига, ние сме българи, нищо не може да ни изненада! И друг път сме виждали как хората, които уж трябва да бранят интересите и достойнството ни, го продават, пардон, подаряват го! Но странно защо, колкото и да сме имунизирани срещу светската и националната обида, колкото и да сме я сърбали тая попара, тя все така продължава да горчи. Горчи, защото Испания ни е отбелязала с червено в две графи – интерни и екстерни. Горчи, защото Франция е убедена, че у нас има маймуни. Горчи, защото в Англия за българин се говори или лошо, или нищо! Горчи, защото така и не се появи тоя политик, директор, посланик или президент, дето да защити омачканото ни достойнство... а пък Левски отдавна е мъртъв!
Филмът на Би Би Си не бил разбран правилно. Аха, абе то и Димитър Стоянов навремето не беше разбран правилно от оня унгарска евродепутатка, ама той беше принуден да й се извини! На нас обаче кой ли ще се извини? Едва ли ще са онези журналисти, които са решили да направят лесен материал върху лесен гръб, защото за по-сложен се иска и малко кадърност. Едва ли ще са и английските туристи, които са главните герои в този филм. Не ми се вярва да е и г-н Румен Драганов, защото той явно не вижда проблем.
Всъщност, отново според г-н Драганов филмът за Слънчев бряг, не просто няма да се отрази зле на туризма, а дори напротив – вече се отчита 8% ръст на чуждестранните посетители у нас. Да ти представят място, където пиячката е почти без пари, закони няма, полиция – също и всичко ти е позволено, и то да не се окаже топ дестинация за тийн почивката ти... Егати колко странно наистина!
Но може би, г-н Драганов, вие сте прав. Може би проблемът наистина е в нас, че сме неблагодарни към журналистите на Би Би Си, които всъщност ни правели безплатна реклама. Може би проблемът е и в хотелиерите, че са станали хотелиери и се опитват да изкарат някой лев. Може да е и в собствениците на барове или пък в доставчиците на алкохол. А може и да е в цифровизацията...
Истината обаче, г-н Драганов, драги приятели, е че този евтин филм не ни прави услуга, защото и без него курортите ни се превръщат в английска, руска и германска версия на Филиповци, където някакви хора сипят лайна, а ние им ги чистим. Истината е, че този филм не е реклама на България, а откровена подигравка. И някой трябваше да реагира. Адекватно.
Мислим, че е време ние да реагираме и да ви покажем как изглеждат улиците на великата Великобритания целогодишно.
Защото, приятели, не кочината каля прасетата, а прасетата кочината. И където са свинете, там е и мръсотията, и помията... не обратното!





Мили приятели, нека всеки от вас, който живее в Англия или пък е там просто за малко и случайно е попаднал на подобна гледка, каквато виждаме на снимките по-горе, да направи снимка или видео.
Уви, няма кой да защити достойнството ни, затова сме принудени да го браним сами. Нека отсрамим и онези българи, над чието работно място виси надписът „Съединението прави силата!“ И за разлика от тях, да свършим нещо полезно за народа си, като се обединим в тази кауза!
Бъдете абсолютно сигурни, че ние ще направим и невъзможното тези ваши кадри да достигнат до колкото се може повече хора... извън границите на страната ни!
Снимките и клиповете може да ни пращате на страницата, която създадохме в името на каузата www.facebook.com/do.not.mess.with.BG
Статията на английски: Bulgaria strikes back on Sunny Beach BBC short documentary

понеделник, 16 декември 2013 г.

11.12.13 - МЕГА РИТУАЛ НА ИЛЮМИНАТИ В ЮЖНА АФРИКА. МАНДЕЛА Е УМРЯЛ НА 25 ЮНИ 2013 г.


НА 11.12.13 СТАНАХМЕ СВИДЕТЕЛИ НА ЕДИН МЕГА РИТУАЛ НА ИЛЮМИНАТИ В ЮЖНА АФРИКА. ОФИЦИАЛНИЯТ ПОВОД, БЕШЕ ПОГРЕБЕНИЕТО НА НЕЛСЪН МАНДЕЛ - ПРИЧИНА ПОРАДИ КОЯТО В ЮЖНОАФРИКАНСКАТА СТОЛИЦА СЕ СЪБРАХА 91 СВЕТОВНИ ЛИДЕРИ. НЕОФИЦИАЛНАТА ПРИЧИНА НЕ МОЖЕМ ДА Я ИЗРАЗИМ С ДУМИ, НО МОЖЕМ ДА ВИ ПОКАЖЕМ НЯКОИ ФАКТИ, ПРЕДПОЛОЖЕНИЯ И НЕОФИЦИАЛНИ ТВЪРДЕНИЯ ОТ ИЗТОЧНИЦИ, КОИТО СА ВЪВ ВЪРХОВЕТЕ НА ВЛСТТА. ВСИЧКИ ТЕЗИ ДЕТАЙЛИ СЪБРАНИ ЗАЕДНО, ВЕЧЕ ДАВАТ ЕДНА ПО-ЯСНА КАРТИНА. 
МАНДЕЛА Е УМРЯЛ НА 25 ЮНИ 2013 г.

Точно тогава Обама, Буш и Клинтън заедно се намираха в Южна Африка.

На 25 юни 2013 г. различни страници в интернет бе публикувана новината за смъртта на Нелсън Мандела.

Това е нигерийска страница с новината на смъртта на Мандела. Датата е 26 юни 2013.

Линк към нигерийската страница на която четем следното:

“Надежден източник разкри, че машината, която поддържала живота на Нелсън Мандела е била спряна и той е починал на 94 годишна възраст в болницата. Според източника, емблематичният Мандела почина миналата нощ, докато е бил в болницата с белодробна инфекция, която го остави в критично състояние в продължение на няколко дни. “........” Властите потвърдиха че животоспасяващите машини, които са поддържали живота на Мандела са били изключени и по този начин добавиха още гориво към спекулациите, че е починал..”

“Слуховете са наводнили интернет и в няколко източника се казва, че неговата смърт е настъпила ден по-рано”

“Разпостранява се слух, че Нелсон Мандела е починал миналата нощ, но неговото семейство и правителството държат в тайна новината заради предстоящото пътуване на президента Барак Обама в Южна Африка.”

През февруари 2011 г. той е бил за кратко в болница с инфекция на дихателните пътища, което привлича вниманието на международната общност. След това отново влиза в болница с белодробни инфекции и отстраняване на жлъчни камъни през декември 2012 година. След успешна медицинска процедура през март 2013, белодробната инфекция се повтаря и той бе за кратко хоспитализиран в Претория. 

На 8 юни 2013 г., белодробната инфекция се влоши и той беше отново в болница в Претория в тежко състояние.  След четири дни,  бе съобщено, че той се е стабилизирал и че състоянието му остава  "сериозно, но стабилно ".

На 22-ри юни 2013 г. CBS News съобщи, че Мандела не е отворил очите си през целият ден и е студен.  Семейството му започнало да обсъжда колко време трябва да се даде за медицинска интервенция.

На 23 юни 2013 президента Джейкъб Зума направи изявление, като каза, че състоянието на Мандела е "критично". Зума, който бе придружен от заместник-председателя на АНК, се срещнал със съпругата на Мандела в болницата в Претория и обсъдили състоянието му. 

На 25 юни 2013 г., Архиепископът на Кейп Таун, Табо Makгоба посети Мандела в болницата и се помоли за него.

На 26 юни 2013 г., машината, която поддържаше живота на Нелсън Мандела бе изключена.  Източници заявиха, че 94-годишният Мандела е починал снощи.”
Вестник “The Las Vegas Guardian Express” пише, че в Куну, родният град на Нелсън Мандела, семейството му се е събрало със старейшините, за да обсъдят конкретни събития, свързани със състоянието на Мандела. Било е потвърдено, че те са говорили по много чувствителни въпроси. 

Внукът на Нелсън Мандела ядосано е напуснал заседанието в знак на несъгласие за мястото, където смятат да погребат бившият президент. Дъщерята на Мандела е била видяна да носи червено одеяло,  както и други членове на семейството. "Червеното одеяло" е част от траурната племенна церемония на Xhosa.  Според  обичаите на Xhosa, червеното одеялото се използва, когато член на семейството е починал.  По-късно през същия ден, гробари пристигнаха на мястото, където ще бъде погребан Мандела. Подробна информация за режима на погребението ще бъде споделена, по-късно.

Ето ще две новинарски страници, на които на 26 юни 2013г. излиза новината, че Мандела е умрял.

Публикация на “Гуардиан Експрес” от 26 юни 2013-12-2013
Написано от Лора Онеале, кореспондент на вестника в Южна Африка:
“Мандела е мъртъв, но източникът ми не желае да бъде назовавано името му, защото се страхува да не изгуби работата си. Той работи за правителството. Според него не бива да се разкрива истината, че Мандела е мъртъв. Моля правилно да ме разберете, че ако правителството сега обяви, че Мандела е мъртъв, по-голямата част от хората ще излязат на улиците да оплакват смъртта му и това ще доведе до кошмар, икономиката ще пострада, различните племена ще направят огромна драма от смъртта му. Те имат различни обичаи за погребения тук....”
КАКВО ПРЯВЯТ В ЮЖНА АФРИКА 91 СВЕТОВНИ ЛИДЕРИ НА 11.12.13, КОГАТО Е ПОТВЪРДЕНО, ЧЕ МАНДЕЛА Е УМРЯЛ НА 25 ЮНИ 2013Г? ПРЕДПОЛАГАЕМО ПОГРЕБЕНИЕ ИЛИ МЕГАРИТУАЛ НА ЗЕМЯТА НА АНУНАКИТЕ?
Странното пътуване на последните трима президенти на САЩ до Африка през последната седмица на юни 2013г., повдига повече въпроси, отколкото отговори могат да бъдат намерени. Това посещение на трима американски президенти на континента Африка по едно и също време, е без прецедент в историята и изисква извънредно обяснение, което до сега не е дадено.

Разбира се, очевидната смърт на Мандела поставя някои въпроси около контрола върху режима в Южна Африка, което е важно. Както мнозина вече знаят революцията в тази държава беше, за да може да се инсталира новият банкерски режим, който е същност е един социален експеримент в голям мащаб. Няма съмнение, че триъгълникът на ЦРУ, чиито връх е в Йоханесбург, представлява интересите на банкерите от Лондонското Сити.
В речта си в Танзания Обама каза, че Америка ще се ангажира повече с Африка, не само за благотворителни цели, но и за личен интерес. Това са нови възможности за американските корпорации. Тук Обама беше изненадващо прям и честен. Тъй като по традиция целта на всяка форма на участие по южноамерикански или африкански въпроси, е да се създадат ситуации, в които големите международни банки  са с изключително печеливши "бизнес възможности" и така основните международни офшорни корпорации ограбват природното богатство на Африка. За тази цел се използват обучени от американски инструктори отряди на смъртта, които разчистват пътя, притискат опозицията с убийства и потискат правата на жителите.

А може би най-важна причина за едновременното африканско посещенията на тримата американски президенти бе, за да отдадат почит към един нов владетел на света, който за сега се разкрива само на посветените от върха на пирамидата.  Най-малкото това е слух, който циркулира на дълбоко ниво вътре в правителството в сянка (SSG) и помощният персонал MJ12.

И кой може да е този важен сановник на Новият Световен Ред, на когото трима американски президенти отдават почит, дори извън собствената си страна и нейния суверенитет?
Слуховете, които се носят са, че това е  Мардук, който е слязъл на планетата Земя, специално на континента Африка. 

Според легендата, Мардук се предполага, че един Анунаки (известен още Нефилим), един Луцифериански демон. Твърди се, че Анунаките са били прогонени от земята по време на потопа, но са започнали да се завръщат отново по време на 20-ти век, като за пореден път се кръстосват с някои избрани кръвни линии, които са поддържали "Старинното Луциферианско наследство", датиращо от Вавилон.

Но тъй като вселенският закон на Всемогъщият Бог ограничава тяхната власт над човечеството, те са си направили нов план за завръщане. По тази причина те се опитват да си излъжат човечеството и по този начин да заобиколят Божиите закони.

Това включва създаването на различните избирани хибридни кръвни линии, между Луциферианските паднали ангели и кръв на земна жена. Това е метод, с който искат да изкушат и корумпират човечеството да наруши Божиите закони.
Луцифер ще подпомага своите хибриди и последователи със специални правомощия, а те от своя страна ще въвеждат в заблуждения и ще корумпират хората от Земята. Ето защо тези избрани (Луциферски илюминати) са свързани със сатанинската власт, те завземат света малко по-малко чрез един процес наричан с много имена.

Този процес включва и налага унищожаване на нормалните мъжки и женски полови роли и семейната система. Зацапване на населението с наркотици и порнография, укрепване на системите за организираната престъпност, създаване на неограничено количество пари, за да бъдат подкупвани правителствените служители, създаване на масивна системи за проследяване, изнудване и компрометиране на длъжностни лица, учредяване на постоянни военни системи и престъпност, за да бъдат създадени безсрочни кръвопролития и смъртни жертви. Всичко това прави хората зависими от средствата за масово осведомяване и развлеченията. Подлага населението на системи за контрол над ума, за да го предпази от опознаването и обработката на истината.

И накрая разбира се, човек не трябва да се пренебрегват силата на парите, с които купуват корумпирани чиновници. Така, че е лесно да се разбере защо създаването на централизирана приватизирана световната банкова система, която е специализирана в създаването на милиони дългове, роби и крепостни селяни както в средновековието,  е от толкова жизненоважно значение за създаването на Новият Световен Ред на глобалистите наело с Луцифер. Защото по този начин, те ще получат по-силна опора, за  да поемат контрола над всичките народи на света.
Връщането на Мардук?

Така че, Мардук се е завърнал с цел окончателно да си върне обратно планетата Земя.  За тази цел той иска да установи напълно Луциферианската система на глобалистите - Новия Световен Ред. И ако това е така, той представлява Третата сила, която тайно дърпа конците на заден план?  Някои проницателни изследователи заявиха, Третата сила е изключително подвеждаща и хитра. Тя използва най-долните индивиди измежду човешката раса, за да свършат мръсната работа. Обикновено, след това ги хвърлят под автобуса, след като техните мисии са завършени.
Третата сила
Най-доброто доказателство до момента е, че Третата сила е едно древно зло лице, което упражнява в света Луцифериански контрол зад кулисите. То не обича хората, нито пък има някакви човешки емоции. Третата сила е звяр, жаден за кръв, демоничен паднал ангел. Това е енергиен вампир, който се храни  постоянното с ужаса на хората, педофилията и човешките жертвоприношения от непрекъсващите военни действия в различни точки по света.  

Очевидната цел е да бъде унищожена човешката раса чрез войни, разрушения, високотехнологична доктрина Eugenica  и различни други методи. В същото това време се създава заместител на човека, транс-човешко същество. За тази цел се използва генетичната тройна спирала на свръхчовек, който е безполов и представлява генетичен материал от звяр без съвест.  Някои изследователи смятат, че Луциферианският план за Нов Световен Ред  включва пълна подмяна на хората с генетично създадени транс-човешки био-роботи, в които ще могат да се вселят духовете на зли паднали ангели (известен още като демони).

140 са взаимосвързаните големи международни корпорации, които формират един блок, който работи със световните централни банкови системи, притежаващи неограничена власт върху различните правителства.  Сега тези корпорации са добре окопани в континента Африка и са разгърнали основните си тайни програми Eugenica за радикално намаляване на населението, така че многобройните природни ресурси и активи от Африка да бъдат придобити на минимални цени.
¨Здравейте, ние сме от правителството на САЩ и  сме тук, за да ви помогнем. ¨

Това е най-голямата лъжа, изказвана някога.

За това, трябва да бъдем много внимателни с плана на американските президенти с който се цели “да  помогнат” за предотвратяване и лечение на СПИН в Африка,  давайки 40 милиарда долара за този план. 

Старата поговорка гласи:
“Време е да започнете да се притеснявате , когато някое правителство каже: "Здравейте, ние сме от правителството и сме тук, за да ви помогнем."

И това включва всички останали, които представят реформаторските си програми като помощ за хората. Ето, например Б. Гейтс с ваксинацията и други сложни средства, които се използват като стерилизация на стадото и средства за обезлюдяване.

По този начин ние виждаме, че много от тези големи корпорации включват много начинания на китайският бизнес.Те са от структурата на Новият Световен Ред и се конкурират, кой да открадне възможно най-много.
Така че, когато трима американски президенти се появиха в Африка, всички по едно и също време, човек се чуди как може да бъде обяснено такова забележително явление.  И след това, когато се появи слух произлизащ от високопоставен уважаван източник, че един "извънземен владетел" от миналото се е върнал и че мултидименсионалната планета Нибиру е в слънчевата система, човек би се замислил дали може това е причината за такова посещение на тримата американски президенти?

Едуард Сноудън е обвинен, че е направил ново голяма разкритие, което ако е вярно, може да промени играта и може би става въпрос за този слух, че Мардук е в Африка.
Третата сила
Третата сила, не може да спечели земята, ако хората не са склонни да навреждат на другите и да правят злини.
Третата група е в състояние да печели популярност и сила, само ако хората се държат по неестествени начини и нарушават Вселенските, Божиите закони.

Ако хората следват "златното правило" за ненавреждане на другите и се откажат да бъдат контролирани чрез основните средства за масова информация- телевизори, видео игри и др.  Ако се стараят да  поддържат личният си характер ангажиран за истина и честност и поддържат основното си човешко право на самоотбрана и защита на себе си и своите семейства от външни нашественици и всеки враг, то това зло, което ни атакува чрез Третата сила може да бъде спряно.

ЕДНА СМЕШНА ИСТОРИЯ ЗА НЕПОЗНАТИЯТ ИНТЕРПРЕТАТОР, БОЛЕН ОТ “ШИЗОФРЕНИЯ”
ЕТО В КАКВО СЕ ОПИТВАТ ДА НИ НАКАРАТ ДА ПОВЯРВАМЕ.
Това наистина е фрапиращо. Вярно е, че са ни лъгали много пъти.
За това, ако нещо странно се появи в големите заглавия на световната преса, би трябвало да го поставим под съмнение. До сега не видях никой, дори да говорим за очевидния характер на неговите жестове!

Жестовете с ръце на странен език със сатанаски знаци на илюминатският ритуал свързан с погребението на  Нелсън Мандела, беше символ на поклонение пред тъмните сили.
ПРЕВОДАЧЪТ НА ЕЗИКА НА ГЛУХОНЕИТЕ НЕ БЕШЕ САМОЗВАНЕЦ!
Нещо странно се случи на погребението на Мандела. Това странно събитие разтърси международното обществено мнение. Как е възможно за такова важно събитие да изберат преводач, който не знае езика, на който ще превежда? Глухонямата публика се почувства дълбоко засегната и обидена. Федерацията на глухонемите обвиниха интерпретатора, който присъстваше на погребението на Мандела, че си измисля знаците. Въпреки, че той и преди това е работил като интерпретатор за Националният Африкански Конгрес. Както можем да видим на това видео същият интерпретатор е превеждал на езика на глухонемите през 2012 г. за южноафриканският президент Джейкъб Зума.

Преводачът Тамсанква Ханти е 34-годишен. Бил е нает от АНК, за случая и въпреки, че заплащането е било нищожно, Тамсанква, казва, че се е чувствал горд да участва в церемонията в чест на Мандела. В началото всичко вървяло добре, проблемът възникнал в момента, в който световните лидери илюминати започнали да изнасят речите си.

Той твърди, че е получил нещо като шок, който му е попречил да си свърши добре работата. По негови думи в началото на церемонията, той е започнал да чува гласове и да вижда същности, непринадлежащи на този свят. Те са му попречили да интерпретира така както правилно е било необходимо. Тамсанка не обясни точно какво се е случило, но ясно се вижда, че по време на ритуала той не е на себе си. Той казва, че не е било възможно да предотврати случващото се, кълне се, че не е взимал наркотици, нито някакви лекарства, според него ситуацията не е била предизвикана от “Вуду”, а  тя е била далеч по-опасна, гласовете са имали пълен контрол върху него и той е правел непознати жестове, часове наред.
“Видях вълна от ангели (паднали), те слизаха на стадиона по време на погребението на Нелсън Мандела на 11.12.13”

От неговите думи става ясно, че той не си спомня нищо за времето, през което той е правел знаци, които никой не разбира. Въпреки, че много хора смятат, че този човек се е разконцентрирал на работното си място, изглеждат странно все пак, виденията на падналите ангели, които слизали на стадиона гласовете, които той е чул и са му дали знак кога точно да започне да жестикулира.

Оказа се, че е „превеждал“ часове наред само с детинско ръкомахане. Световните средства за масова информация обвиниха този човек в шизофрения. Но никой не споменава, че това странно заболяване се е появило точно сега – на погребението на Мандела.

Очевидно е, че бедният преводач е бил под пълен психически контрол. Подиграли са се с неговото желание да си свърши добре работата и с ролята му на преводач.

Ето част от интервюто направено с него:


Според лекарите, Тамсанква е пострадал от шизофрения, а според южноафриканските шамани,  това е напреднала фаза на демонично обсебване.


В Южна Африка не знаят какво да правят след случилото се с преводача, да се смеят ли или да плачат. За това вероятно след седмица всичко това ще бъде забравено. Но за нас това ще остане като един от онези случаи на саботаж предизвикан от същества от друго измерение. Защото истината е, че онези демонични същества наистина са се възползвали от тялото на Тамсанква, за да ни повлияят посредством тези неразбираеми за нас мудри и астралната връзка между тях и демоничните същества.

  САТАНИСКА СИМВОЛОГИЯ
САТАНИСКИ ПОЗДРАВ НА ИЛЮМИНАТИ

Източници:
http://www.veteranstoday.com/
http://armonicosdeconciencia
http://armonicosdeconciencia
Превод на български:

Manuela Chrestina

Правителството изтегли 600 млн. чрез две чужди банки

й

Правителството изтегли външната емисия от дълг чрез германското законодателство, съобщава „Преса".
Сумата на заема обаче не е 700 млн. лв., както първоначално се очакваше, а около 600 млн. лв., разказали запознати пред изданието.
Така планираният с актуализацията на бюджета дълг от 3 млрд. лв. е почти достигнат, а фискалният резерв е малко над минимума - 4,695 млрд. лв. По закон в края на годината той трябва да е 4,5 млрд. лв. Управляващите обявиха още през юли, че освен прекрояването на бюджета ще се тегли и нов дълг. Целта бе да има буфери в хазната за предстоящи плащания. След като всичко бе подготвено, заедно с посредничеството на двете големи банки - Дойче Банк и Райфайзенбанк, на 11 декември заемът е бил изтеглен. Справка на сайта на финансовото министерство показва, че към 10 декември страната е взела от вътрешния пазар 2.25 млрд. лв.
Заедно с новите 600 млн. лв. и планирания заем от още 50 млн. лв. таванът на дълга ще бъде достигнат. От финансовото министерство не успяха да дадат подробна информация за това трите транша от 7, 10 и 15 години с каква лихва са договорени.

Черни хора, появяващи се нощем изпод мостовете близо до селата Репляна и Търговище

СРЯДА, 23 ЯНУАРИ 2013 00:22
НАПИСАНО ОТ IVAILO



Недалеч от Белоградчик, близо до селата Репляна и Търговище е имало поне два случая на срещи с много странни същества - черни хора без глави.
Едно лято преди повече от двадесет години, още когато там е имало кино, вечерта след една от прожекциите хората се разотишли. Един от тях минавал през мост в центъра на селото на път към дома си. Приближавайки моста, човекът почувствал някакво силно напрежение и бил нащрек. Изпод моста излязло нещо, което изглеждало като човек, но било черно и нямало глава. Човекът започнал да бгяа, изпълнен с ужас, и имал усещането, че съществото го гони. След това то спряло да го преследва.
Много по-наскоро, преди шест-седем години, четирима души путували с каруца. Връщали се от селото Боровица в Чупрене. Било лятна вечер. Близо до село Търговище наближавали мост. Конят започнал да става много неспокоен. Когато се приближили съвсем, изпод моста излязъл черен човек без глава. Обхванали ги жесток страх и ужас. На единият утсните се сцепили от страх и напрежение. Съществото имало някаква огромна сила, с която спряло каруцата. Конят бил подивял и галопирал на място, но каруцата не помръдвала. Малко по-късно съществото ги пуснало и на галоп конят стигнал до Чупрене. Отнело им много време да се успокоят.
На моменти, когато съм бил на сигурно място, ми се е искало да знам как да повикам такова същество, за да говорим. Но, когато съм бил нощно време навън, тези мераци все са ми минавали. 
Много от магурските рисунки наподобяват на такива същества.
Рисунка от пещера МагураРисунка от пещера Магура
Кирил Кирилов

Най - голямата световна сензация - Холандски хор изпълнява Болен ми лежи Миле Попйорданов

събота, 14 декември 2013 г.

Пълно пропадане в енергетиката.

"Пълно пропадане в енергетиката. БСП и ДПС упорито се опитват да доведат сектора до тежка криза", коментира на първа страница "Капитал". Само тази седмица правителството успя да сътвори поне три скандала - с Европейската комисия за "Южен поток", с тотално безсмислените енергийни рокади и законодателната бутафория с приемането на таксата за облагане на възобновяемите енергийни източници. След това предприе съмнително прибързано начало на преговорите с Westinghouse за нов блок в АЕЦ "Козлодуй" и накрая, за да забие пирона, вече заговори за ново намаление на цените на електрoeнергията, пише на вътрешна страница изданието.

http://www.vesti.bg/bulgaria/medii/sega-cenata-na-vodata-shte-se-uvelichi-znachitelno-6000774

петък, 13 декември 2013 г.

Българите - бранители на европа

Когато през 681 г. Аспарух създава Славянобългарската държава, той мисли, че главната опасност за нея идва от Византия, защото тя претендира, че земите до Дунав са нейни изконни владения. Затова той укрепва проходите в Хемус (тогавашното име на Стара планина) и настанява в тях отряди да ги охраняват. Те са съставени от прабългари и славяни от седемте племена, които сключват договор с Аспарух.
Малко неочаквано обаче опасността се появява от север. През 696 г. печенезите стигат до левия бряг на Дунав. Те са многобройно племе, наброяват към 50 хил. души, от които 20 хил. са мъже, годни да носят оръжие. За сравнение през 690 г. Аспарух довежда до Онгъла около 25 хил. прабългари, от които 8 хил. са бойци.
Печенезите са номадско племе, което не търси земи за уседнал живот. То се препитава чрез грабежи на други племена и народности. През 697 г. започват да преминават през Дунав с конете си и да нападат поселищата на прабългарите и славяните. Аспарух разполага стражи по десния бряг, създава конни гранични отряди, но това не помага. Печенезите стават все по-дръзки и техните набези стигат все по на юг и на запад. Главната им цел обаче са преди всичко византийските градове Бонония (Видин), Триадица (София), Пауталия (Кюстендил) и други, както и околностите им.
Ромейските наместници в тях искат помощ от Тримонциум (Пловдив) и Тесалоники (Солун), но не я получават. В същото време един от хазарските ханове - Кърсумлай, достига до устието на Дунав и се съюзява с печенезите. Уговарят се те да нападат и грабят северозападните византийски земи, а хазарите - черноморските градове.
Император Константин IV Погонат моли хан Аспарух за помощ. Уговарят се да му даде 4000 коня, брони и оръжие, а ако се справи с печенезите и хазарите, ще плати 6 товара злато. Изпраща му и един летописец. Ето какво е записал той в неговата хроника:
"През 700 г. хан Аспарух премина Дунав при Нове с 15-хиляден конен отряд от прабългари и 4000 славяни. Насочи се към река Олт, където е главният аул на печенезите. Мислеше да стигне незабелязано до него и да ги изненада, но съгледвачи го открили и следели още при преминаването през Дунав. Предупреден, вождът на печенезите изпраща съобщение до хан Кърсумлай и той идва с цялата си войска от 20 хил. конници и 5 хил. пешаци. Заедно с 20 хил. печенези на коне те посрещат отряда на хан Аспарух при притока на Олт - река Слон.
Аспарух с личната си стража се врязва във вражеските редици и започва да ги коси. След него се понасят и другите. Печенезите и хазарите са натикани в реката, там се давят и биват пронизвани от българските стрели и копия, но въпреки това упорито се съпротивляват. Оставеният резерв на другия бряг на реката обсипва със стрели българите. Аспарух, който ги предвожда, е пронизан с три стрели и пада от коня си. Настъпва миг на стъписване сред българите, но тогава синът му Тервел взима меча на баща си от изстиващата му ръка и повежда бойците. По залез слънце битката е приключена. Останалите оцелели към 4000 печенези и хазари се предават в плен.
Според обичая тялото на Аспарух е изгорено на клада и той се пренася във вселенията на бог Тангра. Лявото поречие на Дунав става територия на България. Тервел получава благодарствени послания от императора и патриарха за спасяването на цивилизована Европа от варварите."
Арабското нашествие
Наследникът на Аспарух - Тервел, установява доста близки връзки с византийския император Юстиниян II, на когото през 705 г. помага да си върне престола. За благодарност василевсът отстъпва на хан Тервел областта Загоре. Така южната граница на България се премества по р. Тунджа. През 717 г. над Византия надвисва голяма опасност. Халиф Ал Карданиб обединява арабските племена, населяващи поречията на реките Тигър и Ефрат, и напада византийските владения в Мала Азия. Само за два и половина месеца сломява съпротивата на ромейските крепости и достига до Черно море при Щиле. Започва усилено да строи кораби, като използва труда на пленници, а по принуда са докарани и 5 хил. мъже от околностите. Гъстите гори в този район са подложени на поголовна сеч, за да се набави материал за построяването на корабите. Работи се от изгрев до залез слънце.
В края на юли са построени 50 кораба и с тях започва прехвърлянето на арабската войска през Черно море в европейската част на Византия. Малко преди това от Египет е тръгнала друга арабска флотилия от 70 кораба и тя стига до Дарданелите. Там войниците слизат на сушата и по брега на Мраморно море се придвижват на север.
Двете арабски армии се срещат при стените на Константинопол. Сключват плътен обсаден обръч около крепостта. Положението е критично, защото малоазиатският бряг също е зает от арабите. Стените са високи и дебели, така че устояват на напорите на обсадителите. В града има 15 хил. войници, но и 80 хил. цивилно население. Ако обсадата продължи повече от 3 месеца, хранителните запаси ще свършат и градът ще бъде принуден да се предаде. Единственият изход е да се търси помощ и тази помощ може да дойде само от българите.
Юстиниян изпраща свои хора при Тервел и го моли да дойде с войската си, като му обещава богати дарове и териториални отстъпки. Ханът успява да събере 15 хил. конници и се отправя на юг. Наближава околностите на Цариград в края на август и в първия момент се стъписва от видяното. Предполагал е, че арабите са не повече от 20 хил., но с един бегъл поглед установява, че те са поне 60 хил., а може би и повече. Същото виждат и боилите, и съветват хана да се върнат. Тервел обаче е на друго мнение. Според него там, където силите не достигат, трябва да помогне умът.
Арабите не знаят, че българите се намират наблизо. Два часа след залез слънце те се прибират в шатрите си. Тогава върху тях се изсипва дъжд от запалени стрели. Шатрите, колите и обозите пламват и в огъня намират гибелта си хиляди арабски войници. Това се повтаря четири нощи поред. На петата ги сполетява ново бедствие. Малко сред полунощ тайнствени конници се впускат в лагера им, носейки огън и гибел.
Какво се е случило?
Тервел е наредил всеки ездач да тегли с въже запалени вършини или слама, така че да се пали всичко в арабския стан. Воините на аллаха и до този момент не знаят, че това е дело на българите. Разбират го едва на седмата нощ. Тогава Тервел разделя отряда си на три части и всяка една се врязва като меч сред арабите с викове "Тангра е всемогъщ!", като сече наляво и надясно. В този нощен набег са избити 15-17 хил. арабски войници. С това загубите им вече възлизат на повече от 30 хил.
Тервел има намерение да проведе такива набези и през следващите нощи и да изтреби до крак арабите. Те обаче преценяват, че е по-добре да запазят каквото е останало и преминават с корабите си на азиатския бряг. Всички хронисти в християнския свят отбелязват ролята на българите за предотвратяването на арабското нашествие в Европа и в десетки свои летописи ги обявяват за спасители на Европа!
Ювиги хан Крум разширява политическата карта на Европа
При идването на прабългарите Византийската империя на север се разпростира до Дунав и това се смята за граница на цивилизована Европа. Василевсите не обръщат внимание на скитническите племена отвъд голямата река и смятат за достатъчно да не им позволяват да се прехвърлят през нея.
Когато Аспарух създава Славянобългарската държава, той правилно разбира опасността от тях. Те стават все по-многобройни и по-дръзки. Наследниците му се придържат към византйската политика, т.е. да не им позволяват да преминат Дунав. Едва когато хан Крум застава начело на държавата, той решава да се справи кардинално с проблема.
Създава 30-хилядна конна войска, която разделя на три отряда. Централният от 15 хил. конници оглавява лично, а другите два поверява на братовчедите си Сабул и Крабун. Това става през 895 г., две години след като Крум е наследил трона от баща си Кардам. Тогава той е около 30-годишен.
Възпирани от силно укрепените от българите граници по Дунав, аварите нападат източните владения на Франкската държава, но след първоначален успех претърпяват поражение и се оттеглят отвъд Дунав. Крум решава, че това е благоприятен момент окончателно да се разправи с тях.
Във военно-племенната аварска държава са включени печенези, скити, хазари, кумани, даки, остготи. Въпреки поражението си от франките, те разполагат с 40-хилядна конна войска и са създали укрепени селища. Крум разбира това, едва когато навлиза в земите им. В открити сражения той громи конницата на противника, но среща трудности при превземането на тези укрепени селища. Отначало ги обсажда, но така губи време, а не разполага с много време, защото вече е септември - започват да валят дъждове и да застудява. Затова когато приближава следващото укрепено селище, провожда пратеници с предложение защитниците да се предадат и той ще запази живота и имуществото им, но те трябва да предадат оръжието и конете си. Същото прави и с другите укрепени селища. Някои приемат предложението му, а останалите той опожарява лесно, защото те са укрепени с дървени стени.
Военният поход продължава 9 месеца. В края му цялата военна сила на аварите и другите съюзни племена е почти напълно унищожена!
Трите български отряда се срещат на река Прут. Крум нарежда да се поставят погранични знаци и обявява, че дотук се разпростира българската държава. Разделя новозавоюваната територия на Западна и Източна и за наместници назначава двамата си братовчеди Сабул и Крабун. Преселва в тях славяни от поречието на река Тимок, а разселва аварите и другите племена в различни краища. България установява граница с Франкската империя от течението на река Тиса до Карпатите. Така хан Крум разширява политическата карта на Европа.
Татарската угроза
 
Татарите възникват като племенна група в степите на днешна Русия в средата на IХ в. и прерастват в орда, която включва и близки на тях етноси. За техен обединител се смята Камилай хан. Той повежда ордата срещу славянските градове-държави Киев, Нижни Новгород. Основната им база е Кримският полуостров. Оттам те организират походи към Подунавието и отвъд него.
Първата цивилизована държава по пътя на техните набези е България. Набезите започват през 1270 г. Царската власт е слаба, войската е малобройна, лошо въоръжена и лошо обучена. След първите неуспеши опити да се справят с многобройната татарска конница царят и болярите се затварят в крепостите и оставят населението на произвола на ордата на хан Ногай. Тогава се появява Ивайло, който организира селяните за борба с нашествениците. След като им нанася сериозни поражения, през 1278 г. ги изгонва отвъд Дунав.
Това дава отсрочка, но не премахва татарската угроза. Хан Ногай възстановява войската си и през 1285 г. неговата "Златна орда" нахлува в българските земи. Тогава не само царската власт е слаба, но и Ивайло го няма. Татарите безпрепятствено вилнеят вече не само в земите между Дунав и Стара планина, но и в Източна Тракия. Набезите на ордата достигат Византия, Сърбия и Унгария. Опитите на тези страни да се справят с нашествениците са неуспешни.
Най-тежко обаче е положението на България. Този път и крепостите не помагат. Хан Ногай влиза, когато си поиска в Търново, разполага се в царския дворец заедно с любимия си син Чака. При едно такова "посещение" Чака вижда дъщерята на цар Георги I Тертер - Десислава, харесва я и иска да я вземе за наложница. Когато узнава това, тя се затваря в една кула и заявява, че ще се хвърли от нея, ако я принудят да стане наложница. След тази заплаха Чака се отказва от намерението си и предлага да му стане съпруга.
Десислава се съгласява, при условие че няма да променя вярата си, ще се венчаят по православен обичай, а децата им ще носят български имена. През 1299 г. Ногай възкачва на българския престол сина си Чака и Десислава става царица. До този момент тя не му е позволила да се възползва от съпружеските права, докато не се съгласи на нейното искане да приеме православната вяра.
През това време в "Златната орда" става преврат - Токту убива хан Ногай и заема неговото място. Царица Десислава с подкрепата на брат си Тодор Светослав организира заговор срещу Чака. Той е свален от трона и убит, а главата му изпращат на хан Токту.
Отначало Токту е много благодарен и отстъпва на българите Бесарабия. Още на следващата година обаче се отмята от дарението си и нахлува през Дунав. Тодор Светослав, който е станал български цар, за кратко време е успял да укрепи царската власт, като се разправя с непокорните боляри. Събрал е значителна войска и пресреща "Златната орда" при днешното село Гулянци. В разразилата се битка татарите са сразени. Една част са убити, а другите са разпръснати. По пътя на отстъплението те стават лесна плячка на организираните отряди за преследване.
Според цар Светослав обаче това не е пълното решение на проблема. Той си поставя за цел завинаги да отстрани татарската угроза. Като събира още по-голяма войска, вече към 16-17 хил., добре въоръжена, обучена и дисциплинирана, в края на пролетта на 1302 г. преминава Дунав и напада главния стан на татарите в околностите на днешния град Клуж. Посрещнат е с дъжд от стрели, но яките щитове на българите ги отразяват. Срещу тях се спуска 25-хилядна татарска конница. Светослав престроява бойците в кръгове с насочени копия. Падат хора и коне. Тогава от две страни излиза българската конница и започна сеч с мечове. Татарите запалват стана си и под прикритието на огъня и дима се опитват да се спасят с бягство. Войската на Светослав обаче ги преследва неотлъчно до река Днестър, където повечето от оцелелите се издавят.
"Златната орда" е ликвидирана. Светослав с основание смята, че завинаги е отстранил татарската угроза за България. Той едва ли си е давал сметка, че по този начин е спасил и цивилизована Европа от татарското нашествие...