Препоръчваме горещо този филм! Съучастници и виновници за него са и част от хората, участващи в проект "Живот след капитализма" - Вал Тодоров и Петър Пиперков. ПРЕМИЕРА! Четвъртък, 14ти ноември 2013 г., 19:00 в Дома на киното в София!
Ако си доволен от живота си в Системата, този филм не е за теб. Дори ако скептично или цинично си приел Системата като единствено възможна, този филм вероятно не е за теб.
Ако обаче си бил на горския фестивал Беглика, посрещал си Джулая на морския бряг, празнувал си Еньовден в далечно и закътано село, танцувал си край езерата в Рила, обикалял си красотите на България далеч от големите градове или пък си благословен с приятели, които истински искат промяната, провидели са нейните контури и в един или друг аспект я живеят тук и сега, тогава този филм е точно за теб. Този уникален еретичен филм за живота извън Системата, правен извън Системата, няма аналог в България, а вероятно и по света.
Вървиш по прашните пътища, срещаш различни хора, взираш се в тяхната истина, надяваш се да си един от тях. Но после пак вървиш по нови пътища, през полета, гори, равнини, крайбрежия, планини и неочаквани сънища. Помниш ли лятото миналата година, когато се видяхме на път за Тюленово. А дали не беше Шабла или пък Делфиново? Влаковете, сборищата, откровенията и отново разклоняващите се пътеки...
Ти си саксофонистът Калоян. Или пък циганката танцьорка Диана. Двамата пътувате из цяла България в търсене на утопичното село Делфиново. Но Делфиново не е София, Париж или Ню Йорк. За това тази история е селска, примитивна и полифонична. Нещо като наниз от изрисувани стени на селски къщи, народни песни и алегории. Това не е героичен епос, а по-скоро пикник с приятели или Игра на дама.
Това е игрално-документално, музикално-антропологично, научно-магично, еко-анархо-утопично пътешествие в релеф от 8 части:
- Край огъня: Перелик, където се срещате с Диана, или по-скоро Цар Чочо ви сблъсква един в друг.
- На морето: Кария, където празнувате Джулая заедно с племето на слънцепоклонниците и езичника Диомед – онзи шантав пророк, който диша дима над чуждите сънища.
- На земята: Тракия, където кукери, нестинари, каракачани, прорицатели и всевъзможни купонджии се събират за среднощни вакханалии и сутрешни ритуали на пречистване чрез огън.
- Горната земя: Бесика, където отец Нектарий обяснява невъзможното, а по-късно танцувате с Белите братя край очите на Рила.
- Долната земя: Иркала, където вилнеят анархисти и менади, а Маркос знае пътя през Тенарската порта.
- Делфиново, което според старейшините Кирил Философ и Любо Инженера е Пъпът на света (Axis Mundi), картографски оптимум и възел в Мрежата от свързани състояния и съзнания.
- Избата на Залмоксис е пещерата, в която се страхуваш да влезеш, но която може би крие съкровището, което търсиш, както подсказва Валентин Гностик, а ти разбираш какво е Демиургия.
- Беглика: Орфеика, където...
Да ти кажа ли истината, човече, защото тя изпепели зениците ми?
Лозниците на ритмите и инстинктивните атракции вече
тъчаха лепкавата хореография на танцьорите и войниците.
Огньовете горяха по каналите на фракталите.
Митологията на всеобщата Майка и Бащата конник
от генетичните спомени на Орфей и Евридика
е социалната епистемология, която извика
всеки огнепоклонник в текста на общите норми
да разчертае, осмисли и оформи
нашите взаимоотношения и жертвоприношения
на пътуващи корени, танцьори, любовници и воини...
Кой обаче е Иво? И защо те води из тези зимни релефи една година по-късно?
Тази ерес е уникален картографски апокриф, създаден напук на железни канони и правоверни предписания. Тя предизвиква сетивен хедонизъм и духовен катарзис. Тази ерес е като роман, за който Хулио Кортасар пише, че прилича на лук – външната обвивка има жанр и сюжет, вътрешната е метафизичен дискурс, още по-дълбоко са митичните архетипи, а в ядрото се крие Тетраграматон.
Влез, за да бъдеш жигосан!
