Конопът, който вирее стремглаво и навсякъде, в пълен синхрон с природата - 100% био, обогатява почвата, спасява горите. Mоже да ни храни, да ни движи колите, да ни разкрасява, да ни облича. И след всичко това - не оставя боклук.
Около конопа има митове (че ще спаси света, стига да му дадем шанс, например), една-две конспиративни теории (свързани с петролния бизнес и Големия брат), яка параноя (заради ганджата, тук нямаше нужда от скоба). Със или без този разноцветен ореол, няма как да не отделим дължимото на тази трева, защото е ярко зелена и защото фактите говорят сами за себе си.
Индустриалният коноп е издръжливо и бързо растящо тревно растение. За индустриален се смята конопът, в който съдържанието на THC е под граничната стойност от 0,2% и съответно не става за пушене.
Отглеждането на конопа не налага използване на пестициди, хербициди и други там неприятни химикали. Широките му листа блокират слънчевата светлина и точно защото расте доста бързо и на високо (може да стигне височина до 4.5 м и е готов за събиране за около 100-120 дни след като е посят), другите растения, в това число и плевели, остават под неговата сянка и нямат много шанс за оцеляване. Конопът има незначително малък брой естествени врагове и затова си вирее чудесно и без помощта на пестицидите. Накратко: конопът е идеален за био отглеждане.
Конопът оставя почвата в отлично състояние за следващи посеви и култури. Това се дължи на:
1) естественото обезплевяване;
2) силните корени на конопа, които проникват дълбоко в почвата (над 92 см) и избутват на повърхността хранителните вещества, аерират я, закотвят се и пазят от свлачища, изграждат и запазват структурата на горния и долния й слой подобно на горската почва.
Добър е и за компостиране – освен че не изтощават почвата, конопените растения сменят листата си през целия период на растеж, с което добавят богати органични вещества в горния й слой и я овлажняват. Непретенциозен е и вирее при всякакви климатични условия и почви.
Стеблата на конопа съдържат висок процент целулоза (около 60%), която остава след извличането на влакната. Този суров материал може да се използва за производство на пластмаса, която обаче е биоразградима за разлика от добитата от петрол. Конопът дава три-четири пъти повече целулоза от всички дървесни видове. От него става по-качествена хартия, която не се обработва с вредни за природата химикали и в същото време може да се рециклира много повече пъти от сътворената от дървен материал. Сещаш се вече, че ако производството на конопена хартия се развие, много застрашени гори, които се борят с глобалното затопляне, могат да бъдат спасени.
Семето е изключително хранително заради високото съдържание на чисти и лесно усвоими протеини, с добър баланс на всичките осем съществени аминокиселини, а и Омега-3 и други важни мастни киселини, витамин Е (три пъти повече в сравнение с лена), желязо и магнезий (два пъти над нивото им в лена отново).
От семената се прави олио, което може да се използва за: гориво, както и за успокояващи балсами, и за мастило, и за козметика (една от най-известните такива е Body Shop). ..Това е качествена и евтина алтернатива на изчерпаемите ресурси, защото може лесно да се обръща в биомаса, която пък се преобръща в енергия – метан, метанол или бензин с цена на половина на горивото под формата на петрол, въглища или ядрена енергия.
Конопът е известен с дългите си фибри (влакната). Благодарение на тях е толкова здрав (използва се за корабни въжета и платна). Дори, за да се получи по-мека текстилна материя за дрехи, се налага влакната на конопа да се смесват с памук, коприна, вълна, дори с полиестер от рециклирани бутилки от безалкохолни. Предимствата му пред другите материи: био, траен, здрав, силно устойчив на UV-лъчи, както и на плесен, има и изолиращ ефект. Още един плюс за природата: ако сравним количеството вода и химикали, използвани за традиционното отглеждане на памук, конопът е далеч по-благодатна култура.
Всичките му съставни части могат да се използват продуктивно. Сърцевината става за подслон на животни, но може да послужи и за строителен материал при построяването на къща. От олиото на семената може да се добива пластмаса, от която се правят мебели, CD-кутии и дори автомобил ( още Хенри Форд си е направил такав). Влакната стават на килими и тапицерии. Дългите влакна могат да заместят и фибростъклото за направата на скейтборди, и сърфове. Продуктите, направени 100% от коноп са напълно биоразградими. Много важен момент за заритата ни с боклук малка планета.
Нещо твърде важно: Индустриален коноп може да се отглежда в България. Както и в много други страни като Франция и Австралия например. Румъния и Китай остават двата ключови източника на тази уникална трева. От 1938 година конопът се счита за марихуана и е забранен за отглеждане в Северна Америка (като изключим Втората световна война, когато се наложило да влезе в употреба в името на родината). 60 години по-късно Канада започва отново да го произвежда. Много щати също надушват вятъра на промяната в последно време, но нещата там се разчупват бавно.
Автор:
Босилена Мелтева
Източник: http://www.konop.bg/article/234/konopyt-zelenata-treva
