Малцина знаят, че московският Кремъл всъщност копира почти изцяло крепостта Кермен във Волжка България. Кермен (Керман), по-късно Казан, бил един от най-красивите български градове.
През 15 век руснаците, все по-често поглеждайки към Волжка България, биват впечатлени от крепоста на град Казан - Кермен-а. Изумени от красотата на крепостта, построена през 11 век от българите, руснаците приели думата "Кремл", със значение "Крепост" в езика си, и извикали Волжко-Български майстори да построят московския Кремъл.
Ансамбълът на Кармен, почти без изменения легнал в основата на руския Кремъл, който почти точно повторил българската крепост - само стените били удължени на юг и южната граница на московския комплекс била разширена, в сравнение с оригинала в Казан.
След като техният Кремъл бил готов, руснаците унищожили всички сгради в казанския Кермен, и оставили само една кула, за която се носят легенди, че в нея е прекарала последните си дни като принцеса владетелката на Казанското Канство - Сююмбике, като на върха на кулата поставили Двуглав Орел, символ на победата над българите. Двуглавия орел бил златен и лъщял така, че през ясна лунна нощ, целия Казан можел да види този символ на руската тирания. Днес двуглавия орел е премахнат, а кулата е място за поклонение на всички волжки българи, като спомен за отминало величие.
Когато руснаците превзели Волжка България през 16 в., те заели от българите много неща - държавно устройство, търговията и търговски термини, архитектура и пр.
На основите на Българската държава в Североизточна Европа започнала да се издига Русия - покоряването на България й отворило пътя на изток и огромните пазари на търговските пътища, развити от България на Волга. Оттогава Русия започва да се превръща в империя.
Англиският пътешественик Дженкинсон описал за пръв път огромната прилика в начина на строеж на Казанската и Московската крепости и споделя, че "Казан е величествен град, построен със уникален стил и крепост на висок връх".
Московският Кремъл е абсолютно пълна адаптация на модела на Българската крепост, спрямо релефа на Московския терен. Още десетки от паметниците на културата из Москва са построени от българи, включително огромен брой средновековни църкви, в чиито стени пък могат да се видят скрити древнобългарски мотиви, оставени ни като знак от безименни, но велики български майстори.