неделя, 8 март 2020 г.

Емил Елмазов предупреждава: Не си продавайте земята на село, ограждайте я, пазете я. Създавайте малки резервати (ВИДЕО)

 

Вие знаете сега, че ерозивният колит, улцерозният колит, ракът на дебелото черво станаха напаст божия заради денатурираните храни. Толкова много химия!…, за да може големите търговски вериги, за да може големите корпорации да съхраняват огромни количества храни като изземат тяхното производство от дребните производители. Дребният производител е този, който ще създаде храната на бъдещето, защото тя ще бъде там, където ще се консумира, защото тя ще бъде откъсната ей сега и защото в края на краищата българинът има право да оцелее. Французите вече не продават зеленчуци и растителни храни, и плодове освен южни.
Ако те са набрани от 150 км. нататък, те не приемат нищо. Ние скоро ще стигнем до тази идея и ще направим производителни сдружения, които трябва да дадат достатъчно повод за доверие и хората от града, които се абонират за тях да бъдат сигурни, че това е нещо. А ние ще дадем уредите за измерване, за да може всеки да си измери в ангстрьоми вибрацията на растението. Повече ли е от 6500 – яде се и вече пък съответно наклонността на всеки и нужната на всеки – също вече има техника, с която много точно се измерва. Почвите в Европа са ерозирали. Голяма драма! Когато аз самият се замислих по този въпрос бях написал в мрежата: „Дайте са излекуваме нивите и тогава да лекуваме човека!“ България е на първо място в ЕС по внос на пестициди.
Не си продавайте земята, ограждайте я, пазете я. Създавайте малки резервати. Възможността да си запазим земята е възможността България да стане здравница, за да произвежда онези растения, които европейците ще дойдат тук да ядат… и не само те – и от Близкият Изток и от американският континент. Много са се наточили! Българските растения (които) се сеят на недокосвани земи, благодарение на нашата неразвитост до известна степен, ние например работим в резервата на 50 години недокосвана земя. Така, че има още много такива земи, дайте тях да опазим. Това, че Добруджа ще се посолява още с отрови, това засега сме слаби да го предотвратим.
Появиха се млади хора, които тръгнаха по селата, влизат в къщите, ровят по старите сандъци и търсят семена. Браво! Браво на тези хора! Подкрепяме ги колкото можем, даваме им средства и транспорт. Всяко семенце – трябва да се трепери над него ако то има някакви качества и се помни, че е станало от него, че е ставало добро растение, защото тези семена към съответните земи бяха пригодени да растат без химия. Те растяха от само себе си! Вие знаете старите селски лози без пръскане, знаете старите селски зеленчуци без пръскане… най-много да сложиш една отвара от коприва и си готов. Тези семена трябва да се запазят! Независимо какво става в ЕС, че ни забранили розови домати и т.н. Ние сме си тук стопаните, Бог ни е дал тези семена! Забележете, има 2 млечно-кисели бактерии, които не се появяват никъде другаде по света! Защо са дадени тук?! Растенията са нашите зелени братя и който смята, че са хвърлени, само за да ги мачкаме, тъпчем, скубем, сечем, той дълбоко се лъже и дълбоко наранява своето бъдеще.
Това, че избягахме от селата означава, че ние не участваме в създаването на своята храна. Великата сила на българина е, че той по различни обреди е мил в своята храна. Направи жетвата и старият жетвар ще вземе брадата, т.е. най-хубавите класове, за да ги занесе в хамбара и те да създават воля и сина на другите семена, а девойчетата – всяка ще оплете плетенка. Тя ще я закачи над камината или в своята стая и когато любимия й обърне гръб, ще хапне няколко семенца; като й се възпалят белите дробове, хване настинка – ще хапне няколко семенца. Една малка молитва и няколко семенца от тази плетенка на девойката от нивата, която заедно с това е била жетварка, помагачка на своята майка, баща и т.н. , са давали сили, които няма нужда повече да ядеш. Изследвали сме енергетиката на човека – една филийка (средна) лимец замества 3-4 филии от нормалния хляб, който е правен от хлебна пшеница.
Внимавайте, защото 70% от Добруджанското семе се изнася за Америка, 20% се изнася за Израел. Това е статистика! Около 7-8% се изнася за Близкият Изток. Това, което остава за нашият хляб е фуражната пшеница! Фуражната пшеница има около 14% протеини, а европейската норма е 28-30% и какво правят нашите мелничари?! Те са задължени, за да постигнат европейската норма, да прибавят 14-16% синтетичен протеин. 80% от него е глутен, синтетичен глутен. Това е драма, която в очите на снимки от ирисова диагностика (във видеото са заснети) може да видим ясно следата на глутените от хляба и от разбира се някои други отрови (не може да ги отделим) в дебелото черво. В ирисологията тези следи означават полепналости, които пречат на присъщите за това място микроорганизми да създават витамини от групата Б. Така започва улцерозният колит, отива после с полипи и най-накрая завършва с рак. Ние трябва да се върнем и да милваме нашата храна. Ние трябва да разговаряме с нашата храна. Ние трябва да бъдем по-умни, отколкото сме сега и да благодарим на зеленият свят, че го има.



http://novinarsko.eu/archives/2844?fbclid=IwAR0sxhWTZ9uHrIYL15f8csDwq8YDo0SjxixndgoNMdk7hmMF0R1vulXdloo