Вещицата не се обижда
Някои наричат това състояние вещицата в жената, други я наричат Лилит. Това са архетипи, за които много е писано и те вече са натоварени с определен смисъл. Аз наричам това състояние жената в жената и когато употребявам думата вещица ще имам предвид него.
И така в тялото на жената има три мозъка – умът, сърцето и
коремът. Жената живее в коремния мозък, а в сърдечния живее майката.
Вещицата слуша коремния мозък. Всяка жена може да бъде вещица и това не е
привилегия за избрани, но не всяка жена е разкрила за себе си своята
вещица. За да бъде жената вещица компаса и пътеводната и звезда следва
да е коремния мозък.
Като житейски модел това изглежда така: Ако вие като жена знаете по какви причини и защо сте с даден мъж, то вещерското у вас няма да се отвори.
Това е така, защото енергията ви е насочена навън и е ангажирана със
светската изява. За да захраните вещицата вниманието ви трябва да е
насочено към вътрешността и към коремната празнота. Вещицата е винаги
свързана с корема си и от там тя получава информация за външния свят.
Жената, която казва – Аз съм с този мъж, защото той е умен,
красив, богат, образован, такъв, онакъв не е почва. Мъжът само си губи
времето с нея, тя нищо не може да му даде, а само ще го изчерпва. Мъжът
може да се засади само в празна и свободна жена. Ако жената има мнения,
преценки, очаквания, то мъжът не може да се засади. Там вече се е
засадил друг мъж, макар и въображаем и несъществуващ. Жена в такова
състояние всъщност е мъж. Тя носи в ума си вече създадени структури и от
мъжа се очаква да ги запълни със съдържание. Да, но това не е работа на
мъжа. Редът, при който енергията тече правилно е - мъжът създава структурите, а жената ги запълва със съдържание.
Жената е вещица, когато е с мъж, без да знае защо. Това е зовът на
корема и тя само го следва. За нея този зов е управителя на живота й.
Вещицата не се интересува дали поведението й е приемливо и съответстващо
на очакванията на мъжете и обществото. И в това именно е силата на тези
жени. Гледах клип, в който известна сексоложка даваше съвети по
правилно женско поведение. Единият съвет гласеше: „И момичета запомнете,
секс най-рано след трета среща.“ Мнение на вещица: Ако вие знаете и следите кога трябва да направите секс, то вашата вещица няма да се събуди.
Ще имате може би комфортна, материално обезпечена или съответстваща на
светския ви имидж връзка, но в нея няма да гори вещерски огън. Тя дори
няма да е връзка, а сделка между бизнес партньори. Вещицата прави секс,
когато почувства зова и импулсния ток в корема и това може да е на първа
среща, може и на десета. Тя не се опитва да задържа или контролира този
импулс, все едно да иска да спре захранващия и нея, и мъжа поток. Тя не
се грижи за руслото на потока и не се предпазва от мъжа, както и не
извършва действия, които според светските стандарти се определят като
правилно женско поведение. Защото вещицата не е съсредоточена в това,
чрез поведението си да запълва шаблоните на обществените очаквания, а е
съсредоточена във вътрешния си свят и в потока. Предполагам сте гледали
филми, в които копаят за вода или петрол. Виждали сте как изведнъж
струята избликва. Нали не сте забелязали течността да стои в Земята и да
разсъждава: Аммм, дали е подходящо да избликна точно сега? Тези хора
май не са готови за моето избликване. Дали да не изчакам да направят
поне три опита, за да разберат колко целомъдрена, сериозна и важна
течност съм аз и да ме ценят повече?
И сега опираме до опитността и зрелостта на мъжа. Бдителният мъж
веднага се ориентира в ситуацията и вместо да губи време в празни
разсъждения дали жената е избликнала според нормите на правилното женско
поведение, той бързичко започва да организира живота си така, че да
задържи и стопанисва потока. Неумелият и невнимателният мъж не връща
структурираност на жената и потока и започва да се разпилява. Жената разпилява, когато мъжът е разрушителен и съхранява, когато той е градивен.
Тя не може да остане в това състояние, тъй като потока я дави, той я
потапя. В нея се активира собствения й вътрешен мъж, който осигурява
канал и форма за потока, но той спира да тече към външния мъж, този за
когото всъщност е предназначен и който използвайки го би следвало да го
претвори в еволюция и растеж за себе си, за децата си, за света. На
много мъже това действие им изглежда сякаш жената се е обидила или си
отмъщава. И то донякъде е така, защото късата клечка остава в мъжа. Но
вещицата не се обижда, още по малко си отмъщава. Тя само следва коремния
си мозък и за нея е важно съхранението на собствения й поток, а не
концепциите в мъжкия ум. Тя знае, че е само приносител и свидетел, но
мъжът не знае и затова, когато потока се отдръпне мъжете държат жената
отговорна за това. Обаче истината е, че както утробата е в жената, но
детето в нея е собственост и на двамата, така и изворът е в жената, но
грижата за потока е отговорност и на двамата. Вещицата влиза в живота на
мъжкото его и това е дар, който идва да научи мъжа, че е само участник в
танца, че е само инструмент на танца, че е само канал на течащия поток.
Вещицата се отличава от другите жени по това, че тя никога и при
никакви обстоятелства не изневерява на коремния си мозък и не заменя
благодатта, идваща оттам за светски играчки като сигурност, положение в
обществото, пари и други от този вид. Много са жените, които са изживявали вещицата в себе си, но повечето от тях се отказват от нея заради сигурността и удобството.
Какво имам предвид? Често в живота се наблюдава следната ситуация:
Мъжът впримчва жената като разпалва вещерското в нея, но след това
постепенно и неусетно започва да я води по пътечката към състоянието да
му стане майка. Тук е преломната точка за жената, така както преломната
точка за мъжа е момента, в който решава дали да стане стопанин или да си
остане ловец. Тази точка е преломна, защото за жената е много
изкушаващо да стане майка на мъжа си. Тази роля й дава голяма власт над
мъжа. Все пак мъжът лесно може да напусне жената, но много трудно би
напуснал майката. В този преломен момент жените избрали майката
получават своята награда – спокойно битуване без изненади. Цената, която
заплащат за това е пламъка в очите, творческия огън, любопитната
животворяща енергия на свободния полет. Тук има опасност да бъда
неправилно разбрана. Не казвам, че тези състояния се изключват взаимно.
Вие можете да имате връзка и в нея да има изобилие, сигурност, удобство,
материална обезпеченост и семеен уют. Точно така и трябва да бъде. Но
вие следва да си останете в състояние на вещица в тази връзка като това е
най-добрия възможен вариант и за вас, и за мъжа. Казвам само, че
вещицата няма да жертва вещерския огън заради придобивки или в името на
комфорта на незрялото мъжко его. Защото може и да е вярно, че майката в
жената се грижи за творенията на мъжа, но пък жената в жената зачева с
тези творения, а ако няма зачеване и раждане, няма да е необходима и
майчината грижа.
И сега три ключови думи за мъжа: Ловец, Стопанин, Войн (Творец).
Ловецът (Мъжът) - Най-древният архетип в
мъжа. Развит още по времето на Матриархата. (Матриархатът не е време
през което жените са властвали над мъжете, както материалистичната и
буквалистична нютоно-картезианска наука е приела да смята, защото
виждането й е сведено до повърхностно гледане на опаковката, а е време, в
което доминиращата енергия е била женската или с други думи казано
тялото, уменията на тялото и потребностите на тялото, което е женската
част в човека е определяло оцеляването и живота.) Ловецът има много
добре развита връзка с вътрешната си жена, което означава силни
инстинкти. Мъжът-ловец инстинктивно знае как да борави с жената именно
защото е действена и работеща връзката му със собствената му вътрешна
жена. Това е веригата стимул-реакция. Точно както и при лова на дивеч,
ловуващия не мисли, а само дебне и действа, но действията му са плод на
тренираност и опит. Така че, важна ли е сексуалната опитност за мъжа?
Да! При тръгнал импулс от жената и неумело сексуално поведение от страна
на мъжа, този импулс се прибира обратно и обикновено не се отваря
повече. Първо трябва да си се научил да боравиш с лък и стрели и тогава
можеш да уцелиш дивеч. Ако си неумел и животното избяга няма да се върне
за втори опит. Основополагащо за успеха на ловеца не са знанията в ума
му, а усещанията и способностите на тялото му за навременна реакция.
Стопанинът (Бащата) – (По времето на
Матриархата хората са общували помежду си чрез звуци и жестове, а живота
е бил изобразяван с картинки. Това е така нареченото образно-символно
мислене. Когато женското се е разгърнало във всички възможни направления
и е натрупало достатъчно опит и енергия се е стигнало до еманация, до
преливане. Тогава то е захранило мъжкото, което се изразява в появата на
лимбичната система, подкоровите центрове на мозъка, които отговарят за
мисленето и висшата нервна дейност. Появява се словото, а заедно с него
се появява и Бог. Започва Патриархатът. Оцеляването вече не е зависело
само от уменията на тялото, а и от технологиите, които ще измисли умът
за да защити и улесни тялото.) Стопанинът знае как да използва
наловуваното, за да задоволи очакващите от него – жена, деца, род и
племе. Майстор на пътя, на канала, на руслото, в което ще тече женската
любов. Строител и грижлив пазител, той развива в себе си качества като
дълг, отговорност, трудолюбие, постоянство, упоритост. Основополагащо за
стопанина са стратегиите и технологиите, които ще измисли и изобрети с
ума си. Находчив и търсещ той е човек на логиката и аналитичният поглед.
Воинът (Творецът) - Днес повечето мъже
са или добри ловци или добри стопани. Опитните в съблазняването ловци
обикновено не могат да стопанисват жената, а тези, които отдават сили и
време да развият в себе си стопанина често губят връзка с инстинктите си
и много добре знаят как да се грижат за жена, но не могат да я
съблазнят. Воинът е андрогин. Той обединява в себе си ловеца и стопанина
и реализира успешно танца между тях. Войнът е стратег и мислител, но и
много умел ловец. Той е капитан загледан в пътя и целта, но не изпускащ
от вниманието си платната и кормилото на управление на кораба. Освен
това воинът е и съзидател. Той гледа глина, а вижда стомна за вода,
гледа птица, а вижда самолет, гледа риба, а вижда подводница. Думата,
която характеризира воина - кураж. Той рискува и се проваля, и опитва
пак като не се уморява да опитва. Действа с увереност в непознатото,
защото само така ще придобие умения и ще го превърне в познато. Не се
страхува или пази от грешки, защото те ще му донесат опит за това как не
се прави, как не трябва да бъде. И тогава той ще пробва по друг начин
като така претворява непознатото и го прави практически приложимо.
Воинът търси жената за да ловува вещерската енергия в нея, а не си
пазарува някакво женско присъствие с прилежащите му тяло, домакински
умения и придружителство. Но той ловува вещерската енергия не за да се
отдава на наслади или за да се зарови в домашния уют, а за да я използва
за растеж и еволюция на света, който обитава.
Дали жената вещица също е андрогин? Разбира се, да. Макар че
връзката с вещерската енергия й дава неповторима и божествена сексуална
наслада, тя не е нито зависима, нито пристрастена към сексуалната страст
и не я превръща в самоцел. Ако правеше това, тя щеше да е идентична на
ловеца в женски вариант и стремежа й щеше да е ловуване на мъже заради
придобивки или удоволствия. Подобен подтик би я отвел в майката,
съответна на стопанина, като резултата ще е загубване на вещерското
състояние. Отново, за да не бъда неправилно разбрана ще уточня, че не се
изказвам срещу майката в жената – свещена еманация на женското. Всяка
жена следва да се стреми да изпита майчинското състояние, но то трябва
да се разгърне не за сметка на вещерското, а като продължение и
надграждане. Просто в ситуация или-или вещицата ще избере да запази
вещерското, за нея то е корените на дървото, които вдъхват живот на
короната. Жената вещица точно като мъжа войн знае, че вещерската енергия
й е дадена за да послужи на по висша цел и тази цел е еволюция на
осъзнаването. Разликата между тях се състои само в едно. Жената
се ражда с вещерското състояние в себе си, то й е дадено по рождение и
тя трябва само да го пази, да го съхранява, да внимава да не го изгуби,
увлечена по лъскавите изкушения и примамките за лично щастие. Мъжът не
се ражда воин. Той трябва да изгради воина в себе си. Да държи
жива връзката с ловеца и да усъвършенства стопанина, докато стане
майстор в умението хем да държи кормилото на управлението (вътрешната му
жена и жената в дома му), хем да не изпуска от погледа си състоянието
на платната (външната среда също женска като състояние), хем да поддържа
в ума си и целта, и посоката на пътя (мъжката концепция и визия за
реализация на нови форми, през които битието да тече и да се проявява). Когато
жената е конструктивна тя съхранява, когато е деструктивна тя
разпилява. Мъжът е конструктивен, когато твори и деструктивен, когато
разрушава. Жената трябва да опази, да съхрани даденото й по
рождение, докато мъжът трябва да се сътвори, да се създаде, използвайки
даденото по рождение. Затова в Индия казват, че жените се раждат, а
мъжете се изграждат, а всяка жена знае, че е много по-трудно да бъдеш
мъж. Но разбира се изграден мъж, а не роден мъж.
Росица Тончева
Източник:
http://www.spiralata.net/kratce/index.php/spodeleno-chit/1798-veshtitzata-ne-se-obizhda
