Как да отида да гласувам, когато тези продаващи гласовете си индивиди, живеещи общо взето от социалните помощи, които им плащам аз от мизерната си заплата, как аз, чийто малобройни деца заминават за чужбина, за да се спасят от тукашното беззаконие, осигурено в немалка степен и от тези цигански и купени гласове, да участвам в този фарс?
Никой социален антрополог или анализатор не се дори и опитва да проумее, най-общо казано, феномена на отказа от гласуване. А този феномен има доста просто обяснение. Уважаващият себе си индивид, наречете го гражданин, който е трудолюбив и се опитва да живее според законите, колкото и да са лоши, решава, че е по-добре да се гласува.
Внезапно и очаквано, от циганските махали, въстанали срещу цивилизацията, се втурват да гласуват и то активно онези, които нарушават законите, когато и където е възможно. Те не са грамотни, макар че са задължени по закон да са посещавали българско училище до 16-годишна възраст.
Те са по природа симпатични, всъщност достойни за обич, музикални и обичащи танците хора, които на ръба на своята бедствена липса на перспектива за оцеляване, инстинктивно наблягат на високата детеродна активност, включваща забременяване на малолетни и неграмотни циганки, чиято единствена способност е да се класират за социални помощи и да възпроизвеждат това злощастие за децата си и от двата пола за вечни времена.
Това отива на гърба на все по-обедняващото общество от пенсионери, още чакащи пенсиите си, откраднати от комунистите на Тодор Живков. Заедно с отговорността да им плащат сметките за ток, отопление, вода, дърва и кабелна телевизия, барабар с порноканалите, както и отговорността за произведеното от тях поколение.
Озадаченият и дълбоко оскърбен български избирател, който не спада към тази съставка на електората, чийто сметки плаща, се изправя пред непреодолим проблем. Този проблем е: как да отида да гласувам, когато тези продаващи гласовете си индивиди, живеещи общо взето от социалните помощи, които им плащам аз от мизерната си заплата, как аз, чийто малобройни деца заминават за чужбина, за да се спасят от тукашното беззаконие, осигурено в немалка степен и от тези цигански и купени гласове, да участвам в този фарс?
Та това е даже не политически, това е естетически проблем.
Как да гласувам аз, европейският, цивилизован човек, който е прочел много неща, проумял е, или поне се е опитал да прочете идеите на партиите, за които да гласува - и чийто глас ще бъде зачеркнат в полза на Бат Сали?
За съжаление, предвидимата реакция на повечето образовани индивиди в този случай е погнуса от този фарс, наречен избори. Защото в тях, по причина на политическата коректност, (не даже измислена от българите, а заимствана от западни марксистки източници, успешно злоупотребена от посткомунистическите български комунисти и съдружни левичари), отсъства справедливостта. Всеки го знае, включително и онези, които са в парламента с купените гласове.
Нека да се блещят социолозите като Андрей Райчев и да се преструват останалите, че е имало избори. Истината е, че хората са отвратени от възможността техните гласове да бъдат отменени от тълпи, снабдени с адресни регистрации в Столипиново или Бурса.
И повече от половината българи мълчаливо се оттеглят и оставят екзактния Местан, Бареката и Манолова да танцуват своите политически игри върху полуразрушената територия на нашата България. А е настъпило наистина време разделно. Да бъдем или да не бъдем. Зависи от българите. Всъщност, от всеки от нас.
* Коментарът е публикуван от Любомир Канов във Facebook.
http://www.webcafe.bg/id_465849943_Bat_Sali_i_esteticheskiyat_problem_s_glasuvaneto#Comments
