сряда, 1 октомври 2014 г.

За демокрацията, олигархията и свободата - Калин Манолов



Автор: Калин Манолов

През юли 2013, в разгара на протестите срещу правителствонто на Орешарски, тогавашната европейска вицепремиерка Вивиан Рединг, дошла в София, за да подкрепи протестиращите, каза: "Наистина съм убедена, че демокрацията не може да бъде построена върху олигархията от старото време. Трябва да излезеш от това и да построиш модерна система, където Европа ще бъде с теб".

Нито моралът, нито справедливостта обаче ще дойдат от демокрацията. Не това е и модерният градеж, който ще приближи България към Европа. Повечето българи трудно биха се съгласили с подобно твърдение днес, когато вярата в демокрацията е пуснала толкова дълбоки корени, че за повечето хора тя е станала синоним на всичко, което е (политически) правилно и морално. Символ на свобода (всички имат право да гласуват), на равенство (всички гласове имат еднаква стойност), на справедливост (всички са равни), на единство (всички решаваме заедно) и мир (демокрациите никога не започват несправедливи войни). По тази логика единствената алтернатива на демокрацията е диктатурата. А диктатурата, разбира се, олицетворява всичко най-лошо – липса на свобода, неравенство, война и несправедливост. Само че алтернативата на демокрацията не е диктатурата. Алтернативата на демокрацията е свободата.

„Демокрация” не значи свобода. По дефиниция демокрацията е колективистична система, въведена преди около 150 години,  за да се осъществят социалистическите идеи в либералните, дотогава свободни, общества. Пряката демокрация е била съвместима със свободата в малки общества или колективи. Но парламентарната  демокрация подкопава свободата, независимостта и предприемачеството и неизбежно води до антагонизъм, намеса, инертност и разхищение на средства. И това не се случва, защото някои политици не се справят с работата си или защото на власт е дошла погрешната партия, а защото така работи системата.

Идеята, която стои в основата на парламентарна демокрация, е, че е желателно и правилно всички важни решения, касаещи физическата, социалната и икономическата организация на обществото, да се взимат колективно от хората. Хората от своя страна упълномощават своите представители в парламента – с други думи, държавата – да взимат тези решения вместо тях. Но ако повечето хора смятат нещо за вярно, това не значи, че то наистина е вярно. Ако мнозинството намира дадена политика за полезна, това все още не е доказателство за нейната полезност. Хората, които съставят мнозинството, не са богове и сумираните им мнения не се отличават с божествена непогрешимост. Демокрацията облаче заменя божественото право на кралете с божественото право на мнозинството. Това е форма на диктатура – диктатура на мнозинството и на държавата.

А диктатурата обикновено е олигархична. Олигархията е форма на управление, в която голяма част от политическата власт ефективно се упражнява  от малка част от обществото, обикновено най- богатите хора, които разполагат с военна сила, безскрупулни са и имат политическо влияние. Но тази власт не винаги може да се упражнява открито, затова олигарсите предпочитат да упражняват контрол върху властта чрез икономически средства. Те са завършени етатисти. Етатизмът бива два вида: социализъм и интервенционизъм. Социалистическите/ комунистически държави най-пълно отговаряха на определението за олигархии. Демократичните им дишат във врата. Всъщност всички общества, където държавата доминира в икономиката, неизбежно са олигархии. Всяка форма на управление може да се превърне в олигархия на някакъв етап от своето развитие чрез постепенното натрупване на нерегламентирана икономическа мощ.

Парламентарната демокрация е прикрит социализъм. Именно заради вярата, че социализмът е съвместим с демократично управление и дори че програмата на демокрацията може да се осъществи напълно само в социалистическо общество, Съветският съюз, който беше класическа диктатура, 70 години минаваше за демократична държава.
Политиците – и български, и европейски - твърдят, че проблемите ни се дължат на твърде много свобода, а не на твърде много демокрация. Но вече няма разумни основания за запазването на парламентарната демокрация – системата, поддържана в повечето западни страни й. Време е за нов политически идеал, при който продуктивността и солидарността няма да се организират на базата на демократична диктатура, а ще са резултат от доброволни отношения между хората.
Време е за Свободата.

Прочети още на: http://bgonair.bg/blog/2014-09-18/za-demokratsiyata-oligarhiyata-i-svobodata-kalin-manolov