През изминалата година погледът на световните медии и вниманието на глобалните лидери бе насочено към горещите кризисни точки като Африка, Ирак и Украйна. Далеч от светлината на прожекторите обаче друго, не-по-малко горещо събитие, което се случва навсякъде по света, остава незабелязано.
Според прогнозите на Световната метеорологична организация 2014 г. ще се окаже най-топлата година в историята на инструменталните измервания и 38-та последователна година с аномално високи температури за планетата. Разбира се, времената, когато подобни новини можеха да плашат читателите на вестници, отминаха отдавна – с появата на кошмари като ебола, "Ислямска държава" и наводненията в България глобалното затопляне някак остана на заден план въпреки наличието на факти и аргументи, сочещи интересните връзки на тези катастрофи с климата. Нещо повече,
при 38 последователни години на анормално високи температури
едва ли повечето от прочелите този текст биха могли да твърдят, че имат личен спомен за времената на "нормалните" температури.
Докато учените продължават да ни напомнят, че безпрецедентни за последните хилядолетия промени в климата се случват около нас, нещо може би дори по-епохално има изгледи да се случи през следващия четвърт век. По време на двадесетия рунд на преговорите за постигане на глобално споразумение за борба с изменението на климата, завършили в малките часове на неделя, 14 декември 2014, за пръв път бе предложен план за пълно елиминиране на изкопаемите горива – въглища, петрол и газ, от енергийния микс на планетата. Подобно предложение, което досега звучеше почти налудничаво, бе подкрепено от около 60 държави и ще бъде отново обсъждано през идните месеци.
Причината далеч не се изчерпва само със страховете от климатичен апокалипсис – простата истина, която става все по-ясна през последните години, е, че възобновяемите енергийни източници (комбинирани с нови технологии за складиране на енергията) ще са напълно достатъчни за адресиране на всичките ни енергийни нужди след само две или три десетилетия. Драстичното ограничаване на субсидиите за ВЕИ технологиите, включително в България, всъщност помага, за да демонстрира тяхната устойчивост, а падащите цени на петрола на фона на скромен икономически растеж са друг знак, че фосилната зависимост на световната икономика няма да бъде вечна.
Разбира се, политическата инерция и "заключващият" (lock-in) фактор на вече построената скъпа инфраструктура – бавно изплащащи се топлоцентрали и мрежи,
едва ли ще позволят безвъглеродната енергетика да стане реалност преди 2040-2050 г.
Радващото е, че са налице достатъчно изгледи, че тази промяна ще се случва на собствен ход, без непосилни субсидии и без налагане на драконовски принудителни мерки – като например обсъжданата в Париж забрана на дизеловите коли. В крайна сметка не политиците или екологичните активисти, а
инженерите и изобретателите ще сложат точката на ерата на изкопаемите горива
– вероятно по-рано, отколкото първите очакват, макар и не чак толкова бързо, колкото вторите се надяват.
Впрочем инженерите отдавна са доказали, че могат да генерират радикални (макар и невинаги положителни) промени в начина, по който работи човешкото общество, а и във функционирането на биологичните и физико-химични процеси и системи на планетата изобщо. Аргументът, че човечеството и неговите технологии са твърде немощни да променят подобни системи (като например климата или океанските течения), отдавна не е на дневен ред. Достатъчно е да се сетим за озоновата дупка над Антарктида, предизвикана от нищожни количества хладилни агенти, превръщането на 11% от сухоземната територия в обработвани площи с помощта на азотните торове и понижаването на pH на целия световен океан с 0.1 единици (по логаритмична скала!) отново благодарение на човешките въглеродни емисии. На цената на тези и още епични планетарни промени инженерите поддържат фундаментите на днешното ни благоденствие – например възможността да държим захранени с фураж хамбургери в работещ с електричество и фреони домашен фризер.
За щастие или нещастие днес инженерите вече имат и по-важни задачи от дизайна на домакински уреди и осигуряването на битови удобства. Радикалните инженерни решения изглеждат все по-малко налудничави, когато става въпрос за адресирането на основни екологични проблеми – изменението на климата и окисляването на океана, унищожаването на биологичното разнообразие и осигуряването на храна, вода и енергия за световното население. Забавянето в поемането и изпълнението на ангажименти от държавите по ключови международни конвенции – като тези за климата и биоразнообразието, придава допълнителна роля на планетарното инженерство като потенциален домейн на отчаяните решения.
Естествено като всяка технологична и научна авантюра прохождащите стъпки на планетарното инженерство изглеждат като излезли от комикс или фантастичен роман. На първия официален симпозиум по темата, проведен под патронажа на ООН през 2010 г., обсъжданите климатични технологии включват блокиране на слънчевите лъчи с отразяващи аерозоли и космически щори, както и гори от гигантски филтри за поглъщане на въглероден диоксид. Подобни мегаломански недоразумения с право си навличат гнева на екологичната общност като непосилно скъпи начини да бъде отвлечено вниманието от необходимостта енергетиката, транспортът и земеделието да намалят драстично въглеродния си отпечатък. Все пак предложените технологии продължават да търпят развитие, като наскоро сп. Еconomist дори се обяви в защита на малка група учени, решени да извършат
пилотен експеримент с разпръскването на сулфатни аерозоли в атмосферата
Въпреки че получават много по-малко медийно внимание от бомбастичните космически и стратосферни експерименти, много по-земни и практични решения, представляващи де факто планетарно инженерство, са в процес на проучване и изпитване. Някои от тях наистина са в сферата на отчаянието - от няколко години например планински върхове в перуанските Анди са боядисвани бели в опит да се спре топенето на ключови за водоснабдяването на големите градове ледници.
Други интервенции са по-скоро продължение на хилядолетни практики в уголемен мащаб – така например Холандия харчи 1.3% от своя БВП всяка година за проекти за защита на крайбрежието си от покачващите се океански нива. Само в една изкуствена пясъчна дюна, насипана по протежение на 2-километрова отсечка от нидерландския бряг през 2011 г., се съдържа 8 пъти обема на Великата пирамида в Гиза. Всъщност подобен проект е много по-близо до планетарно инженерство от простото укрепване на бреговата ивица, практикувано в миналото – на база на моделиране се очаква, че естествените процеси на морските течения ще подхранват плажовете в региона с пясък от изкуствената дюна в продължение на 20-30 години. Така ще отпадне нуждата от ежегодно драгиране и насипване на пясък по плажовете от тежка техника – затова холандците наричат своята специална дюна «Пясъчната машина».
Прагматичният планетарен инженеринг
не е съвсем непознат и в България. От няколко години от земеделския еврофонд се отпускат средства за екологосъобразно изменение и управление на ключови ландшафти от страна на фермерите като например планински пасища и влажни зони. Извършва се и сателитно и въздушно наблюдение на резултатите. Скоро ще започне прилагането на екосистемно-базирани решеия за предотвратяване на наводнения.
Идеята е подобни мерки да се контролират и координират на национално и наднационално ниво, така че реално да допринасят за изпълнението и на глобални цели – например поглъщането на въглероден диоксид от екосистемите. Същевременно ще се подобряват техниките за мониторинг и отчитане на ефектите от целенасочени и мащабни промени в земното покритие, подобрения в политиките и практиките в селското и горското стопанство и в други ключови сектори. Новото глобално споразумение за борба с изменението на климата, което ще влезе в сила през 2020 г. се очаква да отчита ефектите от подобни усилия и решения – тогава България, подобно на Бразилия, Индонезия и други държави със съхранено биологично разнообразие и естествени ландшафти, може да се окаже лидер и износител на ноу-хау и иновативни практики.
Най-умните и най-ефективни решения на планетарното инженерство вероятно няма да имат нищо общо с чертежите на сателитни слънчеви огледала и гигантски кораби, разпръскващи сулфатни съединения в Арктика.
По-вероятно е те да бъдат прилагани от съвсем ново поколение планетарни инженери – жители на градовете, изграждащи зелени покриви, фермери, отглеждащи насаждения с високо албедо, както и потребители, интересуващи се от жизнения цикъл и глобалното въздействие на консумираните от тях стоки. Подобно на успешните платформи за масово финансиране и създаване на софтуер с отворен код, управлението и регулирането на функциите на планетата може да се окаже проект отворен за публиката.
Въпреки всички предизвикателства и кризи, пред които изглежда сме изправени, епохата на планетарните инженери може да ни донесе свят с чиста енергия, съхранени екосистеми и поносим климат на приемлива цена – нашите собствени, общи усилия.
Източник: http://www.dnevnik.bg/zelen/2015/01/19/2442338_epohata_na_planetarnite_injeneri/
