Джордж Оруел е предрекъл още през 1947 година, че в недалечно бъдеще Големият брат ще може да надзирава цялото население чрез множество екрани. Снимка Ройтерс
Спомняте ли си огромните екрани в романа на Джордж Оруел „1984“, които шпионираха гражданите? В нещо такова са се превърнали смарт телевизорите на южнокорейския производител „Самсунг“. Оказва се, че ако човек използва функцията за подаване на гласови команди на апаратите “Samsung Smart TV” и забрави да я изключи, телевизорите денонощно чуват всичко, което се говори в стаята, опитвайки се да отгатнат дали някой не им подава команда. Като всичко чуто отива в един сървър, отдалечен на хиляди километри от телевизора и там чутото се превръща в команди.
Всичко това излезе наяве преди няколко дни, когато в интернет се породи дискусия около случайно изтърваната информация. Тя се появи първо в онлайн изданието “Daily Beast” и предизвика буря от коментари и негодувания. Оказа се, че свързаните с интернет смарт телевизори по целия свят са получили ъпдейт на своя софтуер, който пристигна заедно с нови правила за ползване. Те гласят, че "телевизорът ще слуша хората в същата стая, за да чува разпознаваемите команди". Малко по-надолу пише нещо още по-обезпокоително: "Ако изговорените думи са лична или чувствителна информация, е възможно те да бъдат включени в записаните и предадени на трета страна данни".
Скандалът избухна моментално, защото изданието се обърна към Корин Макшери, адвокат, занимаващ се с интелектуална собственост в Electronic Frontier Foundation (EFF), която твърди, че третата страна вероятно е компания, която превръща речта в текст, който бива изпращан до Samsung. "Ако бях потребител, щях да искам да знам коя е тази трета страна и определено ще искам да знам дали думите ми са били предадени в защитена форма“, коментира тя.
Малко е да се каже, че скандалът веднага придоби огромни размери, защото изданието се обърна и към независим експерти по сигурността, които коментираха, че е редно потребителите да знаят кои са тези „трети страни“. В същото време от „Самсунг“ пуснаха изявление, което така и не разкрива „третата страна“, а се изчерпва с уверение, че политиката за конфиденциалност на компанията е на много високо ниво.
Впоследствие все пак се изясни, че третата страна не е фирма, държава или организация, а просто сървърът на „Самсунг“. Колкото до потребителите те са защитени от това, че ако искат, могат и да изключат гласовата функция. Дали тя действа или не се разбира от знак - малко изображение на микрофон, което се появява на екрана. Да, но все пак, когато телевизорът е изключен този знак не се вижда, а една от гласовите функции предвижда включване на телевизора.
Samsung не е първата компания, която си навлича гнева на потребителите с проблеми, свръзани с прекомерното навлизане на технологиите в личното пространство. През 2013 г. LG изпита същото, след като техен клиент разбра, че телевизорът му събира информация за това какво и кога гледа.
LG признаха, че умните й телевизори са изпращали данни за зрителите на сървър на компанията даже когато съответната функция е изключена. Корейският производител заяви, че ще отстрани бъга и когато е забранена от менюто, функцията няма да праща данни. LG отрича телевизорите да са пращали лична информация за зрителя. Данните били само за гледаните от потребителя канали и се ползват за показване на съответстваща реклама.
Така че съвременните технологии, използвани у дома, не са съвсем безобидни по отношение на личното пространство на хората. Неслучайно Едуард Сноудън заяви при първото си появяване по медиите, че децата, родени днес, вероятно никога няма да живеят в среда, в която личното им пространство да е напълно защитено. В крайна сметка, който иска пълна свобода, ще трябва да се откаже от мобилния телефон, от ползването на компютър с интернет, от кредитни карти. И от „умен“ телевизор.
trud.bg
