Това ще стане чрез трансформацията на Бога-Слово и общотракийската богарска Реч
1 януари 2014
В края на изминалата година ни напусна лингвистът и експертът по криптография д-р Стефан Гайд. Роден е през 1960 г. в София. Създател и директор на Института по трансцендентна наука и съосновател на Академия Орфика с директор Цветан Гайдарски, работещи най-вече в областта на тракийската наука и тракийското изкуство, занимаващи се със синхронизиране на физическата и духовната реалност. Един от последните проекти, разглеждани от тях, е за предпотопната цивилизация около Черно море.
Изследванията на д-р Гайд относно тракийската писменост, език, култура и произход на българската нация, доказват, че траките са имали свое писмо, което се е употребявало от жреците и то предхожда с две хиляди години египетското. По-късно знаците на това писмо са възприети от Египет, просъществували там дълго без промяна, но после били стилизирани в по-различен калиграфски вариант. Изследователят стига също и до извода, че върху плочката от Градешница /пази се във Врачанския музей/ с пиктограмите за Бог, Завет и Орфей е изписан Заветът между Орфей и Бога. И че това е кивотът на Орфеевия Завет, т.е. най-старият кивот в света. Но и този и доста други артефакти /от културите на Градешница, Караново и Тартария, Румъния – съставящи неолитната култура в Югоизточна Европа/, досега не са били разчетени, понеже никой от учените не е правил опит да разчете тези знаци през египетското писмо, което е абсолютно аналогично с тракийското.
Декодирането на писмото на траките д-р Гайд започва с изследване на тракийска плочка, съхраняваща се в Британския музей. Това е плочка на цар Тцер, върху която се наблюдава тракийското „Т”, идентично и със същата буква от кирилицата. Този йероглиф има значение: „Тракия – земя на Божествените Слова“. Същият йероглиф е открит и върху тракийски съдове на възраст 7 хиляди години в гробницата в Свещари и в храма в Старосел. А писмените източници, като „Тракийските послания и „Тракийски хроники” говорят за организирани тракийски градове, за това, че траките са се идентифицирали като такива още в V хилядолетие пр.н.е. и че са имали невероятно високо развитие, абстрактни философски виждания и религия, която е дала началото на по-късните храмови служения. Така че траките са били винаги по нашите земи най-малко от V хилядолетие пр.н.е., а елините идват много по-късно и се заселват на тракийските земи. Неслучайно научните изследвания доказаха, че в българския геном над 60% от гените са тракийски.
Сензационният сборник с исторически летописи „Тракийските хроники”, със съставители д-р Стефан Гайд и акад. Цветан Гайдарски, разкри древни документи и извади на светло много изопачени факти от нашата история. Но най-вече разкри ролята и мястото на „богоизбрания” и „богопосветен” трако-български народ, която ще предопредели и хода на историята за бъдещите поколения, ще усъвършенства духовната ни култура и ще доведе до всенародното ни благоденствие.
В древната тракийска хроника „Нави” от сборника, с автор тракийския регент Хаброзелм, разказваща за епохата на обединеното тракийско царство при Одриската династия, за пръв път се споменава думата за общотракийския „богарски” език като „език, на който говори сам Бог”. Към този период се отнася писаната история на българския народ, датираща от времето на Одриския цар Терес на възраст 2500 години. А в тази цифра дори не се включват по-старите устни извори, които я увеличават на 6000 години, казва Гайд.
В „Книгата на Адам” пък се говори за нашата земя “Мизия “ – мястото , където е била Пещерата, Първото обиталище на Първите хора. Неслучайно в пещерата “Козарника” в Северна България /Мизия/ бяха открити най-древните знаци, оставени от човешка ръка на нашия континент.
Първата книга „Тракийското Писмо декодирано” на д-р Стефан Гайд разкри недвусмислено съществуването на най-древната тракийска писменост в света, която е на 7000г. Втората му книга „Тракийското Писмо Декодирано ІІ” потвърди ефикасността на неговия сравнително-лингвистичен метода, чрез който бяха разчетени още десетки артефакти от енеолитната епоха, съдържащи идеограмите на древната тракийска пиктографска писменост.
Бе установена, демонстрирана пределно ясно и тясната взаимовръзка между Бохарския Тракийски Диалект и диалектите на съвременния български език.А в третия том „Тракийското Писмо декодирано ІІІ” Гайд разчете текстовете върху енеолитната плочка от Точиларе, пръстена от Езерово, Кьолменския надпис, Фригийските надписи върху Стелата на Цар Мидас и др., с което доказа, че линеарната писменост произлиза от най-древната тракийска йероглифна пиктографска писменост, от която по-късно възникват и гръцката, и финикийската фонетични азбуки. Доказа също, че тракийските пиктограми върху енеолитните плочки от Точиларе, Караново, Тартария и Градешница представляват първите намерени записи на няколко глави от „Египетската Книга на Мъртвите”, предхождащи с хилядолетия нейните копия в Древен Египет.
Тракийският надпис върху златния пръстен от Езерово се оказва кратък откъс от нейните глави с номер 147 и 148. А надписът от Кьолмен – извадка от глава 58 на „Книгата на Мъртвите”, което я прави в първичния й оригинален вид сборник от религиозни текстове с древнотракийски произход, които биват доразвити и разширени по-късно на египетска почва в нейните многобройни варианти, известни като „Пирамидни Текстове”, „Ковчезни Текстове” и др.
Лингвистичните анализи в първите три книги на Стефан Гайд сочат, че езикът на древната тракийска писменост от енеолита, от „Книгата на Мъртвите”, от Бронзовата епоха и от по-късните надписи от желязната епоха, вече на линейната /фонетична/ Трако-Фригийска азбука, е един и същ и е съхранен до днес в Северен Египет, където е било най-силно влиянието на Тракийските Династи /“Хик-Соси” ,т.е. “Царе-Пастири”/ в управлението на Древната Египетска държава, под името Бохарски диалект.
Това е езикът на едно и също основно население с едно и също верско и народностно съзнание през вековете и до днес. То се е самонарекло “Траки”, т.е. потомци на легендарния следпотопен патриарх Терей /Тер, Тцер, Терес/, който е внук на библейския Ной, и пряк потомък на митичния библейски пророк Енох. Но духовният Отец на Тракийския народ си остава Праотецът и Първосвещеникът на Тракия – Орфей.
В „Тракийското Писмо декодирано ІV. Тракийската Библия Бесика разкрита” на базата на много древни ръкописи на Библията на Бохарски диалект, които съдържат почти в цялост книгите на Новия и Стария завет, д-р Стефан Гайд прави един доста подробен сравнително-лингвистичен анализ на живия говорим език на траките.
За целта е използвал древни ръкописи, съхраняващи се и до днес в манастира „Св. Екатерина” в подножието на Синайската планина в Египет, който е датиран около 330 г. след рождението на Христа. Неговата библиотека, втора по важност след Ватиканската, съдържа над 3000 древни документи. Гайд е имал и близък достъп до текстовете на братята копти в САЩ в Института по античност и християнство в Калифорния, в който е и цялата гностическа библиотека на Нат-Хамади.
Изучаваните от него текстове на Бохарски диалект удивително приличат на пиктографската писменост, разчетена от него, върху тракийските плочици от Караново, Градешница, Тартария /Румъния/, печата от Езерово.
Но най-забележителните открития на д-р Стефан Гайд са свързани с изучаването на каноническата Библия на жреческия елит на бесите – „Бесика”/„Библия Бешой”/, съхранявана в Лондонската библиотека, преписи от която са наричани от гърците „Бесой”, тъй като те нямат звук „ш”. Наричана още „Открита”, „Прорицателна”, „Отворена”, „Голата библия”, тя съдържа много по-дълбоки философски и концептуални идеи и прозрения от нейните гръцки преводи, което говори за първичността на тракийските текстове спрямо по-късните им гръцки варианти. На нейната корица пише: ”В началото бе Писанието /Писажи, т.е. Словото/, и Писанието беше у Бога”. Употребява се точно думата „Писание”.
В пиктографските плочки, открити по нашите земи и датирани от 5.-6. в. пр.н.е., също се използват думите „ар-хе” и „Писажи” /вечност и Слово/. Но „ар-хе” при траките е вечност, съизмерима с времето, означава „развременяване” на вечността, влизане във време/пространството, стъпване в света. Чрез нея времето тече и в ограничения, и в безграничния свят. С други думи, принадлежи и на Богочовека. Докато гърците превеждат думата „архе” просто като „начало”. От употребата на думата за Бога „шопе” /„що-бе”/, използващ се и сега, се разбира, че всичко е сътворено чрез Този, който самотрансформира Себе Си. Всички други библии твърдят, че Бог създал света от нищото, а тракийската библия, че Бог е създал света от Самия Себе Си, като е самотрансформирал Своето естество, нещо съвсем типично за орфическата доктрина за еманациите и трансформациите. Затова и при траките Бог е триединен, с три лица, еманиращи по различен начин. По-късно тази доктрина се въвежда от един тракийски папа и в Рим, навлиза и в католическата църква, в православието и във всички християнски църкви.
Много е интересно, че Бохарската библия „Бесика /наричаната така по името на Бохарския диалект, на който е написана, по-късно „бохар” на славянобългарски преминава в „бугар”, откъдето идва и „бугари”/, се говори и за Орфей. В нейното евангелие на Св. Йоан се казва: „И след това аз видях разкрит Орфей на скинията на свидетелството”. Преведено в гръцката библия, означава разкрит храма на скинията на свидетелството.
На друго място Христос казва: „Разрушете този Орфей и за три дни ще го въздигна” , а в Апокалипсиса на Св. Йоан се споменава и за завет на Орфей. Пише също и следното:”И разкри се божият Орфей, който е на небето, и откри се Ковчегът на Божия Завет в Орфей, и настанаха светкавици и гласове, грамове и трус, и силен град.”
Във всички други преводи на библията, обаче, вместо Орфей, се появява думата храм. И така не се разбира, че Орфей, освен че е функция и служба, в същото време е и голяма личност, щом я има на небето и щом се разкрива в завета на Орфей с Бог, разкрит като най-стария ковчег-завет от Градешница.
В Бохарската библия се говори, освен за Орфей, и за траките. Но тъй като думата ”тирак” /тирук/ може да се преведе и като „всички твои”, в гръцката библия е преведена умишлено тъкмо така. А пък египтолозите превеждат думата „трак” като „сияен”.
Но един ден, казва Гайд, когато се издаде библия „Бесика”, на основата на нейните компилирани преписи, пазени в Лондонската библиотека, всеки ще може да види оригинала на днешната Библия, в който се съдържа думата България. И библия „Бесика” ще ни доведе до още по-големи откровения свише, между които и до разкриване тайната на Сътворението. Защото единствено на тракийски език се разкрива Божественият начин на сътворение на Вселената като еманация на Бога-Слово, като низходяща трансформация на Речта от Божествения й Извор – Личността на Бога-Син. Но и тогава, твърди Гайд, тайната на Божествената „технология”, закодирана от Св. Ап. Йоан в началните строфи на неговото Евангелие /„В начало бе Словото, и Словото бе у Бога.“/, ще бъде разбрана само от посветените в Божественото учение.
Но тъй като новите поколения ще покажат, че са достойни следовници на своя праотец Адам, за който Бог казва в книга Атам 14 на „Тракийските хроники”, че го е сътворил от светлината и желае да излязат от него деца на светлината, то истината за нашата родина, като свещена земя, заченала и родила Първото Слово и Писменост, и съхранила в своята литературна традиция – Тайните на мирозданието, ще бъде преоткрита. Но преди това и човекът, преминавайки през много изпитания и страдания, ще разбере, че не е този, който е, а който още не е.
Изследователят на тези тайни също не можа да си спести някои от най-болезнените уроци на своето време. Но д-р Стефан Гайд осъществи съкровената си мечта, направи достъпен Света на Безсмъртното трако-българско знание не само за себе си, но и за целия свят. Даде й плът, виждаща се и отвън, и отвътре… Чрез нея съкровените измерения на духовната ни Родина – светата утроба на българските автохтонни корени, извиращи от най- дълбоката древност, завинаги ще се помнят като Първолюлката на най-древната човешка цивилизация и култура, оплодила народите с Безсмъртното знание…
Нищо че днес това знание е доста преиначено, прекроено. Дотолкова, че да приспива нашето самочувствие и нашата национална гордост. Нищо че старата наша история дотолкова надвишава сегашното ни жалко самочувствие като народ, че ние дори не искаме да си я спомняме, както казва Стефан Цанев в „Български хроники”.
Важното е, че когато си открил Любовта, Която търси да даде, както е записано в първия апокриф на „Тракийски хроники”, не си живял напразно… А тъй като Тя е вечна, винаги ще има и кой да дава…
Лияна Фероли
