Увеличено изображение
Чували ли сте "Велграф асет мениджмънт"? Тя е едно от дружествата, привлекли най-големи по обем инвестиции от български пенсионни фондове. Към края на 2014 г. само универсалните фондове на двете пенсионни компании около групата "Химимпорт" - "Съгласие" и "ЦКБ-Сила", са вложили в негови акции близо 25 млн. лв. А освен това инвестиции имат и другите им типове фондове (професионален и доброволен), като те са влагали и в публичната му емисия облигации. Така че, съдейки по пълните налични данни към 2013 г., вложенията са за над 50 млн. лв.
Но ако не ви говори нищо, не се притеснявайте, че сте пропуснали нова звезда на небосвода на българската икономика. "Велграф" е просто колекция от разнообразни имоти, вариращи от складови бази и банкови офиси до централа на авиокомпания, окомплектовани в специално обособено от групата "Химимпорт" дружество.
Къде е проблемът? На първо място, фондовете на едно пенсионно дружество не би трябвало да инвестират в свързани със собствениците му или управляващите го лица. "Велграф" е регистрирано в централата на авиокомпанията от групата "България Ер", основният му акционер е със седалище в централата на "Химимпорт", ползва кредити от банката на групата ЦКБ, в отчетите си оповестява сделки с редица други компании в холдинга, но… за закона и за регулатора то не се оказва свързано лице. На второ място, пазарната оценка, на база на която се изчислява стойността на инвестицията на "Съгласие" и "ЦКБ-Сила", надвишава 13 пъти приходите му и 90 пъти печалбата му - показатели, които говорят, че тази инвестиция трудно ще може да се изплати. И на трето място, то е само една от многото подобни (не)свързани инвестиции на частни пенсионни фондове.
Размер и размах
Изнесената пред депутатите презентация на сектора не показва точно тази картина. "Велграф" е просто ред в предоставените портфейли на инвестициите в акции на универсалните пенсионни фондове към края на 2014 г. А те не са достатъчни да се направят пълни изводи за размера и размаха на инвестициите в свързани лица. Въпреки това обаче са показателни.
Разходка из данните показва, че фондът на "Съгласие" е вложил в лица, за които могат да се намерят убедителни връзки с пенсионната компания и собствениците й, 65.6 млн. лв. За сравнение - инвестициите му общо в дялови инструменти са 175.5 млн. лв., а в акции на български дружества - 75.8 млн. лв. Аналогична е концентрацията в "ЦКБ-Сила", което е вложило 48 млн. лв. в близки компaнии от 128.5 в дялови инструменти и 64.4 в български акции. При универсалния фонд на "Бъдеще" от 15.3 млн. лв. инвестиции в български акции 13.1 са в дружества, свързани със собствениците на "Еврохолд България".
Така само от тези данни се виждат над 125 млн. лв. инвестиции в свързани лица. Това обаче не дава пълната сметка на депутатите и обществото, тъй като КФН не е предоставила справка за вложенията на фондове в колективни инвестиционни схеми и облигации. Ако добавим и тях, съдейки по данните за 2013 г., общо размерът ще достигне над 350 млн. лв. само за универсалните фондове и над 500 млн. лв., ако се включат и вложенията на професионалните и доброволните схеми. Също така в групата ще се включи и още една пенсионна компания, контролираната от Христо Ковачки "Топлина", чийто универсален фонд е вложил в облигации на свързани компании около 12 млн. лв.
Групата "Химимпорт" контролира пряко и косвено поне шест управляващи дружества, а "Еврохолд" - две. Така чрез вложения във взаимните им фондове експозицията към свързани лица се увеличава понякога и реално над законовите лимити. Ограничението в Кодекса за социално осигуряване е един фонд да не придобива повече от 7% дял в компания и да не влага повече от 5% от активите си в един емитент. Ако обаче пенсионният фонд е достигнал лимитите си за някоя компания, той може да купи дялове във взаимен фонд, а той на свой ред да инвестира в компанията и така реално ограничението да се заобиколи.
Кръстосани инвестиции
Как се заобикалят правилата? Логично основните похвати са класическите, които познаваме и от КТБ при прикриването на кредитирането на свързани лица - подставени номинални собственици или офшорни дружества. Все пак косвени следи остават - такива са адреси на регистрации, предишни собственици и повтарящи се лица в управителните органи. Много от дружествата като споменатото "Велграф", "Инвестиционна компания Галата" и "Химснаб България" са създадени от сливането на различни дружества и активи, придобивани от групата през годините (пълна информация за свързаните лица и отношенията им със собствениците на фондовете можете да намерите тук).
Има и няколко особености. Едната от тях е възможността за заобикаляне на ограниченията чрез кръстосани инвестиции. Формално двете пенсионни компании в орбитата на "Химимпорт" се водят част от две отделни финансови групи. Едната е около директно притежаваните от банка ЦКБ, застраховател "Армеец", управляващо дружество "ЦКБ асетс мениджмънт" и др. А другата е около Тексимбанк, която освен пенсионната компания "Съгласие" включва и едноименен застраховател и две управляващи дружества. Двете паралелни структури за пред регулатора формално са несвързани и това позволява на всяка от пенсионните компании да инвестира в инструменти на другата. Така например "Съгласие" инвестира и директно в дъщерни на "Химимпорт" компании като ЦКБ, "Зърнени храни България", "Проучване и добив на нефт и газ", докато "ЦКБ-Сила" държи акции на Тексимбанк.
Подобна стратегия прилагат и близката до "Еврохолд" пенсионна компания "Бъдеще" и контролираният от Христо Ковачки "Топлина". Двете групи си разменят инвестиции, като всяка, освен да инвестира в свързани със собственика си лица, купува и акции и облигации на другата.
Защо е опасно
Това, че един фонд прави инвестиции в свързани лица, не означава непременно, че те са лоши. Само че те пораждат най-малкото риск от прекомерна концентрация, а също и много съмнения, които е трудно да се разсеят. Единственият начин това да стане е, като се прави максимално прозрачно и мениджърите на пенсионните дружества са по-охотни в обосноваването на тези инвестиции. Доколкото обаче те се случват на ръба на буквата на закона (и погазвайки смисъла му), обяснения за тях рядко се получават.
А такива са необходими, тъй като често инвестициите са в дружества, които са публични практически само на хартия. Случаят "Велграф" далеч не е изолиран. "Инвестиционна компания Галата", която според пазарната си оценка струва над 120 млн. лв., последните две години реализира приходи от по под 200 хил. лв. При друга голяма инвестиция - "Болкан енд сий пропъртис", приходите за 2014 г. са 519 хил. лв. и е отчетена близо 1.5 млн. лв. загуба. Логичният въпрос при тези резултати, пораждащи космически пазарни съотношения, е дали въобще борсовта цена дава някаква реална представа за тяхната истинска стойност.
Някои от свързаните инвестиции в облигaции също са хронично на загуба, което създава реален риск как те ще си обслужват задълженията. Например "Астерион Бългрия", на което фондовете на "Бъдеще и "Топлина" са заели общо 6.4 млн. лв., последните две години практически няма дейност и е генерирало 3 млн. лв. загуби. "Джи пи ес контрол", което е в портфейлите на двете пенсионни дружества с облигации 5.5 млн. лв., последните две години също е на загуба.
Никой не е застрахован срещу лоша инвестиция, но ролята на КФН в случая би трябвало да е да защити интересите на осигурените. Те, разбира се, са свободни и сами да следят как се управляват парите им и ако желаят, да изберат друг фонд. В случая обаче става въпрос за милиони души, огромната част от които не знаят как функционират пенсионните фондове и нямат познанията да разчитат портфейлите им. Затова регулаторът би трябвало да им гарантира, че при инвестирането на парите им мениджърите на пенсионните компании не влагат парите в компания просто заради близостта със собствената им група, а заради перспективите пред нея.
А ако е нужен нагледен пример как тези рискове при множеството взаимодействия със свързани лица се материализират, можете просто да погледнете последния отчет на вече познатата ни "Велграф". В самия край на 2014 г. тя продава на универсалния фонд на "Съгласие" свой имот - складова база в с. Рогош, за 4.8 млн. лв. Същия имот тя е придобила само две години по-рано от друго свързано лице - "Зърнени храни България", срещу 2.8 млн. лв., а разликата в цените формира практически цялата годишна печалба за "Велграф".
Източник: http://www.capital.bg/biznes/finansi/2015/02/06/2467553_opleteni_v_nevidimi_vruzki/
