„Почти се бях отказала да стана приемен родител. Бях инженер, имах добра работа, заплатата ми беше 2800 лв. Като приемен родител щях да вземам 244 лв. чисто. Реми ме гледаше и беше сигурен, че ще се откажа. Заради очите му не се отказах и станах приемен родител преди 6 г. Сега Реми е на 19 г., успешен танцьор с много купи и награди.”Това разказва столичанката Мария Благоева. „Имах спокоен, добре платен и скучен живот. Сега промених три човешки съдби”, разсъждава Мария. Преди години, минавайки покрай уличен телефон, няколко деца започнали да я умоляват: „Вземи ни, вземи ни”. Мария не знаела от къде са се появили тези деца край телефона. Нямала представа, че близо до нейния блок има дом за децаЧесто минавала от там, но си мислела, че това е просто едно от училищата в квартала. Обаче в онзи декемврийски ден преди Коледа децата променили съдбата й. Тя отишла в дома и поискала разрешение да вземе за празниците няколко деца. Директорката се оказала разбрана жена, оформили документите и й ги дала. „Взех ги за няколко часа. Почерпих ги с пасти, торти и сокове”, разказва Мария. После тези малки гости, а и други започнали да посещават редовно дома й, усетили, че там получават грижи и внимание, каквито няма в институцията, в която са настанени. „Стана като Аврамов дом”, споделя приемната майка.След това решава да стане приемен родител и взема Реми в дома си, Мария искала да гледа и други деца. „Спонсори ми обещаваха, че ще ми направят къща за 6-7 деца. Дойде кризата през 2009 г. и това така и не стана”, връща се назад във времето Мария. От 3 годинипри нея има още две деца – момиче на 5 и момче на 6 г. „Мислех, че момиченцето не може да говори. Плачеше, усмихваше се, но не издаваше и звук. Елате сега да я видите, момченцето казва: „Мамо, защо ни трябваше да я учим да говори, тя сега не спира!”, казва със задоволство Мария. В началото момченцето пък общувало само с десетина думи. „Сочеше с пръст и казваше: „Ъ-ъ-ъ”. Сега и двамата ходят на предучилищна, а той винаги е на първа линия при проверките от директори и инспектори”, гордее се приемната майка. Детето било много будно и вече се опитвало да чете на срички. Преди да бъдат настанени при Мария, децата живеели в столичен дом за хлапета до 3 г. За Мария и за приемни родители като нея професията е мисия. „Като ги вземем, децата са зверчета, готови да водят война на всяка цена. Аз по 24 часа в денонощието мисля как да им излекувам болната душичка. И от едно дете с отчаяна съдба ние, приемните родители, правим дете с бъдеще”, разсъждава Мария. Разказва, че има и много по-тежки случаи. Например дете е лежало 1 г. и не може да ходи, защото мускулите му са атрофирали, а сега, след като живее у приемни родители, било здраво дете, което може да тича. На Мария й предстои да се пенсионира. „Макар че винаги съм била началник или директор, сега се оказва, че ще получа 180 лв. пенсияВероятно по-ниската заплата от последните години е причината за този срив”, завършва разговора Мария. Въпреки това не съжалява за избора си да се откаже от добре платена работа и луксозен живот. „Просто съм огорчена”, казва столичанката.Най-голямото признание за Мария като приемна майка е свързано с първото дете, което е взела в дома си – Реми, който сега е танцьор в Makosa Nostra. И то не само защото благодарение на нейните грижи и спонсорите е завършил American English Аcademy. „Той е от нигерийски произход и заради тъмната му кожа ромчетата в домовете много го тормозели. Просто защото са намерили някого с по-тъмна кожа от тяхната”, обяснява Мария. Наскоро му задала въпроса. „Реми, ако сега можеше да си смениш цвета на кожата, би ли го направил?” Отговорът бил: „Не съм сигурен.”„Той се чувства добре в кожата си. Със сигурност роля в случая изиграват и заниманията му с брейк и хип-хоп, но и това, че в последните години не е бил в институция”, обяснява приемната майка и обобщава: „Успешно дете излезе. Талантливо и красиво.”
Източник: Монитор
