Скъпи читатели на в. „Ханделсблат“,
Наясно съм, че повечето от вас отдавна са си изградили мнение по въпросите, които се съдържат в тази статия. Въпреки това ви моля да прочетете следващите редове, без да се поддавате на предубеждения. Предразсъдъците никога не са били добър съветник, особено в период на икономическа криза. Те засилват стереотипите и пораждат нетърпимост, национализъм, назадничавост, дори насилие.
Обръщам се към вас в отворено писмо, за да ви покажа и една друга гледна точка на събитията от 2010 г. до днес. Преди всичко обаче бих искал откровено да ви разясня предложенията и програмата на ръководената от мен партия „СИРИЗА“, които на 26 януари могат да се превърнат в основна цел на новоизбраното гръцко правителство.
От 2010 г. гръцкото правителство не е в състояние да обслужва дълга си. За съжаление на най-високо европейско ниво бе взето решение да се създаде впечатлението, че проблемът може да бъде решен с отпускането на най-големия досега в човешката история кредит съпроводено със стриктно спазване на програма за финансови и политически структурни реформи. С ясното съзнание, че това ще доведе до намаляване на националните приходи, които финансират изплащането както на новите, така и на старите кредити.
Решително отхвърляме кредитното споразумение
Към проблема е подходено така, сякаш заплахата от държавен фалит ще доведе до ликвидни затруднения. Или с други думи: използвана е логиката на банкера, който вместо да си признае, че отпуснатият от него кредит към фалирало дружество е станал „несъбираем“, той продължава да му отпуска допълнителни парични заеми, заблуждавайки се, че кредитът ще се погаси, ако просто неизбежният фалит бъде разсрочен.
Здравият човешки разум веднага би прозрял, че подобно сляпо и последователно придържане към доктрината „Extend and Pretend“** ще доведе до трагични последствия за моята родина. Малко здрав човешки разум би бил достатъчен, за да се проумее, че вместо Гърция да бъде стабилизирана, се налива масло в огъня на една постоянно разгаряща се криза, която представлява заплаха за основите на Европа. Аз и моята партия категорично се противопоставихме на сключеното през месец май 2010 г. кредитно споразумение. Не защото смятахме, че Германия и нашите партньори не са ни дали достатъчно пари, а защото бяхме на мнение, че са ни предоставили значително повече средства от възможностите ни, повече отколкото бихме имали право да приемем. Суми които не само не биха били в помощ на гръцкото население, предвид предназначението им да бъдат хвърлени в каца от дългове без дъно, но и по никакъв начин не биха спрели растежа на държавния дълг, чийто товар нашите партньори ще стоварят отново безкомпромисно върху своите граждани.
Този неоспорим факт бе известен на федералното правителство и въпреки това бе премълчан.
Хиляди предприятия бяха изправени пред фалит
След по-малко от година нашата прогноза се оказа вярна. Комбинацията от вземането на огромни кредити и масивни съкращения не само че не съумя да овладее проблема с дълга, а удари с цялата си сила най-слабите в нашето общество. Съвестните трудови хора загубиха не само работата си, но и домовете си. Беше им отнето елементарното човешко достойнство. Драстичната загуба на доходите предизвика фалита на хиляди предприятия, като помогна на оцелелите да се утвърдят като олигополи и да укрепнат.
Във времена, в които надеждата и перспективата са дефицит, не е необходимо много време, за да се излюпи „змийското яйце“ на фашизма и неонацистите да започнат да обикалят страната и да сеят омраза и насилие.
Независимо от пълния провал на тази стратегия и до ден днешен се поддържа твърдият курс за удължаване на илюзията. Със сключеното през 2012 г. кредитно споразумение бе натоварен още по-голям дългов товар върху и без това крехките рамене на Гърция, което доведе до нова рецесия. Междувременно парите на нашите партньори бяха използвани за финансиране на една система за лично облагодетелстване, а наложеното орязване съкрати най-вече спестяванията на осигурителната и пенсионна каса.
Отричане на математически факти
Напоследък някои наблюдатели говорят за стабилизирането на Гърция. Споменава се дори растеж и че наложената политика дава резултат. В действителност става дума за изкривяване на фактите, които не издържат на точен анализ. Така например последното действително покачване на националния доход в размер на 0,7% не маркира края на рецесията, а нейното продължение, защото в същото време инфлацията достига 1,8%.
Истината е, че държавният дълг на Гърция няма да може да бъде върнат, докато гръцката икономика продължава да бъде подлагана на фискални ограничения (fiscal waterboarding). Упоритото поддържане на тази лишена от изход и презираща човека политика и отричането на математическите факти струва на германския данъкоплатец огромни суми, а на гръцкия народ – неговото достойнство. И още по-лошо, води до настройване на гърци срещу немци и обратно, което нанася дълбоки щети върху демократична и обединена Европа.
Германия и най-вече усърдно трудещите се германски данъкоплатци няма от какво да се страхуват от едно правителство на СИРИЗА. Напротив.
Обявява се битка срещу системата на клептокрация
Ние не търсим конфронтация с нашите партньори, допълнителни кредити или зелена светлина за нови дефицити. Нашата цел е стабилизирането на държавата, постигането на балансиран държавен бюджет и прекратяване на обезкървяването, което напълно неадекватното кредитно споразумение причинява на германските и гръцки данъкоплатци. Ние искаме прекратяването на политиката на „Extend and Pretend“ и то не за сметка на немските граждани, а в полза на всички нас.
Скъпи читатели, зная че искането за точно прилагане на договореното се дължи на опасението, че ако им бъде позволено гърците биха продължили както досега. Напълно разбирам тези страхове и искам ясно да уточня, че не моята партия, не СИРИЗА бе тази, която създаде тази корумпирана система за лично облагодетелстване. Това бяха онези, които днес най-много настояват за стриктното спазване на договорките и продължаването на програмата за реформи. И, разбира се, само ако техните лични привилегии не бъдат засегнати по никакъв начин, каквато бе ситуацията през изминалите четири години при правителството на Самарас. Ние обявихме война на тази система на клептокрация и ще предприемем широка реформа в държавата и публичната администрация, като изградим прозрачност, създадем системи ориентирани към резултатите при назначения и повишения, гарантираме ефективна и справедлива данъчна система и се ангажираме да водим ефективна борба с прането на пари.
Това е нашият план за реформи. Планът за реформи, който ще предоставим на гръцкия народ на предстоящите парламентарни избори.
Повече солидарност и повече демокрация
Целта е да се постигнат нови договорености в рамките на еврозоната, които ще дадат възможност на гръцкото население да диша и да освободи своята производителност, но най-вече да живее достойно. Чрез възстановяване на устойчивостта за погасяване на дълга и изход от рецесията. Посредством финансиране на растежа, вместо обречената на провал политика на ограничения, която води отново до рецесия. Чрез стимулиране на социалното единство. С повече солидарност и повече демокрация.
На 25 януари в Гърция ще се роди нов шанс за цяла Европа. Нека не пропуснем възможността да го използваме.
Националният доход продължава да пада. Дълговата лавина не спира да расте. Конфронтирани сме с позорно разкрасяване на статистиката, с цел оправдаване на ефективността от преследваната от Тройката политика в Гърция – за да може европейците, които имат право на истината, отново да бъдат заблуждавани.
* В оригинал „Fiskalisches Waterboarding“. Waterboarding е метод за изтезания, при който на лицето на разпитвания е поставена кърпа, върху която се излива вода. По този начин водата прониква в дихателните пътища и подложеният на изтезанието усеща, че се дави. Този метод е свързан със силна болка, удавяне, увреждане на белите дробове и мозъка, поради недостиг на кислород. Включително други физически наранявания като счупени кости, в резултат на борбата за самосъхранение, трайни психически поражения и смърт. Инквизицията е активно прилагана в Гуантанамо. – бел. ред.
** „Extend and Pretend“ е похват, който се ползва от банкери, когато установят, че кредитите им са несъбираеми. Вместо да отпишат заема като вземат активите, те разширяват кредита, за да може задлъжнелият да продължи да опитва да върне и стария, и новия дълг. Технически длъжникът не е забавил плащанията, а портфолиото на банките не е пълно с невъзвращаеми заеми. Банките не взимат имоти и други активи, защото нямат компетенции да работят в други сектори – не разполагат със специалисти за управление на имоти, които да ги предпазят от обезценяване. Т.е. предполага се, че длъжникът е по-добър експерт и може да реши проблема по-ефективно от банкерите – бел. ред.
Превод от немски: Галина Гайдарова
P.S. Сами си правете изводите! "Кога ядохте кюфтетата не ревахте ... !" или "Политиката на банките е геноцид!", или двете заедно! (А.П.)
Източник: радио Корфу