Тепърва ще види как ще се справи иконописецът, който преди дни е започнал да живее в хижа "Иван Вазов", тъй като атмосферата в манастирите не му допада. "Примерно близък приятел, който дойде за една зима, не издържа, не успя да понесе сянката си. Горе човек се сблъсква със собствената си несъстоятелност сред природата."
хижа "Иван Вазов" през зимата
Венци Златарев е роден в София в семейство на спортни травматолози и от 21 години живее в Рила. Неговото убежище от света, какъвто го познаваме, е разположено на 2300 м надморска височина, построено е през 1939 г. и се нарича хижа "Иван Вазов".
Попитате ли го защо е изоставил столицата и се е заселил в планината, ще ви отговори, че това е като естествена част от пътуването към себе си. Венци смята, че няма как човек да погледне отстрани на съществуването си, ако наистина не достигне до определена крайност. "Цялото упражнение е част от един натрупан път, в който се опитвам да намеря личните си истини – чрез йога, будизъм, философия, медитации. В един момент събрах раницата и буквално тръгнах да си търся място под слънцето. Нямах идея къде ще отида, но знаех, че никога повече няма да се върна в града", обяснява той. Започнал да ходи по планини още по времето "от което съм нямал спомени" покрай излетите с баба си, сега с усмивка се определя като "истински пустинник".
През 1993 г., когато напуска София, Венци се отправя пеш към Родопите, но по пътя попада на хижата, за чието съществуване не е подозирал дотогава. Решава да остане там и се превръща в момче за всичко. През първото десетилетие живее почти постоянно в Рила и не се връща в София за повече от няколко дни в годината. Сега е съсобственик на "Иван Вазов", която е взета под аренда, а после купена от него и другите й двама обитатели.
Въпреки скромните условия на мястото, ремонтирано единствено със собствени средства, Венци мечтае да построи туристически къщи около хижата, а самата нея да превърне в храм, но без стриктна религиозна насоченост. Счита будизма за вече приключен период, тъй като всяка религия те кара да бъдеш част от определено общество - нещо, към което той не се стреми.
По всичко личи, че освен минало и настояще хижата e и бъдеще за него. "Нищо от живота в града не ми липсва. За мен това са най-щастливите ми години, тъй като там не мисля за пари, дрехи, бит, цялото съзнание ми е освободено за други неща."
В началото на годината екипът на Beardfrost Productions попада в хижата и решава да заснеме късометражен филм за приятелската атмосфера в нея. В макар и кратката, но отлично изработена продукция Венци определя мястото като последната социална институция заради истинското отношение между хората в нея. Като че ли доказателство за това е табелата с надпис "Спирайте умовете", която попада в един от кадрите.
Но често други хора няма, а умът е това, с което оставаш. "Тази зима е много мека и има движение. Но когато е сурова, може да се случи два месеца да не дойде никой, а преди години, когато още нямаше снегоходки, са ставали дори три", казва Венци.
За зареждане с провизии лятото той и другите обитатели ходят пеш, после взимат транспорт до близкия град, купуват продукти от там и ги товарят на коне. За зимата притотвят провизии от септември за юли следващата година. Двата сезона са "два различни космоса" и като ежедневие. През лятото се грижат за туристите, като сред тях често има хора от Франция, Холандия и Израел, а през зимата "всяка сутрин влизам в себе си" чрез йога. Нощите, които започват в 17 ч., пък са отредени на четене на книги и свирене на китара. Често през зимните месеци той е единственият в нея. Разбираемо няма интернет, а обхват понякога има, но на 300-400 метра. Венци по никакъв начин не усеща липсата на редовна информация и разчита на радиото за осведомяване.
"Зимата е религиозно преживяване, а планината е сакрално място, това е нещо, което ми се иска да прокламирам сред повече хора. Независимо за каква култура става въпрос планината е винаги свещена обител – преди да бъде място за туризъм и спорна активност, тя е приемана за място на духове и богове. Но донякъде все още изпълнява тази си роля, макар и не с тези думи. Хората все още имат потребност да скъсат с ежедневието си. Да изпаднат в другост, да заредят батериите, а това пречистване си е точно религиозно преживяване."
Докато хижарят разказва за живота си в Рила, градинката на Народния театър, в която се намираме, е озвучавана от хитовете на ABBA. Както пояснява Венци, като "екстремна личност" той не усеща контраста с живота в града твърде стряскащо. "Но ми беше кошмарно, когато след 10 години, прекарани в усамотение, фантазия и книги, за кратко бях решил да се върна в града. Просто тук мисълта на хората тече по различен начин и за да се нагодя към нея и за да не изглеждам като луд, аз трябва да режа парчета от душата си."
Венци донякъде дава нов шанс на града с образованието си. "В един момент реших, че мога да намеря приложение на хилядите книги, които поглъщах в хижата, и записах задочно философия в Софийския университет. Но след като разбраха при какви условия живея, ми разрешиха да уча по индивидуален план. Слизах до града само за изпити." След като завършва, работи за кратко като учител по философия, но опитът с образователната система не е позитивен. Определя академиците в глобален план като зло, тъй като са свели човека единственото до неговото мислене и рационалност, а не до вродените му инстинкти.
Своите инстинкти Венци пази и с дългите си пътувания в Азия по земя. За последните пет години е бил три пъти в Индия за между 2 и 6 месеца. Но вместо перфектни условия за интересите си, той се натъква на "фабрики за йога" и "фастфуд упраженения" и вече посещава страната предимно за почивка по бреговете, където живее в бамбукова къща насред "неохипарията" на младите пътуващи хора от цял свят. Сред страните, които е посещавал, са още Пакистан, Тибет и Непал, където става свидетел как през 2008 г. маоистите идват на власт и комунистическата пропаганда внезапно залива улиците на Катманду.
"От Рила съм научил, че човек просто трябва да намери мястото си, вместо да пътува безкрайно и да търси просветление в някоя пещера из Хималаите. Може да го получи дори тук в града. Истинските познаващите света хора не се нуждаят от тълпи от ученици, те нямат нужда от популярност. Всичко останало е машина за пари", казва с увереност Венци. "А и след толкова години отшелнически живот в планината аз всъщност имам моята Индия и моя Тибет."
Венци Златарев е част от форум "Заедно" по инициатива на "Горичка", където ще представи заснетия от Beardfrost Productions филм и ще говори повече около дейността и живота в хижа "Иван Вазов". Това ще се случи на 27 април в "Модерен театър", София.
http://www.capital.bg/light/lica/2014/04/11/2279660_21_godini_v_rila/
Венци Златарев е част от форум "Заедно" по инициатива на "Горичка", където ще представи заснетия от Beardfrost Productions филм и ще говори повече около дейността и живота в хижа "Иван Вазов". Това ще се случи на 27 април в "Модерен театър", София.
www.gorichka.bg
