Глава 8 Предложение за нова Конституция

Глава 8

Предложение за нова Конституция

Бърнард Х. Сийгън

 

Българският народ е и процес на обсъждане на създаването на нова Конституция. Този процес трябва да продължи колкото може по-експсдитивно. България спешно се нуждае от нова Конституция както за вът­решни, така и за международни цели.

Изготвянето на Конституция представлява не само създаването на един документ. То е предназначено най-всче да изфади система на държавно управление. България съществено измени старата си Конституция, но в резултат се получи един сурогат, а не взаимообвързана система на уп­равление. В своята нова Конституция нацията ще има възможност да определи бъдещите отношения между народа и неговото правителство, същността на конституционното равенство.

Страната излиза от един твърде дълъг и мрачен период, в който правителството беше абсолютен господар па народа. Отхвърляйки тази тира­ния, народът спаси и предяви правата, които са неотменни за всяко човешко същество. Сега той трябва конституционно да съхрани тяхната святост завинаги.

И така, първото и най-важно условие е новата Конституция грижливо да ограничи властта на правителството и да гарантира свободите на народа. Този документ трябва да се превърне в декларация към международ­ната общност, че България е станала член на свободните нации в света. Международната репутация на нацията значително ще се подобри, кое­то ще донесе и материално възнаграждение на българския народ. Другите свободни нации ще станат по-заинтересувани от споделяне на споите ресурси с България. Кошресът на САЩ например често е показ­вал своите предпочитания към демократичните нации и вероятно ще погледне благосклонно на България, когато се убеди в демократичното бъдеще на нацията.

Една конституция, която защищава свободите, ще привлече международни инвестиции. Инвеститорите избягват нации, които конфискуват собствеността, които са икономически безотговорни и потискат хората. При конкуренцията за международни инвестиции нациите, които солид­но подсигуряват живота, свободата и собствеността, имат голяма пред­нина в привличането на капитали за промишлеността и търговията. България може да постигне търговско предимство пред източноевро­пейските си съседи, ако първа в региона приеме конституция, гаранти­раща правата на човека.

 

Форма на управление: разделение на властите

Формата и характерът на управлението са важна предпоставка при оформянето на една конституция. Свободните нации се различават в структурите на своето управление. Едни са избрали парламентарната система, а други - системата на разделение на властите. Най-съвременните конституции вероятно комбинират елементи и от двете систе­ми. САЩ са нацията, която първа създаде системата на разделение - още през 1787 г. и я поддържа над 200 години. Според нея народът на САЩ е върховен в своя суверенитет, но следва винаги да се съобразява с отделните лица, упражняващи основните си нрава.

Приемането на конституция е най-важното политическо събитие в исто­рията на една страна. При този процес народът предоставя своите права на един орган, който след това ще може да упражнява контрол над него. Народът трябва да е особено внимателен при даването на тези пълномощия поради следните причини: (1) свободата е нормално състояние за хората; без нея стойността на живота се понижава; (2) лицата, които свободно упражняват своята съзидателност, изобретателност и продук­тивност, допринасят най-много за напредъка на обществото; (3) прави­телството може да използва властта си неразумно или тиранично. Въпреки това малко хора не биха се съгласили с твърдението, че от правителството се изисква да защищава народа от собствените му ексцеси и от враждебните намерения на чуждестранни интереси.

Преди 200 години американците се сблъскаха с дилемата свобода или власт и избраха очевидното решение: да създадат управление, което ще е достатъчно овластено, за да ги защищава, но не достатъчно, за да ги потиска. Те отхвърлиха парламентарната система, тъй като тя съсредоточава почти цялата управленска власт в един орган. Американците сметнаха, че когато една неограничена власт се даде на крал или парла­мент, независимо от наличието на добри намерения, има значителен риск тя да се упражнява тиранично.

Вместо това създателите на Конституцията на САЩ избраха система, която разделя управленската власт на законодателен, изпълнителен и съдебен сектор. Ако управленската власт се раздели така, че дадена политика да може да се прилага само чрез комбиниране на законодателно действие, прилагане на изпълнителната власт и интерпретиране на съдебната власт, нито една групировка няма да може да наложи своята не-съгласувана воля. Джеймс Мадисън - най-влиятелният от съставителите на Конституцията на САЩ навремето писа: "Струпването на всички ви­дове власт - законодателна, изпълнителна и съдебна в едни ръце, неза­висимо дали са много или малко и независимо дали е по наследство, чрез самоопределяне или чрез избори, може да бъде квалифицирано ка­то най-точната дефиниция на тиранията."

В по-нови времена Уорън Бъргьр, бивш председател на Върховния съд на САЩ, допълнително обясни системата на разделение на властите, по следния начин:

"Изборът, който сме направили в нашата Конституция, обременява управленските процеси, които често изглеждат тромави, неефективни и дори безрезултатни, но този труден избор е направен съзнателно от хо­ра, които са живели при форма на управление, която позволява подле­жащи на арбитриране правителствени актове да се приемат без проверка... При всички очевидни недостатъци като забавяне, безпоря­дък и потенциални възможности за оскърбления все още не сме откри­ли по-добър начин за съхраняване на свободата от това да подчиним властта на грижливо изработени ограничения, вписани в Конституция­та.

Както предполага съдията Бъргьр, единното или парламентарно управление може да взема своите решения по-бързо, но понякога с цената на личното си достойнство и автономия. Освен това новата световна история потвърждава, че засега при развитието на обществото свободата надделява над властта. "Забавянето, безпорядъкът и възможностите за оскърбления", които споменава Бъргьр, са многократно компенсирани от материалните и интелектуални плодове на свободата.

В допълнение към разделеното функциониране всеки от секторите на управление в САЩ има известна власт да ограничава другите. Целта е да се създадат възможности за проверка по същество как се упражнява управленската власт. Например Сенатът трябва да приема чрез гласува­не с мнозинство назначаването на лица на важни постове (вкл. членове­те на Върховния съд и другите федерални съдии), предложени от Президента и с мнозинство от две трети да приема споразумения, вече договорирани от Президента. Конгресът учредява съдилища с власт, по-малка от тази на Върховния съд и има пълномощия да контролира про­цесите на съдебно обжалване. Президентът има право на вето над законодателството, разработвано от Конгреса, като ветото може да се отхвърли с две трети от гласовете. Президентът назначава членовете на Върховния съд и всички федерални съдии. Конгресът има власт да обя­ви война и да я финансира, но главнокомандуващ е Президентът. Нак­ратко, целта на Конституцията е да разсее и разхвърля властта така, че за дадена групировка да бъде много трудно да постигне съществена власт над американското управление.

Както разкрива новата история, ясно е, че приемането на закони е труд­но при системата на разделение, която съществува в САЩ. Президентът Джордж Буш е упражнил правото си на вето за над десет въпроса, одобрени от Конгреса, който нито един път не успя да отхвърли ветото. Такъв резултат не може да се получи при система, в която министър-председателят и мнозинството в Парламента принадлежат към един и същ управленчески сектор или една и съща политическа партия. В аме­риканската история законодателството често се е проваляло поради президентско вето или решение на Върховния съд, което го е отменяло. Въпреки това системата на разделението рядко се критикува в САЩ. Американците критикуват отделни президентски или съдебни решения, но не и разделението на властите.

Системата на разделението се практикува в повечето от 50-те щата на съюза, ако не и в почти всички. В общи линии хората са съгласни, че правото на вето на Президента над законодателството води до по-добри и по-солидни закони, както на времето беше формулирано от Алексан­дър Хамилтън, един от ранните американски политически лидери: "Колкото по-често дадена мярка се подлага на проучване, колкото по-голямо е разнообразието на гледните точки на тези, които я проучват, толкова по-малка е опасността от грешките, които произтичат от недос­тига на надлежно обсъждане, или от тези погрешни ходове, които биха могли да последват поради заразата с някакви общи пристрастия или интереси. Много по-малко вероятно е някакви заслужаващи порицание възгледи да инфектират едновременно всички части на управлението по отношение на един и същ въпрос, отколкото да га ръководят и подвеж­дат поотделно".

Репресивни мерки все пак биха могли да преминат през изпълнителните и законодателни сектори, но както ни уверява Хамилтън, те по-труд­но могат да успеят в съдебния сектор:

"Пълната независимост на съдилищата е особено съществена при една ограничена Конституция. Под ограничена Конституция разбирам Конституция, която съдържа някои специфицирани изключения от законода­телната власт;

...Ограничения от такъв характер на практика могат да се запазят само чрез кръг от съдилища, които да са задължени да обявяват за недействитслни всички актове, противоречащи на духа на Конституцията. Ако то­ва не се извършва, всяко спазване на особени права, на привилегиите за особени права или на някакви привилегии, ще бъде безрезултатно."

 

Защита единствено на негативните права

Конституцията на САЩ често е наричана харта на правата на човека и затова съществуват две причини. Първо, националното управление ня­ма власт да лишава хората от техните свободи или да им ги отрича. Вто­ро, конституционните гаранции на индивидуалните права осигуряват на личността защита от правителствени действия, които биха ги ограничи­ли.

Този вид защита има негативен характер. Тя е предназначена да елими­нира закони, които ограничават упражняването на човешките свободи. Конституцията на САЩ не налага утвърдителни задължения на прави­телството.

Разликата е между негативните и позитивните права. В отличие от други конституции Конституцията на САЩ не признава позитивни права на жилище, образование, медицинско обслужване, чиста околна среда, достатъчно добър стандарт на живот или на периоди за почивка и отдих.

Свободата, по смисъла на Конституцията на САЩ, означава сигурност срещу насилие или ограничение от страна на правителството. Да се осигурят позитивни права означава подчиняване на индивидуалните интереси на схващанията за колективно благо, а съгласно Конституцията на САЩ защитата на индивидуалната свобода е главна цел. Всъщност двата възгледа за правата са в пряко противоречие, тъй като постигането на угвърдително право може да изисква елиминиране или намаляване на съществуващо или дадено право. Например при прилагането на пози­тивни права правителството може като арбитър да отнеме собственост от една групировка и да я предаде на друга, действие, което нарушава индивидуалните права.

Смята се, че конституция, която защищава и негативни, и позитивни права, е несвързана и много трудна за интерпретиране. Тя се стреми да обедини две диаметрално противоположни цели. За разлика от досегашната българска Конституция новата трябва ясно да идентифицира обществения интерес с индивидуалната свобода, а не с "колективното благо". Индивидуалната свобода трябва да е нещо отделно, което не мо­же да бъде субект на прищевките на правителствени решения за колек­тивното благо. В противен случай обвързването със свободата ще бъде силно размито.

Конституцията на САЩ не забранява на Конгреса да приеме закони за постигане на "колективното благо". Например, понастоящем много за кони осигуряват значителни "мрежи за сигурност" за бедните, болните и слабите. Конституцията просто не изисква въвеждането им в действие В предложения за България конституционен модел , който е даден края на настоящата глава, съм предвидил само защита на негативни права.

Последните събития в Източна Европа и на други места демонстрираха колко слабо се справят правителствата с планирането на колективното благо. България се стремеше към постигане на толкова много утвърди телни права, че трябваше всъщност да елиминира фундаменталния права на живот, свобода и собственост. Българските управници в мина­лото се стремяха да регулират почти всяка човешка дейност, за да поетигнат всеобщо благо, но вместо да създадат рай, всъщност сътвориха затвори.Тези затвори не ограничаваха задължително физическото тяло на човека, а карцерираха продуктивността и изобретателността на чо­вешкия ум.

При подготовката на Конституцията на САЩ политическите и икономическите идеи са били разделението на властите, контролът и равно­весието, както и съдебното преразглеждане при прилагането им. Те биха пазили отделния човек в личния, деловия и професионалния му живот от потисничество от страна на правителството. Обществото би извлякло полза, тъй като на свободата се е гледало като на източник на велико поощрение на човешкия прогрес и напредък. Този начин на раз­съждение е приложим и днес. Ние разчитаме на свободата както за под­помагане на разбирателството и културата, така и за снабдяването с храна, дрехи и подслон. Досега не са открити по-добри средства за удов­летворяване на тези нужди.

Великият урок на нашето време е, че производителните, защитните и съзидателните сили се намират на интелектуалните и търговски пазари, а не у правителството. При това може да се окаже вярно, че предприемчивите хора действат предимно в свой собствен интерес, но вероятно не повече от хората в правителството, като усилията на предприемчивите са много по-ориентирани към благото на широки обществени слоеве.

 

Икономически свободи

Понастоящем България се сблъсква с трудния проблем да промени ико­номическата си система от система, управлявана от централно планиране, в такава, която поставя ударение на частните пазари. При пазарната система капиталовложенията в собственост на средствата за производс­тво, разпространение и обмен на стоки се правят и поддържат главно от частни лица и корпорации. Тази система трябва да функционира пре­димно сама, отделена и изолирана от правителството. Потенциалните собственици и инвеститори трябва да се чувствуват сигурни, че могат да участват в нея без страх от конфискация, репресии или икономическа нестабилност. В съответствие с това системата изисква и юридически рамки, които ще охраняват целите и действията й.

В миналото комунистическите правителства позволяваха на чуждестранни фирми да действат в техните страни, но предимно на базата на индивидуалните контакти между правителството и фирмата. Такива договорености са несъстоятелни за една частна икономическа система. Те позволяват не на пазара, а на правителството да определя на кои фирми да се разреши достъп и при какви условия. Пазарната икономика функционира различно - пазарът следва да контролира съществуването и ха­рактера на дадено предприятие. Потенциалните собственици и предприемачи трябва да имат възможност да се ангажират в дейности по собствен избор, без да се подсигурява официална "благословия". Пазарната икономика изисква строга, но не и абсолютна защита срещу правителствения контрол. При нея има само три начина, по които държавата може да получи частна собственост или права върху собстве­ността от хора без тяхното съгласие: чрез отчуждаване, чрез регулация и чрез данъци. Тези пълномощия са съществени при работата на едно правителство, но трябва да се прилагат пестеливо и без да се лишават хората от техните свободи.

Отчуждаване

Инвеститорите обикновено разбират, че пълномощието за отчуждаване е свойствено на правителството и го приемат като принцип, при поло­жение че държавата го прилага в съответствие с международно призна­тите ограничения, като например изложените в Конституцията на САЩ: Частната собственост не може да се отнема за обществено полз­ване без справедлива компенсация.

В тази гаранция има четири ключови думи. За да спечели доверието на инвеститора, всяка от тях трябва да се дефинира чрез перспективата за подпомагане на една свободна икономика. Целта трябва да е да се максимализира защитата на собственика срещу конфискация и все пак да се даде възможност на правителството да получава имоти, необходими за извършване на определени обществени услуги. Предложени са четири дефиниции.

 

Частна собственост

Тя включва всеки имот или вещ, притежаващи стойност и притежавани от частно лице или корпорация; "отнема" означава: (1) правителството да придобие пълна или частична собственост, притежание или контрол върху частната собственост и (2) правителството да причини икономи­ческа щета на частната собственост; "обществено ползване" се ограни­чава до създаване на обществена собственост само когато е абсолютно необходимо да се подсигури специфична държавна услуга; и "справедли­ва компенсация" изисква заплащането на пазарната цена на собстве­ността, която е отнета, а освен това обезщетение на собственика за всички други загуби, които понася в резултат на отнемането. Правителството прибягва до икономическата регулация, за да получи известен контрол над частни имоти или предприятия. При пазарната икономика регулация, която ограничава частната икономическа дейност е оправдана в много ниска степен. Малко хора биха възразили срещу регулация, която действително осшурява общественото здравеопазване и сигурност, забранява вредни дейности и поддържа законността и реда при наличие на извънредни обстоятелства. Важно е правителственият мштрол да се ограничи до забрана на частни дейности, които са наисти­на вредни. Уместната роля на правителството е да защищава общество­то от увреждане, а не да забранява или съкращава производството, конкуренцията или съзидателността.

Все пак, както навремето писа известният американски съдия Оливър Уендъл Хоумс младши, правителството "трудно може да се справи, ако стойностите, присъщи на собствеността, не могат да се намалят до известна степен, без да се плаща за всяка промяна в общия закон". Един от начините да се реши този проблем, е да се наложи финансова отго­ворност на правителството, ако причини значителни загуби в стойност та на частни имоти, които не са били използувани по начин, причиняваш вреди. Закони, водещи до загуби, надхвърлящи предварително опреде­лен минимум, да речем 20%, трябва да се считат за недействителни, ос­вен ако правителството не компенсира собственика за количествотонал този минимум. В приложения модел на конституция съм използувал тази цифра при едно изключение от забраната за приемане на закони с об­ратна сила (Чл. V, ал. 2).

По подобен начин пълномощието за данъчно облагане не трябва да се използува за потискане на капиталовложенията или да налага контрол  над собственост или бизнес, които иначе биха били забранени. Размерът на допустимото данъчно облагане трябва да се ограничи в максимална степен. Таксите не трябва да надхвърлят разходите на правителството за оказаната услуга. Следователно, за да се максимализират възможнос­тите за капиталовложения, правителството трябва да бъде строго огра­ничено в пълномощията си за отнемане на собственост чрез отчуждаване, регулация и данъчно облагане.

Българската конституция трябва солидно да подсигури действията на лица срещу натиск от страна на правителството. Членове от наказател­ния кодекс за криминални деяния изобщо не бива да се ползват за поли­тически или икономически цели. "Власт над средствата за препитание на човека означава власт над волята му". Това е написано от Хамилтьн през 1788 г. и Конституцията на САЩ до голяма степен изповядва тази идея. Конституцията трябва да ограничава и правителствените пълно­мощия по отношение на облагането с данъци и изразходването на средс­тва. Ролята на правителството не бива да надхвърля постигането на целите на сигурността и социалните грижи, които частният сектор труд­но може да обхване.

В САЩ федералната и щатските конституции ограничават пълномощи­ята на правителството и широко гарантират правата на живот, свобода и собственост. Прилагането на тези клаузи е отговорност на съдебната власт, която е упълномощена да анулира законодателство, което не е конституционно и при необходимост да дава мандат на компенсирането на неконституционни действия. По този начин, в допълнение към прие­мането на съответни конституционни и законодателни мерки, защитата на икономическото притежание и дейност изисква независима съдебна власт, достатъчно мощна да следи законодателството и да осигури него­вото съответствие с Конституцията. Както местните, така и чуждест­ранните лица и корпорации, занимаващи се с икономика, трябва да имат достъп до съда, за да защитават правата си.

В отсъствието на независима съдебна власт, или там, където нейното съществуване и пълномощия са под съмнение, трябва да се установи механизъм, който да подсигурява инвеститорите срещу конфискация или намаляване на финансовите стойности на техните имоти или предп­риятия. Частни или обществени застрахователни компании биха могли да извършват тези услуги, като отговорностите им се определят съглас­но някакъв създаден за целта процес. Някои застрахователни компании вече предоставят този вид застраховки. Очевидно такава застраховка не може да осигури хората срещу правителствени репресии или финансова безотговорност. Обаче правителство, което се ангажира с подобна политика, ще понесе международни санкции и загуба на чуждестранни капи­таловложения.

 

Модел на Конституцията

В съответствие с казаното дотук и с извършения анализ, както и с идеи­те, които чух, когато бях в България, за нацията беше подготвен един модел на конституция, който е представен в останалата част на този доклад. Надяваме се, че той ще даде тласък на провежданите обсъжда­ния по този въпрос. Моделът има за основа най-вече Конституцията на САЩ и някои щати на Съюза. В много случаи американските клаузи са променени или са добавени нови, а в други - просто са сложени заглавия за по-лесно ориентиране.

Този модел на конституцията дава повече възможности за индивидуален избор, отколкото самата Конституция на САЩ, тъй както се интерп­ретира днес. Законодателната власт е по-малка, а свободите на хората повече. Моделът по-специално дава максимална подкрепа на пазарната икономика, значително по-голяма от тази в Конституцията на САЩ. В България много от лидерите на нацията заявяват, че тя спешно се нуж­дае от "гения" на пазара, за да оцелее. Считаме, че предложеният модел на Конституцията ще послужи солидно на тази цел.

За да се подпомогнат обсъжданията на конституцията, прилагаме копие от Конституцията на САЩ.

Дотук не са изложени препоръки за много части на предложеното управление, като състав на законодателната власт, на Върховния съд и на изпълнителната власт. Тези институции заслужават известен коментар.

(1) Настоящето Народно събрание (НС) е избрано на базата на мажори­тарно и пропорционално гласуване. Същият метод може да се изпол­зва и за избора на две отделни камари на НС - едната избрана мажоритарно, а другата - пропорционално.

(2) В САЩ съдиите се назначават и избират. Всички федерални съдии, вкл. и тези от Върховния съд, се назначават до живот от Президента (след съгласуване със Сената) на базата на теорията, че такъв период на назначение ще осигури пълната им независимост от политически, социален или икономически натиск или влияние. В някои щати на Съ­юза избират съдии, които служат определен период. Други щати наз­начават съдии за известни периоди, като в края им провеждат общи избори, за да определят дали съдията да остане на служба.

Върховният съд на САЩ е критикуван както за узурпиране на пълномо­щията на законодателните сектори на управлението, така и за неумение да налага свободи. Текстът на Конституцията на САЩ не е ясен в тези области и изисква интерпретация на намеренията на боравещите с него, за да се дефинират пълномощията на Върховния съд. В клаузите за предложения български конституционен съд е направен опит да се изяс­нят пълномощията му както по отношение на законодателството, така и по отношение на защитените права. Съгласно тези клаузи съдът е задъл­жен да упражнява единствено съдебни пълномощия, като са дадени кон­кретни указания за налагането на свободи. Доколкото интерпретацията на съдебните пълномощия винаги може да бъде въпрос на преценка, при която логично мислещите хора могат да се различават, клаузите за тях са написани така, че разумно да ограничават субективността и да окуражават по-обективната юриспруденция.

(3) При система на разделение на властите Президентът оглавява един  от трите сектора на управление. В случай че Президентът не може да остане на поста си до края на своя мандат, трябва да се предвиди не­гов заместник, който лесно и веднага да продължи да поддържа рав­новесието. В САЩ тази функция се изпълнява от Вицепрезидента. В съответствие с това в предложения модел има клауза за такава длъжност.

Предложение за модел за Конституция

на Народна Република България

 Преамбюл:

 Член I

(Разделение на властите)

Властите на националното управление са законодателна, изпълнителна и съдебна, като всяка от тях е отделна и ясно очертана. Лица­та, ангажирани в упражняването на една от властите, не могат да упражняват някоя от другите две освен в случаите, разрешени от настоящата Конституция.

 

Член II

(Народно събрание)

§ 1. Цялата законодателна власт, гарантирана от настоящата Консти­туция, е съсредоточена в Народното събрание на България.

§ 2. (Състав на Народното събрание). (Народното събрание може да се състои от една или две камари, като всяка от алтернативите може да се базира както на мажоритарно, така и на пропорционално представяне.)

§ 3.   (Избор на депутати);

§ 4.  (Централна избирателна комисия);

§ 5.  (Избирателни райони);

§ 6.  (Ценз на депутатите);

§ 7.  (Издигане на кандидатури);

§ 8.  (Ценз на избирателите);

§ 9.   (Законодателни сесии);

§ 10. (Изборни кампании);

§ 11. (Брой на гласовете, за да има избор);

§ 12. (Влизане на закони в сила). Нито един закон не може да влезе в си­ла, без в Народното събрание (НС) да се внесе законопроект. Нито един законопроект не може да стане закон, ако преди приемането му не са извършени следните процедури:

(1) внасяне в комисия, разглеждане на сесия на тази комисия и получаване на положителна оценка;

(2) в случай, че комисията гласува против законопроекта, или не предприеме никакви действия по отношение на него в срок от — — дни, петиция за пускане на закона, подписана от — — — де­путати, ще има ефекта на положително гласуване в комисията;

(3) отпечатване в срок най-малко — — дни преди приемането му;

(4) прочитане заедно със заглавието му в НС, отпечатване в резю­ме заедно със заглавието му в ежедневния календар на НС, или отпечатване на юридическо резюме в три различни законода­телни дни;

(5) гласуване, при което мнозинството от присъствуващите гласува угвърдително.

§ 13. (Единствен предмет на действие на закона). За да бъде валидно приемането му от страна на НС, законопроектът или предложение­то за промяна в Конституцията не трябва да обхващат повече от един предмет на своето действие, който следва да се упомене в заг­лавието. Финансовите законопроекти трябва да засягат само израз­ходването на пари и не бива да дават мандат на каквито и да било други действия или видове поведение.

§ 14. (Дата на влизане на законите в действие .

 

Член III

(Организация на законодателната дейност)

 

Член IV

(Президентско вето)

Преди даден законопроект, приет с мнозинство от НС, да стане за­кон, той трябва да се представи на Президента на България. Ако той го одобри, го подписва, но ако не го одобри, го връща заедно с възраженията си в НС, което трябва да продължи да го разглежда. Ако след повторното му разглеждане две трети от депутатите се съгласят да приемат законопроекта, той става закон. Имената на лицата, гласуващи "за" и "против" законопроекта, се вписват в за­конодателния дневник. Ако даден законопроект не е върнат от Президента в срок от десет дни (без да се броят неделите), след ка­то му е бил представен, същият става закон, все едно, че е подпи­сан от него, освен ако НС не попречи на връщането му чрез временно прекратяване на сесиите си^ в който случай, той не става закон.

 

Член V

(Пълномощия на НС)

§ 1. Властта на НС се разпростира върху всички предмети на законода­телната дейност, които не са забранени или ограничени с настоящата Конституция.

§ 2.   НС няма власт или има ограничена власт в следните области.

НС не може да приема закони, даващи правомощия на национал­ното правителство или на някоя местна управа да закупува или притежава земи или сгради, освен ако те не се използуват единст­вено за следните цели: обществени пътища, обществен транспорт, обществени канализационни и водопроводни системи, обществени сгради, обществени училища, обществени паркове, обществени болници и други здравни заведения, помещения за полицията, по­жарната команда, въоръжените сили или някоя друга абсолютно необходима обществена услуга. В случаи, когато националното правителство или местните управи се стремят да закупят земи и сгради за такива цели, но собствениците им отказват да ги продадат, съдът може да издаде разпореждане за прехвърляне на собствеността върху правителството,  като то плати на собственика пълната пазарна стойност на имота и пълна компенсация на вся­какви други икономически щети, понесени от него поради действи­ята на правителството.

Правителството не може да притежава и управлява предприятия, извършващи стопанска дейност, с изключение на тези, които при­тежава и управлява в настоящия момент. Когато правителството спре да притежава или управлява дадено предприятие, не може от­ново да се включи в него. Там, където понастоящем правителство­то е ангажирано в такива предприятия, свободата на достъп до тях от страна на частни лица и корпорации не бива да се ограничава.

НС не трябва да приема закони за криминални престъпления или граждански закони с обратна сила. Това ограничение не се отнася до гражданското законодателство или регулация, когато то:

(1) влиза в сила при критични обстоятелства, война или метеж, с цел запазване на реда и законността, при положение обаче, че е строго ограничено до степента и времетраенето на критичните обстоятелства;

(2) забранява, регулира или безкомпромисно се бори с действия или прилагане на възможности за увреждане на здравето на об­ществото, на сигурността му или се създават вредни условия за живот;

(3) предвижда придобиване на собствености и компенсация на собствениците в съгласие с разрешеното от настоящата Конститу­ция;

(4) причинява намаляване на стойността на даден имот или предприятие с не повече от 20 % от реалната му пазарна стойност.

НС и овластените му политически подразделения могат да прие­мат закони за определяне и събиране на данъци, мита, налози и ак­цизи и за изразходване на средства, но само при спазване на следните ограничения.

1. Максималният размер на годишния данък върху недвижими имущества или предприятия не трябва да надхвърля 1 % от пълната пазарна стойност на това имущество или предприятие.

2. Националното правителство не трябва да прави дългове или да поема каквито и да било отговорности независимо по какъв на­чин и с каква цел, които да надхвърлят годишния доход и пос­тъпленията в държавната хазна, предвидени за същата година, освен при наличие на критични обстоятелства и със съгласие на две трети от НС, като това нарастване на дълга се ограничи до времетраенето на критичните обстоятелства.

3. Когато през някоя година, общите постъпления в държавната хазна, получени от правителството, надхвърлят общите разхо­ди, остатъкът трябва да се използува за намаляване на размера на облагането за следващата година.

4. За приемане на закон, удължаващ времето за оценка на данъци­те или засягащ специални данъчни облекчения за имоти, се изисква мнозинство от две трети при гласуването. НС няма да приема закони, гарантиращи на каквито и да е частни фупировки, корпорации, асоциации, съюзи или лица някакви спе­циални или изключителни права, привилегии или имунитет.

НС няма да приема закони опрощаващи, освобождаващи, отлага­щи или намаляващи задълженията или отговорностите на някое лице, корпорация или асоциация към нацията или към някое съ­ществуващо политическо формирование.

НС няма да приема закони, гарантиращи извънредни компенсации на държавни служители.

НС няма да приема закони, създаващи, увеличаващи или намаля-ваши заплатите, таксите или издръжката, отпускана на обществе-ните служители за времето, през което са избрани или назначени. Това ограничение не се прилага за назначения до живот. Заплатата на служител, назначен до живот, не може да се намалява при ни­какви обстоятелсгва.                     

§ 3.   НС има властта да създава политически подразделения, обхващащи известни географски райони на страната, които са упълномоще­ни да извършат законодателната дейност по местни въпроси. Тези подразделения не могат да имат по-големи пълномощия от НС и са обект на всички условия и клаузи на настоящата Конституция.

§ 4.   НС има пълномощията да създава административни органи, като си запазва правото за съдебен надзор над всички техни констата­ции, разпореждания и присъждания. Президентът назначава ръко­водните служители на тези органи със съгласието на НС. НС има право да отменя законопроекти, да модифицира или променя вся­ко разпореждане или констатация на административните органи. От тях се изисква да съблюдават изцяло всички правителствени ог­раничения и защитени права, изложени в настоящата Конституция.

 

Член VI

(Президент)

§ 1. Президентът на Народна Република България е облечен с изпълни­телната власт. Той или тя заема този пост за срок от ---- години и заедно с Вицепрезидента, избран за същия период, се избира от на­рода. Едно и също лице не може да бъде Президент повече от - -мандата.

 

Член VII

(Избор на Президент)

 

Член VIII

(Права и задължения на Президента и Вицепрезидента)

Държавен глава на Народна Република България е Президентът, Президентът им а право на вето, според условията на настоящата конституция. В допълнение Президентът (от съществуващата Кон­ституция):

1. осигурява спазването на Конституцията, законите и правата и свободите на човека;

2. насрочва избори за НС и местни съвети;

3. определя датата за произвеждане на референдум, когато има решение на НС но кой въпрос да се произведе референдума;

4.  може да се обръща към нацията и НС;

5. обнародва законите, приети от НС;

6. отменя противозаконните актове на Министерския съвет,  министсрствата и другите правителствени ведомства;

7. наблюдава въпросите на отбраната и сигурността и е главнокомандуващ на въоръжените сили;

8. назначава и освобождава от длъжност членовете иа Национал­ния съвет но отбраната;

9. назначава и освобождава от длъжност висшия команден състав на въоръжените сили и удостоява с висши военни звания;

10. обявява частична или обща мобилизация на запаса, въвежда военно или обявява бедствено положение чрез и след консулта­ции с Министерския съвет при положение, че НС не е в сесия. НС се свиква незабавно за решаване на въпроса;

11. обявява война в случай на агресия срещу Народна Република България или в случаи на задължение по договор за взаимна военна помощ, което трябва незабавно да се изпълни, ако НС не е в сесия и не може да се свика веднага. НС се свиква неза­бавно за решаване на въпроса;

12. назначава и освобождава от длъжност дипломатическите представители на НРБ в чужбина, приема акредитивните писма на чуждестранните дипломатически представители в страната;

13. ратифицира или денонсира международни договори и когато е упълномощен от закона, подписва международни договори. От­делен закон трябва да предписва кои международни договори, сключени от Президента, са обект на ратифициране от страна наНС;

14. връчва почетни титли, ордени и медали;

15. дава, възстановява, освобождава от и отнема българско гражданство;

16. има правото на помилване;

17. опрощава несъбираеми дългове към държавата;

18. предоставя убежище.        

 

Член IX

(Ценз за Президент и Вицепрезидент)

 

Член Х

(Съдебна власт)

§ 1. Върховният съд и някои по-низши съдилища, които НС може при необходимост да учредява, са облечени със съдебната власт на на­цията.

§ 2. Върховният съд се състои от две подразделения - едното е известно като Конституционен съд и решава изключително въпроси, свърза­ни с интерпретирането на Конституцията. Другото подразделение трябва да е последна съдебна инстанция за обжалване по всички други юридически въпроси, отнасящи се до закони и факти, а по особено спешни въпроси има право на самостоятелна юрисдикция.

§ 3. Конституционният съд защищава пълномощията, структурата и организацията на управлението и свободите на народа в съответст­вие с условията и клаузите на настоящата Конституция. Той разг­лежда и решава искове срещу неконституционност, подавани от правителствени ведомства, правителствени служители, лица, мес­тни или чуждестранни корпорации, които са засегнати от неконсти­туционни действия.

§ 4. Конституционният съд има властта да отменя всеки закон, постановление или наредба, които нарушават настоящата Конституция, независимо дали са приети по законодателен път или са наложени от Президента или правителствено ведомство. Той ще има и правото да дава мандат на правителството цялостно да компенсира лица или корпорации, чиито конституционни права са били нару­шени за щетите, които са понесли.

§ 5. (Назначаване на членове на съдебната власт).

§ 6. Конституционният съд има единствено негативни права при прилагането на Конституцията; той не може да прави нищо повече от отменяне на закони, постановления и наредби. Той няма власт да налага закони, постановления и наредби или да насочва законода­телната власт, Президента или правителствените ведомства да на­лагат закони, постановления и наредби. Конституционният съд не следи законодателните и иьлълнителни ведомства при изпълнени­ето на техните задължения и не наблюдава по никакъв начин дру­гите сектори при изпълнението на функциите им, освен когато надхвърлят или узурпират управленската власт или отричат или лишават лица или корпорации от запазените им свободи.

 

Член XI

(Личностни права)

§ 1. (От съществуващата Конституция).

(1) На гражданите се предоставя свобода на съвестта и вероизповеданието. Те са свободни в избора си да приемат и практику­ват религия чрез проповядване, извършване на религиозни обреди и спазване на религиозни норми, както и да пропаганди­рат религиозни и атеистични разбирания.

(2) Църквата е отделена от държавата.

(3) Забранява се злоупотребяването с църквата и религията за политически цели, както и образуването на политически организа­ции на верска основа.

§ 2. (От съществуващата Конституция).

На гражданите се осигурява свобода на словото, печата, събрания­та, митингите и демонстрациите. Те могат свободно да изразяват и разпространяват възгледите си по политически, икономически, со­циални, културни и религиозни въпроси чрез слово, печат или по друг начин и имат право на информация от източник по свой из­бор. Цензура не е разрешена.

Всички хора са равни пред процедурите и процесите на закона. Всички хора имат право на придвижване вътре в страната и в чуж­да страна.

§ 5. Собствеността и икономическите интереси на хората трябва да са осигурени срещу отнемане, контрол, изземване, увреждане или съкращаване от страна на всеки сектор, ведомство, правителствен ръководител или висш служител, както следва:

(1) Всеки човек има право, индивидуално или в комбинация с други лица, да закупува, придобива, наема, притежава, използува, про­дава, дава под наем, прехвърля и наследява частна собственост или голяма или малка част от нея. Частната собственост включва всички имоти, книжа или вещи със стойност независи­мо дали са веществени или невеществени, недвижими или лич­ни.

(2) Всеки човек има право, индивидуално или в комбинация с други лица, да практикува занимание, професия или търговия по свой избор, да създава и поддържа предприятия и да произвежда и разпространява стоки и услуги. Той или тя притежават акаде­мична свобода.

(3) Всеки човек има право, индивидуално или в комбинация с други лица, да влиза в обвързващи договори или други обвързващи споразумения, съдържащи всякакви клаузи, но само по техен избор.

§ 6.  Всеки човек има право на свободно сдружаване, присъединяване към други хора и формиране на корпорации, сдружения, съюзи и всякакви други организации, ако целите им са мирни и не са свър­зани с насилие.

§ 7. В допълнение към правата, изброени в този член, Конституционният съд има власт да защищава и неупоменати права в съответст­вие със следните принципи.

§ 8. (1) Никаква правителствена юридическа личност не може да лиши дадено лице от правата, изброени тук или от други права на жи­вот, свобода и собственост, неупоменати тук освен в случаи на: първо, санкция за извършване на криминално или гражданско престъпление и второ, когато лишаването е необходимо на за­конодателната, изпълнителната или административната власт за упражняване на конституционни пълномощия.

(2) "Живот, свобода и собственост" включват всички форми на човешка дейност, която не противоречи на морала и се отнася за всички лица на и над 18-годишна възраст и за корпорации. Тези термини подразбират единствено самостоятелни действия или самоинициатива, а не свободи, права, привилегии, позиции, имунитет, пълномощия или субсидии, създадени от политичес­кия процес.

(3) Конституционният съд ще определя кои неупоменати права са защитени според настоящата Конституция.

(4) Правителството няма конституционно задължение да поддър­жа, авансира или субсидира по друг начин някакви частни дей­ности, дори ако отсъствието на фондове ограничи упражняването на защитените права.

§ 9. При решаване дали лишаването от гарантирано право от страна на законодателен, изпълнителен или административен орган е дейст­вително според Конституцията, Конституционният съд изисква от правителствения орган да докаже наличието на всяко от следните четири условия: първо, целта на закона или наредбата е утвърдена в настоящата Конституция. Второ, въпросното ограничаване е свързано по същество с постигането на гази цел, т.е. съвпадението между средства и цели трябва да е тясно. Трето, трябва да същест­вува пропорционалност между въздействията от ограничението и неговата цел, т.е. последствията от ограничението не бива да са твърде големи в сравнение с целта му. Колкото са по-сурови отрицателните въздействия на дадена мярка, толкова по-важна трябва да е целта й. Четвърто, същата цел не може да бъде постигната със средства, по-безобидни от лишаването от упражняване на свободи. За да бъдат приемливи, използваните средства трябва да пречат на свободата колкото може по-малко и в случай, че няма по-малко об­ременителна и по-приложима алтернатива. Ако правителството докаже наличието на всяко от горните условия, съдът ще подкрепи издадения закон, постановление или наредба 4.

 

Член XII

(Защита на обвинени лица)

§ 1. Системата от мерки против криминални престъпления никога не трябва да се използува за наказване на лица, неизвършили такива. Тя не бива и да закриля от наказание извършителите на престъпле­ния.

§ 2. Полицията не може да задържа никого под арест по собствена ини­циатива по-дълго от края на деня след деня на задържането му. Са­мо съответно упълномощен съдия може да нареди задържане над този срок и за периода преди насрочването на съдебен процес. Съ­диите могат да разрешат пускане под гаранция до прочитане на присъдата, като размерът на гаранцията не трябва да е прекомерно голям. Задържаните лица не трябва да бъдат подлагани на психи­чески или физически тормоз. Никой не може да бъде задържан без основателна причина. Лицата, осъдени за престъпление, не бива да бъдат обект на жестоки и необичайни наказания или на огромни глоби.

§ 3. Налагането на наказателни мерки и наказания трябва да е отговорност единствено на съдебната власт, като законодателната власт не може да има пълномощия в този смисъл, освен да изброи и опре­дели присъдите за криминални деяния. Законодателната власт не може и да заобикаля защитените от настоящата Конституция мер­ки като обявява наказателните мерки за граждански наказания.

§ 4. На всеки етап от криминалния процес обвиненото лице има право на информация за обвинението срещу него и ако е уместно, на изс­лушване на всички факти, което ще му даде възможност да предс­тави защита пред съда. Обвиненото лице трябва да има право на привилегията да получава юридическа консултация във всеки мо­мент, когато пожелае. Когато обвиненият не може да си позволи да плати за тези услуги, правителството трябва да му ги осигури за своя сметка.

§ 5. Обвиненото лице следва да се счита за невинно, докато не се докаже вината му в справедлив и публичен съдебен процес, проведен от независим и непредубеден съдебен състав; той или тя има правото на бърз и публичен процес; той или тя трябва да получи всички въз­можности за разпит на свидетели и да има право на задължителна процедура за призоваване на свидетели от негово или нейно име на обществени разноски; той или тя не могат да бъдат принуждавани да дават показания срещу себе си; той или тя не може да бъде на­силван^) да прави самопризнания под въздействието на принуда, изтезания или заплахи, или след продължително задържане в зат­вора; и той или тя не може да бъде съден(а) повече от един път за едно и също престъпление.

§ 6. Правото на всички лица на сигурност в своя дом, на сигурност на своите документи и движими имущества срещу нахлуване, претър­сване и конфискация не може да се нарушава освен ако съдия е из­дал писмено разрешение възоснова на основателна причина, в което точно се описва мястото, което да се претърси, и лицата и ве­щите, които да бъдат задържани. В случай на възникване на опаспост поради забавянето, тези пълномощия могат да се упражняват така, както се реши от НС.

 

Член XIII

(Поправки на Конституцията)

Настоящата Конституция може да се поправя само след успешно изпълнение на следните изисквания:

Първо, всяка поправка трябва да се приеме на първо четене с поне две трети от гласовете в НС; второ, шест месеца след първоначал­ното утвърдително гласуване, поправката трябва да се гласува пов­торно в НС и да получи две трети "за" от гласовете; трето, ако и двете проведени гласувания са утвърдителни, НС трябва да орга­низира в срок от два месеца след това публично гласуване на поп­равката; и четвърто, за да бъде реализирана и обвързваща, за поправката трябва да гласуват две трети от лицата, имащи право на глас.

 

Член XIV

(Български символи и език)

(От съществуващата Конституция)

§ 1. Държавният герб и държавното знаме символизират единството на българския народ, независимостта и суверенитета на НРБ. Те са свещени символи на българския народ.

§ 2. Гражданите на НРБ са длъжни да уважават държавния герб и държавното знаме и да се въздържат от действия, които биха ги осквернили.

§ 3. Използването на държавния герб и държавното знаме като символи и тяхната защита се регулират от закон.

§ 4. Официален език в НРБ е българският.

 

Член XV

(Ратифициране на настоящата Конституция)

Настоящата Конституция не е задължителна за народа на България, ако и докато:

(1) две трети от НС не гласува за нейното приемане и

(2) скоро след това две трети от населението с избирателни права не гласува в нейна полза.  

Конституция на

Съединените Американски Щати

 

ПРЕАМБЮЛ

Ние, Народът на Съединените щати, целейки да създадем по-съвършен Съюз, да утвърдим справедливост, да осигурим вътрешно спокойствие, да обезпечим съвместна отбрана, да повишим всеоб­щото благосъстояние и да осигурим благата на свободата за сами­те нас и за нашите потомци, съставяме и приемаме настоящата Конституция на Съединените американски щати.

 

ЧЛЕН I

§ 1. Цялата законодателна власт, давана с настоящото, принадлежи на Конгреса на Съединените щати, който се състои от Сенат и Кама­ра на представителите.

§2. [1] Камарата на представителите се състои от членове, избирани всеки две години от населението на отделните щати, като избира­телите във всеки щат трябва да отговарят на същите изисквания, каквито са установени за избирателите на многобройната камара на щатското Законодателно събрание.

[2] Представител не може да стане никое лице, което не е навър­шило 21-годишна възраст, не е било гражданин на Съединените щати в продължение на седем години и което не е гражданин на щата, в който се избира.

[3] Представителите и преките данъци се разпределят между всич­ки щати, които встъпват в този Съюз, пропорционално на числе­ността на населението им, при определянето на която към броя на всички свободни лица, включително онези, които са задължени да слугуват определен срок, и без да се броят нсоблаганите с данъци индианци, се прибавят три пети от броя на останалите лица. Дейс­твителното преброяване се извършва не по-късно от три години след първата сесия на Конгреса на Съединените щати и всеки де­сет години впоследствие съобразно ред, който се установява със за­кон. Не може да бъде избран повече от един представител на всеки тридесет хиляди жители, но всеки щат трябва да има поне един представител,    а   до   провеждането   на   преброяването   щатът Ню Хемпшър ще избира трима представители, Масачузетс -осем, Род Айлънд и плантациите Провидънс - един, Кънектикът - пет, Ню Йорк - шест, Ню Джързи - четири, Пенсилвания - осем, Делауер - един, Мериланд - шест, Вирджиния - десет, Се­верна Каролина - пет, Южна Каролина - пет и Джорджия - трима представители.

[4] Когато се появят вакантни места за представителството на кой­то и да било щат, изпълнителната власт на същия назначава избори за попълването на тези места.

[5] Камарата на представителите избира свой спикер и други длъжностни лица и притежава изключителната власт за подвежда­не под съдебна отговорност но реда на импийчмънт .

 § 3. [1] Сенатът на Съединените щати се състои от по двама сенатори от всеки щат, избирани за срок от шест години от щатското Законо­дателно събрание, като всеки сенатор има право на един глас.

[2] Незабавно след като сенаторите се съберат след първите избо­ри, те се разделят по възможност поравно на три групи. Местата на сенаторите от първата група се освобождават след изтичането на първите две години, местата на сенаторите от втората група - след изтичането на четири години, а местата на сенаторите от тре­тата група - след шест години, така че на всеки две години се пре­избира една трета от сенаторите; ако вакантни места се появят между сесиите на Законодателните събрания на който и да е щат в резултат на оставка или по друга причина, изпълнителната власт на щата може да назначи сенатор временно, до следващото свикване на Законодателното събрание, което попълва овакантеното място.

[3] Сенатор не може да стане никое лице, което не е навършило тридесетгодишна възраст, не е гражданин на Съединените щати от девет години и не е жител на щата, от който се избира, в момента на изборите.

[4] Вицепрезидентът на Съединените щати е председател на Сена­та, но той гласува само в случай, когато гласовете се разделят по равно.

[5] Сенатът избира други свои длъжностни лица, както и председа­тел pro tempore⁴ в случаите на отсъствие на вицепрезидента или когато той изпълнява длъжността президент на Съединените щати.

[6] Сенатът притежава изключителното право да води всички съ­дебни дирения по реда на импийчмънт. Заседавайки с тази цел, се­наторите полагат клетва или правят тържествена декларация. Ако подсъдимият е президентът на Съединените щати, председателст­ва върховният съдия. Никое лице не може да бъде осъдено без съг­ласието на две трети от присъстващите сенатори.

[7] Присъдата в случаите на импийчмънт се ограничава до отстраняване от длъжност и лишаване от правото на заемане на каквато и да било почетна, отговорна или платена държавна служба в Съе­динените щати. Но осъденият може да бъде подложен на по-ната­тъшно съдебно дирене, преследване, осъждане и изтърпяване на наказанието в съответствие със закона.

§ 4. [1] Времето, мястото и редът на избиране на сенаторите и представителите се определят във всеки щат от щатското Законодателно събрание, но Конгресът може по всяко време със закон да устано­вява или променя такива правила, с изключение на мястото на из­биране на сенаторите.

[2] Конгресът се събира не по-рядко от веднъж годишно и сесиите му започват в първия понеделник на месец декември, освен ако със закон не бъде установен друг ден.

§ 5. [1] Всяка камара сама решава въпросите, засягащи изборите, резултатите им и пълномощията на членовете й, като мнозинството във всяка от тях представлява кворум, необходим за работата й, но всяка камара с по-малък състав може да отсрочва работата си от един ден за друг и може да бъде упълномощавана да настоява от­състващите й членове да вземат участие в работата й, като го пра­ви по такъв начин и налагайки такива наказания, каквито тя сметне за необходимо.

[2] Всяка камара може сама да определя регламента на заседания­та си, да наказва членовете си за нарушаване на реда и с мнозинст­во от две трети да ги изключва от своя състав.

[3] Всяка камара води протоколи на заседанията си и периодично ги публикува, с изключение на онези раздели, които по нейно мне­ние изискват секретност; гласуванията "за" и "против" на членовете на всяка камара по един или друг въпрос се отбелязват в протоколите при желание на една пета от участващите.

[4] По време на сесията на Конгреса нито една от камарите не мо­же да прекратява работата си за повече от три дни без съгласието на другата или да провежда заседанията си на друго място освен на определеното за местопребиваването на двете камари.

§ 6. [1] Сенаторите и представителите получават възнаграждение, определено със закон и изплащано от държавното съкровище на Съединените щати. Във всички случаи освен на държавна измяна, углавно престъпление и нарушение на обществения ред те имат привилегията да не подлежат на арест по време на присъствието им на заседания на съответната камара или по пътя на отиване или връщане от същата; за изказванията или участието им в дебатите в съответната камара те не могат да бъдат разпитвани на никое дру­го място.

[2] Никой сенатор или представител не може по време на мандата си да бъде назначен на каквато и да било друга гражданска длъж­ност на държавна служба на Съединените щати, ако тази длъжност е била създадена или възнаграждението, получавано за нея, е било увеличено през посочения период; нито едно лице на държавна служба на Съединените щати не може да бъде член на която и да било от камарите, докато заема тази длъжност.

§ 7. [1] Всички законопроекти за събиране на държавни приходи изхож­дат от Камарата на представителите, но Сенатът може да прави предложения или да участва в обсъждането им и да предлага поп­равки както и по отношение на всички други законопроекти.

[2] Всеки законопроект, приет от Камарата на представителите и от Сената, преди да стане закон, трябва да бъде представен на пре­зидента на Съединените щати; ако одобри законопроекта, той го подписва, а ако не го одобри, го връща с възраженията си на кама­рата, която го е предложила, като камарата вписва поправките в протоколите си и се заема с преразглеждането му. Ако след подоб­но преразглеждане законопроектът бъде утвърден с две трети от гласовете на камарата, той се изпраща заедно с възраженията на президента в другата камара, която също преразглежда законопро­екта, и ако бъде одобрен с две трети от гласовете й, той става закон.  Във  всички  подобни   случаи  членовете  на двете камари гласуват със "за" или "против", а имената на гласуващите за или против законопроекта се вписват в протоколите на съответната камара. Ако законопроектът не бъде върнат от президента в продъл­жение на десет дни (като се изключват неделите), след като му бъде представен, той се превръща в закон по същия начин както при подписването му от президента освен в случай, че не е върнат на Конгреса поради прекъсване на работата на последния, като в този случай законопроектът не се превръща в закон.

[3] Всички постановления, резолюции или решения, за които е необходимо съгласието и на двете камари (освен по въпроса за пре­късване на работата им), се представят на президента на Съединените щати и преди всеки подобен акт да влезе в сила, той трябва да бъде одобрен от президента; в случай на неодобрение той трябва да бъде наново утвърден с две трети от гласовете в Се­ната и в Камарата на представителите в съответствие с правилата и условията, определени за приемането на законопроект.

I.  Конгресът има правото:

[1] да определя и събира данъци, мита, акцизи и налози, да изплаща дългове и да осигурява общата отбрана и благоденствието на Съе­динените щати, като всички данъци, налози и акцизи трябва да бъ­дат уеднаквени за цялата територия на Съединените щати;

[2] да сключва заеми от името на Съединените щати;

[3] да регулира търговията с други държави, между отделните щати и с индианските племена;

[4] да установява еднакви правила за натурализация и еднакви зако­ни за фалит за цялата територия на Съединените щати;

[5] да сече монети, да регулира тяхната стойност, както и стойност­та на чуждестранните монети и да установява стандарта за мерки и теглилки;

[6] да определя наказания за фалшифициране на ценни книжа и на намиращите се в обращение монети на Съединените щати;

[7] да учредява пощенски служби и пощенски пътища;

[8] да насърчава прогреса на науките и полезните занаяти, осигуря­вайки на авторите и изобретателите изключителни права за опре­делен срок върху съответните им произведения и открития;

[9] да учредява съдилища, подчинени на Върховния съд;

[10] да дефинира и наказва пиратство и други престъпления, извършени в открито море, както и нарушения на международното пра­во;

[II] да обявява война, да издава позволителни за каперство и за репресии и да установява правила за пленяване по суша и по море;

[12] да набира и издържа армия, като набиранията на парични средства за тази цел не могат да се правят за срок, по-дълъг от две години;

[13] да създава и издържа флот;

[14] да издава правила за ръководство и организация на сухопътни­те и морските сили;

[15] да свиква народно опълчение за налагане на законите на Съю­за, за потушаване на бунтове и за отблъскване на нападения отвън;

[16] да осигурява организирането, въоръжаването и обучението на народното опълчение и да осъществява командването на онази част от него, която се използва на служба на Съединените щати, за­пазвайки на щатите правото да назначават офицерите и да осигуря­ват обучението на опълчението в съответствие с уставните положения, утвърдени от Конгреса;

[17] да упражнява в пълен обем изключителната законодателна власт над окръга (чиято площ не трябва да надхвърля десет квадратни мили), който ще бъде предоставен от някой от щатите и приет от Конгреса за седалище на правителството на Съединените щати, както и да упражнява същата власт над всички територии, придобити със съгласието на съответните щатски Законодателни събрания за строителство на укрепления, държавни складове, арсе­нали, докове и други необходими съоръжения;

[18] да издава всякакви закони, необходими и подходящи за осъществяване както на горепосочените права, така и на всички други права, които настоящата Конституция предоставя на правителст­вото на Съединените щати, техните ведомства и длъжностни лица.

§ 9. [1] До настъпването на хиляда осемстотин и осма година Конгресът няма да забранява преместването и имигрирането в който и да било от щатите на лица, които те сметнат за уместно да приемат, но имиграцията може да се облага с данък или мито, непревишаващо десет долара на човек.

[2] Не се допуска никакво суспендиране на действието на Habeas corpus⁶, освен ако това се налага от съображения за обществената безопасност в случай на нашествие или бунт.

[3] Не могат да се приемат ex post facto⁷ никакви закони за лишава­не от граждански и имуществени права, нито други закони.

[4] Не се допуска облагане с никакъв поголовен данък или с други преки данъци освен в съответствие с данните от преброяването или с горепосоченото (вж. член I, 3 - бел. ред.) изчисление на на­селението.

[5] Не могат да се облагат с данъци и мита никакви стоки, изнасяни от който и да било щат.

[6] Никакви търговски или данъчни правилници не могат да дават предимства на пристанищата на един щат пред пристанищата на друг, нито корабите, тръгващи от или пристигащи в пристанище на някой щат, могат да се принуждават да влизат в друго пристанище, да го напускат или да плащат там такси.

[7] Никакви парични суми не могат да се теглят от държавното съкровище освен в резултат на набирания, предвидени със закон, а редовните отчети за приходите и разходите на всички обществени парични средства подлежат на периодично публикуване.

[8] Съединените щати не удостояват с никакви благороднически титли и нито едно лице, заемащо платена или почетна държавна служба, не може без съгласието на Конгреса да приема каквито и да било подаръци, възнаграждения, служби или титли от никой крал, княз или чужда държава.

§ 10. [1] Никой щат не може да встъпва в договори, съюзи или конфеде­рации, да издава позволителни за каперство и репресии, да сече монети, да емитира книжни пари, да въвежда каквото и да било друго платежно средство за погасяване на дългове освен златна и сребърна монета, да приема закони за лишаване от граждански и имуществени права, закони ех ex post facto или закони, нарушаващи договорни задължения, нито да удостоява с каквито и да било бла­городнически титли.

[2] Никой щат не може без съгласието на Конгреса да облага с ми­та или с такси вноса или износа на стоки освен в случаите, когато това е абсолютно необходимо за изпълнението на законите на щата за инспекция; при това чистият доход от всички мита и такси, налагани от който и да било щат върху вноса и износа, постъпва в държавното съкровище на Съединените щати, а всички подобни за­кони подлежат на преразглеждане и контрол от страна на Конгре­са.

[3] Никой щат не може без съгласието на Конгреса да облага с так­си тонаж, да издържа войски или военни кораби в мирно време, да сключва договори или съглашения с друг щат или с чужда държа­ва, да започва война, освен ако бъде нападнат или се окаже в непос­редствена опасност, която не търпи отлагане.

 

ЧЛЕН II

§ 1. [1] Изпълнителната власт се възлага на президента на Съединените американски щати. Той заема поста си в продължение на четири години и неговият избор, както и този на вицепрезидента, избиран за същия срок, се провеждат както следва:

[2] Всеки щат назначава според установения от щатското Законодателно събрание ред определен брой избиратели, равен на общия брой сенатори и представители, определен за участие на дадения щат в Конгреса, но за избиратели не могат да бъдат назначавани сенатори, представители и лица, заемащи платена или почетна длъжност на служба на Съединените щати.

[3] Избирателите се събират в съответния щат и избират с тайно гласуване две лица, от които поне едното трябва да не бъде жител на техния щат. След това те правят списък на всички лица, за които са били подадени гласове, с посочване на броя на гласовете, пода­дени за всяко от тях; този списък се подписва и се заверява, след което се изпраща запечатан в седалището на правителството на Съединените щати на името на председателя на Сената. Председа­телят на Сената в присъствието на Сената и на Камарата на предс­тавителите отваря всички заверени списъци, след което се извършва преброяване на гласовете. Президент става лицето, по­лучило най-голям брой гласове, ако този брой представлява мно­зинството от общия брой на назначените избиратели; ако се окаже, че такова мнозинство е получено от повече от едно лице и ако тези лица имат еднакъв брой гласове, тогава Камарата на представите­лите незабавно избира с тайно гласуване едно от тях за президент; а ако нито едно от тези лица не получи мнозинство, тогава Камара­та на представителите избира за президент по същия начин с тайно гласуване едно от петте лица, получили най-голям брой гласове. При това гласуването при избирането на президента става по щати и представителството на всеки щат има един глас; кворум за тази цел съставляват представители на две трети от щатите, като за из­бирането на президента е необходимо мнозинство от общия брой на щатите. Във всеки случай лицето, получило след избирането на президента най-голям брой гласове на избирателите, става вицеп­резидент. Ако се окаже, че две или повече от останалите лица имат еднакъв брой гласове, едно от тях се избира за вицепрезидент от Сената с тайно гласуване.

[4] Конгресът определя времето за избиране на избирателите и де­ня, в който те да проведат гласуването, като този ден трябва да бъ­де един и същ за цялата територия на Съединените щати.

[5] Никое лице, което не е гражданин на Съединените щати по рождение или не е гражданин на Съединените щати по времето на приемането на настоящата Конституция, не може да бъде избрано за президент, както не може да бъде избрано на тази длъжност и никое лице, което не е достигнало тридесет и петгодишна възраст и не е постоянен жител на Съединените щати в продължение на че­тиринадесет години.

[6] В случай на отстраняване на президента от длъжност или при смърт, оставка или неспособност да упражнява свързаните с тази длъжност права и задължения същите се прехвърлят на вицепрези­дента; в случай на отстраняване, смърт, оставка или неспособност и на двамата - президента и вицепрезидента - Конгресът може със закон да постанови кое длъжностно лице ще действа в качест­вото на президеггт, като същото лице изпълнява тази длъжност съ­ответно до отстраняването на причините или до избирането на нов президент.

[7] Президентът по всяко време получава за своята служба възнаграждение, което не може да бъде увеличено или намалено през периода на мандата му, и през този период той не може да получава никакво друго възнаграждение ггито от Съединените щати, нито от който и да било от щатите.

[8] Преди да встъпи в длъжност, президентът полага следната клетва или тържествена декларация: "Аз тържествено се заклевам (или декларирам), че добросъвестно ще изпълнявам длъжността президент на Съединените щати и ще правя всичко, което е по си­лите ми, за опазване, защита и подкрепа на Конституцията на Съе­динените щати".

§ 2. [1] Президентът е главнокомандуващ армията и флота на Съединените щати и народното опълчение на щатите, когато то се свиква на служба на Съединените щати. Той може да изисква от ръководи­теля на всеки изпълнителен департамент мнение в писмен вид по какъвто и да било въпрос от компетенцията му; той има правото на отмяна на присъди и на помилване за престъпления срещу Съеди­нените щати освен в случай на импийчмънт.

[2] Той има правото със съвета и съгласието на Сената да сключва договори при условие на одобрението им от две трети от присъст­ващите сенатори и да назначава със съвета и съгласието на Сената посланици, други пълномощни представители и консули, съдии на Върховния съд и други длъжностни лица на Съединените щати, чи­ето назначаване не е предвидено специално в настоящата Консти­туция и чиито длъжности се учредяват със закон; но Конгресът може със закон да предостави назначаването на такива низши длъжностни лица, каквито сметне за необходимо, лично на прези­дента, на съдилищата или гга ръководителите на департаментите.

[3] Президентът има правото да попълва всички вакантни места, които могат да се открият между сесиите на Сената, като предоста­вя длъжностните пълномощия за срок до края на следващата сесия на Сената.

§ 3. Президентът информира периодично Конгреса за състоянието на Съюза и му предлага за разглеждане такива мерки, каквито смята за необходими и полезгги; в изключителни случаи той свиква двете камари или една от тях, а в случай на разногласия между тях по въпроса за времето на закриването на сесията той може да я зак­рие, когато сметне за необходимо; той приема посланици и други пратеници на чужди държави, осигурява стриктното спазване на за­коните и назначава всички държавни служители на Съединените щати.

§ 4. Президентът, вицепрезидентът и всички висши държавни служите­ли на Съединените щати се отстраняват от длъжност, ако бъдат подведени под отговорност по реда на импийчмънт и осъдени за държавна измяна, за вземане на подкупи или за други тежки прес­тъпления и простъпки.

  

ЧЛЕН III

§ 1.   Съдебната власт в Съединените щати принадлежи на Върховния съд и на такива низши съдилища, каквито могат понякога да се уч­редяват от Конгреса. Съдиите както на Върховния съд, така и на низшите съдилища заемат длъжността си, докато поведението им е безупречно, и получават в установени срокове възнаграждение за службата си, което не може да бъде намалено, докато те заемат длъжността си.

§ 2. [1] Съдебната власт се разпростира върху всички дела, решавани по закона и по правото на справедливостта, възникващи в обсега на настоящата Конституция; както и върху всички настоящи и бъдещи международни договори, сключвани от името на Съединените ща­ти; върху всички дела, засягащи посланиците, другите пълномощни представители и консулите; върху всички дела, засягащи адмиралтейството и морските дела; върху всички спорове, в които Съеди­нените щати са страна; върху всички спорове между два или повече щата, между един щат и гражданите на друг щат, между граждани­те на различни щати, между гражданите на един и същ щат по искове за земи, предоставяни безплатно от различни щати, и между отделни щати или техни граждани и чужди държави, граждани или поданици.

[2] Във всички дела, засягащи посланици, други пълномощни представители и консули, както и в делата, едната страна в които е ня­кой от щатите, Върховният съд представлява първа инстанция. Във всички други дела, споменати по-горе, Върховният съд упражнява апелационна юрисдикция по отношение както на закона, така и на факта, с такива изключения и в съответствие с такива правила, как­вито бъдат установени от Конгреса.

[3] Делата по всички престъпления, с изключение на разглеждани­те по реда на импийчмънт, се решават от съда на съдебните засе­датели; съдебните процеси по такива дела се водят в онези щати, където са извършени престъпленията, а ако престъплението е из­вършено извън границите на който и да е щат, съдебният процес се води в място или места, които се определят със закон от Конгреса.

§ 3. [1] Под измяна спрямо Съединените щати се разбира само водене на война срещу тях или съюзяване с враговете им и оказване на по­мощ и услуга на враговете им. Никое лице не може да бъде призна­то за виновно в измяна, ако актът на явна измяна не бъде потвърден от двама свидетели или признат от обвиняемия на отк­рито съдебно заседание.

[2] Конгресът разполага с властта да определя наказание за измя­на, но присъдата за измяна може да включва лишаване от права и конфискация на имущество само докато осъденият е жив.

 

ЧЛЕН IV

§ 1. Публичните актове, официалните документи и съдебните решения на всеки щат се признават и се ползват с доверие във всеки друг щат. Конгресът може с обши закони да предписва начини за удос­товеряване на подобни актове, документи и решения и с това да им придава сила.

§ 2. [1] Гражданите на всеки щат имат право на всички привилегии и неприкосновеност наравно с гражданите на другите щати.

[2] Лице, обвинено в някой щат в измяна, углавно престъпление или друго престъпление и укриващо се от правосъдието в друг щат и намерено там, подлежи по искане на изпълнителната власт на щата, от който е избягало, на връщане и предаване на правосъдие­то на щата, в който е извършено престъплението.

[3] Никое лице, задължено да служи или работи в един щат в съответствие със законите на същия и избягало в друг щат, не може въз основа на никакъв закон или постановление на последния да бъде освободено от тази служба или работа и трябва да бъде предадено на страната, имаща право на такава служба или работа, по нейно искане.

§ 3. [1] Конгресът може да приема нови щати в състава на настоящия Съюз, но нови щати не могат да бъдат създавани или учредявани в рамките на юрисдикцията на който и да било щат, нито нов щат може да бъде създаден чрез сливане на два или повече щата или на части от щатите без съгласието на Законодателните събрания на заинтересованите щати, както и на Конгреса.

[2] Конгресът има право да се разпорежда с териториите и с други видове собственост на Съединените щати и да издава във връзка с това всички необходими правила и постановления; нищо в настоя­щата Конституция не може да бъде тцткувано в ущърб на каквито и да било претенции на Съединените щати или на който и да било отделен щат.

§ 4. Съединените щати гарантират на всеки щат в този Съюз републиканска форма на управление и защита на всеки от тях от нападение отвън, а по молба на законодателната или на изтощителната власт (когато законодателната не може да бъде свикана) - и от вътреш­но насилие,

 

ЧЛЕН V

Във всички случаи, когато две трети от членовете на двете камари сметнат за необходимо, Конгресът предлага поправки (добавки) към настоящата Конституция или по искане на Законодателните събрания на две трети от щатите свиква конвент за внасяне на поп­равки, които и в двата случая придобиват във всяко отношение си­лата на съставна част от настоящата Конституция след ратифицирането им от Законодателните събрания на три четвърти от щатите или от конвентитс на три четвърти от щатите, като една­та или другата форма па ратификация се предлага от Конгреса, но нито една поправка, приета до настъпването на хиляда осемстотин и осма година, не може по никакъв начин да засяга първата и чет­въртата алинея от деветия параграф на член I и никой щат не може без съгласието му да бъде лишен от правото на глас в Сената, рав­но с правата на другите щати.

 

ЧЛЕН VI

[1] Всички дългове и задължения, поети до приемането на настоящата Конституция, запазват за Съединените щати същата законност, каквато са имали по отношение на Конфедерацията.

[2] Настоящата Конституция и законите на Съединените щати, които ще се приемат въз основа на нея, както и всички договори, които са сключени или ще бъдат сключени в бъдеще от името на Съедине­ните щати, представляват върховен закон на страната, а съдиите във всеки щат се задължават да го изпълняват независимо от как­вито и да било противоречащи положения в Конституцията или в законите на отделните щати.

[3] Гореспоменатите сенатори и представители, членовете на щатски­те Законодателни събрания и всички длъжностни лица в изпълни­телните и юридическите учреждения както на Съединените щати, така и на отделните щати се задължават с клетвена или тържестве­на декларация да съблюдават и подкрепят настоящата Конститу­ция; но за заемане на каквато и да било държавна или обществена длъжност в Съединените щати няма да се изисква никакъв религи­озен критерий.

 

ЧЛЕН VII

Ратификацията от конвентите на девет щата е достатъчна за влизането в сила на настоящата Конституция в ратифициралите я щати.

Приета на конвента с единодушно съгласие на представените щати на седемнадесети септември хиляда седемстотин осемдесет и седма годи­на от Рождество Христово и на дванадесетата година на независимостта на Съединените американски щати. В удостоверение на което ние сло­жихме тук своите подписи:

Джордж Вашингтон - президент и депутат от Вирджиния

Ню Хемпшър - Джон Лангдон, Николас Гилман

Масачузетс - Натаниъл Горхъм, Руфъс Кинг

Кънетикът - Уилям С. Джонсън, Роджър Шърман

Ню Йорк - Алегзандър Хамилтън

Ню Джързи - Уилям Ливингстън, Дейвид Брирли, Уилям Патерсън, Джонатан Дейтън

Делауер - Джордж Рийд, Гънинг Бедфорд Мл., Джон Дикинсън, Ричард Басет, Джейкъб Брум

Пенсилвания - Б. Франклин, Томас Мифлин, Робърт Морис, Джордж Клаймър, Томас Фицсимънс, Джейрд Ингьрсол, Джеймс Уилсън, Гъв. Морис

Мериланд - Джеймс Макхенри, Даниъл от Сейнт Томас Дженифър, Даниъл Карол

Вирджиния - Джон Блейр, Джеймс Мадисън Мл.

Северна Каролина - Уилям Блаунт, Ричард Добс Спайт, Хю Уилямсън

Южна Каролина - Дж. Ругледж, Чарлс Котсуърт Пинкни, Чарлс Пинкни, Пиърс Бътлър

Джорджия - Уилям Фю, Ейбрахам Болдуин

Удостоверил: Уилям Джексън, секретар

 

ПЪРВИТЕ ДЕСЕТ ДОБАВКИ

(ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПРАВАТА)

В сила от 15 декември 1791 г.

I Добавка [1791]

Конгресът няма да приема закони, установяващи или забраняващи сво­бодното изповядване на каквато и да било религия, ограничаващи свободата на словото или на печата или ограничаващи правото на хората да се събират мирно и да се обръщат с петиции към правителството за отстраняване на несправедливости.

II Добавка [1791]

Тъй като за безопасността на всяка свободна държава е необходимо доб­ре организирано опълчение, правото на народа да притежава и носи оръжие не може да бъде нарушавано.

 

III Добавка [1791]

В мирно време нито един войник не може да бъде настаняван в ничий дом без съгласието на собственика му; по време на война това се допус­ка само по начин, определен със закон.

IV Добавка [1791]

Правото на хората да бъдат сигурни в неприкосновеността на своята личност, жилище, книжа и имущество не може да бъде нарушавано с неоснователни обиски или арести, а съдебни постановления за такива действия не могат да бъдат издавани без достатъчни основания, потвърдени с клетва или тържествена декларация. Такива постановления тряб­ва да посочват конкретно подлежащите на обиск места и подлежащите на арест или конфискация лица или имущество.

V Добавка [1791]

Никое лице не може да бъде подведено под отговорност за углавно или друго позорно престъпление освен по обвинение или постановление на Голямото жури, с изключение на случаите на подвеждане под отговор­ност в сухопътните или морските въоръжени сили или в народното опълчение, действащи по време на война или на застрашаваща общест­вото опасност. Никое лице не може да отговаря два пъти в живота си или с телесно наказание за едно и също престъпление, нито може да бъ­де принуждавано да свидетелства срещу себе си в углавно дело, нито да бъде лишено от живот, свобода или имущество без надлежен съдебен процес, нито може частна собственост да се взема за обществено полз­ване без справедлива компенсация.

VI Добавка [1791]

Във всички случаи на углавно съдебно преследване обвиняемият има правото на бързо и публично съдебно дирене от съда на безпристрастни съдебни заседатели на онзи щат и окръг, където е извършено престъплението, като този окръг предварително е определен със закон; обвиняе­мият има правото да бъде информиран относно характера и мотивите на обвинението, да иска очни ставки със свидетелите, даващи показания срещу него, да изисква принудително призоваване на свидетели в негова полза и да се ползва от помощта на адвокат за защитата си.

VII Добавка [1791]

В делата, влизащи в обсега на обичайното право, когато сумата на иска надвишава двадесет долара, се запазва правото спорът да бъде решаван от съдебните заседатели и никакво дело, решено от съдебните заседате­ли, не може да бъде подложено на преразглеждане от който и да било съд на Съединените щати освен въз основа на положенията на обичай­ното право.

VIII Добавка [1791]

Не могат да се изискват чрезмерно високи парични гаранции, нито да се налагат чрезмерно високи глоби, нито да се налагат жестоки и необичайни наказания.

IX Добавка [1791]

Изброяването в Конституцията на определени права не трябва да се тълкува като отричане или подценяване на други принадлежащи на на­рода права.

X Добавка [1791]

Правата, неделегирани на Съединените щати с настоящата Конституция, но и неотричани от нея на щатите, се запазват на щатите и на наро­да.

 

ДОБАВКИ СЛЕД ДЕКЛАРАЦИЯТА НА ПРАВАТА

 

XI Добавка [1798]

Тълкуване на съдебната власт

Съдебната власт на Съединените щати не се тълкува в смисъл, че едно преследване или система на юриспруденция, приложени към един от щатите от страна на гражданин на друг щат или от поданик на която и да било друга държава, трябва да засягат целите Съединените щати.

 

XII Добавка [1804]

Начин на избиране на президент и вицепрезидент

Членовете на избирателната колегия се събират в съответните щати и гласуват с бюлетини за президент и вицепрезидент, поне един от които не е жител на съответния щат; в бюлетините те отбелязват лицето, за което гласуват за президент, а на отделни избори посочват кандидат за вицепрезидент; съставят се отделни списъци на всички лица, получили гласове за президент, и на всички лица, получили гласове за вицепрезидент; тези списъци се подписват от тях, удостоверява се тяхната досто­верност и запечатани се изпращат до седалището на правителството на Съединените щати, по-точно до председателя на Сената. В присъствието на Сената и на Камарата на представителите председателят отваря всички списъци, след което се преброяват гласовете. Лицето, получило най-голям брой гласове за президент, т.е. на мнозинството от членовете на избирателните колегии, се определя за президент. Ако нито едно ли­це няма такова мнозинство, тогава от лицата с най-голям брой гласове, но не повече от три от списъка на кандидатите, Камарата на представи­телите незабавно избира президента с бюлетини. При избора на президент гласовете се взимат за всеки щат поотделно, по един глас на щат; за кворум при този случай се смята член или членове, представляващи две трети от гласовете на щата, като за окончателния избор е необходи­мо обикновеното мнозинство на всички щати. (В случай че Камарата на представителите до четвъртия ден на следващия месец март не избере президент, след като правото на избор й е било предоставено, тогава длъжността на президента ще се изпълнява от вицепрезидента, както в случаите на смърт или друга конституционна невъзможност на прези­дента⁹.) Лицето, получило най-голям брой гласове за вицепрезидент, се избира за вицепрезидент, стига само този брой да представлява мнозин­ството от целия общ брой членове на избирателните колегии; ако никой не получи мнозинство, тогава от първите двама в списъка Сенатът изби­ра вицепрезидента. За кворум в този случай се смятат две трети от об­щия брой на сенаторите, като за избора е необходимо мнозинството от този брой. Лице, което по закон няма право да бъде избирано за прези­дент не може да бъде избирано и за вицепрезидент.

 

ПРЕУСТРОЙСТВЕНИ ДОБАВКИ

XIII, XIV и XV добавка за периода непосредствено след Гражданската война са известни като преустройствени и са предложени от Републиканската партия, за да наложат нейните виждания за Юга, където (напр. в Мисисипи, Южна Каролина и Джорджия) следвоенните законодател­ни власти изготвят закони, имащи за цел да увековечат робството на негрите под различни форми.

 

XIII Добавка [1865]

За премахване на робството

§ 1. В Съединените щати, както и във всички територии под тяхна юрисдикция няма да съществуват нито робство, нито принудите­лен труд освен като наказание за престъпление, в което заподозре­ният трябва да бъде съответно обвинен.

§ 2. Правото да налага този член принадлежи на Конгреса посредст­вом съответното законодателство.

XIV Добавка [1868] За неограничаване на правата на гражданите

§ 1. Всички лица, родени или натурализирани в Съединените щати и "подчинени на техните закони, са граждани на Съединените щати и на щата, в който живеят. Никой щат няма право да приема и нала­га закони, ограничаващи привилегиите или имунитета на гражда­ните на Съединените щати; никой щат няма право да лишава личността от живот, свобода или имущество без съответния съде­бен процес, нито пък да отказва на което и да било лице под ггегова юрисдикция съответната закрила на закона.

§ 2. Представителите са пропорционално разпределени между щатите според тяхната съответна численост, при което се взема предвид общият брой лица за всеки щат, с изключение на индианците, нсоб-лагани с данък. Но когато гласоподавателното право за избор от членове на избирателни колегии на президент и вицепрезидент на Съединените щати, на представители за Кошреса, на служители на изгпьпнителиата и съдебната власт за щата или на членове на зако­нодателните му органи се откаже на когото и да било от мъжкото население на този щат, навършил 21-годишна възраст, гражданин на Съединените щати, или пък му се попречи да гласува освен в случаите на участие в бунт или други престъпления, то основата на съответното представителство трябва да се намали в съответстви­ето, в което броят на тези граждани мъже се отнася към общия брой мъже, навършили 21 години, за съответния щат.

§ 3. Лица, които като членове на Конгреса, държавни служители на Съ­единените щати, членове на щатски законодателни органи, на изпълнителната или съдебната власт вече са полагали клетва да спазват Конституцията на Съединените щати, а след това са се ан­гажирали с метежна или бунтовническа дейност против нея или са подкрепяли нейните врагове, нямат право да стават сенатори, представители на Конгреса, членове на избирателни колегии за президент и вицепрезидент или да заемат каквато и да било дър­жавна или военна длъжност в Съединените щати или в отделен щат. С две трети от гласовете на всяка камара обаче Конгресът може да върне така отнетите привилегии.

§ 4. Не се поставя под въпрос валидността на обществения дълг на Съединените щати, когато е авторизиран със закон и включва задъл­жения за изплащане на пенсии и премии за заслуги, проявени при потушаване на размирици и бунтове. Но нито Съединените щати, нито отделен щат ще се задължават да изплащат задължения, пое­ти за подпомагането на размирици и бунтове, ако те са насочени против Съединените щати; няма да се уважават и оплаквания за то­ва, че е бил изгубен роб или е намерил свободата си - всички по­добни задължения и оплаквания се смятат за незаконни и лишени от основание.

§ 5. При съответно законодателство Конгресът има право да налага предвидените в тази точка мерки.

 

XV Добавка [1870]

§ 1. Нито Съединените щати, нито който и да било щат имат право да отричат или да ограничават избирателните права на гражданите поради раса, цвят на кожата или предишно състояние на робство.

§ 2. При съответно законодателство Конгресът има право да налага действието на този член.

 

XVI Добавка [1913]

За данъка върху общия доход

Конгресът има правото да налага и събира данъци върху дохода, независимо от какъв източник е бил получен, без да ги разпределя между отделните щати и независимо от официалните преброява­ния.

 

XVII Добавка [1913]

За избора на сенатори

[1] Сенатът на Съединените щати се състои от по двама сенатори за всеки щат, избирани за шест години от населението на щата. Всеки сенатор има право на един глас. Членовете на избирателните коле­гии от всеки щат трябва да притежават квалификациите на избира­телите от името на мнозинството на щатските законодателни власти.

[2] Ако в представителството на един щат се появят вакантни места за Сената, изпълнителната власт на този щат издава нареждане за провеждане на избори за тези места, освен ако законодателната власт на щата не упълномощи съответната изпълнителна власт да назначи временно изпълняващи поста сенатор до попълването на вакантните места чрез избори.

[3] Настоящата добавка не засяга избирането или мандата на който и да било сенатор, избран преди влизането й в сила като част от Конституцията.

 

XVIII Добавка [1919]

Забрана на спиртните напитки

§ 1. Една година след ратификацията на настоящия член се забранява производството, продажбата и пренасянето на спиртни напитки, вносът и износът на такива във и от Съединените щати и територи­ите под тяхна юрисдикция.

§ 2. Чрез съответното законодателство Конгресът и отделните щати ще имат правото да наложат горния член.

§ 3. Този член не може да влезе в сила, ако не бъде ратифициран като добавка към Конституцията от законодателствата на отделните щати в седемгодишен срок след представянето му на тези щати от Конгреса (Приема се от всички щати с изключение на Кънетикът и Род Айлънд; отменена с XXI добавка от 5 декември 1933 г.)

 

XIX Добавка [1920]

Избирателни права за жените

[1] Избирателните права на гражданите на Съединените щати няма да бъдат отнемани или ограничавани както от отделните щати, така и от Съединените щати по полов признак.

[2] Посредством съответното законодателство Конгресът трябва да въведе горния член в сила.

 

XX Добавка [1933]

За мандатите на президента и вицепрезидента, сенатори­те и представителите

§ 1. Мандатите на президента и вицепрезидента изтичат но пладне на 20 януари, а мандатите на сенаторите и представителите - на З януари в годините, в които трябва да стане това, в случай че насто­ящият член не бъде ратифициран. На тези дати започват мандати­те на техните приемници.

§ 2. Конгресът се свиква поне веднъж годишно, като заседанията започват по пладне на 3 януари, освен ако с друг закон не се предвиж­да друга дата.

§ 3. Ако в деня, когато новоизбраният президент трябва да встъпи в длъжност, той е починал, за президент се обявява новоизбраният вицепрезидент. Ако един президент не е бил избран до датата за встъпване в длъжност или новоизбраният президент няма необхо­димото мнозинство, новоизбраният вицепрезидент изпълнява пре­зидентските функции, докато президентът получи необходимото мнозинство. Конгресът може със закон да постанови при неизби-рането на президент или вицепрезидент кой ще изпълнява длъжностга на президента до момента, когато президентът и вицепрезидентът не получат квалифицирано мнозинство.

§ 4. Конгресът определя със закон в случай на смърт на някое от лицата, от които Камарата на представителите трябва да избере президент, или Сенатът - вицепрезидент, кому трябва да се прехвърли правото на избор.

§ 5. Член 1 и 2 влизат в сила на 15 октомври след ратификацията на настоящия член.

§ 6. Този член не влиза в сила, ако не е бил ратифициран като добавка към Конституцията от Законодателните събрания на три четвърти от щатите в седемгодишен срок от датата на внасянето му.

 

XXI Добавка [1933]

§ 1. XVIII добавка към Конституцията на Съединените щати се отменя.

§ 2. Този член не може да влезе в сила, ако не бъде ратифициран като добавка към Конституцията от събранията на отделните щати в седемгодишен срок след представянето му в Конгреса, както е пред­видено в Конституцията.

 

XXII Добавка [1951]

§ 1. Никое лице не може да бъде избрано на длъжността президент за повече от два мандата; никое лице, заемало длъжността президент или временно изпълнявало тази длъжност повече от две години, за която е бил избран друг президент, не може да бъде избирано на тази длъжност повече от един път. Това не се отнася до лицето, за­емащо длъжността президент в момента, когато настоящата до­бавка е била предложена от Конгреса, и не лишава заемащия поста президент или временно изпълняващия тази длъжност от правото да заема същия пост, докато настоящият член не влезе в законна сила.

2. Горният член не може да влезе в сила, ако не бъде ратифициран като поправка към Конституцията от Законодателните събрания на три четвърти от щатите в седемгодишен срок от датата на внасяне­то му.

 

XXIII Добавка [1961]

§ 1. В окръг Колумбия, представляващ седалището на правителството на Съединените щати, се определя съгласно решението на Конгре­са:

Определен брой членове на избирателната колегия за президент и вицепрезидент, отговарящ на общия брой сенатори и представите­ли в Конгреса, на каквито окръгът би имал право ако беше щат, но в никакъв случай повече от броя, който се полага на най-малоброй­ния по население щат; когато се отнася до избора на президент и вицепрезидент, те ще се смятат за членове на избирателната коле­гия наравно с тези от другите щати; те се събират в границите на окръга с функции като тези, определени с XII добавка.

§ 2. Конгресът е овластен да въведе този член посредством съответното законодателство.

 

XXIV Добавка [1964]

§ 1. Съединените щати, както и всеки отделен щат, не могат да отказват или да ограничават правото на един гражданин на Съединени­те щати да гласува в първични и всякакви други избори за президент и вицепрезидент, за членове на избирателни колегии, се­натори и представители в Конгреса по причина, че не си е платил избирателен или всякакъв друг вид данък.

§ 2. Конгресът е овластен да въведе този член посредством съответното законодателство.

 

XXV Добавка [1967]

§ 1. В случаите, когато президентът бъде лишен от длъжност, почине или си подаде оставката, президент става вицепрезидентът.

§ 2. В случай че длъжността на вицепрезидента се оваканти, президентът назначава вицепрезидент, който заема тази длъжност едва след като бъде утвърден с мнозинство в двете камари на Конгреса.

§ 3. Ако президентът връчи на председателя pro tempore на Сената и на спикера на Камарата на представителите писмена декларация, че не е в състояние да изпълнява и упражнява своите права и за­дължения, и докато същият не им връчи писмена декларация за противното, тези права и задължения преминават у вицепрезиден­та като временно изпълняващ длъжността.

§ 4. Ако вицепрезидентът и мнозинството от основните служители на изпълнителните щепартаменти или на друг подобен орган като Конгреса законно съставят и връчат на председателя рго tempore на Сената и на спикера на Камарата на представителите писмена декларация, че президентът не е в състояние да упражнява своите права и задължения, вицепрезидентът веднага поема правата и за­дълженията на президента като изпълняващ длъжността.

Сетне, ако президентът връчи на председателя рго tempore на Се­ната и на спикера на Камарата на представителите писмена декла­рация, че е в състояние да упражнява своите права и задължения, той ги поема отново, освен ако вицепрезидентът и мнозинството от основните служители на изпълнителните департаменти или на друг подобен орган като Конгреса не са връчили но закон в чети­ридневен срок на председателя рго tempore на Сената и на спикера на камарата на представителите писмена декларация, че президен­тът не е в състояние да изпълнява своите нрава и задължения. Ако в момента не заседава, Конгресът трябва да се събере в срок от 48 часа и да реши въпроса. Двадесет и един дни след получаването на писмената декларация или ако не е в сесия, в срок от 21 дни, след като е трябвало да се свика, Конгресът решава с мнозинство от две трети за двете камари дали президентът може, или не може да из­пълнява своите права и задължения; ако реши, че той не може да ги изпълнява, вицепрезидентът продължава да изпълнява длъж­ността временен президент; в противен случай президентът поема отново правата и задълженията си.

 

XXVI Добавка [1971]

§ 1. Нито Съединените щати, нито който и да било щат имат правото да отказват или да ограничават избирателните права на граждани­те на Съединените щати, които са навършили 18-годишна възраст.

§ 2. Конгресът е овластен да въведе този член посредством съответното законодателство.

 

XXVII Добавка [Предложена¹⁰]

§ 1. Нито Съединените щати, нито който и да е щат няма да отричат или ограничават равенството на правата пред закона според поло­вата принадлежност.

§ 2. Конгресът е овластен да приведе в изпълнение чрез съответно законодателство условията на този член.

§ 3. Тази добавка влиза в сила две години след датата на ратификацията.

На Конституционния конвент се постига компромис между представителите на северните и южните (робовладелските) щати; членовете на долната камара се избират пряко и пропорционално на числеността на населението на щатите, като към нея се прибавят 3/5 от броя на робите.

² спикер - председател на Камарата на представителите.

³ импийчмънт - особен ред за разглеждане на дела за измяна или други тежки престъпления, извършени от длъжностни лица, при които обвинението изхожда от Камарата на представителите, а Сенатът изпълнява съдебни функции.

⁴ От лат. - временен.

⁵ Негласно разрешение, давано на граждански лица (корабовладелци) да нападат и пленяват вражески кораби; пиратство. Отменено с реше­ние на Парижката конференция (1856).

⁶ Английски закон (1679) за неприкосновеността на личността, изискващ представяне на арестувания пред съд в течение на установен срок за съ­дебното дирене и установяване законността на ареста - основана на конституционната практика във Великобритания, САЩ и в други страни.

⁷ Лат. - като се изхожда от станалото по-късно.

⁸ Избират се от гласоподавателите на всеки щат, за да изберат президент и вицепрезидент.

⁹ Текстът в скоби се допълва от XX добавка, чл. 3.

¹⁰ Приета от Камарата на представителите на 12 октомври 1971 г. и от Сената на 22 март 1972 г. с резолюция, в която се казва, че двадесет и седмата добавка ще стане част от конституцията "когато бъде ратифицирана чрез законодателно действие от три четвърти от необходимия брой щати в срок от седем години от датата на представянето й в конг­реса". Седемгодишният срок изтича на 22 март 1979 г. Към ноември 1977 г. 35 от необходимите 38 на брой щата са приели актове за ратифи­кация на тази добавка.