Глава 22 Електроника

Глава 22

Електроника

Гордон А. Грейвс

Гордон К. Сейболд

Резюме

Според официалната статистика за финансовата 1989 г. на електрониката и далекосъобщителната техника се падат 25% от българското про­мишлено производство, от които основният дял принадлежи на осем главни производствени организации. Според независими източници за финансовата 1989 г. приблизително 95% от общата продукция е прода­дена в рамките на пазара на СИВ, предимно в СССР. Макар че до 1989 г. тази промишленост носеше доходи в източноевропейски валути, сега го­дишно тя изразходва повече конвертируема валута за компоненти и су­ровини, отколкото печели. Към средата на 1990 г. продажбите на традиционните пазари на СИВ започнаха бързо да спадат, което причи­ни драстично намаляване на приходите за всички организации в про­мишлеността и доведе до настоящата кризисна ситуация, обхващаща целия отрасъл.

От началото на 70-те години България направи огромни капитални инвестиции (както в конвертируема валута, така и в лева) в електронна­та промишленост, което доведе до създаване вдъхващи уважение производствени мощности и изследователски и развойни звена в областта на микроелектрониката: синхронизирани интегрални схеми, многоканални метало-оксидни полупроводници и транзисторни-транзисторни полупроводници; компютърни системи; големи компютри; високоп­роизводителни универсални изчислителни машини и миникомпютри; микропроцесорни системи и инструменти; дискови и лентови пе­риферни системи и носители; видеотерминални и периферни уст­ройства с единичен запис и оптоелектроника. Докато качеството на продукцията като цяло варира в широки граници, отрасълът е в състоя­ние да произведе 70-80% от компонентите и възлите, необходими за крайните изделия. В действителност средно 25-35% от компонентите се закупуват с конвертируема валута. Сегашните основни фондове включ­ват както най-съвременно оборудване, така и 15-годишни морално оста­рели машини. Нашата преценка е, че между 70% и 80% от основните фондове са на съвременно ниво, що се отнася до технологията.

В промишленото производство господстват осем големи вертикално интегрирани производствени организации в областта на научно - изследователската дейност - пет главни института, подпомагани от интердис­циплинарен Координационен център при Академията на науките, включващ няколко организации. Очевидно е, че за да оцелее в тази ситуация, всяка организация трябва да премине колкото е възможно по-бързо на самоиздръжка от гледна точка на потребностите й от конвертируема валута и общата печалба. Очевидно е също, че те трябва час по-скоро да се освободят от зависимостта от бившите си търговски партньори от страните-членки на СИВ, с цел да постигнат по-добър ба­ланс в рамките па световния пазар. Това може да бъде осъществено в близки перспективи само чрез сътрудничество със западни фирми.

Що се отнася до привличането на западни партньори нашето главно заключение е, че сегашното състояние па основните фондове и работна­та сила, при подходящи условия, позволява да се проектират и произвеждат компютри и други електронни елементи, които да са конкурент­носпособни на западните пазари по отношение на качеството и цената. С малки изключения, основните слабости се заключават в недостига на съвременно управленско умение и в общото отсъствие на подходяща разнообразна номенклатура на продукцията.

Смятаме, че съществува реална възможност някои организации да формират в кратък срок (4-8 месеца) някакъв вид сдружения със запад­ни фирми. Фокусът трябва да се насочи върху сдруженията, които най-добре ще използват съществуващите производствени възможности с въвеждането на нов асортимент на продукцията и западни методи за управление.

В по-далечна перспектива господството на няколко големи, силно вертикалпо-интегрирани организации в отрасъла ще бъде трудно преодолимо препятствие за възникването на нови малки или средни частни производствени фирми. Доколкото конкурентните пазарни сили естест­вено ще предизвикат някои организационни реконструкции, трябва да се обърне внимание на ускоряване на процеса чрез предварително избира­телно реструктуриране.

Незабавно трябва да се премахнат, или поне да се сведат до мини­мум, големите регулаторни и бюрократични спънки, които сегашната система и администрация налага върху създаването и функционирането на смесени фирми с участието на вътрешен и чужд или само на чужд ка­питал. Без незабавни облекчения в тази област съществува слаба надеж­да за действителното привличане на значителен чужд капитал в скоро време.

В заключение, за успешното осъществяване както на краткосрочната, така и на дългосрочната цел, проблемът, произтичащ от сегашните ограничения на КОКОМ върху трансфера на някои категории технически данни и технологии, трябва да бъде разгледан незабавно на правителст­вена основа. Надяваме се, че ако се приложи подходяща стратегия и се използват съветници-експерти, съществува основа за започване на плодотворни преговори.

 Формулиране на проблема

През последните години на електрониката и далекосъобщителната техника се падаше над 20% от българската национална промишлена продукция. В този отрасъл работят приблизително 130 000 човека, от които около 8 000 са висококвалифицирани инженери. От началото на 60-те години като страна от Източния блок, специализирана в проектирането и производството на компютърни дискови периферни устройства, България разви разнообразна и стабилна компютърна и елекгронна промишленост. През последните двадесет години бяха съз­дадени широки възможности за научноизследователска дейност и про­изводство в следните области:

•   Микроелектрониката

•   Големи изчислителни системи

•   Паралелни архитектури с много висока производителност за научни приложения

•   Миникомпютърни системи

•   Микропроцесорни компютърни системи и инструменти

•  Дискови и лентови периферни системи

•  Периферни системи с единичен запис и дисплеи

•   Оптоелектрочика

Електронната индустрия притежава технологични възможности за проектиране и производство на 80-85% на компонентите и възлите, необходими за производството на крайни изделия. Но по ред причини приблизително 30-40% от тези компоненти и подсистеми се внасят от Запада. Това означава, че всяка организация в този отрасъл трябва да изразходва конвертируема валута в нормалната търговска практика.

Съгласно официалните статистики за 1989 г. всички организации, в рамките на електронната промишленост са носили печалби според утвърдената счетоводна система на отчетност. Но всяка организация как­то научноизследователска, така и производствена изразходва повече конвертируема валута, отколкото печели.

По данни от края на финансовата 1989 година най-малко 95% от приходите на електронната промишленост идваха от продажби на всички видове компютърни периферни устройства от дяла на страната на паза­ри на СИВ. През последните 10 години България стана главният достав­чик за съветските научни, изследователски и промишлени институти на високопроизводителни комютърни системи за научни изследвания и разработки. Освен това България има голям дял на съветския пазар за персонални компютри. Поради директивния характер на централното планиране и поради технологичните офаничения на КОКОМ не съществуваше голям натиск от конкурентни западни фирми за електронни продукти, което позволи на българските електронни производители да установяват изкуствено високи цени. Поради съществуващата централ­на държавна политика и счетоводни методи, които игнорираха дефици­та на отрасъла в твърда валута, в миналото слабо се стимулираше проникването на западните пазари.

През последната календарна година радикално променящите се икономически и политически условия на българските търговски партньори от СИВ причиниха професивно влошаване на ситуацията в рамките на електронната промишленост. Икономическата криза в СССР, съчетана с пренасочване на фондове от научноизследователските сектори към увеличаване на производството на потребителски стоки, предизвика вертикално свиване на пазара на високопроизводителни компютри. В сферата на микрокомпютрите и микрокомпютърните периферни устройства широкомащабното навлизане на пазара от южнокорейските и тайвански производители с по-евтините и превъзходни продукти оказа подобно въздействие. Лошото състояние на икономиките на страните от Източна Европа предизвика значително намаляване на закупуването на съвременни технологии като цяло, докато със значителното намаля­ване на експортните офаничения на КОКОМ върху технологиите тра­диционните клиенти предпочитат да купуват нови западни компютри вместо български.

Бившата инвестиционна политика на централното правителство и традиционните структури на българската електронна промишленост съ­що допринесоха за сегашната криза в тази област. Държавната инвести­ционна политика доведе до създаването на широки възможности за проектиране и производство на общо взето високо технологично ниво. Но беше обърнато малко внимание на концентрирането на тези инвес­тиции върху такива области, от които би се получило най-добра възвръ­щаемост. Вместо това беше давана инвестиционна поддръжка на проекти без оглед на тяхната икономическа целесъобразност. В някои случаи, тъй като инвестиционните фондове бяха в действителност ограничени, нямаше достатъчно инвестиции, които да осигурят здрава финансова и технологична основа за проекта. При отсъствието на общи конкурентни пазарни сили това доведе до сегашната ситуация, при коя­то съществува голямо непостоянство в жизнеспособността на отделните производствени организации в днешните променящи се условия. Инвес­тиционната политика и отсъствието на свободноконкурентни пазарни . сили също доведе до създаването на висока степен на вертикална интег­рация в много организации от електронната промишленост. Това на свой ред доведе до неикономично дублиране на ресурсите в нейните рамки. Докато в повечето западни икономики производителите на елек­троника, взимат решение дали да произвеждат или да купуват даден компонент на базата на икономическата изгода, като се осланят на мре­жа от доставчици и ноддоставчици, тенденцията в България беше ръко­водителите на фирмите да развиват в рамките на своите организации мощности за колкото е възможно по-голямо производство на съставни компоненти, необходими за производствената линия. Тенденцията ес­тествено беше към непрекъснато разрастване на организациите с много високи непреки разходи.

При сегашния икономически климат между страните от СИВ вероят­но всички организации от българската електронна промишленост ще работят тази година с много голям дефицит. Решението на централното правителство в края на 1989 г., че през 1990 правителството няма да покрива дефицита от основната дейност (било в лева или в твърда валута) на икономическите организации, изправи пред възможността за колапс на изследователските и производствени сектори на отрасъла.

В много по-малък мащаб през последните 15 години се развиваше държавната електронна сервизна промишленост, която главно обслуж­ваше нуждите на вътрешния компютърен пазар. Тези фирми осигурява­ха продажби и сервизни представителства на редица западни производители на компютри като IBM, Hewlett Packard и ICL. Много от тези фирми осигуряват програмни услуги за техните клиенти. Някои бя­ха структурирани по такъв начин, че да им се позволи да се включат и във външно-търговска дейност.

В областта на външно-търговската дейност, особено със Запада, е важно да се разбере, че с указ на централното правителство всички външно-търговски дейности бяха запазен периметър на така наречените вънпшо-търговски организации (ВТО). ВТО като цяло се специализира­ха по отрасли. До началото на 1990 г. за една производствена организа­ция или за научноизследователски институт не беше възможно да осъществява преки търговски контакти със западни фирми. Очевидно ВТО ревниво пазеха своята територия на действие. Следователно, пове­чето производствени организации нямат практика в търговията на све­товния пазар нито като купувачи на продукти, нито като продавачи на стоки и услуги. Макар че някои ВТО в електронния сектор направиха опити да продадат продукти от б1»лгарската електронна промишленост на Запад, успехът беше съвсем скромен тъй като те бяха предназначени за пазара на СИВ. На базата на лични наблюдения може да се твърди, че повечето ВТО нямат достатъчно ясна представа за процесите и изис­кванията на световния пазар.

Повечето от научноизследователските институти в областта на електронната промишленост поради връзките им с БАН и техния Координационен център па информатика и изчислителна техника (КЦИИТ) за известно време можеха независимо да установяват дългосрочни работ­ни взаимоотношения със западните си партньори - както научни, така и търговски. Въпреки че тези връзки бяха съсредоточени главно върху сътрудничеството в областта на научноизследователската дейност, а не толкова в гьрговската, нивото на знание и разбиране на западната тър­говска дейност е много по-високо в тези институти, отколкото в произ­водствения сектор.

 Формулиране на потребностите

Болшинството от научноизследователските и производствени организации в електронната промишленост не бяха засептти в голяма степен - нито в отрицателна, нито в положителна насока - от мерките на икономическата реформа през 1989 г. чрез Указ 56. Голяма потенциална изгода за повечето фирми, появила се в началото на 1990 г., беше разрешението за всяка икономическа организация в България да регистрира извършването на вънншо-търговска дейност, което премахна монопола на ВТО. За съжаление поради липсата на опит като цяло на Западния пазар от страна на ръководството на много производствени фирми и по­ради бързата обща тенденция към спад, не се наблюдаваха значителни постижения в този отрасъл.

Главният незабавен резултат от Указ 56 в електронния сектор беше даването на възможност за създаването на хиляди малки частни фирми, обикновено с не повече от пет или шест служители, извършващи основ­но външно - вътрешнотърговска дейност или дребномащабни софту­ерни или хардуерни проектантски услуги или микрокомпютърно обслужване. В много случаи в тези фирми са частично заети специалис­ти, които са служители все още и на основните организации на елект­ронната промишленост. В този момент е трудно да се направи оценка на действителното икономическо въздействие на тези малки фирми върху отрасъла като цяло; но от непосредствено наблюдение можем да заключим, че в областта на дребномащабната външно - вътрешнотър­говска дейност в електронното оборудване те представиха много високо ниво на агресивна конкуренция, която преди това не съществуваше.

Бързото развитие на такъв голям брой предприемачески настроени малки фирми е много насърчително. Анализът на тези фирми обаче разкрива редица проблеми. Първо, повечето са с малък капитал както в лева, така и в конвертируема валута. Някои от по-големите от тези фир­ми успяха да привлекат западноевропейски партньори и по такъв начин и някои инвестиции. За момента изглежда, че за повечето от тези фир­ми няма сносен източник на рисков капитал вътре в страната, нито пък търговска банкерска система, подходяща за нуждите на малките предприятия. Второ, въпреки че Указ 56 и неговите уточнения позволяват и до известна степен поощряват създаването на малки частни фирми, същес­твуващата правителствена бюрократична структура активно спъва как­то тяхното учредяване, така и търговската им дейност. Трето, отсъствието на система от доставчици и поддоставчици възпрепятства създаването на дребни производствени предприятия по електроника, широко разпространени в САЩ.

Да се върнем към обсъждането на главните организации от електронната промишленост. Необходимо е да се вземат незабавни краткос­рочни стабилизационни мерки и да се предприемат дългосрочни структурни реформи. Както вече споменахме, в миналото бяха направени много големи инвестиции в технологичната инфраструктура на електронната промишленост. По-голямата част от технологичната база съответства на съвременната технологична база на Запада. Освен това квалифицираната работна ръка на тази промишленост представлява допълнителен голям ресурс. Въпреки че общият брой на служителите в електронната индустрия е може би два пъти повече от необходимия и следователно е неизбежно да възникнат търкания, смятаме, че е в инте­рес на страната да използва най-доброто от този ресурс. Поради тежка­та икономическа ситуация в този отрасъл трябва да се вземат незабавни мерки да се запази този ресурс.

В случая с най-високо квалифицираната част от работната сила (инженери, проектанти, научни работници) през последната година се наблюдава масово напускане на страната с цел търсене на по-добри възможности за реализация на Запад. Високообразованата и висококвалифицирана работна ръка очевидно представлява ресурс, който не може да се замени в кратък срок, а без подходящи специалисти технологична­та база на промишлеността ше бъде фактически безполезна.

От анализа на главните фирми от производствения сектор на електронната промишленост можем да заключим, че:

• Всички фирми имат оборудването и работна сила с ио-големи производствени възможности;

• В много фирми тези възможности могат да се използват за производството на западни електронни продукти или това би могло да стане с малки инвестиции;

• Някои фирми имат съвременна продукция, която е с техническо качество, равно на неговите западни конкуренти;

• Повечето фирми притежават една или повече производствени единици, които понастоящем създават продукция, която вече не е конкурстноспособна нито на пазара на СИВ, нито на световния; производствените възможности на тези единици обаче са годни за използване.