четвъртък, 28 март 2013 г.

Глава 15 Образователна реформа

Глава 15
Образователна реформа
Джордж Вридвелд
Резюме
Икономическото благополучие на България ще бъде силно повлияно от развитието на нейните човешки ресурси. За щастие тя има добра образователна система, която е отбелязала някои забележителни успехи. На България обаче не достигат стопански ръководители, които да отговорят на изискванията на световните конкурентни пазари. Тези ръково­дители трябва да могат да вземат решения самостоятелно и да разбират проблемите на пазарите, финансите, изграждането и управлението на кадрите, както и проблемите на себестойността. За тази цел е уместно на голям брой перспективни ръководители да се предложат курсове по основи на пазарната икономика, по стопанска практика и делови умения на ръководителя. Понастоящем съществуват институции, които могат да организират такива семинари. Те не трябва да се организират от държавата или за нейна сметка. Институциите, осигуряващи университетско обучение в България са изпитали неблагоприятното влияние на прекомерния политически и правителствен контрол.
За да се постигне значителен прогрес във висшето образование, ще бъде необходимо на тези институции да се предостави по-голяма автономия. Те трябва да имат свободата да съставят своите учебни програми и да преструктурират своя персонал и щатни таблици. Необходимо е да се насърчават всички предложения за създаване на частни институ­ции. Също така трябва да се помисли за предоставяне на финансова по­мощ на студентите, а не на институциите. Това ще принуди институциите да реагират по-бързо към нуждите на пазара.
Българските университети са твърде специализирани. Един студент, който е решил да специализира в дадена област, практически няма дос­тъп до други курсове. Във всички по-големи български университети трябва да се създаде икономически факултет, да се разшири междуна­родното сътрудничество и по-спсциално сътрудничеството със западни­те университети.
Тъй като икономическата култура сред обществото като цяло е на ниско равнище, необходимо е да се разгърне широкообхватна икономическа учебна програма. Особено важно е тази програма да се внедри в основното и средното образование. Това ще изисква значителна прера­ботка на учебните профами и усъвършенстване на подготовката на учи­телите. Икономическо образование трябва да бъде осигурено и за журналистите и държавните служители. Трябва да се помисли и за използването на филми с икономическа тематика, подходящи за телевизионно излъчване.
Задачите на обучението и образованието на населението са много големи, но те не са непреодолими. България има много солидни традиции в областта на образованието, а също така съществува силен предприемачески дух, който чака да бъде освободен от бюрократични ограниче­ния.
 
Въведение
Отдавна е отминало времето, когато съдбата на повечето от развити­те страни се е определяла от изобилието на естествени ресурси. Днес много по-важни ресурси са уменията, знанията, информацията и реши­мостта за успех, които са въплътени в хората на една нация. България има потенциал да развие тези човешки ресурси чрез образование. Тази глава изследва ролята на българската образователна система за ускоря­ване на икономическото развитие и подобряване стандарта на живот. По-специално тя разглежда икономическото обучение и обучението в областта на бизнеса на българското население, включително на млади­те хора в основните и средните училища, днешните и бъдещите ръково­дители на български фирми.
Образованието най-често се разглежда като формално обучение в основните и средните училища и университетите. Но една по-пълна представа за образованието включва и достъп до широкообхватния свят на възприемането чрез нов опит, нова работа, вестници и телевизия. Тази глава ще се съсредоточи върху формалните образователни процеси, ко­ито включват курсове и семинари по определени учебни програми, но ще отдели внимание и на ролята на средствата за масова информация.
 
Българските училища и университети
България има широка мрежа от държавни училища, в които всяка година се обучават голям брой ученици. Има два типа средни училища -професионални и общообразователни, като във всяко от тях се обучават по 245 000 ученици. Има два типа професионално обучение, между кои­то учениците могат да изберат: или професионално-техническо учили­ще, което включва три години обучение и подготвя учениците за опитни работници, или техническо училище (техникум), което трае една година повече и подготвя майстори-техници за низши ръководни длъжности, Учебната програма за повечето техникуми включва преподаването на основни делопи умения. Например: счетоводство, основи на бизнеса, маркетинг. Всички професионални училища имат бизнес-класове, поне предлагат общите принципи, които се изучават в класовете ио икономи­ка. Общообразователното училище прилича на гимназията в Германия и не предлага класове по икономика.
Понастоящем има сериозен недостиг на учебни стаи, което принуждава част от училищата да работят на три смени. Според някои оценки България се нуждае от 2 000 класни стаи, за да могат всички ученици от основното и средното училище да се учат в една смяна.
България има 31 висши учебни заведения: три университета, два института за подготовка на учители, 10 технически института, три икономи­чески, пет медицински и няколко института но изящни изкуства и земеделие. През учебната 1989/90 н тях са се обучавали повече от 125000 български и 6 500 чуждестранни студенти. От този брой 72% са били редовни студенти. От всички студенти 31,5% са се обучавали но инженерно-техничсски, а 15,2% - по стопанско - икономичсски специалности. Новоприетите студенти за 1989/90 са наброявали 29 400 (около 25% ид­ват направо от средното училище).
Висшите учебни заведения в Бтлгария се отличават с високо ранни­те на обучението на инженери, но това обучение е много специализира­но. Например, ако един български студент учи инженерство, той не получава обучение по бизнес, обществени науки, изкуства или хумани­тарни науки. Даже студентите, които посещават курсове по бизнес, полу­чават твърде малко познания по пазарна икономика или по съобразени с практиката на западните страни принципи на счетоводната дейност, управлението и финансите. България има сериозни постижения в обучението на чуждестранни студенти, повечето от които са от СССР и други­те източноевропейски страни. Налице е също така голямо желание за обмен на студенти със западните университети.
 
Нуждите на населението от образование
Едно демократично общество в основата си трябва да разчита на знанията на своите граждани за осигуряване на добри закони и здравословна икономическа среда. От изключително значение е гражданите да разбират основните принципи, по които работи икономиката, както и ролята на пазарите в разпределението на оскъдните ресурси. Граждани­те трябва да бъдат интелигентни читатели на вестници, схватливи теле­визионни зрители и проницателни наблюдатели на политическата дейност. Едно широко разпространено непознаване на основните иконо­мически принципи е потенциална хранителна среда за лоши закони и наредби, които биха попречили на икономическото развитие. Едно по-добро разбиране на икономическите идеи и понятия се превръща в по-положително отношение към стопанските начинания - такова отношение, което с по-голяма вероятност ще способства за икономи­ческия растеж.
По принцип на българите липсват широкообхватни икономически познания, които са неразривна част от едно успешно икономическо развитие. Не е никак чудно, че след повече от 45 години комунизъм, общес­твото разглежда различните икономически въпроси през призмата на разпределението, а не от гледна точка на ефективността и растежа. На гражданите на това общество липсва интуитивното разбиране на това как пазарите ефективно отговарят на основните икономически въпроси. Вместо това те гледат към правителството за отговор на тези въпроси.
Необходими са основни икономически познания в традициите на един обективен анализ или "позитивна икономика" - познания за това което е, а не за онова което трябва да бъде. Пропагандата на икономи­ческите въпроси може да има отрицателно влияние. Съгласието по въпросите на позитивната икономика не води задължително и до съгласие по политически въпроси. Две лица могат да бъдат единодушни относно резултатите от даден закон, но те могат да не са единодушни относно необходимостта от закона. Важно е българските граждани да са в състояние да нравят разумни оценки на последиците отдадена политика, пре­ди да направят своя избор.
 
Потребности за управленско обучение
През следващите години България ще се интефира още по-тясно със световната икономическа общност. Световните пазари ще предоставят възможности и предизвикателства за ръководителите, не само защото те не приличат на предишните пазари в системата на СИВ, но и защото са динамични. Съвременните телекомуникации свързват всички части на планетата и създават условия за единен пазар. Световната икономи­ческа интеграция създава също така и социални, и културни, и полити­чески напрежения, които са сериозно предизвикателство за новите ръководители. Те ще се изправят пред един обединен световен пазар, но в същото време ще срещнат сблъсъка и преплитането на различни кул­тури. Разбирането на тези култури ще бъде от жизнено значение за успе­ха на стопанското ръководство. Все повече и повече чужденци ще участват в икономическия живот на България и тези хора трябва да бъ­дат интсфирани в системите на стопанско управление. В тези условия особено значение придобива умението да се разбират сходствата и раз­ликите, както сред работниците, така и в практиката на изграждането и управлението на кадрите.
Предприемаческият дух на бъдещите ръководители и сътрудничеството между различни стопански групи ще спомогнат да се отговори на предизвикателствата, които се поставят от бързите промени. Много по-голямо ударение трябва да се постави върху децентрализирания начин на решаване на проблемите и умението да се работи в групи, отколкото да се разчита на упражняваната отгоре власт.
Същината на пазарната икономика е решенията да се вземат близо до пазарите и до клиента. При тези условия служителите на най-различ­ни равнища ще вземат решения и те трябва да бъдат поощрени в тези свои усилия, дори с риск да направят неизбежни грешки. Несигурността, присъща на тези нови организационни форми, ще увеличава стреса, кой­то ще изпитват всички служители и особено онези на ръководни длъж­ности.
От особено значение ще бъде да се усвои умението за работа в условията на непрекъсната еволюция на организационните структури.
Тъй като промяната създава несигурност, старите начини и похвати за осъществяване на стопанска дейност може да се окажат неподходя­щи.
И все пак за една преуспяваща икономика от жизнено значение е здравата система на етиката в бизнеса. Ръководителите трябва строго да съблюдават етичните измерения на вземането на решения и да изра­ботят рамки, в които да прилагат своите собствени лични ценности. Днес много български ръководители са добре обучени по техническата и технологичната проблематика, но те не са добре подготвени да пос­рещнат предизвикателствата на интегрирането със световните конку­рентни пазари. Работата на ръководителя е нещо много повече от внедряване на технология. Българите не са достатъчно опитни, за да мо­гат да се справят с широк обхват проблеми от управленски характер, Тяхното обучение е било твърде тясно.
От тях не се е изисквало или не им е било достъпно обучение, изградено на широка основа от курсове в областта на бизнеса или други пред­мети в рамките на учебна програма по хуманитарни дисциплини. Липсват също така умения за изграждане и управление на кадрите. Това ще бъде сериозна слабост за в бъдеще, когато ръководителите ще трябва да се справят с управлението на разнороден кадрови състав. Също та­ка им липсва опит в определяне и решаване на проблеми на местно равнище и в проявяване на стопанска инициатива.
Задачите, стоящи пред образователните институции са огромни. Ни­то една институция не може да се справи без помощ. Необходимо е сътрудничество между университетите и бизнеса. В тази насока западните университети могат да окажат значителна помощ.
В миналото българските образователни институции са били консервативни и тромави. Липсата на гъвкавост е била остър проблем.
Учебните заведения трябва да реагират на пазара, който може да се състои от няколко сектора: държавния сектор, частния бизнес и отделни индивиди, желаещи да подобрят своите управленски умения.
 
Реформи в образованието
Нуждата да се реформира системата и да се направят по-общи, не та­ка специализирани учебните програми бе неотдавна призната. През февруари 1990 г. е приет закон за автономността с оглед да се създаде по-голяма гъвкавост в образователната система. Това е важна крачка напред. Учебните програми са разширени и сега студентите имат по-го­лям избор. Но някои специалисти в областта на образованието считат, че автономията, която е постигната с този закон, е все още недостатъч­на.
През последните 6 месеца се забелязват признаци на значителна промяна. Университетите вече могат сами да сключват договори с частни компании за осигуряване на допълнително финансиране. Изглежда, че в миналото образователната система до голяма степен е била предназна­чена да обслужва специалните взаимоотношения между СССР и Бълга­рия.
Образованието осигуряваше предимно тежката индустрия. Сега специалистите в областта на образованието чувстват нуждата да се промени тази ситуация и да се отиде по-нататьк. Софийският университет се опитва да създаде икономически факултет.
В Софийския технически университет се обсъжда възможността да се добавят часове по икономика и бизнес за бъдещите инженери. Ректорът на ВИИ "К. Маркс" е внесъл предложение за превръщане на този инс­титут в частен университет, който да предлага повече курсове и един гъвкав подход, за да отговори на изискванията на пазара. Институтът за управление и администрация е събрал талантливи сътрудници, които подхождат творчески към потребностите на зараждащия се бизнес. На­лице е явен предприемачески дух в някои от най-големите образовател­ни институции. Едни допълнителни организационни реформи биха освободили този дух, така че той да даде най-добър резултат.
Основните и средните училища също стават по-гъвкави, но още не е ясно какви промени по същество са направени на това равнище.
Има също така значителни промени в областта на средствата за ма­сова информация. Понастоящем във вестникарската индустрия същест­вува конкуренция и значителна свобода. Повече свобода при съставяне на своите програми и поднасянето на новините е получила и телевизия­та.
Тези важни промени предоставят на средствата за масова информа­ция ценфтдмхни възможности за образоване на обществото.
 
Препоръки
Представени са препоръки за задоволяване на образователните потребности за съдействие на икономическото развитие както за сегашните и бъдещите ръководители, така и за обществото като цяло. От особено значение е учебните програми да се внедрят в най-близко бъдеще. Препоръка 1:
Да се предложат семинари за български ръководители Понастоящем има три институции, които могат да предложат обуче­ние за ръководители: Институт за държавно и стопанско управление, Българо-английско акционерно дружество "Международен център по фирмено управление" /SIMS/ и "Марком". Всички предлагат добри кур­сове и са намерили своето място, но имат ограничен капацитет. Заедно те могат да предложат обучение само за 200 - 250 ръководители годиш­но. Институтът за държавно и стопанско управление има най-много сът­рудници, но той има повече бюрократични ограничения що се отнася до тяхното заплащане.
Между тези институции вече съществува конкуренция и тя трябва да се насърчава. И други институции биха могли да се насърчат да предла­гат курсове и да участват в съревнованието.
На университетите трябва да бъде предоставена свободата да предлагат семинари на цени, които отразяват реалните разходи. Всички тези дейности не трябва да се субсидират от правителството. Ако програми­те на университетите отговарят на потребностите на бъдещата работна сила, частни лица или компании с удоволствие ще плащат за своето обу­чение. Български агенции (като Института за държавно и стопанско уп­равление) трябва да разпратят покани за оферти до образователни институции или други организации в Западна Европа или САЩ.
Поканата за оферта трябва да уточни, че се търсят предложения за обучение на български ръководители на английски език, посещения и контакти с различни сектори на бизнеса в страната-домакин, както и обучение в основни бизнес-курсове, като например: икономика, счетоводство, управление, финанси, маркетинг и човешки ресурси. Предло­женията трябва също да указват, че се изисква обучение по културата» стопанската практика на Запада и, може би, да включват някои казуси. Важно е тези семинари да развиват способността и склонността към са­мостоятелно определяне и решаване на проблеми.
Вероятно по-голяма част от обучението ще се осигурява от чуждестранни преподаватели. Но една от целите на подобно обучение трябва да бъде изграждането на екип от български преподаватели, които да могат да поемат обучението в бъдеще. Продължителността на семинара би могла да варира от 5 до 15 седмици. Възможно е някои от тези семина­ри да бъдат финансирани от различни лица или агенции (например Центъра за европейски проучвания, Рийксуниверситет, Лимбург, Холандия). Много американски бизнес-школи имат широк опит в пред­лагането на семинари от този тип.
На Института за държавно и стопанско управление може да бъде възложено да разработи и разпрати тези заявки, да служи за координатор на проекта и за посредник на всички български стопански предприятия и правителствени агенции. Това обаче по никакъв начин не трябва да ограничава броя на хората, които биха изготвили и разпратили заявки от свое име.
 
Препоръка 1:
Да се разгърне широкообхватно обучение за ръководители
Тази препоръка не е така обширна както предишната и не включва посещение в западни страни и обучение по английски език. Нейното предназначение е да бъдат обучени по-голям брой български ръководи­тели на по-ниска цена. Поради сериозната липса на български професо­ри или преподаватели, които могат да предложат обучение в областта на пазарната икономика и бизнеса, трябва да се създаде и използва ком пютьризирано обучение. Съществуват управленски игри, които биха могли да се адаптират и използуват в България. Обучението в диалогов режим е друга интересна разработка, част от която е изпълнена от фир­мата Global Technology Resources, член на българо-американското дружество. Изследванията показват, че този тип компютъризирано обучение може да бвде ефективно. То предлага ефикасен начин за прео­доляване липсата на преподаватели в настоящия момент. С тези прог­рами могат да се обучават и студентите но бизнес в университета.
Трябва да се използват и други методи за обучение на по-голям брой ръководители. Твърде малко ръководители познават пазарите, повечето са запознати само с петгодишното планиране. Твърде малко също така знаят как да се оправят с подчинените си или с бизнес-процедурите в ус­ловията на пазарната икономика. Най-добрият подход би мопл да бъде, да се започне с млади ръководители с известен опит, необрсменени от традициите и рутината, добре подготвени технически, имащи желание да се развиват и да поемат рискове.
 
Препоръка 3:
Да се създаде икономически факултет и да се разширят възможностите за избор на учебни дисциплини във всички български университети
В някои от най-важните български университети липсва икономически факултет. Този недостатък трябва да се отстрани колкото е възможно по-скоро. А там, където има икономически дисциплини, икономическо­то и идеологическото съдържание трябва да бъде по-тясно интегрирано с европейските и американските университети.
Високата степен на специализация на университетите е довела до положението студентите често да завършват своето обучение, без да имат достъп до икономически или бизнес-дисциплини. Това е нежелателно и не дава възможност за избор. Американските бизнес-школи, които са значително по-малко специализирани отколкото българските учебни заведения, се стремят да включат повече възможности и предложения в областта на изкуствата и науката, включително хуманитарните науки. Българските учебни заведения правят същото. Достъпът до по-голямо разнообразие дисциплини ще спомогне за изграждането на общи управленски умения, което ще бъде особено полезно занапред, когато бъде­щите ръководители трябва да ръководят и работят с най-различии работници и клиенти, както в България, така и от чужбина. Гъвкавостта в университетите трябва да се насърчава и подкрепя.
 
Препоръка 4:
Да се създаде конкуренция и по-голяма автономност сред университетите и другите образователни институции
Понастоящем в България няма частни университети. Поне две предложения за създаване на такива университети се обсъждат. Тези усилия трябва да бъдат подкрепени! Частните университети ще създадат и сти­мулират конкуренцията.
Освобождаването на учебните заведения от прекия правителствен контрол трябва много сериозно да се обмисли. Една от пречките за ус­пеха на образованието в България, а и в много други страни е, че то се управлява от политиката. Много по-подходящо е учебните заведения да бъдат управлявани и насочвани от пазарите. Пазарите обезкуражават бюрокрацията и поощряват ефективното образование. Много по-подходящо е да се даде свобода и власт над учебните заведения на родителите и учащите се, отколкото на правителството. Един от начините да се пос­тигне това е правителството да предостави финансова подкрепа на уча­щите се, а не на висшите учебни заведения. Това би позволило на студентите да имат по-голямо влияние върху своето собствено обучение, а същевременно ще даде на университетите стимула да предлагат дисциплини, които по-добре отговарят на потребностите. По такъв на­чин университетите ще бъдат но-отзивчиви и към своята нестудентска клиентела.
Наред с това университетите трябва да имат свободата и властта да реструктурират своя персонал (наемане и освобождаване от работа, определяне заплатите на професорите), за да могат най-ефективно да посрещат нуждите на своите клиенти. Както се твърди, отрицателният ефект на правителствения и партийния контрол над някои университети (например ВИИ "Карл Маркс") до такава степен се е наложил, че единственият начин да бъдат те спасени е коренното им преструктуриране. Някои даже считат, че положението е неспасяемо. Най-подходящо би било ролята на правителството да се ограничи до определяне на крите­рии за резултатите от обучението, но в същото време да позволи на вся­ко учебно заведение само да определя как ще постигне тези цели.
Едно от преимуществата от насърчаването на конкуренцията е, че ще има повече разнообразие. Учебните заведения ще търсят онези области, в които ще имат предимство. Тъй като понастоящем много от тях може би не са определили кое е тяхното предимство, не са изключени неус­пешни начинания, даже грешни, преди едно учебно заведение да е опре­делило типа на обучение, което то ще предлага. Това е част от динамиката на прогреса и би трябвало да се очаква, че не може да се да­де точна рецепта за процеса на промяната.
Българските учебни заведения имат голяма възможност да посрещ­нат нуждите от обучение в своите области, но те ще я реализират най-добре, ако се конкурират помежду си. Конкуренцията предлага мотиви за усъвършенстване и учебните заведения трябва да имат гъвкавостта да се конкурират творчески помежду си.
 
Препоръка 5:
 Да се създаде програма за обмен на професори
Както българските, така и западните университети биха спечелили значително от една обмяна на професори. Вече има сериозни предложе­ния от ректора на техническия университет в София. Редовното присъс­твие на западни професори ще бъде много полезно. Ето защо трябва да се разработят програми, които да улесняват този обмен. За някои запад­ни професори възможността да работят в България, една страна с голям потенциал в преходен период, би била много привлекателна. Ако професорите предпочетат да използват своята свободна година за работа в България или да преподават по линията на стипендията Фулбрайт, то разходите за България могат да бъдат минимални.
 
Препоръка 6:
Да се въведе обучение по икономика в основните и средните училища и да се обучат преподаватели за тези дисциплини
Обучението по икономика в училищата ще бъде много полезно, но то не може да бъде осъществено в голям мащаб, докато не бъдат обучени учители по икономика. В САЩ има много дисциплини за учители, които предлагат ефективно обучение по икономика и по методиката на това обучение. Някои български преподаватели биха могли да посетят тезв дву-триседмични курсове през лятната ваканция. За тази цел би могла да бъде осигурена известна ограничена финансова подкрепа.
В България трябва да се организират и семинари за преподаватели­те. Първоначално те биха могли да бъдат със западни професори, но целта с да се обучат български преподаватели, които да са в състояние да предложат подобно обучение за българските учители. За учащите се на всички нива трябва да бъде разработена добре степенувана учебна програма. Има редица проучвания, които определят подходящите възрастови групи за въвеждане на определени икономически понятия. Те трябва да бъдат използвани при подготовката на българска програма за обучение по икономика. Примери за някои от понятията, препоръчани за различните възрастови групи, са включени в края на тази глава.
 
Препоръка 7:
Да се повишат икономическите знания на населението
Знанията за капитализма би трябвало да са широко разпространени. Населението трябва да разбира и да одобрява факта, че с нарастването на стимулите за произвеждане някои хора ще бъдат по-преусняващи финансово от други. Понастоящем като че ли съществува схващането, че богатството се печели за сметка на някой друг, че създаването на богат­ство е антисоциално; че бедните са честни и трудолюбиви, а богатите не са. Не е ясно до каква степен е разпространено това предубеждение, но то би създало една твърде неблагоприятна среда за предприемаческия дух и капитализма. Наред с подкрепата на капитализма трябва да има също така подкрепа (или поне приемане) на капиталиста. Без една доб­рожелателна среда умелият български предприемач може да реши да пробва своите умения на друго място, а "изтичане на мозъци" от Бълга­рия не трябва да се допуска. В тази насока образователните програми, предназначени за голяма част от населението, биха помогнали много. Една от възможностите е да се преведат на български език и да се излъ­чат различни телевизионни профами от областта на икономиката и бизнеса. Съществуват чудесни профами в тази област. Трябва да се проучи възможността за тяхното използване.
 
Препоръка 8:
Да се провеждат семинари за журналисти и държавни служи­тели
Трябва да се провеждат семинари за журналистите, които са главни­те доставчици на информация. Вероятно те също не знаят как работи пазарната система. В САЩ се провеждат редица успешни семинари по икономика и бизнес за журналисти. Тези семинари биха могли да поло­жат основата за едно по-задълбочено разбиране на пазарните системи и за подобряване на равнището на материалите в областта на икономика­та и бизнеса.
Семинари трябва да се провеждат и за държавните служители. Целта на тези семинари би трябвало да бъде изясняване философската основа на капитализма и основните насоки на работа на пазарната икономика.
Ако държавните чиновници, законодателите и обществените лидери не разбират философските основи на капитализма, те могат несъзнател­но да забавят професа, към който се стремят.

 

Приложение
Обединеният съвет по икономическо образование (The Joing Council on Economic Education, JCEE) и неговите щатски филиали са изградили една широка мрежа от служби за икономическо образование с цел подобряване равнището на преподаване по икономика в САЩ. През 1977 г. те публикуваха един материал - "Насоки за обучение по основните понятия". В него се определят понятията, които авторите считат, че ще бъдат най-полезни за учащите се, така че когато те завършат средното си образование да могат да си изфаждат правилно становище но икономически въпроси. През 1984 г. беше публикувано второ издание и както първото то с предназначено предимно за онези, които създават учебна профама по икономика за основните и средните училища. 
Понятията, които авторите определят, са:
 Фундаментални икономически понятия
Дефицит
• Конюнктурни разходи и компромиси
• Производителност                                  
Икономически сисгеми                   
• Икономически институции и сгимули
• Борса, пари и взаимозависимости
 Макроикономически понятия
• Пазари и цени
• Търсене и предлагане
• Конкуренция и пазарна структура
• Разпределение на дохода
• Пазарни трудности
• Ролята на правителството
 Макроикономически понятия             
• Съвкупен обществен продукт                       
• Съвкупно търсене
• Съвкупно предлагане
• Безработица
• Инфлация и дефлация
• Парична политика
• Финансова политика
Международни икономически понятия
•   Абсолютно и сравнително предимство и търговски бариери
•   Платежен баланс и обменни курсове
•   Международни аспекти на растежа и стабилността
Измервателни понятия и методи
•   Таблици
•   Схеми и фафики
•   Отношение и проценти      
•   Процентни промени
•   Индексни цифри
Друг документ на JCEE, "Икономиката - какво и кога" е също це­нен инструмент за съставителите на учебни профами. Той определя ко­га и в каква степен трябва да се преподават икономическите понятия и във връзка с това препоръчва различни стратегии. Публикацията се от­нася до два основни въпроса: "Кои са фундаменталните понятия и обоб­щения, които един икономически грамотен човек трябва да знае?" и "На какво равнище тези понятия и обобщения трябва да бъдат въведени и развити в рамките на учебната програма?"
"Икономиката - какво и кога" определя 22 различни икономически понятия и препоръчва тяхното включване в учебната програма, започ­вайки от равнището на детската градина (К) до последната дванадесета (12) степен. За всяка учебна степен е посочено подходящото съдържа­ние.
Например, понятието за пазарите и цените се въвежда в К-1. Понятието се разширява, повтаря и затвърждава при всички останали степе­ни. Съдържанието на понятието "Пазар и цени" на равнище К-1 е: "Цена е количеството пари, което хората плащат, когато купуват стоки или услуги". На равнище 4-5 съдържанието на понятието за пазар и цени е: "Пазарен клиринг или балансирана цена е такова равнище на цената, при което обемът на търсенето е равен на обема на предлагането". На равнище 4-5 степен се въвежда понятието за търсенето и предлагането. Съдържанието му на това равнище е следното: "Ако цената на един продукт се повишава,обемът на търсенето ще намалява и обемът на предлагането ще се увеличава. Ако цената на един продукт намалява, обемът на търсенето ще се увеличава и обемът на предлагането ще на­малява". Международните аспекти на растежа и стабилността се въвеж­дат при учебни степени 8-10. Съвкупното търсене и съвкупното предлагане се въвеждат в степени 11-12.

Библиография
1. Chubb, J. E. , and T. M. Moe, “Politics, Markets and American Schools”, Brookings, Washington, D. C. 1990.
2.Commission on Admission to Graduate Management Admission Council, Los Angeles, California, 1990.
3.Gilliard, J. V., et. al., „Economics: What and When“, Joint Council on Economic Education, New York, N.Y., 1988.
4. Greater Cincinnati, Center for Economic Education, “Teacher Survey of Economic Atitudes”, Cincinnati, Ohio, 1990.
5. Kehler, A. “K-8 model Course of Study in Economics: Pupil Performance Objectives”, Ohio Council on Economic Education, Columbus, Ohio, 1989.
6. Kunev, S. and Grochev, V., “Establishments of Higher Learning in Bulgaria: a Brief Outline”, Sofia Press Publishing House, Sofia, 1989.
7. Ohio Council on Economic Education, “K-8 Model Course of Study in Economics”, Ohio Department of Education, 1988.
8. Saunders, P., et. al., “A Framework for Teaching the Basic Concepts”, 2nd edition, Joint Council on Economic Education, New York, N.Y., 1984.