четвъртък, 28 март 2013 г.

Глава 20 Телекомуникации

Глава 20
Телекомуникации
Клейтьн Л. Лескълийт, младши
Резюме
Информацията в този доклад бе събрана по време на констативна мисия в София, България от 21 до 23 август по време на срещи, органи­зирани от канцеларията на Вицепрезидента на Асоциация "Съобщения".
Констатациите са, че телекомуникационните мрежи са изградени предимно на остаряла аналогова технология от времето преди Втората световна война, имат незадоволително качество на обслужване и не е възможно развитието им съобразно с потребителските изисквания. Осемдесет и осем процента от абонатните станции са реализирани чрез десетични стънкови комутатори; останалите са от централи "крос-пойнт", произведени в България.
Подземните кабели са овехтели и в голямата си част се нуждаят от подмяна
Обновяването на мрежата, което ще я превърне в модерна цифрова система, необходима за осъществяване на националните планове за изг­раждане на пазарна икономика и за успешно конкуриране на световните пазари, ще изисква по занижени оценки сумата от 1,6 до 5,6 милиарда щатски долара.
Съществуващият план на Асоциация " Съобщения" "Социално-ико-номически изисквания за развитие на телекомуникациите в България до 2005 година" е бил разработен преди последните промени в политичес­ката и социална среда в България. Сега е необходим ревизиран план, който да отразява националната ориентация към пазарна икономика. При конкуренцията на България с други нации за инвеститори, пазари и стопански инициативи, телекомуникационните й възможности ще бъдат критичен ресурс на икономическото развитие. Необходимостта от мо­дернизиране на националната телекомуникационна мрежа, която предс­тои в непосредствено бъдеще, ще продължи да се изостря.
По-нататък в раздела се разглеждат отделните проблеми, свързани с реализацията на този скъпоструващ и технически сложен план:
• Ревизиране на плана за разширение на телекомуникационната мре­жа;
Прогнозиране на потребностите от обслужване и преразглеждане на тарифите;
• Обзор на нови технологии;
• Алтернативи за проектиране на мрежи;    
• Всестранен икономически анализ;
• Разработка на спецификации;      
• Финансиране от международните банки за развитие;
• Финансиране от западните правителства;
• Финансиране от частни корпорации;            
• Доставка на оборудване и производство;
• Трансфер на технологии;
• Професионална помощ.
Помощта на другите по-развити нации е от значение за успеха на българските усилия за модернизиране на телекомуникационната мрежа и привеждане го й към онова съвременно ниво на технология, което се изисква от икономическото развитие на нацията.
 
Формулираме на констатациите
В този раздел са представени проблемите и потребностите на телекомуникациите, каквито бяха видени през време на констативната мисия в България през седмицата от 19 до 25 август 1990 г.
Информацията, използвана в този раздел, бе получена от канцелари­ята на Вицепрезидента на Асоциация "Съобщения" и от посещенията на различни телекомуникационни обекти, уредени от тази канцелария.
Бяха направени също така и посещения на някои от заводите за производство на телекомуникационно оборудване на ИНКОМС и на Централния институт ча изчислителна техника и технологии, който се ръководи от ИНКОМС.
Посещенията и получената информация се оказха много съществе­ни за идентифициране на възможностите и необходимостите на телекомуникационния сектор от националната икономика.
За да бъдат описани проблемите и потребностите на българския телекомуникационен сектор от промишлеността, първо е необходимо описание на настоящата телекомуникационна структура и на възможностите за пхроизводство на оборудване. Краткият анализ на тази инфор­мация дава представа за текущите проблеми, пред които е изправена българската телекомуникационна инфраструктура.
 
Телекомуникационната инфраструктура на България
Както и в другите източноевропейски страни, които напоследък направиха големи крачки в посока на превръщането им в демократични нации и имат намерение да осъществят пазарни икономически отношения, българската телекомуникационна инфраструктура не е про­менена съществено в технологично отношение след Втората световна война.
Към 1990 година броят на инсталираните телефонни линии в Бълга­рия е бил 2 515 141. При население от около 8,75 милиона души, това представлява телефонна плътност от 28,7 телефонни линии на 100 души и 40% от домакинствата имат телефонни услуги. Сравнено с 1 136 476 линии и плътност от 12,83 телефонни линии на 100 души през 1980 годи­на, това представлява увеличение от 221 % през последните десет годи­ни. Към 1990 година повечето телефонни постове (около 78%) са били инсталирани в градската част от страната. 64 % от телефонните постове са за нуждите на населението, а 36% са за служебни телефонни постове, включително тези на правителството. Инсталирани са 13 015 обществе­ни телефонни поста, 7 428 телексни линии, а броят на телефаксните апа­рати, инсталирани до 1990 година, е 60.
Мрежата е преобладаващо аналогова. В момента има 796 стьпкови централи, 1 245 централи Sronger, 2 ESK "крос-пойнт" централи и 29 електронни централи местно производство.
Аналоговите трансмисии включват радиорелейни системи с 2 700 канала. Все пак започната е някаква дигитализация на мрежата на международните централи и е било планирано дигитализиране на локалните мрежи през 1990 г., което не е извършено поради липса на финансиране.
Топологията на националната мрежа е разделена на две нива - национално ниво и регионални нива. Националното ниво включва серия магистрални телефонни централи в мрежова конфигурация, които свър­зват регионалните мрежи. Съществуват 27 регионални мрежи с прибли­зително 2 000 локални централи.
Сегашната сигнална система е К.2 за националната магистрална мрежа, десетична стъпкова за локалните и магистрални централи и сигнална система 1 и 5 по стандартите на CCITT за международните линии.
Понастоящем има около 600 000 заявки за поставяне на телефонни постове. Периодът на чакане е до три години там, където е планирано изграждане на телефонни централи и до десет години там, където засега не е предвидено такова.
 
Администриране на телекомуникационната мрежа
Асоциация "Съобщения" (АС) е институцията, която отговоря за предоставяне на телекомуникационни услуги в България. Това е институция, притежавана от държавата, която е подчинена пряко на министъ­ра на съобщенията. АС предоставя телекомуникационни услуги, пощенски и телевизионни услуги. Като телекомуникации, АС предоста­вя обикновени телефонни услуги (ПОТС), комуникация на данни чрез БУЛПАК, видеотекст чрез терминали ИНФОТЕЛ, услуги "Телетекс" и телексни услуги.
АС разполага с 14,55 души персонал на 1 000 основни телефонни линии. 4% от тях имат университетско образование, 37% имат професионално техническо образование, 44% имат само средно образование и 15% имат основно образование. Все пак повечето от персонала на тех­ническо ниво е преминал курсове за специализация в областите на теле­комуникационна, електронна техника и компютърни науки. Подчертан е стремежът заеманата длъжност да съответствува на образованието.
 
Финансова информация за телефонната компания
Не е лесно да се установи точното финансиране на телефонната мрежа, тъй като АС извършва и други услуги извън телекомуникацията. Все пак на базата на наличната финансова информация могат да бъдат оценени някои основни параметри. През 1989 беше отчетен приход от теле­комуникационни услуги от 555 милиона лева (187 милиона долара по официалния банков курс от 2,9702 лева за долар, но само 78 милиона долара но обменния курс, обявен през юни 1990). Няма лесно достъпни данни, спързващи тази сума с количеството конвертируема валута, получена от таксите за международния трафик.
По време на нашата мисия в Бтлг ария беше трудно да установим съотношенията между приходите и печалбите. Бе заявено например, че стойността на инсталиране на една телефонна линия с 120 лева (40,4 долара ио официалния курс или 16,9 долара по обменния курс) при само 4 лена такса на тримесечие или само 3,20 лева за тримесечие на дуплексна линия. Цената на едно локално свързване (един телефонен разговор) е по-малка от 0,05 лева без ограничение на времето. Междуградските разговори струват също по-малко от 0,05 лена за таксова единица, като една таксова единица е не по-краткм от 5 секунди (т.е., един типичен триминугсн разговор би струвал в най-лошия случай 1,80 лева или 0,60 долара по официалния курс и 0,25 долара по обменния курс). Междуна­роден разговор със Съединените Щати би струвал 0,90 долара на минута за повикване или отговор (2,70 долара за типичен триминутен разговор). Освен това много от капиталовложенията, които нормално се разглеж­дат като инвестиции при ценообразуването, се осигуряват от други държавни институции или бюджета на местните власти, а не от АС. Това включва сградите на телефонните централи, локални изкопни работи и част от енергията.
 
Доставка на телекомуникационно оборудване
Нуждите на България от телекомуникационна апаратура се задоволяват от местно производство и от внос от западни производители.
 
Националното производство включва:   
Комутационно оборудване
•   А29, стъпкова централа, Siemens, модел 1930 година;
•   ЕSК 10000Е Кроспойнт, Siemens;
• М000С, модифицирана ЕSК с микропроцесорни превключватели, усъвършенствана в България;
•   КК.5 координатен комутатор, разработен в България.
Предавателни системи
• радиорелейни пръзкм, по лиценз на НЕКА (Норвегия), модел от 60-те години;
• балансирани кабели.
Мултиплексни системи
• К-60/120, по лиценз на 5АТ (Франция);
• К-12/14
• К-900С
ВК 900
Телефонни апарати
• телефони с импулсно набиране
 
Вносното оборудване включва:   
Комутационно оборудване:        
• МТ 20, Thomson (Франция)
• АХВ20, Ericsson (Швеция)
• ЕSК Кроснойнт, Siemens (Германия)
Радиорелейни връзки:
Teletra (Италия)
• Нега (Норвегия)
Moreli (Италия)                                           
Коаксиални кабели:
SАТ (Франция)
Производство и изследвания в областта на телекомуника­циите
По-голямата част от телекомуникационното оборудване е произведе­но от ИНКОМС, водещият производител на електронна техника в Бъл­гария. ИНКОМС има доста големи производствени мощности, включващи пет изследователски и развойни института, център за обуче­ние и софтуерна лаборатория, както и двадесет и осем производствени предприятия и два сервизни центъра.
Във фирмата работят повече от 40 хиляди работника, концентрирани главно в предприятията в София. Детайлен списък на поделенията и тяхното местоположение с даден в таблица 20-1.
 
Продуктна листа
ИНКОМС произвежда преобладаващата част от техниката за обработка на данни, битовата електроника и телевизорите в България. Произвежданото от ИНКОМС телекомуникационно оборудване включва следното:
•  автоматизирани телефонни централи;
•  радиорелейни системи;
•  системи с оптични влакна;
•  телефони;
•  телеграфно оборудване.
В таблица 20-2 с дадена хронологична развивка на нивото на продукцията.
 
Изследователска и развойна дейност
Всичките пет изследователски института се намират в София. Те имат филиали в Шумен и Благоевград. Общо в институтите работят по­вече от четири хиляди дути, ангажирани в разработката на системи за обработка на данни и телекомуникация.
Централният институт за изчислителна техника и технологии (ЦИИТТ) е най-големият изследователски институт на ИНКОМС. В него се работи по създаване на големи и мини машини и съответното програмно осигуряване за тях.
Институтът за съобщителна техника (ИСТ) се занимава с разработ­ката на цифрови и аналогови системи за обмен и предаване на данни и съответното програмно осигуряване.
Институтът за интегрирани комуникации и автоматизирани системи (ИИКАС) се занимава с изследване, разработка и реализация на интегрирани информационни, комуникационни и индустриални мрежи и ав­томатизирани системи.
Институтът за радиоелектронни технологии (ИРТ) извършва научни изследвания, разработка и внедряване на специализирано технологично оборудване, периферни устройства за комуникационно оборудване и битови приложения.
СИСТЕМИЗОТ разработва специализирани програмни системи за големи и минимашини и интегрирани мрежи.
 
Продажби и разпределение на оборудването
ИНКОМС е бил водещ доставчик на Съветския съюз и страните от източноевропейския блок. Разполага с мрежа за продажба и сервизно обслужване на място. Вътрешното разпространение и продажби се реализират чрез преки контакти чрез две поделения - ИНКОМС-сервиз и ИНКОМС-комплект, както и чрез специализирани фирми и кооперати­ви.
Продажбите в чужбина се координират чрез две търговски организации: ИЗОТИМПЕКС и ТЕЛЕКОМ. Тези фирми уреждат рекламната, лицензиоггна и разпространителска дейност.
 
Управленска среда      
Телекомуникационната индустрия се управлява и притежава от българското правителство. Не е позволена конкуренция и АС е единствена­та упълномощена организация, предоставяща телекомуникационни услуги. Все пак с приемането на указ 56 от януари 1989 г., позволяващ частната собственост, се разрешава създаването на съвместни предприятия с чужди фирми и дори се допуска евентуална приватизация на теле­фонната компания (АС), стига да могат да бъдат създадени гаранции за защита на националните интереси. Засега въпросът за приватизацията на АС не е поставен на дневен ред.
 
Недостатъци на сегашната инфраструктура
Информацията, изложена до тук, показва следните недостатъци на телекомуникационната инфраструктура.
Понастоящем има около 600 000 неудовлетворени заявки за поставя­не на телефонни постове. Периодът на чакане до три години или повече е неадекватен за изискванията на пазарната икономика.
Въпреки че България има една от най-високите плътности на телефонизация от страните на източна Европа и Съветския съюз, тя е по-ниско от средното ниво за индустриализираните държави - около 40 телефон­ни линии на 100 души. Сравнението на България с другите страни от ре­гиона изглежда така:
Държава                                                               Телефонни линии
на 100 души
България                                                                        28.7
Източна Германия                                                                   23.3
Чехословакия                                                                          12.0
Югославия                                                                              12.9
Унгария                                                                         10.0
СССР                                                                                       9.7
Полша                                                                                      8.0
Сегашната аналогова телефонна мрежа има проблеми, дължащи се на овехтелите подземни кабели, телефонните централи и предавателно­то оборудване, които съответстват на изискванията за качество от преди Втората световна война. Не е уместно да се привличат нови инвести­ции, специално чужди, когато се очаква конкуриране от другите държави от региони, които също имат амбициозни планове за дигитализация на своите съобщителни мрежи. Повредите, сигнализирани от потребите­лите, са повече от три на потребител годишно, като при влажно време броят им значително нараства.
Полша, Унгария и Чехословакия вече работят със Световната банка, получават заеми с ниски лихви и помощи от западните правителства, създават смесени предприятия с международни фирми за телекомуни­кационно оборудване и сервиз от Запада. Новите закони в тези държави, позволяващи частна собственост, съчетани с притока на чужди инвести­ции и създаването на съвместни предприятия, поставя тези страни в по-изгодна конкурентна позиция от Бтлгария.
Не е адекватна и сегашната технология на производството. Минимални са наличните производствени мощности, които биха могли да произведат необходимото за дигитализация на телефонната мрежа оборудване. Нуждите от телекомуникационно оборудване изискват незабав­ното привличане на чужди производствени мощности в производствения процес.
България няма необходимата за обновяване на телефонната мрежа конвертируема валута. Понастоящем България не е в състояние да пок­рие задълженията си по своите външни дългове. Бартерни сделки за телекомуникационно оборудване ще бъдат много трудни, понеже Бълга­рия има относително малко стоки и услуги, които отговарят на западни­те стандарти и биха могли да се продават на западните пазари.
Има голямо несъответствие при образуване на цените за основните телефонни услуги. Това проличава много явно, когато се сравняват тарифите на международните и националните телефонни разговори. Мо­же да се направи заключение, че фирми, извършващи външна търговия, субсидират местните потребители на телефонни услуги.
Организационните структури на телекомуникационните служби подлежат на съществена реорганизация с цел намаляване на персонала и повишаване на ефективността му сега, а и при въвеждане на новите технологии. Сегашното ниво на 15 души персонал на 1 000 обслужвани линии е много над необходимото за успешно функциониране в условията на пазарна икономика.
Паралелно с преструктурирането на персонала е задължително създаването на нови средства за мотивация на работниците, защото преходът към пазарна икономика ще постави ударението върху повишаване на производителността, която води до възвръщаемост на инвестициите, за да могат да бъдат привлечени чуждестранни инвеститори.
 
Формулиране на потребностите
Описанието и анализът на сегашната телекомуникационна инфраструктура, извършено в предишния раздел, помага да се идентифицират проблемите, пред които са изправени телефонната компания и потреби­телите й в България. Сега съществуват някои планове за разрешаване на част от проблемите, които ще бъдат коментирани по-долу. В този раздел ще бъдат представени изискванията, произтичащи от анализа на недостатъците.
• Необходимо е незабавно да бъдат удовлетворени декларираните заявки за поставяне на 600 000 телефонни линии. Необходимо е също така да се определят акуратно и недекларираните заявки за телефон­ни постове. Ако се приеме желателна плътност от 40 телефонни пос­та на 100 жители (средната стойност за индустриализираните страни), се очертават следните нужди от ресурси:
Минимален брой желани линии: 3,5 милиона
Сегашен брой линии: 2,5 милиона
Минимален допълнителен брой линии: 1,0 милион
Оценка на стойността:
• за една линия:$1,600 щ.дол. (оценка на Световната банка)
• за 1 милион линии:$1,6 милиарда щ.дол.
(за допълнителни линии, отчитайки нарастването на населението)
Цената би могла да бъде и по-ниска, защото стойността на работната ръка в България трябва да бъде по-ниска от средната световна цена. Та­зи оценка на стойността не включва подмяна на съществуващото обо­рудване. Тъй като обаче е необходима и такава подмяна, общата стойност на подмяната и създаването на нови линии се оценява на око­ло пет милиарда и шестстотин милиона долара.
• За да предостави качествени телекомуникационни услуги, които да могат да се състезават с другите страни в региона, България трябва да дигитализира своята телефонна мрежа. Понеже не е реалистично да се мисли за тотална подмяна на съществуващата комуникационна мрежа, може да се очакна дигатализацията да бъде извършена първо в най-критичните точки на мрежата и при следващите й разширения Ще бъде необходима промяна и на оборудването на някои остарели телефонни централи, които вече не функционират удовлетворително Цената на такава мрежа бе вече определена между 1,6 и 5,6 милиарда долара, макар че могат да бъдат необходими и някои допълнителни ресурси.
• Заводите за телекомуникационно оборудване в България трябва да бъдат модернизирани, за да могат да произвеждат съвременна комутационна, трансмисионна и мултиплексна апаратура. Освен това трябва да се изградят и нови малки производствени мощности за производство на кабели с оптични влакна и модерни чифтни кабели с полиетиленова изолация, необходими за подмяна на голяма част от съществуващата кабелна мрежа и за бъдещите разширения.
• За да може да заплати необходимата модернизация на телекомуникационната си мрежа, България има нужда от осигуряване на финанси­ране, от съвместни предприятия и от бартерни сделки. Не е реалистично да се очаква, че АС ще бъде в състояние да самофинансира необходимото си разширение и обновяването на телекомуника­ционната мрежа с брутния си годишен приход (по официалния курс) от 187 милиона долара годишно (по време на посещението в Бълга­рия не бяха достъпни данни за печалбата).
• Необходимо е и пълно преразглеждане на структурата на тарифите и методите на отчитане. В условията на пазарна икономика е задължи­телно съответствието между цени и стойност. Това ще бъде необхо­димо още повече, за да се осигури финансиране (във всякаква форма) от западни източници.
• Необходим е трансфер на технологии за дигитални телекомуникационни системи и производствени процеси. Изисква се и подходящо обучение за правилното обслужване и поддръжка на дигиталните те­лекомуникационни мрежи. Също така ще бъде необходимо обучение и по новите производствени методи, използвани за дигитално кому­никационно оборудване.
• За да се повиши производителността до конкурентоспособно ниво, е необходимо организационно преструктуриране, редуциране на персо­нала и мотивация на работниците.
 
Настоящи реформи
АС предостави информация за наличие на петнадесетгодишен план за дигитализация на телефонната мрежа в България. Резюме на този план е дадено в приложението, озаглавено "Таблица 20-3 - Социоико-номически изисквания за развитие на телекомуникацията в България до 2005 година."
Може да се види, че планът предвижда инсталиране на 3886000 линии в България до 2005 година. Според плана се очаква достигане на плът­ност от 41,7 линии на 100 жители и на 100,8 абонати на 100 домакинства.
Очаква се през 2005 година дигитализацията да достигне удовлетворително ниво. 75,6 % от местните предавателните системи и 58,1 % от комутаторните системи ще бъдат цифрови. За междуградската и между­народна мрежа тези проценти се очакват да бъдат съответно 95 % и 91 %. Процесът на дипитализация се очаква да включи системи РСМ, диги­тално радио и системи с оптични влакна при скорост на предаване 140 Мб/сек.
 
Варианти на реформите
През последните десет години България постигна добри резултати в опитите си да осигури повсеместни телефонни услуги за максимално възможна част от населението с основен акцент на градските области. От съществуващия петнадесет годишен план за развитие на телекомуникационната мрежа се вижда, че АС има представа за стъпките, които са необходими за предоставяне на универсални телефонни услуги на ни­во, сравнимо с това на индустриализираните държави. Все пак изхождайки от факта, че през последните 45 години България не е имала пазарни икономически отношения, и че конкуренцията и исканията за подобни ресурси от съседните източноевропейски икономики ще изиск­ват бързо разширение и дигитализация на телефонната мрежа, са необ­ходими допълнителни компоненти към петнадесетгодишния план.
В следващите раздели ще бъдат разгледани няколко варианта и ще бъдат дадени някои препоръки. Това включва преразглеждане на плана за разширение на мрежата, съображения за финансиране, доставка на оборудване и трансфер на технологии.
 
Преразглеждане на плана за разширение на телекомуникационната мрежа
В сегашния план за разширение на телекомуникационната мрежа в България е определено целевото равнище на допълнителните телефон­ни линии, необходими за надвишаване на средното световно равнище от 40 телефонни линии на 100 жители. Този план обаче е бил съставен пре­ди историческите събития на демократични избори и решения за пре­минаване към пазарна икономика да преминат като ураган през източна Европа. Като се отчитат тези събития и се съчетаят с премахването на много ограничения от страна на КОКОМ, е необходимо пълното пре­разглеждане на плана за развитие, за да се разработи всестранен план за телекомуникационната мрежа в България.
Този нов всеобхватен главен план трябва да включва преразглежда­не на фундаменталните пазарни постановки, преоценка на наличните технологии, сравнение със съседните източноевропейски страни и съображения за нови разширени услуги, които ще бъдат необходими за нуж­дите на плана за развитие на нацията.
Изключително важно е да се подчертае, че икономическият растеж и съживяване, необходими за прогрес в условията на пазарна икономика, ще бъдат в голяма степен зависими от наличието на най-съвременни телекомуникационни средства. Този факт, осъзнат от развитите нации в света, ще окаже сериозно влияние върху планирането на сроковете, не­обходими за модернизиране на телекомуникационните мрежи.
Следва описание на някои елементи.
 
Потребност от услуги и преразглеждане на тарифите
Планът трябва да започне с основните предпоставки за основни телефонни услуги и да изследва потребностите на новите фирми от допълни­телни услуги. Този анализ трябва да включва типа на необходимите услуги, мястото на специализираните услуги, цените, които клиентите ще са готови да заплатят, размера на трафика. Това ще бъде базата за оценка на обема и за проектиране на бъдещата телекомуникационна мрежа.
 
Обзор на технологиите
Тъй като наскоро бяха отменени много от ограниченията, наложени от КОКОМ за достанките за източноевропейските страни, необходимо е преразглеждане на сегашните и бъдещи технологии, които ще могат да бъдат използвани при изграждането на българската телекомуникацион­на мрежа. Това включва модерни цифрови телефонни централи и радио системи, оптични влакна, съвременно потребителско оборудване и допълнителни технолоши, като клетъчни мрежи, широколентови мрежи за данни и локални мрежи. Съчетано с гореизложения анализ на потребностите, трябва да бъде избрана подходяща технология за всяка конк­ретна област в рамките на планирания период.
 
Проектиране на мрежата
След като бъдат актуализирани наличните технологии и анализът на потребностите, трябва да бъдат разгледани няколко алтернативни про­екта за телекомуникационна мрежа. Те трябва да включват разширение на настоящата мрежа с използване на дигитална технология. При оцен­ката и протезите за различните необходими в бъдеще услуги трябва да бъдат включени и съображения относно създаване на алтернативна то­пология на мрежата, избор на технологии и разпределение на диапазо­ните, като например клетъчни мрежи. Клетъчните системи, например, биха могли да позволят бързо разгръщане на телефонното обслужване без да се изискват дългите и скъпи строителни дейности на стандартни­те подземни мрежи. Трябва да се разгледат и възможностите на между­народните мрежи като сателитни връзки вместо оптични влакна или подводни системи за връзка.
 
Икономически анализ
Необходимо е да бъде извършен всеобхватен икономически анализ на всеки алтернативен проект за телекомуникационна мрежа. Този ана­лиз ще се изисква при осигуряване на финансиране от международни из­точници (виж финансиране по-долу). Като минимум анализите трябва да включват необходимите начални капиталовложения, съотношението разходи/печалба, очаквани нови приходи, бюджетни изисквания, анализ на потока от разплащания, периоди на разплащане и други критерии при вземане на решения за финансови инвестиции, необходими за демонстриране на икономическата жизненост на различните алтернативи.
 
Разработка на спецификации
След като на база на икономическите съображения и потребностите от услуги бъде направен крайният избор на проекта за мрежа, ще бъде необходимо да се създадат нови спецификации за нея и за необходимото оборудване. Това ще бъде необходимо за набавяне на оборудването за разширението на мрежата, независимо дали то ще бъде закупено на международния пазар или ще бъде доставено от вътрешни производите­ли. Трябва да бъдат разработени и нови мрежови стандарти, отговаря­щи на препоръките на ССIТТ.
 
Финансиране на разширението на мрежата
Следващата стъпка е осигуряване на финансирането за реализацията на новата телекомуникационна мрежа. На този етап са възможни някол­ко варианта. Това са:
• финансиране от международните банки за развитие;
• финансиране и помощи от западните държави;
• финансиране пряко от доставчиците на оборудване;
• съвместни предприятия с чужди фирми;
• финансиране чрез бартeр или обменна търговия;
• финансиране чрез приватизация на телекомуникационната мрежа.
Следва анализ на тези варианти, като с тях не се изчерпват всички възможности.
 
Финансиране от международните банки за развитие
Финансирането от Световната банка за възстановяване и развитие - СБВР е традиционен ефективен източник за разширение на телекомуникационни мрежи. Финансирането от СБВР обикновено включва дълги периоди на изплащане, безлихвени периоди и ниско ниво на лихвите, ка­то се финансират най-скъпите части от мрежите.
За съжаление България в момента не е член на СБВР. Ако обаче България стане в бъдеще член на СБВР, този източник на финансиране ще бъде много ценен и важен. Финансирането от СБВР изисква и реди­ца стандарти и договорни задължения, които ще бъдат извън компетен­цията на АС.
Алтернативен източник на средства може да бъде новосъздадената Европейска банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).
Все пак тази банка е в период на създаване и не ще разполага с налични фондове преди второто тримесечие на 1991 г. Банката ще има фондове от 10 милиона долара и ще извършва дейност подобна на Световната банка, но фокусирана предимно в Източна Европа.
 
Финансиране от западните правителства
Финансирането от западните правителства е също подходящ ва­риант. Условията за финансиране могат да бъдат много привлекателни по отношение на лихви, периоди на изплащане и опрощаване, които мо­гат да са по-изгодни дори и от тези на Световната банка за възстановя­ване и развитие. Този тип финансиране обикновено е свързан с доставки на конкретно оборудване от производители от финансиращата държава. Обикновено се налага използването на тези източници заедно с други, защото другите източници често предлагат само частично финансиране на мрежата.
 
Частно финансиране
Съществуват няколко алтернативни източника на частно финансира­не. Между тях са:
• финансиране от частни банки;
• бартерни договорености;
• финансиране от частни корпорации;
• смесени предприятия.
Всяка от тези алтернативи има своите положителни и отрицателни
страни.
Частните банки обикновено изискват стабилно установена пазарна икономика, някои форми на допълнителни гаранции от техните собст­вени правителства. Условията на отпускане на заеми не са толкова привлекателни, както при правителственото финансиране или това от Световната банка. Лихвените проценти са високи, сроковете на плаща­не кратки, а безлихвените периоди са рядкост.
Бартерните договорености са вече общоприети в източноевропейс­ките държави и СССР. Бартерът ще позволи обмен на телекомуникационно оборудване срещу стоки, произведени или преработени в Бълга­рия. Но както вече бе споменато, България в настоящия момент може да предложи много малко стоки и услуги, които да отговарят на запад­ните стандарти и да могат да се продадат на западните пазари.
Финансирането от частни корпорации е друга интересна алтернати­ва. Този тип финансиране се осъществява обикновено чрез съвместни предприятия с частни корпорации от индустриализирания свят. Едно ново законодателство, позволяващо 100% износ на печалбите от съв­местните предприятия, би направило тази възможност много привлека­телна за частните инвеститори. Съвсем наскоро някои телефонни компании, като Rrgional Bell Operating Companies от САЩ, предложиха да участвуват финансово и технологично при създаване на съвместни предприятия, имащи цел разгръщане на нови услуги като клетъчни сис­теми, предаване на данни и друга усъвършенствувания на телекомуни­кационните мрежи. Подобни оферти и договори има вече сключени с Полша, Унгария и Чехословакия. В този случай компания като АС най-вероятно няма да заплати ресурсите, доставени от частните предприя­тия. Договорите обаче обикновено предвиждат поделяне на приходите и печалбите от услугите, които са техен обект. Многообразието от начини на сключване на договори за съвместни предприятия изисква задълбо­чени познания по договаряне за подобни предприятия. Опитът на разви­тите страни показва, че детайли като начинът на определяне на цените но договорите, стойността на земите и строежите, лицензионни те разхо­ди и др. могат да бъдат от съществено значение при договарянето.
Накрая, вариантът телекомуникационната инфраструктура да се продаде частично или изцяло на чужди фирми или фирми със смесени капитали по пътя на "приватизацията" е алтернатива, разглеждана в много други държави по света. Полша, Унгария и Чехословакия разг­леждат тази възможност или вече планират приватизацията на техните телефонни компании. Други нации като Нова Зеландия, Аржентина и Чили вече приватизираха своите. Приватизацията е начин на разшире­ние и модернизация на телекомуникационните мрежи, като разходите се плащат директно от притежателя (инвеститора). Трябва обаче да се имат пред вид и друга съображения, като националната сигурност, зае­тост на работна ръка, участие в печалбите, преди да се пристъпи към по­добна крачка. След като сегашното законодателство се реформира в посока на разрешаване на частната собственост в България, тези съоб­ражения трябва да се разглеждат като основна алггернатива за освобож­даване на българското правителство от финансовото бреме на модернизацията на телекомуникационната мрежа.
 
Доставка на оборудването
Навсякъде в този доклад се предполага и приема, че разширението на телекомуникационната мрежа ще изисква доставка на изцяло ново дигитално оборудване. Трябва да се анализира вариантът със закупуване на такова оборудване от чуждестранни доставчици вместо производст­вото му в България, след като българските производствени мощности са ориентирани единствено към аналогови технологаи. От друга страна отсъствието на необходимата конвертируема валута за закупуване ш оборудване може да направи изграждането на българска промишленост за телекомуникационно оборудване най-приемлив вариант.
Отново един жизнеспособен вариант за придобиване на необходими­те възможности е формата на съвместно предприятие. Съвместните предприятия позволяват бързо усвояване, контрол за високо качество, трансфер на технолоши и поделяне на разходите (и печалбите). Най-важното е, че те позволяват на държави като България да си доставят нужното им оборудване срещу национална валута. Такъв вариант се обсъжда понастоящем в Полша и СССР, където редица водещи международни компании, производители на телекомуникационно оборудване, предлагат оферти за съвместни предприятия. Решение от този тип тряб­ва да бъде разгледано паралелно с разработването на главния план, пре­поръчан по-горе.
Разбира се, не е реалистично да се предполага, че новото цифрово оборудване ще бъде произведено изцяло в България. Обикновено специализираните микропроцесорни модули и свързаният с тях софтуер се произвеждат от доставчиците на оборудване в собствените им страни. Винаги ще има оборудване, което е по-евтино да се произведе извън България. По тази причина бяха анализирани вариантите за финансира­не на доставки на вносно оборудване.
Комбинирането на производство в България на цифрово оборудване за вътрешна консумация и за продажба на световния пазар ще даде възможност печалбата от тези продажби да се използва за закупуване на друго необходимо оборудване от внос. Препоръчително е да се извърши грижливо изследване на различните алтернативи на подобни мероприя­тия.
Трансфер на технологии
Различните варианти и препоръки от предходните раздели водят до заключението, че трансферът на технологии и обучението ще бъдат съществена част от разширението на телекомуникационната мрежа и инсталирането на нови телекомуникационни производствени мощности в България. Предполага се трансферът на технологии да бъде осъществен чрез контакти с експерти от световни консултантски фирми в областта на телекомуникацията, организации, обслужващи мрежите, производи­тели на оборудване, специализирани институции и висши учебни заведе­ния от развитите страни. Високото образователно ниво на персонала на АС дава основание да се предполага, че трансферът на технологии ще бъде осъществен ефективно.
Една принципна препоръка за нуждите на това и други изследвания е, да се осигури професионално обслужване на консултантска фирма в областта на телекомуникациите, която не е свързана с никоя фирма, произвеждаща телекомуникационно оборудване или експлоатираща телекомуникационна мрежа. Подобни инициативи се правят от много правителства по света и се финансират от международни фондове за развитие, а не от държавите, искащи съдействие. Това мероприятие ще осигури достъпа до редица международни експерти по телекомуника­ция, специално подходящи за нуждите на българската АС срещу мини­мални или въобще без разходи от страна на България.   
Таблица1   
Таблица2   
Таблица3   
Таблица4   
Таблица5