четвъртък, 28 март 2013 г.

Глава 6 Банкови системи и пазари на капитали

Глава 6
Банкови системи и пазари на капитали
Мери К. Буш
Уилиам Мидъндорф
 
Резюме
Едновременно с програмата за икономическа реформа в България и тенденцията към приватизация се предприемат реформи за ограничава­не на ролята на правителството в банковата система. Ние препоръчва­ме да бъде предприета незабавно по-нататъшна реформа на банковата практика, за да се създаде финансова инфраструктура, която може по подходящ начин да подкрепи и стимулира прехода към пазарна иконо­мика, при която активите са частна собственост, а спестяванията се ин­вестират ползотворно.
Реформите трябва да се предприемат в рамките на по-широка икономическа структура, в която са гарантирани правата на частната собстве­ност и неприкосновеността на договорите .
По-нататъшната реформа трябва да включва приватизация на банки­те чрез продажба на акции на частния сектор. Освен това исторически сложилата се система на правителствен контрол върху кредитирането и оценяването на активите и пасивите ще трябва да бъде заменена от бан­кова система, в която основен движещ фактор да бъде частният сектор. Вместо разпределяне на кредит от правителството частните финансови институции ще бъдат стимулирани да вземат кредитни и други търговс­ки решения, които ще осигурят финансовата стабилност на институция­та, предоставяща кредит. Това е така, защото тези институции ще предоставят заеми и друг капитал, основавайки се на печалбата която финансовата институция може да получи, на качеството и изгледите за успех на търсещия кредит (кредитно качество) и възможността на тър­сещия кредит да изплати кредита, като всичко това се преценява и срав­нява с конкурентни алтернативи за влагане на капитала на финансовата институция. Поставянето на кредитните и инвестиционните решения на базата на тези фактори ще елиминира отживялата времето си практика да продължава насочването на кредит към определени отрасли и отпус­кането на заеми на предприятия, които имат затруднения при изплаща­нето им. Оттук следва, че решенията за кредитиране и за ценообразуване от частните финансови институции също ще дадат под­тик за здраво финансово управление и реализиране на печалби от неза­висимите стопански единици, които желаят да имат достъп до кредит.
С приватизирането на банковата система и след като елементите, споменати по-горе, станат норма за поведение на финансовите пазари в България, предприемачеството би трябвало да процъфти, като все по-широки слоеве от населението ще разбират, че имат достъп до кредит. С други думи, една по-развита финансова инфраструктура и достъп до капитал и кредитиране по един недискриминационен начин ще предос­тави по-голяма свобода на достъп до кредити, което ще спомогне за поддържане на икономическия растеж.
Инфраструктурата на финансовия пазар трябва да бъде по-нататък усъвършенствана, като започне създаването на пазар на ценни книжа. Това също ще подпомогне усилията към приватизация, тъй като ценни­те книжа ще осигурят още един финансов механизъм за прехвърляне на активи п частни ръце.
Важно е също така България незабавно да започне да създава пазар на ценни книжа и фондова борса с цел задълбочаване на финансовата инфраструктура. Могат да бъдат приведени голям брой аргументи в полза на необходимостта от незабавното разработване на инструменти за създаване на ценни книжа - огромната свръхликвидност и "скрити ак­тиви", които трябва да бъдат инвестирани продуктивно, много малкият брой на инструменти за спестявания и инвестиции, бюджетният дефи­цит и усилията за приватизация, които също трябва да бъдат финансира­ни.
Пазарите на ценни книжа, както и отпускането на заеми от банките, изискват от тези, които търгуват с ценни книжа, да са в състояние да извършват кредитни оценки. Способността да се оценява кредитното качество и рискът е от изключително значение и за ценообразуването на ценните книжа. Изглежда, че търговските банки са единствените почти частни или частни финансови институции, които са развили качества в тези области. Тази причина, съчетана със световната тенденция към глобално банково обслужване, води до заключението, че търговските банки са естествените институции за създаване на ценните книжа, които ще отговорят на факторите, споменати по-горе.
Важно е да се дадат пълномощия на банките, ако все още ги нямат, да създават един по-широк кръг инструменти на спестяванията и депо­зитите и едновременно с това да имат гъвкавостта да определят лихве­ните проценти на тези инструменти. Нещо по-важно, ценообразуването на активите (заемите) ще изисква гъвкавост с цел по подходящ начин да се определя цена на риска и да се управлява изменението на лихвения процент.
Чуждестранното инвестиране ще бъде изключително важно за стимулирането на българската икономика. Предвид това за улесняване на този процес е абсолютно необходима една здравословна и добре разви­та финансова инфраструктура. Благоприятният климат за чуждестран­но инвестиране в банковата система е важен поради технологичните и управленските умения, които то ще осигури, както и ще осигури достъп до световните пазари. Най-големият успех ще дойде, ако чуждестран­ният капитал има достъп до контролен пакет, както е в САЩ и в повече­то страни на Западна Европа. Трябва да се помни, че България е в силна конкуренция с други страни за достъп до ограничения чуждестранен капитал. Трябва също така да се признае, че високите данъчни ставки обезкуражават чуждестранното директно инвестиране по същия начин, както и потенциалните местни инвеститори.
Наложително е също така правителството да разработи планове за преструктуриране на външния си дълг. Без ясна про!рама за изграждане на доверието на чуждестранните инвеститори във финансовата инфраструктура на икономиката инвестирането ще бъде неефективно и ограни­чено.
Ще бъде необходимо търговските банки да имат право да извършват сделки в чуждестранна валута чрез дилърски операции. Освен това България се нуждае остро от съвременна система за обработка и разплащане с чекове и за електронен превод на финансови средства за вътрешни операции, както и за улесняване работата със световните пазари.
Накрая важна част от цялостния финансов сектор е жилищното финансиране. В крайна сметка е важно да се интегрира жилищно-финансиращият сектор в цялостния пазар на кредити. Ако обаче целите на социалната политика изискват третиране на жилищното финансиране по начин, различен от другите сектори, важно е да се използуват механизмите, които изрично признават политическите последствия на дейст­вията на правителството, които подкрепят тези социални цели.
 
Формулиране на проблема
Проблемът, пред който е изправена България в този критичен мо­мент на преход към пазарна икономика, е че банковата система е била почти изцяло централизирана и че разпределението на кредитите е било определяно от правителството. Буквално не е имало частна банкова система, с изключение на някои съвсем скорошни промени, които водят в посока на приватизиране на банките. Освен това, структурата на посредничеството между спестителите и кредитополучателите е извънредно тромава. По-голямата част от спестяванията в икономиката се събират чрез клоновете на Държавната спестовна каса, предоставят се на Българската народна банка и по-нататък се разпределят на търговс­ките банки, а след това на предприятията и другите крайни потребите­ли.
Лихвените проценти в България са били изкуствено определени от правителството и Българската народна банка и остават по-ниски от процента на инфлацията. Също така исторически е налице много малка диференциация на лихвените проценти въз основата на матуритет (платежен срок) и други структурни характеристики на инструментите за спестяване.
Изглежда, че има само един канал за инвестиране на спестяванията. Това е чрез Държавната спестовна каса при извънредно ниския лихвен процент от 2 на сто. В светлината на висока инфлация в икономиката, това представлява отрицателен лихвен процент за спестителя.
Банковата система има висящи заеми от държавните предприятия. Ние знаем, че операциите (дейностите) на тези полудържавни предпри­ятия не са финансово стабилни и че се изискват огромни бюджетни средства, за да бъдат те подкрепени. Оставени без подкрепата на прави­телството, е ясно, че повечето от тези неефективни предприятия съвсем нямат необходимите качества да им се отпусне кредит и следователно ще създадат затруднения за банките с оттеглянето на субсидиите. С предприемането на приватизацията на тези предприятия от правителст­вото банките сигурно ще трябва да се изправят лице в лице с последици­те от кредитирането в миналото на много полудържавни предприятия, които оставени сами на себе си, ще бъдат изправени пред финансови затруднения.
България не е имала финансови инструменти, пазар на ценни книжа или фондова борса. Това положение представлява пречка за финансирането на приватизацията, която ще се провежда, и за предприемачеството, което трябва да се развие в една по-свободна българска икономика.
България има външен дълг, равностоен на 10 милиарда щатски дола­ра, значителна част от който е бил направен за голяма изненада през последните няколко години. Значителна част от него е краткосрочен (дълг) и страната има извънредно малки резерви - приблизително 200 милиона щатски долара към август 1990 г. България прекрати плащани­ята на главница и лихви. Резултатът е, че чуждестранните кредитори по­вече не предоставят кредит, включително краткосрочен търговски кредит. Това положение, разбира се, има много отрицателен ефект върху способността на страната да внася стоки и изделия, необходими за производството на други изделия от предприятията.
 
Формулиране на потребностите
Необходимостта от реформа на банковата система на България и по-общо на средствата, с които се предоставя капитал в икономиката, в крайна сметка е свързана с икономическата реформа и преходът към пазарна икономика. Намерението на България да "разведе" правителст­вото от традиционните му роли да бъде собственик и да управлява предприятията ще изисква тези роли сега да се поемат от частни лица и фирми. Подобно на това, институциите, инструментите и способите за предоставяне на капитал за икономиката ще трябва да претърпят значителна реформа. Както всички икономики, движени от частния пазар, де­мократизацията на капитала и развитието на правата на частната собственост е от изключително важно значение.
При икономическата реформа и преходът към пазарна система, по­вече не е възможно да се поддържа система, при която не-пазарни сили вземат решенията по отношение на това, кои единици в икономиката ще бъдат финансирани. Една динамична пазарна икономика ще изисква динамична банкова система и финансови пазари, които могат да отгово­рят гъвкаво при предоставяне на капитал.
Важно е също така кредиторите и кредитополучателите да разбират някои основни принципи, които ръководят предоставянето на кредит в частна, свободно-пазарна финансова система. Един важен ръководен принцип е, че икономическите участници в предоставянето на капитал признават в техните операции, че всички икономически участници тряб­ва да имат еднакъв достъп до кредит. Банките повече не могат да пре­доставят капитал само на привилегированите. (По-нататьк заемите, представляващи пари на депозитори, трябва да бъдат изплатени обрат­но). Това не означава, че всеки проект или търговска (бизнес) идея, представени на една банка (или на друга финансова институция, която може да се създаде), ще бъде финансирана.
Трябва да се признае, че всички проекти няма да бъдат еднакво икономически жизнеспособни. Това, което е важно, е частните лица, които ще вземат решения за предоставяне на кредит, да го правят, базирайки се на обективните преценки на проектите с оглед на доходност, кредит­но качество и т. н. , а не на изкуствени лимити или насоки. Освен това, важно е банкерите в новия частен сектор да получат съответното доста­тъчно обучение както в маркетинга на техните услуги, така и в кредит­ния анализ.
Тези, които желаят да имат достъп до капитал трябва да разберат, че при новите правила в една частна финансова система, те имат достъп до капитал както всички други българи. Обаче, реализацията на този дос­тъп ще зависи от това те да поемат инициативата, да разберат обектив­ните критерии, които пазарът оценява при предоставяне на кредит, и от това да създават финансово стабилни предприятия в бизнеса, които включват в себе си елементи, отговарящи на критериите на предоставя­щите капитала.
При реформирана пазарна икономика в България, цената на капита­ла (лихвените проценти и други подобни цени), както всички други цени, трябва да бъдат свободно определяни от участниците на пазара. Опре­делянето на лихвените проценти от правителството няма да действува при частните пазари на капитал. Търсенето и предлагането, кредитното качество и рискът естествено ще определят цената на капитала. Една система на ценообразуване, основана на тези фактори ще облекчи също така изкривяването на лихвените проценти, което съществува понастоя­щем в България. Това е така, защото инвеститорите, действуващи в свой собствен интерес, естествено ще изискат доход, който компенсира риска, кредитното качество и икономическите очаквания; инвеститори­те естествено ще изискат размер на доход, който коригира проблема с отрицателните реални лихвени проценти, който съществува сега.
Накратко, необходимо е България незабавно да превърне банковата си система в частна собственост. Необходими са големи структурни промени по отношение на начина, по който се предоставят средства на търговските банки, както и по определянето на цената на активите и па­сивите. Необходимо е България да насърчи и да осигури гъвкавост за незабавно създаване на нови финансови инструменти като изход за свърхликвидността в икономиката; необходимо е да насърчи създаване­то на инструментите ценни книжа и на пазар за ценни книжа; необходи­мо е да разреши свободно пазарно определяне цената на капитала; необходимо е да насърчи създаването на нови частни банки и на финан­сови институции, които ще управляват инвестирането на средствата в пенсионните фондове и въобще на финансовите активи. Необходимо е също така да създаде система на плащания и автоматизация на транзак­циите на банковите и капиталовите пазари, което разбира се ще улесни търговията със стоки и услуги и финансовите транзакции на икономи­ческите участници.
 
Състоянието на сегашните български реформи и намере­ния
Българското правителство вече е започнало процес на реформиране на банковата система. Предприетата реформа включва досега някои структурни промени, както и някои модификации на лихвените процен­ти и на начина, по който се разпределя кредит. Следващите редове очертават нашето разбиране за стъпките, които са предприети досега, за намеренията за по-нататъшни промени и за банковата система както е структурирана понастоящем.
До 1987 година, главните банкови институции са били Българската народна банка (БНБ) (Централната банка), Външнотърговската банка (БББ), Държавната спестовна каса и Минералбанк (търговска банка, учредена през 1980 г.). Българската народна банка е изпълнявала дейност­та и на централна, и на търговска банка, включително например за предоставяне на кредит на предприятия.
В средата на 1987 г. България предприе първия етап на банковата реформа. Бяха образувани осем нови банки (наричани "асоциации"). Вся­ка банка, учредена като акционерно дружество, се е специализирала в кредитиране на специфична индустрия, включително например електронната индустрия, металургията и т. н. Макар че тези банки се класи­фицират като търговски банки, те в действителност предоставят кредит само за по-дългосрочни инвестиционни цели и по-скоро приличат на банки за развитие, отколкото на търговски банки.
През юни 1989 г. бе предприета втората стъпка. 59 клона на БНБ, разположени в големи и/или индустриални градове в цяла България, бя­ха преобразувани в търговски банки, приемайки формата на акционерни дружества. В същото време БНБ прехвърли кредитните си дейности на тези 59 търговски банки, прекратявайки по този начин кредитната си дейност.
Това отбеляза също началото на трап сформиран ето на БНБ в институция, която изпълнява банкови функции, по-типични за западни цент­рални банки, и отбеляза прекратяването на нейната търговско-банкова дейност. Освен това извършена бе и голяма промяна, която цели да се даде на БНБ по-голяма степен на независимост от правителството и от политическите влияния. Промяната е, че БНБ вече не подлежи на конт­рол от Министерския съвет, а ще отговаря пред парламента. За да се от­далечи по-нататък политическото влияние и правителствения контрол, отношението с парламента ще трябва да се изразява в докладване за състоянието на икономиката и дейността на банката, а не в приемане на директиви от друг, макар и различен, правителствен орган.
Подготвено е законодателство, което ще определи по-нататък структурата и дейността на банковата система. Единият проекто-закон се от­нася за БНБ, а другият - за банковата система. Като модели за тези закони са използвани банковите системи на САЩ, Германия, Обедине­ното Кралство (Великобритания) и Австрия. Разбираме, че законът, от­насящ се за БНБ, предвижда тя да бъде преструктурирана в "банка на банките". Намерението е БНБ да:
•   определя политиката по отношение на банковото дело;
•   създава и администрира правила за банковото дело;
•   определя политиката на лихвените проценти;
•   установява ликвидни цели и изисквания за резерви, и
•   определя междубанковите отношения.
Трябва да се отбележи, като се имат предвид препоръките за функци­ите на централната банка, че тази глава трябва да се чете във връзка с глава 5 "Парична реформа".
Собственост на 59-те търговски банки
Сега БНБ е в положението на значителен собственик на 59-те банки; фактически тя има контролираща част (от акциите) от всяка банка. Разбираме, че останалите акции се държат от предприятия. Но трябва да се гапомни, че се предполага че предприятията, които държат акциите, вероятно са държавна собственост. Така че крайният собственик на тези банки продължава да бъде правителството.
Съгласувана е политика БНБ постепенно да се лиши от положението си на акционер с мнозинство чрез продажба на акции на предприятията. Счита се също, че осемте специализирани банки в края на краищата ще се слеят с някои от 59-те търговски банки.
Кредитни ограничения
При сегашната система БНБ установява кредитен таван за всяка търговска банка. Този таван се определя като процент от тавана за предход­ната година. За тази година таванът за инвестиционни кредити е равен на миналогодишния таван, а за краткосрочни кредити таванът е опреде­лен на 95%.
Лихвени проценти /Държавна спестовна каса /Финансиране на търговски банки
Тъй като тези три въпроса са взаимосвързани, те ще бъдат обсъжда­ни общо по-нататък. Спестовната каса с нейните 1, 000 клона в цялата страна е голям източник на средства за БНБ и за търговските банки, Клоновете на Спестовната каса приемат влогове от лица при 2 процента лихва. Тази лихва неотдавна е била увеличена от 1 процент. Очевидно при високия процент на инфлация това все още представлява отрица­телна лихва върху спестяванията.
Общата сума на влоговете в Спестовната каса сега е приблизително 21 милиарда лева. Спестовната каса дава заеми на лица, но по-голямата част от заемите е насочена към БНБ. На свой ред БНБ дава заеми на търговските банки; от своя страна търговските банки дават заеми на предприятията. Приблизително 80 процента от средствата на търговс­ките банки идват от БНБ, а останалите 20 процента - от директни вло­гове от предприятия и от други източници. На всяка стъпка по пътя, на тези различни стъпки на заемодаване, от спестовната каса до предприя­тието (краен кредитополучател), се добавя известен лихвен процент.
Лихвата, при която БНБ отпуска заеми на търговските банки (сконтовия процент) е била около 4.5 процента; неотдавна е била увеличена на 8 процента и БНБ очаква да увеличи този процент на 10 на сто в пър­вите дни на септември. Освен това, тя очаква в бъдеще 10 процентовата лихва да бъде регулирана според инфлацията. Трябва да се отбележи, че въпреки неотдавнашните и планираните увеличения, лихвените процен­ти остават далеч под приблизителния процент на инфлацията. Особено след неотдавнашното либерализиране на цените, много хора смятат, че процентът на инфлацията се изразява с двуцифрено число.
Разбираме обаче, че има разлики в лихвените проценти върху заеми­те, които отразяват различията в риска и матуритета и, което е много важно, кредитния риск.
 
Варианти за реформа
Програмата за икономическа реформа, замислена от българите, изисква да се предприемат незабавни по-нататъшни стъпки към създа­ване на частна банкова система и пазар на ценни книжа. Тъй като прог­рамата за икономическа реформа поставя на централно място частната собственост на предприятията, възможността да се финансира такава собственост ще бъде от жизнено значение за успеха на икономическата реформа. Ние виждаме, че наистина са били предприети някои стъпки към създаване на независима банкова система, но материалът по-ната­тък излага вариантите за продължаване на този процес и за поставяне на основите за организиране на пазар на ценни книжа. Схеми I и II илюстрират баланса на търговска банка, който включва много от схва­щанията, изложени по-нататък.
Продажба на банкови акции на частни лица
В по-голямата си част търговските банки сега са собственост отчасти на Българската народна банка и отчасти на предприятия. Макар че са предприети стъпки за продаване на някои акции на банки на предприятията, трябва да се напомни, че предприятията продължават да бъдат държавна собственост. Това означава, че търговските банки продължа­ват да бъдат почти изцяло, ако не изцяло, собственост на правителство­то, или лост на правителството. Както разбираме, Българската народна банка възнамерява да продължи да продава акции, които държи в тези банки, на предприятия. Предлагаме продажбите на тези акции да бъдат открити за частни лица. С това ще се постигне следното: а) по-бързото преминаване на банките в ръцете на частния сектор; и б) ще спомогне да се погълне свърхликвидността в икономиката.
Централната банка трябва да бъде за икономическата или паричната политика с наблюдение на банковия сектор. Алтернативно, трябва да се прецени основаването на независима надзорна агенция за банково регулиране. Тя трябва да има правомощието да издава лицензи, да провежда изследвания, и когато е необходимо, да представлява банките от частния сектор в правителствените кръгове.
От решаващо значение е правителството да развие умение да разби­ра какво е необходимо за появяването на пазарно основана финансова система. Без банкови контрольори, които разбират практиката на над­зор без участие, тенденцията ще бъде към намеса. Една конкурентоспо­собна банкова система на частния сектор ще изправи регулиращите я пред нови предизвикателства и задачи, Ще трябва да се преценят и трудни проблеми, като например фалит на банка.
В същото време налице е рискът да се извършва неопитно кредитиране в началния период, особено с приемането на универсалния банков модел. В една относително малка икономика като българската, неопит­ните банкери могат да се изкушат да свръхкредитират някои конгломе­рати, създавайки с това свръхконцентрация на портфейла върху един или няколко клиенти. Това вече се случи в Колумбия и с икономическия спад през 80-те години там фалираха банки. Ако такива клиенти изпитат затруднения в България, те рискуват да повлекат цялата финансова сис­тема към дъното със себе си. Следователно, необходимо е адекватно обучение в кредитен анализ при развитието на отговорен и конкурентен банков сектор. Такова обучение може веднага да се получи на Запад и може лесно да се приспособи към българските нужди.
Ще е необходимо България да развие депозитно застраховане за банковата система. Ние препоръчваме да се вземе предвид частно застраховане, но с развитието на банковата система може да е необходимо правителството да осигурява депозитите до някаква прагова сума в началния период на развитие на частните банки.
Специализирани банки
Осемте банки, основани през средата на 1987 г., са специализирани банки, които кредитират специфични индустрии. Съсредоточаването на отделна банка върху една единствена индустрия създава голяма концентрация на риска в портфейла на тази банка, тъй като нейният търговски риск не може да бъде диверсифициран. За да се елиминира такава кон­центрация на риска, налице са следните възможности:
а) ако основните документи на банката забраняват кредитиране извън специфичната индустрия, тези основни документи могат да бъдат променени с цел да разрешат на банките да извършват сделки с всич­ки сектори на икономиката, или
б) индустриално-ориентираните банки могат да бъдат насърчени да се слеят с някои от другите търговски банки.
Всяка от двете алтернативи ще допринесе за намаляване концентрацията на риска за банката в една единствена индустрия и ще осигури ши­рок достъп до кредит от всички сектори на икономиката.
Широки правомощия за активи (универсални банки)
На търговските банки трябва да бъдат предоставени широки правомощия по отношение на видовете делова активност, която осъществя­ват. Тъй като понастоящем няма пазар на ценни книжа и тъй като търговските банки са по същество единствената част от финансовата структура, която е развита до известна степен, важно е на финансовото умение, което те са развили в тази индустрия, да бъде разрешен възмож­но най-широк радиус на действие за по-нататъшно развитие на финансо­вите пазари в България. Нещо повече, ако България приеме западноевропейското схващане за универсално банково обслужване за своята банкова система, тя по-бързо ще влезе в крак със сегашната тенденция на световните финансови пазари към интегриране на търговското и инвестиционното банково обслужване. С други думи, едно ефикасно средство България да развие финансовите си пазари е търговските бан­ки да играят роля в създаването на ценни книжа.
Дъщерни банки за взаимен фонд
Налице са няколко елемента, които положително ще спомогнат за първоначалното създаване на пазар на ценни книжа в България. Тези елементи са политиката на приватизация, свръхликвидността на икономиката и факта, че понастоящем няма привлекателни възможности или инструменти на спестяванията и инвестирането. За да се съберат тези три елемента, търговските банки биха могли да основат дъщерни компании с цел създаване взаимни фондове, в които отделни лица биха мог­ли да инвестират; приходите от тези взаимни фондове на свой ред биха могли да се ползват за покупка на акции в различни компании, които ще бъдат приватизирани.
Използвайки концепцията за взаимен фонд, отделните лица ще бъдат в състояние да имат положение на собственици в различни компании и това ще позволи на правителството да извърши широко разпределяне на държаните от него активи сред населението. Този сценарий осигуря­ва инвестиране в широк кръг предприятия в различни индустрии из ця­лата страна (виж Схема П, Фонд А). Някои може да твърдят, че да си собственик на акция или "парче хартия" е чуждо схващане за българите. Това препятствие може да бъде преодоляно до известна степен, като дадена търговска банка в определено място учреди взаимен фонд, който да купи акции на предприятия, намиращи се главно в същото географс­ко място, където е разположена търговската банка. По този начин това ще даде на лицата, инвестиращи във взаимния фонд, не само сигурност­та, но и близостта до крайната инвестиция, така че инвеститорът ще мо­же да види къде му отиват парите (виж Схема II, Фонд В). Друга възможност може да бъде взаимен фонд, при който интересите са кон­центрирани в една единствена индустрия (Схема II, Фонд Б).
Ролята на търговските банки по отношение на взаимния фонд ще варира от просто администриране на фонда до активно управляване на активите на взаимния фонд.
Активното управляване предполага банките активно да купуват и продават акции на предприятията, основавайки се на производителност­та на предприятието и свързаните с нея предвиждания. Но това позна­ние ще се развива с течение на времето, като банките натрупват опит в управляването на взаимния фонд. Също толкова важно е, че предприятията, чиито акции ще бъдат закупени от взаимните фондове, ще пре­търпят структурна реформа при приватизирането им, при загубата на финансовата поддръжка на правителството и при влизане в действие на пазарните стимули.
Алтернатива на концепцията за отделни дъщерни компании за взаимни фондове е директното инвестиране в предприятията от банките. При тази алтернатива рискът за инвеститорите е самата банка. Тази концепция преобладава в Германия.
За финансиране на това директно инвестиране, банките биха могли да изпробват механизми, които могат да включват преки банкови обли­гации (бондове) или облигации свързани с производителността на пред­приятие, чиито доход ще зависи до известна степен от дохода на портфейла инвестиции в предприятия.
Демократизация на капитала
Една от основните черти на финансово либерализиране е "демократизацията на капитала". В допълнение на взаимните фондове, концепци­ята за ПАСС (Програма за акционерна собственост на служителите) би засилила привлекателността на собствеността за частния сектор. ПАСС представлява компенсационен план, учреден от дадена компания и фи­нансиран от нейните необлагаеми вноски, чрез които определени слу­жители натрупват акции от акционерния капитал на компанията. Следователно учредяването на ПАСС във възникващите банки в част­ния сектор ще открие пред служителите един път да придобият контрол върху средствата за производство чрез капитализъм. ПАСС може да позволи до 15 - 20 процента собственост от акционерния капитал.
Целеви правителствени ценни книжа
Бюджетният дефицит за 1990 г. също създава възможност за по-нататъшно развитие на финансовите пазари, като се вземе предвид фактът, че съществуват крайно ограничени възможности за спестяване и инвестиции. Някои от вариантите са следните:
•   Вариант 1) Българското правителство може да помисли за продаването на ценни книжа на отделни лица и на институции - купувачи. Разбираме, че дефицитът ще възлезе на около 1. 2 милиарда лева. Може да се предприеме пускане на съкровищни облигации или бон­дове, като търговските банки действуват като посредници при пуска­нето на облигациите или бондовете и привеждат постъпленията на правителството.
•   Вариант 2) За да се придвижи това финансово начинание една стъпка по-натагък, търговските банки, които имат достатъчно средства, биха могли дори да станат гарант на такава емисия на ценни книжа. С то­ва ще се постигнат две неща: а) банките ще получат опит при гаран­тирането на ценни книжа и б) това ще осигури на правителството, приток от средства за финансиране на дефицита, тъй като гарантира­нето на тези нови ценни книжа ще означава, че банките, които гаран­тират, ще бъдат заемодатели на правителството, ако не са в състояние да продадат ценните книжа на обществеността.
Ценообразуването на ценните книжа ще даде на България отлична възможност да въведе положителни реални лихвени проценти за една инвестиция. Известно ни е, че инфлацията според повечето оценки се движи значително по-високо, отколкото лихвените проценти в Бълга­рия. Пускането на целеви правителствени бондове и облигации създава идеална възможност за започване ценообразуване на инвестициите в съгласие с риска и матуритета. Такова пускане на ценни книжа сред об­ществеността ще има и предимството, че ще премахне належащата нужда за правителството да заема от БНБ. Ние препоръчваме на прави­телството сериозно да прецени пускането на ценни книжа за финансира­не на правителствения дефицит.
Операции с чужди валути/ Чуждестранни инвестиции в банки
Препоръчваме също така търговските банки да имат свободата да извършват операции с чужда валута. Понастоящем БВБ и някои търговски банки провеждат операции с чужда валута, но търговските банки, ко­ито преди това са били клонове на БНБ, не са упълномощени за това. Несъмнено България ще се опита да привлече чуждестранни капитали за делови начинания. Леснотата, с която финансовите институции ще могат да оперират с чужда валута, ще спомогне да се улесни такова ин­вестиране в страната.
Обнадеждаващо е, че българи могат да имат сметки в чужди валути. За да се насърчи развитието на финансовата система, която ще се вмес­ти във все по-интернационализиращите се капиталови пазари, ние пре­поръчваме тази практика да продължи и препоръчваме на цялата банкова система да се разреши да приема депозити в чужди валути, ако това вече не е направено.
По отношение на разрешеното чуждестранно инвестиране в търговс­ки банки, понастоящем до 20 процента могат да бъдат държани от чуж­денци. Сума, по-голяма от тази, изисква специално разрешение от министъра на външноикономическите връзки. Ние считаме, че по-ната­тъшната либерализация на чуждестранното участие в банковата систе­ма ще има известен ползотворен ефект в допълнение на инжектирането на чуждестранен капитал. Ние считаме, че разрешаване на преоблада­ващ чуждестранен контрол ще създаде най-големия стимул да се инвес­тира от търсения и ограничен кръг чуждестранен капитал. Чуждестранните инвеститори могат да помогнат на българските банки да развият и модернизират операциите си; да въведат по-напреднала банкова технология; да помогнат да се създаде по-бързо финансова инфраструктура за притока на чуждестранния капитал и други финансови посреднически услуги; да помогнат при обучението на служители в различни аспекти на банковите пазари и пазарите на ценни книжа.
Днес е налице напрегната конкуренция в световен мащаб за чуждестранни инвестиции. За да се привлече чуждестранно инвестиране, трябва да има значителни стимули. Някои такива стимули включват: здраво ус­тановени права на собственост и закони за защитата им, отсъствие на намеса от страна на правителството и ниски данъчни ставки. Например Полша се намира в процес на предоставяне на значителен данъчен мо­раториум за чужди инвестиции в банковата система. Преценете за мо­мент колко обезкуражава сегашната 80 процентна данъчна ставка банките за чужди инвестиции. Друг ключ е възможността да се репатри­рат доходи.
Спестовни сметки
Както бе отбелязано преди, Държавната спестовна каса плаща лихва по спестяванията в размер на 2 процента.
Ние считаме, че най-добрият подход е лихвите по спестяванията изцяло да се определят от отделните финансови институции, които при определяне на лихвата, която ще се плати, ще вземат под внимание характеристиката на всеки спестовен инструмент, включително неговия матуритет.
Неотдавна българите решиха лихвите по спестовните сметки да се увеличат според матуритета на сметката. Скоро ще влезе в сила следна­та таблица на лихви:
• 3 годишни депозити 7%
• 4 годишни депозити 7. 5%
• 5 годишни депозити 8%
Очаква се тази таблица да остане в сила до края на тази година. През 1991 г. се очаква лихвите да бъдат договаряни свободно, основавайки се на основния лихвен процент, който ще бъде определян от БНБ. Ние сме съгласни, че лихвите трябва да бъдат договаряни свободно, но финансовите институции трябва да имат пълната свобода да го правят, без да се придържат към изкуствено определен основен лихвен процент.
Финансовите институции трябва също така да бъдат свободни да създават финансови инструменти с разнообразни характеристики. Това трябва също да бъде една полезна стъпка при привличане на "скрити активи" в банковата система.
Ние считаме, че свободата да се определят лихвените проценти вър­ху спестовните сметки и други депозитни инструменти ще насърчи търговските банки да се опитат да привлекат лични спестявания. Това има редица предимства: а) то ще ги улесни да имат друг източник на средст­ва и б) това ще спомогне да се премахне тромавият посреднически ме­ханизъм за движение на средства, който съществува сега и при който спестяванията се насочват от Държавната спестовна каса през Българс­ката народна банка към търговските банки.
Други съображения относно ликвидността и инфраструкту­рата
Нуждата от предприемане на бързи действия за създаване на инвестиционни инструменти и пазар на ценни книжа се засилва от количест­вото на свърхликвидност и скрити активи в икономиката, както и от бягството на капитали, което се забелязва. Оценките за количеството пари, които не са намерили пътя си в банковата система (скрити акти­ви), варират между 6 и 20 милиарда лева. Смята се, че твърди валути, равностойни на още 1 милиард щатски долара се намират в частни ръ­це.
Разбираме, че предишното изискване българите да декларират източника на твърда валута е отменено. Вследствие на това част от тези средства изглежда се вливат в банковата система.
Би могло да се прецени целесъобразността от еднократна данъчна амнистия върху "скритите активи" или върху някакъв процент от скри­тите активи, която би помогнала да се привлекат тези средства в офици­алната икономика, т. е. в банковата система.
Известни технически подобрения в рамките на търговската банкова индустрия също могат да подобрят дейността на този сектор и отпуска­нето на кредит.
Една бърза, ефикасна и сигурна система на плащания повишава доверието в този сектор и желанието на участниците да извършват транзак­ции в рамките на финансовата система. Препоръчваме банките да работят с международни партньори, за да се развие висококачествена система на плащания и клиринг.
Също така, един добре развит междубанков кредитен пазар улеснява диверсификацията на риска през целия финансов сектор и увеличава леснотата, с която свърхликвидността може да бъде насочена към край ните кредитополучатели. Препоръчваме създаването на междубанков кредитен пазар.
Накрая, в България трябва да се обсъди създаването на официална фондова борса. Със създаването на свободните капиталови пазари фондовата борса е важен източник на достъп до и ценообразуване на капитал. Когато предприемачите търсят финансиране, важно е да съществу­ват конкуриращи се източници на средства. Освен това, ликвидните па­зари за капитал позволяват на инвеститорите лесно да купуват и продават ценни книжа, като по този начин намаляват дохода, изискван при предоставяне на капитал. Както в Унгария, създаването на фондова борса в България е от значение за по-нататъшното развитие на финан­совите пазари. Въпреки че в началото обменът ще е незначителен, фон­довата борса ще има голямо символично значение.
Жилищно финансиране
Заеми за покупка на жилища се отпускат от Държавната спестовна каса при лихвен процент 2 на сто. Тези заеми по принцип са дългосроч­ни, като в някои случаи са с платежни срокове до 40 години. Както раз­бираме, заемът се обезпечава с жилището. Освен това разбираме, че земята се дава под наем за вечни времена на обитателя на жилището и че няма ограничения върху заемите за жилища, отчасти поради недоста­тъчното жилищно строителство.
Максималната сума на заемите за покупка или строителство на жилища е 15, 000 лева. За млади семейства максималната сума е 20, 000 ле­ва, а за "номенклатурата" - 50, 000 лева. Средната цена на тристаен апартамент е 30,000 лева. Обаче напоследък в София средната цена се е покачила на около 200,000 лева.
Намерението на правителството е да продаде жилищата - държав­на собственост, на обитателите им. Освен това, понастоящем българс­кото правителство възнамерява да разработи механизъм за запазването на лихвения процент за заеми за покупка и строителство на жилища на 2 на сто и по някакъв начин да компенсира банките за този много нисък процент. Това изглежда е важна социална цел в България.
Друг жилищен проблем е, че на българите е раздадена земя за строеж на вили при условие, че хората ще използуват тези домове, но няма да ги притежават. Обаче по времето, когато са правени тези уго­ворки, хората в действителност са заплатили известни суми за правото на ползване. Те са заплащали 5 лева на квадратен метър за средно около 1, 000 квадратни метра. Въпросът, стоящ пред правителството сега, е как да се продаде земята на обитателите. Свързан с този е въпросът за цената - дали трябва да се използува определена от правителството це­на или пазарна цена.
Разбираме, че се създават редица частни строителни и монтажни компании, които разбира се ще се нуждаят от финансиране.
Предоставянето на жилищно финансиране трябва да се разглежда в цялостния контекст на дерегулиран финансов сектор, който взема па­зарно определян лихвен процент и така насочва инвестициите според тяхното най-производително използване.
Според степента, в която правителството ще реши да насочва инвестициите към финансирането на жилища или с цел да увеличи общото количество на активи по жилищно финансиране на пазара или за да посрещне несъответствията в дохода/богатството, съществуват няколко варианта:
Вариант I
Първият вариант включва разработването от страна на правителст­вото на някаква форма на ваучер, който може да се използва за субсиди­ране на покупната цена на жилище или за субсидиране на лихвения процент на ипотеките за покупка на жилище. Главно преимущество на този механизъм е, че той предлага точно отчитане на сумата на субсиди­ите, изразходвани за жилища, и че може да се насочи към точно опреде­лени целеви групи от населението. Недостатъкът е, че този метод изисква известно равнище на бюрокрация за управление и наблюдение.
Вариант II
Друг метод е да се изиска от финансовите институции да осигурят заеми за жилища при субсидирани проценти. Банките ще трябва да бъдат в състояние да плащат по-ниски лихви върху депозитите, да получават данъчни кредити за заемите за жилища или да предоставят директни субсидии. Без тези подкрепени от правителството механизми банките ще трябва да вземат относително по-високи лихви върху заемите, нес­вързани с жилища. Тази методология включва затруднения за пазара, на който лихвените проценти се опитват да отразяват икономическите ре­алности и където съществува конкуренция от страна на други източници на средства. Освен това е трудно да се насочат субсидиите към целеви групи.
Вариант III
Накрая, правителството може да желае да установи механизъм, подобен на дейностите, свързани с портфейл ценни книжа на второстепенните пазарни агенции в САЩ. Този метод би включвал специална институция, събираща средства при лихвени проценти, определени от правителството, тъй като облигациите ще бъдат гарантирани от прави­телството и/или: а) ще заемат тези средства директно на лицата или чрез институции като заеми за жилища, или б) ще откупуват ипотечни заеми от институции, които са ги дали на заем директно на лицата. Тази методология страда от много от същите затруднения, както втория ва­риант, поради трудностите при определяне на ценевия пазарен сегмент и определяне на точните разходи по програмата.
Имайки предвид тези алтернативи, вариантът за предпочитане е използването от правителството на ваучерната система, тъй като тя в най-малка степен ще пречи на пазарните механизми за насочване на кредит и определяне на лихвените проценти. Освен това, той е най-ефикасният метод за постигане на целите на социалната политика.
По отношение на максималните ограничения, които са наложени върху заемите за жилища, ние препоръчваме тези ограничения да бъдат заменени от система, при която институциите, отпускащи заем, ще определят сумата на заема за жилище, основавайки се на способността за изплащане.