Задавам си въпроса дали само неуспялото правителство е причината за катастрофалното обедняване на хората през последните 3-4 години. Причините със сигурност са повече от една, но, поглеждайки в дълбочина, виждаме една основна и това е липсата на каквато и да е визия в икономическа перспектива.
Последните 6 години в България започна бурното развитие на така наречените „инвеститори” за каквито бяха провъзгласени големите чуждестранни вериги. Шумно бяха прокламирани огромните инвестиции които те носят, както и работните места, които разкриват. Действителността се оказа сурова и неприятна до такава степен, че и самите политици загубиха възприятията си за нея и сякаш ослепяха и оглушаха. Чуждестранните инвестиции се оказаха – задържани средства на българските производители, които са доставчици на тези вериги, а срещу двадесетте разкрити работни места в хипермаркета застанаха стотина души, изгубили работата си в малките квартални магазинчета.
Винаги съм се питал дали безработицата в България щеше да е такава и българските села щяха да тънат в разруха, ако ние сами произвеждахме своите храни.
Монополизирайки огромна част от пазара на дребно, веригите застават между производителя и крайния потребител и решават кой доставчик ще съществува и кой не, не на база чистота, качество и достъпност на продукта, а единствено на ниската цена и максималната отстъпка. Тук трябва да отбележа, че за разлика от малкия квартален магазин, който работи с 20 процента надценка. Големите търговски вериги не се задоволяват с по-малко от 50 процента. При тях ниските цени и промоциите са винаги за сметка на производителя, чиито ръце са извивани до момента, в който той остане без печалба, а и по-нататък…
Ето как българските производители нямат възможност да инвестират в обновяване на своите производствени мощности и нещо повече те не могат да вдигат заплатите на своите работници, дори напротив започват да съкращават хора и да намаляват възнаграждения. Разбира се ние не можем да обвиняваме хората,които са принудени да търсят най-ниските цени и промоциите в магазините от веригите поради факта, че едвам свързват двата края. Но ефектът e унищожителен за всички. Обедняващите хора пазаруват все повече във веригите, давайки им голям пазарен дял, те с още по-голяма сила изнудват производителите за по-ниски цени, което на свой ред води до по-ниски заплати и до още повече обеднели хора в същите тези вериги. Този омагьосан кръг наричам „веригите на мизерията”.
Сигурно много от вас ще кажат: „Нима трябва да се връщаме в каменната ера!” Има ли изход от тази спирала, която ще доведе или до обезлюдяване на България или до гладни бунтове? Отговорът е, че изход има, но време няма… Нека да видим какво правят хората по света. В Дания например системата за събиране на използвани опаковки от храни и напитки е развита много силно и цената на опаковката представлява значителна част от стойността на продукта. Интересното е, че потребителят може да върне тази опаковка в уличен автомат, който му възстановява неговата стойност…, но само ако продуктът е произведен в Дания.
Или казано по друг начин, ако вие си закупите опакован продукт на стойност един лев, автоматът ще ви възстанови четиридесет стотинки, но само ако той е произведен в България.
Ако погледнем към Холандия там хипермаркети почти няма, а малкото които съществуват, са задължително извън градовете. Така конкурентното предимство на ниската цена се неутрализира до голяма степен от отдалечеността.
Какво се случва в Словения? Минимум 70 процента от стоките в техните магазини са местно производство.
Връщайки се в България виждаме, че живеем бедно, но можем да живеем и другояче, ако си направим труда да разберем как богатите държави защитават жизнения стандарт на своите граждани.
Надявам се в България да се появи политик, който може да се противопостави на Ангела Меркел, когато тя изрази негодуванието си от това, че са засегнати печалбите на немските компании за сметка на интересите на българските граждани. Тогава ще има надежда за България, нашите производители и нашия народ!
Последните 6 години в България започна бурното развитие на така наречените „инвеститори” за каквито бяха провъзгласени големите чуждестранни вериги. Шумно бяха прокламирани огромните инвестиции които те носят, както и работните места, които разкриват. Действителността се оказа сурова и неприятна до такава степен, че и самите политици загубиха възприятията си за нея и сякаш ослепяха и оглушаха. Чуждестранните инвестиции се оказаха – задържани средства на българските производители, които са доставчици на тези вериги, а срещу двадесетте разкрити работни места в хипермаркета застанаха стотина души, изгубили работата си в малките квартални магазинчета.Винаги съм се питал дали безработицата в България щеше да е такава и българските села щяха да тънат в разруха, ако ние сами произвеждахме своите храни.
Монополизирайки огромна част от пазара на дребно, веригите застават между производителя и крайния потребител и решават кой доставчик ще съществува и кой не, не на база чистота, качество и достъпност на продукта, а единствено на ниската цена и максималната отстъпка. Тук трябва да отбележа, че за разлика от малкия квартален магазин, който работи с 20 процента надценка. Големите търговски вериги не се задоволяват с по-малко от 50 процента. При тях ниските цени и промоциите са винаги за сметка на производителя, чиито ръце са извивани до момента, в който той остане без печалба, а и по-нататък…
Ето как българските производители нямат възможност да инвестират в обновяване на своите производствени мощности и нещо повече те не могат да вдигат заплатите на своите работници, дори напротив започват да съкращават хора и да намаляват възнаграждения. Разбира се ние не можем да обвиняваме хората,които са принудени да търсят най-ниските цени и промоциите в магазините от веригите поради факта, че едвам свързват двата края. Но ефектът e унищожителен за всички. Обедняващите хора пазаруват все повече във веригите, давайки им голям пазарен дял, те с още по-голяма сила изнудват производителите за по-ниски цени, което на свой ред води до по-ниски заплати и до още повече обеднели хора в същите тези вериги. Този омагьосан кръг наричам „веригите на мизерията”.
Сигурно много от вас ще кажат: „Нима трябва да се връщаме в каменната ера!” Има ли изход от тази спирала, която ще доведе или до обезлюдяване на България или до гладни бунтове? Отговорът е, че изход има, но време няма… Нека да видим какво правят хората по света. В Дания например системата за събиране на използвани опаковки от храни и напитки е развита много силно и цената на опаковката представлява значителна част от стойността на продукта. Интересното е, че потребителят може да върне тази опаковка в уличен автомат, който му възстановява неговата стойност…, но само ако продуктът е произведен в Дания.
Или казано по друг начин, ако вие си закупите опакован продукт на стойност един лев, автоматът ще ви възстанови четиридесет стотинки, но само ако той е произведен в България.
Ако погледнем към Холандия там хипермаркети почти няма, а малкото които съществуват, са задължително извън градовете. Така конкурентното предимство на ниската цена се неутрализира до голяма степен от отдалечеността.
Какво се случва в Словения? Минимум 70 процента от стоките в техните магазини са местно производство.
Връщайки се в България виждаме, че живеем бедно, но можем да живеем и другояче, ако си направим труда да разберем как богатите държави защитават жизнения стандарт на своите граждани.
Надявам се в България да се появи политик, който може да се противопостави на Ангела Меркел, когато тя изрази негодуванието си от това, че са засегнати печалбите на немските компании за сметка на интересите на българските граждани. Тогава ще има надежда за България, нашите производители и нашия народ!
Цветан Цветанов
http://myvelikoturnovo.com/2013/03/21/verigite_na_mizeriqta/
http://myvelikoturnovo.com/2013/03/21/verigite_na_mizeriqta/
