Борейки се за честта на сиренето рокфор, Жозе Бове се превърна в световен борец срещу диктата на монополите сп. "Итоги"
За поредна година ритъмът на френския политически живот се определя от продоволствени скандали. Правителството и обществеността се сражават ту с вноса на говеждо с хормони и на генетично третирана царевица от САЩ, ту с внесени от Англия месни продукти, заразени с "луда крава", ту с хранени с диоксин белгийски пилета, ту с отровна кока-кола. Не че изброените зарази са заобиколили другите страни, но във Франция, където кулинарното изкуство е на почит от векове, чувствителността към тези врагове е особено голяма. Веригата за бързо хранене "Макдоналдс" или както я наричат във Франция МакДо, попадна в редицата на враговете преди година. На 12 август 1999 г. 300 селяни с цялото си домочадие слязоха от известното плато Ларзак в град Мило, Югозападна Франция, и разглобиха буквално на части току-що построения ресторант "Макдоналдс", след което струпаха боклуците в двора на местната префектура. Смисълът на акцията беше обяснен на забития върху купчината отломки плакат: "Нека Френската република запази това дотогава, докато Вашингтон не отмени санкциите срещу сиренето рокфор." На платото Ларзак, както можем да се досетим, отглеждат овце, от чието мляко се прави това сирене. Срещу десетима от погромаджиите беше заведено дело, а 46-годишният идеолог на акцията Жозе Бове бе обявен за издирване. В разгара на отпускарския сезон историята бързо се превърна в общонационален политически анекдот, още повече че Бове въобще не се укриваше, а просто бе заминал със семейството си на море при родителите си. Той сам се предаде на правосъдието, а когато го въвеждаха в Съдебната палата в Монпелие и видя фоторепортерите, той вдигна окованите си в белезници ръце и извика: "Вижте, хората гинат за правото да се хранят по френски." Снимката веднага обиколи първите страници на вестниците. 19 дни по-късно, когато излезе от затвора срещу парична гаранция, събрана из цял свят, нашият герой призна, че би разцелувал с радост следователката Марти, която помогна историята с "Макдоналдс" да стигне до широката публика. В резултат, докато Бове пишеше по спешност книга за протестите, той беше атакуван от рояци репортери - от местните медии до Си Ен Ен. Така, воювайки срещу "Макдоналдс", символа на гастрономическия тоталитаризъм, Бове се превръщаше в борец за правата на потребителите. При това Бове влизаше не за пръв път в затвора. Там той е бил вече заради унищожаване на посеви с генетично изменена рапица и за участие в протести на "Грийнпийс" срещу френските ядрени опити на атола Муруроа. В Ларзак той пристига през 1974 г. в разгара на протестите на местните селяни срещу разширяването на военна база. Бове, съпругата и дъщеря му живели с месеци без вода и електричество, а в почивките между митингите търгували с рокфор. С цената на 10-годишни борби Бове и 103-ма селяни от Ларзак победили проклетата база. Когато в тяхна подкрепа започнали да се събират 80-хилядни митинги, президентът Митеран решил да не я разширява. Истинска победа обаче било възраждането на обезлюдения Ларзак. Бунтовниците се обединили в производствени кооперативи и построили училища, пътища, ферми, млекопреработвателни цехове. В този затънтен френски край те успели да превърнат производството на рокфор в рентабилен бизнес и се заели самостоятелно да го продават. В края на 80-те години всичко това се увенчало със създаването на Селска конфедерация, която обяви за своя цел отказ от корпоративната логика. Селяните чувствали, че се задава схватка с агроиндустрията, която разорява местния производител, а потребителя принуждава да се подчинява на гастрономическия стандарт - например "да хапва набързо", да се храни еднообразно, да купува продуктите на цени, диктувани от монополиста. Гърмът удари преди година. В отговор на решението на ЕС да забрани вноса на американско говеждо, третирано с хормони, Вашингтон забрани вноса в САЩ на редица традиционни европейски продукти, включително на сирене рокфор. Последвалият демонтаж на ресторанта за бързо хранене в Мило през август 1999 г. беше символичен акт. Ефектът обаче надхвърли очакванията. В знак на солидарност с френските производители на сирене из цяла Европа започнаха да окупират, а някъде и да рушат ресторантите "Макдоналдс". За да се разбере лично по този въпрос с американците, Бове замина през декември миналата година в Сиатъл на срещата на Световната търговска организация (СТО), която беше признала за правомерни санкциите срещу френските сирена. Бове преследвал две цели - да нахрани американците с нелегално внесено в Щатите сирене рокфор и да организира по улиците на Сиатъл протести срещу СТО. Втората цел той изпълни блестящо, първата се провали. Дори тези американци, които участвали в протестите срещу СТО, предпочели хамбургер пред рокфор, като изтъкнали, че това сирене "мирише прекалено" Бове преглътнал обидата: гастрономическият плурализъм изисква жертви. Въпреки всичко Сиатъл беше триумф. Говорещ свободно английски (той е учил в американско училище и даже е живял в САЩ), този французин събра невероятен брой единомишленици - от САЩ, Хондурас, Индия, Бразилия. "Продоволствената сигурност вълнува всички", заяви известната юристка Лори Уолач, председател на "Глобал трейд уотч", обществена организация, наблюдаваща световната търговия. "Франция се страхува да не изгуби своята гастрономическа култура. Преди всеки район в света сам си осигуряваше хранителни стоки, а сега пазарът диктува кой какво да яде В началото на юли много от задокеанските приятели на Бове пристигнаха в Мило, за да се явят като свидетели на защитата в процеса срещу разрушителите на МакДо. Самото дело само по себе си се превърна в поредния празник на непослушание: населението на 20-хилядното градче се увеличи тройно, местният "Макдоналдс" не работеше, а съдиите отложиха присъдата за септември с надеждата, че тогава по улиците ще има по-малко хора. Бове отново раздаваше сандвичи с рокфор, но този път бе надминат от кмета на съседното градче Сен-Пиер-де-Тривизи. В знак на солидарност със земляка си той угощаваше пристигналите американци с безплатен обед с вино и сирене в замяна на подписите им под призив до президента Клинтън да премахне санкциите срещу рокфора. Пощенските разходи за изпращането на петицията пое кметството на Сен-Пиер-де-Тривизи.
Източни: http://paper.standartnews.com/archive/2000/07/31/world/evropa7.htm
