четвъртък, 28 март 2013 г.

Глава 19
Туризъм
Юджийн Л. Стюарт
Резюме
България се нуждае от две неща: тя трябва да преразгледа законите си, отнасящи се за смесени фирми, чуждестранните инвестиции, валут­ния обмен и туризма, за да премахне съществуващите пречки пред сме­сените предприятия и капиталовложенията на занимаващите се с хотелиерство на Запад, и от друга страна трябва да създаде стимули и поощрения за чуждестранните инвеститори, които да изграждат възста­новителни и балнеоложки курорти и спомагателни съоръжения, отгова­рящи на равнището на западното качество.
Видът и мащабите на удобствата на тази туристическа инфраструктура, макар и внушителни, са ориентирани главно към източноевропейс­ките и руските вкусове. С малко изключения те не предлагат равнището на качество и разнообразните удобства, към които западните туристи са привикнали. И все пак многобройните богатсгва на България, нейната култура, паметници, исторически ценности, манастири и минерални из­вори са основната притегателна сила, която привлича международни ту­ристи.
Фирмите, които получават чужда валута от туризъм в България, трябва да продават 80% от приходите си но пазарен курс. Това в значи­телна стенен възпрепятствува чуждестранните фирми да инвестират пряко чрез смесени предприятия за създаване на почивни комплекси на западно равнище.
Чуждестранните посетители в България трябва да обменят 15 щат. долара дневно (10 щат. долара за транзитните пътници, чиито престой е 48 часа или по-малко) по основния курс, те могат да обменят допълни­телни суми но касов курс. Командировките могат да бъдат финансирани само от собствените валутни приходи на самата фирма. Тези стриктни изисквания за международните посетители силно затрудняват и пречат на чуждестранните фирми да инвестират чрез смесени предприятия или на преките чуждестранни капиталовложения за създаване на почивни комплекси в България на западно равнище.
Временно пребиваващите лица могат да купуват акции или цели предприятия и да създават смесени фирми, но само с разрешение от правителството, когато чуждестранният дял превишава 49% при фирмите с офаничена отговорност и 20% при акционерните фирми. Тези ограничения при чуждестранните инвестиции не стимулират чуждестранните капиталовложения за създаване на курортни обекти и комплекси на западно ранните в България. В България се признава, че чуждите инвестиции се затрудняват от тези клаузи на Указ 56, тяхното съществуване е пречка за преминаване на българската икономика към пазарно-ориентирана система.
Динамичните промени в СССР и в цяла Източна Европа най-вероят­но в краткосрочна перспектива ще доведат до намаляване на туристите от тези страни в България. Макар и да се очаква, че с подобряването на икономическите условия на източноевропейските народи и със завършването на прехода към жизнеспособната пазарна икономика, много от предишни те туристи от тези държави да се завърнат в България, те ще продължат да представляват за нея ограничена възможност за увелича­ване на приходите в твърда валута от туризма. Това, че те приемат удоб­ства, които са под западния стандарт за качество, се отразява върху равнището на туристическата инфраструктура в България, която се фор­мира от вкусовете и очакванията на преобладаващата част от междуна­родните туристи, търсещи почивка и възстановяване в България. В по-голямата си част тя е бедна, с по-ниско качество на удобствата в хо­телите, курортите, ресторантите, магазините и увеселителните заведе­ния, въпреки че има и малко на брой хотели, които българските туристически власти са категоризирали като 4 и 5 звезди. Целта на Бъл­гария да се използуват богатите природни ресурси за туризма, който да печели твърда валута в динамичния преход на туристическата инфраст­руктура към западните стандарти, изисква по-големи чужди инвестиции за създаване на нови обекти. Изграждането на такива курорти в Бълга­рия ще привлече посетители не само от Западна Европа и Северна Америка, но в по-далечна перспектива и по-заможни туристи от нововъзникващите  източноевропейски демокрации.
Комитетът по туризма към Министерския съвет творчески обмисля реформи, насочени към гореизложените нужди. Неговият план се осно­вава на съществуващата държавна структура, която продължава тради­цията и философията на държавната собственост и контрол върху прилагането и развитието на социалистическата концепция за народни­те ресурси. Тезата на тази глава, както и на целия доклад, е, че за да пос­тигне стремежите си към лична, икономическа и политическа свобода, за българския народ е особено важно рязко да се отдели от тези социа­листически политически концепции. Независимо от това, идеите, разра­ботени в Модела на Комитета по туризма за развитието на туризма като приоритетен отрасъл в националната икономика, в значителна степен са правилни и напредничави и само трябва да се доразвият, за да могат успешно да се съчетаят с принципите на свободния пазар.
Много от тези идеи включват пряк държавен контрол и намеса идейността на туристическата индустрия и по този начин противоречат на  принципите на свободната инициатива и на пазарната икономика, при която свободно определяните цепи, отговарящи на търсенето и предлагането, направляват разпределението на ресурсите.
Тази глава излага но същество онова, което до голяма стенен с общо виждане на целите, съгласно които в България трябва да се създаде свободна инициатива и пазарна икономика; при нея наличието на подходящи условия за инвестиции и ценови механизъм без правителствена намеса ще привличат капитали от Запада, а и от самата България, което ще доведе до разумно разпределение на ресурсите за разрастване и подобряване на българската туристическа инфраструктура:
Препоръки към Президента, Министър-председателя и Парламента на България:
• Да се създадат конституционни гаранции за ненарушимост на частна­та собственост;
• Да се постигне свободно конвертируема валута в срок от не повече от шест месена, а по време на преходния период към такава конвертируемост да се осигурят валутни търгове от Българската външно­търговска банка не по-рядко от веднъж седмично за определяне на разменния курс за валутата на туристите и на приходите от туризма на части компании, управляващи обекти от туристическата иифраструктура в България;
• Да се измени Указ 56, регулиращ дейността на смесените предприятия, акционерните компании, компаниите с ограничена отговорност, филиалите, клоновете и чуждите инвестиции, с цел да се отстранят пречките пред капиталовложенията, причинени от държавната наме­са в инвестиционните решения, както това е разработено в отделна глава;
• Да се приватизират обектите за отдих и балнеоложки туризъм; Да се изработи селективна програма, която да приканва инвестито­рите да предлагат цени ли да правят оферти за закупуване на опреде­лени туристически обекти от държавата, включително осигуряване правото на земя, а не само нейното ползуване, като създават акцио­нерни фирми, компании с ограничена отговорност, филиали или кло­нове за придобиването на такава собственост;
• Поощряване на смесени фирми между западни инвеститори и български акционерни компании да придобият подходящи обекти за създаване на почивни и балнеоложки курорти със западен стандарт; Да се стимулират такива инвестиции като се използува кредит за инвестиционния данък и се освободят от данък за 2 до 5 години от на­чалния период на дейността в зависимост от размера на инвестицията;
• Да се предвиди в закона, че частните компании и смесените предприятия, които изграждат нови или модернизират съществуващи турис­тически инфраструктури, могат да задържат приходите си в твърда валута; да поддържат банкови сметки в твърда валута и свободно да прехвърлят твърда валута извън България при плащания за подобря­ване на техните български туристически инфраструктури или при ре­патриране на печалбите на чуждестранните инвеститори; Държавата да използува лицензи или споразумения за франчайзинг, чрез които да предоставя на частни компании или отделни лица съ­ществуващи или евентуални бъдещи туристически обекти за подоб­ряване, стопанисване и разработване с цел извличане на печалби; Да се определи размерът на подоходния данък в зависимост от чис­тия доход, като за най-високите доходи да не надхвърля 30%, а за най-ниските - 10%;
• Да се определи размера на дохода, който подлежи на облагане при работа в нови или модернизирани туристически обекти, чрез приспа­дане на всички разходи по управлението, администрирането и марке­тинга от общия доход;
• Да се премахнат задължителните резервни фондове за подобряване на обектите, за социална политика, като отчисленията във фондовете се извършват в съответствие с общоприетите счетоводни стандарти в страната на главния чуждестранен инвеститор в акционерната ком­пания;
• Трудовите отношения според закона предвиждат свободно колективно договаряне между работниците и управата, при което управата си запазва правото да санкционира работниците за неефикасно и неподходящо отношение към работата и да ограничава работните места, когато по нейна преценка това се налага с цел да контролира ефикас­но разходите на туристическото предприятие и да запази неговата стабилност;
• Определенията "туризъм", "туристическа индустрия" и "туристическа инфраструктура" да включват курорти, хотели, спомагателни обек­ти към курортите и хотелите, като магазини, ресторанти, кафенета, барове, помещения за коктейли, салони, минерални бани, клиники, медицински центрове, разположени в курорти или хотели, козметич­ни салони, игрища за голф, тенис кортове, спортни стрелбища, ски писти, ски лифтове, сгради и обекти, подходящи за подслон и удобст­ва за скиори, пързалки за кънки, театри, съоръжения за конен спорт, включително коне, конюшни, манежи за упражнения, хиподруми, трибуни за зрители, екскурзоводи, туристически агенции, агенции за даване на автомобили под наем, бюра на авиолинии, ЖП и автобю-ра, къмпинги, частни пансиони, предлагащи нощувка и закуска, моте­ли.
 
Формулиране на проблема
Необикновените български природни богатства привличат предимно туристи от Източна Европа и СССР, с типично непретенциозни вкусове и стандарти.
През 1987 г. 7,6 милиона международни туристи са пристигнали в България, от тях 2,4 милиона са посетили България за отдих и туризъм. От всичко 7,6 милиона [1]
38,8% са били от Турция
48,5% - от Източния блок, от които:
18,9% - от Югославия 9,8% - от Полша
5,2% - от Чехословакия
5,1% - от СССР
3,7% - от Източна Германия (ГДР)
3,2% - от Унгария и
 2,5% - от Румъния
0,7% - от Близкия изток (Ирак, Иран, Йордания)
От останалите 12% само 9% са били от западни страни:
3,5% - от Западна Германия (ФРГ)
2,0% - от Гърция
1,0% - от Великобритания
1,2% - от други страни от ЕИО
1,2% - от страни от Европейската зона за свободна търго­вия
0,2% - от САЩ
През 1987 г. от всичко 2,4 милиона души, които са посетили България за отдих и туризъм [2]
0,02% са били от Турция
81,6% - от Източния блок, от които:
10,7% - от Югославия
21,2% - от Полша 15,0% - от Чехословакия
12,9% - от СССР
9,9% от Източна Германия (ГДР)
6,7% - от Унгария 5,3% - от Румъния
0,8% - от Близкия изток (Ирак, Иран, Йордания)
От останалите 17,5% само 13,6% са били от Западните страни
4,1% - от Западна Германия (ФРГ)
3,8% - от Гърция
2,5% - от Великобритания
1,6% - от други страни от ЕИО
1,3% - от страни от Европейската зона за свободна търго­вия
0,3% - от САЩ
Следователно през 1987г. преобладаващата част от международните посетители са били не само от незападни страни, но и са пребивавали по правителствена и служебна линия. От всичко 5,2 милиона такива нетуристически посетители [3].
56,4% са били от Турция
33,6% - от Източния блок, от които:
22,6% - от Югославия
4,7% - от Полша
0,8% - от Чехословакия
1,5% - от СССР
1,0% - от Източна Германия (ГДР)
1,6% - от Унгария и
1,3% - от Румъния
0,6% - от Близкия изток (Ирак, Иран, Йордания)
От останалите 12% само 7% са били от Западни страни:
3,3% - от Западна Германия (ФРГ)
1,1% - от Гърция
0,3% - от Великобритания
1,1% - от Гърция
1,0% - от други страни от ЕИО
1,2% - от страни от Европейската зона за свободна търго­вия
0,1% от САЩ
Поради факта, че преобладаващата част от туристите и посетителите по правителствена или служебна линия са били от СССР и Източния блок и предвид липсата на пазарно формиран разменен курс на българс­кия лев срещу съветската рубла и зависимите от рублата валути на дру­гите източноевропейски страни, България въведе специален разменен курс за туристи. Той се основаваше на фиксиран коефициент към офици­алния курс. От 5 февруари 1988 г. отделният туристически курс бе пре­махнат и беше определен само един курс с премия от 50%; тя беше увеличена на 100% през 1988 г. и отново увеличена на 200% на 1 ноемв­ри 1988 г. От септември 1989 г. търговските и нетърговските курсове бя­ха обединени при 150% премия, увеличена на 200% през януари 1990 г. На 1 април 1990 г. касовият курс замени туристическия на още по-ниско­то равнище от 9,59 лева за 1 щ.долара [4]. Тези последователни опити за фактическо обезценяване на лева спрямо други валути спомогна за сти­мулиране или поддържане на туристическия трафик, който по състава си остана главно източноевропейски.
На 2 май 1990 г. влезе в сила Постановление 32, което въведе важни промени във валутната система. Бяха установени три разменни курса: основен (официален), прикрепен към претеглена кошница от валути; пазарен курс, базиращ се на периодични валутни търгове и курс по ка­сови сделки. Касовият курс се прилага при операции с банкноти и тра-вълчекове с отделни лица и има пряко отношение към туристическата индустрия, обслужваща западни посетители. На 1 юни 1990 г. касовият курс за купуване и продаване бе съответно 7,10 лева за щ. долар и 7,24 лева за щдолар [5]
Повечето от търговските и финансовите плащания на България, включително туризма, се извършват със страните-членки на СИВ в преводни рубли чрез Международната банка за икономическо сътрудничес­тво. Официалният курс за преводна рубла е установен на 1,30 лв. за преводна рубла, а търговският курс е 1,05 лв. за преводна рубла. Но взаимно съгласувани разменните курсове се определяха за валутите на Чехословакия и СССР при търговски плащания между предприятия с преки извънпланови връзки. На 1 юни 1990 г. съветската рубла се котираше за 1,05 лв., а чехословашката крона се котираше за 11,05 лв. [6] Ня­кои двустранни търговски споразумения за България се основават на клирингови щатски долари и клирингови швейцарски франкове; Българската национална банка определя курсовете по тези клирингови сделки на базата на пазарните разменни курсове [7].
Тези промени във валутния контрол силно засягат туристическата индустрия. От 2 май 1990 г. повечето износители на стоки и услуги трябва да предоставят на Българската външнотърговска банка, на създадената през 1987 г. търговска банка, или на 59 търговски банки, създадени през 1990 г. на основата на бивши клонове на Националната банка, 50% от техните чисти приходи в чужда валута по търговски курс. Те могат да разполагат с останалите 50% във валутни сметки за бъдещ внос или при продажби на търгове. Но фирмите, които получават чужда валута от туризъм, са задължени да продават 80% от приходите си по пазарен курс. Това не стимулира чуждите фирми да правят преки капиталовложения чрез смесени предприятия за изграждане на почивни комплекси на западно равнище. Сумите във валута, отстъпени на правителството, се използуват за плащания по обслужването на дълга, за продажби на търгове и за спешен внос на основни стоки като фуражи или лекарства, ако вносът от страните - членки на СИВ на базата на конвертируемата рубла изостане от заплануваните количества [8].
Разпоредбите за разходите за туризъм в чужбина предвиждат купуването и продаването на чужда валута да бъде извършвано само от Нацио­налната банка или Българската външнотърговска банка. За индивидуални пътувания на българи в чужбина се отпускат 30 щат. дола­ра на човек годишно по касойкуре. На практика това прави невъзможно туристическото пътуване на български граждани в чужбина. Чуждест­ранни посетители в България трябва да обменят най-малко 15 щат. до­лара дневно (10 щат. долара за транзитни пътници, чиито престой е 48 часа или по-малко) по основния курс, а суми, надхвърлящи този обмен, се обменят по касовия курс. Служебните пътувания могат да се финан­сират само от собствените валутни приходи на фирмите. Тези стрикт­ни изисквания за чуждестранните посетители силно затрудняват и пречат на чуждестранните фирми да инвестират чрез смесени предприятия или пряко за изграждане на почивни съ­оръжения или комплекси в България на западно равнище. [9]
Според условията на Указ 56, в сила от 1989 г. временно пребиваващи чуждестранни граждани могат да закупуват акции или цели предприятия и да създават смесени фирми, само с правителствено разрешение, кога­то чуждестранната част надхвърля 49% за фирми с ограничена отговор­ност и 20% за акционерни фирми. Не се изисква разрешение за преки чуждестранни инвестиции, но се изисква регистрация в областен съд. Съществуват гаранции срещу експроприиране с изключение на национализация по съдебен път. Чуждестранните фирми имат същия статут като вътрешните фирми. При някои обстоятелства те се ползуват с пре­димства, включително намалени данъци и възможност за съдебно об­жалване извън системата на държавния арбитраж. Чуждестранните фирми без българско участие подлежат на данък върху печалбата от 40%; смесените фирми трябва да плащат 30% данък върху печалбата; всички други фирми с чуждестранно участие заплащат същия данък вър­ху печалбата като вътрешните фирми - 50%. Отпускането на валута за репатриране на капитала при ликвидиране на предприятия е осигурено. Не съществуват ограничения за репатриране в чуждестранна валута на печалбите след изплащането на данъка. Печалбите в лева могат да бъ­дат обърнати в чуждестранна валута само на валутен търг. [10] Тези ограничения при чуждестранните инвестиции затрудняват чуждите капиталовложения в курортни обекти и комплекси в България със западен стандарт. В България се признава, че тези кла­узи на Указ 56 пречат на чуждите инвестиции; тяхното съществуване спъва преминаването на българската икономика към пазарноориентирана система. [11] В отделната глава за смесените фирми, чуждестран­ните инвестиции и търговското право се правят препоръки за отстраняване на тези пречки.
Динамичните промени, които се извършват в СССР и страните от Източния блок, най-вероятно ще предизвикат в скоро време намалява­не на туристите от тези държави в България. Благосъстоянието на хора­та от тези страни, както и в България, претърпяват бързи промени. Предишната система на валутен обмен на източноевропейските валути на основата на рублата бе заменена от изискването на СССР и на всяка от останалите страни външнотърговската дейност да се извършва на ба­зата на твърда валута. Тези събития означават, че ще има значителна и неблагоприятна промяна в обема и състава на международните посети­тели в Бчлгария за туризъм и почивка, както и на пътуващите по слу­жебна или по правителствена линия. Взаимната размяна на пътувания на лица от държавния сектор в източноевропейските страни бе прекра­тена от основните промени в политическите системи на всяка от тях и от независимия им преход към пазарна икономика. Обикновените хора в тези страни ще изпитват затруднения при получаването на твърда валуга за ваканционни пътувания; несигурното състояние на промяна, свързана със съответното преминаване към пазарна икономика, ще на­мали възможностите на хората да изразходват спестяванията си за второстепенни цели, включително за туризъм. Онези, чието състояние все пак позволява туристическо пътуване и почивка в чужбина сега за пръв път имат по-голяма свобода на избор; може да се очаква те да опитат други места за почивка след като вече не съществуват ограничения, кои­то в миналото насочваха пътуванията им през отпуските в България. [12]
Макар да се очаква икономическото положение на хората от Източна Европа да се подобри със завършването на прехода към жизнеспособна­та пазарна икономика и много от предишните туристи от тези страни да се върнат в България, те ще продължават да представляват ограничена възможност за увеличаване на приходите в твърда валута за България. Приемането от тяхна страна на удобства, които са под равнището на западното качество се отразява на качеството на туристическата инфраструктура в Бтлгария, повлияна от вкусовете и очакванията на по-голямата част от международните посетители в България, пристиг­нали за почивка и възстановяване. В по-голямата си част тя е бедна, с по-ниско качество на удобствата в хотелите, ресторантите, магазините и увеселителните заведения, макар да съществуват относително малък брой хотели, категоризирани от българските туристически власти като четири или пет звезди. [13]
Целта на България да използува многобройните си природни богатства в подкрепа на туризма за печелене на твърда валуга в динамичния преход на нейната туристическа инфраструктура към западния стандарт изисква по-големи чужди инвестиции за изграждане на нови обекти. Съ­ществуващата доста широка туристическа инфраструктура, която прив­лича главно туристи от Източния блок, Турция, Гърция и Близкия изток, ще продължава да има важно значение. Тъй като икономиките на тези, страни се развиват бурно, това ще доведе до повишаване на благосъстоянието чрез стимулите на свободните пазарни отношения, техните наро­ди ще стават по-богати и много от тях ще се стремят към по-големи, удобства, характерни за западните курорти. Създаването на такива курорти ще привлече посетители не само от Западна Европа и Северна Америка, но в по-далечна перспектива и по-заможни туристи от ново-възникващите демокрации в Източна Европа. Като признание на тези идеи Българският комитет по туризъм възнамерява да покани западни курортни фирми и фирми от първостепенно значение за подкрепата на туристически организации от западно качество да проучат изключител­ните възможности, които сега съществуват за създаване на партньорст­во  чрез  смесени  фирми   и  други  форми   на  чужди  инвестиции за създаване на такива обекти. [14]
 
Формулиране на потребностите
България се нуждае от две неща: тя трябва да преразгледа законите, отнасящи се за смесените фирми, чуждите инвестиции, чуждата валуга и туризма, за да премахне съществуващите пречки пред смесените предприятия и капиталовложенията от занимаващите се с курортно де­ло и хотелиерство на Запад; от друга страна, трябва да стимулира и по­ощри чуждестранни инвеститори за развитие на възстановителните н балнеоложките курорти, със съответни съоръжения на западно равни­ще.
България притежава изключителни природни и културни богатства за развитието на курортни хотели, чието качество ди отговаря на западното равнище.
Разположена в центъра на Балканския полуостров, територията на България от 111 000 кв. км притежава изключително разнообразен релеф: нейното крайбрежие на Черно море, с главни пристанища Варна и Бургас има прекрасни естествени плажове, които постепенно се издига в плодородни равнини, оградени от високи планини и вечни снегове. Река Дунав очертава северната й граница, водна транспортна артерии, свързваща българските дунавски пристанища Русе и Силистра с Виена, Будапеща и Белград. България има добър климат, разнообразна приро­да, богата флора и фауна.
България е населена от времето на палеолита. Басейнът на Дунав между България и Румъния се смята за люлка на човешкия род. Археологическите находки свидетелствуват за присъствието на уседнало насе­ление, развиващо изкуството, още през 6 000 г. преди новата ера. Ранни заселници са били траките, последвани от римляните и след това славя­ните. Въпреки опитите на византийски императори да прекъснат същес­твуването на българското царство, то се запазило, приело християнството и е създало монашеска традиция, процъфтяла около 865 г., когато братята Кирил и Методий са създали първата славянска азбука (кирилица). Вдъхновеният от църквата златен век в ранната история на България е известен на учените като Български ренесанс. В края на краищата византийците покорили страната. Иван Асен II извоювал нейна­та независимост и преместил столицата от Преслав във Велико Търново над планинските клисури. През 1393 г. България била завладя­на от турците, които държали в желязна хватка страната през следващи­те пет века. [15]
Българският независим дух се възродил и през 1870 г., предвождани от Васил Левски и Христо Ботев, избухнали народни вълнения, чиято кулминация била Априлското въстание през 1876г., което било смазано безмилостно от турците. [16] През 1877 г. руският цар обявил война на Османската империя. Русите, след обсадата на Плевен и епичната битка за прохода Шипка, в която Българското опълчение е изиграло значител­на роля, отблъснали османската армия до околностите на Константино­пол. Руснаците диктували договора от Сан Стефано, който създал огромна България, простираща се от Дунав до Егейско море и от Доли­ните на Вардар и Морава до Черно море. Съществуването на такава об­ширна държава разтревожила англичаните и австрийците, които успешно упражнили натиск върху Русия да намали българската терито­рия. След няколко месеца Берлинският договор разчленил Санстефанска България и ограничил България между Дунав и Балкана. Договорът предвиждал, че България трябва да има княз, избран от народа и одоб­рен от Великите сили. Българите трябвало да изберат Учредително съб­рание, което да се свика в Търново, за да избере княз и да изработи конституция. С подписването на Берлинския договор на 13 юли 1878 г. е създадена новата Българска държава. [17]
Българската история се смята за богата, често трагична, но динамич­на. Човешкото съзидание постоянно прибавя нови богатства към щед­ростта на природата, включително многобройни ценни културни съкровища. Крепости, градове, църкви, манастири разкриват възхода на българския народ. Подписала Конвенцията за Опазване на световното наследство, България е регистрирала осем съкровища в списъка на Све­товното наследство, представляващи културни ценности, и принадлежа­щи на различни времена и култури. [18]
Прекрасните богатства, с които природата е обсипала България, са запазени почти недокоснати в стотици естествени резервати в цялата страна. Те включват езерото Сребърна, резерват на богата природа в долната част на басейна на Дунав с редки растения и животни. Естественият парк Пирин, също включен в списъка на Световното наследство, обхваща територия от 27 400 хектара и включва 82 върха, издигащи се над 2500 м. Горите заемат 64% от парка, известен с изключително богатата си флора. Повече от 30 ендемични растителни видове и подвидове и 116 редки високопланински растения виреят в подалпийската зона на парка. Паркът е обитаван от диви кози, мечки, диви котки, елени, лиси­ци и вълци. Скални орли и соколи свиват гнезда по непристъпните стени на много върхове. [19]
 
Минерални извори
България има над 500 минерални извора и около 130 минерални бани в Родопите, Западна България, в подножието на Пирин, в южните скло­нове на Средна гора и по черноморското крайбрежие. [20]
Б. Ред. В оригинала следва описание на градовете и състава на минералните води в Сандански [21], Велинград [22], Хисаря [23], Кюстендил [24], Вършец [25], Девин [26], Наречен [27], Дружба [28], Златни пясъци [29], Албена [30], Поморие [31], Слънчев бряг [32].
По-нататьк в глава 19 се прави описание на музейните градове и села [33].
В изложението са включени Пловдив - стария град, Велико Търно­во [34], село Арбанаси [35], Трявна [36], село Боженци [37], Етнографс­кият музей "Етъра" [38], Котел [39], село Жеравна [40], Копривщица [41], село Широка Лъка [42], Мелник [43], Банско [44], Несебър [45], Созопол [46].
 
Следват българските манастири
След кратък исторически преглед [47,48] се описват манастирите: Рилският манастир [49], Бачковският манастир [50], Троянският манас­тир [51], Роженският манастир [52], Ивановският скален манастир [53], Аладжа манастир [54], Земенският манастир [55], Кремиковският ма­настир [56], Преображенският манастир [57], Килифаревският манастир [58], Дряновският манастир [59], манастирите "Св. Никола" и "Св. Де­ва" [60], Капиновският манастир [61], Шипченският манастир [63].
Съществуващите сега туристически обекти, осигуряващи гостоприемство за чуждестранните посетители, които търсят преживявания сред прекрасните исторически, религиозни и природни богатства на Бълга­рия, в по-голямата си част са създадени през последните 45 години на затворено комунистическо управление. Страните от Източния блок бяха ориентирани навътре в себе си и към Русия; богатият Запад не бе насто­ятелно приканван, нито пък той се интересуваше от туризъм в източно­европейските страни и Русия. Изключителните български богатства, изобилието от мемориали, музеи, паметници, исторически места, мине­ралните извори и естествената красота на нейните планини, равнини и крайбрежие, бяха ефикасно разработени от Асоциацията по туризма и отдиха при правителството за развлечение предимно на посетители от Изтока. Видът и разнообразието на обектите на тази туристическа инф­раструктура макар и внушителни са насочени главно към вкусовете на Източния блок и Русия. С малки изключения те не предлагат качеството, лукса и разнообразните удобства, към които западният турист е при викнал. И все  пак  многобройните  богатства  в  България,  нейната култура, паметници, исторически ценности, манастири и минерални извори са основата на притегателната сила за международните посетите ли.   Естествената   красота   и   разнообразието   на   страната  допълват богатата й култура и очарователната пъстрота на историята, религията, изкуството, литературата и художествените занаяти. При възродения интерес на Запада към страните от Източния блок, предизвикан от драматичния стремеж на техните народи към лична, икономическа и политическа свобода, гражданите на Северна Америка и Западна Европа имат ново желание да почувствуват духа и културата на източноевропейските държави. България е в състояние с особено привлекателните си културни, религиозни, исторически и природни богатства, които мо­гат веднага да създадат ядрото на динамична програма, да привлече по­сетители от Запад за делови занимания и почивка. Съществуват богати възможности за създаване на Западна туристическа инфраструктура, ко­ято да привлича богати западни гости. Тези обекти от западен тип могат да бъдат разположени на свои отделни места без да пречат на оживения туристически поток от Изтока.
 
Намерения за реформи
Комитетът по туризма при Министерския съвет обмисли творчески реформи, които са продиктувани от гореизложените потребности. Пла­нът е съставен с оглед на съществуващата правителствена структура, развиваща традицията и философията на държавната собственост и контрол върху прилагането и развитието на социалистическата концеп­ция за народните ресурси. Тезата на тази глава, както и на целия доклад е, че е особено важно да се извърши рязко отделяне от тези социалисти­чески политически концепции, за да може българският народ да постиг­не стремежите си към лична, икономическа и политическа свобода. Въпреки това, идеите в модела на Комитета по туризма за развитие на туризма като приоритетен отрасли на националната икономика (по-натагьк наричан "Моделът") са в значителна степен добри, прогресивни и се нуждаят само от доразвиване, за да могат успешно да се приложат към принципите на свободния пазар.
Този раздел от главата за туризма започва с краткото обобщение на основните точки, в Модела, последвано от коментар за изменение на те­зи точки за да може Моделът да бъде поставен в рамките на принципи­те на свободния пазар.
1. Следните извадки от "основните принципи" на Модела съответствуват на принципите на свободния пазар и на схващането, съдържащо се в тази глава, за основната цел на българската политика за развитие на туризма:
а. "гаранция за равностойно включване на всички форми на собственост в туристическата индустрия";
б. "приватизация на обектите в туристическата индустрия";
в. "частната инициатива, инвестициите,.... както и партньори от чужбина да бъдат използувани за развитие на туризма";
г. "създаване на пазарно-ориентирана и икономически обоснована структура на организация и ръководство";
д. "установяване на ново качество и структура на туристическия продукт" [64]
2. За разлика от това следващата извадка от "основните принципи" на Модела са несъвместими с принципите на свободния пазар и следователно не могат да допринесат за постигане на основната цел на бчлгарската политика за развитие на туризма, а именно да се сти­мулират значителни и разрастващи се инвестиции на западен капи­тал, тсхнолошя и ръководство за изфажданс на западен тип и качество курорти, хотели и помощни съоръжения, туристическа инф­раструктура на западно равнище:
а. "държавно икономическо регулиране и стимулиране на туризма";  
б. "икономически интереси и опит в други отрасли да бъдат приложени за развитието на туризма" [65]
Разработения в Модела принцип на "Гарантиране на равностойно включване на всички форми на собственост в туристическата индуст­рия" съдържа следната идея, която съш ветствува на принципите на сво­бодната търговия:
"Държавата осшурява тяхната (т.е. на юридически и физически лица, упражняващи право на собственост) икономическа и юридическа независимост; тяхното право доброволно да съчдават клонове и други подобни обединения ча вчаимна подкрепа, съвместни инициативи, координация и др., основаващи се на икономическата изгода и интерес [66].
Но следната идея, включена в Модела при разработването на този принцип е несъвместима с принципите на свободния пазар:
"Държавата гарантира еднакви права на всички форми на собстве­ност, като прилага еднакви икономически срокове и условия, норми и разпоредби за всички юридически и фичически лица, които извърш­ват икономическа дейност в сферата на туризма в страната". [67].
Тази идея противоречи на принципите  на свободния пазар, тъй като дава възможност на държавата да установява норми и да регулира ползуването на правото на собственост в областта на туризма. Принципите на свободния пазар, точно обратното, сочат, че правото на частната собственост и пазар, в които правителството не се намесва и не се разпорежда създават стимул за инвестиции и разпределение на ресурсите за развитие на икономическите възможности на туризма. Функцията на държавата трябва да се офаничи до гарантиране на частната собстве­ност в конституцията и даване на права на съдилищата да изслушват и решават спорове по правото на частната собственост.
Разработката в Модела на принципа на "Приватизацията на обектите в туристическата индустрия" включва следните идеи, които са в съответствие с принципите на свободния пазар:
а. "Приватизацията на обектите в туристическата индустрия се извършва като те се превръщат в акционерна собственост".
б. "Други форми на приватизация и нейното разширяване в туристическата индустрия са: лизинг, даване под наем, привилегировани права, продажба на места или на акции в държавни предприятия. [68]
Разработката в Модела на принципа на "приватизацията на обектите в туристическата индустрия включва следните идеи, които са несъвмес­тими с принципите на свободния пазар:
а. "Държавният орган по туризма ще прецени точната сфера, в която държавата ще бъде акционер, т.е. в кои компании и до каква сте­пен".
б. Следващият етап в този процес е създаването на специализирани организации - притежатели на държавните акции (т.е. "холдинги").
в. "Системата на "холдинги" гарантира отделянето на икономическо­то управление от държавното управление в туризма. Първоначал­но тези холдинги ръководят държавните акции в туристическата индустрия, но по-късно в процеса на приватизация на обектите фи­зически лица могат също да участвуват като акционери".
г. "Холдингите" като форма на концентрация на български и чуждестранни капитали на юридически и физически лица директно инвестират капитали в туристическата индустрия, както и в друш отрас­ли на националната икономика и в чужбина; издават дялови серти­фикати и участвуват в друш финансови институции". д. "Чрез контролния пакет от акции в друш компании такива "хол-динш" направляват дейността им към пай-сфикасни, перспективни и печелещи твърда налута сфери; определят техните управителни съвети". [69]
Тези идеи противоречат на принципите на свободния пазар, тъй като те дават възможност на държавата да контролира чрез акциите си в акционерните дружества, създадени да получат туристически обекти, собственост на държаната, подбора на друштс акционери и техните дя­лове. Освен това предложената схема ще поддържа управлението и участието на държавата в решенията за това как обединеният държавен и частен капитал на акционерните компании да се инвестира, като дър­жавата решава кои инвестиционни решения са най-ефикасни от гледна точка на държавните цели в туризма.
Принципите на свободния пазар, точно обратното, изискват дадени обекти, представляващи интерес за частни инвеститори, да се превръ­щат в акционерни компании на реалистична цена, която да се плати от капитала на частните инвеститори; акциите, издадени от акционерните компании да съответстват на внесения от частните инвеститори капи­тал; макар част от акциите да може да се запази за служителите и ръко­водителите на въпросните обекти, тяхното участие също ще бъде в съответствие с внесения капитал. Насоките на дейността с инвестиции­те на акционерната компания ще се определят от директорите, избрани от акционерите и ще отговарят на задачите, посочени от акционерите. Те ще се възлагат на директорите за разработване и изтлнение. Функ­ционирането на свободен пазар за инвестиционните фондове, конкурен­цията при закупуването на земя и други туристически ресурси от държавата и за привличане на туристи за твърда валута ще доведе до ефикасно разпределение на ресурсите, които трябва да бъдат привати­зирани и инвестирани в разработването на такива обекти.
Разработката в Модела на принципа на "икономическо регулиране и стимулиране от държавата" включва следните идеи, които са в съответствие с принципите на свободния пазар:
а. "принципът на намаление на облагаемия доход с вноските и лихви­те към инвестиционните кредити; (и за) чрез маркетинг, реклама, проучвания, опазване и възстановяване на околната среда"; тази идея очевидно е замислена като стимул за частните инвеститори, при които облагаемият доход ще се определя след приспадане от печалбите на инвестиционните кредити и разходите за маркетинг, реклама, изследвания и за защита и възстановяване на околната среда, засегната от въпросния обект;
б. "плащане на стимулираща такса върху печалбата; освобождаване от данък на печеливши новоизградени обекти за първите две годи­ни от дейността им";
в. "свободното определяне на цените от туристическите обекти и предприятия ще бъде в съответствие със сегашната пазарна поли­тика" [70].
Разработката в Модела на принципа на "регулирането и стимулирането от държавата" включва следните идеи, които са несъвместими с принципите на свободния пазар:
а. "принципът на нормативно разпределение на прихода в твърда валута за покриване на собствените нужди и тези на държавата (общо казано) в стимулиращи пропорции";
6. "задължителни годишни разходи (с отчитане на фактора себестойност) за подобряване на материално-техническата база";
в. "периодично преоценяване на ефекта на текущата цена върху стойността на основния капитал";
г. "разпоредби, срокове, условия и процедури за формиране на цени­те, които ще гарантират пълната децентрализация";
д. "от туристическите компании (предприятия) да се сьбират отчисления от печалбата и фондовете, които да се предоставят на Градс­кия съвет на специализирано разпореждане, като те могат да се изразходват само за цели, свързани с подобряване на инфрастуктурата." [71]
Тези идеи противоречат на принципите на свободния пазар, тъй като държавата се намесва в това как да бъдат използвани приходите в твърда валута от туристическите компании; абсолютното право на частната собственост изисква предприятието да използва спечеленото, както прецени за най-добре; намесата на държавата при използването на приходите в твърда валута не стимулира западните инвеститори да влагат капитали в курортни хотели, както и в спомагателни обекти, като магазини, туристически компании и др.
Освен това изискването на държавата за задължителни годишни разходи от страна на туристическите предприятия за подобряване на обектите е също намеса в правото на частните собственици да решават как да използват приходите си в съответствие с преценката на пазарните си­ли, за да разширяват инвестициите; такова задължение определено пречи на западните инвестиции. Тясно свързано с това е предложението някои отчисления от печалбите и фондовете да бъдат събирани от туристическите предприятия, за да бъдат изразходвани за подобряване на инфраструктурата. Това предложение увеличава пречките пред инвестицията, които ще бъдат предизвикани от намесата на държавата в права­та на частната собственост и на прерогативите на ръководството на акционерните компании, чиято защита от намесата на държавата е от първостепенно значение за постигане на целите на туризма, отразени в тази глава. Предвижданото ангажиране на държавата в периодични преоценки на ефекта на текущите цени върху инвестициите и в регулиране на ценообразуването са намеса на държавата в ценовия механизъм и омаловажаване на дейността на пазара за установяване на цени според търсенето и предлагането. Всяка намеса на държавата в ценовия механизъм на свободния пазар е в значителна степен пречка за инвеститори­те.
Разработката в Модела на принципа на "Частната инициатива, капиталовложенията, икономическите интереси и използването на опита от други отрасли и от чужбина за развитието на туризма" съдържа следни­те идеи, които съответстват на принципите на свободния пазар:
а. "Еднолични и колективни компании, частни собственици или производители извършват икономическа дейност в туристическата индустрия самостоятелно, или чрез коопериране (смесени компании)."
б. "С цел да се привлича и стимулира частната инициатива, наред с лизингови споразумения, туристическите компании включват в пълния кръг на тяхната икономическа дейност също споразумения за франчайзинг с гражданите."
в. "За да се привлекат български и чуждестранни инвестиции, ресур­си и икономически интереси, се провежда политика на "отворени врати" посредством:
"използване на съвременен опит и ноу-хау чрез различни споразумения - за управление, франчайзинг, за обучение и консултации; "нат­рупването на средства в полза на изграждане на солидна инфраструктура чрез различни форми на лицснзионни споразумения, зависещи от пълното използване на туристическите обекти чрез об­вързване на интересите на чужди и български компании и привлича­не на чуждестранни ръководители да участват в управлението на тези туристически обекти";
"туристически концесии, т.е. чрез споразумения да се дадат на чуждестранни компании места, на които да се извършва туристическа дейност за определен период от време срещу заплащане в твърда ва­лута на наем, текущи разходи и трудови възнаграждения". [72]
Тези идеи отговарят на принципите на свободния пазар, така както ги разбира авторът на тази глава,... тъй като те приемат частни компании, смесени фирми и отделни лица да извършват икономическа дейност в туристическата индуст­рия;
... тъй като те визират използването на инициативата и енергията на отделни лица чрез споразумения за франчайзинг с частни компании и смесени фирми;
... тъй като те признават необходимостта от бързо прехвърляне от сегашните държавни туристически институции на опита и ноу-хау, които сега притежават директорите и експертите на служба в държавни инчастни споразумения с частни компании и смесени фирми в подходящи за пазарната икономика форми; т.е. договори за управление, споразумения за консултиране, споразумения за франчайзинг,
... тъй като те признават, че в началото държавата, която чрез своите механизми притежава и контролира много от най-желаните туристи­чески обекти, трябва бързо да ги прехвърли под частно ръководство; и че обединените ресурси на чуждестранни и български частни ком­пании, действащи по силата на споразумения за коопериране или са­мостоятелно, споразумения за франчайзинг или лицензи могат да бъдат стимулирани да поемат ръководството на тези туристически обекти в съответствие с желанието за печалба в свободната пазарна икономика.
Но разработката в Модела на принципа на "Частната инициатива, капиталовложенията, икономическите интереси и използването на опита от други отрасли и от чужбина за развитието на туризма" съдържа след­ните идеи, които са несъвместими с принципите на свободния пазар:
а. "Забранените чрез нормативни актове дейности" трябва да бъдат изключени от икономическите дейности, които частни компании и смесени фирми имат правото да извършват като участници в бъл­гарската туристическа индустрия;
б. "Те ще прилагат икономически срокове и условия, норми и регулатори, уточнени за туристическите компании (предприятия)";
в. "Увеличаване на дела на чуждестранните физически или юридически лица в смесени фирми и акционерни компании за инвестиции н попи дейности, модернизиране и ръководство на туристически обекти;"
г. "Интегриране на принципа на акционерната компания с компании от други отрасли на националната икономика, за да се създаде индустриален вид туризъм и да се изгради инфраструктура и "зони на икономически инициатини" н туристическите центрове." |73]
Тези идеи противоречат на принципите на свободния пазар, тъй като понятието "забранени с нормативни актове" е широко и показва, че държавата си запазва правото да насочва и регулира частните инте­реси при реакцията им на пазарните сили. Тази идея е нарушение на правото на частната собственост, която трябва да бъде крайъгълен ка­мък на съществуването и успешното функциониране на свободния па­зар.
Тази голяма пречка за инвестициите се засилва от посоченото, че държавата ще изисква от частните компании и инвеститори в туризма да прилагат икономически срокове, условия, норми и регулатори, опре­делени за тях от държавата.
Потвърждение на това открито намерение на държавата да запази контрола върху туристическата индустрия с идеята, според която държавата предлага да увеличи частта на чуждестранните инвеститори и сме­сени фирми и акционерни компании за инвестиции в нови дейности, модернизиране и ръководене на туристически обети. Правото да се увеличават чуждестранните инвестиции съдържа в себе си възможност­та за контрол и ограничаване на участието, обратно на резултата, който може да се получи от решенията за инвестиране в свободната пазарна туристическа икономика.
Намерението на държавата по-скоро да контролира главното вижда­не за развитие на туристическата инфраструктура, отколкото да позволи ценовият механизъм на свободния пазар да разпределя инвестиционни­те ресурси, допълнително се разкрива в посочения стремеж на държана­та да интегрира туристическите акционерни компании с компании от други отрасли на националната икономика, така че да създаде "индуст­риален тип туризъм" и да се изградят инфраструктура и "зони за иконо­мическа инициатива" в туристическите центрове. Тези идеи разкриват намерението на държавата да създаде полуобществени получастни ико­номически зони, в рамките на които ще се разрешава да се извършва специализирана туристическа дейност т.е. обменът и видът на тяхната дейност ще бъдат регулирани от държавата, с участието едновременно на частни компании и на държавни или контролирани от държавата компании от други сектори на икономиката. Това е още една идея за на­меса на държавата, което е неблагоприятно за съществуването и успеш­ната дейност на свободната пазарна икономика за туризма.
Разработката в Модела на принципа на "Създаване на пазарноориентирана, икономически обоснована структура на организация и управле­ние" включва следните идеи, които съответстват на принципите на свободния пазар:
а. "Основната структурна единица в организацията и управлението на туризма в Народна република България е туристическата ком­пания (предприятие)";
б. "С прилагането на нова национална система на организация и управление, има възможност всички туристически компании (предприятия), независимо от формата на собственост, да работят при еднакви икономически условия и изисквания и свободно да избират структурата и формите на смесената фирма";
в. "Според продукта, предмет на дейността, компаниите (предприятията) могат да бъдат хотелиерски, специализирани, туроператорски, туристически агенции и др. Те могат доброволно да се интегрират във всяка туристическа верига (икономическа група) на основата на общия интерес и продукта, който предлагат, без наме­са в тяхната юридическа и икономическа самостоятелност"; [74]
Тези идеи отговарят на принципите на свободния пазар: ... тъй като те потвърждават, че частната инициатива е движещата си­ла за напредъка на българския туризъм;
... тъй като те признават най-широк обхват на свободата на действие на частните туристически компании; от специализирането в опреде­лени сектори на туристическата индустрия до обединяването на дей­ности в много сектори и до обединението с други частни предприятия за осигуряване на пълно туристическо обслужване.
Разработката в Модела на принципа на "Създаване на пазарноориентирана и икономически обоснована структура на организация и управле­ние" съдържа следните идеи, които са несъвместими с принципите на свободния пазар:
а. Макар Моделът да декларира, че Комитетът по туризма, който провежда общонационална държавна политика в областта на ту­ризма, "не извършва никаква икономическа дейност", заявява се, че "Държавното управление на туризма се осъществява от израбо­тени и утвърдени норми и други разпоредби относно качеството на туристическия продукт, които трябва да се прилагат и спазват от всички туристически компании (предприятия)", и че "контролът на качеството на туристическия продукт се извършва от специализи­рана държавна организация "Инспекторат по туризма",
б. Като отражение на загрижеността, изразена по-горе, за продължаващото влияние и контрол на държавата върху туристическите ак­ционерни компании чрез притежание на акции, Моделът в описание на развитието на цитираните принципи посочва, че "дър­жавните интереси в туристическата индустрия се наблюдават от национални туристически холдинги, и представляват вертикалната и хоризонтална интеграция на инвестициите".
в. Освен това "за да се координира всяка дейност, свързана с туриз­ма, на територията на отделните общини в градските съвети се създават - на доброволна основа - специализирани органи-комисии. Техни членове ще бъдат ръководителите на туристически ком­пании (предприятия), и смесени фирми и граждани, ръководени от заместник-председателя на Изпълнителния комитет на Общинс­кия съвет".
г. Комисиите по туризма разрешават всички проблеми, отнасящи се до финансирането на развитието на свързаната с туризма инфраст­руктура на територията на общината, както и финансирането на всяка друга дейност от общ интерес, от специално отделени за цел­та фондове. "За поддържането на общата инфраструктура на тери­торията на независимите туристически курортни центрове, подходящо е да бъдат създадени специализирани компании за ко­мунална дейност". [75]
Тези идеи противоречат на принципите на свободния пазар, тъй като държавата се намесва при решенията на частните компании за размера на капитала им и начина, по който те ще го инвестират за развитие и използване на туристическата инфраструктура. Идеята за "одобрени норми и други разпоредби относно качеството на туристическия про­дукт" ще обезсмисли намеренията на частните предприемачи да създа­ват отличаващи се туристически хотелски обекти и помощни съоръжения. Възможността на държавата да определя качествените стандарти, подходящи за конкуретноспособна пазарна икономика в туриз­ма, поставя в подчинено положение преценката, която самият пазар ще направи.
Регулиращата ръка на държавата, чрез притежаване на акции в Националните туристически холдинги, е още един механизъм, с който държа­вата ще се намесва в решенията на ръководството на частните компании. Невъзможно е икономиката да бъде едновременно и освобо­дена от държавното управление и в същото време да бъде регулирана във висока степен в такъв важен отрасъл, като туризма.
Децентрализираното управление на туризма от комисии, създадени от градските съвети под ръководството на заместник-председателя на Изпълнителния комитет на Градския съвет не е нищо друго, освен запазване от страна на държавата на местно равнище на висока степен на контрол на икономическата дейност. Стремежът на хората да се освобо­дят от такъв контрол и да се радват на лична свобода, на икономическа и политическа свобода зависи от успешното преминаване към свободна пазарна икономика, при която стремежът към печалба и ценовият механизъм разпределят ресурсите и дават икономическа възможност за всички. Системата за регулиране на туризма на градско и държавно равнище противоречат на тези цели.
Използването на специално отделени фондове за инвестиции в туристическата инфраструктура от градските съвети и създаването на специа­лизирани компании за комунална дейност представлява още една форма на държавен синдикализъм, която противоречи на свободата на избора, откритата конкуренция на частните производители в туристическите услуги и разпределянето на ресурсите от ценовия механизъм на пазара.
Разработката в Модела на принципа на "Установяване на ново качество на туристическия продукт" съдържа отчасти изложение на специфичните цели за повишаване на качеството на туристическите услуги в България [76]. Като насоки те представляват компетентна преценка на експерти в управлението на съществуващата туристическа инфраструк­тура за пътищата и начините да се повиши качеството и привлекател­ността на българската туристическа инфраструктура за богати международни посетители, главно от Запад. Насоките сами по себе си могат да служат като идеален справочник за частни инвеститори, които могат да бъдат подтикнати да спддадат смесени фирми или акционерни компании в България за изграждане на определени курортни хотели и помощни съоръжения като магазини, игрища за голф и тенис, зимни спортове, включително ски-писти и пързалки за кънки, ловни клубове, включително спортни стрелбища, рибарски клубове, конна езда, съоръ­жения за забавления от международна класа, произведения на изобрази­телното и приложното изкуство, музика и литература.
Важното, което трябва да се съблюдава по отношение на тези цели е, че те трябва да бъдат реализирани чрез частната инициатива на частни туристически компании и смесени фирми по силата на свободния избор на частните мениджъри на тези делови начинания за повишаване на качеството на българската туристическа инфраструктура.
Други възгледи, изложени в тази част на Модела, които не съответстват на принципите на свободната пазарна икономика, са: "прилагане на общи стандарти и нормативни актове"; "установяване на общи изисква­ния за транспорта в туристическата индустрия и обвързване на цените"; издаване на разрешителни "с цел да се регулират условията за създаване и функциониране на инфраструктурата"; "държавно регулиране на цено-образувателния механизъм"; "обвързване на цените с качеството на продукта и услугите"; "изработване и прилагане на система за поощрения на личния състав"; прекатегоризиране на труда в зависимост от ка­тегорията на предприятието, умението на служителите и равнището на услугите" [77]. Всяка от тези идеи предвижда пряк държавен контрол или намеса във функционирането на туристическата индустрия и следо­вателно противоречи на принципите на свободната инициатива и на функционирането на пазарната икономика, в която свободнообразуваните цени, според търсенето и предлагането, насочват разпределението на ресурсите.
 
Варианти за реформи
Българският Комитет по туризма вижда съвсем ясно необходимост­та от реформи в туристическата инфраструктура. От позициите си на ор­ган на социалистическо правителство, при което правителството пряко или чрез различни институции притежава и ръководи всички туристи­чески ресурси, комитетът е набелязал конкретни важни задачи, разгле­дани в предишния раздел на тази глава. Авторът на тази глава, съзнавайки конструктивната и даваща основа за размисъл инициатива на Комитета по туризма и неговия председател с разработването на Модел за развитието на туризма, като приоритетен отрасъл на нацио­налната икономика, се заема сега да изложи отново онова, което до го­ляма степен е общо виждане за целите, съгласно които в България трябва да се създаде свободна инициатива и пазарна икономика; при нея наличието на подходящи условия за инвестиции и ценови механизъм без намесата на държавата ще привлича капитали от Запад и от самата България, което ще доведе до разумно разпределение на ресурсите за разширяване и повишаване на качеството на българската туристическа инфраструктура:
1. Конституционни гаранции за ненакърнимостта на частната собственост, както това е разработено в отделна глава,
2. Да се постигне в България свободноконвертируема валута най-късно до 6 месеца и по време на прехода към такава конвертируемост да се организират валутни търгове от Българската външнотърговска банка не по-рядко от веднъж седмично за установяване на разменен курс за валутата на туристите и на постъпленията от туризма на частните компании, работещи в сферата на туристическата инфраструктура в България.
3. Да се измени Указ 56, регламентиращ дейността на смесените предп­риятия, акционерните компании, компаниите с ограничена отговорност, дъщерните фирми, клоновете и чуждите инвестиции, за да се отстранят пречките за инвестиране, дължащи се на държавната наме­са в инвестиционните решения, както това е разработено в отделна глава.
4. Да се приватизират съществуващите обекти за отдих и балнеоложки туризъм.
5. Да се разработи селективна програма, която да приканва инвеститорите да предлагат цени или да правят оферти за закупуване на опре­делени туристически обекти, включително да се осигури от държавата правото на земя, а не само правото на нейното ползване, като създават акционерни фирми, компании с ограничена отговор­ност, филиали или клонове, за придобиването на такава способност.
6. Да се стимулират смесени фирми между западни инвеститори и бъл­гарски акционерни компании да придобиват подходяща собственост за изграждане на почивни и балнеоложки курорти със западен стан­дарт.
7. Да се създаде стимул за такива инвестиции, като се използва кредит за инвестиционния данък се освобождава от данък за 2 до 5 години от началния период на дейност в зависимост от размера на инвестиции­те.
8. Да се предвиди в закона, че частните компании и смесените предпри­ятия, които изграждат нови или модернизират съществуващи турис­тически инфраструктури, могат да задържат приходите си в твърда валута; да поддържат банкови сметки в твърда валута и свободно да прехвърлят твърда валута извън България или за плащания за подоб­ряване на техните български туристически инфраструктури, или за ре­патриране на печалбите на чуждестранните инвеститори.
9. Да се използват от държавата лицензи или споразумения за франчайзинг, чрез който да се предоставят на частни компании или отделни лица съществуващи или бъдещи туристически обекти за подобряване, стопанисване и разработване с цел извличане на печалби.
10. Да се определи размерът на подоходния данък в зависимост от чистия доход, като за най-високите доходи да не надхвърля 30%, а за най-ниските-10%
11. Да се определи, че подлежащият на облагане доход, получен от експ­лоатацията на нови или модернизирани туристически обекти, представлява общият доход, намален с разходите по управлението, администрирането и маркетинга.
12. Да се премахнат задължителните фондове за подобряване на обекти­те и за социална политика, като отчисленията във фондовете се извършват в съответствие с общоприетите счетоводни стандарти в страната на главния чуждестранен инвеститор в акционерната компа­ния.
13. Да се установят трудови отношения в съответствие със закон, гарантиращ свободно договаряне между работниците и управата, при което управата си запазва правото да санкционира работниците за неефикасно и неподходящо отношение към работата и да ограничава работните места, когато по нейна преценка това е наложително, за да може да се контролират ефикасно разходите на туристическото пред­приятие и да се запази стабилността на предприятието.
14. Определенията "туризъм", "туристическа индустрия" и "туристичес­ка инфраструктура" да включват курорти, хотели, спомагателни обек­ти към курортите и хотелите, като магазини, ресторанти, кафенета, помещения за коктейли, салони, минерални бани, клиники, медицин­ски центрове в курортите и хотелите, козметични и фризьорски салони, игрища за голф, тенискортове, спортни стрелбища, ски-писти, ски-лифтове, сфади и съоръжения, подходящи за подслон и удобства за скиори; пързалки за кънки; театри; съоръжения за конен спорт, включително коне, конюшни, манежи за езда, хиподруми и трибуни за зрители; екскурзоводи, туристически агенции; агенции за даване на автомобили под наем; бюра на авиолииии; ЖП и автобюра; къмпинги; частни пансиони, предлагащи нощувка и закуска; мотели.

Бележки и библиография
1. Българска Асоциация за туризъм и отдих, Съвременна България в цифри и факти, Статистически справочник, стр. 41
2. Пак там
3. Пак там
4. .
5. Пак там, стр. 72-73
6. Пак там, стр. 73
7. Пак там, стр. 73 и 74
8. Пак там, стр. 75
9. Пак там, стр. 76
10. Пак там, стр. 79-80
11. Пак там, стр.80
12. Интервю със Стоян Жулев, председател на Комитета по туризма при Министерския съвет, 24 август 1990 г.
13. Например в София Новотел "Европа", Хотел Шератън - Балкан, Витоша - Ню Отани, в Пловдив - Новотел "Пловдив" и в Друж­ба - Гранд-хотел "Варна"
14. В цитираното по-горе, бележка 12
15. .
16. Пак там
17. .
18. Българска Асоциация за туризъм и отдих, "България, страна на богато наследство"
19. Пак там
20. В цитираното по-горе, бележка 15, стр. 36
21. Българска Асоциация за туризъм и отдих, "Балнеоложко и климатично лечение в България", стр. 4
22.Пак там, стр. 7
23. Пак там, стр. 8
24. Пак там, стр. 10
25. Пак там, стр. 12
26. Пак там, стр. 13
27. Пак там, стр. 16
28. Пак там, стр. 18  
29. Пак там, стр. 20         
30. Пак там, стр. 22
31. Пак там, стр. 24
32. "България: Музейни градове и села", стр. 2
33. Пак там
34. Пак там, стр. 4, 5,6,7
35. Пак там, стр. 13
36. Пак там, стр. 15
37. Пак там, стр. 17
38. Пак там, стр. 19
39. Пак там, стр. 21
40. Пак там, стр. 21, 22
41. Пак там, стр. 25,26
42. Пак там, стр. 29,30
43. Пак там, стр. 32, 33
44. Пак там, стр. 35,36
45. Пак там, стр. 38,39,
46. Пак там, стр. 42,43
47. Българска Асоциация за туризъм и отдих ”Български манастири”, стр. З, виж. [17] стр. 3-4,  5,  8, 10
48. Българска Асоциация за туризъм и отдих, ”Български манастири”, стр. 3-10
49. Пак там, стр. 12,13, 14
50. Пак там, стр. 16,17,18
51. Пак там, стр. 20
52. Пак там, стр. 22,23
53. Пак там, стр. 25
54. Пак там, стр. 27
55. Пак там, стр. 29,30
56. Пак там, стр. 32,33
57. Пак там, стр. 35
58. Пак там, стр. 37,38
59. Пак там, стр. 40
60. Пак там, стр. 42
61. Пак там, стр. 44
62. Пак там, стр. 46
63. Пак там, стр. 48
64. Комитет по туризма при Министерския съвет, “Модел за развитие на туризма като приоритетен отрасъл в националната икономика”, стр. 1
65. Пак там
66. Пак там
67. Пак там
68. Пак там, стр. 2
69. Пак там, стр. 2,3
70. Пак там, стр. 3,4
71. Пак там, стр. 4
72. Пак там, стр. 4,5
73. Пак там, стр. 4,5
74. Пак там, стр. 6
75. Пак там, стр. 6,7
76. Пак там, стр. 7-11
77. Пак там