Глава 12 Зона за свободна инициатива в България: "Хонгконг" на Източна Европа

Глава 12

Зона за свободна инициатива в България: "Хонгконг" на Източна Европа

Марк К. Фрейзиър

Ричард У. Ран

Резюме

Търсейки нови пътища за развитие, България трябва да отдели особено внимание на създаването на зона за свободна инициатива от типа на Хонгконг или Сингапур. Провеждането на съвременна либерализи­рана политика, първоначално приложена в зона от 500 или 1 000 кв. км, би създало единствен по рода си в Източна Европа стопански климат за инвестиране, създаване на работни места, развитие на износа и квалификация на кадрите. От твърде ограничения успех на съществуващите зони за свободна търговия в България става ясно, че предоставените им възможности и наложените офаничения не съответствуват на тези, при­лагани в международен план.

В други райони на света свободните зони, които предлагат широк диапазон от стимули, осигуриха просперитет на страните - спонсори. Изди­гането на Азия като център на производство, предназначено за експорт, се дължи най-вече на свободните икономически зони. Свободните прис­танища на Сингапур и Хонгконг повдигнаха жизнения стандарт на свое­то население до второ място в Азия /след Япония/ чрез свеждане до минимум на митническите и данъчни такси. Корея, Тайван и Малайзия видяха в своите зони за обработка на стоки за износ - индустриални паркове със специален статут (освободени от данъци и относително небюрократизирани), катализатори за преориентиране на икономиката си от затворена към открита. В последно време Китайската народна република, Мавриций, Индия и Доминиканската република станаха лидери в изграждането свободни на икономически зони.

Подобни "парникови" условия за експортната индустрия се оказаха изключително полезни за много страни. До този момент в света свободните зони са създали над 3 милиона работни места, и над половината от нетния валутен приход от стокообмен на такива страни като Тайван, се осигурява от фирми от свободни зони. Много от зоните сега са водещи при въвеждането на нови технологии. Заобикаляйки традиционния дър­жавен монопол върху сателитните телекомуникации и енергетиката например, свободните зони започват да привличат трудоемки софтуер­ни разработки и операции по обработка на информация. Конкурентоспособните цени на комуникационните връзки дават възможност на фирмите и техническите институти, с филиали в зоните, да получават с помощта на дистанционни системи за обучение достъп до менажерски и инженерингови курсове на приемливи цени.

Една частна Корпорация "Черно море", използваща чужд и местен частен капитал, би могла да се наеме с изграждането в България на зона за свободна инициатива с размера на Хонгконг. За постигането на тези цели, правителството на България би трябвало да приложи определени стимули на свободния пазар, както това се прави в най-добрите свобод­ни зони. Земята трябва да се предлага под наем, а не да се продава на чуждите фирми, за да се избегне притежанието и от чужденци. Българс­ките граждани и българското правителство ще участват в подялбата на доходите, натрупани чрез даваните под наем земи на зоната. Тези при­ходи би трябвало да съответстват на размера на либерализирането на деловия климата в зоната. България има възможност да набере опит чрез пълни, а не частични реформи и да реализира собствена икономи­ческа изгода в такава зона за свободна инициатива. Нещо повече, в усло­вията на нарастващата конкуренция на международния пазар, такава стратегия може да превърне България, в синоним на непропуснати въз­можности в очите на международния бизнес. Най-голямата печалба за българския народ от тази дейност, биха били новите работни места, но­вите технологии, новия опит в управлението, допълнителните източни­ци на стоки и услуги и по-високия жизнен стандарт.

 

Въведение

Страните, търсещи начини за създаване на нови работни места и за подобряване на своя износ, разбраха, че политиката на икономическа либерализация е средство за успех.

Все пак в условия, при които централизираното планиране, бюрокрацията и високите данъци преобладават, провеждането на радикални ре­форми остава под съмнение. За да се възползват от политическата либерализация при минимум политическа съпротива, страните все по-често намират смисъл в създаването на свободни зони - географски об­ласти, предлагащи всестранни облекчения на традиционно упражняваните ограничения върху производствените сектори. Такива зони подпомагат мобилизирането на частните чужди и местни инвести­ции и същевременно създават неоценим демонстрационен ефект (и организационен опит) за правителства - спонсори на новата икономическа политика.

 

Видове зони

Свободните зони са една от най-старите и нови инициативи на човечеството за икономическо развитие. Още от времето на финикийците страните, търсещи начин да привлекат международната търговия, са определяли географски зони, свободни от обичайните данъци, мита и бюрократични процедури.

Независимо от наличието на различни видове свободни зони в момента, общото в тях е:

•  освобождаване от данъци или рязко намаляване на равнището им при облагане на стопански дейности;

•  безмитен внос на стоки, използвани за производство на стоки за износ;

•   облекчен контрол на обмена на валута;

•   създаването на "едностепенни" центрове за издаване на разрешения;

•  разрешения за създаване на фирми, представляващи 100% чужда соб­ственост. " Но най-важния елемент в успеха на дадена зона е предсказуем - бе­зотказен достъп на частните фирми до стимулите на свободната зона -готовност (практическа и по документи) за автоматично и експедитивно узаконяване на инвестиционните проекти в зоните.

Развитието на свободните зони в наши дни премина през три основ­ни етапа:

Етап I: Зони за складиране /прехвърляне на товари

Това е класически вид свободна зона, даваща възможност на фирми­те да складират, инспектират, пакетират, етикетират и прехвърлят това­ри със стоки, освободени от митнически такси и други държавни налози. Още от времето на финикийците, старите гърци и римляните, правител­ствата са привличали търговията чрез приемането на политика "долу ръцете" от определени области. Лигата на Ханзата на свободните зони, послужи като двигател за излизането на Северна Европа от средните ве­кове. Днес по света съществуват повече от 200 малки свободни зони за складиране и пласмент.

Етап П: Свободни промишлени зони /Зони за обработка на стоки за износ/

Преди няколко десетилетия в Шанън - Северна Ирландия, беше отбелязан поврат в историята на свободните зони. Създадена беше първа­та зона за обработка на стоки за износа (ЗОИ) - промишлен комплекс, предлагащ стимулите на свободните зони за износ на монтажни и производствени дейности. От тогава ЗОИ се радват на изключителен успех, което доведе до бързото нарастване на броя им в развиващите се страни през последните две десетилетия. В момента функционират повече от 145 зони в над 40 страни, в сравнение с по-малко от двайсетина в страни през 1969 година.

Там, където съществуват благоприятни и ясни условия за създаване­то на ЗОИ, тенденцията е чуждите и местните инвеститори да отклик­ват бързо на съответните икономически възможности, най-вече на икономията на работна заплата, която понякога достига 90% от тази в развитите страни /тези икономии с времето намаляват, тъй като новите работодатели в ЗОИ повишават надниците/. Фирмите за електроника и конфекция представляват заедно около 75% от дейността на ЗОИ. Дру­ги важни сектори включват преработване на селскостопанска продук­ция, мебелна и обувна промишленост, кожени изделия, играчки, спортни артикули, домашни потреби, фармацевтични и други производ­ства на леката промишленост. Повечето фирми в ЗОИ внасят полугото­ви компоненти за производство, монтаж и опаковане и изнасят готовата продукция за първоначалните и пазари, обикновено САЩ, Западна Ев­ропа, а напоследък и развитите страни на Далечния Изток.

Етап III: Комплексни зони за свободна инициатива (свободни пристанища, специални икономически зони, зони за обработка на информация)

Постиженията в практиката на свободните зони в световен мащаб вече не се свеждат до улесненията, предоставени на дадена група инвес­титори, било то за складиране или лека промишленост. Днес най-могъ­щите примери за успех на свободни зони могат да се видят в зародилия се вид комплексни свободни зони.

Този вид води началото си от свободните пристанища на Хонгконг и Сингапур, които пък водят своето начало от складовите и разпредели­телни центрове от 19 век. В следвоенния период и двата центъра успеш­но привлякоха чуждестранни монтажни операции и производства на леката промишленост успоредно с развитието на зоните за обработка на стоки за износ. И до днес тези свободни пристанища в много отношения са забележителни с успеха си в привличане на частни инвестиции във финансовото обслужване, туризма и информатиката, както и със стимулирането повече на местната отколкото на чуждестранната инициатив­ност.

Специфични моменти в тази нова категория са:

•  Интегрирани промишлени финансови и курортни области

Съгласно съглашението от Хоксбил Крик - (1955 г)., Правителство­то на Бахамските острови разреши безмитен режим, данъчни облек­чения и имиграционна гъвкавост за подпомагане на развитието на частния сектор територията от 138 888 акра на остров Голяма Бахама. През изтеклите 30 години частно финансираната пристанищна служ­ба на Голяма Бахама, финансира изграждането на международно ле­тище, дълбоководно пристанище, промишлен парк, производствени предприятия, интензивен туризъм и жилищно строителство. Успехът на свободното пристанище въодушеви американската многонацио­нална корпорация “Gulf + Western” да започне изпълнението на подо­бен проект през 1969 г. в западната зона Ла Романа в Доминиканската република. Чрез блокиране на валутата корпорация­та създаде първата зона за обработка на експортни стоки в страната (днес с над 15 000 работници), а освен това построи летище, междуна­родно признат институт по изкуствата и световно известния курорт Каза де Кампо.

•   Специални икономически зони

През 1978 г., в съответствие с едно решение на Китайската народна република за провеждане на икономическа политика с по-силна вън­шна ориентация, бяха определени четири специални икономически зони с цел привличане на чужди инвестиции, подпомагане на добрата квалификация и засилване трансфера на технологии. До края на 1980г. успехът на тези първи зони накара правителството да даде статут на Специална икономическа зона на целия остров Хайнан, и да предос­тави подобни стимули на над 140 крайбрежни градове. Към настоя­щия момент съществуват повече от 9 милиарда щатски долара, получени от чужди инвестиции в специалните икономически зони, предимно от предприемачи със седалище в Хонгконг.

•   Зони за обработка на информация

През последните години навлизат в Ямайка и Доминиканската република се появиха нов тип комплексни свободни зони. В свободната зона Монтего Бей; първата зона, предназначена за привличане на чужди информационни индустрии, над 1 000 жители на Ямайка в мо­мента работят по износа на текстообработка, въвеждане на данни, на­биране и "телемаркетингови" услуги. През октомври 1989 г. беше пуснат в действие телепорт, финансиран от АТ&Т (Cables & Wireless) и разположен в зоната, който предлага най-конкурентоспособните ус­луги за приемане и предаване на звук и данни в района. В Доминикан­ската република ползувателите на зоните за обработка на информация се обслужват от два частни телепорта - една неподвиж­на земна станция, използваща спътник на Раn American и една под­вижна земна станция, собственост на GТЕ.

 

Възможности за зони за свободна инициатива в България

България има много дадености, които могат да допринесат за успех в ерата на комплексните зони за свободна инициатива. Независимо от то­ва, че е изостанала по отношение на океанския и въздушен достъп до западноевропейските пазари (в сравнение с някои конкуренти); страната има следните преимущества:

•   идеално за търговия разположение на Черно море;

• липса на конкуренция от близки световни пристанища и летища;

• нови връзки между речните системи на Рейн и Дунав;

•  стратегическа икономическа позиция (поради месторазположението на Черно море и близостта до съветската речна система) за реализи­ране на печалба от насочването на съветските републики към пазар­на икономика;

• живописно крайбрежие с благоприятен климат.

Една свободна зона в България с конкурентоспособни стимули на отраслите, работещи за износ, може да изиграе важна роля в съживяване­то на икономиката на страната. На територия от 500 - 1 000 кв.км. Частен консорциум за развитие може да финансира създаването на сво­бодно пристанище от типа на Хонгконг, поощрявайки инвестициите в експортноориентираните сектори - промишленост, финанси, туризъм, складови/пласментни операции, обработка на информация.

Зоната би трябвало да бъде отворена еднакво за чужди фирми, смесени предприятия и местни компании, заети с експортна дейност. Потен­циални елементи на такъв проект биха могли да бъдат: международно летище, пристанище, промишлени и административни паркове, курорти и обширни жилищни комплекси, както за българи, така и за чужденци.

Свободната зона трябва да бъде водеща в осигуряването на съвременно управление на стопанската дейност и техническо обучение на кадрите в района. Използвайки международните комуникационни връз­ки на конкурентни цени, тя би могла да установява контакти с европейс­ките, североамериканските и азиатските университети, които излъчват на живо инженерингови курсове на далечни разстояния за различни сте­пени на обучение. Тези "телеуниверситетски" курсове дават възможност на институтите и промишлеността да бъдат винаги в крак с технически­те нововъдения при минимални разходи, без да се налага командирова­нето на специалисти за допълнително обучение. В качеството си на свързващо звено за организиране на курсове на обучение в различни сектори както от местни, така и от чужди институти, българската зона би могла да стане известна в цяла Източна Европа като превъзходен център за популяризиране приложението на информационните техноло­гии.

Като средство за осигуряване на развитието на местната и на чуждестранната инициатива, основен компонент на свободната зона трябва да бъдат услугите, предоставяни от т.н. "бизнес-инкубатори". Стотици общини, в Северна Америка като неразделна част от стратегията си за икономическо развитие, сега осигуряват такива "бизнес-инкубатори", с цел да подпомогнат новосъздадените предприятия. "Инкубаторите" обикновено предлагат съвместно използване на приемни, реферативни библиотеки, факсимилно оборудване, зали за конференции, секретарски и преводачески услуги в удобни за дадена дейност помещения. Освен задоволяване на тези ежедневни нужди, "инкубаторите" често действат като канал на опитните бизнесмени и доставчици на рисков капитал, за стратегическо и тактическо насочване на новите предприятия.

За осъществяване на свободна зона в горния мащаб, правителството може да учреди частен консорциум за развитие съгласно Указ 2242. Тази корпорация, наречена "Черно море" би могла да получи земя под наем по дългосрочен договор, която да се предостави на частни групи за раз­витие, както е случаят със специалните икономически зони в Китай. Там на частни фирми, участващи в изграждането на зоната, се предоста­вят недвижими имоти под наем за 40 до 70 годишен срок.

Тъй като проектът ползва статут на свободна зона и фирмата би мог­ла пряко да събира наемите в твърда валута, Корпорация "Черно море" би могла да възстанови своите инвестиции без създаване на напрежение в платежния баланс на БНБ. Друг положителен ефект може да се полу­чи посредством неинфлационен дълг от обмен на ценни книжа на консорциума за развитие. Българският външен дълг, например, би могъл да бъде разменен срещу лихвите от дългосрочния наем на недостатъчно оползотворените държавни земи, включени в зоната.

 

Ангажименти, необходими за постигането на успех

При широко утвърдените схващания на инвеститорите относно рисковете при осъществяване на бизнес в Източна Европа, реално съществуващите препятствия, които възникват пред инвеститорите, трябва да бъдат ефективно отстранени, за да може проектът да бъде привлекателен за частните инвеститори от финансова гледна точка.

В съответствие с това, българският "Хонгконг" ще изисква ангажимент за приемане на официално законодателство и разпоредби, които да са еднакви или да превъзхождат най-доброто, което по настоящем предлагат законодателните актове за свободни зони в световен мащаб. Целта на този официален ангажимент ще бъде уведомяване на инвеститорите, че спонсориращата страна е създала най-доброто място в Из­точна Европа за осъществяване на бизнес.

За да може инициативата да успее, предимство трябва да бъде даде­но на готовността на България да действа експедитивно за издаване на разрешения на инвеститорите. За разлика от Сингапур и Хонгконг, къде­то инвеститорите могат да регистрират стопанска дейност за един сле­добед, чуждите инвеститори смятат Източна Европа за район, в който гъмжи от закъснения и несигурност при получаването на разрешения за осъществяване на стопанска дейност. Така че съществен момент е да се осигури съответствие със стандартите за експедитивност и сигурност, съществуващи в тези две свободни пристанища - двете най-успешни свободни зони в света.

Вторият най-важен критерий за успех е реален пакет от стимули. За да бъде конкурентоспособна в международен мащаб, България трябва да има готовност да въведе свойствените за свободната зона стимули, които значително намаляват (или премахват) данъците и валутния риск, осигуряват гаранции срещу евентуална национализация, изглаждат липсата на гъвкавост в Кодекса на труда и при получаването на работни ви­зи; и позволява на частния сектор да осигурява (или поне да управлява) множеството основни производства и услуги.

Освен тези фактори много съществени са ангажиментите за избягва­не на потенциалните проблеми при решаването на процедурни сблъск­вания и отговорности между зоната и централната банка, митницата и съдилищата на държавата-спонсор. Постигането на такива комплексни подобрения рязко ще снижи както явните, така и подмолните данъци, с които понастоящем се сблъскват частните инвеститори в района, като ги извеждат на равнището на най-бързо развиващите се икономики в света. Ако се предвижда такъв подход ще последва значителен и бърз приток на частни инвестиции в свободната зона. Чрез това директно ще се отговори на интересите на България от нови работни места и печал­би от износ.

1. Законодателни и регулационни ангажименти

За да осигури успех на програмата на свободната зона, правителство­то на България трябва да ревизира Указ 2242, съгласно препоръките в раздела за структурата на международната търговия, който да служи ка­то магнит за нови, ориентирани към експорт инвеститори. За да бъде този закон на световно ниво, трябва да наблегне на следното:

Значително опростени процедури за издаване на разрешения за инвестиции на фирми в зоната за свободна инициатива. Понастоящем инвеститорите в България и в другите източноевропейски страни са по правило задължени да се отнесат към редица министерства и организа­ции с цел получаване на разрешение за инвестиране. Тези проблеми се утежняват от обработката на заявленията едно по едно, съгласно крите­рии, които са неясно формулирани и могат да се интерпретират по раз­лични начини. В резултат фирмите, които искат да започнат някаква дейност, могат да чакат месеци или години. По-нататъшното прилагане на такава система в свободната зона на Корпорация "Черно море" ще отблъсне голяма част от фирмите.

Въпреки че Полша и други източноевропейски страни понастоящем приемат закони, целящи намаляване на несигурността и забавянето на разрешенията за инвестиции, българската свободна зона ще има потенциалната възможност да ги опрости максимално, като приеме сингапур­ската или Хонгконгската система за регистрация на инвестициите, при която бъдещият ползувател на свободната зона може да попълни съот­ветните документи за регистриране на фирмата и получаване на правен статут за започване на дейност за една сутрин или следобед. (Опросте­ното получаване на разрешение за започване на дейности, съчетано с минимални данъци, тарифи и правни ограничения, създаде на свободни­те пристанища Сингапур и Хонгконг безценна търговска репутация). Следователно възприетото схващане по отношение на инвеститорите е: "невинен, докато не се докаже противното", което е вдъхващо сигурност послание към частните фирми. Според регистрационната система оба­че, всички инвеститори трябва да знаят, че ще бъдат лишавани от пра­вата си в случай на фалшива или заблуждаваща информация за своето положение и операции, при несъблюдаване на законите на обществено­то здравеопазване и безопасността или при други нарушения на закона или договора. Съществуването на възможността за "проверка на място" ще действа като спирачка за нежелани фирми, които биха могли при други обстоятелства да се стремят към осъществяването на бизнес в свободната черноморска зона.

Процесът на регистриране на инвестициите може най-добре да се осъществи, като страната-спонсор законно делегира своите функции на наистина "едностепенен" център, управляван от Корпорация "Черно море" и натоварен да одобрява или да не одобрява фирмите, които трябва да отговарят на прости квалификационни критерии (напр. да не произвеждат или пренасят оръжие, наркотици и токсични отпадъци). Тези критерии трябва да бъдат неутрални по отношение на размера на експортните операции и на местната или чужда собственост. Те не тряб­ва и да са дискриминационни спрямо различните предприятия в зоната, пряко заети в експорта на стоки и услуги и компаниите, намиращи се в зоната и осигуряващи услуги по поддръжката на функциониращите в зо­ната отрасли. (Местните продажби на всяка от намиращите се в зоната фирми на вътрешния пазар, би трябвало да се третират като внос, и да са предмет на всички митнически такси и други данъчни облагания в България).

 

Либерализация на контрола върху пазара на работна сила

Съществуват значителни възможности за създаване на работни мес­та чрез реформи в политиката по пазара на работна сила, без да бъдат засягани съществените гаранции за здравето и безопасността на работ­ника. Върху фирмите от свободната зона не бива да се прилагат такива строги мерки за контрол и трябва да се търси облекчаване на стриктни­те ограничения за назначаване и уволняване на работниците. Съществуващите кодекси на труда в много източноевропейски страни принуждават фирмите да извършват скъпи, отнемащи много време процедури, когато се налага да съкратят персонала. Българският закон за зоната би могъл да въведе по-голям баланс между интересите на ръководството и служителите, осигурявайки и на двете страни достатъчна гъвкавост, за да бъдат конкурентоспособни и да просперират на международния пазар.

Изглежда, че понастоящем съществуват и строги ограничения относ­но наемането на работа в България на експатриран персонал. Получава­нето на разрешителни за наемане на експатрирани лица вероятно е трудно. В известни граници (може би 30-40% от работната сила) правителствотоспонсор може да упълномощи корпорация "Черно море" да направи автоматична процедурата за даване на визи за нуждите на фир­ми на свободната зона, но със строги глоби за неверни данни от страна на фирмите за отделни лица. В хода на въвеждането на по-голяма автоматичност в тези области, "Черно море" би могла да помисли за клаузи в договорите си с наемателите в зоната, задължавайки ги да подпомагат обучението на българските служители с оглед попълването на техничес­ки и управленски работни места.

Пълно освобождаване от мита

Високите мита понастоящем възпират много потенциални експортноориентирани инвеститори, които при други условия биха разгледали възможностите си за дейност в страната-спонсор. Крайъгълният камък на едно сполучливо законодателство, предназначено за функциониране­то на свободна зона се заключава в премахването на всички данъци вър­ху вноса и други налози върху внесено основно оборудване, както и върху целия внос на суровини, полуфабрикати и материали за производството. За да бъде българската зона конкурентоспособна в международен ма­щаб, митата трябва да бъдат напълно премахнати както за компании, за­ети пряко с експорт, така и за действуващите в зоната фирми, обслужващи нуждите на другите нейни наематели. Това е предвидено в Указ 2242, ч л. 13(2).

Намаляване на корпоративните данъци и правителствени или на държавни налози и такси

Комплексните данъчни облекчения са другият важен елемент в паке­та стимули за създаване на конкурентоспособна свободна зона. В много източноевропейски страни данъчната ставка може да достигне 50%. Утежняването на проблема идва и от сложностите на данъчния закон, който бюрократизира допълнително работата на корпорациите, заинтересовани от бизнес в района.

Законодателството за създаването на черноморска свободна зона трябва да се погрижи за "щедро" и всеобхватно намаляване на данъци­те, в т.ч. пълно освобождаване от корпоративни данъци за определен период, или много ниски пропорционални данъци за вечни времена. Обикновено свободните зони осигуряват пълно освобождаване от данъци (с изключение на вноските от данъците върху общия доход) за пе­риод от десет или повече години; Ямайка, Хондурас, Египет и Уругвай обаче, осигуряват общо данъчно облекчение за вечни времена. Според мнението на повечето корпорации, облагането на промишлеността в черноморската зона с данъци, значително ще намали привлекателност­та й.

Българската свободна зона трябва да се стреми да бъде от "най-висо­ка класа" във всяко отношение - особено в такава важна област като данъчното облагане. Това е предвидено в Указ 2242, чл.13(4).

Друг важен елемент е ограничаване на пълномощията на бъдещите правителства за налагане на данъци под друго име върху ползувателите на свободната зона. Неотдавна влезлият в сила закон за свободните зо­ни в Уругвай, осигури по безспорен начин гаранции на ползувателите на зоната срещу "прикрити" данъци, чрез недопускане на облагане на нае­мателите на зоната с пристанищни и други такси и създаване на "затруд­нения" от страна на правителства и/или недържавни органи, освен в случаите, когато това е необходимо за финансиране услугите за ползува­телите на зоната. В тези случаи властите са задължени да докажат, че определят размера на таксата на нивото, необходимо за прякото възста­новяване на разходите.

Неограничен превод на инвестиран капитал, дивиденти, възнаграждения и печалби

В повечето източноевропейски страни банковата система и разпоредбите остават ограничителни или неразвити. Малко страни са приели политика на пълна конвертируемост и много от местните валути са със завишен курс. За да направи своята зона водеща в региона и конкурентоспособна спрямо другите свободни зони в света, България трябва да позволи на базираните в нея компании да водят счетоводство в твърда валута, което ще подпомогне бизнеса (и като преграда срещу девалваци­ята), както и свободното репатриране и конвертируемостта на капитала. Единственото изключение, в типичните режими за стимулиране на сво­бодните зони, се отнася до заплащането от базираните в зоната фирми на местни доставчици и работници, живеещи извън зоната. В такива случаи, законодателството на зоната може да разпореди обмен от стра­на на разположените в зоната фирми (при най-благоприятни действува­щи курсове) на твърда в местна валута, чрез Народната банка или посочените от нея филиали на търговска банка.

Разрешаване на частния сектор да финансира, развива и управ­лява зоната и спомагателната инфраструктура като телекому­никации и енергоснабдяване. Деловите организации за развитие и управление на зоната най-добре могат да осигурят на чуждите инвести­тори относително безпроблемна работна среда. Нещо повече, намаля­ването на разходите за телекомуникации и енергоснабдяване, дава възможност на организациите за развитие на зоната, все по-често да фи­нансират частно, необходимите за наемателите подобрения на инфраст­руктурата по световни пазарни цени. Съответно, страни като Китай, Коста Рика, Доминиканската Република, Бахамските острови и Уругвай станаха водещи в насърчаване ролята на частния сектор във финансира­нето и управлението на инфраструктурата на зоната. Поради това, при всички обстоятелства законодателството, управляващо черноморската зона, трябва да разреши частното финансиране и владение на водите, канализацията, енергията и телекомуникациите, както и другите кому­нални и основни услуги.

Намаляване на други наложени от обществения сектор ограничения, включително контрол върху цените, изисквания за производителност и т.н. Правителствата на повечето източноевропейски страни понастоящем притежават многобройни средства за контрол вър­ху цените и печалбата и други форми на регулационни ограничения, кои­то спъват развитието на експортния сектор. На всички други места тези ограничения са премахнати от законодателствата на свободните зони. Българската свободна зона трябва да настоява за осигуряване на такива условия не само за промишлеността, но и за банковото и застрахователното дело, информационните и комунални услуги, туризма и регистра­цията на експедициите. Неотдавна влезлият в сила закон на Камерун предвижда либерализация на стопанската политика в голям брой секто­ри. 2. Институционно развитие на държавния сектор

Системата от подходящи закони и регулатори е необходимо, но не достатъчно условие за успех на българската зона за свободна инициати­ва. За да може проектът за зоната да постигне предвидените от привли­чането на важни експортни отрасли резултати, България трябва да определи взаимоотношенията между частните организации за развитие и управление на зоната и институциите на националния държавен сек­тор.

България би могла да предприеме следните стъпки в тези области:

 

Митница

В източноевропейските страни съществуват редица проблеми при експедитивното освобождаване на стоки от митницата. За да може свободната зона да постигне успех на световния пазар, трябва да се предложат своевременни и ефикасни митнически процедури. Следователно правителството - спонсор трябва добре да организира процедури­те, като гарантира незабавно освобождаване на пломбираните стоки за зоната с отваряне на място (под митническа инспекция). Освен изграж­дането на митнически съоръжения във всяка свободна зона, правителст­вото-спонсор може да създаде специално звено в рамките на митническата служба, което да упражнява надзор върху режима на свободната зона.

С оглед на стимулирането на митническата служба като цяло и с цел успешното осъществяване на програмата на свободната зона, трябва да се обърне внимание върху въвеждането на обвързан с производител­ността бюджет. Законопроектът от С. Винсент за свободните зони пред­вижда, централното правителство да отпусне 5 000 щатски долара за митническия административен фонд за плащане на премиални на слу­жителите, или за осигуряване на ново оборудване и обучение на митни­ческия персонал. В България може да се приложи подобен подход към инициативата Корпорация "Черно море"; оперативният бюджет за та­кова професионално звено на митническата служба би могъл да се по­пълва от малка част от постъпленията от наемите в зоната.

 

Валута и банково дело

Неограниченият достъп до чужда валута в световни пазарни цени е важен за успеха на фирмите в свободната зона. На предприятията и на отделните лица, работещи и живеещи в зоната трябва да бъде гарантирана пълна свобода при избора на заплащането им по пазарен курс или по договор. Чуждите банки трябва да имат пълни права за действие в рамките на зоната. Накратко казано, за да постигне успех, зоната ще трябва да гарантира напълно "свободни банкови операции" и свободен избор на капитали - държавни или частни.

 

Институции за решаване на спорове

Законодателството би могло да приеме договорните методи за арбитриране и разрешаване на граждански/търговски спорове. Съответните търговски арбитражни услуги, например, биха могли да бъдат приети като основен механизъм за уреждане на споровете, засягащи фирми или отделни лица, живеещи в зоната. В допълнение Корпорация "Черно мо­ре" би могла да изисква от наемателите да приемат съглашения, сходни с тези на сдруженията на собствениците на недвижими имоти, за поема­не на широк диапазон функции, които обикновено са от сферата на държавния сектор. Тъжбите до правозащитните органи на страната- спонсор би трябвало да се ограничат до определен кръг въпро­си - главно такива, които се отнасят до националната сигурност и/или общественото здравеопазване.

 

Потенциален принос за България

 

Икономически ефект

Всеки опит за оценка на резултатите от осигуряване на работни места и валутни постъпления в свободните зони - нови или стари, изисква подробен анализ на проекта за дадения район. При все това, би било поучително да погледнем към историческия опит на другите страни, в качеството му на пътеводител. Изгодите в много случаи са огромни, дори за страни, спонсориращи свободни зони с ограничена дейност:

Ирландия. В продължение на десет години след създаването й през 1959 г., Шанънската зона нае 8 000 работници и реализира 20% от произведения износ на страната.

Тайван. Тайван беше първата страна в района, която прие концепцията за създаване на зона за обработка на стоки за износ, като в периода между 1966 г. и 1971 г. създаде три зони. Скоро след изграждането им, тайванските свободни зони осигуриха 70 000 работни места и реализира­ха 1,5 млрд. щатски долара годишен износ. През 70-те години зоните до­несоха повече от половината чисти валутни приходи на страната.

Мавриций. С развитието на програмата за свободна зона на Маври­ций беше почти напълно премахнато традиционно високото ниво на безработица, независимо от ниския темп на развитие на стимулационния режим през първите 12 години (1970-1982 г.). Процентът на безрабо­тицата спадна от 23% през 1982 г. на по-малко от 4% през 1990 г. Понастоящем се появява недостиг на работна ръка в някои основни сек­тори. Фирмите в зоните за обработване на стоки за износ в момента са 530 с 90 000 служители.

Доминиканска република. От една единствена зона през 1970 г., Доминиканската република сега има 18 действащи свободни зони със 114 000 работни места (почти четири пъти повече от 1983 г.) и с приходи над 500 млн. щатски долара от експорт само за САЩ.

Малайзия и Южна Корея. Започвайки през 1971 г. и двете страни получиха значителни печалби. До 80-те години малайската програма натрупа над 1,4 млрд. щатски долара годишно от продажби в чужбина и осигури над 71 000 работни места, докато програмата на корейската зона реализира над 600 млн. щатски долара от годишните експортни про­дажби.

От друга страна, свободните зони нямаха еднакъв успех във всички райони, където беше направен опит за създаването им. Свободните зони в Шри Ланка, Гватемала, Либерия, Сенегал и на други места пострада­ха от политическата несигурност и гражданските вълнения, както и от стимулите, които изглеждаха на инвеститорите излишно сложни. Нещо повече, тези зони се владееха и управляваха от бюрократични ведомст­ва за развитие/управление, а не от делови организации. Вземайки пред вид този опит, свободните зони в частния сектор, а подпомагани от сис­тема от стимули със световна класа, станаха предпочитан път на разви­тие за страните в Карибския басейн, Южна Америка и Африка.

 

Политически ефект

Свободните зони могат да оказват въздействие върху насоките на националната политика и върху икономическото развитие. Един поглед върху динамиката на политическите промени показва защо това е така. Усилията за провеждане на комплексни икономически реформи на национална основа, често пъти биват блокирани от окопалата се бюрокра­ция и от удостоените с привилегировани интереси. Обратно, определеният успех на свободните зони в извършването на радикални политически реформи може да се отнесе към тяхната географски насо­чена природа. Тъй като е засегната само част от територията, институ­циите, заинтересовани от запазване на съществуващото положение, рязко се мобилизират в ревностна опозиция, когато се предлага нова ли­берализирана икономическа политика за (ограничени) части на зоната. Основни подобрения в инвестиционния климат на зоната могат да бъ­дат постигнати от поддръжниците на либерализацията, без да бъде не­обходимо да изразходват политически капитал в голям размер.

Свободни зони притежават и страни, на които традиционно се оказва помощ в придобиването на институционен опит при прилагане на пазарно-ориентирана политика за развитие. Тайван, Сингапур и Южна Корея, първоначално последователи на политиката за заместване на вноса, разгънаха нова ориентирана към износ политика в останалата част от страната, след като постигнаха успех в своите програми за свободни частни зони. В Индийския океан целият остров Мавриций в действителност се превърна в частна зона за свободна инициатива. Процедурите и практиката, проводници на развитието на експортния сектор - често недостатъчни и в държавния сектор и недържавни организации при на­чалните стадии на индустриализацията, и могат да се приложат и дока­жат в рамките на програмите за свободна зона, а по-късно да станат източници за разработване на програми за национално инвестиране и подпомагане на експорта.

И накрая, като конкретни примери за успешната политика на свободния пазар, свободните зони могат да помогнат и за промяна в общия климат на общественото мнение. Тъй като свободните зони са недосегаеми за деформации, предизвикани от традиционната политика, една ус­пешна програма на зоната с течение на времето прави очебийна разликата във възможностите на новата и старата политика. Демонст­рационният ефект получен от успеха на свободните зони, може да заси­ли увереността на поддръжниците на либерализацията на цялата икономика. При всички горни случаи свободните зони могат да станат катализатор за значително интегриране в световния пазар.

Като се вземе под внимание опитът на успелите предшественици изглежда, че перспективите за създаване на комплексна свободна зона в България са превъзходни. След като започне да действа, такава зона би създала работни места за десетки или стотици хиляди българи в отрас­лите за износ, ще стимулира нови валутни печалби и ще отвори пътя на ползотворен трансфер на технологии. По силата на своята интеграция в световната икономика успехът на фирмите, разположени в свободната зона, би бил също важен символ на българската увереност и обвързва­нето на България с широкомащабната модернизация на икономиката.