Какво е "Безплатният Фестивал"?
Фрий фестът (Свободният фестивал, Наистина свободният пазар, Безплатният пазар) представлява временен пазар, базиран на принципите на Икономиката на даровете и който е организиран от не-йерархичен колектив от хора . Тази проява цели да насърчи у самите нас желанието за комуникация и социализиране, за споделяне и взаимопомощ, да покаже, че един друг свят е възможен, че има алтернативи, осъществими още днес; да се изгради общност, базирана на споделянето на ресурси, грижи един за друг и колективни усилия. Всеки е поканен да дойде и да сподели.Подобни събития имат различен характер, но в общи линии предлагат както стоки, така и услуги. Участниците носят вещи (които не използват или такива, които използват, но са склонни да споделят с останалите), храна, умения и таланти. Свободният фестивал обикновено се случва на отворено публично място като парк или общностна сграда (напр. социален център).
Това е текста на листовката, разпространявана преди всеки подобен фестивал у нас:
Инициатива "Фрий фест"
Няма такова нещо като безплатен обяд при капитализма? - За нас няма друг вид.
Без пари. Без бартер. Без търговия. Всичко е БЕЗПЛАТНО!
Защото има достатъчно за всички.
Защото от споделянето се получава повече от колкото от притежанието.
Защото корпорациите биха предпочели преливащи сметища пред възможността някой да получи нещо без пари.
Защото недостигът e един мит, създаден за да ни подчини на икономиката.
Защото един слънчев ден навън, е по-хубав от всичко, което може да се купи с пари.
Защото "свободна търговия"е противоречие в термините.
Защото никой не трябва да остава без храна, подслон, дрехи и общуване.
Защото животът трябва да е пикник, но това ще стане само ако си го направим сами.
Целта на този фест е да покаже на практика алтернативите на нео-либералния капитализъм - в случая икономиката на даровете (на която е основана Wikipedia, отношенията във вашето семейство, отношенията с приятелите ви). Освен вещи, можем да споделим и знания - ще има уъркшопове за поправяне на велосипеди, за предпечат на брошури и зинове, за йога, за организиране на Food Not Bombs акции и други.
Прибирали ли сте нещо, което сте намерили на алеята? Или пък нещо, което съседите ви са щели да изхвърлят?
Един наистина свободен фест не е просто събиране, на което всички могат да донесат по нещо за другите. Случвало ли ви се е да занесете нещо малко за хапване на вечеря с приятели и да си тръгвате добре нахранени с най-разнообразни ястия? Всички донасят по нещо и си тръгват с повече неща. Всички имаме умения, идеи, предмети, усмивки, таланти,приятелства, вдъхновения, разговори, а и още много неща за споделяне. Ако ги донесем на свободния фест, то това ще даде на другите едно разнообразно и изпълващо преживяване. Заедно можем да имаме много повече от колкото като индивиди. Ако споделяме вещите си, то тогава ще ни се налага да купуваме по-рядко. Така ще спестим от земните ресурси и от часовете на нашия труд, което ще ни даде повече време за самите нас и нашите общности.
Дали щяхме да работим по 40 часа седмично ако не ни се налагаше?Ами ако прекарвахме това време в развиване на нашите умения и таланти,както и споделянето им с другите? Щяхме да прекарваме много повече време за неща, които са ни приятни. Този истински свободен фест е един опит да приложим тези идеи на практика за няколко часа. Молим ви,помогнете ни да запазим Истински свободен фест 100% безплатен, свободен и не-комерсиален. Нека от време на време се събираме заедно и да забравяме за търговията, бартера и парите. Да оставим работата си у дома и да си припомним, че радостта от споделянето е в самата среща с отново щастливи хора.
Нека пазим парка чист. Ако никой/я не вземе това, което сте донесли, приберете го пак с вас в къщи.
Защо "Безплатният пазар" работи?
За да си отговорим на този въпрос първо трябва да отговорим на въпроса "А работи ли изобщо?" Смятам, че вече тригодишната история и многото хора, които са участвали доказват, че "Безплатният фестивал" работи. Доказателство за това е и фактът, че винаги досега той е протичал с усмивки по лицата на хората.Смятам също така, че "Безплатният фестивал" успява да постигне и целите си. Желанието за комуникация, споделяне и взаимопомощ са очевидни всеки път, когато хората дойдат и споделят нещата, които са донесли, без в замяна на това изрично да очакват каквото и да било друго, освен усмивка. Те просто са доволни да споделят, да комуникират, а ако има нещо, което им харесва – и да го вземат. (Между другото много интересно е, че доста често хората питат "Това някой друг искаше ли го преди мен?" и ако отговорът е положителен, то те не се впускат в луда конкуренция кой ще вземе въпросната вещ пръв.) Няма пазарене, няма наддаване, няма обмяна на пари или надлъгване кое струва повече, няма пазар в познатия ни смисъл на думата.
Всичко това доказва (и то не на теория, а на практика), че взаимопомощта, желанието за споделяне и солидарността са присъщи за човека инстинкти, които се запазват и оцеляват дори в една среда, която толерира и ни учи на коренно противоположно поведение, каквато е пазарната икономика. Този факт има едно много важно следствие – един друг свят наистина е възможен.
Моделът на "Безплатния пазар" има няколко достойнства, заради които е ценен.
Първо, както подобни инициативи като "Критична маса" и "Храна! Не оръжия", той не изисква някаква сложна йерархия, централна координация или месеци подготовка за да се организира. Това прави моделът на "Безплатния фестивал" изключително лесноосъществим: трябват ни само желание, малко хубаво време, приятели, с които да го организираме, вещи, умения и знания, които сме готови да споделим и добро разпространение на анонса за събитието.
Второ, този модел може да е удобен за почти всеки. В консуматорско общество, в което пазаруването е общ знаменател за всяка обществена дейност (ако си нещастен, купи си това, ако си самотен – купи си онова; според пазарната икономика всички наши потребности могат да се задоволят със стоки, които да си купим), всички имат право да избират и факта, че са свободни, само прави сделката по-сладка. Хората имат много вещи, които реално не ползват и не са им нужни и които са купили, защото рекламите са ги убедили, че това или онова задоволява напълно техните нужди. А тези вещи могат да послужат на някого другиго, който няма възможност да си ги позволи. Имайки възможността лично да дадеш нещо на някого, който е в нужда, е дори по-задоволяващо от безплатно даване на различни неща: вековете в условията на пазарна икономика (в която място за алтруизъм уж няма) не са успели да смажат нашата инстинктивна склонност за взаимопомощ.
Трето, той по недвусмислен начин показва, доказва и утвърждава нашата човечност, желание за сътрудничество, взаимопомощ и споделяне без тежки теории, математически доказателства, дългогодишни наблюдения над поведението на хората и т.н. и т.н. Защото това, което виждаме е това, което е: ние можем и желаем да споделяме, да си сътрудничим и да си помагаме и това ни прави поне малко по-щастливи.
"Безплатния фестивал" не е просто начин да се сдобиеш с вещи без да плащаш. Дългосрочното споделяне в "Безплатния пазар" разсейва материалистичното съставяне на планове, което кара хората да ламтят за ненужни вещи чрез отказване на достъп до тях, и показва колко възможна и задоволяваща е алтернативата на Икономиката на даровете. То също така представя изходната точка за по-нататъшния път: ако това е което можем да направим с оскъдните средства, до които можем да се докоснем сега, какво бихме направили с цялото богатство на това общество?
Как протича един "Безплатен фестивал"?
Всеки един път е както много подобен, така и много различен, защото няма предварителен план или норматив, хората, които идват всъщност го създават на място.Фестът всъщност започва дни (а дори по-добре седмица-две) преди обявените ден и час с разпространението на информацията за него – чрез приятели и познати, чрез интернет, чрез флайъри, брошури и т.н. До колкото повече хора достигне информацията, толкова повече хора ще дойдат и ще участват. В интерес на истината за тези три години не е имало човек, който да каже нещо лошо за тази инициатива. Да, имало е хора, които са поглеждали малко странно ("Ама как така без пари? Споделяте вещите си?"), но това е само първоначалната реакция на хора, свикнали, че светът не може да съществува без пари, пазарна икономика и търговия. След това обаче всички винаги са оставали очаровани от тази "прекрасна инициатива на тези усмихнати млади хора", както често са се обръщали към нас.
Естествено почти винаги фестивалът започва малко мудно, докато се съберат хора. Всеки с интерес гледа какво са донесли другите, разпитва за историята на вещите и доста често учтиво пита "Може ли да го взема?", като отговорът естествено и напълно разбираемо е "Да разбира се." Участниците се запознават едни с други, научават нови неща за другите и себе си, говорят на различни теми от ремонти на велосипеди, през свирене на китара и йога, връзване на вратовръзки, работата си, не-ГМО храни, та чак до войната в Ирак и Афганистан, икономическата криза и възможностите за избавление от всички несгоди и пороци на пазарната икономика. Често фестивалите са съпроводени с музика, изпълнявана от самите хора, които са дошли или пък с по-широки обсъждания на теми като политика, икономика, образование и други, в които всеки има право на глас и мнение и се съблюдават толерантността, равенството и уважението.
От тук накъде?
До момента "Безплатният фестивал" се провеждаше само на открито и то рядко, няколко пъти в годината. Следващата стъпка за всички нас може би е да започнем да го провеждаме по-често, а също и през по-студените месеци, като намерим гостоприемно място (например хостел или пък някое читалище) и хора, които също като нас са готови да споделят и да се почувстват част от една позитивна общност.
В крайна сметка не можем да очакваме да привлечем хиляди, когато тези фестивали се осъществяват напосоки всяка година или два-три пъти годишно. Постоянството е един от най-важните елементи на успешния "Безплатен фестивал". Непостоянното разписание неминуемо означава, че броят на посетителите ще бъде ограничен до тези, които са пряко свързани с мрежите, по които се осъществява обявяването; постоянното събитие може евентуално да привлече много хора, след като мълвата се разпростре извън кръговете, от които произлиза първоначално. Но все пак не трябва да провеждаме събитието и по-често, отколкото можем да се снабдим с нова доза енергия и ентусиазъм. Всеки един трябва да бъде уникално събитие, с достатъчно усилие, вложено в него, за да го превърнем в нещо забележително. По този начин хората винаги ще се появяват, за да видят какво се случва и да отнесат със себе си не просто вещи, а приятни емоции.
Само някои от нещата, които са били споделяни на подобни "Безплатни фестивали" по света:
Телевизори, стерео уредби и компютри
- Мебели, сгъваеми легла, легла и уреди за упражнения
- CDта, DVDта, видеокасети и касети
- Дрехи от тениски до ботуши за ски
- Куфари, лавици за книги и дъски за гладене
- Домашно направени къщички за птици
- Дърва за огрев
- Семена и зеленчуци
- Шампоани, балсами, хидратантни кремове и други тоалетни принадлежности
- Детски играчки, бебешки дрехи и пелени
- Топла супа, салати, пуканки, царевичен хляб, чай, кафе и други неща за обяд
- Бананов хляб, безброй кексове и пайове, вегетариански шоколадови бисквити
Огромно количество бакалски стоки
- Хиляди, хиляди брошури, списания и вестници
- Книги и списания
- Гледане на карти Таро и предсказване на съдбата
- Акупунктура, рейки и масаж
- Подстригване
- Велосипеди
- Поправка за велосипеди, извършвана от опитни механици на велосипеди.
- Съвети за поправка на автомобили от професионални автомеханици
- Тениски с картинки, включително и някои, които празнуваха нашия "Безплатен пазар"
- Работилници за самозащита
- Уроци по чело и арфа
- Изпълнения от барабанисти, фолклорни певци, класически музиканти, маршови оркестри, и дузини кукловодски трупи
- Игри от шах до фризби
(1) До момента у нас са проведени най-малко 9 подобни Безплатни фестивала:
