Застрахователно дело Глава 23

Застрахователно дело

Глава 23

Баудрм П. Мейс

Резюме

Застрахователната индустрия все още се управлява от различните закони за създаването на Държавния застрахователен институт, за договорите и задълженията, за застраховане на имущества и различни други законодателства и наредби.

Съгласно Закона за Държавния.застрахователен институт (1946), преработен през 1969 г., цялата застрахователна индустрия е национализирана и е създаден държавен застрахователен монопол. През 1946 г. всички съществуващи тогава в страната български и чужди компании са престанали да действат. Съгласно Член I, алинея 1 от закона ДЗИ има изключителното право да осъществява всички видове застрахователни операции на национална територия.

ДЗИ осъществяваше и външна застрахователна и презастраховател­на дейност до 1961 г., когато с Постановление 155 е създадено Българс­кото външно застрахователно и презастрахователно дружество (Булстрад) като акционерно дружество. От тогава ДЗИ осъществява из­цяло вътрешно застраховане в лева, докато Булстрад осъществява изця­ло външно валутно застраховане, както и директно задгранично застраховане и приема презастрахователен бизнес от чужбина. ДЗИ не е формална акционерна или взаимна (взаимозастрахователна) компания, а по-скоро държавен механизъм, който заедно с Булстрад сега е под над­зора на Министерството на финансите.

Няма застрахователен комисар или застрахователна надзорна служ­ба, тъй като всъщност няма застрахователен пазар и не се съставят и из­дават застрахователни статистики, ДЗИ няма "годишен отчет" за дейността си, макар че са дадени следните ключови показатели за 1989 г., всички показани в лева:

Общ приход                                                                  1055 000 000

Общ премиен приход                                                    988000000     (Разликата между горните

                                                                                                           вероятно е приход от лихви)

Премийният приход включва:

Доброволно застраховане                                             519000000

Задължително застраховане                                          462000000

Общо щети                                                                    719000000

Математически резерв (живот)                                     1709000000

Сметките на Булстрад за 1989 г. показват следното:

Общо премия                                                                94000000

Лихва                                                                             12229000

Акционерен капитал                                                       25000000       (изпяло внесен)

Резервен фонд                                                               70000000      (без премиен резерв)

Печалба                                                                          18475000

Общо активи                                                                 236 519 000

 

Приходът в действителност е в чужда валута.

ДЗИ има Централно управление в София и 106 клона в цялата стра­на; общият брой на служителите е приблизително 2 500, като 120 са в ЦУ. ДЗИ има около 2 500 агенти, работещи целодневно на базата на комисионна. Съществуването на застрахователни брокери не е предвиде­но в закони и поради това сега в страната такива не действат.

Централното управление на Булстрад също се намира в София, общият брой на персонала е около 130 и компанията поддържа четири клона в страната плюс частична собственост на брокерска фирма в Лондон. Наскоро Булстрад създаде отделна застрахователна компания

• Моторна застрахователна компания (М1С), която се специализира в автомобилната област. Първоначалният капитал е 5 000 000 лева, но бе заявено, че тази сума включва "известно количество" САЩ долари. И накрая Булстрад съобщи, че възнамерява да основе местна застрахова­телна брокерска компания с участието на няколко чужди застрахователи и презастрахователи.

Първият опит да се дерегулира и осъвремени застрахователната система започва през 1988 г., когато са били изготвени препоръки съвместно от ДЗИ и Булстрад, които са представени пред Министерство на икономиката и планирането. Тези препоръки са били:

• да бъде премахнат държавният монопол, като по този начин се създаде застрахователен пазар в страната;

• да се създаде като орган застрахователен надзор;

• да бъде приет нов закон за застраховането.

Счита се, че тези препоръки са били приети, независимо че изготвя­ето на новия закон за застраховането беше отложено, за да съвпадне с изготвянето на нови закони за здравното обслужване и общественото осигуряване.

През януари 1989 г. Държавният съвет публикува Указ N0. 56. Въпросният указ очерта нов път, по който трябва да се ръководи икономика­та, т.е. съществуващите държавни предприятия да бъдат реорганизирани в законни рамки като държавни фирми, акционерни компании, компании с ограничена отговорност, компании с неограниче­на отговорност или частни компании, които могат да бъдат с чужд или смесен произход. Указ 56 позволява всички дейности с изключение на тези, забранени със закон, указ или акт на правителството и съответно сега ДЗИ предприема застрахователна дейност в чужда валута, а Булст­рад започва да развива вътрешно застраховане.

В резултат на Указ 56 е създадена поне една нова частна застрахователна компания, наречена "Орел Г", а Земеделската партия (БЗНС -бел.пр.) основа застрахователна кооперация. Не е ясно колко активна може да е застрахователната кооперация в настоящия момент, но се знае, че друг указ на Държавния съвет за селското стопанство, издаден през май 1989 год., позволява формирането на застрахователни кооперации, които могат да действат като взаимни компании.

 

Формулиране на проблема

• В България няма истински застрахователен пазар, което се дължи на национализацията през 1946 год. и формирането на ДЗИ и Булстрад.

• Няма застрахователен надзорен орган, който да регулира индустрията и да защитава интересите на застрахованите.

• Голяма част от всички продавани застраховки са задължителни, т.е. отговорност за трети лица и каско на моторни превозни средства (МПС), пожар на държавни и частни имущества, земеделски култу­ри, стоки по време на превоз и т.н., така че задължителните премии през 1989 год. се изчисляват на около 50 % от сбора.

• Пазарът в основни линии е стагниращ през последните 44 години на монопол, макар че застрахователните резултати като цяло изглеждат печеливши, което се дължи на съществуването на тарифи.

• Доходите от извънзастрахователни лихви и капиталовложения не са известни или недостатъчно изявени.

 

Формулиране на потребностите

•  Да се създаде свободно конкурентна застрахователна среда чрез дерегулация и по този начин да се въведе свободен застрахователен па­зар.

•  Необходим е орган на застрахователен надзор, който да регулира новия застрахователен пазар и да защитава застрахованите.

•  Задължителното застраховане (с евентуално изключение на отговорност трети лица на МПС) да бъде премахнато и да се предприемат действия, които да позволят да бъдат развити нови (застрахователни) продукти в съзвучие с нововъзникващия сектор на частния бизнес.

• Необходимо е застраховането, общественото и здравното осигуряване да обслужва фирмите и лицата на конкурентна основа чрез разви­ване на модерна система на социална защита (вкл. пенсии поради старост, здравното осигуряване, осигуряване на безработните и т.н.) без твърде много социална несигурност и напрежение. Освен това трябва да има сътрудничество в социалното осигуряване от страна на държавата, застрахователя и гражданите с участие на всички равни­ща. ДЗИ да стане акционерна компания и да действа като истински застраховател, а не само като механизъм на правителството, обслуж­ващ главно задължителните застраховки, които обществеността изг­лежда счита като разновидност на данък, който трябва да плати, особено като се има предвид, че полици никога не се издават.

 

Досегашни резултати

•  През 1988 год. ДЗИ и Булстрад предложиха да бъде премахнат застрахователният монопол, да се създаде регулиращ орган и да се прие­ме нов застрахователен закон; на практика всичко това е все още висящо.

•   Указ No. 56 от януари 1989 год. на Държавния съвет позволява да бъ­дат организирани частни фирми и разрешава на ДЗИ и Булстрад да се конкурират. По това време ДЗИ направи опит да промени Член 1 от Закона, създал собствения му монопол, така че той да може да ста­не акционерна компания и да прекрати своето монополно положе­ние. Като разбираме, това предложение все още чака своя ред в проекто-указите. Въпрос: Наистина ли е необходимо изменението на Чл. 1 от Закона за ДЗИ и неговия монопол предвид на Указ 56? ДЗИ явно счита, че това е така и вече е поискал съдебно решение по въп­роса.

• След като старото правителство подаде оставка, новото правителство изготви програма за излизане от кризата. Както разбираме, в но­вата програма се предвижда ново законодателство по застраховането, макар че бе постигнато съгласие новото законода­телство да бъде отложено за след изборите през м. юни 1990 год. Междувременно Министерството на финансите поиска ДЗИ и Булстрад да направят техните препоръки по отношение на новия закон за застраховането преди края на септември 1990 год. Така стоят нещата засега.

Независимо от Указ 56 правното положение все още изглежда неясно и трябва незабавно да се изясни, преди да пристъпим към това, което ще бъде сравнимо с пълна дсрегулация.

 

Варианти на реформата

• Ясно е, че застраховането трябва да бъде напълно дерегулирано, като с това се създаде местен застрахователен пазар, който може да фоку­сира върху нуждите на държателите на полици (застрахованите), включително възникващия частен сектор в търговията, индустрията, услугите и селското стопанство.

• Дерегулацията ще служи като поддръжка и развиване на собствената '  програма₅на правителството за приватизация, като в същото време ще окуражава потенциални чужди инвеститори.

• Правителството трябва да вземе решение за нов застрахователен закон, който се предполага че ще включва постановки, подобни на тези в страните на ЕИО по отношение на платежоспособност, внесен ка­питал и технически застрахователни резерви.

• Да бъде създаден орган за застрахователен надзор, който да регулира индустрията и да предпазва застрахования, като се използува за мо­дел регулиращите органи, които действат понастоящем в страните на Западна Европа.

• В застрахователния сектор има основно две форми на организация, т.е. акционерни или взаимни компании, като основната разлика е, че взаимните компании са собственост на самите застраховани. Предвижданата реформата в застрахователния закон би трябвало да предвиди и двата вида застрахователни предприятия.

• Важно е приватизацията да се извърши много бързо, тъй като това ще намали настоящата несигурност и всъщност ще представлява обръщение с ясно излагане на намеренията към обществеността и потенциалните чужди инвеститори, било в застрахователния сектор или другаде. Бързото решение също ще помогне в привличането и задър­жането на добре образовани кадри в застрахователната индустрия.

• Ако е необходимо, да бъдат компенсирани (обезщетени) собствениците на българските компании (и на чуждите агенции/клонове), кои­то са били национализирани през 1946 г., и тъй като може да няма налице свободни средства, една възможност е да бъдат върнати па­рите на предишните собственици в течение на един период от време (да речем от 3 до 15 години) с акции в отново основаните ДЗИ и Булстрад или техните приемни компании.

Трябва да бъдат направени проучвания, за да се установи дали ДЗИ и Булстрад трябва да останат напълно или частично държавна собстве­ност и дали ДЗИ и Булстрад трябва да бъдат разделени на една или по­вече компании. Може да бъде формиран неутрален комитет "за дължимо старание", който да проведе тези проучвания заедно със се­гашното ръководство на ДЗИ и Булстрад.

Развитието на животозастраховането може да служи за засилване на спестяванията и на бъдещи инвестиционни активи. Специална работна група от експерти по жшютозастраховане трябва да се съсредоточи вър­ху възможностите за развитие и нуждите, като се знае, че сега са в сила около 11 млн. полици застраховка "Живот" при население в страната в сегашния момент около 9 млн.

Следвайки модела на развитие на Европейската общност, предложението е в България да се премине към предоставяне на животозастраховане на конкурентна основа, т.е. частно застраховане и за предпочитане при нов застрахователен закон, предвиждащ отделна корпоративна еди­ница, която се занимава единствено с животозастраховане и подобни застраховки като здравно застраховане.

България би следвало да запази задължителна основна система на здравно и социално осигуряване, гарантирайки минимално основно равнище на осигурителните вноски като защитна мрежа, но едновременно съчетана с въвеждането на нови и доброволни допълнителни осигуров­ки за сметка на застрахованите и частните застрахователи.