Владимир Василевич Фокин
Към земята с наука
От 7-годишния опит на нетрадиционно градинарство
Посвещава се на хората с нестандартно мислене
Един - за всички
Добрия хазяин има много градинарски инструменти: бел, лопата, гребла, мотики, коса, вила… Тях може да ги замени един инструмент. Официално в Бюлетина на Руската федерация за изобретения и открития той се нарича "Ръчен почвообработващ инструмент на Фокин". По-лек от мотика и толкова универсален, че му подхождат няколко наименования: плоскорез, коса-мотика, ръчно рало. В предприятията – производители го наричат "плоскорез Фокина".
Предлаганата от изобретателя нетрадиционна технология за градинарство позволява да се подготви почвата за сеене и посаждане няколко пъти по-бързо и лесно, отколкото ако се копае земята с лопата; При това се повишава биологическата активност на почвата и реколтата.
Инструментът е лек и удобен за пренасяне. Привържи го за колелото и тръгвай.
Този който е пробвал големия плоскорез, бързо и лесно се научава да прави лехи, да разрохква, да подравнява, да прави канавки за сеене на семена, да зарива, да се разправя с плевелите, да обработва плантации от ягоди с отрязване на излишните мустаци, да прочиства разрасли се малини... – общо да изпълнява двадесет различни работи.
Още по-лесно се изпълняват същите тези работи, но на по-малка дълбочина с малкия плоскорез. Той особено е удобен, лесен и бърз за плевене на тесните междуредия на морковите, лука и чесъна. Ръчния плоскорез заменя и лопатата. Но за всичко това без да се бърза...
Да се копае или да не се копае ?
"Разбира се да се копае... Или да се оре, - ще отговорят градинарите. – Колкото по-дълбоко, толкова по-добре".
Друг отговор от копаещите земята хиляда години едва ли ще чуеш.
Един мой добър познат говореше любовно: "Земята трябва да се прави мека като перушина... Тогава картофите като детска главица ще се родят". Устата не ми се отваря да му задам същия въпрос. Нищо няма да каже, само ще допре показалеца към слепоочието и ще завърти натам-насам, - това е и отговора.
Той притежава 30 декара земя. Отгледа жребче, купи с плуг, култиватор, брана. Гледа две крави, прасета, кокошки... Неговия земеделски участък е най-наторен в селото. Земята – като пух. В удачна година картофи насъбира на воля, разстила в двора, суши, преглежда, насипва в мазето. Но... примерно след месец, отново преглежда. Загнилите изнася на животните. С кофи.
У другите пак същото. Гният. Недоумяват: годината ли е такава?.. Такива години са все по-често.
Надига се друг въпрос: "Не отмъщава ли земята за това, дето ние нея я обръщаме от една страна на друга?"
Кой разрохва земята в природата ?
Имаше такъв случай. Получихме място. Земята - като камък: от отдавна не е виждала торене. Първата година минахме криво-ляво без оборски тор. Късната есен се удаде да докарам две тракторни ремаркета. Зная: разхвърлял ли си тора, - веднага го заривай. Дълго търсих кой да наема... Договорих се. Разхвърляха тора. А тракториста не дойде. Разхвърляният в равномерен слой тор отиде под снега.
...Рано пролетта наточихме лопатите и се взехме семейно за работата. Знаейки, колко тежка беше земята в миналата година, с голяма сила натиснах с крак на лопатата, и тя.. потъна. Още веднъж – пак както в празно място. И така на цялото място, тъкмо по мярката, да не копаеш, ако не бяха плевелите...
Заподскачаха по разкопаното гарваните, търсейки дъждовни червеи. Ето кой разрохка земята!
Ако се докоснем до науката...
За почвата и нейните обитатели са отпечатани само няколко книжки. Успях да намеря: М. Гиляров, Д. Криволуцкий "Живот в почвата", Москва, 1985 г.; А.Тюрюканов "За какво говори и мълчи почвата", Москва, 1990 г.; В. Пальман "Когато, ходиш по тревата", Москва, 1991 г. Четат се като научно-фантастически романи с неизвестно продължение.
През 1839 година при връщането си от околосветско пътешествие, Чарльз Дарвин, първи изказва съображения за ролята на дъждовните червеи в формирането на органичния слой на почвата. Този проблем го е занимавал всичките следващи години. Резултат на работата му става излязлата в 1881 година книга "Образуване на растителния слой от дейността на дъждовните червеи".
Отговаряйки на съмняващите се в това, че нищожните червеи са способни да извършват тази огромна работа, Дарвин с горчивина пише: „Тук ние се сблъскваме с това неумение да се сумират резултатите от постоянно извършващите се явления, което често вече е задържало движението на науката напред”.
Червеите, проникващи на дълбочина до 1,5 – 2 метра, прокарват в земята огромно количество тунели и вкарват навътре растителните отпадъци.
Количеството и масата на изпражненията на червеите - копролитите, ежегодно образувани в природните условия е огромно. В Подмосковието на хектар необработвана земя с многогодишни треви - неплодородна сивкавобяла почва (при 180 червеи на квадратен метър) се образуват 53 тона копролити за година.
Под краката - цял свят !
Дъждовните червеи са най-видимата част от обитателите на почвата. При внимателно разглеждане на почвата се виждат многоножки, личинки на насекоми, малки кърлежи... В тънкият повърхностен слой на водата, която обвива почвените частици сноват микроскопични червейчета, камшичести едноклетъчни.
С помощта на микроскопа се виждат много други микроорганизми. Учените са определили, че под един квадратен метър почва се крият – можете ли да си представите! - 20 милиарда прости микроорганизми.
Ето какво е написал В.В. Докучаев: "Пробвайте да изрежете от древна недокосната степ един кубик почва и ще видите в него повече корени, треви, ходове на бръмбари, личинки отколкото земя. Всичко това клокочи, пробива, точи, рие почвата, и се получава несравнима с нищо пореста гъба”.
Най-дългогодишната война
Какво правим когато прекопаваме или орем ?
Водим най-продължителната война в новата история на човечеството. Представете си, че Вас в едни шорти и тениска от знойния юг изведнъж са ви пренесли в Арктика на 50 градусов студ. Или от Арктика – под слънцето на Сахара (+ 60 градуса).
При такава „депортация” може и да не отидеш на оня свят, но за съзидателна работа и мисъл няма да има. Само да оцелееш!
Това същото се случва с вътрешните обитатели на почвата, когато ние я преобръщаме. Многомилярдното "население" на повърхностния, топъл слой неочаквано попада в "Арктика". Тези пък от долният, прохладен слой - в "Сахара". И така всяка година. При "добрите" градинари два пъти: пролет и есен. Добре е, ако останалите живи микроорганизми получат допълнителна храна в вид на тор за увеличаване на числеността. Но, както се казва „влака е тръгнал отдавна”: едните умрели, другите са в шок. Кога ще успеят да се възстановят и да продължат работата ?
И ето живота си взима своето - числеността на обитателите на почвата се възстановява. А ние тях... пак с лопатата.
Още по-зле става, когато останалите живи съвсем не получават допълнителна храна. Тогава обработената с обръщане на дебелия слой почва се превръща в плътна, безструктурна маса с занижени водно-физически и въздушно-химически свойства. Изтощените почви са силно податливи на ерозия, повече страдат от засушаване и преовлажняване. Добивите намаляват и клонят към нула.
Но природата постъпва мъдро: на изтощените земи особено бурно растат плевели. Умирайки те дават храна на почвените организми. И тяхната численост расте. Постепенно се увеличава плодородния слой, земята възстановява своите сили. Така на недокоснатите от човека територии за много столетия се е образувал чернозема.
Съюз с природата
В началото на 40-те години на XX век бъдещия народен академик и два пъти Герой на Социалистическия труд Т.С. Малцев, изучавайки влиянието на традиционното оране на почвата, вижда, как към лоша страна се изменят условията живот на почвените организми, как се разрушава структурата...
И достигнал до извода, че всяка година не трябва да се оре. Трябва само да се прави плитко, повърхностно обелване и дълбоко разрохкване без да се обръща почвата.
При щадящата обработка на земята почвените обитатели остават на местата си.
Безпреобръщащата, плозкорезна обработка си проправи път по полетата на Западен Сибир, Алтай, Поволжието, Северен Кавказ, Нечерноземната зона, Украйна. Още по-широко, отколкото при нас, използват сега плозкореза в Америка, където повече от 15 години не се произвеждат плугове.
Ако има машинен плозкорез, защо да няма и ръчен?
Подръпвайки за нишката
Ръчния плозкорез е изобретен след инфаркт. От болницата ме изписаха в края на септември. В градината – плевели. Съседските лехи отдавна са прекопани. Взех лопатата, копнах един път, втори и ... седнах. Лекарите ненапразно предупреждаваха...
Богатата градина – отплата и радост. Във всяко листо, стъбло, във всяка клонка става нещо такова, което не е по силите даже на най-хитроумната автоматика. Разходиш ли се покрай лехите – като чели със сока на земята се налееш. И – ех! Какво нещо да измисля, за да не се откажа от градината ?!
...Веднъж бях поразен, гледайки, как маломощен колесни трактор лесно, бързо, с широк ред, но не както с плуг, обработваше полето с плозкорез.
От интерес стъпих отгоре – пружинира! Да имаше такъв на вилния участък... Но къде ти там: ако тракторния плозкорез-триъгълник се намали даже 10 пъти, силите няма да стигнат да го тегля под повърхностния слой на почвата.
И ето – нишка! Очерка на журналиста-агроном Анатолий Иващенко: „Прокопий Тихонович Золотарев, агроном от Полтава, експериментирайки с обработката на почвите, заявява: „ За да се получават добри добиви (от зърнови култури), земята не трябва нито да се оре, нито да се отлюспва, нито да се култивира, нито да се браносва... Трябва само да се сее и събира реколта”.
Фантастика!.. Обаче, погледнато от друг ъгъл: ако се мобилизира армия от дъждовни червеи.., отрязвайки плевелите с тънко и здраво острие.., работейки по хоризонтала.., после по вертикала...
Премислях години. Направих за три дни.
Може да не се копае
Пролетта беше изпит. Първо сеем моркови, садим лук (арпаджик). Лехите, не прекопавани есента, приседнали, разпълзяли се, зараснали. В ръцете – плозкорез. Застанах в едно междуредие, пригребвам земята от противоположната страна на лехата. Лесно... Задълбочих междуредието по цялата дължина. Задълбочавам другото... След това разрохквам повърхността на лехата по хоризонтала. С пращене се изскубват плевелите. Жената протегна ръце да ги събере и да ги отнесе зад оградата.
- Не пипай, - казвам, - тука ще изгният.
После започнах да разрохквам по вертикала, 15 сантиметра надолу (в миналото са обработвали на 10-15 см). Лесно... Жената стои с кофа арпаджик, гледа и се удивлява на бързината. Подготвих 3 метра лехи. Канавки за лука нарязах.
Жената в градинските работи - юнак. Заедно да садим арпаджик – няма да я настигнеш. Започна да сади. - А аз – за своето. Направих леха, канавки нарязах. Получи се така бързо, че жената още и
половината не беше минала... Връщам се за да помогна.
- Не се радвай преждевременно, - говори. – Още не се знае, какво на некопаното ще израсне.
- Бързо се справихме с единия участък. Преминахме на другия... По „некопания” метод посадихме и картофи. По два реда на леха. По-удобно се оказа. Бързо. И главното – лесно.
В началото на юни от интерес изпробвах да пробода лехата с пръчка от малина – да видя на колко ще влезе. Както в пустота... Замерих – 45 см! Прободох на друго място, в трето. Цялата градина избодох. Навсякъде толкова. Непрекопаваната земя се оказа по рохкава от прекопаната с два пъти и малко. Но, мисля, това е така, навярно, от това, че в предишните години участъка беше добре наторен: тор, торф, стърготини.
На втория участък, където беше торено значително по-малко, и на третия, където тор дълго не се удаваше да се докара, пръчката също влизаше в земята по-дълбоко отколкото при копване с лопата. Я гледай ти!!!
Реколтата израсна на некопаната земя. Вече втора петилетка, откакто не копая земята. Може само стари ягоди. Половин леха до обяд, половин леха следобед. Тежко. По тази причина, за съжаление не торя земята, само може да сложа по шепа угнил тор от кофата на картофено гнездо. Но градините не искат да отстъпват на съседските, прекопавани и много добре наторени...
Когато започнаха в селските местности почти да ни принуждават да взимаме земеделски участъци (взимайте колкото можете да обработвате), към нашите три декара и малко се добавиха още 20 декара и 15 – на децата: имайки земя няма да пропаднат. Веднъж цялата тази земя се принудихме да обработваме двамата (дъщерята се учеше, синът беше в армията). Тогава беше тежко. Почти половин хектар е нали...
Как е по-лесно ?
Когато на човека не му достигат силите, от само себе си възникват въпросите: „Трябва ли?” и „Как е по-лесно?”.
Не помня, например, че някога да съм преглеждал и сортирал картофите в хранилището. Суша картофите по време на събирането, мимоходом.
Изкопавам с вилата картофите от два-три гнезда на първите редове. Уморявам се. Заставам на колене (така е по-лесно) в междуредието. С ръце издърпвам стъблата от гнездата. Откъсвам картофите. Подреждам всяко гнездо на земята отделно. „Минавам” по всички разровени гнезда – като чели си починах. Отново с вилата. Докато „изкореняваш” гнездата от втория ред на същата леха, на първите редове купчинките с картофи са подсъхнали...
Отначало събирам картофите за семена. От най-добрите гнезда. Селекция! После големите и дребните. Докато свърша с тази работа, на вторите редове на лехата картофите също са подсъхнали. Събирам по същия начин. Всички – в чували, по две кофи, и – в хранилището. Зимата, пълнейки кофата: ще изхвърлиш максимум един, два картофа, не повече. Ползата от гнездата ? Плозкореза ?
Случват се в нашата местност години, когато валят и валят дъждове. Ораната земя на съседите става кисел, два пъти кисел. Да преминеш – дума да не става. Картофите, тези които са надълбоко, се задушават и умират. А ние ходиме покрай лехите свободно. Междуредията са отъпкани, не поддават.
Случва се и да засушее. Тогава от стъблата на съседските картофи влагата изчезва почти напълно. Некопаните и неораните гнезда по-меко преживяват природните катаклизми: при засушаване по-малко изпаряват влага, а в дъждовете не задържат водата. А малко само да се разведри, взимаме плозкорезите и „даваме въздух” на корените по пътя на надупчване/нарязване на отвори върху междуредията.
Това, че реколтата на лехите е по-висока, отколкото равномерно изорано поле е известно. Хората отдавна би трябвало всичко на лехи да отглеждат.
Размишления
Да прекопаеш без тор – погубваш обитателите на почвата.
Копаеш с тор – погубваш и веднага „намасляваш” останалите живи. С плозкореза – не вредиш. А ако дадеш и торец, то „светът” на почвата „клокочи, пробива, точи, рие” в пълна сила. Всяка „амеба” изпълнява своето предназначение.
Значи, главните свои усилия човек трябва да насочи не към обработката на почвата, а за попълване на запасите от органични
вещества. Нахранените природни „орачи” ще разрохкат земята по-добре от човека. И ето остава само „сеене и събиране на реколта”. В промеждутъците – да намаляваш плевелите.
А какво да бъде с тора? Него го зариват...
На недокоснатите от човека земи, никой изпражненията на животните и умрелите растения не зарива. Така че, ако тора е много, може да се разстеле по лехите преди зимата, както се получи, когато ме „измами” тракториста. Ето как земята е разрохкана – само премахни плевелите и сей.
...Веднъж се случи да разстилам тор и в лятно време, на краставиците. Полях с вода. Силно тръгнаха на ръст и дадоха отлична реколта. В края на сезона на лехите тор не остана: отнесоха го дъждовните червеи.
Ако тора е малко, градинарите го компостират в купчини с други органични вещества. Донеси, сложи, разбърквай, разнеси... Тежко. И трябва ли? Нали в природата все-пак, никой органичните отпадъци в купчина не събира и след това не разнася по растенията. Не е ли по-добре компоста да се приготвя „не излизайки от касата”, т.е. в междуредията на лехите ?
Още наблюдения. Сред градината – купчина тор. На разстояние три метра от нея – необичайно мощни картофени стъбла. По-далече – обичайни. Същото е и около торфа. Практически извод: слагане на органичните отпадъци, а, може би, и неорганичните - всички само в междуредията. Положителното действие се разпространява на цялата градина. Тука има още един плюс. Слагайки органичните отпадъци в междуредията - тази дейност може да се извършва даже през лятото, без да се пречи на развитието на растения. Без да се бърза: всичко е посадено, расте, няма за какво да се препуска. (Погледни рис.1). Дойде ли време да се формират лехите – донесените органични отпадъци, частично угнили, ще попаднат в тях. За следващото по нататък не се безпокой – червеите всичко ще преработят в хумус.
Как да стане при тези, който няма тор ?
Да отглеждат две реколти.
Земята една реколта едва ражда, а тук – две? Ще обеднее почвата. Да, ако и втората реколта, както първата, се вземе от земята – ще обеднее. Но даже ако само една реколта във вид на специално отгледана зелена маса се даде на земята, тя ще получи подкрепление.
Т.С. Малцев доказва: растенията оставят органични вещества в земята повече, отколкото употребяват. Така се е образувал чернозема. Така че, този който е събрал репичките, лука, чесъна, краставиците, доматите – в същия ден, без да чака, да разрохква с плозкореза лехите, да нареже канавки да сее каквито и да са бързо растящи култури. Колкото до зимата израснат, толкова и ще израснат.
Как ще зазеленее градината, ставайки подобна на природна ливадка, там където земята от пролетта до зимата не почива нито ден! Нашите градини и ранна пролет са в черен цвят, и късна есен, изорани/изкопани, в траур: нито кислород дават, нито очите и душата радват.
Изчисленията доказват, че за добро подхранване на почвата с органични вещества са необходими две, по-добре три реколти зелена маса (растения, които специално се отглеждат за зелен тор, се наричат сидерати от латински «сидерус» - звезда). Там където трябват три ремаркета тор, при една реколта от зелен тор, ще потрябват две. Икономия!
А какво ще стане ако изтощената земя се остави само за зелен тор? Окосил първата реколта – в канавките между лехите. Посял втората – на същото място. За сезон, ако се постараеш, може да се отгледат и три реколти. На следващата година сей, каквото ти душа иска, все едно, че си торил с тор.
Отглеждаме "тор" на лехите
Мислено разделете всичките култури на три: Ранно сеене: репички, лук, салати, бакла, грах, копър, моркови, магданоз. Тука ще отнесем и презимувалия чесън.
Средновременно сеене: ранно зеле, картофи, цвекло, боб, ряпа...
Късно сеене: краставички, домати, чушки, зимно зеле...
В зависимост от групата избираме и вариант за отглеждане на зелена маса за наторяване.
Ранни култури. Например, лук.
В четири канавки на леха с широчина метър арпаджик (дребния може да се посади веднага след стопяването на снега, той няма да загние или да поникне преждевременно). Междуредията от 25 см в лехата са най-оптимални за получаване на добра реколта и за лесно прочистване на плевелите с помощта на малкия плозкорез.
След обирането на лука, направете леха, нарежете няколко (в зависимост от културата за зелен тор) канавки и сейте, например бакла. Ако предварително се накисне във вода, за да покълне, то до зимата в средните редове ще пораснат на 40-50 см и повече. Нейните корени ще проникнат на дълбочина до 120 см. Не пипайте баклата до пролетта. Тя и през късната есен при затопляне расте, а зимата и снега ще задържи.
Изключение от тази група правят морковите и магданоза. Насейте ги на лехата в четири реда. Между тях (също много рано) посейте, например салата. Тя ще защити морковите от изсъхване, което е важно в първия период на развитие, и ще възпира и заглуши плевелите. Когато салатите започне да пречат на морковите, изтръгнете ги с корените и ги сложете в междуредията.
Добра идея е при посяването на морковите в техните редове да сее лук, примерно през половин метър. Рано появилите се стръкове ще обозначат редовете с моркови, което ще позволи да се премахват плевелите в междуредията до появяването на самите моркови. Плевелите на този етап са на стадия „нишки”, много са уязвими и се унищожават на 70-80%.
Средноранни култури. Например, картофи.
Седмица, две преди прибирането на картофите отрежете стъблата. По-добре е стъблата да се изсушат и изгорят, за да не се трупат болестни огнища на мястото. В освободилите се от тях междуредия може да се посади култура за зелен тор. В този случай картофите трябва да се прибират внимателно, за да не се стъпчат току-що прокаралите стръкове. Ако нямате желание да се занимавате, сейте културите за зелен тор след прибирането на картофите.
Освен еднолетни такива култури, хубаво е да се посади зимна ръж. За да направи повече зелена маса, на това място следващата година садете от късните растения или картофи. Късно посадените картофи дават особени семена, от които се получава по-висока реколта следващата година.
Късни култури. Например, краставици/корнишони.
Веднага след стопяване на снега, садете на лехите студоустойчиви, с бърз растеж на зелената маса растения. По-време на саденето на краставиците обработете междуредията на лехите с плозкореза и посадете в тях краставиците. Докато поникват и набират сили, на тях съседите не са им страшни. Освен това, ще прикриват при застудяване. Когато дойде времето, срежете растенията за зеления тор с малкия плозкорез и ги сложете в междуредията. След събиране на основната реколта на краставиците (ако още не е застудяло) съберете стъблата, разрохкайте гнездата и посадете втора култура за зелен тор.
Какво да се засади за зелен тор ?
Зеленият тор – това е хубав и постоянно възстановяващ се източник на органични вещества. Кореновата система на много от растенията за зелен тор извлича от дълбоките слоеве на почвата фосфорна киселина, калций, магнезий и много други микроелементи. Вдигнати на повърхността, те стават достъпни за културните растения.
Зеления тор защитава почвата от ерозия, помага в борбата с плевелите и болестите на растенията, подобрява физико-химическите свойства на почвата, повишава нейната биологична активност. Списъка на растенията за зелен тор е обширен. Ако след събирането на ранните картофи, лук, чесън до студовете остават 70-80 дни, то може да се отглежда тънколистен люпин (lupinus), грахово-овесена смес, фиево-овесена смес, фаселия (Phаcelia), рапица (Brassica Napus), злина (Barbarea), бяла горчица, просо, елда и т. н. Не гледайте в календара: колкото израсне. Случва се след застудяванията да стане топло: даже бобовите растения успяват да цъфнат на първия етаж.
В последната година от ползването на ягодова плантация, след събиране на ягодите мястото се прекопава, изравнява и се сее тънколистен люпин, грах, фий и техни смеси с житни култури, които растат до късна есен.
Тези препоръки дава К. Довбан в брошурата „Зелено наторяване”.
На мястото, където в следващата година се предполага че ще се отглеждат краставици, домати, зеле и други късно посаждаеми култури, може есента да се посади зимна ръж, пшеница, рапица, злина.
Не трябват много семената. От ръж, например, около 2 килограма на декар. За да израсте повече зелена маса, семената на културите преди посяването е хубаво да се накиснат (рътене) или да се поръсят с вода.
Отглеждане на растения за наторяване – това е интересна и творческа работа. Появи се нов за нас японски зеленчук – дайкон (вид ряпа), трябва да пробвате. Той за кратко време дава доста голям кореноплод. Сее се в края на юни, началото на юли. Оставете реколтата на дайкона заедно с зелената маса през зимата. Колко храна ще получат обитателите на почвата, когато той изгние!
Останали ли Ви са семена от различни култури с просрочен срок на съхранение – не ги хвърляйте. Посейте ги гъсто на освободената земя...
Във всяка местност се намират бързорастящи плевели. Съберете семена. Може, те да дадат повече зелена маса, отколкото препоръчваните от учените растения. Използвайте само еднолетни, с многолетните е по-трудно да се борите.
И тук не минава без изключения. Ранната пролет при обработката на лехите, старайте се да не пипате глухарчетата. Нека да растат. Когато дойде време да се разрохква-загърля, лесно ще ги срежете с плозкореза. Органичен тор! Може да е малко, но земята ще поработи за себе си.
За да имате много добра градина, използвайте всичко което ви е по силите: тор, торф, стърготини (тях трябва да напудрите за неутрализация на киселинността с тебеширено брашно, дървесна пепел или гасена вар), кори, битови отпадъци.
Главната задача на земеделеца – „земята да сътворява”. Ако постоянно преобръщаш, хубаво не чакай: ще затвърдее, закаменее, никакъв щадящ плозкорез няма да помогне, защото в почвата няма да остане кой да щадиш.
На земята трябва да даваш повече, отколкото взимаш от нея. Проценти – и то не малки! – тя ще начисли задължително. Наистина, не винаги веднага, малко по-късно…
На земята трябва да даваш повече, отколкото взимаш от нея. Проценти – и то не малки! – тя ще начисли задължително. Наистина, не винаги веднага, малко по-късно…
Плюсовете на нетрадиционността
Който има трактор, мотоплуг, кон, нека да преобръща земята и да гледа плодовете на своите ръце: как заплува земята след дъжд с нейните оредели обитатели, как се изсушават в горещо лято горните листа по стъблата на картофеното поле, как се уплътнява почвата от колела, вериги и от краката на земеделеца, как бавно се пробужда през пролетта разтревожената през есента земя и дълго-дълго не желае да допуска до себе си трактора, как се превръща в прах основното богатство на земята и нашето богатство – хумуса: отмива се от дъждовете и се отнася от вятъра. Слава Богу, ако на орача се удава да намали своя грях пред земята с завишена доза тор.
В машинното земеделие също се наблюдава тенденция за превръщане на полетата в градини. Изобретени са нови, щадящи земята, плугове-лехоправячи, които позволиха върху полузаблатените по-рано полета да се повиси реколтата, например от царевицата на 80%. На нормалните почви леховата система повиши реколтата на минимум два пъти, а добивите от картофи три пъти (списание „Изобретател и рационализатор”, №№ 7, 8, 1992).
При нас най-лекия лехотворец – ръчния плозкорез. На лехите не стъпваме, ходим по междуредията, където се стичат излишните води, където се запасяваме в удобно време с органични вещества. Как да не е курорт за дъждовните червеи? И не е ли фабрика за въглеводороди, строителния материал на реколтата? Неразтревожената есента земя се събужда рано пролетта, бързо съзрява за приемането на семената.
Загърляме по-лесно и бързо. Картофите, растящи на лехите в два реда, загърляме само от страната на междуредията, с което съкращаваме работата два пъти. Останалото място разрохкваме с голяма производителност.
„Ако хубаво не загърлиш – реколта не чакай”, - ще кажат някои.
Известния в целия свят международен експерт по агрономство доктор Джекоб Р. Миттлайдер казва така: „При високо загърляне на картофите броят на грудките им действително е по-голям. Но не всички набират необходимата големина. Ако картофите само се разрохкват – грудките са по-малко, но всичките са стокови, големи...”
Ние получаваме реколта на седмица-две по-рано. Не ни ли замързи – ще отгледаме до зимата още и зелен тор.
Разстилайки органичните торове по лехите в края на есента, ние продължаваме жизнеността на микроорганизмите и дъждовните червеи, способстваме за увеличаване на тяхната численост. Няма ли това действие обратна връзка? Нали доброто поражда добро.
Ако на някой „не му се дига ръката” тогава разстилайте тора, закопавайте повишена доза от него три пъти в годината. През останалото време не копайте, обработвайте земята с ръчния плозкорез или разрохквайте с вила.
Нетрадиционното градинарство коригира използването на минерални торове, имиджа на които намаля из за цената и повишаване на нитратите в продуктите. Ако навсякъде по разкопаното поле се разхвърлят минерални торове, то на многомилярдното „население” на почвата му става непоносимо. Злото поражда зло.
Създателя на отечествената агрохимия академик Д.Н. Прянишников многократно повтаряше, че трябва да се торят растенията, а не почвата.
При леховото земеделие препоръките на учения са лесно изпълними. Растенията са при нас „под ръката”, и минералните торове могат да се прилагат локално, по малко под всяко храстче. Но внимателно: не търпи химия киселинната почва и почвата с малко съдържание на органични вещества.
Садиме картофите по-новому
При това много на място идва инструмента за садена на картофи, който от само себе си се наложи към нетрадиционната технология. Той се изготвя от дръжка с диаметър 55 мм. Обработете го с брадва или тесла, закръглете го и, както е показано на рис. 2, врежете две дъсчици, заковавайки ги с пирони. Главата обработете с пила и шкурка. Вземете инструмента в ръце и поставете главичката му върху мястото за садене на посева. Натиснете с крак дъсчиците, както натискате с лопата. В почвата ще се образува ямка с диаметър 55 мм и дълбочина 120 мм. Направете всичките ямки на първия ред на лехата.
Отидете на другото междуредие и правете ямките на втория ред. При това, се ориентирайте по първия ред, с леко отместване в шахматен ред, задавайки за бъдещите стъбла на картофите оптимална площ за хранене. Остана само да се сложат в ямките грудките и да се засипят с почва с помощта на плозкореза.
Способа на посаждане в направени ямки има много преимущества.
Първо, може да се садят картофите от сам човек.
Второ, способът осигурява локално внасяне на минерални торове (премерена доза. Не преторявайте! Дървесна пепел – до 1 супена лъжица на ямка).
Трето, грудките могат да се засипят с шепа угнил тор от кофа. Това е добра добавка към отгледания зелен тор.
Четвърто, възглавницата от рохка почва и угнил тор много добре пропуска към корените атмосферен въздух. А уплътнената ямка оказва още по-благоприятно въздействие на растението: нейната повърхност кондензира въздушната влага, а от долните слоеве се издига капилярната влага. Корените се намират постоянно във въздушно-капилярна среда, както и трябва.
Дълбочината на посаждане (размера 120 мм на инструмента) – е ориентировъчна. Тя зависи от местните условия, характера на почвата и т.н. Малките грудки се засаждат по-плитко, големите – по-дълбоко. Така че този размер ще определи сам градинаря.
Разстоянието между ямките в реда също се определя, изхождайки от местните условия. Колкото е по-добре наторена почвата, толкова това разстояние е по-малко. Последните ямки трябва да бъдат на 25-30 см от края на лехата, за да има с какво да се загърлят картофите. Взима се земя и от междуредията.
Удобно е при нетрадиционното градинарство да се отглеждат картофите от кълнове.
Пролетно време картофените грудки в хранилището прорастват и даже правят брадичка от коренчета. Отделете кълновете от грудките и ги посадете в направените ямки с устройството за садене на картофи. Във всяка ямка по 5-7 бройки. Полейте ги. През първоначалния етап грижете се за тях както правите това за доматите. По-нататък – обичайната агротехника: разрохване, загърляне, събиране на реколтата. Отгледаните от кълновете на грудките картофи са почти с еднакви размери, големи, без признаци на заболявания, чисти, привлекателни. Хубаво е такива картофи да се използват за семена. За да се получат повече картофи за посадъчен материал, числото на ямките по редовете в лехата се увеличават.
Най-добрите кълнове – с дължина 10-15 см. Примерно така се отглеждат ранните картофи от разсад. Насипете в невисоко сандъче стърготини. Намокрете с вода. Плътно, на един слой сложете картофените грудки. Засипете с стърготини и навлажнете. Изнесете сандъчето в остъклен парник. Всичките тези операции се правят 3-4 седмици преди прекратяване на пролетните замръзвания. Грудките ще прорастат и ще дадат облистен разсад. Внимателно отделете разсада от грудките и го посадете в ямките на лехите. Грудките оставете в сандъчето, добавете стърготини, овлажнете и създайте още две реколти разсад, а грудките засадете в почвата или дайте на животните за храна.
Кълновете, събудили се първи, са най-желаните. Те дават най-рано реколта, и тя е по-висока.
Нашите коловози-междуредия позволяват с максимално удобство да се събират колорадските бръмбари и техните личинки, да се изтръгват и навреме да се отстраняват от мястото заболелите растения, водене на селекционна работа.
За събирането на колорадския бръмбар е достатъчно една метличка, широка кофа със силен солен разтвор на дъното. Вървиш по междуредието, виждаш семейство личинки – наклони кофата към храстчето и с метличката по него... По-рязко... Като дъжд ще затрополят по стените на кофата. Минеш по мястото, събереш „урожай” и прави с него каквото поискаш.
Сеем също по-новому
Уплътняването на почвата е благоприятно и за другите култури: морков, лук, магданоз, които изискват за поникване голяма влажност и не издържат на изсушаване в първия период на вегетация. За тях има друг инструмент (гледай рис. 3). Той се състои от дебела дъска, към която с метална планка е прикрепена дълга, както при греблото дръжка. В дъската се издълбават улеи с дълбочина 10-15 мм и широчина 10-15 мм. В тях се слагат лодчиците (четири) и се закрепят с винтове към дъската. Разстоянието между лодчиците – 25 см. Това е разстоянието между канавките на лехата. Лодчиците се стругуват от твърда дървесина и се шлифоват с шкурка. Отгоре върху дъската се завързва товар (1-2 тухли). Взима се уреда за дръжката и бавно се движи по лехата отначалото до края. Ако не сте закъснели със сеенето, то се образуват четири канавки с блестяща от влагата повърхност. Побързайте да посеете семената, докато не са засъхнали канавките.
Положителният ефект от посяването в уплътнените канавки е особено поразителен при арпаджика. Поникват стръкове едновременно, дружно, равни. Реколтата от сеитбата е хубава: даже в средния пояс на Русия някои екземпляри достигат размерите на продаваемия лук – ако искаш директно на масата.
Градинарите, избиращи на пазара дребен арпаджик, ориентирайки се по минутната изгода: с килограм дребен арпаджик ще насадиш повече място. Но каквото е семето – такава и реколтата. Ако правилно се съхранява арпаджика, той и когато е голям няма да изкуфее.
Всеки който усвои нетрадиционното градинарство, ще намери нови плюсове.
Особености
Главното, която трябва да се спазва безпрекословно – да не се ходи по лехите. Ни пролетта, ни лятото, ни есента. Стъпиш ли два пъти на едно и също място – земята не е същата. Лехата за нас е приказна покривка – която сама се покрива с ястия. Светиня. Не е желателно да ходиш по нея и зимата.
Още една особеност.
Когато копаят или орат с обръщане на пласта, плевелите попадат в дъното на браздата и дълго не порастват. Затова пък към средата на лятото изскачат нагъсто и взимат своето.
При обработката на земята с ръчния плозкорез корените на плевелите, за изключение на пирея и някои други, остават в горния слой. При пролетното разрохкване подалите се по-рано от другите плевели попадат под острието на плозкореза или се изскубват с корена, или пък се подрязват, или се унищожават на етапа „нишки”. Разрохкването стимулира останалите в земята плевели и те рано отрастват. По такъв начин основната борба с плевелите се предвижва на по ранен период. В останалото време участъка е чист. Интересно е да се наблюдава в първата половина на лятото: на съседните орани участъци набират сила плевелите, а тук – чисто. Ако собственика на изорания участък е закъснял с началото на междуредовите обработки, то плевелния проблем здраво ще повреди крайния резултат.
Нали плевелите, пробивайки си път от дълбочината, са успели да отнемат хранителните вещества от културните растения.
На участъка, обработен с плозкореза, следващата вълна от плевели се появява в края на лятото. В този период те не са в състояние да се конкурират с израсналите културни растения. След събирането на реколтата при подготовката на почвата за сеене на сидератните култури, тези плевели лесно се унищожават с плозкореза.
Допълнителни практически съвети (дъждовни червеи)
Предлаганата технология не подменя обикновеното градинарство, а само го извежда на по-високо ниво. Затова, както е прието в растениевъдството, необходимо е да се спазва смяната на посяваните култури, обновлението на сортовете, селекцията, правилата за предпосевна обработка на семената, грижите за посевите и разсадите, а също така и други агрономически прийоми. Земята и хранителните продукти, които получаваме от нея и благодарейки на нея, стават скъпи във целия свят, затова тънкостите на технологиите придобиват все по-голямо значение.
Основния индикатор на почвата – дъждовните червеи. Ако ги няма – търсете причината.
Една от главните причини за обедняване на почвеното съобщество от животни (в това число и дъждовните червеи) – това е неразумното вмешателство на човека в природата. Тук се отнася замърсяването на почвата с промишлени отпадъци, уплътнението й от селскостопанските машини, химизацията. Сериозен ущърб на почвената зоофауна нанася нейната обработка с преобръщане на горния слой: оране и прекопаване.
Ч. Дарвин пише: „Дълго преди изобретяването на плуга почвата правилно се е обработвала от дъждовните червеи и винаги ще се обработва от тях”. Правейки многокилометрови ходове е почвата, дъждовните червеи я разрохкват и обогатяват със своите изпражнения – копролити (до 100 т на хектар). А това е готовия хумус. Оставайки растителни отпадъци в междуредията, ние помагаме на почвените животни, а те на нас. Освен това, дъждовните червеи могат да разлагат ДДТ и други органични отровни химикали, също така погребват продукти на промишлените и радиоактивни замърсявания. Разберете, къде рибарите си копаят червеи, и попълнете с тях резервите на вашата градина за размножение. Или ги събирайте след дъжд по асфалта. Тях извиващи се по малките локвички, ги чака неминуема гибел.
Най-благоприятната среда за обитаване на дъждовните червеи е при рH на почвата 7-8, т.е. когато почвата е неутрална или слабо-алкална – тогава се достига достатъчно айрозиране на участъка. Айрозирането се осигурява с ръчния плозкорез. Ако участъка е силно закислен, то почвата я неутрализираме с 30-60 кг тебеширен прах на декар. Добри резултати дава и гасената вар и дървесната пепел. Неутрализират киселинността на почвата и тора.
Основната причина за липса на дъждовните червеи – недостатък от органични вещества, служащи им за храна. Земеделците, имащи възможност да внасят голямо количество тор, знаят как обилно се разселват червеите. И обратно: ако земята обеднява на органични вещества, съществуващите червеи в търсене на храна мигрират на друго място.
Предложената нетрадиционна технология на градинарство отчита, че храна за червеите може да бъде не само тора, но и стъблата, трева, слама, паднали листа, клонки от дърветата, стърготини, растителни отпадъци от кухнята, картон, хартия и други гниещи органични вещества. Те се слагат в междуредията. Много влажните (тор) – слагат се на дъното, а отгоре – сухите (торф, стърготини).
Особен интерес представлява и зеления тор отглеждан тука, на лехите, след събирането на реколтата от културните растения или преди тяхното сеене.
Ето данните получени от учените. Дъждовния червей пропуска през себе си за денонощие, количество почва равна на неговата тежина. Средната тежина на червей е 0.5 г. На земя със средна ценност има около 5000 червея на декар. За денонощие през червеите ще премината 2.5 кг почва. За топлия период на годината (за средния пояс – около 200 дни) – 500 кг. Ако имате 10 декара и с зоофауната имате „мирно съвместно съществуване”, т.е. не копаете и не орете, то за една година червеите ще наторят участъка с 5 тона биохумус. Цяло тракторно ремарке!
При по-пълно използване на нестандартната технология, когато се отглежда втора култура за зелен тор, то плътността на червейното население се повишава и съответно биохумоса също нараства.
Биохумусът е значително по-ефективен от добрия тор. Счита се че получения от една крава тор е достатъчно да се натори половин хектар земя. С биохумуса, изработен от червеите от същия този кравешки тор, със същата ефективност може да се наторят 2.5 хектара.
Как да се разположат лехите ?
На избора, на първо място, влияе, къде се стичат дъждовните и снежните води. Ако трябва да се получи ранна продукция, то най-добре е лехата да се разположи от запад на изток. Нейната странична повърхност ще бъде обърната на юг и най-добре ще се пригрее от слънцето. За да се усили ефекта, трябва да се направи лехата „запад-изток” със наклон на нейната повърхност на юг. Това няма да е трудно, ако лехата се разрохква с плозкореза винаги стоейки на северното междуредие.
Ако желаете цялата градина да бъде с наклон на юг, то всеки път разрохквайте лехите, движейки се по северните междуредия. Наклона на юг ще се получи от само себе си... Особено важно е това за северните райони, където за сметка на изкуствения южен склон се увеличава времето за дейността на обитателите на почвата.
За по-равномерна и най-добра осветеност на всички растения, което означава намаляване на нитратите в тях, разположете лехите от север на юг.
Градината „цялата в лехи”, по-малко се поврежда от вредители и болести. За да може допълнително да се подобри въздушния режим на мястото, през 2-3 лехи високорастящи култури (картофи) разположете 2 лехи нискорастящи култури. След това пак 2-3 лехи високорастящи. В този случай високорастящите култури служат като заслон за защита на топлолюбивите култури от студени ветрове и даже от леки слани.
Готовим семена за сеене
Семената на всички градински растения, в това число и на сидератите е хубаво да се накисват пред посяването във воден извлек от сухи и пресни гъби. В тях се съдържа голямо количество микроелементи. Недостатъка даже на един от тях намалява реколтата. Допълнително енергия за прорастване семената получават от накисване в вода от сняг, лед (даже от хладилник). Още по-добри са резултатите от „живата” вода, получена с помощта на електролизер. Прост уред за електролиза можете да си направите сами. За това ще са необходими: средномощен диод, две пластинки от неръждавейка, парче от плексиглас или текстолит с дебелина 5-7 мм, парче проводник с намотка и парче брезент (гледай рис. 4).
В половинлитров буркан слагаме ушитото брезентово чувалче, наливаме прясна (непреварявана) вода и поставяме електродите: единия в чувалчето, другия във водата в буркана. Когато се убедим в безопасността, включваме прибора в електрическата мрежа за 3-5 минути. Да не се чака водата да заври!. Изключваме уреда от мрежата. Изваждаме прибора. В буркана водата е една, в брезентовата чаша – друга. Водата с белезникаво-мътен оттенък, получена от миносовия електрод – „живата”. От плюсовия електрод – „мъртва”. Тя е много прозрачна, понякога с лек жълтеникав оттенък. Едната и другата вода имат необикновени свойства. „Мъртвата” вода действа дезинфектиращо. В нея се обеззаразяват семената, накисвайки ги за 5-10 минути. „Живата” вода стимулира семената към прорастване. В нея семената се накисват от няколко минути до няколко дни, в зависимост от културата. Ефективно действа 2-3 часа. Ако се накисват по-дълго ( моркови, лук, магданоз), то водата следва да се сменя с новонаправена и изстудена до температура малко по-висока от стайната. Семената по-добре е да се накисват в парцалче, за да „дишат”.
Особено голямо увеличение на реколтата от накисването в „жива” вода дават морковите, лука, магданоза. Малко навлажнена ръж (за сидерат) в същия ден прокълва – бързо садете. Престоялия 10 минути в водата арпаджик бързо създава коренчета. Не допускайте да станат по-дълги от 10 мм. Садете лука в канавките, направени с плозкореза: лука бързо ще тръгне в ръст, ще получи повече живителна, стопена от снеговете пролетна влага.
Някои градинари обработват семената с магнитна вода и вода, постояла на слънчева светлина 3-4 дни.
Семената събирайте от най-добивните и здрави растения. Картофите събирайте узрели, но във възможно най-ранните срокове, когато те са по-малко поразени от заболявания. Ранното прибиране позволява на същото място да се отгледа до зимата повече зелена маса от сидератна култура за последваща храна на червеите.
За да съхраняват картофите гарантирано добре, необходимо да се пресипят с листа от офика. Нейните фитофонциди убиват болестотворните спори на фитофтората, което оздравява грудките на картофите. За същата цел, ако позволява площта, хубаво е да се посадят на участъка 3-4 офики.
След усвояване на нетрадиционната технология на градинарството не се препоръчва да се прекопава и изорава мястото, защото се нарушава вътрешния свят на почвата, снижава се нейната биологична активност и реколтата. Изключение правят силно зараслите с плевели лехи: (например: ягоди в последната година от използването им). Затвърдялата почва (недостиг на органични вещества!) разрохкайте с вила с дълги шипове без да обръщате горния слой.
За подхранване, особено на краставиците и доматите, използвайте настройка от стъбла и треви в бъчва с вода. Хубаво е да добавите половин кофа кравешка урина. Когато настройката започне да мирише неприятно, използвайте подхранка (1л на кофа вода), внимавайки да не я поливате по листата.
И така, с плоскореза в ръцете...
Плоскорезът за основна обработка на почвата и извършване на всички работи – ГОЛЯМ – състои се от удължено острие, дръжка и два болта.
Плоскорезът за "нежна" работа и много бързо плевене - МАЛЪК – състои се от късо острие, дръжка и два болта. Инструментите могат да се „настроят” на ръста и маниерите на работа... За това малкия плозкорез има два варианта за закрепване на конзолата към дръжката (слагане на дръжката към конзолата от едната или от другата опорна повърхност). Големия плозкорез има четири варианта за закрепване (два допълнителни – за сметка на третия отвор в конзолата).
Настроеният плозкорез позволява рязко да се намалят физическите натоварвания при дълбока обработка на почвата, разрохкване и загърляне. Ръчният плозкорез изпълнява функциите на почти всички градинарски инструменти без пренастройка. Изпълнението на една или друга функция зависи от това как ще се вземе дръжката в ръцете и именно какъв прийом на работа ще се изпълнява.
Операции и прийоми, изпълнявани с ръчен плоскорез
1. Разрохкване на почвата по хоризонтала на дълбочина до 5 см. Вкарва се острието с плоската страна. Води се (придърпва се) инструмента към себе си или по дължината на лехата или се работи както с коса. Следи се, почвата да не се събира на места, да остава на същото място разрохкана. Така се обработват незасеяните лехи, а също така и междуредията на картофите, доматите, зелето, краставиците...
2. Оформяне на лехи. Придвижвайки се по едно междуредие, от другото - пригребва се земята и отрязаните плевели на създаваната леха. След преминаване по цялата дължина на лехата, се преминава на готовото междуредие и се пригребва земята на лехата от другото междуредие, по което току-що сте ходили. Следи се, краищата на лехите да бъдат праволинейни и паралелни. На влажните места лехите се правят по-високи, действа се с инструмента с прекъсване, рязко и бързо, нахвърляйки земята на лехата. Оптималната й широчина за последваща удобна обработка с плозкореза - 1м.
3. Изравняване на повърхността с раздробяване на бучките земя и формиране на лехи с наклон на юг. Вкарва се острието с плоската страна на 1-2 см. Води се инструмента, като гребло, към себе си и по продължението на лехата плавно или с ускорение. Така бучките земя се разрохкват. Изравнява се повърхността на лехата. Ако винаги тази операция се изпълнява предвижвайки се всеки път по северното междуредие и водейки острието към себе си с ускорение, то благодарейки на преместването на слоя земя към северното междуредие, наклона на лехата на юг се получава от само себе си, което позволява да се отглеждат зеленчуци в по-ранни срокове.
4. Засипване на посеяните семена с почва. След посяването на семената в канавките, нарязани с плозкореза (операция 15) или направените с натиска на специалното приспособление (гледай рис. 2) се вкарва острието с плоската страна на дълбочина 2 см и се води по или напряко на канавките. При тези действия малките бучки земя допълнително се разрохкват.
5. Борба с плевелите. При извършването на операциите 1, 3 и 4 плевелите, намиращи се в стадия "нишки", се унищожават на 70-80%. Ако се изпълни една от тези операции 7-10 дена след сеенето, а след това 2-3 пъти с интервал от 7-10 дена, то плевелите почти няма да ги има. Ако сте закъснели с обработката, плевелите се изтръгват с корените при плавно водене на инструмента с вкарване на острието на 1-3 см. Операцията се извършва при нормална влажност на почвата. Ако почвата е пресъхнала, избуялите плевели се подрязват в уязвимата зона с ускорено движение на плозкореза или с работа с метода на косата с вкарване на острието на 1-3 см. Във всеки случай няма необходимост да се събират плевелите от лехите. По-лесно е да се мине с плозкореза след седмица и да се премахнат успелите за се вкоренят.
6. Загърляне. Работи се с плозкореза, както се работи с мотика. За да се загърля на голяма височина, земята се нахвърля към стъблата на растенията с прекъсвания и рязко придръпване.
7. Разрохкване на почвата с унищожаване на плевелите в пристъблените кръгове на плодните дървета, немското и френско грозде, цариградско грозде, малини и други. Работи се както при операциите 1, 3, 5, 6. За да не се повреждат клонките и да се убодете, края на дръжката, този при ръцете се накланя по-близко до земята. С острието се обработва земята на кое да е място, даже от другата страна на стъблото. Понякога е по-удобно да се работи с метода на косата задълбаване на острието.
8. Разрохкване на почвата на ягодовите плантации с отрязване на излишните мустачки. Работи се както при операциите 1, 3, 5, 6. За да се отрежат излишните мустачки, рязко се удря по тях с режещия край на острието, или се работи като с коса. При желание може да се окосят листата на ягодите след събирането на плода и да се прибере окосеното в междуредията.
9. Изрязване на буренак, излишните израстъци на малините. Работи се с инструмента както с коса. Острието се движи по повърхността на земята. При срязване на малините, острието се насочва отгоре, отстрани.
10. Събиране и пренасяне на окосеното. Без да се вкарва острието, събира се окосеното в неголяма купчинка. При висок слой на окосеното, острието се накланя към повърхността на земята под ъгъл до 90ο. При събиране на достатъчна купчинка под нея се подпъхва острието на инструмента от едната страна, обхваща се с ръка от другата страна и се пренася.
11. Чистене на животновъдни помещения от тор. Изстъргва се или се изчегърква тора и сламата от подовете, използвайки някои от прийомите на операция 10 и съд/инструмент за събиране на тора.
12. Дълбока обработка на почвата с нарязване на канавки (улеи, цепнатини). Забива се острието с тесният му връх в лехата, толкова колкото му позволява неговата дължина, и с придръпване с ускорение (така е по-лесно) се води инструмента паралелно на надлъжната ос на лехата. Плозкорезът работи като рало. Правейки една дълбока канавка, редом на нея се прорязва втора, трета... На лехата с ширина от 1 м е достатъчно да се направят 5-6 канавки/цепнатини по цялата й дължина.
13. Дълбока обработка на тежки, глинести почви. Работи се с плозкореза както с кирка или мотика: забива се острието с тесният му връх в земята и се откъртва буца след буца. Със подобни движения се раздробяват буците на място.
14. Раздробяване на големи буци земя. Удря се тънкия край на острието по буцата земя на различни места до получаване на нужната големина. След това се надробява до малки буци, използвайки прийома разрохкване по хоризонтала (операции 1 и 3).
15. Нарязване на канавки за посяване на семена. След изпълняване на операциите 1, 12 или 13, острието, на толкова, на колкото позволява неговата дължина, се забива в почвата и с тесният му край и се нарязват канавки по дължината на лехата, както при операция 12. За да бъдат канавките по-широки, края на дръжката се насочва малко встрани. При нарязването на канавките от само себе си се извършва дълбоко разрохкване, и то в тази зона, където ще се посеят семената. За морковите, лука, чесъна са нужни четири канавки на леха с метрова широчина. За доматите, картофите, зелето – две.
16. Изскубване на отделни мощни плевели с корени без да се навеждаш. Най-добре е, естествено, да не се допускат такива плевели, нали е по-леко и ефективно да се бориш с тях, когато те са още в стадий на „нишки” (гледай операция 5). Но ако така се е случило, - забийте тесния край на острието под бурена и го изтръгнете. Конструкцията на плозкореза позволява да се провежда тази операция толкова точно, че плевелите могат да се изтръгват в непосредствена близост до културните растения. Както и в операция 5, не си заслужава да се навеждаме и да събираме изтръгнатите плевели: ще изсъхнат и изгният на лехата, ще станат храна на дъждовните червеи.
17. Правене на цепнатини при поява на почвена кора. Работи се както при операция 15, но дълбочината на канавките-цепнатини се избира такава, за да не се повредят корените на културните растения. Своевременното провеждане на тази операция подобрява достъпа на въздух към корените и спасява културните растения от задушаване.
18. Бързо разреждане на гъсто посеяни моркови, магданоз, копър... Работи се както при операция 15, но се нарязват недълбоки канавки напряко на редовете на културните растения, отрязвайки излишните. Площта за хранене става по-голяма, а реколтата - по-висока.
19. Разбиване на купчинки тор и разпределението му на равен слой по лехата. Разбиват се купчинките, удряйки по тях със тесния край на острието. Разпределя се тора по лехата, работейки с острието по хоризонтала и с слаб наклон на главната режеща част към повърхността на земята. Изпълнява се работата бързо и по-лесно, отколкото ако се работи с вила.
20. Прехвърляне и събиране на сено. Работейки с острието редувайки едно след друго движения в хоризонтална и вертикална плоскост е удобно да се прехвърля и събира сено.
Мотика, коса, "гребло"...
Вземете за дръжката плозкореза, както се хваща гребло. Поставете острието с плоската страна на земята. Пред вас е лека мотика, коса и „гребло” с един зъб, работещ в хоризонтална плоскост.
При това положение края на главната режеща част спрямо повърхността на земята се изпълняват операции 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11.
Завъртете дръжката в ръцете, така, че острието да се забива в земята с тесния край под ъгъл до 60ο. При това усилието за забиването на острието в земята става по-малко, което позволява по-лесно да се изпълняват операции 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 на уплътнена, сбита почва.
В този и в други случаи може да се използват прийомите и метода на косата, т.е. все едно да „косиш” горния слой от почвата, което значително облекчава работата.
Рало, кирка, мотика, "вила"...
Завъртете дръжката в ръцете, така, че острието да се забива в земята с тесния край под ъгъл до 60-90ο. Пред вас е – ръчно рало, кирка, мотика и "вила" с един зъб, работещи в вертикална плоскост.
При това положение края на главната режеща част спрямо повърхността на земята се изпълняват операции 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20. При това усилието за забиването на острието в земята е минимално, и почвата се обработва на такава дълбочина, колкото позволява дължината на острието. Операция 13 – за особено тежки, глинести почви.
"Лопата"
След изпълнение на операциите 1 и 12 или 13, което се изпълнява няколко пъти по-леко и бързо, вместо ако копаеш с лопата, вие получавате почва, обработена на необходимата дълбочина без да се преобръща почвения пласт, с малкоразтревожен вътрешен свят, което повишава биологичната активност на почвата и реколтата. Тази обработка е пригодна за посяване и садене на почти всички градински култури.
Два съвета
1. Формирайте и разрохквайте лехите на дълбочина 2-3 см веднага след стопяването на снега, независимо от това, какво и кога ще се сее на тях. Това подобрява въздушния режим, оживява дейността на микроорганизмите и червеите, ускорява „съзряването” на почвата. След седмица-две по-долния слой на почвата ще стане „пухкав”. Провеждането на последващо дълбоко разрохкване с плозкореза ще стане съвсем лесно и леко...
2. Есента се запасете с най-плодородната земя, зимата я запазете в мазето, недопускайки пресъхване, а пролетта я разпръснете по цялата градина... Живите, „топлички” микроорганизми бързо ще създадат себеподобни и ще увеличат армията от помощниците на земеделеца.
Играейки...
Преди да се сложи семето в топлата земя, трябва да настроиш себе си в резонанс с Природата, да вървиш заедно с нея, а не срещу нея. Когато векторите на едновременно протичащи явления съвпадат по направление, те се усилват едно друго. Доброто поражда добро. Злото поражда зло. И трябва да се прекрати най-продължителната в новата история на човечеството война с вътрешния свят на почвата. Някои учени сравняват намаляващия плодороден слой на почвата с озоновия. Там ние вредим с фреони, тук – с лопата и плуг. Колкото е по-дебел плодородния и озоновия слой, толкова са по-здрави Човека и Земята.
Вече хиляди виладжии от ленинградската, Волгоградската, Владимировската области, Краснодар, Ставропол, Сибир и други региони на Русия, а също така републиките на бившия СССР пробваха ръчния плозкорез. Притежателите на необикновения инструмент започнаха да усвояват нетрадиционното градинарство.
Един от първите, жител на г. Владимировск В. Ухов, човек, видимо с добре развита интуиция, написа: „Инструмента – ни да премахнеш нещо, ни да добавиш... Обработвам земята играейки, без болки в кръста и мазоли на дланите. Даже не ми се вярва...”
И след година: „На вилния участък се появиха дъждовни червеи, земята стана по-рохкава. Трябва, така да се направи, че инструмента да се произвежда масово...”.
Изучаването на отзивите показа: градинарите се отказаха от мотиките, греблата, вилите, разрохкващи и загърлящи инструменти.. и от лопатите. Някои творчески отидоха по-нататък от изобретателя: използват ръчния плозкорез за всички мислими и немислими градинарски работи – за събиране на кромид лук, картофите, даже за замесване на строителни разтвори.
Появиха се първите адреси на предприятията, заели се да произвеждат ръчният почвообработващ инструмент серийно. Дай боже...
Новото - добре забравено старо
(Конспект-глава за тези, които започват да четат от края. Написана след 3 години от първото издание на тази работа).
"Правилно ли вие заточвате лопатата?" – прочетох бележка в списание и се удивих... Но заточих по-новому, от предната страна... и, неочаквано за себе си, започнах да копая много по-лесно и значително по-бързо. Този детайл („заточване от другата страна”) и какъв резултат! Беше преди 30 години. Тогава и си изясних, че е полезно да се отнасяш критически към общоприетото...
Както е прието, копаех дълбоко. Бяха и мазоли и „гърба не се подгъваше”. И въпрос: „Правилно ли го правя?” – възникна веднага след това, като прочетох за курганския народен академик Терентий Семьонович Малцев и неговия машинен плозкорез. Писаха: „Енергозагубите са по-малко, отколкото при оране”, „за земята – по-добре”, „производителност – по-голяма”. Ефекта се постигаше от това, че обработваха почвата БЕЗ ПРЕОБРЪЩАНЕ НА ПЛАСТА. На своите шест декара (сметнах) ПРЕОБРЪЩАМ 120 КУБИЧЕСКИ МЕТРА ЗЕМЯ, 200 - 300 ТОНА. Да полудееш! Ето къде на първо място е нужен плозкорез. Ръчен! Като лопата.
Търсенето на РЪЧНИЯ ПЛОЗКОРЕЗ бяха дълги. Изготвих десятки конструкции, започвайки от плуг с „една човешка сила”. Все не е нужното. Озарението дойде след инфаркт, когато ми беше невъзможно да копая земята даже с правилно наточена лопата.
Ръчния плозкорез се изпитваше в село Муромцево повече от 7 години. Конструкцията е призната за изобретение (патент РФ № 2040133 и др.). Местното предприятие, заело се да произвежда новинката, е награждавано с дипломи на Регионалния (г. Владимиров), Всерусийската и Международни изложби в Москва.
Инструмента надмина всички мои очаквания. Измислях, за да заменя лопатата, а се получи универсален инструмент: без пренастройка изпълнява функциите на култиватор, лопата, мотика, гребло, мотика, вила, разрохвачки... и коса. С помощта на плозкореза и необикновената технология
подготвям почвата за сеене и посаждане с нарязване на канавки за семената така бързо (и то след инфаркта – да!), че жената не успява да посее морковите и да посади арпаджика. Взема ли се да плевя – с пращене се изскубват плевелите. Пет минути – десетметрова леха.
Общо с плозкореза изпълнявам 20 градинарски работи – от формирането на лехите до отрязване на мустачките на ягодите и разделно премахване на излишните малини. Към 6 декара прибавих 20 декара и 15. Забелязах, че се повиши биологическата активност на почвата, ускори се узряването на реколтата. Възникнаха проблеми с тора – започнах да отглеждам органични торове. Втора реколта, даже след картофи.
По наложените досега разбирания работех с плозкореза възможно най-надълбоко. А неотдавна (пак при четене) намерих следващата подсказка, как (за кой ли път!) да се облекчи труда на земята. В работата на Е.И. Овсински „Новата система на земеделието”, Киев 1899 г., на основата на многочислени опити на различни учени е доказано, че земята ТРЯБВА ДА СЕ ОБРАБОТВА НЕ ПО-ДЪЛБОКО ОТ 2 (ДВА) ИНЧА (инч – равен е на 2,54 см.). Значи и с ръчния плозкорез следва да се обработва земята по същия начин?! Това е работа, с която ще се справи и дете! Цитирам Е.И. Овсински: „... даже 4-5 инчовото оране унищожава мрежата от каналчета и с това затруднява прорастването на корените...”, „...плиткото 2-инчово разораване предизвиква бързо подобрение на почвата на значителна дълбочина...”, „знаменития Крупп със своите снаряди за военно разрушение не е нанесъл толкова вреда на човечеството, колкото е донесла една фабрика за плугове за дълбоко оране...”.
Е.И. Овсински е използвал вместо плуг конен полонник (КОНЕН ПЛОСКОРЕЗ?!!) и е получавал хубави реколти даже в сухите години - 1895, 96, 97, когато на изораните полета влагата е била унищожена напълно.
Задълбочавайки се в страниците на материала, написан преди повече от 100 години, видях, че моя, сега вече 10-летен, опит с работата с РЪЧНИЯ ПЛОЗКОРЕЗ напълно се съгласува с „Новата система на земеделието” от Е.И. Овсински. Характерен пример: под картофите аз обработвах земята възможно по-надълбоко, „на 6-7 инча”. Реколтата се оказваше по-голяма, отколкото на изораните участъци, но не с много. А ето при лика, чесъна, краставиците, ряпата и особено морковите, под които обикновено подготвях почвата набързо, както се получи, „не по-дълбоко от 2-та инча”, - отличаваха се с чувствително увеличение на реколтата. Сега разбиран защо. „Новата система на земеделието” от Е.И. Овсински е на повече от 100 години. Да сведем глава пред мъдростта на отишлите в небитието. На „Новата система на земеделието” корените са още по-дълбоки. Археолозите са определили, че в древното царство Шумер (ХХХ век до н.е.) са получавали пшеница и ечемик 25-30 тона от хектар (Погледни С.Н. Крамер "Историята започва в Шумер”). Сега 5 тона – това е почти рекорд. В какво е секрета на древните шумерски хлебопроизводители?
Колкото по-просто, токова по-гениално: НЕ ИМАЛО ЗА КАКВО да се обработва дълбоко почвата, ето и как се е получавало от само себе си „не по-дълбоко от 2-инча”. И за храна са трябвали само класовете: сламата е оставала на място. А колко от нея при този фантастичен добив е отивала за тор за следващата година?!
Независимо от това, че става дума за зърнови култури, секрета на високите добиви се разпространява върху целия растителен свят. Ръцете да те засърбят да почнеш да градинарстваш по метода на Овсински. „2 инча” за ръчния плозкорез – лека разходка по участъка. Хубаво е да се изпробва „новото” на различни почви, в различни климатически условия.
Голям ръчен плозкорез 
Как да се направи дръжка и да се сглоби плоскореза
1. По рис. 5 и 6 се изготвя дървена дръжа. Закръглете краищата. Начертайте с молив две линии, паралелни на оста на дръжката (рис. 5 и 7). 2. Наложете дръжката на режещата част на плоскореза (рис. 6).
3. Настройте центровете на двата отвора на плозкореза с начертаните паралелни линии (рис. 7). Отбележете центровете! на отворите върху линиите на дръжката.
4. Пробийте в дръжката по набелязаните точки два отвора с Ø 8мм.
5. Прикрепете големия плозкорез към дръжката с два болта Ø 8мм в едно от 4-те положения: по отвор 1 и 2; по отвор 1 и 3; или, слагайки дръжката от другата страна на плозкореза, по отвори 1 и 2; по отвори 1 и 3.
Избора на варианта зависи от ръста на работещия и т.н.
При дълбокото разрохкване на почвата (острието влиза в земята по вертикала) по-лесно се работи, ако плозкореза е закрепен както е показано на рис.3.
Малкия плозкорез се прикрепя към втора такава дръжка в едно от двете положения: с прилягане към едната или другата повърхност на дръжката.
П.П.
От преводача:
Интернет адрес на представителството на Фокин: http://fokin.sadovnik.com/
Други материали за природосъобразно и екологично земеделие:
Революцията на една сламка (Въведение в натуралното земеделие) - Масанобу Фукуока
Курс зеленчукопроизводство по Дж.Миттлайдер - д-р Джекоб Р. Миттлайдер
Звънящите кедри на Русия (Анастасия - книги от 1¸ 7) - Владимир Мегре
