Слънчева врата - така още от времето преди траките са наричали скалния мегалит над казанлъшкото село Бузовград. Проф. Александър Фол и съпругата му Валерия Фол първи изследват най-големия мегалитен паметник на Балканския полуостров. Датират го към 1800-1600 г. пр. Христа. Според учените древните са изсекли и подравнили каменния хълм и оставили западната част от скалите, в която са оформили този свещен отвор. Разположените в съседство други образувания в скалите, наричани трон и жертвеник, потвърждават тезата, че тук са се извършвали култови ритуали в почит към Слънцето. Както е известно, траките са обожествявали небесното светило. За тях изгревът бил символ на раждането и съзиданието, а залезът - на смъртта и на света на мъртвите. В отвора, образуван от камъните, наистина може да премине "отвъд" човек с цял ръст, висок 1,80 метра. Почти сигурно в района е имало и жертвени погребения на тракийски аристократи и жреци. Учените не са спрели да се надяват, че при бъдещи археологически разкопки на хълма вероятно ще бъде открит и древен некропол.
Освен Вратата към отвъдното обаче мегалитът според учените почти сигурно е бил ползван и като астрономическа обсерватория от древните. Многото наблюдения са показали, че само веднъж в годината - в деня на лятното равноденствие (21 юни), при залез слънчевите лъчи се промушват през скалния "прозорец" и падат на отсрещната скала. Така древните траки определяли кой е най-дългият ден в годината, а оттам и продължителността на астрономическата година и сезоните, и поддържали своя годишен календар. Това се е вършело от специално посветени в астрономията жреци. Според някои изследователи на отсрещните хълмове в Долината на тракийските владетели също е имало изградени подобни астрономически съоръжения. При ясно време връзката между тях се е осъществявала с бронзови слънчеви огледала, а нощно време с огньове.
"Подобни астрономически съоръжения от различно естество има открити по целия Балкански полуостров, което показва, че нашите предци по тези земи са били не само изкусни златари, строители, архитекти, но са познавали отлично природата и небесните явления", посочва старозагорският астроном Алексей Стоев. Според него мегалитът над Бузовград е толкова значим, колкото прочутият Стоухендж, смятан за първия археоастрономически паметник. Негови колеги също поддържат тезата, че става дума за познания, които предхождат далеч тракийската култура. Като потвърждение за тази връзка с люлката на древните цивилизации сочат сходството със световно известния храм на египетския цар Рамзес II в Абу Симбел. Известно е, че в него, както при бузовградския мегалит, само два пъти годишно - на 22 февруари и 22 октомври, първите лъчи на Слънцето преминават през цялата дължина на пещерата и огряват статуята на Рамзес в дъното на храма.
Обвитият в легенди и митове скален мегалит става особено популярен, след като тук бе разпръснат ритуално прахът на покойния проф. Александър Фол. Бащата на съвременната тракология у нас бил толкова запленен от силата и въздействието на този тракийски феномен, че още приживе пожелал да се пресели в света на мъртвите точно тук. Съпругата му Валерия изпълнява неговото завещание. Прахът му е разпръснат през Вратата на отвъдното на 19 март 2006 г., в деня на пролетното равноденствие. Тогава според тракийските жреци се преселвали праведните души. Очевидци на този древен ритуал, изпълнен по точното описание на самия Омир, се кълнат, че малко след това от ясното небе върху скалния мегалит се изсипал ситен като сълзи дъждец.
Оттогава всяка година в първия ден на пролетта ученици и последователи на проф. Фол, поклонници на тракийската култура идват пред слънчевата врата. И се кълнат, че почти винаги проръмява онзи същият дъждец, с който изпратили своя учител и приятел.
Източник: Стандарт
