 |
Това каза испано-перуанският писател и Нобелов лауреат Марио Варгас Льоса при първото си посещение в България, при което беше награден с почетната титла "Доктор хонорис кауза" на Софийския университет. В академична реч той изрази своята благодарност за честта и вниманието и акцентира върху приноса на литературата в културния свят и развитието на човечеството, предаде БГНЕС. Днес в 65 аудитория писателят ще има среща със свои почитатели.
"Мнозина мислят, че литературата е забавление, разсейване от ежедневието и време за губене. Хубавата литература не е само едно хоби, тя е фундаментална за еволюцията на индивидите. Прави ни активни, креативни и информирани. Тя е изключително важна за едно живо общество и поправя път към прогреса и цивилизацията", каза писателят. Според него литературата възпитава. " Четящите хора са много по-трудни за манипулиране. Тя е опасност за режимите, които казват, че животът е добре устроен. А действителността никога няма да бъде добре устроена, никога няма да може да отговори на всички желания". Той смята, че с книгите заличаваме границите, намаляваме дистанциите, които ни делят един от друг. Те ни позволяват да опознаем собствения си език в дълбочина и да използваме цялото му богатство. "Когато затворим книгата разбираме колко е беден светът. Защо ежедневието не е като в приказните истории? Защо в реалността го няма това разнообразие?", каза още Льоса.
За него най-голяма заплаха е тази ценност да изчезне, "възпрепятствайки развитието на човечеството". " Литературата е едно удоволствие, което има голяма сила. Не може да бъде същото като един цирк или мюзикъл, защото в противен случай ще възпрепятства човешкия прогрес. Културата трябва да поддържа ценностите, да насочва кое е важно, кое не, кое е добро и лошо, кое е красиво и кое грозно. Ако това се изгуби, какво става с нашата епоха?, пита Льоса, утвърдил се като един от най-значимите автори в испаноезичната култура. Според него, ако този песимистичен сценарий се сбъдне, човечеството ни ще бъде изправено пред "социална, политическа и морална бедност". Това е и темата, която се разисква в последната книга на автора "Цивилизация на зрелището". В нея Льоса обръщаща внимание на деморализацията на младите, комерсиализирането на изкуството и поставянето на пошлостта в култ. "Смятам, че това може да се промени, защото историята все още не е написана. Историята я пишем ние всеки ден с нашите избори", окуражи писателят.
Той изрази безпокойствието си от големите рискове, които крие пазарът. "Понякога лошата литература жъне по-големи успехи. За това е нужно да намерим баланса. Вие българите сте живели под тоталитарен режим. Вие знаете какво е цензура, знаете какво е да й се налага кое е правилно и кое не. Понякога писателите се чувстват по-добре в тази система, имат привилегии, но цената на всичко това е цензурата на словото им", обясни Марио Варгас Льоса.
За него най-голямата заплаха за света е изчезването на демокрацията. "На много места, включително България, страна с богати традиции и изживяла толкова дълбока икономическа криза, много хора са спрели да вярват в политиката и институциите. Отсъствието на активност и участие в случващото се може да изяде демокрацията отвътре. Смятам, че това е днешната най-голяма заплаха за европейската демокрация, включително и тази в Латинска Америка. Наслоила се е идеята, че политиката е нещо мръсно, корумпирано, от което трябва да стоиш далеч като нещо опасно. Демокрацията без участието на гражданите не може да съществува. Трябва да защитаваме тази идея, ако искаме политиката да бъде честна. Това е много важно днес".
Според Варгас Льоса интелектуалците имат задължение да участват в живота на хората и да допринасят за едно демократично общество и за езика на политиците. За един добър език, креативен, без клишета. Предполага се, че интелектуалците трябва да учат политиците на език. Това може да е един голям принос за тях. Защото езикът на политиците трябва да служи за казване на истини, не на лъжи. Политиката трябва да е изпълнена с креативни предложения. От друга страна Не всички интелектуалци се замесват в тези теми. Някои са по-разумни и сдържани, защитавайки само добрите каузи.
"Интелектуалците трябва да бъдат защитници на свободата. Свободата е най-важна, за да има интелектуален и креативен живот. Литературата без свобода е една фикция. Смятам, че в моменти на криза, когато липсва перспектива и рационалност, се намесват интелектуалците", заяви Нобеловият лауреат.
Източник: http://www.segabg.com/article.php?id=649309
