"168 часа" реши да потърси гледната точка за актуалната икономическа ситуация у нас на хора, които по една или друга причина са останали извън обществото. Изненадващо, но се оказва, че у тях понякога има повече оптимизъм за бъдещето и те се оплакват значително по-малко от представители на далеч по-осигурени социални слоеве.
"Никой не ми е виновен за положението, в което се намирам - отбелязва скромно в тази връзка Николай Ангелов. - След като със сестра ми продадохме жилището на родителите ни, с остатъка от парите купих много хубава къща в село Старо Стефаново. За беда, междувременно, докато се изповяда сделката, собственикът починал и се яви дъщеря му. Като законен наследник
тя ми плати само занижената заради данъците сума,
която е по официален документ, и така останах без жилище."
"А не мога да кажа, че съм и толкова зле. Има хора, които има къде да живеят, но не могат да си плащат сметките. Или още по-лошо, няма какво да дадат на децата си, когато ги изпращат на училище.
"Условията в дома за социално слаби в "Красна поляна" са много добри. Дават супичка, а и чаршафите се подменят веднъж месечно, нещо, което само човек, изпаднал в моето положение, може да оцени", не може да се нахвали от социалните грижи у нас Николай.
Прави впечатление, че времето му през деня е строго разпределено и вероятно извършва много повече дейности от хора, които го правят по силата на служебните си задължения. Казва, че за прехраната си
разчита на остатъци от хранителните продукти,
изхвърлени от големите вериги, а и на добри хора от квартален магазин, които му дават сандвичи с изтекъл срок на годност. Въпреки че не притежава дом, успява да се грижи и за външния си вид. Дрехите му са чисти и е обут със здрави обувки.
"Поне 500 лева му трябват месечно на сам човек, за да оцелее. Все още квартира може да се намери и за стотина лева.
Според Николай няма смисъл да се работи за минимална заплата, защото ако ходиш цял ден, ще изкараш минимум 10-15 лева само от събиране на вторични суровини. При това сумата ще бъде чиста, тъй като няма да имаш тези неизбежни разходи, които правиш, когато се водиш някъде на работа - за транспорт, обяд и т.н.
"Определено може да се каже, че човек, който получава 300 лева на месец, си плаща, за да работи. Ако сметна само припечеленото от събиране на хартия, стъклен амбалаж и старо желязо, много често се получава, че с едно минаване през София изкарвам по 10-15 лева, а понякога далеч над тази сума - дори по 30 лева на ден. При това нямам ежедневните разходи, които задължително трябва да правят хората, които работят за малка заплата, само за да се водят някъде. Не на последно място и много по-малко нерви се хабят с този начин на живот", разсъждава Николай.
"Много неща съм работил. Бях и арматурист за година и половина, но работата е тежка, не е за моята физика и накрая се сгънах. Не мога да разчитам и на подкрепа от роднини - сестра ми е с три деца и само е до мене. Напоследък работех във фирма за топлоизолации.
Висях нависоко по сградите, но припечелвах добре,
защото цената за санирането заедно с материалите беше между 35 и 40 лева на кв. м, но в кризата поръчките спряха и вече не ме наемат", разказва той за трудовата си биография.
Разходите му намаляват и от практическата невъзможност да бъдат поети. "Например наскоро ми се случи инцидент, пребиха ме скинари на улицата и ми счупиха ребра. Събудих се в "Пирогов". На мене нямаше какво да ми вземат в болницата , докато ако си осигурен, повече ще плащаш", обяснява той.
"Разбира се, не мога да кажа, че и аз нямам разходи. Сметките за тока, когато не съм в социалния дом и гостувам у някой приятел, също си ги делим. Освен това съм пушач. За цигарите си събирам тютюн от фасове, купувам само хартийки и филтри. Чувствам се осигурен, защото в момента имам запаси за 6 месеца напред и смело мога да кажа, че тютюнът, който се получава от угарките, е много по- качествен от този на 80% от цигарите на пазара", споделя още той и черпи с цигара собствено производство. Макар че животът му не е лек, Ангелов не е безразличен и към проблемите на обществото. "В момента заради здравословното ми състояние след побоя нямам възможност да ходя лично на протестите, но ги подкрепям.
Много е сложно положението. Хората си имат право да протестират, защото покупателната способност и стандартът на живот у нас са много ниски", смята изпадналият до социалното дъно човек. В същото време му прави впечатление, че много от исканията на протестиращите са нереалистични.
"Искат се прекалено много неща и не виждам как много от тях ще се случат. Примерно за участието на граждански квоти в управлението или за свикване на Велико народно събрание. Утопично от моя гледна точка е също и изгонването на електроразпределителните дружества.
По принцип да се проверят монополите има начин, но прекратяването на договорите не е проста работа. Макар че не съм запознат детайлно с тях, вероятно трябва да се плащат неустойки и на свой ред това ще доведе до много по-тежки последствия за държавата и оттам за обикновените хора. Най-вероятно ще се окаже, че е по-добре да се изчака да изтекат и чак тогава да се прекратят.
Трябват сериозни промени в законовата уредба,
а това не става просто с вълшебна пръчица", категоричен е Николай Ангелов.
"Освен това ние не сме араби, ние сме в Европа. Ако монополистите те съдят, трябва да ги съдиш и ти, или най-малкото, ако нямаш такава възможност, да се присъединиш към някои от колективните искове на потребителските организации. Както казах, хората не трябва да се предават", съветва той.
Далеч по-скептично настроен е бездомният към промяната на политическото статукво у нас. "Не вярвам и в особени промени, тъй като няма как да се върнат години назад и да оправят толкова направени глупости. "За мене проблемът не е в сметките, за които няма спор, че са високи, а в ниските доходи. Иначе всичко е ясно -
на изборите всички парламентарни партии ще влязат отново
в Народното събрание, защото си имат твърд електорат. Като се замисля, Бат Бойко май най-малко ме е лъгал досега", коментира политическите си предпочитания Ангелов.
"Не съм без образование, но съм сменил много училища. Учил съм в техникума по жп транспорт, ТКИ, ЗММ, пета вечерна и трета сменна гимназия. Който търси начин - намира. Такъв е моят начин на мислене. Затова си имам и планове за бъдещето, разбира се. Решил съм да се поровя в библиотеката на БАН, където знам, че има разработки за промишлено отглеждане на билки. Само трябва да се почете малко. Отскоро малко и от компютри започнах да разбирам. Освен това искам да се хвана доброволец в Хранителната банка", споделя плановете си бездомникът.
Източник: http://www.168chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1927907
Дата: 18.04.2013; рубрика: Нрави и традиция; автор: Иван Бутовски
