В днешната епоха на индустриална храна без вкус и на масово използване на химикали при отглеждането на зеленчуци, плодове и животни, да си заклет действащ производител на чисти зеленчуци, означава да си човек с доста нестандартно мислене. Атанас Топалов, един от първите биоземеделци у нас, е от изчезващият вид хора, които следват собствената си природа и правят нещата по своя начин, преборвайки несгодите пак по необичаен личен път.
Атанас Топалов
Ако някой смята, че отглеждането на зеленчуци е банална, тежка земеделска работа, лишена от вдъхновяващи емоции и творчество, да се качи над село Извор в подстъпите на Родопите, където са зеленчуковите градини и ниви на Наско Топалов – на широки поляни, естествено отвоювани от гората. Земята е над Дълбокото дере, малко по-нагоре от стария каменен параклис “Свети Георги”, до който расте могъщ 500-годишен дъб. На неголяма площ, на 650 м надморска височина, биоземеделецът отглежда над 30 различни култури: домати, патладжани, чушки, фасул, картофи, тиквички, репи, марули, рукола, зелен лук. Гледа и различни подправки – салвия, магданоз, мента, чубрица, други зеленчуци, билки и цветя, спазвайки един от важните принципи на биологичното земеделие – в едно стопанство да съжителстват много видове растения, за да се поддържа по естествен път равновесието и за да си помагат взаимно.
Въобще не очаквайте тук подредени и опънати по конец градини. Може да ви се види пообрасло, защото в биоградините плевели не липсват – борбата с тях е само с природни средства и безобидни инструменти. За красотата тук човек проглежда, след като се вгледа по-внимателно и остане достатъчно дълго, че да усети дълбоката връзка между земята, храната и човека.
Да се произвеждат зеленчуци по законите на биологичното земеделие до голяма степен да се вслушваш и вглеждаш внимателно в природата и да се върнеш към знанията на по-старите хора. Един пример: някогашното дървено рало е имало дълъг шип, който не обръща земята, а само я разрохква.
“Да обръщаш земята е все едно да изпратиш негър на северния полюс или ескимос в Африка и да ги караш да оцелеят”, казва Наско Топалов. “Едни от растенията са аеробни и се нуждаят от повече въздух, докато анаеробните виреят с по-малко. Земята при биоземеделието не се обръща.”
Чудесата тук са навсякъде. Чували ли сте например за планински извор с водомер? Биоземеделецът полива градините си от близкия извор в неговата собствена земя – водата обаче минава през водомер, защото е държавна. Всъщност в това няма нищо чудно – такъв е законът и той го спазва. Между другото, в извора щастливо се е заселила водна костенурка.
Атанас Топалов е от хората, които умеят да измайсторят всичко сами – от кокошарник със слънчево захранване или уред за плевене и разрохкване на междуредията, през плоскорез на Фокин за почистване на земята между самите растения, до помпата, която качва вода за поливане на горния парцел и тонколоната насред картофената нива, от която ни посреща музика.
Човек на природата
Биологичното земеделие просто му дошло отвътре, твърди биопроизводителят. На него, гражданин трето поколение, явно му е било заложено от по-далечни прадеди. По професия Атанас е учител – специалист по двигатели, трактори и кари. Но още през 1994 г. започва да се занимава с биоземеделие на наследствено място близо до Пловдив. Тогава проф. Каров от Пловдивския университет по хранителни технологии прави семинар по биологично земеделие и подробно и академично разказва в какво се състои то, а учителят по техника чувства, че ако професорът замълчи, той би могъл да продължи със свои думи.
Още тогава му е ясна идеята за стопанството, която с времето ще се промени и допълни. Още тогава има компостираща яма – основен елемент от системата на едно биостопанство. След поредното земеразделяне обаче парцелите се оказват чужда собственост. Без да се отчайва, Наско Топалов намира и купува мястото над с. Извор в предродопската гора и продължава.
Затвореният цикъл
Истинското биоземеделско стопанство трябва да има затворен цикъл: растениевъдство – каквото не изядят хората, отива за животните, животновъдство (засега Наско Топалов отглежда само кокошки) – отпадъчните продукти от животните отиват в компостираща яма, оттам влизат в почвата и цикълът се затваря.
На площ от около 5 декара той отглежда над 30 растения. Земята общо е около 25 дка, но по-голямата част са ниви, заети с ръж, царевица и картофи. Има и градина с 14 големи орехови дървета.
Биопроизводството изисква биоразнообразие, което означава, че не може да се отглежда един и същ зеленчук в големи количества. затова по лехите се редуват растения с добра взаимна поносимост, след това цветя – например тагетис или невен, които играят ролята на репеленти и гонят колорадския бръмбар от патладжана и картофите, после билки – някои от тях също отблъскват вредителите.
Биофермерът сам си отглежда разсада за фермата.
“Природата, в която съм се вместил, е в равновесие и аз не бива да го нарушавам. Тези дървета сами си произвеждат почвата под тях, сами произвеждат от листата си компост и се изхранват с него, а остава и за мен. Културните растения не умеят това. Те само искат. Но имат различни желания – докато тиквичката побеснява от този растителен тор, пиперът или доматът искат животински азот, но непременно компостиран”.
Историите за характера на зеленчуците и тайния живот на растенията нямат край, а домакинът ни е техен познавач и сладкодумен говорител.
Обяд в гората
Оказва се, че Наско Топалов владее още един занаят – той е главният кулинар в тяхното семейство и майстор-готвачът тук, в горския ресторант. Докато хапваме ръжени питки, омесени и опечени от него, с невероятно вкусната му домашна лютеница и докато опитваме обрания днес зелен фасул и нежния постен гювеч от биозеленчуци, той разказва за разочарованията и плановете си.
Част от философията на биоземеделието е продуктите да се доставят директно на хората, които се хранят с тях – иначе биологичната им енергия се разпилява някъде по веригата. Затова земеделецът продава храните си на мрежа от клиенти – предимно начетени и ентусиазирани млади семейства от Пловдив и околни селища, които държат да хранят децата си и себе си с чиста храна. Мрежата действа най-вече с лични контакти – създадена е по френски модел за хранителен кооператив. Но се случва през август, например, при най-голямото изобилие от зеленчуци, продукцията просто да пропадне.
“Колегите ми, които започнаха след мен, се сблъскаха със същите проблеми – произвеждаш адски трудно и изведнъж – няма реализация. Какво правим? Затова реших да наблегна на есенни култури, които мога да консервирам”. Произведените зеленчуци и плодове се съхраняват – чрез шоково замразяване и съхранение в хладилни камери, с консервиране или сушене, и голяма част от тях се хапват тук, на място, от гостите на фермата.
“Така има надежда малката печалба, която се получава, да остава при мен. Докато само от производство нищо не се печели. Ако продам всичко, което са ми поръчали, може би ще си покрия само пътните разходи”, констатира делово земеделецът.
Зеленчуците в биофермата са отгледани на слънце, с изворна вода.
Гъбарник за кладница и шиитаки през цялата година – това е първият от проектите, за които пловдивският учител е осигурил материали. Ще бъде вкопан в ската, където температурата е постоянна, както гъбите изискват. “Тези гъби са ценни, вкусни и достатъчно скъпи, така че си струва инвестицията”, смята Наско Топалов. Има и разрешение за строеж на стопанска постройка – тя ще е място за хранене, за готвене и консервиране, а до нея в ската ще се изгради хранилище за плодове, зеленчуци и фризери за дълбоко замразяване. И още един предстоящ проект – къщичка за гости.
Атанас Топалов е човек на идеите, на природата, но и на действието, изглежда пълен с енергия, а и с ясна мисъл как да стават нещата. Всеки, който би искал да си поръча от продуктите му, може да го направи чрез Фейсбук групата на нашия Хранителен кооператив “Хранко” http://www.facebook.com/groups/261579713986790/, чрез страницата ни във Фейсбук http://www.facebook.com/pages/%D0%90%D0%B3%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5/161833083982290 и чрез контактите на нашия уебсайт www.agronovinite.com
Ако пък желаете да се разходите до село Извор и да видите чудесата на биоземеделието, там Наско Топалов на драго сърце посреща гости – ще си наберете каквито зеленчуци има, ще си починете, а той ще ви приготви нещо вкусно от чисти продукти, пълни със силата на природата. Неговите гозби ще опитате и ако решите да помогнете на фермата с доброволен труд.
Сп. Меню
Източник: http://agronovinite.com/%D1%85%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D0%BA%D0%BE%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2-%D1%85%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE/
