петък, 10 май 2013 г.

Заложници на хляба


За някои генните експерименти на Monsanto и DuPont са спасението ни от неминуем световен глад. За други - смъртна заплаха за човечеството.


Малко са компаниите по света, които провокират толкова крайни реакции като Monsanto. Критиците твърдят, че американският гигант използва науката, за да създава храни, застрашаващи не само здравето на хората и чистотата на планетата, но и законодателството за интелектуалната собственост. Списъкът с "греховете" на създадената през 1901 компания започва още от хербицида Agent Orange, употребяван от американските сили във Виетнам.
Но за почитателите й Monsanto е синоним на научен напредък - и главната надежда за овладяване на задаващата се глобална хранителна криза. Най-известният от тези почитатели е Бил Гейтс: милиардерът приема нововъведенията на Monsanto като основен фактор за земеделската революция в Африка, на която неговата благотворителна фондация се е посветила.
КОЕТО И МНЕНИЕ ДА СПОДЕЛЯТЕ, няма как да избягате от неумолимата реалност: епохата на евтината храна приключи. Световното население неудържимо расте и вече надхвърли 7 милиарда души. Съчетанието от много фактори (нарастващото търсене в Индия и Китай, смяната на зърнената диета с повече месо и зеленчуци, повишената употреба на царевицата като гориво и някои събития извън сферата на земеделието като спада на долара) сложи край на тенденцията за поевтиняване на основни култури като ориза, пшеницата и царевицата, започнала в началото на 70-те. От друга страна, броят на хората, които преживяват с долар и четвърт на ден, рязко се увеличи през 2007-2008. И ако светът не може да изхрани сегашното си население, какво трябва да промени, за да се справи с деветте милиарда, които вероятно ще го населяват до 2050?
ЕДИНСТВЕНИЯТ НАДЕЖДЕН НАЧИН да произвеждаме повече храна е да използваме по-добри технологии. Бразилия е един от примерите за това - инвестирайки солидно в изследвания, тя се присъедини към суперсили в земеделието като САЩ, Европейския съюз и Канада. Постигна го в рамките на едно поколение благодарение най-вече на разработването на големи плантации. Виетнам, чрез промени в политиката си се превърна от един от най-големите световни вносители на ориз във втория най-голям износител.
Все повече страни започват да залагат на биотехнологичните култури – първо за влакна (памук), после за фураж за животните (царевица), и накрая за храна за хората.
Технологичният напредък в земеделието като цяло се одобрява от всички - но не и когато прекрачи плашещата граница, наречена генно инженерство. Първите генномодифицирани храни бяха одобрени за човешка консумация в САЩ през 1995. Само четири години по-късно половината от царевицата, памука и соята в страната вече бяха ГМО. Към края на 2010 тези култури покриваха 9.8 млн. квадратни километра в 29 държави - една десета от световните обработваеми земи.
ГЕННОМОДИФИЦИРАНИТЕ КУЛТУРИ са разпредели приблизително поравно между Северна Америка и останалия свят (най-вече Аржентина и Бразилия). Най-силно продължават да им се противопоставят европейците. Според официални изследвания 61% от тях са против разработването на ГМО храни. В Европа в момента са одобрени за отглеждане само две такива култури – опозицията от скептичните потребители и екологичните организации остава силна. Все пак шест разновидности на царевицата и една на соята получиха положителна оценка за риска от регулатора за безопасност на храните и в момента чакат одобрение за отглеждане от Еврокомисията. В същото време в САЩ са одобрени над 90 разновидности, а в Бразилия – 30.
Има и още нещо, което хвърля сянка върху селскостопанския бранш: небивалото разрастване на корпорациите. През последните 15 години пет гигантски биотехнологични концерна - Monsanto, Syngenta, Bayer, Dow и DuPont, са изкупили над 200 други компании, благодарение на което днес контролират изцяло пазара на семена, възлизащ на 34 млрд. долара. За фермерите окрупняването на сектора означава все по-малко алтернативи за намиране на немодифицирани семена, както и все по-голяма обвързаност с тези гиганти - и заради произвежданите от тях химически препарати, и все по-високи цени.
ОТ 80-ТЕ ГОДИНИ СВЕТОВЕН ЛИДЕР в генното модифициране на семена е Monsanto. Подобно постижение не е изненада предвид бюджета й за изследвания - два милиона долара... на ден. За да защити инвестициите си обаче, компанията патентова откритията си и преследва ревниво всеки, който се опита да заобиколи нейните права. Някои сравняват твърдия й подход с ревността, с която Microsoft се старае да опази софтуера си от пирати. Monsanto е регистрирала 674 биотехнологични патента в историята си – повече от която и да е друга компания в сектора.
Тя бе първата (сега вече и DuPont последва примера й), която нае собствена “полиция” да проверява насажденията на фермерите в Северна Америка за наличие на ГМО. Дори при най-малкото съмнение за това тя изпраща на съд онези, които не са платили за правото да ползват патентовани семена, независимо дали “провинението” е умишлено или причинено от обикновено опрашване. Тази практика засили съществуващата и без това неприязън към компанията, която принуждава фермерите да подписват споразумения, че няма да запазват част от произведената реколта за повторно засяване или да я продават на други фермери. Това на практика задължава производителите да купуват нови семена всяка година.
Показателен бе случаят с фермера от Тенеси Кем Ралф, който през 2004 бе разобличен, че държи в хамбара си "нелегитимни" семена памук (човекът си призна, че правел услуга на приятел). Заради тази интелектуална кражба Ралф бе осъден на 8 месеца затвор и глоба от 1.3 млн. долара - и това в Тенеси, където за притежанието на кокаин глобата е 2500 долара!
ЗАЩО ОБАЧЕ ГМО НИ ПЛАШАТ ТОЛКОВА? Обяснението е просто: това е ужасът от неизвестното. Все още липсват независими и дългосрочни изследвания за тяхното въздействие. Факт е, че големите компании упражняват силно влияние върху изследователските организации, които получават голяма част от финансирането си именно от тях.
Към страховете от недостатъчно проучените ефекти напоследък се прибавя и съмнение доколко реалистични са обещаваните резултати. През октомври 2011 няколко неправителствени организации в развиващите се държави предупредиха, че генното инженерство не е успяло да увеличи добива на нито една култура, нито е довело до появата на шумно рекламираните суперкултури, планирани да устояват на суша и наводнения – за сметка на това обаче е увеличило използването на химикали и растежа на плевели.
Високите цени на патентованите семена водят до още един проблем - бедните фермери в развиващите се държави трудно могат да си ги позволят и все повече задлъжняват. В Индия заради непосилни дългове на всеки 30 минути се самоубива по един фермер.
СКОРОСТНИЯТ ВЪЗХОД НА ГЕННОТО ИНЖЕНЕРСТВО едва ли би се случил без солидната политическа подкрепа, на която то се радва от появата си. Документалният филм “Светът според Monsanto” показа преди няколко години смразяващи кадри от посещение на Джордж Буш старши в централата на компанията от времето, когато той е вицепрезидент на САЩ. В тях политикът уверява събеседника си в Monsanto, че ако се натъкне на каквито и да е проблеми при прокарването на новите генномодифицирани продукти през американските регулатори, трябва само да му се обадят.
Много от ключовите фигури в регулаторните органи или са заемали важни позиции в Monsanto, или са обречени да го направят в бъдеще. Един от примерите е Майкъл Тейлър, който работи за Monsanto като адвокат, преди да бъде назначен за заместник-комисар в Агенцията по храните и лекарствата. Докато работи в нея, Тейлър взема важни решения, които водят до одобряването на генноизменени храни и култури. После се връща в Monsanto като вицепрезидент по публичните политики. Благодарение на тези тесни връзки САЩ одобряват ГМО продукти и култури без адекватни изпитания, без поставянето на етикети за потребителите и въпреки сериозните въпросителни около тяхната безопасност.
ЕДНА ОТ ПРИЧИНИТЕ ЗА СЛАБАТА РЕГУЛАЦИЯ на този бизнес се крие в отминалата вече икономическа надпревара между Америка и Япония. В генното инженерство американските регулатори виждат технология, която ще съхрани позицията на Щатите като световен земеделски лидер. Затова те не биха прокарали закон, който да намали конкурентността на американските продукти.
Днес големите корпорации имат на своя страна още една нова - и потенциално опасна - тенденция. Многобройното население на Китай все по-категорично възприема западната “месна” диета, а това означава нарастваща нужда от отглеждане на животни и съответно търсене на зърно за изхранването им. “Фермерите обаче никога няма да имат евтин достъп до генноизменените сортове”, предрича професор от Държавния университет на Вашингтон. Единственото решение би било да се спре патентоването на семена, растения и гени. Но, както е известно, контролът върху семената и съответно храната е най-добрият начин за контрол върху световното население.

БИОТЕХНОЛОГИИТЕ В ЗЕМЕДЕЛИЕТО
900 млн. души по света днес гладуват, а здравето на още два милиарда е застрашено заради недохранване.
70% повече храна ще трябва да се произвежда през 2050, когато световното население вероятно ще достигне 9 милиарда души.
70% от употребата на водните ресурси се падат на земеделието.
15 млн. фермери са отглеждали биотехнологични култури в 29 държави през 2010. Над 90% от тях са от развиващите се държави.
145 американски фермери са били дадени на съд от Monsanto от 1997 насам за това, че са използвали повторно соеви семена, без да платят на компанията. Досега тя е спечелила всичките 11 дела, стигнали до съдебната зала.
13.2 млрд. долара е глобалната стойност само на биотехнологичните семена през 2011. Крайният продукт за продажба – царевица, соя и памук - се оценява на 160 млрд. на година.
20 пъти повече бета каротин трябва да синтезира т. нар. златен ориз, създаден чрез генна модификация и предназначен за Азия. Друга форма на модифициран ориз има за задача да се бори с недостига на желязо, който засяга около 30% от световното население.
4.8 млн. долара за лобиране е похарчила DuPont през 2011.

* Статията е публикувана в Bulgaria On Air THE INFLIGHT MAGAZINE, брой 33 / 2013

Източник: http://www.bgonair.bg/bg/analysis/comments/zalozhnici_na_hlqba/