Как изглежда Сугестопедията / ДесугестивноОбучение/ Р е з е р в о п е д и я днес?
Д-р Георги Лозанов
Най - добрите резултати от сугестопедията не се дължат на някаква техника (ръководена релаксация, ръководена фантазия, дихателни упражнения и др.), както някои автори се опитаха да представят неправилно, а на едно цялостно и задълбочено познание на психофизиологичните механизми на резервите на личността.На базата на една изключително ползотворна изследователска дейност, ние достигнахме до следните заключения относно абсолютно необходимите знания, които преподавателите трябва да усвоят в хода на тяхното методическо обучение:
(Извадки от предстоящата книга за печат
Сугестопедия- Резервопедия
Tеория и практика на освобождаващо – стимулиращата комуникативна педагогика на нивото на скритите резерви на човешкия ум)
Сугестология и Сугестия
Във всяко общуване, във всяка мисъл, във всяко чувство, във всяко възприятие и във всяка умствена дейност съществува един централен, ясен комплекс от преживявания и много периферни, обкръжаващи стимули. Когато се възприема речта, например, съдържанието на основната мисъл, която носи спецификата на съобщението попада в центъра на вниманието и съзнанието, където се подлага на критически анализ и логическо осмисляне. Но ние реагираме не само на конкретното значение на речта, а и на един цял комплекс от придружаващи и, в някои случаи, предхождащи или следващи я стимули не-специфични за тази реч. Броят на тези неспицифични стимули (най-често те са периферни перцепции, възприятия) е немислимо голям – жестове, походка, изражение на лицето, изражение на очите, дикция, интонация и множество идеомоторни движения, незабележими за съзнанието. Периферните перцепции са подвижни – когато преминават в съзнанието, те не са вече периферни, а обикновени, съзнателни перцепции.
Ние също включваме в сферата на не-специфичните стимули факторите на околната среда, нивото на престиж на говорещия, физиологичното и психологично състояние на очакване на приемащия както и неговите/нейните биологични нужди; най-общо казано всичко, което в този момент е свързано с думите, които се изговарят и което се излъчва несъзнателно, волево неконтролируемо. Тези неспецифични стимули, ако се синхронизират, могат да играят известна сугестивна роля като променят силата на думите и като служат за контрол на тяхната достоверност. Може да се заключи, че сугестивното е постоянна и неделима част от всеки комуникативен процес. В някои случаи то може да увеличи силата на думите, в други – да я намали, но то винаги участвува в интелектуалния и емоционален живот на човека, който общува.
Сугестологията, която ние разработваме, е наука за този типсугестия, който всъщност освобождава от негативните психични въздействия. При тази сугестия информацията се възприемас очакване, без натиск, контролирана от хармонично организираните периферни перцепции.
Периферните перцепции (т.e. така наречените слаби сигнали) от всеки вид са особено важни в този тип комуникация. Подпраговите периферни перцепции са волево неконтролируеми. Тези слаби сигнали се излъчват от обучения, престижен преподавател и цялостната организация на учебния процес и се възприемат подсъзнателно от учещите се (или пациентите, ако се отнася за психотерапия). Тези периферни перцепции абсолютно гарантират искреността на връзката или достъпа до скритите резерви, за изключително бързо учене (или оздравяване, в случая на психотерапия). Би било невъзможно един учител да разкрие резерви в учебния процес, т.е. учене поне 2 или 3 пъти по- бързо и по- добре и до 5 до 10 пъти по- бързо и по- добре, без значителна домашна работа, без умора и, освен това, с положително влияние върху здравето на учещите се, и благоприятен социален климат в групата, ако той/тя със сигурност не знае, че такива резерви у учещите се наистина съществуват. Tова е аксиома, тъй като периферните перцепции разкриват истината. Така става ясно, че сугестологията и сугестопедията, съответно, са една наука, която се противопоставя на всеки натиск, всякаква хипноза или манипулативна командна сугестия.
Спонтанно Възприета, Неманипулативна Сугестия в Сугестопедията / Р е з е р в о п е д и я
В нашата дългогодишна изследователска дейност за търсене на пътища за хармонична и синхронизирана организация на приемането на неспецифичните стимули като същевременно се уважава личната свобода на избор на учащия се (или на пациента), ние достигнахме до развитие на един нов тип комуникация без команди и безкритично автоматично подчинение. Ние постепенно развихме една комуникация, където проблемите на пациентите можеха да се обсъждат по един приятелски начин, без да се прибягва до команди. Като разчитахме предимно на високия престиж на преподавателя (или лекаря) без команден тон или послушно и пасивно поведение от страна на възприемащия, ние демонстрирахме при първия ни голям експеримент, че бе възможно да се запаметят 1000 френски думи и изрази в един ден. Когато един високо престижен преподавател с цялостното си поведение ясно изразява дълбокото си убеждение, че ще се постигнат високи резултати, ефектът от неговото/ нейното преподаване е наистина на нивото на резервите на ума. Поради липса на алтернативна терминология ние нарекохме този вид сугестия за достигане на резервите на мозъка 'спонтанно възприета, неманипулативна сугестия'. Тази неманипулативна сугестия с нейните отличителни черти, които създават връзка на ентусиазъм и хармония между учителя и учещия се (или между лекар и пациент) не би могла да се възприеме като сугестия в нейния клиничен смисъл.
При хипнозата или обикновената клинична сугестия не бихме могли дори да говорим за творческо мислене. Дори независимо мислене не се забелязва при тях. Докато при резервопедията и спонтанно възприетата, неманипулативна сугестия, която ние използуваме, творческото мислене присъствува навсякъде и е в основата на процеса. Това е бъдещият тип на общуване в учебния процес, който трябва да усвоим.
При педагогиката на скритите резерви на ума, тази спонтанно възприемана, неманипулативна сугестия се подсигурява от първия закон на резервопедията – Любов. Източник: http://dr-lozanov.com/bg/sugdnes.htm
Сугестопедията/ Резервопедията е изградена върху следните седем закона:
Любов
▪Не сантиментална любов, а любов към човешкото същество.При условия на положителни емоции, творческата интелектуална дейност и глобализирания учебен процес се отличават с липса на умора. Принципът на радост и концентративно спокойствие се прилага чрез система от игри и смях, чрез нагледните материали, които са не толкова илюстративни, а стимулиращи по характер, както и цялостната организация на учебния процес.
Свобода
▪ Свободата на обучаващия се да избира как сам да възприеме знанията.Свободата дава възможност на учещия се да се вслуша във вътрешния си глас и да избере своя собствен път към резервите на психиката в различните моменти на процеса на обучение. Свободата не се диктува от учителя, тя е спонтанно чувство у учещия се.
Убедеността на преподавателя, че нещо необикновено се случва
▪Когато учителят е с нагласа, че нещо необикновено се случва , вярвайки в изключителните сособности на учащите да възприемат на резервно ниво, това автоматично резонира в тях и резервите се разкриват.
Състоянието на увереност, че нещо необикновено се случва, води до състояние на вдъхновение у учителя. Очакванията на учителя се отнасят както към неговите/нейните собствени способности да активира резервите на учащите, така и към способностите на курсистите да учат на резервно ниво. Тези очаквания се усещат от курсистите чрез периферните перцепции и подсъзнателните сигнали, които се излъчват от гласа, изражението на лицето и цялото не словесно поведение на учителя. Поради автентичността на тези сигнали и невъзможността те да бъдат изиграни от учителя, учащите ги възприемат без колебание. Това автоматично води до разкриване на резервите.
Многократно увеличен учебен материал
▪Материалът при работа чрез Сугестопедия е задължително няколкократно увеличен, спрямо този, използван в традиционните методики.Методиката има психопрофилактичен, психохигиенен и възпитателен ефект, повече от ясно е, че не бива да позволим учебния материал да намалее.
Принципът: Цяло – Част, Част – Цяло; Частта чрез Цялото
▪Езикът е едно цяло, той не е нито само граматика, нито само лексика, нито само писане и т.н. Той е един организъм и както ние възприемаме не само с определена част от мозъците си, така и езикът не бива да бъде възприеман на части.Елементите не бива да се преподават и изучават изолирано. Например, думите, граматиката, не съществуват отделно от езика, а са част от речта. Всяко цяло е част от по- голямо цяло и така до безкрай.Човешкото същество реагира като цяло и възприема дразнителите в тяхната комплексност. Това е още едно доказателство, че елементите не съществуват отделно, а винаги като част от цялото.
Златната Пропорция
▪ В Сугестопедията златната пропорция е на първо място при определяне на времетраенето и съотношението на отделните компоненти, което допълнително подпомага процеса на разкриване на резервите на учащите се.Съществува цяла наука за Златното сечение, или Златната пропорция, която се определя числото 1,618… за коефициент на хамоничност.
Приложение на Класическото Изкуство и Естетиката
▪Класическото изкуство и естетиката се използват в сугестопедията като особено ефективни медиатори на неманипулативната комуникативна сугестия поради тяхната способност да излъчват безброй неспецифични стимули, които подхранват изобилието от периферни перцепции, незабелижими за съзнанието.Сугестопедичното изкуство създава условия за състояния на оптимална психорелаксация и хармония, които помагат да се създаде състояние на спонтанно повишена възприемчивост и да се стимулира способността да се разкрият психичните резерви в приятна атмосфера. То помага да се достигне до състояние на вдъхновение и да се отклони вниманието от „болното място”, където има страх, свързан с ученето. Класическото изкуство се въвежда чрез специално подбрани произведения на класическата музика, песни и арии, литературни произведения, репродукции на шедьоври на изобразителното изкуство и т.н.
Източник: http://www.suggestopedia.org/?page_id=28
