Национален парк Пирин притежава уникални природни богатства като над 120-годишни иглолистни гори, включително най-старото дърво на Балканския полуостров – Байкушевата мура. През 2009 г. анализ на сателитна снимка от ски зона Банско показва, че ски зоната надхвърля около два пъти разрешената площ от концесията. Коалицията от неправителствени организации и граждански групи „За да остане природа в България” изпраща искане до Министерството на околната среда и водите да провери тези данни.
Последна актуализация: 19.03.2012 г.
Нов опит за посегателство върху Национален парк "Пирин" като обект на защита от ЮНЕСКО като част от световното природно наследство
В публичното пространство бе разпространен доклад до МС, в който се иска изработване на нова номинация за промяна на границите и буферните зони на обекта на световното природно наследство НП „Пирин”. Чрез тази промяна от обекта се предвижда да бъдат изключени 12 % от териториите му с цел обособяването на зони за развитие на ски туризма, без предварително да са извършени нито екологични, нито социално-икономически изследвания относно целесъобразността от създаването на такива зони.
В тази връзка, бихме искали да Ви обърнем внимание, че предложенията в горепосочения доклад до МС представляват ясна заявка за включването на Национален парк „Пирин” в списъка на застрашените обекти на световното природно наследство на ЮНЕСКО, а вероятно и отпадане напълно на обекта от списък на световното наследство. Това се дължи на факта, че в този доклад не само са игнорирани последните критични решения на Комитета по световно наследство (КСН) към ЮНЕСКО относно проблемите с опазването на НП „Пирин”, но дори е тълкувана напълно погрешно Конвенцията за опазването на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
На първо място, предложението на доклада до МС за изключване на нови площи от обекта нарушава изискванията в последните решения на Комитета за световното наследство (КСН) към ЮНЕСКО №№ 33 COM 7B.21, 34 СОМ 7В.19, 34 СОМ 8В.5 и 35 COM 7B.21, съгласно които България не трябва да допуска ново строителство на ски съоръжения в границите на обекта и неговите буферни зони и не трябва да допуска разширяване на туристическите зони в рамките на обекта. Всяка стъпка в тази посока би поставила държавата в грандиозен дипломатически скандал, в който председателят на ЮНЕСКО ще се окаже представител на държава, допуснала нейн обект да попадне в списъка на застрашените обекти на световното наследство.
На второ място, в доклада до МС се спекулира, че номинациите за включването на Пирин в списъка на световното природно наследство на ЮНЕСКО не са съобразени с развитието на туризма в обекта.
Следва хронология на събитията покрай ски зона Банско от 2000 г. досега.
Какъв е проблемът със ски зона Банско в Национален парк "Пирин"?
Историята на кратко
Национален парк Пирин притежава уникални природни богатства като над 120-годишни иглолистни гори, включително най-старото дърво на Балканския полуостров – Байкушевата мура.
През 2000 г. се провежда обществено обсъждане на доклада за Оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС) за Териториално устройствен план (ТУП) на ски зона Банско. По това време министър на околната среда и водите е Евдокия Манева (в наши дни заместник министър в същото министерство в правителството на ГЕРБ). По това време сегашният екоминистър Нона Караджова работи като служител в министерството.
ТУП на ски зона Банско от 2001 г. предвижда значително разширение на дотогава съществуващите ски писти и съоръжения в Национален парк Пирин. В началото на 2001 година, два дни преди да напусне поста, министър Евдокия Манева подписва положително решение по ОВОС за ски зона Банско въпреки протестите на природозащитните неправителствени организации.
Договорът за концесията за ски зоната в границите на Национален парк Пирин е подписан по времето на екоминистър Долорес Арсенова от НДСВ през 2001 г. Тя се дава на „Юлен” АД, чиито основни акционери към момента са две офшорни фирми и община Банско. Концесията предоставя правото на „Юлен” АД да построи и ползва ски зона върху 995 декара изключителна държавна собственост, каквато представлява Национален парк Пирин. Националните паркове и резерватите са най-сериозно опазваните от закона защитени територии в България. Затова цялата собственост в тях е изключително на държавата, т.е. на всеки български гражданин.
Концесията позволява на „Юлен” АД да ползва територията на Национален парк Пирин, за да построи ски зона Банско, срещу което трябва да заплаща такса на държавата. Таксата е процент от продадените билети и карти за съоръженията. Колкото „Юлен” АД каже, че е продала, толкова се заплаща. Държавата няма механизъм да следи дали това са реалните суми. Към 2010 г. концесионната такса възлиза на 200 хил. лева за сезона 2009-2010.
Собствеността в „Юлен” се дели между две офшорни фирми и община Банско. Данни от търговския регистър и медийни публикации сочат, че „Юлен” АД е свързана с Цеко Минев – основен акционер в Първа инвестиционна банка и председател на Българска федерация ски. Един и същ човек е член на бордовете на „Юлен” и на фирмата „Витоша ски”, която притежава повечето лифтове в Природен парк Витоша и иска да построи по-голяма ски зона там.
През всичките 10 години от създаването на ски зона Банско природозащитниците се опитват да насочат вниманието на 4 поредни правителства към проблемите в управлението на Национален парк Пирин, както и огромния брой закононарушения свързани с изграждането на ски-зоната, които постепенно водят до унищожението на парка (виж Доклад на За земята от 2006 г.).
Сега е ясно, че много от пистите са по-широки от разрешеното, че непрекъснато се увеличава броя на лифтовете и капацитетът им. Малко известен факт е, че броят на скиорите в ски зона Банско е обвързан с броя на леглата в града към 2001 г. и не може да се увеличава. Разрешението от 2001 г. да се построи ски зона Банско е дадено при условие легловия капацитет на града да не надвишава 7800 легла, докато по данни на кмета на Банско легловата база през 2010 г. е достигнала над 20 000 легла.
Малко известен факт е, че някои от старите писти над Банско трябва да бъдат рекултивирани и затворени според концесионния договор, което обаче не е изпълнено.
През 2004 г. правителството приема План за управление на Национален парк Пирин, какъвто трябва да има всяка защитена територия. Плановете важат 10 години. В него е записано, че ски зона Банско не може да се разширява повече от записаното в концесията от 2001 г. Тъй като става дума за изключителна държавна собственост под защита, планът за управление на Национален парк Пирин е дефакто ЗАКОНЪТ в Пирин.
През 2005 г. Община Банско приема промяна на Териториално-устройствения план на ски зона Банско, която не се съобразява с плана за управление на Национален парк Пирин и на практика е незаконен. Въпреки това промяната в плана е разрешена от директора на РИОСВ Благоевград. Така с благословията на местните общински и държавни органи, „Юлен” АД построява нови писти и съоръжения над Железни мост в нарушение на одобрените от Министерски съвет документи - Плана за управление на парка и концесионния договор.
През 2007 г. България става член на Европейския съюз. Национален парк Пирин става част от европейската екологична мрежа Натура 2000.
През 2009 г. Европейската комисия е сезирана от български природозащитни организации заради строителството на нови писти и съоръжения в Национален парк Пирин, част от Натура 2000. Разследването на ЕК продължава.
Национален парк Пирин е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО към ООН през 1983 г. През 2010 г. и 2011 г. заради ски зона Банско и продължаващите опити тя да бъде разширена, ЮНЕСКО взима решение, че или правителството на България ще гарантира, че строителството на ски курорти в Национален парк Пирин ще бъде прекратено, или ЮНЕСКО ще впише обекта в листата на „световното природно наследство в опасност” с всички последствия за имиджа на българската държава.
Междувременно възползвайки се от шумотевицата около стартовете за световната купа по ски в Банско през 2011 г., общинските съвети на Банско и Разлог се обявяват за унищожаване на вековните гори и уникални пейзажи в Национален парк Пирин. Те настояват за промяна в плана за управление на Национален парк Пирин с цел 8-кратно увеличение площта на ски пистите, 4-кратно увеличение броя на лифтовете, развитието на 2 нови ски курорта над Разлог и Добринище и двойно разширение на ски зоната над Банско.
Въпреки кризата през 2011 г. държавата предостави 2 милиона лева на Българска федерация по ски за организиране на стартове от световната купа на Банско. Никой не знае за какво точно са отишли тези пари, тъй като Министерство на спорта отказва да предостави информация.
През 2009 г. анализ на сателитна снимка от ски зона Банско показва, че за изграждането на ски зоната е изсечено два пъти повече гора като площта на ски зоната надхвърля около два пъти площта съгласно концесията. Коалицията от неправителствени организации и граждански групи „За да остане природа в България” изпраща искане до Министерство на околната среда и водите да извърши официална проверка на тези данни.
И така се стига до деня, в който Нона Караджова хвърли бомбата
Почти две години по-късно, след множество писма с въпроси от граждани и след заседание на Министерски съвет екоминистърът Нона Караджова признава публично, че „Юлен” АД ползва (т.е. е изсякла и отнела от защитената природа) с около 650 декара повече от разрешеното от концесията за ски зона Банско. Това означава, че около 40% от ски зона Банско на практика е незаконна.
Според Нона Караджова „Юлен” АД има разрешителни за всички лифтове и съоръжения, затова държавата планира да промени Закона за концесиите, за да може да се вкарат в нея и допълнителните 650 декара, които твърдения на министърката са оборени в законов анализ на всички лифтове и съоръжения в ски зона Банско.
Коалицията от неправителствени организации и граждански групи „За да остане природа в България” изразява остро несъгласие с идеята на правителството за узаконяване на незаконните части от ски зона Банско. Този ход на правителството може да се сравнява единствено с безочливите замени на гори, извършени от предишното правителство.
Счита се, че това решение е взето под "финансовия диктат" на Цеко Минев, акционер в Първа инвестиционна банка, председател на Българска федерация по ски и човекът, който стои зад ски зона Банско и зад опитите за незаконно разширяване на местата за каране на ски в Природен парк Витоша.
Подобно правителствено решение подпомага разрушаването на българската защитена природа и показва, че някои хора са винаги над закона без значение кое правителство е на власт.
Коалицията от неправителствени организации и граждански групи „За да остане природа в България” обръща внимание на министър председателя Бойко Борисов и на министъра на околната среда и водите Нона Караджова, че всички писти и съоръжения в ски зона Банско в Национален парк Пирин, които са построени извън обхвата на концесията на „Юлен” АД за ски зоната, на практика са държавна собственост.
Защо това е така? Като защитена територия от този ранг Национален парк Пирин е изключителна държавна собственост, т.е. всички гори и земи вътре са собственост на всички български граждани по конституция.
Концесията в Национален парк Пирин позволява на концесионера „Юлен” АД да ползва държавната собственост (земя, гори, съоръжения) срещу заплащане на такса за определен период от време.
Всички писти и лифтове, които са построени извън концесионната площ, дори и да имат екологични или строителни разрешителни, на практика са построени върху държавна земя, без концесионера да има право на това. Според Закона за собствеността, при липса на право на строеж и концесия всички постройки и съоръжения в чужд имот стават автоматично притежание на собственика на имота – държавата. От 2001 год. досега “Юлен” АД неправомерно ползва държавните земи, гори и съоръжения в близо 650 декара извън концесионната плищ и следва да заплати обезщетение в държавния бюджет.
Коалицията „За да остане природа в България” призовава премиера Бойко Борисов да спре всякакво строителство в защитените територии, да развали концесионния договор с „Юлен” АД, да влезе във владение на незаконно изграденото, както и да изиска обезщетение за незаконно използваните площи и да се рекултивират незаконно застроените територии в Национален парк Пирин, част от европейската екологична мрежа Натура 2000 и от световното природно наследство на ЮНЕСКО.
Държавните съоръжения да бъдат предоставени на община Банско за стопанисване до сключването на нова концесия.
Коментари на някои твърдения на Бойко Борисов, Нона Караджова, „Юлен” АД и община Банско:
„Имаме издадени за всички обекти разрешителни от МОСВ и общината.”
Разрешителните за строеж се издават от община Банско. Кметът на Банско Александър Краваров заяви пред вестник „Дневник” през февруари 2011 г., че "Ако това е така, причината не е в издаваните от нас строителни разрешения, които са само за ски съоръженията и сградите. Площта на пистите си е отговорност на националния парк" ()
Национален парк Пирин и МОСВ не могат да издават разрешителни за строеж – това се прави единствено от общинския архитект, областния управител и министъра на регионалното развитие (последните двама – при много ограничени и редки условия)
Това означава, че община Банско не е издавала разрешителни за строеж на пистите, а това е към 60-70% от цялата площ на концесията. Съгласно чл. 147 на Закона за устройство на територията изкопите и насипите са строежи, които в случай, че са „с дълбочина или височина до 1 м и с площ до 30 кв.м”, не се изисква инвестиционен проект за издаване на разрешително за строеж. Което означава, че :
- за изкопи и насипи, чрез които се правят пистите се изисква задължително разрешително за строеж;
- за такива големи площи каквито са пистите над Банско се изисква и инвестиционен проект;
Искана е проверка от ДНСК на твърдението на кмета Краваров, че нямат издадени разрешителни за строеж на пистите. Проверката е наредена през пролетта на 2011 г., но Краваров и ДНСК мълчат. Защо крият резултата?
„Има издадени за всички обекти разрешителни за строеж.”
Не, няма. Ако имаше издадени за всички сгради лифтове и писти разрешителни за строеж, отдавна щеше да е ясно, че разрешената площ от 995 декара е надхвърлена. Защото във всяко разрешително за строеж има посочена застроената площ и като се сумират всички разрешени площи от всички разрешителни, веднага може да се установи общата площ, застроена от „Юлен” АД.
МОСВ са собственик на земята и трябва да имат копие на всички разрешителни за строеж на тяхна територия. Нека ги предоставят или публикуват. Ако заявят, че ги няма, то възниква въпросът как така следят изпълнението на концесията, без да имат разрешителните за строеж и кой е допуснал това?
„Първият начин е да затворим курорта Банско, вторият е да затворим две трети от него и третият е да променим Закона за концесиите, за да може курортът да продължи да съществува”
1.Защо да затваряме целия курорт – там има и писти, отпреди да се появи „Юлен” АД. Това са „Тодорка” и „Чалин валог” например. Все пак Банско е целогодишен курорт и това, че през зимата няма да работят например лифтове Чалин Валог, Моста и Платото и паница Б, както и пистите Чалин валог – запад, Моста и връзката Моста – Шилигарника, няма да унищожи ски-сезона. Все пак ски се караха над Банско и преди 2006 г.
2. Не са 2/3. Площта е 650 декара, или 40% от площта на сегашната ски зона по изчислението на МОСВ. Ако е 2/3, значи Бойко Борисов твърди, че незаконната площ е повече и е скрита от обществеността.
3. Изменението на закона за концесиите нищо няма да промени, доколкото нарушението е извършено в миналото и законът няма как да действа за него. Законът за устройство на територията изисква незаконните строежи, каквито са тези без предоставено право на строеж от собственика, да бъдат разрушени, и това, че ще променим Закона за концесиите, няма да повлияе на факта, че незаконните строежи трябва да се премахнат.
„Изменението на ТУП е разрешило тези нови съоръжения и писти и разширяване на пистите, които са построени от „Юлен” АД и надхвърлят концесионната площ. Това дава право на „Юлен” АД да ги построи.”
Това, че община Банско си е приела ТУП не означава нищо, доколкото Планът за управление на Национален парк Пирин не разрешава ново строителство, а само това от 2000 г. Според режим 77 на Плана за управление:
„77. На територията на парка се забраняват всякакви строителни дейности, освен:
……
13) Доизграждане на одобрените ски-писти, съоръжения и обекти съгласно утвърдения ТУП на “Ски-зона с център Банско” и Становище/Решение на МОСВ по ОВОС към него от 2000 г.”
В този случай си има един ТУП, който е планов документ от по-нисък ранг (приет от общински съвет) и той не може да противоречи на Плана за управление на националния парк (който е приет от Министерски съвет). Съгласно Закона за защитените територии измененият през 2005 г. ТУП не може да се приложи, доколкото Планът за управление на Национален парк Пирин е приет през 2004 г. и той забранява ново строителство на писти и съоръжения.
ТУП, даже и приет според разпоредбите на закона, ще остане неизпълнен, докато не се измени Планът за управление или се приеме нов такъв, които да разрешат това ново строителство. Даже и при това условие „Юлен” АД няма как да строи нови лифтове и писти, без да е обявена процедура за предоставяне на концесия за новите площи и фирмата не го спечели.
МОСВ и Дирекцията на Национален парк Пирин по закон прилагат и контролират прилагането на плана за управление на парка, а не териториално-устройствените планове на общината.
„Площта на ски зоната в Банско се състои от стара зона, тази създадена през 80-те години, и разширение, осъществено през последните 10 години и залегнало в Общия устройствен план на община Банско. За това разширение е учредена въпросната концесия. Естествено, че ако те се изчисляват заедно ще се получи по-голяма площ.”
Ако старите съоръжение и писти не влизат в площта на концесията, за какво плащат скиорите. Ако една писта или лифт не са включени в концесията, концесионерът не може нито да я построи, нито да я ползва. В ТУП на ски зона с център Банско от 2000 година са записани 99,5 ха и в него влизат всички и стари и новопроектирани лифтове и писти .
„Коалиция “Природа за хората и регионите“ разговаря с г-н Кирил Данаилов, собственик на фирма ТОП–ГЕО. През лятото на миналата година компанията е изпълнявала обществена поръчка на МОСВ за заснемане на туристическа и ски зона Банско. Извършено е геодезично заснемане на цялата туристическа и ски зона Банско, която е над 1100 хектара от 44 000 хектара обща площ на природен парк Пирин. Попитахме г-н Данаилов как е установил излизането от рамките на концесионния договор за ски зоната - г-н Данаилов обясни, че той не е имал задачата да заснеме площта на концесионния договор, за който не е имал информация и данни, а на цялата ски зона.”
Точно така – това е площта на цялата ски зона и тя е отдадена под концесия на „Юлен” АД. В Национален парк Пирин над Банско никоя друга фирма няма съоръжения и единствено „Юлен” на основата на концесионен договор предлага услуги на гражданите. Което означава, че установената чрез заснемане от „Топ–гео” площ е по-голяма от тази, която собственикът в лицето на държавата е разрешил да се изсича и застроява.
Юлен: "Потвърждаваме позицията, че в сключения през 2001 г. концесионен договор има множество неясноти и противоречия, които трябва да бъдат отстранени, но не чрез медиите, а чрез диалог и професионален подход.”
Ако концесионният договор не отговаря на условията на закона за концесиите (чл. 65), то същият е нищожен и трябва МОСВ да поиска обявяването му за такъв от съда съгласно закона за задълженията и договорите.
Източник: http://forthenature.org/cases/35.
