Представете си, че живеете в страна, в която свободата да обработвате собствена земя, освободена от данъци и без намесата на правителството, е не само нещо естествено, но и насърчавано с цел промотиране на индивидуален суверенитет и силни и здрави общности. Сега си представете, че в същата тази държава почти всички ваши съседи също обработват своя собствена земя като част от огромна мрежа от децентрализирани, самоиздържащи се, независими „еко-селища“, които произвеждат повече от достатъчно продукция да изхранят цялата страна.
Може би си мислите, че това звучи като утопична интерпретация на Америка в миналото, но страната, за която става дума е Русия в наши дни. Оказва се, че земеделският модел на руснаците процъфтява заради милионите малки ферми за органична продукция, собственост на семействата, обработващи земята. Взети заедно, те произвеждат богато разнообразие от храни, които се консумират в страната.
Имат ли руснаците по-добър хранителен суверенитет и повече свобода от американците?
За разлика от трудната за поддържане, зависима от химикали, индустриализирана земеделска система, доминираща в САЩ, системата в Русия, която всъщност технически не е система, се управлява от хората за хората. Благодарение на правителствената политика, която насърчава автономните семейни ферми, вместо да обслужват алчността на химически и биотехнологични концерни, повечето руснаци могат (и го правят съвсем доброволно) да отглеждат храната си на частни парцели, наречени „дачи“.
Според руския Закон за частни градински парцели, приет през 2003 г., всеки руски гражданин има право на земеделски парцел, безплатно, в размер от 2.2 до 6.8 акра. Всеки парцел може да бъде използван за отглеждане на храна или просто за почивка и отдих, като правителството е съгласно да не начислява данъци върху земята. Резултатът от това начинание е феноменален – руските семейства практически колективно отглеждат цялата храна, от която имат нужда.
„Същността на това, което руските фермери демонстрират е, че градинарите могат да нахранят света, без да имат нужда от ГМО, индустриални ферми или каквито и да е технологични трикове, които да гарантират, че ще има храна за всеки,“ пише Леонид Шарашкин, редактор на английската версия на The Ringing Cedars, колекция от книги, описваща историята на това начинание, целящо да свърже отново хората със земята и природата. (www.ringingcedars.com)
Повечето храна в Русия идва от градините в задния двор.
През 1999, било изчислено, че 35 милиона парцела на малки семейства, които се стопанисват от около 105 милиона души (или иначе казано 71% от руското население) всъщност произвеждат около 50% от националните млечни запаси, 60% от месните, 87% от зърнените и плодовите запаси, 77% от зеленчуковите, и невероятните 92% картофени запаси. С други думи, средностатистическият руски гражданин, по този модел има свободата и възможността да отглежда сам храната си, като така задоволи нуждите на семейството си и на местната общност.
„Имайки предвид, че подходящият сезон за фермерство и градинарство в Русия е само 110 дни, можем спокойно да приемем, че продукцията на САЩ би била много по-голяма. Към днешна дата в САЩ, обаче, площта на ливадите е много по-голяма – дори два пъти по-голяма от площта на градините в Русия и не произвежда нищо друго, освен индустрия за милиони долари, която да се грижи за тези морави.“
Моделът за отглеждане на градина в задния двор е толкова ефективен в Русия, че представлява повече от 50% от националната селскостопанска продукция на страната. Базирано на данни от 2004 г., общата стойност на продукцията отглеждана в тези градини е 14 милиарда долара или 2,3% от брутния вътрешен продукт (БВП) на Русия – и тези стойности неспирно се покачват, тъй като все повече руснаци се присъединяват към еко-селското движение.
Превод: Преводачи на Съпротива
Източник: world.banoosh.com
http://saprotiva.org/ruskiyat-mini-mashtaben-model-na-organichno-zemedelie-klyuch-za-izhranvaneto-na-sveta/
