След управлението на няколко хранителни компании, занимаващи се с биохрани, осъзнах, че дори и "етичния бизнес" не е съвсем достатъчен, за това което исках да направя. Един следобед философствахме с приятел. Обсъждахме световните проблеми, като унищожаването на природата, експлоататорските фабрики в третия свят, войните за ресурсите на планетата – и се чудехме на кое да посветим живота си.
Тогава осъзнах, че гледам на света по същия начин, по който западните медици третират пациентите си – като лекуват симптомите им, а не търсят първопричината за техните оплаквания. Затова реших да стана социален хомеопат, про-активист, който търси първопричина за тези симптоми.
Ние отдавна вече не виждаме преките последици, които нашите покупки оказват върху хората, околната среда и животните. Пропастта между потребителя и консумираното се е увеличила толкова много, че ние нямаме представа какво е нивото на разрушения и страдание, свързани с нещата, които купуваме. Инструментът, който е помогнал на тази пропаст да се отвори са парите.
Ако ние сами отглеждахме нашата собствена храна, нямаше да си позволим да хвърляме една трета от нея, както правим и сега. Ако ние правехме сами нашите маси и столове, нямаше да ги хвърляме в момента, в който решим да променим интериора. Ако ни се налагаше да изчистим нашата собствена питейна вода, ние вероятно нямаше да позволим да се замърсява, както става това сега.
Така че, за да бъда аз промяната, която исках да видя в света, трябваше да се откажа от парите. Първоначално реших да го направя за година. Взех си каравана, паркирах я в една биоферма, където бях доброволец. Реших, че готвенето ще е навън – зиме и лете на печка на дърва, а лаптопа ми ще се захранва от слънчева батерия. Щях да се топля на дърва и да компостирам отпадъците си.
Трябваше да реша как да осигурявам храната си без пари. Има 4 начина – да търсиш храна в дивата природа, да отглеждаш сам свои продукти, да заменяш нещо за храна или да използваш изхвърлена храна – която е в изобилие в Обединеното кралство. Още на първия ден нахраних 150 души с отпадъци и с храна намерена в природата. По-голямата част от годината, обаче ядях мои собствени продукти, които отглеждах сам. За придвижване използвах колело и 34 –те мили до града ги приемах като фитнеса ми за деня.
За тоалетна ролка използвах хартията от местните будки за вестници (веднъж дори си избърсах задника с история за себе си). Не е като двупластовата хартия, но бързо се свиква с нея.
Това, което научих от новия си начин на живот е, че приятелството, а не парите са истинската сигурност, от която се нуждае човек. Че бедността в западния свят е само духовна. Че независимостта всъщност означава взаимозависимост. И че, ако не притежавате плазмен телевизор, хората мислят, че сте екстремист.
Много често ме питат, липсва ли ми стария начин на живот и бизнесът, който съм управлявал. Но на вас биха ли ви липсвали стресът, задръстванията, битовите сметки....
Марк Бойл е основател на Общността на свободната икономика (The Freeconomy Community )
Източник и снимка: Guardian
http://ecoobserver.bg/lichnosti-i-organizacii/aktivisti/399-ziveia-bez-pari.html