Гигантите не инвестират почти нищо в България. Всеки месец изнасят от страната ни до 700 млн. евро.
„Само тази седмица, само в „Лидъл” можете да вземете пакет с ориз само за 1.59 лв или буркан с боб само за 2,50”. „ Ей, аз съм Джовани и като готвач знам къде продават най-свежите и вкусни стоки – само сега, само в „Била” можете да намерите всичко на изключителна цена”. „Карфур” ви очаква със своите специални коледни намаления”, „Седмица на големите отстъпки в „Кауфланд”.
Сигурно сте се наслушали на подобни рекламни съобщения тези дни. Освен това със задоволство сте забелязали, че поне една, а най-често цели три големи търговски вериги са отворили врати в центъра на вашия град, така че да пазарувате удобно, без да е необходимо да палите колата и да губите време в задръствания и обиколки в покрайнините.
Преди 12 г. откриването на „Била” в София бе събитие от национално значение. То бе знак, че в България вече влизат големи чужди инвеститори и страната се отваря за Европа. Досега от тази верига са открити 88 обекта, а името й означава „евтин магазин”. Конкуренцията не закъсня, появиха се „Кауфланд”, „Карфур” и „Лидъл”, които много бързо покриха територията на страната и както вече казахме, превзеха центровете на големите и малки български градове.
Всичко това изглежда много хубаво, но само на пръв поглед. И не само защото веригите са измислени така, че да влизаш за едно, а да излизаш с три неща, или пък защото цените им в България много по-често са по-високи от тези в Германия, Испания, Австрия или Италия. Оказва се, че известните марки експлоатират безскрупулно българските производители, не инвестират почти нищо в България, нямат дори влогове в банки у нас и плащат минимални данъци, защото много често отчитат загуби. Това не им пречи да изнасят от България огромни суми. Според неофициална информация големите търговски вериги
изнасят от страната между 500 и 700 млн. лева месечно,
които депозират в банки извън територията на страната. Навлизането им в центровете на големите градове пък унищожи малките квартални магазини за хранителни стоки и дрогерия, които бяха средство за препитание на десетки хиляди българи, а и много често по-удобни и уютни за пазаруване обекти. Най-убийствено обаче се оказа влиянието им върху българските производители, които бяха оставени без избор и принудени на сила да се съобразяват с търговския монопол на „Била”, „Лидъл”, „Карфур” и „Кауфланд”.
Веригата „Метро” прави някои изключения, но тя не е толкова масово разпространена. Няколко български производители се обърнаха към „Галерия” с потресаващи факти за условията, при които са принудени да продават продуктите си.
Големите вериги вземат 40 вида такси и бонуси, за да ви продават стоката
За да може да стигне до българските потребители, българският производител трябва да плати между 30 и 40 вида такси, забележете, за всеки един артикул поотделно, на чуждестранните търговци. Започва се с т.нар. входна такса, която е последвана от различни и най-разнообразни таксички, бонуси, отстъпки и дори подаръци, които трябва да се правят на търговеца. Само за отварянето на обект като „Била”, „Лидъл”, „Карфур” или „Кауфланд” в дадено населено място българските търговци са задължени да направят между 8 и 10 на сто отстъпка по фактура и стока, която може да стигне количества от пет тона. Следват фиксирани отстъпки за бонус оборот. При определено количество продадена стока, описано в договора, веригата взема фиксирана сума от производителя и това не е всичко. Предвиден е и плаващ бонус оборот – ако даден артикул се продаде в по-големи количества от очакваното, търговеца пак си взема процент от производителя.
Един собственик на млечни продукти ни показа фактура за 5000 лева, която бил задължен да плати на „Била” по случай рождения ден на веригата в България, и така всяка година, откакто работи с тях. Друг производител ни се оплака, че от две вериги поотделно му искат между 30 и 40 хил. лв., за да включат продуктите му в рекламните си листовки, а за да се появят и на страниците на вестници, цената се увеличава.
Освен това се оказа, че чуждите търговци не вземат стоки, които не им носят брутна печалба от 40-50 на сто, което рязко стеснява кръга от качествен асортимент. Всички големи вериги се разплащат 30 дни след като фактурата е заведена в тяхната система. Много често те натискат доставчиците да дават фактури на ръка, които биват вкарвани в системата с два-три дни закъснение. Това акумулира за гигантите огромни средства от лихви по депозити, които са в банки извън България.
От своя страна пък производителят трябва веднага да се разплаща със своите доставчици, което много често кара хората да вземат кредити с големи лихви. Освен това се случва често търговците да акумулират наведнъж и без предупреждение сумата, която си удържат от различни бонуси, и в деня на разплащането сметките на производителя да не излязат с няколко хиляди лева, без той да е подготвен за това. Договорите са направени така, че всички загуби да са за сметка на българския доставчик, а огромните печалби – за чуждестранния търговец. Ако някой не достави в „Кауфланд” или „Карфур” заявеното количество стоки, плаща глоба. Ако веригата обаче не ги продаде, загубите си остават изцяло за сметка на производителя, а парите му се удържат автоматично от следващата фактура.
През 2010 г. всички големи търговски вериги отчитат спад на потреблението от цели 32 на сто. Това обаче не им пречи в търговските споразумения за 2012 г. да поискат 5 на сто отстъпка от всички български производители. Огромен шок предизвиква и непредвиденото, но чувствително повишаване на цените на различните суровини, стигащо понякога до рекордните 60 на сто. Това, разбира се, оскъпява крайния продукт. Например даден производител на месо трябва да плати веднага на своите доставчици увеличението на дадена суровина заради по-скъпия ток, бензин или нещо друго, но веригата, която продава стоката му, увеличава цената само след едномесечно предизвестие.
Така рентабилността на българските производители, които са принудени да продават стоките си през „Била”, „Кауфланд”, „Лидъл” и „Карфур” достига скромните 3 до 5 на сто процента рентабилност, което е оцеляване с по-голям риск от потъване, но с почти никакъв шанс за развитие, разширяване на бизнеса и перспективи в бъдеще.
В Лидъл 80 на сто от стоките са чуждестранни
Огромен проблем е, че все по-малко български стоки се продават в големите магазини. В „Лидъл“ например артикулите, произведени в България, са едва 20 на сто, а много от вносните стоки са със съмнително качество, има дори и преопаковани, с неизвестен или подправен срок на годност, а разликата между качеството на асортиментите между „Лидъл – България” и „Лидъл – Германия” е очевидно. И дума не става за износ на български стоки в други европейски страни, което би било най-логичното нещо за международни гиганти като споменатите марки.
Кой е виновен? Лесният отговор на този въпрос е, че няма виновни. При свободния пазар е така. Всъщност виновници има и те се намират по върховете на държавата и съответните администрации и институции. Работата е там, че държавата не дава равен старт на участниците в тази игра, а недалновидната политика на родните управници от всички правителства досега позволява на чуждите търговци да злоупотребяват както намерят за добре с българските производители.
Неслучайна е приказката, че не е луд онзи, който яде зелника, а онзи който му го дава. У нас споменатите големи търговски вериги минават за големи чуждестранни инвеститори и се ползват с изключителни преференции, някои от тях дори са освобождавани за известно време от данъци, а държавата не е направила и минимални усилия, за да защити интересите на българските производители и търговци.
Работата е там, че нито „Била”, нито „Лидъл”, нито „Карфур” или „Кауфланд” са големи инвеститори. Те не са вложили значителни средства, за да започнат бизнес у нас, персоналът, който работи за тях, е значително малък, така че не може да се говори за висока работна заетост, а както вече казахме, всичките им печалби се изнасят извън страната. В последно време дори не купуват земя и не строят собствени сгради, а просто наемат помещения, и то в центъра на съответните градове.
Това, както казахме, остави без поминък много хора, притежатели на малки и средни магазини, чийто бизнес най-често е семеен. За сравнение в Полша е забранено големите вериги да имат магазини в центъра на столицата или останалите градове, за да се насърчават местните търговци. Гигантите имат разрешение да търгуват само в покрайнините, на околовръстните шосета или малко извън съответното населено място. Още по-добър е примерът на Словения. Тамошните политици са постъпили по-разумно от нашите и са пуснали споменатите марки, при условие че ще продават 5 на сто словенски стоки във всичките си европейски вериги.
Тук държавата е абдикирала от задълженията си и не се намира дори един-единствен политик, който да защити собствените ни интереси. Защото ударът по производителите неизменно ще се разпростре и върху потребителите, а в края на краищата, нито едните, нито другите ще могат да се възползват от отварянето на България към света, от който за сега успяваме да вземаме само най-лошото. Оставаме обаче слепи и глухи за доброто и големите шансове за развитие, които сами пропиляваме.
Източник: glasove.com
http://saprotiva.org/billa-lidl-carefour-ubivat-bulgarskite-proizvoditeli/?fb_ref=recommendations-bar
