петък, 12 април 2013 г.

Хлябът, който убива или опасностите от термофилните дрожди



Хората са забравили вкуса на истинския хляб. В миналото всички негови съставки са били на растителна - например известната селска квас, която е ферментирала заедно с хмела, стафидте с естествена захар или мед, малц и други, към които се е добавяло ръж, ечемик или пшеница. Именно тези дрожди са били обогатени с витамини, ензими, биостимулатори и са били наситени с кислород. Когато се е хранел с този хляб, човек е бил енергичен, работоспособен и устойчив на настинки и на други заболявания.

От средата на 40-те години след края на войната започва използването на ферментиралата мая. Учените са открили, че основната характеристика на маята е ферментацията. Чрез хляба маята предава това свое свойство в кръвта (в един кубически сантиметър ферментирало тесто се съдържат 120 милиона ферментирали клетки на маята). Така полученият газ достига основно до мозъка и нарушава функцията му. В резулта на това се появява рязко влошаване на паметта и на способността да се мисли логично, да се проявява творческа дейност. Като действа на клетъчно ниво, маята в организма води до образуването на доброкачествени и злокачествени тумори. Оказвайки влияние върху клетката, ги лишава от възможността да се делят, т.е. да произвеждат здрави клетки.



Не случайно на Втория световен конгрес на билкова медицина в Прага през 1990 година професор Ларберт тревожно говори за пагубните ефекти върху здравето на белия рафиниран хляб, призведен с мая. Продължителният прием на този хляб е довел до редица заболявания, които се проявяват с главоболие, сънливост, раздразнителност, проблеми с храносмилането, забавено мислене и намалена сексуална активност.
Логично възниква въпросът, ако термофилните дрожди са се появили наскоро, тогава как се е приготвял хлябът в древни времена и в близкото минало? В миналото селяните са приготвяли хляба си от ръжено брашно, овес, ечемик и пшеница. И до сега в отдалечените села са запазени рецепиа за хляб без мая.
Печенето на хляб в кухнята е било своеобразен ритуал, а неговата тайна се е предавала от поколение на поколение. Почти всяко семейство е имало своя собствена рецепта. Въпреки че хлябът е бил груб, тъй като се е използвала сурова ръж, в него са се запазвали всички минерални вещества, съдържащи се в зърнените култури и се е отличвал с незабравим вкус и аромат. Този хляб не е мухлясвал дори и след една година.

Термофилните дрожди, които днес се използват в хлебопроизводството, се използват и в алкохолната индустрия, но те не се срещат в природата. За съжаление те са по-устойчиви от клетките на човешкия организъм, така например те не се разрушават по време на процеса на готвене или от слюнката в човешкото тяло. Така тези клетки-убийци убиват по-чувствителните, по-малко защитени клетки в организма. Имайте предвид, че дори при печене, тези клетки не умират, защото те издържат дори и при температура от 500 градуса, така че в тялото имат възможност да се размножават, да атакуват и да унищожават чревната флора, да я унищожават.
Токсичните протеини действат на плазмената мембрана, увеличавйки пропускливостта на патогенни микроорганизми и вируси. Маята навлиза на първо място в храносмилателния тракт, а след това в кръвта. Термофилните дрожди в организма се размножават експоненциално и това им позволява активно да живеят и да се възпроизвеждат, възпрепятстващи нормалната флора, която се произвежда в червата. В резултат на това силно се нарушава дейността на храносмилателната система.
Лекарите със съжаление са установили критични нива на намаляване на калция в кръвта на децата. Ако преди години калцият е бил 9-12 единици (което е нормално), днес е по-малко от 3! Патогенните микроорганизми проникват в чревната стена и навлизат в кръвообращението. Микробна, гъбична, вирусна и паразитна флора лесно изпълва тялото и обменните процеси на клетъчно ниво се нарушават. По този начин се променя биохимичния състав на кръвта. Забавянето на движението на кръвта през съдовете води до формирането на мокротромби, а нервната тъкан претърпява различни дегенеративни промени.
Снимка: protein-ua.com.ua



Източник: http://thewirds.com/?p=156