Конспирация и Истина: С поклон пред моя Учител

понеделник, 8 април 2013 г.

С поклон пред моя Учител – Венцеслав Евтимов

От Стефи Божилова!

Това на снимката е Венцеслав Евтимов – доайенът на Йога в България – на 80тия си рожден ден. Преди малко ми пратиха тази снимка и в момента, в който я отворих тръпки побиха цялото ми тяло, отвън и отвътре, и сълзи напълниха очите ми. Не съм тъжна или щастлива, просто тези емоции ме заляха като водопад. Плюс една огромна дълбока вътрешна БЛАГОДАРНОСТ за всичко, което ми е дал, за всичко, на което ме е научил, за благословията да го срещна в живота си на ранната 14 годишна възраст и да черпя от този извор на вдъхновение, сила, познание, воля и духовност….
Ето в тази статия може да прочетете подробности за неговия живот и здравословните му проблеми, които го вкарват в Пътя на Йога преди повече от 50 години и благодарение на неговата Мисия, днес в България има хиляди хора, които са започнали при него, вдъхновили са се и са посветили също живота си на Йога.
Отдавна си мислех да напиша статия за него, но самата мисъл колко много неща имам да кажа и как, каквото и да кажа, няма да бъде достатъчно и няма да изрази онова вътрешното в мен, все се отказвах. Преди месец и нещо Краси – главният редактор на списание Усури – ми предложи да напиша кратък материал за Венцеслав Евтимов, който да включат в голяма статия за него в априлския им брой, който трябва да излезе всеки момент. И всъщност тук ще споделя това, което написах за Усури с уговорката, че то е капка в океана и има още толкова безкрайно много, което да се напише. Но нищо няма да ви даде тази представа и усещане за този велик човек, което бихте получили ако сте в една зала с него, ако слушате разказите му, гласът му, гледате живо-горящият пламък в очите му и усещате силната му енергия, която завладява всички.

В залата по Йога в НСА през 2004 – аз съм момичето със синята блуза в центъра.

За всички тези години на духовно търсене, в които съм пътувала много и съм се запознавала с много учители и много мъдри хора по цял свят, в живота ми е имало само един голям авторитет и това е моят УЧИТЕЛ по Йога Венцеслав Евтимов. Пред него и пред това, което е постигнал, ще се прекланям до края на живота си.
Имах щастието и благословията да попадна при него на крехката възраст от 14 години и той допринесе много за формирането на възгледите ми, ценностите ми и морала ми. Имах шанса да се уча от най-големия Учител по Йога в България, доста краен и рязък за много хора, но човек, който нито за миг, нито за ден в живота си не е престъпил възгледите си, не се е полакомил от слава, богатство и величие! Човек, винаги безгрешен в словото си! Който нито за ден не е спрял да служи на Светлината и да учи стотици, хиляди хора не само в България, но и по света, на това, което е спасило живота му когато е бил на 33 год. и му е позволило да гледа дъщеря си как пораства.
Когато си спомням за миговете в залата, когато този човек ни е разказвал случки от живота си, лични моменти на изпитания, преживяването си в Индия с неговия духовен Учител, когато си спомням нашите телефонни разговори и неговите лични напътствия към мен, често идващи в моменти, когато най-малко съм очаквала, и очите ми се пълнят със сълзи…
Това е най-ценният подарък, който съм получавала някога!

Венцеслав Евтимов на млади години

И по-специално си спомням как се събираше таксата по Йога в залата. Такса, толкова символична – 2 лв. за ученици, студенти и пенсионери, 3 лв. за работещи. Та как се събираше таксата? В една картонена кутия оставена на изхода на залата. Заплащането беше оставено на съвестта на всеки един, без това да се следи и съблюдава по някакъв начин. Често сме намирали в кутията салфетки или жълти стотинки, често наема за залата не можеше да се събере, въпреки че на всяко занимание, всяка събота присъстваха между 100 и 150 човека. Венцеслав Евтимов нито веднъж не говори за пари, нито веднъж не промени принципа си. Той не правеше това, което правеше от 50 години, за пари! Той го правеше и все още го прави за ДУХА!
Защото независимо какво правим докато сме в тези физически тела на Земята, независимо кой разбира или не разбира за нашите чисто човешки Его-игрички, когато съблечем тези тела един ден и когато Душата ни ги напусне, тогава ще отговаряме не пред друг, а пред самите себе си и пред този Вселенски закон на Кармата.
Каквото посеем, това ще пожънем. В мен Венцеслав Евтимов пося семената на честността, упоритостта, постоянството, силната воля и на моралния принцип Ахимса – ненасилие към нито едно живо същество на Земята.
Сигурна съм, че той е посял и много други семенца, които търпеливо чакат благодатна почва да покълнат и да започнат своя живот под Светлината.
Нека всички същества да живеят в Светлина, Хармония, Мир и Любов! ♥
Lokah Samasta Sukhino Bhavantu..
АУМ.
* Тук може да гледате видео интервю с Евтимов от 2004 година.
Автор: Стефи Божилова